Съществува вече активна група от природозащитници и в Пловдив

От блога НАБЛЮДАТЕЛ научих за съществуването на група пловдивски природозащитници и за техни активности. Много ме зарадва, че съществува такава група, която вече си има и свой сайт. За мен лично ми беше трудно да ида до София на летните протести и акции на природозащитниците, въпреки че съм изцяло съпричастен на тяхната кауза и борба. Но сега вече в Пловдив ще направя каквото мога, за да ги подкрепям и насърчавам. Ето и това го пиша в тази насока: да се популяризира тяхната дейност.

А в техния блог или сайт написах ето тази бележка: Здравейте, от блога на Симион Патеев научих за вас. Аз съм пловдивски блогър, философ съм по професия. Съпричастен съм към каузата за опазване на природата и съм писал по екологични теми. Сега вече като зная за вас, пловдивските природозащитници, ми се иска да си сътрудничим. Аз си сложих вашия сайт във връзките към своя блог. Готов съм да ви подкрепя с каквото мога не само в блога си, ами и по-реално и действено, като посещавам ваши прояви, например този протест. Разбира се, ще заведа и свои приятели - и ученици, и студенти - на тези прояви. Да си пожелаем успех в благородната кауза и така необходимата борба!

Да, наистина, друго не ни остава, освен да работим за постигането на успех. В името на опазването на Майката-Природа от неразумните, от безразсъдните посегателства на обезумели рушители на нейната така велика хармония. Затова ето, елате на НОВ ПРОТЕСТ ЗА РИЛА В ПЛОВДИВ 02.11.2007г.

Добави в Svejo

Капанът, в който се поставиха съставителите на “Топ-класацията на блогърската ego-центричност”

Ето че направиха класация Топ 100 на най-егоцентричните български блогове, като съставителите й явно дори не са се запитали какво е това "егоцентричност". За това нещо съдя от "методологическата част на изследването", която сама по себе си е най-явен куриоз. Ето, вижте какво пишат тия господа: "... нов, ултра-достоверен начин, който да изобличи егоизма на блогърите. А именно: колко пъти се съдържа думата аз във всеки блог". Най-елементарният опит за замисляне обаче би им показал, че "егоизмът" и в още по-малка степен "егоцентризмът", първо, съвсем не се изразяват в честотата на употребата на думичката "аз" (по-скоро неупотребата й е симптом на болно съзнание!), и, на второ място, няма нищо за "изобличаване", защото употребата на думичката "аз" е най-нормалното и естествено нещо на този свят.

Аз бих се наел да им обясня по-ясно и достъпно за асимилиране капана, в който тия "изследователи" са се оказали, но за целта е добре най-напред те самите съвсем самостоятелно да се опитат на основа на вече казаното да осъзнаят какво са направили. Защото иначе, ако липсва такъв опит, нищо никому не може да се обясни. Затова искам също още малко да им помогна като им дам поне още няколко опорни точки. С думичката "аз" - психолозите го пишат даже ето така: "АЗ"! - се обозначава нещо, което може да се асимилира от всички, дори и ония, които съвсем не обичат да мислят. Ето обещаните опорни точки:

Психиката, душата ми не е друго, а аз самият, моите мисли, чувства, преживявания. Аз не съвпадам с никой друг, аз съм различен, моята душа е нещо уникално (само веднъж съществуващо и неповторимо!) и индивидуално. Аз мисля по свой начин, аз държа на чувствата си като “реакции”, изразяващи моите дълбини, аз “имам” воля, намерения, желания, страсти и т.н., които са мои, които са израз на моята субективност. Другояче казано, на моята специфична човечност.

От казаното следва нещо съвсем разбираемо, напълно понятно: субективно е онова, което е свободно, субективността е свобода, човекът е субективност доколкото е себе си, а е себе си, доколко е свободен, т.е. разбира и се “ползва” от свободата си. Да държиш на свободата си означава да не се отказваш от себе си, да усещаш своята неповторимост и самобитност. Или, другояче казано, да чувстваш своята субективност. Тази твоя субективност да е горда, а не потисната и унизена. Свободният човек е достойният човек - нима това не е ясно?! Всяка личност, доколкото държи на себе си, е субективност с усет за свобода и достойнство. Но значи ли това, че “всички сме личности” - в истинския смисъл на думата?

Аз-ът пък е действителен център, “ядро”, “средоточие” на душевния живот на човека, “фокусът”, в който всички без никакво изключение душевни сили се “пречупват”, получавайки определена насока. Той е “властващата инстанция” на душата, която или налага себе си и своето единство, или пък не успява да изпълни тази своя интегрираща роля, което довежда до “разпиляност”, хаотичност, небалансираност на душевните прояви, до загубване на целостта и самата жизненост (“здравето”) на душата. Когато обаче Аз-ът се справя с ролята си, това води до хармонизиране на душевния живот. Аз-ът тогава отстранява “грапавините” в него, работи за регулиране на непрекъснатите противоречия и само така внася мир в душите ни.

Ще наричаме “автентичен” или “истински” Аз-ът, който живее пълноценен и хармоничен живот, която се справя със задачата си и при това умее да постига цялостната, “неощетената” с нищо душа и личност. По идея да си човек означава да бъдеш автентичен и дори горд Аз, който е преизпълнен с живот - и с най-важното, с удовлетвореност от живота, значи такъв човек не страда от “тежестта на живота”, а е превърнал живота сив наслаждение, в онова, което древните с основание са наричали блаженство или дори благодат (получена обаче не по “снизхождение” от боговете, а изцяло заслужена!).

Много ли е това, което се иска от нас - да се стремим към “автентичния живот”? Не е ли непосилно тежка една такава задача? Това, че вероятно малцина постигат описаното по-горе състояние може ли (трябва ли?!) да ни изпълни с отчаяние, с чувство за безнадеждност? Или ще ни активира към постигането на нещо много повече от това, което… “и така си имаме”? Въпросите могат да бъдат бе край - щом веднъж сме се “издигнали” до тях, щом сме осъзнали задачата на живота си, а отговорите ще ги дава всеки един от нас с “течение на времето” и то не иначе, а с живота, който сам си е избрал…

Когато човек е наясно със своя Аз той всъщност е наясно със себе си. В отделното (която и да е душевна сила: мислене, чувстване, влечение, воля…) “просветва” Аз-ът. Но това е, така да се каже, отразена светлина: Аз-ът обаче е източникът на тази светлина, подобно на Слънцето, около него се въртят “планетите”, душевните сили и различните “функции” на психиката ни. Излиза, че душата в своята цялост е “планетна система”, чиито център е Аз-ът, самосъзнанието. Изправени сме пред невероятно трудната задача да “проумеем” този Аз - до степента, до която това е по силите ни, не повече…

Да можеш с право да казваш “аз” означава да съзнаваш себе си, да си наясно с онова, което наистина си, т.е. да “имаш” самосъзнание, другояче казано, да си АЗ в своята индивидуалност, уникалност, “безподобност”. “Аз съм Аз” - това е формулата на самосъзнанието, чието определение е ясното съзнание за себе си, за своята душа и своето тяло с всичко онова, което им принадлежи като раз-личност, неповторимост, самобитие. Всичко останало “извън” този суверенен Аз е “не-Аз”, т.е. е друго, не-мое, чуждо, външно. Дори и любимият човек не съвпада изцяло с “мен самия”, ние се допълваме, но не сме едно и също нещо, всеки един от нас в любовта запазва своята личностна неповторимост и дори я дообогатява неимоверно.

Аз-ът е “душевната инстанция”, която се разпорежда и контролира (по идея, но не винаги става точно така!) душевния ни живот, помирява по свой начин несъзнаваното с “горните пластове” на душата, преодолява конфликтите между душевните сили и хармонизира техните искания. Всяка личност има свое особено, лично самосъзнание, което я прави тъждествена на самата себе си, относително устойчива и неповторима, в някакъв смисъл неподвластна на времето. (Нали и старецът дълбоко в себе си не е “друг човек”, а е “някогашният младеж”, сега страдащ по младостта си, чийто дух обаче трябва да е съхранил в себе си!) И така, Аз-ът е съзнание за себе си като уникална личност, която разполага с тази конкретна душа.

Стига толкова. Това е достатъчно за този, който иска да разбере и да се ориентира. Това, впрочем, са няколко малки откъса от моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, която претърпя три издания (1997, 1999 и 2001 г.). Препоръчвам го и на съставителите на въпросната класация. Сега да се върна на самата класация.

Моят блог е заел пак едно от водещите места, което го считам за голям комплимент и признание - в светлината на вече казаното за това какво означава да употребяваш думичката "аз". Разбира се, признавам си, малко съм разочарован - мисля, че заслужавам още по-предно място! Справедливостта го изисква, но подозирам, че Еленко, съставителят на класацията, ме е смъкнал собственоръчно по-надолу. Защото той, както е известно, ми има зъб и лично изгони блога ми от агрегатора на в-к КАПИТАЛ. Явно пак е проявил пристрастността си, но нищо де, 10-то място в класацията му ме задоволява донякъде. Препоръчвам му обаче като прочете този "матриял" да коригира класацията си и да тури все пак блога ми на заслуженото място. Не в агрегатора на КАПИТАЛ, а в класацията му на "най-егоистичните и на най-егоцентричните блогове"...

Добави в Svejo

Българските учители, нашите съвременни будители

„Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбиранието и най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние”. Думите са на гения на България Христо Ботев. Преди 133 години от страниците на в. „Знаме” той изрича пророчеството си за благоденствието на род и отечество.

Днес сме свидетели на феномен. Най-новата българска история не познава такова значимо социално събитие като учителската стачка от септември 2007 година. В есента на народното недоволство между предизборни кебапчета, екзотични „сървайвъри” и „реалити-шоута”, сред изборен туризъм и министерски седенки от мрака на безвремието се изправи гордата фигура на българския учител. Сред хулите и нападките, карикатурите и зловонията, които се изсипват върху главата му, бедният български даскал, орисан да просвещава и да сее семената на познанието, повече от месец отстоява и защитава бъдещето на България.

Отчаян жест или урок по демокрация? Последен вопъл за загиващото българско образование или достоен избор? Подозирал ли е някой, че този кротък и интелигентен човек, винаги обречен да стои над нещата и дребните житейски несгоди, ще акумулира толкова гняв, който ще върне самочувствието на цял един народ, че не е роб. Вярвал ли е някой, че не друг, а същият този даскал, отрупван с цветя на празниците на българския дух, някога ще бъде руган, заклеймяван и разпъван на кръста на властническия цинизъм, гарниран с лумпенизирано всеядно недоволство.

Той, българският учител, в когото се клеха демократични правителства, когото даваха за пример на международни форуми на знанието, на когото втълпяваха, че е приоритет, защото формира човеци, създава личности. Колко министри се кичиха с лозунги, че образованието е онова, което ни легитимира пред света! И защо днес същите тези държавни мъже оперираха своята памет и своята съвест? Защо, в разрез с всякакви европейски норми, натикаха българското образование по сокаците, като му отредиха 4,2 % от брутния вътрешен продукт вместо необходимите 5 %. Как се стигна дотам, че същите тези родители, благодарно отрупващи учителя с цветя доскоро, днес ще съдят делото му в европейските институции, защото децата на България са ограбени? Какво се случи с българските медии? Същите тези медии, захранвани с кадри от българското училище, се превърнаха в удобен за властта цензор на ония, които ги създадоха. Нещо повече – ден след ден, емисия след емисия, издание след издание те моделират и манипулират, всяват раздори, интригантстват, сеят бури в и без това обърканата и „усукана” душа на българина и я преподреждат като пъзел.

„Какво искат тези даскали?” – френетично крещят родители. „Какво искат тези некадърници, които богатеят на чужд гръб от частни уроци?” – им пригласят модерни баби. „Тия пък откъде се взеха, че искат да разбият макрорамката на бюджета?” – пророкуват финансисти. „Хем работят малко и лошо, хем не искат да се реформират” – тръбят политици. Кълнат, плюят, храчат по нас и не се свенят нито от децата си, нито от Господ. И целият този вой българският учител би изтърпял може би като своеобразен реквием, ако не бяха естетическите претенции на разложили се от самодоволство мутреси и паши. Колко грозна и отчайваща гледка са тези учителки със стари дрехи, смачкани прически и опадали зъби, понесли плакати, надуващи свирки от магазина за 1 лев и пеещи възрожденски песни! „Ами какво ще стане с българските ученици? Как ще наваксат материала? Ах, ах, ах!” – мелодраматично припява цялото войнство на административния апарат. А ехото от пустинята им отвръща: "Машаллах! Машаллах!".

Днес, в навечерието на деня на българските будители, ние, българските учители, заявяваме:

1. Реформата започва в душите! Ние започнахме нашата реформа. Управляващи, свършете си работата – реформирайте се, вместо да си вдигате заплатите!

2. Искаме образованието не просто да бъде приоритет в предизборните ви програми. Искаме, както казват европейските ни партньори, то да е мултиплициращо се. Искаме 5 % от брутния вътрешен продукт за сектора.

3. Щом толкова афиширате грижа за българския ученик, издръжката на всяко дете за 2008 г. да бъде 1300 лв., за да се гарантира правото му на образование.

4. Искаме увеличение на средната брутна заплата в средното образование поетапно с по 20 % от 1 ноември от 2007 г., 1 януари 2008 %, 1 юни 2008 г. Заплатата да бъде съобразена с инфлационния индекс. Правим отстъпка и се съгласяваме да се говори за брутна, а не за основна заплата. Когато постъпваш на работа (респективно сключваш договор), не те „цанят” с брутна, а с основна заплата, но ... от нас да мине!

5. Матури трябва да има тогава, когато зрелостните изпити бъдат обвързани с висшето образование и са вход за него. Докато няма връзка между средно и висше образование, матурите са само параван (прозрачен) за успеваемост и са неравен старт за ученици от малки и големи селища.

6. Частни уроци винаги е имало и ще има, както има частни и държавни лекари и стоматолози, както има частни и държавни фирми. Учител, който дава уроци, като всеки друг гражданин на Република България, по законите на страната декларира доходите си с данъчна декларация пред финансовите органи, а не пред директора на училището. Частният урок е гарант за качество, защото как един седмокласник да създаде трансформиращ преразказ, когато жанрът не се изучава в рамките на учебната програма. Българските деца са умни, но не са пророци. Някой трябва да ги учи на пророчество.

7. Външно оценяване на този етап не е възможно, защото категоризацията на българските училища е процес, чийто край се свързва с 2009 година. Всеки, който ще оценява, преди този процес да е приключил, нито ще оценява, нито ще е външен.

8. Делегираните бюджети са нещо много хубаво. Има български училища, които отдавна работят на такъв принцип. Но критериите са неясни. Ако две училища имат еднакъв брой ученици, а учителите в едното са по-квалифицирани от тези в другото, ще получат ли по-знаещите и можещите адекватен паричен израз за интелектуалния ресурс, който представляват. Кой и кога ще изработи тези критерии? Прекалено много пари остават и в общините, особено в големите.

Скъпи сънародници, българи! Нашата стачка започна с финансови искания. Опитваха се да я неглижират, да я впрегнат в партийни кола и да я развяват по площади – нищо не излезе. Днес нашата стачка е нещо много повече – тя е вик за осъзнаване. Допуснахме грешки, натрупахме стачен опит. Някои не издържаха, други не ни разбраха, за трети не съществуваме, за Българската православна църква, капсулирала се в себе си, вероятно вече сме покойници.

Велик българин е казал, че за да я има България, първо трябва да се създадат българи. Не убивайте българите, за да я има и България.

Честит да ни е празникът, скъпи български будители!

(Учителите от Търговска гимназия - Бургас)

(Моят пределно кратък коментар: С поклон към българските учители, нашите съвременни будители!)

Добави в Svejo

Най-решаващ момент в битката за достойно бъдеще на нацията

След като, по съвет на умния и модерно мислещ Николай Василев, правителството чака цели пет седмици учителската стачка да "спихне", и това, разбира се, не стана, тогава му се наложи да се опре на добре проверените стари комунистически способи за уталожване на енергията на бунта. А именно: да нареди на своите хора сред учителската гилдия, дори и на синдикални лидери по места, покрай гласуването за и против споразумението, да разделят учителите, да ги настроят едни срещу други! Принципът е добре познат: "Разделяй и владей".

Да всеят раздори сред учителството, та да почнат да превземат крепост след крепост, разбира се, било чрез данайски дарове, било чрез най-отровени предателства - наша отколешна българска склонност! - било чрез сплашване и груби инсинуации, това е гвоздеят на тази тактика. Сиреч правителството заложи на добре проверената комунистическа тактика "Превземи крепостта на врага изотвътре!". И така "изотвътре" почнаха да превземат крепост след крепост. За чест и хвала на учителството мнозинството не се огъна. Но коварната тактика продължава да се прилага и всички надежди вече се възлагат на нея. Целта е учителите да бъдат натикани обратно в недостойнството и мизерията, та да не дават повече "лош пример" на своите ученици, на гражданството, пък и на другите съсловия. Понеже непростимо е учителите да вдигат смело чела като свободни и достойни хора, като възпитатели на младежта и като граждани!

Сега във всяко училище вече се води жестока битка отвътре: учители срещу учители, шепата верни на "Партията" учители срещу непокорните и горди люде, които измиха срама от лицето на българския учител. В тази битка за управниците ни всички средства са позволени. Най-напред партията заложи на лицемерието: уж "грижата за учениците" бил светият мотив да се тръгва на работа, да се изменя на стачката, да се предават трайните интереси не толкова на самото учителство, ами на самата нация и на младите хора в нея. С което предателите само показаха низката си нравствена същност и природа: за комунист морал няма! Не е имало, няма и няма да има: погледнете го Серьожка Дмитриевич, та да усетите какво точно имам предвид. Нему и на челото е написано че е фалшив безскрупулен "малчик" с хулигански наклонности, от който може да се чака всякаква низост...

Къде се скриха Желязко и Константин, какво стана с тяхната демонстрация на загриженост за интересите на българските учители и на младежта?! Дали пък не ги купи правителството, та така млъкнаха?! Повече нямало да преговарят, щото, представете си, "лошите учители" не кандисали на мъглявото и унизително споразумение и ги обидили: ами като няма да преговаряте, разпускайте синдикатите, и ставайте и вие обикновени граждани! На обикновена българска заплата или пенсия: Тренчев вече не е ли за пенсия?! Те само двамата с Доган останаха неуязвими на всички бури, това нещо да ви говори: като в яка скала се разбива всяка вълна, щом е насочена към богатирите от ДС!

Сега е моментът да се удържи, ако сега се прекърши, ако се поддаде на мижави данайски дарове, ако клекне, учителството няма да стъпи на крака десетилетия, а агонията в образованието ще продължава. Правителството демонстрира престъпно безхаберие и пълно нежелание нещо да променя: на тия, на нашите управници, мислещи и образовани млади хора никога не са им били нужни. На тях са им нужни само унизени, послушни и покорни хора, не граждани. Учителите трябва да издържат на колосалния медийно-правителствен натиск, на който са подложени: от достойнството не трябва да се отстъпва на никаква цена! Няма нищо по-ценно от него: нека да докажем на нашите арогантни управници, че сме непримирими срещу недъзите и искаме реформата в образованието най-после да започне. Защото всяка реформа започва и се движи от т.н. "човешки фактор": унизени възпитатели не могат да възпитават достойна и граждански активна младеж. Ако образованието наистина стане приоритет, то едва тогава тази сфера ще започне да привлича най-кадърни и стойностни хора за учители и възпитатели. Всичко друго е мимикрия, в която правителството иска да ни държи, защото българското образование наистина им е последната грижа. Те го показаха това по най-очебиен начин. Тия мислят само за своите бизнес-интереси, трябва да забогатяват, грижат се за своите обръчи от фирми, грижат се за далаверите си, сега им е паднало, докато са на власт, нали така, таварищ-министър Вълчев?

За да удържи докрай волята си за промяна, учителството трябва да не се отказва от нито едно свое искане по време на стачката, например от искането си за оставка на министър Вълчев, пък и на седенкаджията Орешарски. Тук вече трябва да натисне и гражданското общество: ако простим за тежките щети, които тия двамата с протакането си по време на стачката нанесоха на страната, не само на образованието на младежта, то това означава, че си заслужаваме участта. Тия министри трябва непременно да изгърмят като бушони, а ако малкият (Станишев) упорства и ги държи, и правителството трябва да си иде. Това са правилата на демокрацията: демокрация има само тогава, когато гражданите, демосът, е изпълнен с непримиримост спрямо злоупотребите, некадърността и безхаберието на управниците си! Ако им простим сега, това значи че се определяме сами като недостойни за демокрацията. Има ли някой, който още се съмнява в некадърността на лицето Вълчев, подвизаващо се като министър на образованието?!

Дойдоха решаващите мигове. Днес-утре излизат на улицата преподавателите от висшето образование и учените от БАН. Крайно време беше да подкрепят учителите. Учениците пък излизат на протест срещу матурите, и тях трябва да подкрепим. Утре, в Деня на будителите, всички, които искаме поврат в духовната област, трябва да сме на улиците. Сега е момента за провеждане на мощен национален митинг. Синдикатите издайнически мълчат и са се свили, щото изглежда ги купиха. Купиха лидерите им. Гражданството, всички ние, трябва да подкрепим своите учители, да подкрепим духовния елит на нацията ни. Иначе ще докажем и че като нация сме нефелни и не ставаме. Срамота е че безучастни гледаме с очите си екзекуцията на българското образование и пръста си да не мръдваме даже! А точно това става пред очите ни вече месец и половина, ако не и два: срам и резил!!! Освестете се, хора, не се опозорявайте тотално! Да покажем, че сме народ, а не стадо: крайно време е!!! Ше завърша с това. Нещо като призив. Братя и сестри български учители: бъдете твърди и непреклонни в най-решаващия момент на най-величавата битка за достойно бъдеще на нацията!

Добави в Svejo

Важно съобщение

ЛЮБИМЦИТЕ И ГАЛЕНИЦИТЕ НА НАШАТА РОДНА И КОМУНИСТИЧЕСКА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

Добави в Svejo

Мутроренесансът: възходът и звездните мигове на поднебесния титан дон Бойко, нашият оперетен Пиночет

Без съмнение няколкогодишната кампания за изтъкването на Бойко си дава тежестта. Да се пренебрегва огромната медийна реклама на Бойко Борисов е смехотворна гавра. През последните две-три години ликът на Бойко изскачаше като от лош филм от всяко медийно кьоше. Излишно е напомнянето на пропагандата за косматия генерал от журналисти като Бареков: ами че Борисов си прекарваше половината сутрин в БТВ. През останалото време журналистите от "Новинар" имаха за задача номер едно отразяването във вид на реклама на останалата част от деня на кмета. Вечер цикълът се завърташе отначало. Де да беше само БТВ. Вижте колко ДС-креатури атакуват даже селските кметства и ще ви стане ясно какво се е случило през последните 18 години в татковината на Тато.

Натрапването на Борисов като следващ лидер от ДС-организаторите на прехода започна още в началото на милиционерската му кариера. Усещайки липсата на истински силен водач, от чиято пищяща нужда се нуждае фрагментираното в ужасяващ хаос поле на екскомунистическата държавност, тайните кукловоди, изнервени от изтъркващата се плоскост на популизма и пропадналата величественост на дедото на Симеон Хасан Китин Путин, заложиха на числото на Мутъра. И наистина Бойко внезапно бе издокаран в черен кожен шлифер, беше развозван мълниеносно до всяко местопрестъпление, където го очакваха също така развозени мълниеносно фотографи, журналисти, камери, светкавици, а наоколо пушеха изнервено следователите и купчина важни навъсени мъже по сака, гледащи строго към труповете. После Бойко отлиташе с разперените поли на шлифера си към следващата случка, след него хвръкваха и журналистите, а труповете си оставаха в поза на грозна питанка: впрочем те си питат и до днес, ама отговор няма. Сетне натрупаният пиар бе достатъчен държавата да бъде изплашена до смърт от вероятната му ОСТАВКА! Леле каква пукотевица се вдигна около оставката на Бойко Борисов, а когато по-късно и това се случи, май не настъпи краят на света.

Но пропагандният сценарий си работеше, щото ДС-кукловодите винаги гледат с десет хода напред, ето го "нашето" момче вече като кмет, ето го основател на милиционерска партия, ето го в пародийна престрелка пред БТВ с друг генерал, а агенциите методично обявяваха през пет минути за нарастващият му рейтинг.

Какво следва в сценария? Какво да следва бе, недругарки и недругари: ми посочете един човек в целия политически елит, който да не е бил издигнат от екскомунистическата ДС-мафия!

Ще последва бетониране на поразклатената позиция на остаряващите герои на прехода. Бойко ще послужи като оперетен "Пиночет", който уж ще сложи ред. Ще наложи глоби за паркиране, ще поиска нови такси от собствениците на магазини, ще разбута доминото около парцелите по окобловръстното, ще тури ръка на минералните води, ще запуши още повече центъра, за да може да църцори кранчето на Лукойл, ще поиска движение на колите в четни и нечетни дати и ще застрои последните зелени петна (ужас, ако някой види архитектурните планове, ще му се изправят косите), балите ще се трупат в Хеопсови пирамиди, дупките по улиците ще се продънват към ада с добрите намерения на Мутъра, екскомунистическата върхушка ще си отцепи Копитото за вилно селище, а Александър Невски ще се срути от вибрациите на паркинга до вратите му.

Но какво друго да се очаква? Населението на столицата е сменено. Населението йейека масово, а циганизацията, чалгаризацията, мутризацията на нюсофиянеца от само себе си изисква точно една подобна мутра за кмет. За последните мохикани от София, преживели ужасите на посткомунистическата проказа остава надеждата: може би в някой друг живот...

(Този текст намерих ето тук, в сайта, наречен КОМУНОМАФИЯТА В БЪЛГАРИЯ. Понеже много ми хареса, го публикувам и в блога си, та да може да се прочете от повече хора. В него има много горчиви, но затова пък справедливи истини. Заглавието тук е поставено от мен на основата на някои изрази от самия текст.)

Добави в Svejo

Блогът HUMANUS зае челна позиция и в една друга класация

Става дума за класацията "Топ 100 Български блогове", една класация, базирана на Technorati Authority. Блогът ми там е на 9-та позиция, което явно кореспондира с 6-тото място в другата класация "Топ 100 на българските блогове", за която вече писах.

Не искам да правя никакви внушения, но тези, които изхвърлиха блога ми от всички блог-агрегатори напоследък (примерно този на в-к ДНЕВНИК, а също и този на в-к КАПИТАЛ), явно са го направили по съвсем субективни мотиви. Защото тези класации са правени на основата на едни съвсем обективни критерии. За мен най-важен критерий е това да предлагам на читателите си смислени текстове, предразполагащи към размисъл и към заемане на собствена позиция. В този смисъл съм... "популист", но само в този...

И още нещо искам да добавя: онова, което човек прави с любов, рано или късно ще бъде оценено. Така че, драги дами и господа, дерзайте: всеки в своята си област! Та да променим един ден България. Ала за това най-напред трябва да променим и самите себе си...

Добави в Svejo

Дон Бойко, символът на един най-обикновен мутренски комунизъм: да му берат срама софиянците...

Арогантното държане на Бойко Борисов пред камерите – нали видяхте как се оля окончателно този най-простоват протокомунист?! – ме възмути до степен, че ме накара да пиша нещо, та да не се пръсна. Страшно много ме възмущават простотията, наглостта, тъпоумието, арогантността, дебелоочието. Това е нормално, чини ми се: няма по-грозно нещо да си равнодушен пред тях, пред тия така отвратителни прояви.

Чухте ли го бат ви Бойко какво заяви: че понеже бил яко набил традиционните десни, те трябвало оттук нататък само да му се молят да му носят сака: понеже той, види се, се смята за “спортист”, постоянно печелещ състезания! Каза това уж “десният” дон Бойко, и така показа колко си е простоват: зад мутренското му лустро си лъсна най-обикновената му комунистическа природа и същност. И колко е злобен показа самозабравилият се пожарникар. С което ни задължава всички нас в тази страна, дето не сме изкукуригали, да се противопоставим с всички средства на идването на власт на този генерал с патологични наклонности, защото ако го допуснем до властта, горко ни! Това трябва да му е пределът: да си остане само надут като балон медиен клоун, който е осквернил единствено кметското кресло на София: да му берат срама софиянците. Аз лично вече нямам никакви илюзии относно този тип, намиращ се на същото ниво на умствен потенциал като кукуто Уго Чавес например!

Често размишлявам – както, предполагам, и всички мислещи хора у нас – що за общество сме ние, какви са тия парадокси и несъответствия, които наблюдаваме даже с просто око около себе си, как е възможна такава арогантност у управниците ни, независимо от това, че уж сме “демокрация” и можем като едното нищо във всеки момент да им отрежем квитанциите. Неизбежни са тия питания, защото от една страна сме в Европейския съюз – слава Богу, че поне това постигнахме, въпреки бясната съпротива на БСП, на ченгесарницата, на мутрите, на тия, дето не искат да има никакви правила! – а от друга страна манталитетът както на управниците ни, така и, уви, на народа ни, не е европейски, а по-скоро е патриархално-азиатски и деспотичен: вижте как мнозинството сега гледа с умиление новия месия бат Бойко, по същия начин както преди гледаше правешкия простак Тодор Живков, после царя, а пък за кратко дори и Сидерова!

Ето за тия неща ми се иска да поразсъждаваме заедно. Моята теза е, че у нас в същността си почти нищо не се е изменило, а се е изменила само външната форма. Давам веднага пример: при комунизма т.н. номенклатура или партийните избраници и ръководители де факто бяха безконтролни собственици на цялото национално богатство. Днес нима не е същото, само дето вече и де юре успяха да присвоят (или на техния жаргон: да… “експроприират”!) цялото това национално богатство. И по тази причина се наричат вече… “капиталисти”. В политиката тогава същата ситуация, владееха “народните умове” чрез натиск, чрез репресии, чрез пропагандна промивка на мозъците, чрез опростачване на природонаселението.

Сега е същото, само дето естеството на натиска е друго: тогава всичко ставаше благодарение на принудата, на лъжата и на страха, а сега пак, кажи-речи, е същото, само дето разновидностите принуда, лъжа и страх са други. Например подложени сме на всекидневен медиен тероризъм, сърцевина на който е всекидневната прослава на “новия месия” дон Бойко, бодигарда на Тодор Живков. Платената от мутрите пропаганда на този герой на нашето време иска да ни внуши, че само като го дотикаме със всекакви средства до цялата власт, едва така ще продължим славната комунистическа традиция: лице, приближено на самия вожд бай Тодар, да ни е новия водач!

Та ето нека да помислим и да поговорим по тия неща. А пък аз скоро ще напиша и по-цялостна статия по същия този проблем, който е фиксиран засега само в заглавието. Интересни ще си ми всякакви мнения…

Добави в Svejo

Първи рожден ден на блога ми - и две кратки тези за смъртта и вечността

Това едната от две снимки, правени от Владимир Янакиев. Той е българин, живеещ в САЩ. Владо ми ги подари, като подаръкът му съвпадна с първата годишнина от създаването на блога HUMANUS - наистина, точно преди една година се роди моя блог. На снимките е уловен залезът на Слънцето, който символизира... смъртта.

Но въпреки това публикувам сега само едната, а след време ще публикувам и другата. И то не просто защото са красиви, ами и защото по мое дълбоко убеждение смърт няма. Това, което наричаме "смърт", означава "преход". Преход към какво ли? Зависи. Да, зависи от това как си живял - и към какво си се привързал в този живот. Думата у-мира пък значи раздяла с този свят, която за някои хора може да е крайно болезнена: защото те за друг свят дори и не подозират.

А пък за други хора смъртта означава раздяла с времето и среща с вечността. И също умирането значи възход в един друг, чисто духовен свят, връщане в родината на душата ни. Това е, толкова е просто всичко...

Та ето така, съвсем скромно, без шума на шампанско, празнувам аз първата година на моя блог. Искам да благодаря на читателите си, с които заедно, в едно добронамерено партньорство, направихме блога HUMANUS това, което той е: сред водещите блогове на България. Той също е и мое много свидно дело, в което влагам цялата си душа. Както, впрочем, съм правил и всяко друго нещо, с което съм се захващал.

И ще продължа да го правя докато имам сили: той ми носи невероятни духовни наслаждения. Давал ми е нещо като искрици вечност. Защото общуването с мислещи хора за мен винаги е било истински празник...

Добави в Svejo

Блогът HUMANUS на 6-то място в ТОП 100 на българските блогове!

Днес съвсем случайно разбрах за класацията ТОП 100 НА БЪЛГАРСКИТЕ БЛОГОВЕ. Тя се намира в "блога за блоговете" на Тодор Христов и сама по себе си представлява оригинален и интересен проект на този човек с голям творчески потенциал. Това го казвам най-отговорно, след като се поразходих из неговите сайтове - лични и бизнес-проекти - направени с вкус и богати на идеи и иновации. Изобщо трябва да се приветстват начинанията на такива хора, които правят нещо свое и то с увлечение, което си личи и от пръв поглед. И да се насърчават и подкрепят най-сърдечно и кой с каквото може. Понякога и една добра дума е достатъчна. А иначе тези неща се чувстват, те не могат да се скрият или имитират, понеже те именно отличават даровития човек от баналния изпълнител и имитатор.

За мое учудване и за моя радост - защо пък да не призная това?! - моят блог HUMANUS е на 6-то място в класацията!!! Не съм очаквал такова признание за моя всекидневен труд по блога, който го върша с голямо увлечение и ентусиазъм. И затова ми стана, признавам си, изключително приятно от признанието. Не си струва да се отбелязва, че такива неща задължават човека да пази постигнатото ниво и дори да прави нови и нови неща, които могат да задълбочат постиженията му.

Ето по тази причина написах следното в блога на така респектиралия ме Т.Христов:

Здравейте, искам да благодаря на съставителя на тази класация за това, че в нея е попаднал и моя блог! Това за мен е цяло чудо: напоследък блогът ми е гонен отвсякъде, та наистина се зачудих и, признавам си, се зарадвах, че не само блогът ми е включен, ами е и на призово, на челно място в класацията! Радвам се най-вече на това, че за моя изненада имало и честност и обективност в българския интернет и в блогосферата особено; бях престанал да вярвам в това, но вие ми върнахте вярата, за което сърдечно благодаря! С пожелание за успехи: Ангел Грънчаров

Той скоро ми отговори, което пък показва, че се срещат и възпитани хора из нашенската джунгла на българския интернет; защото, знайно е, както съм писал многократно, много често вместо най-обикновена човешка възпитаност човек среща най-брутална арогантност и едно съвсем кухо самомнение и восокомерие. Та ето какво ми писа този човек:

Привет г-н Грънчаров, Как беше приказката… когато фактите говорят, и боговете… Поздравления за високото място, което заемате! Надявам се, че при следващото издание на класацията ще затвърдите или увеличите позициите си. Можете да използвате класацията като аргумент в борбата Ви с RSS агрегаторите, които са Ви изгонили. Критериите, които ползвам са достатъчно надеждни, и въпреки всичките им условности (ако човек иска, ще намери такива, така е), на тях може да се вярва в голяма степен. Обратната връзка от всички блогъри, които оставиха коментари тук до този момент е позитивна, а с тях, както и с Вас, изобщо не се познавам, дори и виртуално, до днес. Тоест - нещата са обективни, доколкото е възможно за този пилотен вариант на класацията. Ако искате, напишете материал за тази класация във вашия блог - така някои нови за мен блогъри могат да решат да се включат в класацията след 2 месеца. Успех!

Ето, изпълнявам любезната молба на Т.Христов, пиша за неговото наистина ценно начинание. Пожелавам му успех във всичко, с което се е захванал, и вярвам, че хора като него винаги постигат мечтите си! Колко още по-радващо щеше да бъде ако у нас имаше колкото се може повече такива дръзновени хора! Но за мен като философ и дори един такъв възхитил ме пример ми показва, че това е възможно. От което пък следва, че е съвсем реалистично очакването ми точно такива творчески мислещи и смело преследващи мечтите си млади хора да променят до неузнаваемост нашата така нещастна и унизена сега-засега България. И времето когато това ще се случи, струва ми се, съвсем няма да е далеч...

Добави в Svejo

Граждани, разберете: учителят-роб възпитава ученици-роби!!! Докога?!? Защо???

Неуспели стачки в Европа е имало и ще има – когато правят локаут, когато проявят твърдост управници като Маргарет Тачър например и т.н. Но българската учителска стачка ще бъде сломена както Троя – с дървения кон на синдикатите. Тези, на които вярвахме, които ни “вдигнаха”, за да ни предадат и прецакат. Колко абсурдно и тъжно!

Каква огромна енергия, какво доверие трябваше да се срути?! “Достойният” ни труд от стачните лентички ще се превърне в жалко спазаряване. Големите държавни мъже Серьожа и Ахмед ни казаха колко нищожни са нашите усилия, колко некомпетентни и незначителни сме. Ние им показахме колко голям потенциал носим у себе си, как може да се стачкува интелигентно с остроумни лозунги, усмивки, песни и стихове. Срещу духа ни те възправиха цинизма на отлагането и желанието да ни пречупят с глад – като обсадена крепост. В надменността си те не сплашват, че можели дори да ни намалят заплатите! Съветват ни да вземаме подаянията и да бягаме!

Те не са очаквали че даскалът може да прояви солидарност и да заяви че съществува. Затова ни противопоставяха на родители, на работници и служители. Затова ни унизяваха ту като печалбари, ту като некадърници, ту като маргинали. Тези господа не се интересуват от това, че учителят-роб възпитава ученици-роби. Защото опростачването на нацията ги обслужва отлично. Интелектът винаги е будел подозрение. Гордостта е стряскала.

А достойнството, уви, може да се “напазарува”. И за да са сигурни че са били щедри, те ни посъветваха да се върнем в клас “С ГОРДО ВДИГНАТИ ГЛАВИ”. Може би за да кажем на младите, че който се е осмелил да поиска човешко възнаграждение, ще бъде смачкан с изпитания принцип “Разделяй и владей”.

Ако урокът, който трябваше да има за тема човешкото достойнство, бъде провален не без наше участие - от умора, изнемогване, малодушие или бедност - тогава организираната надменност на парвенютата ще триумфира. И афишираният приоритет “образование” ще остане само едно байганьовско намигване на властта. А обществото ще чака “златни яйца” от своите млади хора, без да е положило труда да възмезди най-важния труд: който създава морала и знанието.

Все едно да живееш с илюзията да си купиш качествени стоки от магазините за един лев. Да натовариш с очаквания бедните учители да мотивират деца, да им дават ума и сърцето си, е опасна илюзия, която засяга националната ни сигурност дори. Нали американската максима беше: “Като си много умен - къде са ти парите?” Как така двете неща могат да бъдат разделени изкуствено. С аргументи за времетраенето на нашия труд, за отпуските, и прочие профанизирани съждения, охотно насърчавани от властниците. Същите, които издигнаха заграждения пред онези, които им хвърлиха само книжни лястовички, но бяха заклеймени като “деструктивни елементи”.

За комерсиалните души на управниците е важно само едно – личното удобство и просперитет. А коренните интереси на нацията са на най-заден план.

Затова те се презастраховат като обвързват някакви си 200 милиона с хиперинфлацията, която щели да предизвикат даскалите. Френските корвети и шведските самолети, депутатските 44% към възнагражденията, и т.н и т.н. не водели към икономически апокалипсис.

Ако по времето на Симеон Велики България е била страна на духа, сега е просто страна на “разчета”, на скъпите хотели, лъскавите лимузини и нискочелите кормчии в тях. Благоговението пред учителския труд е отстъпило на недооценяване, на пренебрежение. Образованието у нас беше проядено от търгашеския нагон, от чувството, че всичко се продава и купува. Всякакви скудоумни учебници, всякакви дипломи, всякакви там “имиджи”, авторитети и лесни слави...

Може би утре велможите ще искат да ни поздравят за Деня на народните будители или 24 – ти май с лицемерни слова?! Но ние трябва да отхвърлим тартюфщината им. Защото подигравката им изкопа пропаст помежду ни. И ние винаги ще я съзираме – особено когато се опитват да флиртуват с нас.

Държава, в която полицаят и шофьорът са национален капитал, а учителят не е, горко й! Защо не отделят труда на по-можещите лекари, юристи, журналисти? Защо само учителите ще бъдат вкарвани в категории, нали хората навсякъде са различни? Здравето на нацията ли е процъфтяло, справедливостта ли се е възвърнала, четвъртата власт ли е станала морален коректив на обществото? Кой тинейджър мечтае да поеме по благородното поприще на преподавателя? Защо не виждаме наплив?

Диференцирайте заплащането на министрите, на полицаите, на военните! Мерете с един аршин! Нека най-можещите, най-първите ни хора да се ангажират с учителската професия. И как ще ги привлечете, господа? За да достигнем икономическия разцвет на Ирландия, например. Или както винаги ще сме скъпи на триците и евтини на брашното?

(Стачкуващи учители от ПТГ "Иван Райнов" - град Ямбол с нищожни корекции от мен, А.Г.)

Добави в Svejo

Избирателю, избирателюююю?!

Левски някога промълвил своето прочуто "Народе, народеее?!", аз пък, ако позволите, ще кажа това "Избирателю, избирателююю!?", което обаче съвпада изцяло с онова тъй гневно "Народе, народеее?!" на апостола на нашата все още непостигната свобода Васил Левски. И то ще трябва да се възприема не по-малко гневно и някак си също толкова отчаяно-саркастично и осъдително.

Защо така ли? Ами ето защо, да започнем с най-очебийните неща, които именно се набиват като тръни в очите, та трябва да си крайно дебелоглав, дебелокож или направо без очи и сетива та да не усетиш нищо. Примерно бате ви Бойко се издигна за кмет на София и, както се твърди, софиянци, поласкани от това, че ще имат толкова героичен кмет-титан, масово гласували, както твърдят социолозите, за него. Не е шега баш бат Бойко да ти е кмет, я?! ОК, приемам, той е велик, ама съзнават ли тия уж "ентелегентни" софиянци, дето гласуват за батето си, какво точно правят?! Защото, знайно е, същият този бате, както знаят вече и кокошките във всеки селски курник, има амбицията и напира и за цялата власт у нас. Понеже, пак както е добре известно, той е "неформален лидер", сиреч дон, на партията ГЕРБ. А също, знайно е - нали така, драги ми софийски малоумници?! - че следващите избори за парламент са след две години, сиреч далеч преди да е свършил мандата на титаничния софийски кмет.

Следете мисълта ми внимателно, драги ми софийски куковци: вие вчера си избрахте кмет само за две годинки, щото бат ви Бойко хич, ама хич не го вълнува вашето кметство и кметуването му, ами той мисли и мечтае именно за цялата власт в държавата. Сега вече усещате ли се какво точно направихте?! Вие гласувахте за един мутраген, дето му е през оная работа за вашето кметство и за вашата община! Щото ако той поне малко се беше загрижил за софийските работи, щеше не самия той да се издига за софийски кмет, ами щеше да издигне някой друг, който да върши там работата. А пък себе си нямаше да хаби за кметуване, ами щеше да чака другите, истинските избори, по които копнее така мъжественото му сърце. И има-няма след две годинки, а по-скоро след годинка и половинка той ще бие шута на софийското кметство, ще зареже софиянци, пък ще запретне ръкави да оправя - понеже, вижда се, вече така готино е "оправил" и изработил софиянците! - та ще запретне ръкави бат ви Бойка да оправя по същия начин нашата мила целокупна България. Схващате ли сега нещо, драги ми софийски кухари?!

Наричам така тази част от софиянци, дето гласува за батка си Бойка, защото това са съвсем заслужени определения: не е нормално да гласуваш така, ако имаш нещо в кратуната си, а именно за човек, който хептен няма намерение да върши работата, за която го избираш, а който иска и копнее за нещо съвсем друго. И само от немай-къде се преструва на софийски кмет. Имаха вчера софиянци и други кандидати, дето се бяха издигнали с намерение да вършат цял мандат работата, за която апелираха да ги подкрепи избирателят, ама малоумниците, за които говоря, подкрепиха батето си, което няма никакво намерение да върши кметската работа, пък и никаква друга работа, впрочем. Щото с просто око е видно, че той за нищо не става, пък и няма пипе нещо да измисли и да направи като хората. А дори ако върши нещо, сиреч някаква работа, то ще я върши само за половин мандат. И то по същия начин като досега - като не стъпва в кметстовото, ами си прекарва дните в телевизионните студия и гримьорните: абе вие, драги ми софийски тиквеници, вчера кмет ли си избирахте или шоумен бе?! Я ми кажете поне това?!

То бива, бива простотия, ама чак пък толкоз?! Сега обаче да видим в какво положение се намират другите, общобългарските ни тиквеници, които пък също се оказват в небрано лозе: след като батето им Бойко след годинка и половинка зареже софийското кметство и почне да ни увещава да гласуваме за него, та да става наш премиер! Премиер на целокупното ни отечество, населено, както се вижда, главно с хора с крайно крещяща умствена недостатъчност и ощетеност. И значи тия наши любезни тиквеници, след като вече са видели как батка им Бойка зарязва поста си в София, пак, разбира се, ще го подкрепят на парламентарните избори, та да го турят с гласа си за премиер!!! Следите ли ми мисълта, драги ми малоумници, опитайте, не е чак толкова трудно?! Значи оня бяга от един държавен пост по средата на мандата, а тия пък му дават друг! От който, предполага се, също ще избяга по никое време, стига да му се открие друга възможност: ами току-виж тогава може да умре светиня му Максим, пък на бате ви Бойко, нищо чудно как я подкарал, да вземе да му се прииска и патриарх да ни става, знае ли човек? Или пък може да му скимне да замести Гоце след още една годинка и президент да ни стане - и по своя си обичай ще зареже тогава и премиерството, и патриаршията, що пък да не го направи: бате ви Бойко може всичко, нали така, скъпи ми български тиквено-кратунени малоумници?!

Пиша тия неща, защото наистина трябва да се казват точните имена. Като видиш тиквеник или тъпунгер, кажи му в очите какво мислиш за него, пък той може да скокне и да се бие, ала може и да усети, че има нещо справедливо в думите ти. Ако се галим с перца и се ласкаем, ако крием недъзите си, ако се примиряваме с умствената си недостатъчност, то тогава се обричаме на вечно правене на най-различни и от глупави по-глупави работи.

Години наред правим какви ли не глупости: спомнете си, избирахме Жанчо, Симеончо, Сидерчо и кой ли не, сега пък всички са пощурели по батка си Бойка! Аман от простотия бе, сънародници: вие май навремето дотолкова свикнахте с правешката колосално нахална простотия на тато ви Тошко, та сега пренесохте неръкотворната си любов и към неговия свиден на сърцето ви пазвантин, имунно към батка ви Бойка, а?! Признайте си де, не е срамно да си признае човек кусурите, слабостите и немощта?! Това е начинът малко по малко да почне да му увира постепенно и акълът. И то се отнася не само за този или онзи човек, ами и за цели народи...

Добави в Svejo

Достойна ли е мъдростта за любов и обич? (1.3)

1.Как аз разбирам философията?

1.3.Достойна ли е мъдростта за любов и обич?

Да, изглежда наистина мъдростта е достойна за любов и обич, макар тази любов да е твърде своеобразна и странна. Първо тя е едно съвсем чисто духовно преживяване, без нищо материално и телесно – единственият телесен орган, който се въвлича в тайнството на тази парадоксална любов, е… сърцето. Разбира се, ако оставам настрана… мозъка, но това е една голяма тема и по-добре засега изобщо да не навлизаме в нейните дебри.

На второ място обаче мъдростта е нещо съвсем непонятно, в смисъл на неизразимо с думи и понятия. Тя в този смисъл е и съвсем Божествена. По тази причина Питагор, който, впрочем, е съчинил думата “философия”, съвсем основателно е приел, че за нас, хората, мъдростта като такава е непостижима именно заради нейния Божествен, свръхвъзвишен характер и статус. До Питагор наричали някои хора “мъдреци”, но той, както се вижда, съвсем правилно отсъдил, че мъдростта като такава е непосилна за смъртни и слаби човешки същества, защото тя по начало си е един съвсем Божествен предикат или свойство. Само боговете могат да бъдат мъдри, а за нас, смъртните, подобава и е по силите ни само да сме влюбени в нея, а чрез нея и в Божественото. Ето защо, оказва се, че любовта в мъдростта някак си изначално съдържа в себе си и любов към Бога. А и чрез мъдростта ние ставаме причастни на всичко Божествено, както и на самата вечност.

Но ето още тук си заслужава да се запитаме така: А кое е противоположното на мъдростта? Щом като мъдростта ни отвежда в сферата на духовното и дори на Божественото, тя, изглежда, първо, е път към един друг, чист и духовен свят, а пък, на второ място, изглежда е път и към самото съвършенство, понеже, както е добре известно, тук, в този свят, съвършени неща съвсем няма. Значи човекът, бидейки тяло, е съставка на този, на тукашния свят, ала чрез душата си и чрез тази нейна Божествена искрица – стремежа към мъдростта, влюбеността в нея – е причастен на един друг, духовен и Божествен свят. И ако мъдростта – или всичко онова, което носи в себе си мъдрост, което някак си излъчва мъдрост – е същност на този по-друг, по-съвършен свят, то потребно е, наистина, да се запитаме, а коя е тази субстанция, която в някакъв смисъл е противоположна на самата мъдрост, а пък, от друга страна погледнато, е “одухотворяващото” на този, на тукашния свят, е същина на всичко, което е именно прекалено земно, телесно и пр. Защото, знайно е, този така наречен “наш”, “тукашен” или просто “този” свят се състои от тела, докато света на мъдростта, “другият”, “съвършеният”, “висшият” свят няма как да не е свят на чисти духове.

Добре де, ако любовта към мъдростта е нещо като човешка потенция или способност, на която ние сме способни, но само доколкото сме причастни на един друг, съвършен и истински свят на чисти духове или същности, то кое е това, което заема същото положение спрямо света на материалното, на телата, света, който ние обитаваме, бидейки в едната своя съществена половина именно тела? Наистина е трудно този така разнообразен, светъл, сияен, плътен, непроницаем и пр. свят, които ни е така близък, да бъде обхванат и определен с една дума. И то с дума, която да е противоположна на самата мъдрост като инградиент на духовния свят.

Не трябва да постъпваме прибързано. Ако изходим по-наивно, можем да кажем, че противоположност на “мъдрия човек” – доколкото такива изобщо има около нас! – не е друг, а именно… глупакът. Да, наистина, глупостта, която е така вездесъща и многолика, като че ли неуморно шества из този свят, че като че ли с основание може да бъде определена като негова сърцевина. От друга страна глупаци са тия, които даже и не подозират, че може да има нещо друго освен това, което пипат с ръцете си, виждат с очите си, чуват с ушите си, или пък усещат с небцето на езика си. Това, че тия хора са мнозинство – и така е било винаги! – съвсем не означава, че трябва да се страхуваме да ги наричаме “глупаци”. Глупостта, впрочем, не е толкова обидна, тя, може би, в някакъв смисъл съперничи на самата мъдрост, което, както знаем, е такава рядкост в този свят, от друга страна може би дори я и превъзхожда. Имам предвид това, че глупостта е някак си отдадена на “живия живот”, тя е твърде жизнена, бих казал жизнерадостна, весела, нескучна, тя е много приятна, тя радва толкова много хора, и то до степента да не могат да представят живота си без нея. По тази причина, предполагам, толкова много хора са й се отдали без остатък, обичат я всеотдайно, докато пък мъдростта им се вижда недотам достойна за обич или за любов, понеже тя им изглежда… скучна, невесела, някак си отстранена от великото пиршество на живота и пр. Затова тия, които са склонни да се обиждат когато ги наречем глупаци, трябва от този момент нататък да имат подозрението, че глупостта не е чак толкова лоша, че те прибързано и недообмислено са се обидили, че тя в някакъв смисъл е по-скоро комплимент, отколкото обида. Знайно е, че един мъдър човек, именно прочутият Еразъм, е написал своята велика книга “Възхвала на глупостта”, как е възможно това ако глупостта не беше достойна дори за възхищение?!

Ето че нещата се заплетоха, и то крайно много. Нямаме възможност да се задълбаваме прекалено в тия интересни сами по себе си неща. Но факт е, че наистина мъдрост и глупост в някакъв смисъл взаимно се отричат, противоречат си, несъвместими са. Пък и, защо не, и самата глупост като че ли носи в себе си някаква своя специфична, по-земна и жизнерадостна мъдрост, докато пък мъдростта ни изглежда на пръв поглед някак си “студена”, “скучна”, “невесела” и пр., сиреч – на моменти или дори по-често! – доста… глупава! Добре де, глупостта, понеже е толкова разпространена и явно прекалено ценена от хората, нека да не бъде пряка противоположност на мъдростта, дали тогава такава противоположност няма да се окаже… простотията?! Или нещо друго?

Ако започнем сега да търсим различията между “глупост” и “простотия” – тази втората дума доста често се употребява, и то не без основание, като основна характеристика за поведението на хората особено в някои региони на планетата, примерно като нашия – то рискуваме да затънем в някои много схоластични, пък и кощунствени размисли. Затова може да приемем, че този въпрос следва да си остане открит, че той може да бъде решен едва впоследствие, едва след като сме изминали един път в царството на мъдростта, на духа и на Божественото. Едва тогава по-ясно и по-релефно дори ще си проличи коя е пряката противоположност на мъдростта, дали това е глупостта, простащината, простотията или пък нещо съвсем друго…

Добави в Svejo

България: страна на чалга-изборите, на менте-демокрацията и на простотията, душеща ни като нелечима проказа...

Ето че и голямото чудо - изборите - мина. Чудо като всяко чудо: за един ден само. Тепърва ще се правят безкрайни коментари и анализи, но едно още сега трябва да се знае ясно: от десет гласоподаватели отидоха да гласуват само трима! Тия трима ще решават вместо десетте. Половината от тях определят кой ще бъде кметът: такова е положението в София например, където огромният, така масивен чалга-медиен феномен Бойко Борисов успя да постигне именно такъв доста скромен, впрочем, резултат.

Да, той, великият бат Бойко ще бъде кмет - временно, впрочем, понеже той още сега си запретва ръкавите за цялата власт, за която борбата ще почне скоро, имам предвид парламентарните избори - та той ще си бъде кмет само с гласа на 1,5 от 10 софийски гласоподаватели: каква мизерия само!!! Аз затуй предлагам нему да се отреди специален пост, подобно на този, който има "патриархът Московски и на цяла Русия", а именно "кмет Софийски и на цяла България". Понеже той, самонадеяният безсрамник, както видяхме, без капчица свян "гарантира" избора на всички кметове. Сиреч се самообяви за нещо като "супер-кмет-български"! Аман от пошлите чалга-изпълнения на тази стопроцентова мутра, драги ми дами и господа: не чувствате ли вече как тя хептен се оля и продължава да се олива?! Ама у нас явно който е жив зян и резил, него май най-много харесват: защо ли е така?!

Защото бат ви Бойко, ако сте усетили, се държи ужасно арогантно и страшно самонадеяно; трябва да имаш волски нерви за да не усещаш колко много презира избирателя този бивш комунист. Видяхте ли колко важен на интервютата тази вечер е този скъсан и продран вече отвсякъде наш медиен балон? Отвсякъде прозира душевната, личностна и идейна нищета на този чалга-херой, но явно целенасоченото опростачване на нацията през последните години на олигархичния триумф е довело дотам, че точно такива мутрагени си имат достатъчно свои доста глуповати, впрочем, симпатизанти. Не може да е "десен" бате ви Бойко, скъпи ми сънародници, защото от него отвсякъде извира и прозира едно ляво и комунистическо високомерие. Докато дясната личност с таланти - нали видяхте, усетихте ли как безкрайно много го превъзхожда човечният и интелигентен кандидат Мартин Заимов?! - никога няма да се принизи да парадира с една толкова куха и просташка мутренско-парвенюшка грандомания.

Наистина обаче май ще ни се наложи замаяните от "величавата простолюдност" на бат Бойко да отрезвеят след като донасита се насладят на лъжите и на некадърността му. Ще трябва да мине време, за да стане това: предпоставката, че огромни маси от нас, българите, не се затрудняват да мислят води дотам, че ние едва след като усетим с кожата си, с удари по главата си, със стомаха си също погрешността на своя избор, едва тогава преценяваме колко глупаво сме постъпили. За безкрайно повтаряните наивни грешки сме плащали прекомерно голяма цена, но мнозинството продължава да чака хипер-херои като бат им Бойко да ги оправя: е, ще има да чакат, пък докато чакат, ще си патят от ума и ще си плащат, няма как иначе да бъде.

А в това време всичко свястно и кадърно ще бяга от България, все едно сме страна на прокажените - нашата българска проказа явно е простотията на огромни маси от природонаселението! Лек срещу тази проказа обаче още не е открит...

Добави в Svejo

Разговор за софистиката, за егоизма, за философията, за ума, за вярата, за душата, и за други такива важни неща (2)

(Продължение на ето този разговор.)

NIK: Аз съм настроен с много дисреспект към хората, които мразя!
Аз: - Значи обичаш не само човешките, ами и живите същества изобщо. Да не се окаже, че си алтруист?
NIK: Да! Не, не съм алтруист. И не искам да съм.
- Да, не бива, алтруизма е много извратен и лицемерен.
NIK: Това е самоубийствено… а и обичам себе си най-много уж… или поне наравно… това за живите същества е защото… има такива принципи... етика… не искам да си погазвам принципите… защото го обичам еднакво колкото себе си. Даааааааа!!! Поне повечето, които познавам и се отъждествяват с алтруизма са доста лицемерни!
- Знаеш ли, аз пък съм консервативен, гледам, ти ненавиждаш традициите, можем да проведем разговор по тази тема някой път?
NIK: Да, чудесно! Става. Обичам новациите...
- На мен ми харесват разговорите с мислещи млади хора. То това ми е и професията де
NIK: Хубава професия!
- Като Сократ съм станал; имаме обща професия с него! Ти уважаваш ли Сократ?
NIK: Не много… той нали обичаше морала? Аз не обичам морала.
- Ами той именно прославя ума, би трябвало да си допадате!
NIK: Да, ама не си допадаме много…
- Неговият морал е изведен на почвата на ума и разума.
NIK: Нали той беше се изправил срещу софистите? Аз харесвам етиката, морала обаче презирам.
- Сократ, ако питаш мен, е един много голям софист, страшно много е зависим от тяхната школа.
NIK: Всеки човек си има различна етика… в случай че има… Той също беше вегетарианец нали? За Платон помня…
- Етиката ти харесва? А коя етика би ти допаднала: тази на състраданието или тази на достойнството?
NIK: И достойнството не харесвам. Състраданието ми се струва добро, но не е хубаво да се проявява милост към незаслужелите я…
- Не знам дали е вегетарианец Сократ…
NIK: Може да се превърне в слабост състраданието… Иначе ми харесва. Но не искам да го превръщам в слабост и да съжалявам хора, които не бива да съжалявам...
- Да, така е, ами тогава кое би сложил в центъра на своята етика щом не ти харесват достойнството и състраданието? Може би щастието?
NIK: Правилността! Щастието е хубаво нещо, ха-ха. Аз вярвам в късмета между другото. Като вследствие на щастливи случайности… нещо такова. Етиката ми се състои на базата на това да постъпвам правилно…
- Под правилно умно ли разбираш?
NIK: Например не мисля, че е правилно да се принуждава нещо или някого ако той/тя или то не е започнало първо да принуждава… Не! Просто правилно: така като трябва.
- А, това е друго, току-виж в теб живее един... кантианец!
NIK: Какво е това ? И сУфизъм какво е?
- Последовател на Кант.
NIK: Ааа… не съм много запознат с него…
- "Суфизъм" е течение в ислямската теология и религиозна практика.
NIK: Тези Кант, Русо и т.н. не съм запознат с тях много. Аха…
- Аз съм кантианец.
NIK: !!!
- Има време да се запознаеш и с Кант, и с Русо, и с Шопенхауер…
NIK: А между другото прочете ли онази статия която пратих? Шопенхауер! Няколко негови мисли мисля че съм срещал. Май помня че ми харесаха.
- Да, прочетох я, и публикувах част от нея в блога си, видя ли я?
NIK: Не, вчера спах… до днес…
- Негова милост г-н Шопенхауер е ученик на Кант, както и моя милост :-)
NIK: Тоест той вие преподавал или? А какво мислиш за Макс Щирнер?
- Не, Кант ни е учител, ама не ни е преподавал. Той е живял преди два века.
NIK: Ахааа, ясно!
- Ами признавам си, не съм запознат с Щирнер, но ми понамирисва на комунизъм тоя човек?
NIK: О, нееее! Точно обратнотоо! Немец е. Доста е повлиял на Ницше. С егоизма и индивидуализма си. Но не се споменава много защото е анархист. А анархизма се цензурира малко. И от страна на анархистите, които са повече анархо-комунисти и анархо-синдикалисти, те не го обичат много. Защото е анархо-индивидуалист. А те са колективисти и колективистите в анархизма не харесват индивидуалистите. Дори във ФАБ тук.
- Ясно, разбрах сега.
NIK: Федерация на анархистите в България положението е пак същото.
- Така по бих го приел.
NIK: Издал е една книга, която е шокирала много хора. Аз я търся… много е интересна… чел съм само части от нея… Ами добре а з ще те оставям засега.
- Аз щото съм антикомунист затова попитах.
NIK: Довиждане. И аз!
- Чао!
NIK: И аз не харесвам никак комунизма!
- Браво на теб!

(Край)

Добави в Svejo

А може ли да си "готин" без да се отдаваш на пороците?! Или обезателно ще си... "смотаняк"? (2)

Историята е такава. В началото на 80-те, в известния в Сан Франциско пънк клуб – Mabuhay Gardens, Mackaye има концерт с първата си банда Teen Idles (Там той е басист. Групата издава през 1980 година EP, на обложката на която има две ръце с нарисувани хиксове.) Собственикът на клуба драска големи Х-ове по ръцете на членовете на бандата, за да бъде сигурен, че няма да им се сервира алкохол. След това когато се върнали у дома си във Вашингтон, те решили да правят това преди всеки свой концерт, за да покажат отдадеността си на живота без алкохол.

Песента на Minor Threat "Straight Edge" става химн на движението. Другата песен, която се оказва доста важна и спорна в историята на Minor Threat е "Guilty Of Being White". Песента в действителност е посветена на училището на Ian, където белите деца са били малтретирани от своите чернокожи съученици заради прегрешенията (истински или измислени) на тяхната раса. Много хора когато видели заглавието на песента и обръснатата глава на Ian предполагали, че тя е расистка. Все още има дебати, дори между членовете на групата, дали песента действително е расистка, макар че Ian все още твърди, че според него тя не е с такъв смисъл. Ian е предан на идеята за напълно подземна музикална сцена. В книгата си "All Ages" той казва: "Аз просто исках да нарека групата "straight", защото искахме да предприемем повече в това отношение. В края на краищата ние не го използвахме като име за групата, но аз написах песен за това и това беше песен, която ми се въртеше в главата, подкрепяща индивидуализма."

През 1983 г. групата се разпада заради обичайните творчески различия – Ian MacKeye иска да остане на D.I.Y. ниво (do it yourself). Докато останалите започват да се увличат по банди като U2 и желаят да се насочат към по-достъпна, поп музика. Въпреки краткото си съществуване (1980-1983) Minor Threat оказват огромно влияние върху цялата 'Hardcore Punk' сцена, а и върху т.нар. "независима" музика като цяло.

Около Minor Threat се образува цялата D.C. сцена – Iron Cross, S.O.A., Youth Brigade, Government Issue, Void и други. Другият град, в който Straight Edge движението набира сила е Бостън с групи като SS Decontrol (Society System Decontrol), D.Y.S. и други. За съжаление към средата на 80-те групи като Minor Threat, SS Decontrol, 7 Seconds и други old school банди не оставят силно Straight Edge движение след себе си. Тогава се появява една група, смело нарекла се Днешната Младеж (Youth Of Today). Интересен факт е, че те дори не са от "Меката на Hardcore-a" – New York, а от Кънектикът. Групата е създадена от легендарните Ray Cappo и John Porcelly (наричан от приятелите си Porcell). Идеята им е да възродят движението, такова каквото са го проповядвали бандите от Бостън и да свирят чист и бърз old school с хорови части, казва Ray. В началото те са обезкуражавани от свои проятели, че Straight Edge идеите няма да намерят почва за развитие в New York, където алкохолът и наркотиците са основна част от Punk-а и Hardcore-a.

Ray и Porcell обаче не се отказват. Музиката и текстовете им са толкова завладяващи, че Youth Of Today привличат все повече и повече младежи за чистия начин на живот. Това е моментът, в който вегетарианството става част от Straight Edge идеите. Ray казва: "След като нашата песен "No More" се появи практически всички от сцената станаха вегетарианци. Тогава започва възходът на американския Straight Edge. Новата сцена помита за дълго алкохола и наркотиците от нюйоркския Hardcore. Около Youth Of Today се формира ново crew – Bold, Gorilla Biscuits, Side By Side, Judge, Straight Ahead (по-късно преминали в Sick Of It All). Поради късите си прически Youth Of Today (както и доста други Straight Edge банди) често са смятани за nazi skinheads, което е абсолютно погрешно!!!

Разбира се тази идеология има и много противници и най-лошото настъпва, когато Ray Cappo и John Porcelly се поддават на провокациите и сцената става все по-нетолерантна към несподелящите Straight Edge идеите. Това води до ескалация на напрежението и до създаването на най-крайните Straight Edge групи – Judge и Project X, в които основна фигура е John. Тези банди открито проповядват насилие срещу хората, неподкрепящи идеите им и въпреки, че за John всичко започва като на шега, голяма част от публиката приема нещата твърде сериозно и започва да тормози другомислещите. Ray се чувства все по-недоволен от развитието на сцената, напуска Youth Of Today и заминава за Индия в търсене на духовно усамотение (той е последовател на Харе Кришна религията). Скоро обаче се връща и групата записва последните си два албума – "We're Not In This Alone" през 1988 и "Disengage" EP през 1990. След което една от най-влиятелните Straight Edge банди се разпада.

Нов тласък на позападналата Straight Edge сцена след началото на 90-те дават new school банди като Earth Crisis, Strife, Snapcase. През 1993 Earth Crisis издават своето второ EP – "Firestorm", превърнало се в символ на възраждането на Straight Edge Hardcore-a като музика и идеология. Едноименната песен "Firestorm" обявява тотална война на алкохола и наркотиците и призовава към прочистване на обществото. Earth Crisis е една от най-крайните Straight Edge групи и на нейни концерти често се е стигало до саморазправа с хора, провокиращи edger-ите и подиграващи се с идеите им. Известни са и симпатиите на вокалиста на Earth Crisis – Karl Buechner към A.L.F. (Animal Liberation Front).

Поради тази причина често групата прави дарения за тази и други организации, защитаващи животните и природата като цяло. Earth Crisis правят първото публично предсавяне на Straight Edge идеите чрез участието на своя фронтмен в дискусия за проблемите с наркотиците заедно с няколко конгресмена и рап-изпълнителя. Доста хора смятат позицията, на която стои групата, за прекалено крайна и твърдят, че по този начин Straight Edge идеите биват превръщани в догма. Earth Crisis са може би групата дала третия най силен тласък в развитието и възраждането на sXe, с мощна подкрепа за vegan sXe-a.

Лейтенант Керъл Мейс, полицейски служител в Солт Лейк Сити и директор на проекта за следене на бандите в града, вижда нещата по малко по-различен начин: "Нашата загриженост е за философията на тази част от straight edge движението, която се определя като hardline. Това са хора, които не понасят тези, които пушат, пият или каквото и да е там и ги нападат, по някога доста силно, с цел да ги откажат от вярванията им."

Мнeнията на лейтенант Керъл Мейс са може би твърде субективни и крайни, но те отразяват разбираемите страхове на обществото от "милитаризирането" на Straight Edge движението. Не бива да забравяме, че това са мнения на хора, които не са изцяло запознати с идеите на Straight Edge-а. Hardline-ерите може да са крайни в идеите си но това в никакъв случай не значи, че всички използват насилие. Защо хората се страхуват от тези, които са решили да не се отдават на нещата, които обществото им налага?

Заради глупостта и нетолерантността на същото това общество. И когато някой реши да ти окаже принуда, например пушейки в асансьора, в който си насилието би било крайна и естествена мярка за защита. Да би могъл да го помолиш да спре и е редно да го направиш, но ако той откаже ти си в правото си да го спреш.Minor Threat, Teen Idles, 7 Seconds и прочие такива групи имат т. нар. old-school звучене. Сред sXe групите от “новата школа” задължително трябва да се споменат банди като Earth Crisis, Snapcase, Strife, Culture . Може би забелязахте, че споменах само US банди. Straight Edge възниква като движение в US, но с годините sXe сцената се е разширила неимоверно много, стигаща до Европа. Като типични представители на европейската sXe сцена бих споменал Spirit Of Youth, One King Down, Nations On Fire и др. В България първите групи, засягащи идеи с такава тематика са Face Up!, MEANSTREAM и STRATEGY X.

В заключение ще споменa, че по света съществуват много идеологии. Като една от тях, Straight Edge е възникнала поради простата причина, че хората са започнали да се замислят, да си задават въпроси, да отстояват гордо идеите си и да имат правото не само да не се съгласяват, но и да оборват позиции. Запомнете Straight Edge започва от вътре, от вас самите, от сърцето ви, от идеите ви. Всичко зависи от вас!

Разбира се не е необходимо да се определяте като straight edge за да имате ясна позиция и силен самоконтрол. Важното е да сте разумни, трезви, да мислите за бъдещето си, да не сте безразлични към всичко и да не се оставяте на случайността. Помислете в перспектива. Днес можем да живеем добре, но бъдещето е също важно!

Рут Хорнер казва: "Има едно ужасно социално напрежение, каращо те да пиеш, да се друсаш и т.н. Обществото казва "просто кажи не", но какво е значението, когато веднъж навършиш 21? Или в края на краищата пораснеш. Тогава това е просто приетата форма на "забавление", което по-късно се превръща в доброволно пристрастяване. Просто погледнете в каква степен рекламите на алкохол и цигари преобладават в медиите. Това е голяма част от нашата култура. Особено младежката култура. До къде ще те докара това... Точно така. Аз просто не разбирам. До колкото съм чувал да си махмурлия е кофти работа. Да гледаш как животът ти се разпада е кофти работа. Просто не е честно към себе си и хората около тебе, които те обичат, да поемаш такъв риск и нарочно да се отказваш от привилегията да бъдеш здрав. Здравето дори не е привилегия, то е дар. Със сигурност не се чувстваш добре, когато препиеш. Със сигурност не се чувстваш добре, когато вземеш свръх доза. И най-вече никак не е кеф да хванеш СПИН.

Така че, защо днешната младеж не се учи от примерите? Аз го направих, както и много други. Но поради някаква причина невежеството все още се шири… Просто трябва да се научиш да се опълчваш срещу всичко това. Остани верен на себе си. Намери алтернативи. Не се мисля за по-добър от когото и да било, просто си мисля, че съм умен. И ако ти имаш проблем с това, тогава се замисли.

Ето какво казва едно момиче: "За първи път се замислих за това в 7 клас. Виждах как съучениците ми започнаха да се разделят на готини (тези, които се събираха на пейките зад училище и пушеха и пиеха) и смотани (тези, които не го правеха). Това ужасно ме дразнеше. Нямаше значение кой си или какво си направил. Това бяха правилата на играта. Мисля, че започнах да се съпротивлявам напук на тях. Не мога да кажа как е положението с учениците сега, но се съмнявам да се е променило много.

"Без наркотици, без никотин, без алкохол, без безразборен секс. Сигурно много от вас вече си казват: "Хей, че аз съм бил част от една философия, без дори да знам!" Трябва обаче да знаете, че преди да се отдадете на sXe вие напълно трябва да се откажете от всички тези неща, които ви заобикалят и да не ги използвате в никой случай. Не понякога, не с родители – никога!

Автор: xNIKOLANx

Добави в Svejo

Виртуален университет: разговор за софистиката, за егоизма, за философията, за ума, за вярата, за душата, и за други такива важни неща (1)

Ставам тази сутрин с намерение да пиша неделната си статия, но ето че, току-що влязъл в нета, ми се обади онова момче, дето се интересува от философия, последователя на "Straight Edge". И се заговорихме в Скайпа за това-онова. Когато свършихме, се усетих, че този разговор може да е прекрасно начало на обявения вече ВИРТУАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ, чието създаване обявих наскоро. И понеже това момче, представящо се като xNIKOLANx, приветства идеята за такъв университет, реших, без да го питам даже, да публикувам нашия разговор - сигурен съм, че ще приеме идеята. И понеже съм импулсивен човек, го направих. Ето самия разговор:

NIK: Добро утро, тук ли си?
Аз: - Добро утро
NIK: Може ли да питам още неща или нямаш време сега? Аз сега ставам…
- Питай, и аз сега ставам…
NIK: Амии вярваш ли в теорията на Дарвин?
- Не, не вярвам на Дарвин
NIK: И аз! Защо не вярваш?
- Защото теорията му е неверна…
NIK: Аа, да, ти ми каза че вярваш в бог… забравих. Да… Всъщност в някаква религия вярваш ли или просто в бог? Щото има много хора, които не вярват в религия и си имат собствена представа за бог…
- Ами аз съм си християнин…
NIK: Аха
- Споделям християнската представа за Бог.
NIK: Протестант, католик, източно-православен или?
- Те различията между тях са несъществени…
NIK: Да, но все пак има…
- Иначе ми задаваш труден въпрос: уж съм източно-православен, но се оказва, че църквата ни е осквернена, ченгета от ДС я ръководят, та затова сега не знам какъв съм…
NIK: Ахам.
- Затова се считам за християнин.
NIK: А какво мислиш за софизма? И софистиката изобщо?
- Суфизъм или софизъм (софистика)?
NIK: Софизъм
- Ами разглеждам го като полезно упражнение на ума.
NIK: На мен много ми допада! А за теорията на солипсизма?
- Много неща може да се научат от софистите…
NIK: Начинът им на водене на спор ми харесва… възхищавам се…
- Да, така е…
NIK: Не си губят времето в аргументи… А какво мислиш за теорията за солипсизма и нихилизма?
- Солипсизмът е набеден за такъв, той всъщност е нещо съвсем друго: да не си чел марксистки или ленински книги?
NIK: Не, не съм :-) Интересувамсе от Горгий, създателя на школата им… Поне доколкото знам той се води за основоположник? На нихилизма и солипсизма…
- То има малко текстове от него.
NIK: Даам… За съжаление. А ми е много интересен…
- А защо се смяташ за нихилист?
NIK: Ами... не съм много убеден дали съм нихилист… Според мен истината… няма достатъчно доказателства да се стигне до нея… Което, разбира се, не означава че не съществува. Вярвам че съществува… аз го приемам малко по-агностично, не толкова атеистично и скептично нихилизма…
- Не е там работата: много често, почти винаги, работата не опира до "доказателства", а до нещо съвсем друго
NIK: Не приемам Ницше за нихилист защото е бил скептик и атеист. А според мен атеизмът си е отрицателна вяра. Какво друго…
- До вяра :-) До усет. До чувство. До интуиция. До разум…
NIK: Да мога да почувствам много неща и да съм убеден, че са истина и да вярвам в това, но в крайна сметка знам, че не съм сигурен – и това може ида не е така?! Според мен щом човек вярва в нещо, той не го знае…
- Не, сигурността, давана от сърцето, е по-силна от тази, която дава умът: умът ражда само съмнения…
NIK: Ако го знае, няма да му е необходимо да вярва в него… просто ще го знае… Съгласен съм. Напълно! Но умът ми не може да се довери на сърцето… Или може би не иска
- Знанието е непълноценна вяра :-) Умопостижима вяра
NIK: Според мен аз (съзнанието ми) е умът… а сърцето ми не е част от мен…
- Умът се самозалъгва, че неговата вяра е "най-добрата", той постъпва егоистично обаче
NIK: Ами май май… Но аз съм умът, не мога да се доверя на друг… (think) Та било то и сърцето ми... Чувствата могат да лъжат и заблуждават… А аз не искам да се заблуждавам и залъгвам…
- Умът е част от душата, чувствата (сърцето) също са част от нея, и то най-основна; не трябва да се смята, че умът превъзхожда чувството; чувствата са друг, съвършено различен път, по който можем да стигнем до истината
NIK: Искам да стигна до истината... сигурната истина… за която няма съмнение..
- Умът според мен най-често се самозаблуждава и дори лъже…
NIK: Ами аз може би се докосвам посредством сърцето си до нея, но не мога да бъда сигурен че е тя. Умът ми казва, че не мога да съм сигурен… Според мен мисълта е чувство обаче… И аз я издигам в култ… Повече от чувствата на сърцето…
- Най-сигурната истина е тази, в която вярваш с цялото си сърце: пък дори и да изглежда съвсем абсурдна за ума ти.
NIK: Не, искам и мозъка да не се съмнява, и сърцето…
- Поддържаш култ в ума и разума?! Правилно ли разбрах?
NIK: Ами мисля, че мисълта е най-великото чувство…
- Не бива да се надценява ума и да се допуска той да стане тиранин на душата.
NIK: Да, но аз не вярвам в душата, не я и отричам, разбира се… И смятам че умът – това съм аз…
- Много страшна е тиранията на надценения и възхваляван ум.
NIK: До такива заключения съм стигнал през времето…
- Не, умът не си ти, ти си много повече от ума.
NIK: Може и така да е… Но аз усещам всичко с ума си… следователно мисля, че това съм аз…
- Умът е част от теб, страшно важна, но не бива да се надценява, така поне мисля аз…
NIK: Ще мисля над това…
- Умът е онова, което мисли… освен него имаме онова, което чувства – и онова, което желае.
NIK: Аз чувствам с него, с ума, аз поне така мисля… Аз и желая с него…
- Не, съжалявам, но трябва да ти го кажа: голяма извратеност е да отъждествяваш ума с чувствата…
NIK: Любопитството ми е желание мисля… Може и така да е. Но сега съм на това мнение…
- Имаш време, трябва да премислиш нещата, искаш ли да ти пратя своята теория за тия неща? Може да ти помогне?
NIK: А сърцето ми ме прави слаб понякога и неговите чувства… Прати я.
- Може пък сам да си допуснал сърцето ти да стане слабо, понеже го тиранизира твоят прекомерно разраснал се ум
NIK: Ха-ха. Като някакъв паразит е тоя ум.
- Имам я в два варианта: цялостен и за ученици (по-лесен), кой от тях предпочиташ?
NIK: Ама много ли е? Каква е разликата? Ти кое препоръчваш?
- То е цяла книга, философска психология.
NIK: Уоу!!!
- Но мога да ти пратя само тази част, дето засяга частите на душата?
NIK: Прати я.
- И теорията ми за душата… но пък се налага да прочетеш и темата за ума (интелекта), също и тази за чувствата.
NIK: Няма проблем… А егоизма мислиш ли, че е лошо нещо?
- Добре, най-добре е обаче ти сам да я прелистиш и да потърсиш онова, което те интересува, ще ти я пратя все пак цялата.
NIK: Аз до скоро живях с мисълта, че съм егоист, а вече не съм толкова сигурен от около 1-2 години. Добре. Според мен егоизмът е любов към себе си… И не виждам нищо лошо човек да обича себе си! Поне така ми се струва… Даже ми се вижда хубаво човек да се обича :-) Някои смятат, че всички хора са малко или много егоисти. Мислиш ли, че е така? Напоследък се замислих над това, но въпреки всичко не мога да го приема…
(Ангел изпраща файла "ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА PSYHOLOGIA.doc" до участниците в чата)
- Най-нормалното е човек да обича най-много себе си!
NIK: А правилно ли е?
- Да, то е естествено, следователно е много правилно.
NIK: Аз мисля, че е… и мислех, че обичам най-много себе си, но вече не съм толкова сигурен…
- Естествените неща са най-правилните…
NIK: Аз обичам и изкуствените. Все пак те са добра алтернатива… а е хубаво да се създават и алтернативи.
- Ти правиш ли разлика между "индивидуализъм" и "егоизъм"? Щото е възможно да си индивидуалист, което е прекрасно качество, а пък егоизмът не е толкова хубаво…
NIK: Ами аз си знам, че съм индивидуалист и то май доста радикален. Ама… мислех, че съм и егоист доскоро…
- Онова изкуствено, което дораства в своята изкуственост до своеобразна естественост, е най-прекрасно!
NIK: И твърдо вярвах в това, а сега съм малко разубеден…
- Хората, които обичат свободата, няма как да не са индивидуалисти. Но не е задължително да са егоисти. Ако искаш поразлисти книгата, та да довършим разговора си за ума (той е много важен), пък темата за егоизма можем да я отложим засега? Аз пък малко да поработя.
NIK: Ами аз например мисля, че ако ми оставят ултиматум да избирам между това да избера да пожертвам себе си или някой, когото обичам (за човек става дума), не бих могъл да избера, защото не искам… и няма да избера каквото и да ми струва и каквито и последствия да има! Ами добре…
- Е, това само показва, че не си егоист :-)
NIK: Точно затова от 1-2 години не съм толкова убеден… А и ако съм на самотен остров и единствения начин е да убия животно за да оцелея, пак няма да го направя и ще загина (в случай, че няма растителност, годна за ядене).
- Ако човек истински обича себе си, в свое лице той обича и човека, което значи, че няма как да подценява и другите хора, ще ги смята достойни за уважение дори и да не го заслужават в този момент :-)
NIK: Аз съм настроен с много дисреспект към хората, които мразя :-)

(Следва)

Добави в Svejo

Любовта към мъдростта (1.2.)

1.Как аз разбирам философията?

1.2.Любовта към мъдростта

Гръцката дума “философия”, или φιλοσοφία означава “любов към мъдростта”, от φιλέω, обичам, и σοφία – мъдрост. За да добие поне приблизителна представа за това що е философия човек, естествено, трябва да е преживял подобно чувство, да го е усетил поне някога в сърцето си. Защото който не го е преживявал или пък почувствал, той няма как да разбере не само думата, ами най-вече самия смисъл. Сигурно има много такива хора, а пък сигурно е и възможно други да са преживявали подобно нещо, ама да не са си дали сметка за това какво точно им се е случило. Защото едва ли е възможно да си човек, пък никога да не си изпитвал нещо, което е родствено на любовта или е самата любов.

За да се добие що-годе точна представа за философията човек трябва да подири в сърцето си спомена от такива състояния на душата, в които тя някак си се е отнасяла “влюбено” не към нещо друго, а именно към “мъдростта”. Ние добре си представяме какво означава да си влюбен в някой човек, да обичаш това или онова, сиреч душата да ти се е овладяла от този най-силен душевен трепет, какъвто е влюбването, любовта. Макар че е твърде трудно да се изрази с думи що е то любов, да се опише любовта – и затова с тази задача, именно да предават с думи любовта се справят само малцина избраници сред човешкия род, поетите. Хората с по-поетични души не само силно се възторгват от душевните трепети, наричани любов, ами и умеят да заразяват и други хора с тях, да им предават – било с думи, било с музикални тонове, било с цветове и бои, било по някакъв друг, още по “практичен” начин – своята влюбеност: и по този начин и тях да ги правят влюбени. Но затова пък да се разбере влюбеността в един такъв странен “предмет” – мъдростта – изглежда е най-трудното.

Ясно е, че трябва да се покаже какво е това мъдрост. Едва на тази основа може да се проумее как така някои хора са в състояние да се влюбят в нея, да я обикнат както се обича жив човек и дори по-силно от това. Да се изрази с думи мъдростта обаче като че ли е по-трудно и от това да се каже що е любов. Това наистина са много трудни въпроси, и по тази причина изглежда мнозина представители на човешкия род предпочитат да си живеят в онова блажено неведение, което ги прави откъснати не само от любовта към мъдростта, ами, възможно е, и от всяка друга любов. Защото, струва ми се, във всяка любов има колосални “количества” мъдрост – как тогава да се овладееш от нея ако не разбираш що е то мъдрост?!

Нека обаче поред да се опитаме да поразсъждаваме върху това що е любов, и, на второ място, що е мъдрост – за прегледност нека да запазим този ред.

Ако изходим от обичайната влюбеност, то добре знаем, че любовниците са овладени от някакво “безумие”, от дива и витална страст, от силна обич и от един неустоим порив за обладаване. Единият от любовниците иска с цялото си същество да обладава, а пък другият иска да бъде обладан – тези две позиции винаги са налице. По тази логика се налага да се запитаме: влюбеният към мъдростта ли иска да бъде обладан от нея, или пък той самият иска нея да обладае? Има ли смисъл да разсъждаваме и върху такъв въпрос?

Или да приемем, че е без значение кое от двете – влюбеният и предмета на неговата влюбеност, в случая самата мъдрост – иска да е в активна или в по-пасивна позиция. Да обладаеш самата мъдрост какво ли пък означава? Да искаш тя да те обладае – какво ли пък е това? Впрочем, що е това обладаване – не трябва ли да тръгнем оттук?

Как се обладава жена от страстно влюбения мъж това го знае всеки. Първом онази от душите на обречените на една силна любов, която е заела по-активна позиция, е направила така, че при всеки свой порив ответната душа, душата на “предмета на любовта”, да трепва с достатъчно силен отклик. В някакъв смисъл това води дотам, че двете души в един момент започват да се чувстват като една душа. А пък на тази основа, разбира се, и телата започват да желаят същото. Ето че душевният резонанс в една силна и истинска любов е водещото, а пък телесният има подчинена роля. Това трябва да го задържим в полезрението си, защото ще ни потрябва скоро. Изобщо каквото добием в своя анализ трябва да бъде някак си “складирано” и подреждано в паметта ни, та да ни послужи при нужда и да ни е “под ръка”.

И какво излезе? Мъдростта ли е онова, което обладава, или пък нейният “любовник”? Не трябва да се подвеждаме. Иска се трезва преценка. Кое е онова от двете, което някак си е “по-духовно” – и кое от тях може да бъде оприличено с тялото в обикновената любов? Ако влюбващият се в мъдростта или любовникът, все пак, няма как, е човек, то самата мъдрост, бидейки понятие или идея, няма как да не е нещо духовно. Разбира се, що е това “духовно” и “недуховно” тепърва ни предстои да уточним. Щом като влюбващият се в мъдростта – тя, за щастие, е от “женски род”, дали обаче е… жена, не се знае още! – е човек, то той, безспорно, се състои от душа и от тяло. И от дух, което пък е оживотворяващото и душата, и тялото. И ето как вътре в себе си всеки човек – в лицето на духа в себе си! – намира нещо, което е така родствено на самата мъдрост, която пък, от своя страна, няма как да не е нещо духовно, напротив, нищо чудно да не се окаже и самият дух!

И така, мнозинството от човешките същества се влюбват помежду си – и това е прекрасно. Но има един особен род любов, която, впрочем, съвсем не пречи на тази, на обикновената, на половата любов – и това е любовта към мъдростта. Възможно е дори тази последната да оплодява в духовен смисъл всяка друга любов, защото, както се видя, любовта е духовно състояние, състояние на овладени от някакъв необясним трепет свободни души и духове. Кои са по-щастливи от хората – тия, дето познават само едната, само половата любов ли? Или ония, които освен това имат до такава степен развити и освободени души, че душите и духът им политат към едни страхотно високи простори, до които душата на повечето хора едва ли някога ще долети?

Някои си мислят, че отдадените на чистите духовни неща и предмети – като истина, добро, красота, святост и пр. – са дълбоко в себе си нещастни хора: защото се били оставили да се овладеят от една абсурдна страст по неведомото, по безкрайното, по възвишеното, по Божественото, по чистия Дух. Тия хора са склонни да мислят, че “естественият живот” с неговите тривиални радости – яденето, пиенето, спането, трупането на пари, животинският секс и пр. – са онова, което единствено ни е дадено и че друго на този свят няма. Такива хора презират като че ли “духовните неща”, или поне съвсем не ги разбират, поради което се представят като погнусени. Те наричат себе си “реалисти”, отдадени на самия непосредствен живот.

Те обаче съвсем не са наясно кое именно е реалното, истински реалното – и в това е тяхната обреченост. Без да се реши този въпрос нищо не може да се твърди и доказва. А също и трябва да се разбере какво е животът, пък и коя негова форма заслужава да носи в себе си истината и самата идея на живота. Сиреч налага се да се открие кой живот е същинският, най-реалният, а защо не и най-висшият живот? Тия и подобни на тях въпроси може да ги реши само философията, само философски склонните и настроени индивиди. Индивидите, които са усетили в себе си една чиста любов към мъдростта и не са й изневерили никога…

(Следва)

Добави в Svejo