ЛЕКЦИЯ ЧЕТВЪРТА: Как живеят философите?4.2.Животът на Сократ – образцовият за философите живот
Великият Сократ е останал във философията като най-ярък пример за пълно съответствие между живот и философия: Сократ е живял живота си съвсем философски, както подобава за автентичния философ – и може би точно по тази причина философията му е така жизнена. Тя наистина е надживяла вековете и е дълбоко причастна на вечността.
От друга страна пък идеите на Сократ за живота и битието са така жизнени – и дори проникнати от един така рядък полъх на вечността! – тъкмо защото Сократ е бил верен на живота и му се е отдал изцяло. При Сократ е имало пълно съвпадение между думи и дела: той постъпвал в живота си точно така, както учил че трябва да се живее! И това също си е негов “патент”, поради което толкова много го ценят всички, които обичат мъдростта: да, Сократ е живял мъдро, пък и дори – може би – разумно. Нищо че тъкмо заради тази разумност в края на краищата е бил принуден сам да изпие чашата с отрова и така да се лиши от живот, понеже, както е известно, е бил осъден на смърт.
Ето че тук стигаме до един най-важен момент, без проумяването на който всичко увисва във въздуха: как става така, че толкова силно влюбеният в живота философ, какъвто е бил Сократ, тъкмо по тази причина е бил осъден на смърт, а не на живот? И защо един озлобен на живота социум, една общност, която просто не е могла да понесе сократовата жизненост и духовност, се е принудила да умъртви Сократ – този вечно жив пример за въплътена в живот философия – и така да осъди по скоро не него, а самата себе си. Защото Сократ съвсем не се страхувал от смъртта, а я желаел: който благодарение на живота си се е причастил във вечна вярност на живота, за такива смъртта не е страшна. Да му мислят обаче останалите…
В памет на Сократ – който почти не е философствал по обичайния маниер, развивайки систематично една идея – ще предложа един друг, по-сократов начин за вникване в неговия живот и в неговата философия: именно чрез въпроси. Сократ особено обичал въпросите, чрез които стъпка по стъпка се приближавал към ядрото на неведомото. Убеден съм, че този е по-верният начин да се постигне най-дълбокото и жизненото в неговата непреходна философия, а пък ефектът върху душите е невероятно по-мощен.
Всеки е добре сам да потърси своята реакция на тези въпроси. И в нея да открие така потребния за него самия смисъл:
• Това, че Сократ е живял точно според своята философия и винаги е възхвалявал знанието и разума, може ли да бъде пример за мен? Казват, че той е постигнал пълно покритие между живот и философия, но какво е спечелил от това? Но е бил осъден на смърт от своите съвременници, трябвало е да изпие чашата с отровата – защо това да е образец за “философски живот”?• Дали пък Сократ не е станал жертва на своя самонадеян разум? Може ли изобщо разумът да разбере живота? Може ли знанието да изчерпи неговата тайна? Не и ли пресилено да се твърди (както правел Сократ), че само знанието и разумът постигат “висшата истина” за живота?
• Защо живеещия според “повелите на разума” Сократ най-напред не е бил разбран от своята жена? Защо Ксантипа цял живот се оплаквала, че съдбата й е отредила такъв мъж? Дали пък жените по някакъв начин не са по-близки на естеството на живота? Ако Сократ беше живял така, както от него искала Ксантипа, нямало ли е да избегне безсмислената смърт?
• За Ксантипа всичко, което правел знаменитият й съпруг, било изцяло непонятно, погрешно в корена си, абсурдно – дали “умът не й стигал” да разбере? Или пък чувството, “женският инстинкт” я тласкал към това да не приема категорично такъв живот? Нима Ксантипа не е права в изискването си, че “добрите мъже” трябва да се занимават най-вече с домашните дела?
• Защо Ксантипа не може да проумее как така нейният “хубостник” е зарязал домашните дела заради… “общите”, човешките? Права ли е Ксантипа да иска и той да бъде “мъж на мястото си”? Защо Ксантипа се принуждавала… да бие Сократ? Защо ли и той се оставял да го бие? Това не е ли признание от негова страна за “основателността” на гнева й?
• Това, че Сократ по цял ден скитал по площадите и палестрите (“спортните площадки”) на Атина, търсейки събеседници, с които да може да разговаря за най-важното, и в същото време зарязал дома си, може ли да се оцени като “образцов живот”, подобаващ за философа и… човека?Дали Сократ наистина – а не само в очите на Ксантипа – не е бил просто… безделник?
• Сократ не бил разбран и от учениците си – защо е станало така? Защо малцина са онези, които са му благодарни за това, че им помагал да освободят душата си от заблудите, да я отдадат на истината и знанието? Защо повечето се изпълвали с ненавист към него?Нима просто са се засягали от това, че ги “излагал” пред хората – когато им доказвал, че не знаят, а само си мислят, че знаят?• Ако тези негови ученици са възроптали от него заради това, че… “от истината боли”, то нима Сократ е могъл нещо да направи – за да ги по-щади? Прав ли е като е смятал, че “истината само лекува”? Трябвало ли е Сократ да търси начин да възпре засилващата се ненавист в душите на ония, които по-късно започнали да водят съдебен процес срещу учителя си?
• Могъл ли е Сократ да направи така, че всички да са доволни? Защо обаче не го е направил? Защо е допуснал подобна неразумност, която му коствала живота? Какво е станало с прочутата му разумност?
• Не е ли подразнил Сократ хората с това, че сам се смятал за “акушер”, помагащ за раждането на истината в душите на ония, които са “плодовити” тъкмо в душите, не в телата? Това ли е, впрочем, заниманието на истинския философ? Но “безплодните в душите” – “кастратите”, които не са родили нито една идея в живота си – нима имат друг изход освен да го мразят?
• Защо мъдрият Сократ все пак се е надявал душата им да роди поне великодушието, което стои над дребните страсти? Нима това не е наивност от негова страна?
• Сократ е могъл да не умре, да се скрие, да избяга – защо не го направил? Нима си струва човек да умре само за това да провери правилността на идеите си (Сократ смятал, че присъдата му е “сгоден случай” да провери дали са верни идеите му за безсмъртието на душата и за съществуването на прекрасен свят на идеите!)? Защо Сократ е така покорен спрямо съдбата си?• Но защо Ксантипа, противничката на сократовата мъдрост и разумност, все пак плачела преди смъртта му (тя, плачейки и скубейки косите си, мълвяла в несвяст: “Сократе, Сократе, ти си отиваш невинен!”)? Но как е възможно Сократ да се подиграе така жестоко с чувствата й, иронично отвръщайки: “А ти какво искаш, да бях виновен ли?!”? Какво е направила сократовата разумност от самия Сократ?
• С какво все пак е поучителна историята на сократовия живот? Бих ли могъл да възприема нещо от него?
(Следва, а останалите лекции от този курс можете да прочетете ето тук.)
1 коментар:
С риск да се подложа на резил и да си изпрося присмеха на професионалистите ще отговоря на поставените въпроси,според моето Аз,въпреки че не съм философ.
Въпросите не са номерирани,но карам наред по тяхната последователност в текста.
1.
- категорично да
-спечелилил е единство между своите разум и начин на живот,
което е удовлетворение и удоволствие ,но в крайна сметка и смъртта си,която по принцип е неизбежна,но не е израз на собствената му воля,въпреки че я е приел без съпротива.Приема я доброволно,съзнавайки,че е неизбежност точно, както е неизбежна и човешката глупост.Може да е осъзнавал своите собствени граници на ум и неспособен на нищо друго е предпочел бягството от живота.
-всеки човек знае,че живота има начало и край.Мъдреца живее в хармония със себе си и другите,с природата и не се страхува от смъртта,знаейки,че е неизбежна.
Не е важно как ще умреш,а как си живял!Образец за "философски живот" е силно казано, защото да останеш верен на себе си,на убежденията си,прозрял и презрял човешкото невежество и да се извисиш над него не е всичко.
Тогава,защо са звездите?
2.
-Въпрос на личен избор.
Предпочел е да бъде последователен и верен на себе си докрай,така или иначе неизбежната смърт ни застига.
-Човешкият разум до ден днешен не е наясно с произхода си,но като цяло човечеството се стреми да узнае всичко и полага усилия за това.
-познанието е в процес на развитие
-разбира се,че не е пресилено.
Напротив,абсолютно вярно.Другото са инстинкти.
-Ксантипа не е тъпа жена,а реалистка,която следвайки инстиктите си,заедно с децата отнасят реалностите на конкретният живот.Нейната роля е не само да даде живот,но и да го опази.
-изплакването на болката е вид самотерапия."Споделената болка е половин болка,споделената радост-двойна радост".Борба за оцеляване.
Оплаквайки се е търсела изслушване,
разбиране,спасението на мъжа си,на семейството си.Сигурност за себе си,за децата си.Живота е благо,
което се дава само веднъж и трябва да се цени и пази.
-да,и отговора се съдържа в предишните отговори.
-смъртта е неизбежна и Сократ е съзнавал това и е направил своят избор.Безмислено е да упорстваш пред неибежността,особено когато реалността не те привлича или пък околните не те разбират и приемат,въпреки че лично за мен това не е достатъчна мотивация да се откажа от живота,но аз не съм Сократ.Той е философ,а не покорител на други планети,на които е дал вярата,че могат и трябва да го направят в името на негово величество живота.Не този,който е живял,а ще се живее от други.Неговата мисия е до тук и той е знаел това.
3.
-Разминаване между Сократовия идеализъм и Ксантиповата реалност,понякога граничеща с цинизъм,наложен от други.Всеки със своята мисия в живота.Ксантипа има своя мисия в живота и тя е да оцеляват,за да продължи,чрез децата им мисията на Сократ.С изпитата чаша отрова Сократ е казал:"Толкоз мога",макар да не съм сигурна,че думите са точно негови,май бяха на Талес,но и да не са те са всъщност казват всичко.
-неизбежните домашни неща са потребен и неизбежен факт,но те могат да бъдат свършени и от всеки друг член на обществото,и не е задължително да е от семейството.
4.
-не мисля,че Ксантипа не е разбирала Сократ,по-скоро е търсела разбиране и съчувствие от другите,които не го разбират.Ако е искала можела е да го напусне,но не е.
-Разбира се,че е права да иска от Сократ да бъде и член на семейството,/а не само нереализиран докрай съпруг,чиято роля като такъв не се изчерпва с правенето на деца./Да се стремиш към общочовешки ценности трябва да си осъзнал и свършил и личните си отговорности.преди да тръгнеш да се оплакваш от общината трябва да си изринал снега пред портата си и тротоара до оградата на комшията.
-ами тя и за това го е биела,
защото той е прескочил едно стъпало в житейският ред.
-оставял се е да го бие,защото е осъзнавал правотата на нейната здрава житейска логика,както и собственият си егоизъм,досадата от повторяемостта на смислени и безмислени неща,без които не можем и в този смисъл човека Сократ не е образцовият съпруг и мъж.Освен това тук има и една друга тънка психологическа нишка,която също не е за пренебрегване-секса.Наличието на деца не е гаранция за емоционална,сексуална и духовна хармония между двама души.
Съвременният човек се е научил да ги комбинира,чрез различни
партньори,понякога дори и в успоредни връзки,които осъждаме от морална гледна точка,но въпреки това знаем,че съществуват и ги приемаме по човешки,макар и осъдително,въпреки че никой не ни е оторизирал правото да съдим себеподобните.
-векове след Сократ,дори в днешно време умственият труд не е оценен достатъчно и по достойнство.
Уф,домързя ме бе,Ачо!Такова Слънце грейна на вън,че съм изкушена да си бъда Ксантипа и да ида да почистя снега отвън.Я, си философствай тука на воля,а аз като се върна ще ти метна един бой,само да не си оценил по достойнство труда ми :)
Публикуване на коментар