Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 30 юли 2008 г.

Истината е най-добрата реклама

Преди известно време в Пловдив се проведе представяне и обсъждане на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Любопитното е, че обсъждането се проведе - по желание на присъстващите - на два пъти, в две части, та да могат да се изкажат повече желаещи; първият път времето не стигна. Изказаха се хора всякакви, литератори, хора на точните науки, историци, философи, психолози. Главен докладчик беше една уважавана личност, учен от областта на точните и технически науки, но също притежаващ и широка хуманитарна подготовка - инж. Жак Асса. Помолих го да ми даде доклада си, за да го публикувам тук. Понеже напоследък се появиха доста куриозни "критики" пак на същата книга - вижте "разгромните писания" на един лявоориентиран мой "фен": част първа, втора и трета - та реших да ви запозная и с друга, по-различна интерпретация:

Представяне на книгата "Страстите и бесовете български" от Ангел Грънчаров

Извинете, че ще поглеждам в бележките си по време на настоящето представяне. Съвременник съм на един латиноамерикански лидер, който можеше да говори 6 часа без да поглежда в записки, но слушателите почваха да се питат има ли изобщо връзка между език и главен мозък. И български първи секретар почна кариерата си с речи по този маниер, но после, след като наговори много глупости, го принудиха да чете когато се появява пред публика.

Започвам представянето по този начин, защото мисля, че най-много съответства на стила на книгата. Защо точно аз, почитателят на точните науки, се заех да представям произведението на хуманитарист-философ, пробващ се в историята? Отговорът се крие в афоризма на великия Айнщайн "върху творческото ми въображение е повлиял повече Достоевски, отколкото Гаус" (Гаус е голям математик, съвременник на Достоевски). От вродена скромност трябва да отбележа, че това ниво е малко височко за нас!

По принцип интелектуалците по целия свят прозират недостатъците на съвременността си! По принцип по целия свят те се делят на два типа: представителите на първия тип се отказват "да оправят" света и започват да оправят собствения си живот (в книгата, която има и автобиографичен елемент, авторът е имал възможност да бъде такъв тип интелектуалец -"любимата" БКП го е искала много, но той не се е дал и е посветил целия си живот на борба с нея и нейните остатъци). За щастие на човечеството има и втори тип желаещи "да оправят" света, независимо от ниската продуктивност на тяхната дейност –Грънчаров може да се причисли към този тип.

Има една мъдра книга - Библията. Според нея трябва да минат 40 години, за да се забрави робството (притчата за Мойсей). Да, но в Библията не пише, че някой трябва "да отвори очите" на новите поколения. Или както срещаме при Вапцаров (знае се, комунистите си присвояват всички мечтатели – на понятието мечта е отделено специално място в книгата), и както е по Вапцаров, някой трябва "да разкаже с думи прости, на тях, на бъдещите хора, които ще поемат поста ни" какъв живот живяхме и живеем по време на така проточилия се ПРЕХОД.

И Грънчаров, в настоящия период от живота си, се посвети да просвещава хората на бъдещето – младите хора. Понеже аудиторията е твърде малка и понеже ИНТЕРНЕТ превърна света в село, той загуби съня си и започна да говори на СВЕТА и със СВЕТА. И това се оказа недостатъчно и той се върна към Гутенберг – започна да пише книги в стила на разговорите му във виртуалното пространство, които от интерес започнах да чета.

Поради колоритността на стила, ще си позволя понякога да го цитирам – според книгата животът при комунизъм е АД. Също от време на време пак според внушението от книгата, ще ви посоча какво оспорвам в случая: че врим заедно в казана, надписан "България", това е очевидно днес на всеки, но в книгата се твърди, че в другите казани водата е по-хладна, макар че авторът има само екскурзионни впечатления.

При четенето на книгата си зададох няколко общи въпроси, на които се опитах да си отговоря:

● Първо, дали историята наистина е наука за миналото? Ако е така, как изучаваме миналото? Дойде ми на ум притчата за СЛОНА. Ако слепци опипват слон, всеки опипва я крак, я опашка, я бивни, я хобот. От разказите на слепците ние трябва да си създадем представата за слон. Още в предговора Грънчаров ни предупреждава, че това е "кратка лична история на България".

● Второ, историята "обективна" наука ли е – има ли "общи" закони в нея или се оформя, както е според автора (цитирам дословно) "от човешки феномени, които в своята съвкупност съставят поредица от естествено разгръщащи се исторически събития" и по-нататък пише, че "не трябва да се изнася пред скоба човешкото от делата на историческите дейци". Според мене той се страхува от подозрението, че е заразен от "комунизъм" – това личи в цялото изложение.

● Трето, историята "наука" ли е изобщо или е повече "изкуство", т.е. директно ли се базира на "рациото" или достига до него по емоционален път. Като философ, Грънчаров в творчеството си непрекъснато се самоанализира и по автобиографичен път се опитва да прави исторически обобщения за времето, в което живее.

Затова книгата представлява съвкупност от последователни автобиографични есета, както признава авторът (отново цитирам): "по моя си обичай преплетох лично-преживяното с исторически-значимото, защото само тия два пласта за мен не просто се преплитат, ами благодарение на тях може да се долови тъкмо субективната, човешката страна на случилото се". А ЕСЕТО е по-скоро литература – то е наситено с емоции, афоризми, духовити и смели разсъждения. Освен това есета се пишат по спорни въпроси, провокират съзнанието и както е според автора – целят "да го оздравят".

Още веднъж посочвам, че според автора книгата е замислена като дискусионна. Тя изразява неговата представа за ИСТИНА, извлечена от вече не малкия му жизнен опит. В това отношение той е искрен, той вярва в тази истина без компромиси в името на "добрия тон" или на желанието да се окичи с "ореол". По този начин, за нас съвременниците, това е "друг поглед" към събитията на които сме участници, дори и когато "нашият поглед" не съвпада. Спомняте си притчата за слона.

Няма да ви разказвам съдържанието на книгата, защото не мога да достигна високото ниво на Грънчаров – прочетете сами!

И ако ИСТИНАТА е най-добрата реклама, надявам се, че успях да ви заинтригувам със "Страстите и бесовете български".

Благодаря ви, че ме изслушахте!

(Изготвил: инж. Жак Асса)

1 коментар:

Анонимен каза...

Подозирам, че е било много интересно, особено като имам предвид личността на г-н Асса(: Жалко , че тия дни нямах достъп до интернет и не съм разбрал за тожа така интересно за мен събитие
deris