Какво означава вопълът: "Сакън, да не политизираме проблема!"?

Чета в Медиапул ето тази информация: ГЕРБ, СДС и ДСБ поискаха оставка на кабинета заради "произвола" срещу млекопроизводителите; не е известно само защо редакторите са турили думата "произвол" в кавички, но да оставим това настрана. Ето главното в информацията:

ГЕРБ, СДС и ДСБ поискаха оставката на кабинета на заради "поредния произвол на правителството срещу мирния протест на млекопроизводителите". Това пише в съвместно обръщение на трите опозиционни партии, изпратено в четвъртък до премиера Сергей Станишев. "Този случай отново показа и Вашата незаинтересованост и пренебрежение към тези, които понасят тежестите от управлението на ръководеното от Вас правителство. Всяко уважаващо гражданите си управление би се опитало да намери начин да реагира на техните протести и основателни искания. Вие мълчите и се криете от тях", пишат трите партии до премиера.

Смятам, че искането за оставка на крайно дискредитираното и девалвирало откъм доверие правителство е основателно и уместно. Но съм сигурен как ще реагира Станишев на него: искате ли да ви кажа? Мога да ви го кажа още сега, а пък довечера в новините ще проверим дали е казал същото: даже съм готов да се обзаложа на крупна сума, че ще каже същото. Ето какво ще каже премиерът на България, който по една случайност е съветски гражданин и носи руското презиме "Дмитриевич":

"Смятам, че т.н. "десни" правят опит да извлекат политически дивиденти и съвсем неоправдано се мъчат да политизират положението в сектора. Тях не ги интересува как да се реши проблемът, те се опитват съвсем користно да осребрят случващото се политически, т.е. да извлекат политическа полза. Разбира се, че правителството няма да подаде оставка, ние няма да се поддадем на такъв груб политически натиск. И предсрочни избори няма да има, независимо че това толкова се иска на господата от ГЕРБ, ДСБ и СДС. Ще има редовни избори догодина, които ще спечелим ние, БСП, ДПС и НДСВ: нашата дружба е за благото на българския народ, тя е вечна и е животворна като водата и въздуха за всяко живо същество."

Ето нещо такова ще каже Дмитриевич. Защото друго не може да каже туй арогантно съветско гражданче с блескави очилца и гневно свити нежни устнички. Е, няма да го каже така свързано и ясно както аз го написах, а ще го поизвърти, ще усуче тук-там, ще го облече със съветско-руска нищонеказваща терминология, както само то - и президента Гоце, естествено! - могат. Съвсем не е трудно да се предвиди какво ще каже Дмитриевич, но аз искам тук да обърна внимание на нещо друго, което по моя преценка е особено важно.

Често чуваме такива изрази "Сакън, да не допуснем протестите да се политизират!". Значи имат си право тия или ония да протестират, ала е недопустимо протестите им да бъдат "политизирани". Това се повтаря като мантра и лековерният народец клати глава и дума: "Леле, колко са лоши тия от опозицията бре, и вижте колко са подли само: мъчат се да политизират нещата?! Откъде-накъде ще политизират, виж ги ти, кой им е дал това право?!". Даже миналата есен по време на учителската стачка, ако си спомняте, самите учители, дето, предполага се, са поне малко от малко мислещи хора, през цялото време се стараеха да не би да се "политизира" стачката им. И направиха всичко това да не стане, щото, ако не дай си Боже беше станало, току-виж, стачката би успяла, би постигнала резултат! Даже когато опозицията тогава предизвика вот на недоверие заради катастрофата в българското образование, тогава, ако си спомняте, много медии повтаряха сякаш в несвяст: "Видяхте ли сега колко са лоши тия от опозицията: политизирват учителската стачка?! Искат да извлекат политически дивиденти, мръсниците! Колко са само користни и с нечисти подбуди и т.н., и пр., и ала-бала". И тогава даже някои пишман-лидери на учителството се възмутиха от "политизацията на учителските протести за нечисти политически цели" и протестираха. А пък самото учителство, наплашено, че е толкова лошо да се "политизира" стачката им, с облекчение сякаш прие след няколко дни предателството на същите тия лидери, които спряха стачката така внезапно, че мислещата публика нямаше как да не усети, че правителството им набута пари за тая работа, именно ги купи. Което обаче явно се смята, че не е толкова лошо както онуй прословуто "политизиране". Та се питам, щом у нас е прието да се смята, че "политизирането" е нещо толкова лошо, то тогава разбира ли изобщо някой що е това "политика"?

Разбира се, няма кой да разясни на лековерния народец, че политика е всичко онова, което е свързано с проблемите на общия ни живот. Т.е. политика е онова, което касае интересите на много хора и се свежда до търсене на решения на насъщните проблеми на общността. Оказва се, че след като политиката е друга дума за обозначаване на обществения живот и на обществените реалности с всичките им проблеми, то значи всичко, което става и се случва около нас, все е политика, няма как да е "извън" политиката. Когато учителите протестират заради катастрофалната ситуация в българското образование, то това е най-остър обществен, сиреч политически проблем, на който трябва да се търси спешно решение. Защото цялата общност (гр. дума "полис" означава "град", "общност от хора, живеещи заедно" и пр.) е жизнено заинтересована да се реши този проблем. Ето че, оказа се, тия, които говорят, че не трябвало да се "политизира" това или онова, или съвсем не разбират какво казват, или пък май нещо се опитват най-нагличко да ни баламосват.

Добре де, ще кажат те, но ето че партиите, които винаги са политически организации на разни социални групи, обединени по определени признаци, са способни да спекулират с обществените проблеми, да ги "употребяват" в свой частен, користен интерес. А ето това е недопустимо: да се използват обществени трудности в угода на апетитите на партиите за власт. Какво да отвърна на този аргумент, който сякаш е доста основателен?

Ами ще кажа това, че на партиите точно това им е работата: да се занимават с предлагането на решения на назрелите обществени, общностни, национални и надиндивидуални проблеми. Политическите дебати и спорове са именно "спекулация" или дори игра, но това е неизбежно и се диктува от същината на работата: не можем да искаме от политическите партии да се занимават по "неполитически" начин с политически по същество проблеми. Тия, които искат да ни внушат, че някои проблеми били "чисто синдикални" или дори "икономически", а пък други, свързани с управлението на държавата, били "чисто политически", и че двата рода проблеми трябва рязко да се разграничат, да имат много здраве от мен: това са пълни глупости. Защото ето сега когато животновъдите си искат обещаните за отрасъла им субсидии, то това не е чисто "икономическо" или пък "синдикално" искане, а е политическо искане. Понеже то засяга всички нас, цялата общност: а което ни засяга всички нас, е неизбежно политически проблем и няма какво друго да е.

Защото за да се дадат пари на животновъдите, и то в замяна на европейски пари, които това правителство загуби и пропиля било заради некадърност, било заради крайната си крадливост, се иска тия пари да се вземат от бюджета, от "излишъка", т.е. от всички нас: а щом ни засяга всички нас, проблемът на животновъдите е, оказва се, чисто политически. И да искат самите говедовъди проблемът им да не се политизира означава, че всъщност те самите искат проблемът им да не се реши никога: както не се реши и проблемът на учителството и на образованието. И не се реши защото самите учители крайно глупаво се бояха да не би да им се бил политизирал проблема; е, не се политизира, ала точно затова не се и реши.

Истината е, че когато един проблем остро се политизира, това означава, че всички съсловия, групи и интереси ясно съзнават неговата навременност и назрялост, което пък означава, че в такава ситуация няма как да не се мобилизират нужните ресурси за решаването му. Обществените проблеми са политически проблеми и се решават не с някакви други ("синдикални", "извънполитически" и не знам какви си още), а само с политически средства. Впрочем, неслучайно и човекът като такъв по дефиницията на Аристотел не е друго, а "политическо живо същество", което често превеждат, не съвсем коректно, като "политическо животно".

Това исках да кажа тук. Надявам се бях ясен. Съжалявам, че се наложи да бъда малко по-обстоятелствен, но това се наложи от същината на самата работа. Разбира се, този проблем трябва да се развие по-цялостно, но това ще го сторя, да се надяваме, в своята бъдеща "Политология за простаци". За наивници де: то "простак" не е толкова лоша дума ако се позамисли малко човек...

Добави в Svejo