Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Днес беше обесен великият син на България Васил Кунчев, приятели: бива ли да си поплачем малко за него?!

Днес, приятели, на този ден, 19 февруари, в годината 1873-та, в София, е бил обесен Васил Иванов Кунчев (Левски), толкова самотният Апостол на българската свобода. Дали някой ще си спомни за него? Дали лицемери и Кириак Стефчовци (като Гоце Първанов примерно!), които са окичили луксозните си кабинети с портрети на бедния, на горкия Васил Кунчев от Карлово, ще се сетят изобщо за него?! И (ако) се сетят, какво ли ще направят - освен звучно да се оригнат? А ще си помислят ли нещо, какво ще почувства душата на тия безсъвестни лицемери?

О, аз не се съмнявам, нищо чудно днес Гоце да обяви бляскав прием за елита в резиденцията си, и то тъкмо по случай обесванието на Апостола на българската свобода. Да, на тази българска свобода, която продажници като Гоце сега продават ей-така, за едното нищо, на Матушката им Русия. Аз не се съмнявам, че тия грозни подлеци и лицемери са способни на такова светотатство да организират бал по случай смъртта на Левски. Нищо чудно и огромна президентска торта с набучено отгоре й бесило от шоколад да поръчат, и то непременно с увисналия на бесилото бат Васил да я направят тортата и дружно да я изядат, похапвайки си парченца от бесилото и... главата, ръцете, краката, торса на Апостола! Както преди време на прием в президентската резиденция по случай Освобождението на България ядоха торта във формата на... връх Шипка, с оръдията му, с шоколадови опълченци, с войничета-руснаци и турци по нея, направени все от такъв хубав марков шоколад, който така приятно се топи в устата! Аз не се съмнявам, че тия са способни на всякакви извращения от този род: те вече с нищо не могат да ме учудят...

Да, така е сега, а в ранната утрин на 19 февруари, може би точно в момента, в който почвам да пиша това есе, ама преди 136 години, в ужасния студ и във виелицата към бесилото от конака (същата сграда, дето сега е Царския дворец, ползван като Национална художествена галерия) е бил поведен осъдения на обесване Васил Левски. Тази февруарска сутрин обаче е един от най-позорните дни в историята на българската нация. Не знаете защо ли? Ще ви кажа.

През софийската чаршия Васил Левски е бил преведен към бесилото, ескортиран, воден само от няколко заптиета (полицаи). Минава, горкият, през чаршията, а от двете му страни грозно поскърцват яко залостени порти: зад здравите дувари се крият, треперейки от страх, тогавашните софианци - или пък подло и малодушно гледат, скрити зад пердетата, от високите прозорци. Никой, наистина никой, даже и не си е помислил да изскочи, да подгони заптиетата, ако трябва и със секира да ги съсече, или с пищов да ги простреля, ала да освободи българския светец Левски! Ако си го е помислил някой, не е събрал решимост да го стори, защото никой е нямало да го подкрепи, и затова такъв безумец бързо се е прекръстил, бягайки от позорната, от ужасно страшната мисъл. Българите тогава, както, впрочем, и досега, винаги избираме и предпочитаме пред мъжеството подлостта, пред честта - недостойнството.

Тогавашните българи сме били, уви, не по-малки треперковци и малодушници от сегашните - напротив, даже по-големи сме били. В мнозинството си, за жалост, сме били все такива, а пък лудите глави, такива като Левски и като Ботева след няколко години, са се броели на пръсти - и тях малодушният народ ги е оставял да отидат на курбан, да си строшат главите, да турят главите си на поднос, а пък треперковците да гледат сеир. Кървищата в българската история - спомнете си Перущица, Батак и пр.! - се дължат на прословутото и така колосално българско масово малодушие, заради което народът ни никога не е подкрепял най-достойните си чада, а ги е наричал "луди глави" и по тази причина кротко ги е отдавал на заколение.

И така, да продължа, нека да продължа, разрешавате ли да продължа, любезни дами и господа? Предлагам да проявим милостта поне мислено да последваме Апостола на свободата в последните му крачки и стъпки към тази българска Голгота, искате ли? Да, искате ли - или май ви е неприятно това, което пиша?! Нека да ви е неприятно, то неслучайно ви е неприятно. Нека да ви е срам, ако почувствате поне малко срам, е добро, но ако се разгневите и ме прокълнете, значи сте същите като ония, които навремето оставиха Левски да увисне така самотен на бесилото.

Нищо че тази вечер креслювците от "Атака", дето не се свенят да светотатстват с такива национални светини като Левски и обесването му, ще се съберат около паметника му, за да го осквернят за пореден път с най-пошла политическа цел. Защото те правят най-мизерна и гнусна политика, тъпчейки всичко най-светло, чисто и българско в полза на Матушката им Русия, която така щедро ги субсидира да развяват "патриотичните" си байраци. Да, те довечера ще покрещят пред Паметника на Апостола за "смелия и достоен български народ", дето от толкова смелост е оставил турците тогава да обесят най-великия син на България, дето не си мръднаха тогава и малкия пръст да го освободят! Какво грозно светотатствено лицемерие: проклети да са тия, дето се гаврят с ценностите ни, с нас самите, които баламосват народната свяст, а пък малумниците даже и не го и усещат!

Апостолът е вървял, окован, към бесилото, и са го водили само няколко турски заптиета. А там, дето е сега паметникът, сигурно ги е чакал някой циганин, дето да окачи клупа около врата на Левски. И да не е бил циганин, пак е трябвало да има някой, който да изпълни ролята на палача. Дали не е изпълнил тази функция някой българин, също такъв мизерник като днешния ни Гоце - продажно и лъжливо ченге, дето с другото ченге на ДС, Доганчо, съсипаха и оскверниха, без да им мигне окото, полета на днешната България към европейския жизнен свят на свободата, личността, демокрацията, достойнството?!

Знаете ли какво, имам и една кощунствена мисъл, ама ще я кажа. Неслучайно Левски е бил воден към Голгота само от неколцина заптиета - пък и повечко да са били, какво от това?! Но не са били много, това се знае. Водили са го неколцина заптиета, понеже самите турци, и то турските първенци, големци, пашата, кадиите (съдиите), управниците, убеден съм в това, дотолкова са уважавали безумно смелия русоляв младеж, дето народът му не го заслужава, че са направили всичко за да подтикнат неговите съплеменници с такъв презрян робски манталитет да скочат и да го освободят!

Смятам, че е било точно така: чужденци, пък макар и поробители, могат да оценят личност от мащаба на Васил Левски, но неговият народ тогава не е имал душевния аршин да я оцени. Неслучайно е казано в Светата Книга: "Никой не може да е пророк в собственото си отечество...". И така Левски е бил преспокойно доведен до бесилото през цялата софийска чаршия, метнали са му клупа, ритнали са дръвника, и е увиснал, милият! Велика минута - а каква ли е била последната мисъл в душата на нашия Апостол на свободата?! Питате ли се за това, драги ми днешни, съвременни и модерни български треперковци и недостойници?!

Аз знам каква е била, не може да е била друга. Левски фактически е предаден от своя малодушен народ, съставен преимуществено от най-жалки треперковци. Той, основателят на толкова комитети, човекът, който е държал такива въодушевяващи речи за свободата, но пред трепереща от страх публика, е бил оставен от треперковците, след като е арестуван на Къкринското ханче, да бъде заведен безпрепятствено от Ловеч до София: и не се намериха из българските земи и простори неколцина луди глави, които да съставят набързо потеря, и да освободят своя лидер в някой старопланински проход!!!

Срам, гнус, отврат! Оставиха го да мре, и не си мръднаха пръста: та какво се чудим, нали сега ние, техните наследници, не можем да се съберем 20 човека на квадрат когато отидем да протестираме пред Парламента срещу днешните арогантни и крадливи управници, турени на власт и търпяни все от мизерници като ония, които оставиха някога Апостолът на българската свобода да увисне на бесилото!

Да, аз знам каква е била последната мисъл на Васил Левски. Ти пък досещаш ли се, мили ми мислещ масов сънароднико?! Не се досещаш, така ли отвърна? Брях, да му се не види, що се правиш на ударен, мама му стара?! Не е чак толкова трудно да се открие тази последна мисъл в съзнанието на Апостола, ама ти с тъпа хитрост и гнусна подлост ми се правиш на ударен...

Аз смятам, че огорчен от страхливците, преимуществено съставящи нашия народ тогава, пък и досега, Левски е проклел този наш народ, който "обича свободата, но само ако му я поднесеш на тепсия". Да, този същия наш народ, който не съзнава, и дори не ще и до ден днешен да осъзнае, че "оня, който ни освободи, той ще да ни и пороби". Този наш народ, който до ден днешен не намери душевна и духовна сила до възжелае така силно свободата си, та да осъзнае, че няма и не може да има "подарена свобода", този наш народ, който в мнозинството си се прекланя пред своя най-голям душманин - имперска Русия! - и й сторва поклони, и я нарича "освободителка", и песни й пее, и й строи безброй паметници, осеяли българските простори.

Бог да прости ония руски войничета, които сложиха кости за свободата на България, но които, идвайки тука, минавайки през китните села и спретнатите градчета, са мълвели ето тия думи: "Господи, та те са по-добре от нас, от какво ли идваме да ги освобождаваме?!". Да, Левски е проклел малодушието на този наш народ, обиден и изоставен така самотен да умре на бесилото, няма как Левски да не ни е проклел! И това проклятие още ни държи: може би заради него сме толкова жалки и нещастни. Защото проклятия от този род могат да паднат само ако същия този проклет народ успее да покаже грамади от чест, смелост, мъжество, дързост, преданост пред свободата! А ние показали ли сме го? Нима?!

Да свършвам вече. Не ми се пише повече. Мъчно ми е да пиша тия думи. Срам ме е че принадлежа на такъв народ. Чувствам се чужденец в тази страна. Сърцето ми плаче с кръв като се сетя как позорно сме се държали в най-решаващи исторически моменти. А се сещам, че сме се държали така като гледам как подличко се държи мнозинството от нас сега, днес: ето, всеки ден мълчим, мълчим, треперим, треперим, гледаме гузно, гледаме гузно, гледаме с мътния поглед на животното, да, гледаме така, все едно сме говеда...

Прости ми Апостоле, може да излезе че е израз на горделивост това, че дръзнах да описвам твоята последна мисъл, но трябваше, длъжен бях да го направя. Няма да кажа онова, което се мълви от мълвата, именно, че си бил поискал от близкостоящото заптие един фес, и си бил изрекъл тия думи: "Дай ми феса си, момче, да умра като турчин, а не като българин-предател!". Да, така се мълви, и да си призная, не без основание. Да беше го направил, ще те разбера. Затова и допускам, че може и да си го направил. И аз бих го направил. Заслужават си го нашите родни малодушни страхливци и търпеливци да си го направил. Ала едва ли си го направил. Но и да си го направил, повтарям, още повече ще те уважавам...

Ето, мили Апостоле, като пиша тия думи, и лекичко започвам да си плача, сълзите ми сами тръгват: така обикновено става с хората, които имат душа, пък и дух. Не е нормално да не си поплаче в такъв миг човек като се сети за твоята смърт, скъпи ми духовни приятелю Васил Кунчев! Аз, зрелият мъж, си плача за теб ето сега като дете, и не се срамувам от това. Казвам това, не го крия, та белким някой и от четящите да пророни и той поне една сълза за теб, скъпи Василе (не мога да те нарека "бачо", щото съм много по-голям от теб, а ти умря толкова млад!). Е, няма да пропуснат някои да ме нарекат, че съм луд, че съм пощурял, че съм лицемер, че съм гаден, щом пиша така, но аз наистина си плача ето сега и чувствам, че ми олеква поне малко.

Да свършвам вече. Да сторим, господа, поклон пред най-великия син на България, умрял точно днес, на този ден, за българската свобода - и изоставен от тогавашните българи. И затова умрял така самотен на бесилото си!

Ние, потомците на ония българи сега си утешаваме гузната национална съвест и свяст като осейваме пространството наоколо с неговите, на Левски, портрети. И тия на Ботев, също така изоставен от народа и умрял в слава, заслужавайки безсмъртието си - нали така още казват горките даскалици по литература из школата? Е, не са толкова много портретите му де, но, безспорно, най-много портрети на Левски днес се кипрят в бляскавите кабинети точно на ония, които без замисляне биха го предали и обесили ако трябва и собственоръчно. На това му се вика историческа ирония, по-скоро най-мръснишка "човешка" наглост...

Днешните българи, за жалост, сме точно същите като ония, тогавашните: а толкова години са минали! Днес мизерниците сред нас пак доминират и водят българското хоро, и се гаврят с всички нас, и при това най-безжалостно, с настървение разкостват най-достойните сред нас, сякаш са същи чакали, а не хора. За нас сякаш историята е работила без полза и смисъл - защо ли? Какво ли трябва да променим у себе си, та най-сетне и ние да започнем да живеем по-смело, човешки и немалодушно - та да имаме пълното право да почнем да се наричаме достоен и свободен народ?!

(Други мои публикации по същата тема:

Молим ти се, Апостоле, прости ни…

Гоце и… Левски

Сидеров оскверни паметта и паметника на Апостола

и много други, които могат да се намерят пръснати из моите блогове и книги.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

10 коментара:

Анонимен каза...

Да, наистина всичко е точно така. Авторът като че ли повтаря моите мисли и чувства. Левски е светиня, до която малцина са достойни да се изправят или да се кичат с портрети. Българите, противно на това, което се опитват да ни внушават разни псевдородолюбци като Слави или онова леке с новото предаване / гнус ме е не само да го гледам, но и да напиша името му / са подли и завистливи. Казвам "са" защото аз не съм от стадото, както винаги съм се изразявал, чувствал и действал. Но черните овце не могат да променят нищо, освен да намажат дръвника, нали? И при това без никаква полза. Ненапразно в ада при българите няма пазачи: ако някой надигне глава от казана - другите го придърпват обратно, ...аджеба за к`ъв се мисли тоя бе?... На мен също не ми се живее не само в България, ами и на Земята дори. Такава световна низост, корупция и злоба, двуличие и какво ли не щеш още. Може би наистина трябва един потоп, за да се изчисти всичко и да започнем отначало. Не знам, времето ще покаже и ако има Господ или някаква сила, каквото и да е, ще дойде Видовден. Остава ни надеждата май само...

Анонимен каза...

О,Анвгеле,пак ми разтърси душата!Прекрасно есе,разтърсващо до неистова болка.Отново и отново го препрочитам,отново и отново преживявам този позорен миг - обесването! Едва пиша! Пиша през сълзи и разтърсвана от ридание! Колко силно си го казал! Трябва всеки българин да го прочете,абсолютно всеки от първокласниците до старците!Спирам до тук - наистина не мога повече да пиша,а така ми се иска...
Ана Грег

Анонимен каза...

Тезата за малодушието на българите е известна и стара. Не съм във форма, но няколко бегли и за някои сигурно много спорни размишления. Не изтъквам констатации, а по-скоро постявям (провокативни) въпроси в хладен тон без патос. Иначе и аз се прекланям пред Левски.

Ретроспективно е много лесно да се укоряват българите, да се изтъква малодушието им и т.н. По темата може да се говори безкрайно. Ще изтъкна само някои моменти. Лесно е сега например да се каже: защо никой не изскочи с нож и пистолет да спаси Левски? Де да беше така просто! Турция по онова време е била напълно функционираща държава с полиция, армия и т.н., не някаква скапана и прогнила империя, както ни се внушава. Гражданите да изскачат въоръжени на улицата е било също толкова немислимо, колкото е днес. Ами защо сега никой не изскочи с нож и пистолет срещу правителството? Още повече че България и днес не е суверенна държава, а чисто и просто 90-ят субект на Руската федерация.

1873 и комуникациите са били на съвсем друго ниво. Не е имало „Труд” и bTV например (хаха). Ето защо българите в своето мнозинство надали са имали точна представа за личността и дейността на Левски. София по онова време в сравнение в Пловдив, Русе, Варна, Видин и т.н. е била един сравнително незначителен град. При това софийските шопи според думите на Захари Стоянов са били „верни приятели на турците”. Други балкански народи също не са показали особено храброст в борбата за национално самоопределение. Защо уж войнствените албанци например се освобождават едва през 1912, и то без собствени заслуги, а в рамките на Балканската война? Има и други народи, които исторически не са блестяли със смелост и самоотверженост. Чехословакия например е била национална държава само от 1918-1940. При това свободата им бива „поднесена на тепсия” в резултат на разпадането на Австро-Унгария. Често се твърди, че българите не се борели са свободата си, но съществува и противолположно мнение. Александър Цанков („кръволокът”, според комунистическата пропаганда) например твърди, че българите са най-свободолюбивият народ.

Има известен смисъл по принцип да се симпатизира на малките народи, стремящи се към национално самоопределение и подтискани от по-големи народи. По тази логика трабва да сме за Левски и българите, но също така излиза, че следва да подкрепяме баските и каталонците против испанците, ирландците против англичаните, чеченците против руснаците, корсиканците против французите, албанците против сърбите, кюрдите против турците и т.н. По тази логика Абдуллах Йоджалан е кюрдският Васил Левски. А на коя страна да бъдем в палестинско-изреалския конфликт? Какво да мислим за терориста Ясер Арафат? Той палестинският Левски ли е? В тази посока може да се каже още много.

Трябва да сме наясно: никога в плановете на Москва не влизало „демократизирането” на Източна Европа. Комунистите не направиха 1989, за да въведат свобода и демокрация, а чисто и просто, за да продължат господството си в малко видоизменена форма. Цяло чудо е, че стигнахме дотам, където сме – НАТО, ЕС и т.н. Нищо чудно, че хората в цяла Източна Европа са деморализирани. В България в момента имаме един може би малко по-драстичен случай. Факт е, че такова поведение, каквото си позволява сегашният кабинет, би било немислимо преди 2001. Всички знаем, че тази прозиволност в политиката навлезе с НДСВ. Има надежда поне психологическият климат да се промени към добро след изборите 2009 и подобнонапълно арогантно и безцеремонно поведение на правителството да стане отново невъзможно, политиката да влезе в някакви що-годе нормални граници.

Българите били такива и онакива, но Станислав Лем казва точно същото за поляците: в Полша на всеки по-надарен му подразват крилцата. А Киркегард твърди, че в Дания велик може да бъде само мъртият човек. Тя била страната на дребните душици и завистта. (Може би скандинавците са въвели социалната или направо социалистическата държава именно поради изконната си завист. Там на всеки по-богат, по-различен и по-ексцентричен се гледа с недобро око.)

Анонимен каза...

Бъркате. Левски винаги е обичал такъв народ, обичал го е такъв, какъвто е, с всичките му кусури. Знаете ли какво е да ти избият дечицата? Не знаете? Тогава не съдете хората!
И като не ви харесва, идете си. Влезнахме в ЕС, света е широк. Можете да ходите където си щете. Вие обаче сте пълен с негативна енергия и със злоба.

Анонимен каза...

След всичко, което е написал авторът, човек започва да се сеща защо русия хвърля именно тук милиардите си за влияние, а не например в Румъния, Полша, Чехия,Унгария, Балтийските, ако щете дори Гърция и Сърбия.
Да, последните две са неприкрито толерирани от русия, ала последната добре си знае, че на подобен на нашия "ибрикчилък" от тях ама хич не може да разчита !!
Да те е срам дори само да си го помислиш..
П.С. А личности като Левски е почти невъзможно да се родят отново. Вземати са необходимите мерки, опростачването ни върви с пълна сила под грижите и любовта на Партията и правителството..

Анонимен каза...

Третият коментатор нещо се опита да излъже, но няма да му мине номера, макар че някои неща си бяха доста верни. НО, гърците и сърбите как се освобождават? Аз поне не знам някой да ги е "освободил" (не говорим за отделни доброволци, а примерно за чужда армия или нещо такова). Самички. А пък в сравнение с националистическите идеи българският характер е на светлинни години назад. Всеки нормален, способен сам да мисли и да преценя за себе си човек, може да си направи изводите от история, литература и т.н. Не знам даже какво има да се разисква по тоя въпрос. Пак казвам, за някой, който мисли сам с главата си, а не позволява да му натрапват някакви приказки. Да вземе за пример априлското въстание. При все че обхватът му е една трета от българското землище, все пак това е ключова територия, където се предполага, че населението е преобладаващо българско и би направило нещо... При положение, че е имало толкова комитети, подготовки и т.н, и т.н.... Е, какво става? Едно голямо нищо. 30 000 българи са изклани просто ей така, без по никакъв начин да предизвикат... не знам какво в сърцата на братята си...
Според идеите на национализма, всеки народ трябва да живее в собствена държава, без да му се оказва някакъв натиск отвън. Е, аз не разбрах какво има тоя против ирландците, при положение, че те живеят на тази земя от 4000 преди години (да, оттогава!), а пък Корсика е френска от някакви си 200 години. През цялата си история е била част от Италия. Той какво иска, не разбирам? Малките народи просто да бъдат унищожени ли? Според мен те си имат правото на свобода точно толкова, колкото и другите. Виж, албанците са друга бира. Тяхното поведение е агресивно и експанзионистично. Земите, върху които претендират, никога не са били населени от албанци. Случаят с Израел и Палестина изисква по-внимателно вникване в проблема. Евреите са се разпръснали по света след клането, предизвикано от неуспешното им въстание срещу Рим. Арабите си живеят заедно с останалите от тях още от седми век. Е, изведнъж през 1948 г. просто им отнемат земята, и я дават на новодошли евреи. Какво, просто да си седят със скръстени ръце ли? Къде да живеят? Кой има правото да ги гони? Така че ги оправдавам донякъде.
Въобще като се изказва по такива въпроси, човек трябва първо да преброи до 5 ;)

Анонимен каза...

Нека моите мисли не се разбират погрешно. Аз съм про-Левски и пробългарски. Именно това искам да кажа – че българите не са толкова по-различни от другите народи, а в някои отношения дори и по-добри. Картината не е черно-бяла. Нещата трябва да се разглеждат диференцирано и да се анализира всеки конкретен случай.

Не може напр. винаги и навсякъде да е валиден принципът на национално самоопределение, още по-малко в такава етническа мозайка като Европа.

Да не навлизаме в исторически подробности. Гърците и сърбите не са се освобдили „сами”. Гърците напр. са освободени в резултат на морската битка при Наварино и руско-турската война 1828-1830. България се освобождава сравнително късно не защото българите са по-малодушни или по-глупави, а защото България е най-богатата и най-важната турска провинция. Турците правилно считат, че загубата на България означава края на империята и са готови да я бранят с всички сили.

Априлското въстание не е едно голямо нищо. Ако апостолите не са били принудени от обстоятелствата да избързат с обявяването му, турците са щели да имат много по-големи трудности да го потушат. Може би е щяло да се проточи с месеци – до евентуалната намеса на Великите сили, което е било целта и както става с Гърция. Ако Левски не беше заловен от турците и беше подготвил нещата както трябва, България може би щеше да се освободи със собствени сили може би някъде около 1885. Има една хипотеза, че Левски е предаден на турците от РУСКИ АГЕНТИ – именно, за да не се освободи Б-я сама и Русия да може да стъпи на Балканите.

Факт е обаче, е много скоро след 1878 българите демонстрират всичко друго, но не и малодушие. Да си спомним войната 1885 – какво стана с братята сърби? А на Калиманци 1913? Нали са велики храбреци? „Я сам прави србин!” хаха. Оказва се, че българите са превъзходни войници, издръжливи и с желязна дисциплина. А какво стана с гръцката армия в Кресненското дефиле през 1913? Щяхме да я смачкаме, но дойде заповедта за примирие. Все пак Б-я така запази Пиринска Македония. А какво стана с румънците-мамалигари през Първата световна война при Тутракан и Кубадин?

Така че ако става дума за малодушие, мисля, че не българите, а балканските съседи на българите трябва да бъдат обвинявани в такова.

Ето че при всяко нещо може лесно да се говори „за” и „против”. „Исторически” западна Македния и Косово наистина не са албански земи. Но етническата картина сега там е променена. С демография, насилие, експанзия – факт. Албанците обаче от своя страна не са автохтонни на територията на днешна Албания и не са илири. Изконните земи на албанците са в днешна западна и северозападна България, вкл. София. България исторически също е на дако-мизийците и траките, не на българите. Какво да кажем за безобразията на хан Аспарух, защо не си останал в земите отвъд Днепър? Какво търси на Балканите?

Анонимен каза...

Темата наистина е стимулираща, затова още: нали българите били „малодушни” и не можели „сами” да се освободят от турците. Да се зачетем във Википедия (с някои мои добавки) без наивно патриотарство:

Българско настъпление в Източна Тракия

След планиран от началника на главния щаб генерал Иван Фичев преход през Странджа, на 11 октомври 1912 г. изненадващо е превзет Лозенград. На 16-20 октомври Трета българска армия, командвана от Радко Димитриев, превзема Люлебургаз и Бунархисар. След това настъпва към Чаталджа (на 40 км от Цариград).

Превземането на Лозенград от българската армия през 1912 г.
Лозенградската операция се провежда от 9 до 11 октомври (22 до 24 октомври нов стил) 1912 г. От българска страна в нея вземат участие 3-а и части от 1-а армия. За главния удар срещу противника край Лозенград се разчита на войските, командвани от ген. Р. Димитриев.

Командването на Източната турска армия решава да настъпи на 22 октомври с 1-ви, 3-ти и 4-ти корпус и с тях да удари фронтално между Одрин и Лозенград, а с гарнизоните на Одринската и Лозенградската крепост да ангаржира фланговете на българските войски. Tъй като и двете страни настъпват, в резултат на това се стига до срещни боеве при Муратчалъ - Кайпа, Гечкенли, Селиолу, Ескиполос - Петра и Ериклер, в които българската армия постига славни победи над турските сили.

Същият ден започват боевете между предните части на двете воюващи страни. Под прикритието на силен артилерийски огън срещу 1-ва бригада от българската 1-ва пехотна дивизия настъпват главните сили на 3-та низамска дивизия. След дълги боеве през целия ден турският 9-и пехотен полк от 3-та пехотна дивизия е разгромен, а дивизията "Измид" от 4-ти корпус започва отстъпление под прикритието на 12-та пехотна дивизия.

На 10 октомври (23 октомври нов стил) при Петра южно от Ериклер се стига до стълкновения, при които турците търпят поражение и се изтеглят към Лозенград.

Според формулировката на друг автор: общ и решителен бой се води между двамата противници в продължение на няколко дни. В генералното сражение българската армия с комбинирани действия разбива центъра на турските сили и отхвърля противника далеч назад – на Чаталджа.

Източната армия е разбита, като единствено 3-ти корпус продължава съпротивата си, но на 24 октомври и той се оттегля към Бунархисар и Виза. Лозенград пада, а българските войски са посрещнати от местното българско население като победители.

Както пише проф. Георги Марков: БОЙНИЯТ ДУХ НА ВЕКОВНИЯ ПОРОБИТЕЛ БЕ ПРЕКЪРШЕН.

Анонимен каза...

Тъжни, много тъжни, но верни изводи за нашето битие и съзнание! А по една наша "поговорка" - битието определя питието. Е, те това е "Пиянството на един народ"...

Анонимен каза...

Добре, ама друго освен планове преди 1876 има ли? Можем да си говорим много, ама никое свидетелство от епохата не подсказва, че българите са ИСКАЛИ да се освободят в огромното си мнозинство. Абе примерите са навсякъде за тези, които искат да ги потърсят - ето във Вазов даже - "Под игото" - какви бяха там, луди глави ли, бунтаджии ли... Или пък "Из записки по Българските въстания". И там има предостатъчно материал. Аз не мога да разбера как може такива най-срамни моменти от историята ни да се тълкуват по такъв извратен начин - като героизъм и не знам какво си. Това се отнася за няколко хиляди човека от може би два-три милиона българи.
Не разбрах каква ти е точно идеята за малцинствата, въпреки че съм съгласен с примерите, които даде.