Песента „Въх, рамо, рамо“ не е чалга, тя е културен феномен, новост, шедьовър на изкуството!

Това, което ни предлагате тук по-горе са интересни съждения, макар и много противоречиви и спорни. Всъщност, в диалога се ражда понякога и истината, така че по принцип, да се започне един разговор по темата „чалга“ е ползотворен.

Но!!! – аз твърдо поддържам тезата, че песента „Въх, рамо, рамо“ не е чалга!

В нея се ползват прийоми от няколко музикални „потока“ (в т. ч. и „чалга-материал“), доловими са няколко разнородни естетически „привкуса“; „словото“ в песента е изградено също така видимо „нееднородно“ и със завидна професионална сръчност, която, струва ми се, не е по силите на чалго-обслужващ драскач-стихоплетец, макар и на пръв поглед „текстът“ да изглежда повърхностен и „първосигнален“ (текстът е „пружината“ на песента, която я „изпъва до краен предел“, с епиграмна „минималистичност“ и образна находчивост); „потокът“ на аранжимента навява усещане за висока инструментална култура и познания в изграждането на творбата. С две думи, работил е много сериозен екип.

„ВЪХ, РАМО, РАМО“ не е чалга.

Аз съм привърженик на песента по много причини. Но достатъчни са две – първо: песента е новина – не просто, добра песен; второ – песента се появява на гребена на важна политическа промяна (три дни преди промяната, а не след това, така, че подозрения в „нагаждачество“ и популизъм отиват „в коша“) и коментира находчиво тази промяна, ако щете – това е „жив медиен коментар“!

Има ли друга такава написана песен за тези събития? – Няма. Продължавам: да има друга такава песен, създадена през последните 20 години? Няма.

Има ли въобще в историята на съвременна България (след 1878 г.) създадена подобна песен? Няма.

Защо да отричаме новината!?! Носи я „Въх, рамо, рамо“. И забележете, два пъти: веднъж като коментар на последните актуални събития, и втори път – като появена позиция въобще.

Спирам дотук.

Колкото до заглавието – "Въх, рамо, рамо". Аз лично имам няколко версии. Те са коя от коя по-любопитни и са свързани с препратки към миналото. Ще се въздържа да коментирам.

И все пак: въх! – е възклицание, като, „ах“, „ох“ и т. н. Среща се в Тракия и в Предбалкана. (Чети книжки, приятелю!)

Имам и правдоподобно обяснение за прословутото начало: А-а, саа, де! – понататък в песента, находчиво, двукратно „преекспонирано“ (това е класика!!)

Хайде, затварям Килийното училище!

Към всички, които отричат творбата, по политически подбуди: – разбирам ви, съчувствам ви, но „се ла ви“!

Към всички, които споделят Промяната (падането на Тройната коалиция), но не им допада, образно казано, „коловоза на песента“, ами приятели – предложете друга песен!!!, но… днешна, с проблематиката и актуалността на протичащите събития, не ми предлагайте Вазов (прекрасен е!), Яворов (съвършен е!), песни от Възрождението (великолепни са!) – но ни трябват нови песни.

Ето я първата!

Някому не му харесва? Имаш страхотния шанс да напишеш по-добра!

Но дотогава – редом с Монтеверди и Моцарт – аз ще слушам „Въх, рамо, рамо“!

Автор: Zavalski Kiril

Добави в Svejo