Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 21 декември 2009 г.

Декомунизацията в сферата на ВУЗ трябва да започне с деченгесаризирането им

В блога (Събудете се българи) на Мирослав Джоканов, един от лидерите на миналогодишните протести на студентите, е публикувана статия, наречена Кой уби българското висше образование?. Там между другото се казва:

Заради такива недъгави закони българските научни звания не се признават НИКЪДЕ по света.

Ако искаме по-добро образование първо трябва да се погрижим за старите комунистически апаратчици, които така здраво са се прилепнали към образователната система, сякаш извън нея не ще могат да оцелеят.

Който желае може да подпише следната Петиция за разследване досиетата на академичния състав в България

Подкрепих Петицията и понеже в коментарите при Джоканов са се явили страстни защитници на комунизираността и непокътнатата ченгесарщина, вилнееща в нашите вузове, ми се наложи да напиша там следния коментар:

Самият факт, че защитниците на недекомунизираното "висше образование", както забелязвам в коментарите, са така активни - и също така яростно-тъпи! - в защитата му показва, че сте успели да сложите с тази Петиция пръст в раната им, там, където най-много ги боли!

Браво, подкрепям, исканията ви са съвсем разумни и полезни за започване на декомунизацията в сферата на ВУЗ поне с деченгесаризирането им! Сложих подписа си под петицията и призовавам в блога си и други да го сторят.

3 коментара:

Анонимен каза...

Инициативата ви е важна и ви предлагам също да разгледате групата материяли по темата на адрес http://iankov.blogspot.com/2009/11/4.html Не зная дали се познавате с автора, но ми се струва, че имате близки схващания за реалноста в образователната система. Bon courage!

Анонимен каза...

Извинявам се - встрани от темата:


Русия и руснаците

Народопсихологогически аспекти от стр.
http://www.buergerimstaat.de/23_01/russland9.htm

откъси

Особено когато като член на интелигенцията водиш така нареченият духовен живот, се наблюдава тенденция на бягство от света. Мнозина интелектуални руснаци се намират в постоянна житейска и творческа криза...те екстензивно се излагат на своите чувства, философстват, размишляват и се оплакват. Липсва им обаче смелостта да се намесят в нещата и да направят нещо...Мнозина живеят във фиктивна реалност. Бягат от изискванията на живота. Мнозина обичат мързеливото, мечтателно философстване...Особено отрицателно на икономиката се отразява широко разпостранената социална завист. Тази завист съвсем не е насочена само срещу мафията и новобогаташите, които много често са несимпатични фигури. Тя е насочена срещу всеки, който се извисява над средното ниво, срещу всеки, който работи повече или по-успешно от средния руснак...тази сляпа, всепоглъщаша завист спрямо съседа се оказва много силна спирачка при икономическата реформа...В руския език има една отрицателна дума за това отношение. Говори се за „совок”...
Совок е лице, което фанатично държи на уравниловката и дълбоко мрази успешните и работливите. Самият той е безкрайно мързелив...Совок е например бюрократ, който обещава всевъзможни неща, но после сякаш ги забравя. Совок, това е например автобусен шофьор, който затваря врата, въпреки че не всички пътници са се качили. Може да е и келнер, който ви се кара и твърди, че няма свободни маси, въпреки че ресторантът е почти празен...Руското гостоприемство го познавам в две разновидности: при частни покани масите все още се извиват под тежестта на храните и напитките. Но в повечето ресторанти имаш чувството, че си натрапник, дори враг, който трябва да бъде прогонен. Не по-добро е положението на гишетата на граничната проверка на летище Шереметево 2. Пред гишетата се образува опашка от чакащи с багаж. Проверката върви с мравешко темпо. Един от чиновниците изведнъж се сеща, че трябва да направи почивка. Други двама служители също са напуснали работните си места. Други хич не бързат с проверката, макар че часът за излитане наближава. Експедитивно обслужване и любезност са половината от успеха в бизнеса. Това в Русия още не се е разчуло. Често хората са мрачни и с лошо настроение. Продавачките често имат вежливостта на бултериери. Още един пример: продавачка най-спокойно говори по телефона с приятеля си, макар че дълга опашка чака да бъде обслужена. Или продавч на билети в предградие на Петербург вади сандвича си и затваря гишето. Игнорира дългата опашка...колeгата му, който трябва алтернативно да го замества, прави същото...

Стоян

Анонимен каза...

Явно все пак сте размислил и сте бил купен от РЗС, както ви предлагаха преди изборите...