Големият политик и държавник Иван Костов "отвътре", като житейска философия, като личност и морал

Иван Костов: У нас лошите хора най-много спекулират с думата “морал”, дата: 06-02-2009, в. “Уикенд”, интервю на Люба Кулезич

- Миналата седмица още трима напуснаха парламентарната група на ДСБ. Как си го обяснявате? Защо ви обърнаха гръб, а преди бяха сред най-запалените ви почитатели?

- Няма да говоря за това. Те отдавна са напуснали физически.

- Винят ви за неспазени от ваша страна морални ангажименти при избирането ви за лидер на партията. Твърдят, че сте вреден за демокрацията. Защо стана така?

- По принцип избягвам да обсъждам морала на другите. Не приемам морализаторстването. Темата за морала у нас е обект на тежки злоупотреби. Някои са направо зловещи - имаше дори “нов морал”. Изглежда българите са податливи да бъдат морално манипулирани и то от лоши хора. Има един изначален етичен ключ. Той е всеобхватната любов, провъзгласена от християнството. Всичко останало, поставено извън тази рамка, е промиване на мозъци и спекулация, зад която обикновено се крият някакви групови интереси. Блестящи европейци отдавна са се изказвали по тези въпроси. Жалкото е, че в България злоупотребите с моралната проблематика все още намират почва. Само човекът, който не таи в сърцето си злост, гняв или омраза и обича дори враговете си има правото да се произнася за морала на другите.

- Нима вие обичате всички?

- Полагам огромни усилия да обичам хората, включително политическите си опоненти. И трябва да ви кажа, че често успявам.

- През какво минават такива усилия?

- Минават през прошката и през вътрешното смирение. Прошката отключва голяма духовна сила. В момента, в който простиш, се чувстваш окрилен от душевна енергия. Особено, когато трябва да простиш голяма грешка. Тогава усещането, че си надмогнал себе си, е пречистващо.

- От кога се научихте да прощавате?

- Винаги съм го можел. Възпитан съм като християнин. Отгледан съм като християнин в християнски дом. Друг е въпросът, че съм участвал в битки. Това е големият грях на политика-християнин, но той е изначален. Потребностите на общността не винаги вървят ръка за ръка с грижата за душата. От тук се раждат и големите противоречия между политика и християнина. Но не е невъзможно да се съчетават. Просто има моменти, в които човек отделя време за покаяние, за смирение и за прошка. Това време може да трае с месеци, дори години. Затова само ще кажа, че политиката е много тежка професия.

- Кое е най-тежкото в нея? Неизбежната подлост, двойните игри, задължителното лицемерие, ударите под кръста?

- Не, не. Конфронтацията е най-тежкото. Всичко останало, което изредихте, е част от нея. То е елемент от битката. Велики китайски философи и пълководци са изяснили същността на битката, опирайки се на хилядолетен опит и култура. Щом влезеш в битка, трябва и да хитруваш, и да заставиш противника да приеме поражението. Трябва да му оставиш вратичка, през която да излезе и да му дадеш възможност да се предаде. Най-важното е обаче да пазиш хората. Да не даваш жертви от своите, пък ако може и другите да защитиш. Великата стратегия на победата е безкомпромисна. Имаш за цел да победиш противника си. И заради това трябва да приложиш средствата, които имаш, а не да ги подлагаш на съмнение.

- Но българските политици са заподозрени, че не воюват истински за интересите на своите избиратели. Правят го привидно и показно, а зад фасадата се съешават помежду си. Това ли е най-грозното в българската политика?

- Не става дума за красиво и грозно. Това е подло. Хората ни изпращат в Народното събрание, за да отстояваме интересите им. За целта трябва да се конфронтираме и да правим компромиси. Ако престорено изпълняваме тази роля, а зад гърба на всички се обаждаме по телефона на своя политически противник и му казваме “направи ми услуга”, подменяме обществената си функция. Същинската фасадна демокрация е, когато всички са се накачулили на каруцата, теглена от народа, но едните си играят на управляващи, а другите на опозиция.

- Но и вие сте били обвиняван в такова нещо. Защо не успяхте да убедите повече хора в обратното? Защо те не успяха да отличат демократа във ваше лице от престорените опоненти и от корумпираните?

- Не ме предизвиквайте да казвам лоши неща за много хора. Не искам да го правя. Вчера дискутирахме в партията, че не е наша работа да казваме персонално кой е лош и кой добър, защото ще злоупотребим като онези с морала. Независимо от едно или друго мнение, всички в парламента знаят, че ДСБ е партията с най-чисто политическо поведение и най-близо до това, което се разбира като истинска политика. Всеки има право на съмнение: карикатуристи, публицисти, хора на изкуството. Това е демокрацията. Винаги ще има хора, които се съмняват дори в най-честния, в най-доблестния – “този за какъв се мисли?”. Естествено е да бъде така. Но това, че ние сме безкомпромисният противник на БСП, „това го знае всяко хлапе”. Дълъг и не лесен е отговорът, защо не сме убедили по-голямата част от обществото в това.

- Да поговорим за онзи скандален документ, публикуван в “Труд”, според който предлагате на бъдещите си съюзници вдясно начин за разпределяне на депутатски места според финансовото участие на всяка партия.

- Няма такъв документ. Документ е нещо подписано, адресирано, с получател и адресат. “Труд” дължат отговор кой им подхвърли текста. Те твърдят, че го имат с мой подпис. Нека го извадят и покажат. Ако нямат какво да покажат по-добре да внесат пари за кампанията на ДСБ като компенсация. Ще бъде прозрачен начин на подпомагане. Макар действията им да направиха голяма услуга. Ще я коментирам след като завършат успешно разговорите за широка коалиция вдясно. Във всеки случай интригата им даде силен тласък на преговорите.

- Обсъждано ли е коя партия с какъв финансов дял ще участва в подготовката на изборите?

- Не. Отделни елементи на финансирането са били обсъждани.

- Това нормално ли е?

- Разбира се. Именно това е почтеният начин да се покаже какво точно и как ще се прави. Ще го кажем. Тогава, когато сме готови, ще се подпишем и покажем документ.

- Все пак, ще се пазарите ли кое депутатско място колко лева ще струва?

- Така интерпретация е наистина много злонамерена и откъсната от действителността. Истината е друга, но е много проста. Всяка партия трябва да даде средствата за кампанията за избирането на своите депутати, защото върху партиите има контрол. Ако друг ги даде, депутатът няма да е на партията, а на този, който му е платил кампанията. Това се е случвало често пред очите на всички, но е незаконно. Ако е чисто финансирането на партията, ще е чисто и финансирането на депутата. Ако финансират олигарси нищо от досегашните съмнителни практики няма да се промени.

- Вие за колко депутати можете да дадете средства в кампания?

- ДСБ може на много. При това ще финансираме своя дял от кампанията по най-открития и почтен начин. Ще го направим пред очите на всички така, че никой да не може да каже нищо срещу нас. Никога няма да допуснем наши народни представители да бъдат избирани с чужди пари.

- Непрекъснато ви обвиняват, че в името на властта сте готов на всичко. Сочат ви като последовател на Макиавели и на девиза му, че целта оправдава средствата. Мислили ли сте някога каква цена сте готов да платите заради власт?

- За власт никаква. За политическа цел е друг въпрос. Мислил съм каква цена не бих платил за нищо на света. Има много граници, които не бих прекрачил - никога не бих насилил, не бих злепоставил, не бих убил, не бих вкарал в затвора човек, за да си разчистя пътя. Нито едно престъпление не бих извършил в името на политическа цел, а списъкът на престъпления в Наказателният кодекс е много голям. Готов съм да участвам в политиката на много конкретна цена, но не на всяка цена. Затова няма да се уморя да твърдя, че не съм престъпил нито веднъж закона. Защото, ако бях го направил дори и на йота, всеки прокурор с политическа поръчка щеше да ме е злепоставил в последните осем години. Мисля, че това е достатъчен отговор. Но освен него, не бих продал „законово” българските национални интереси. Никога не бих допуснал да бъде преразгледан договорът за газа, например. Никога не бих подписал преди десет години, че през следващите тридесет България ще получава такса от 1, 67 долара за пренос на 1000 куб. м. газ през 100 км. български тръбопроводи. Защото това е директна кражба от българите, макар и без нарушение на закона. Ами, че в края на договора толкова може да струва само токът за работата на една помпена станция. Много други неща не бих направил, само и само да остана в политиката. Никога, не бих се съюзил с БСП.

- Спрягат ви за човек, когото БСП тайно харесва?

- Аз имам самочувствие на човек, който винаги е бил безкомпромисен противник на БСП. Още от 1989 г. всяко мое политическо действие е било насочено срещу властта на БКП/БСП. Така ме възприема самото БСП и неговия бивш репресивен апарат. Какво казват някои хора наистина не ме интересува. Впрочем в демократичното общество всичко трябва да се подлага на съмнение. Но съмнението на едни не бива да помрачава разсъдъка на останалите.

- Кой е компромисът, който ви коства най-много усилия в тази ситуация, която повечето българи възприемат като криза?

- Аз съм го обявил: широка дясна коалиция извън ГЕРБ, която да бъде равностоен участник в управлението. И да бъде способна да гарантира възстановяване на европейския курс на страната. Да спре Първанов и БСП да опитват да плъзнат България към опасната за сигурността й геополитическа прегръдка на Русия. Такава политика ни прави опасен член на ЕС, въвлича държавата в грандиозна и незапомнена корупция. Обвързва ни в тоталната енергийна зависимост от Русия.

- Защо ГЕРБ се превръща непрекъснато в странен чип, който ту влиза в дясната коалиционна игра, ту излиза оттам?

- Първо, ГЕРБ отива самостоятелно на избори. Второ, липсва доверие във възможностите му да управлява. Вижте как опипом се решават в момента въпросите в София: с непрекъснати корекции и отстъпки. Няма започнат и решен транспортен, социален, инфраструктурен въпрос. Дори за таксата смет се разправят още – беше 2 промила, после стана 1,6.

- Но дори вашата нова прическа стана предмет на специално обсъждане от медиите като знак, че с новия си фасон приличате на Бойко Борисов и значи търсите сближаване. Така ли е?

- Хората говорят за всичко. Не знам защо не казват, че съм се подстригал като Обама? Повече приличам на Обама, отколкото на Бойко Борисов. Може да съм бил в еуфория, че е спечелил изборите за президент на САЩ? У нас масово продължават да робуват на ретроградната комунистическа парадигма. Това е така, защото господарите на обществения език у нас все още са си отчаяните комунисти – загубени в съвременността, откъснати от реалността, нямащи нищо общо с модерния запад. И езикът им е такъв, и образите им са такива, и метафорите, и митовете. Тях трябва други да ги заведат на обетования бряг – тези, които знаят пътя. Защото те нямат компас за правилно и грешно, за добро и зло. Лошото е, че го налагат на останалите заради господстващото си положение в езика.

- Тук чувам злия глас, който казва: “Е-ех, жена ти е била партиен секретар, пък ти сега ще ми говориш за комунизъм”... Има ли вариант остарелите комунистически клишета и файлове да се изхвърлят от употреба?

- Жена ми няма нищо общо с тези файлове. Спасението за всеки, който е бил член на БКП преди двайсет и повече години, е лично предизвикателство, а не външна принуда. Моята жена е абсолютно модерен човек, защото е намерила своите отговори. Тя отдава силите си на сираци, на болни деца, на деца в неравностойно положение. Нищо общо нямат хората, за които говоря, с нейното ниво. Ще се върна на мисълта си от предишния отговор.

Със своя начин на мислене и схващане за света, авторитетите на българската обществена комуникация съсипват страната. Създават хаос – от думи и от безумия. У нас се рушат в зародиш дори първични компоненти на европейската демокрация. Мнозина не възприемат дори езика, на който тя се практикува. Те са свикнали, дори когато говорят очи в очи, да не схващат пряко значението, нито на своите думи нито тези на другия. Непрекъснато прилагат двойни стандарти и търсят скрити значения. Не могат да поемат отговорност за думите и действията си, да си признаят грешките, да се извинят, а това е европейското общуване. Вие да сте чули някой някой да се извинил до сега в България? Да знаете само варварите не се извиняват. В света на цивилизованите хора не е така.

- Вие за какво сте се извинявали?

- Извиних се в Бурса на българските турци за чужди престъпления. Извинявал съм се за собствени грешки много пъти. Посочвал съм ги сам. Не се мисля за безгрешен. Иначе ще съм луд за връзване, маниак. Вярно е, че в политиката трябва да си вярваш повече. Трябва известна самонадеяност, за да станеш политик. Това значи да се надяваш само на себе си, че действията ти са правилни. Трябва да си твърд, за да съумееш да предприемаш действие.

- Да, но самонадеяност винаги се свързва с нещо негативно у нас.

- Необходимо е българският език да се отърсва непрекъснато от комунистическа обвързаност. Двайсет години, може би нарочно го саботират, за да не го прави.

- Езикът не се поддава на декрети...

- Така е, но в Уестпойнт, военната академия на САЩ, от лидера се иска да е самоуверен и самонадеян в момент, в който взема решение и започва да го изпълнява. И никой не казва: “Ама откъде се взе този самонадеян тип?” Ами какъв да е? Води хората дори на смърт за победа. Може ли да е лидер този , който да се гърчи в нерешителност и търси някой да поеме неговата отговорност. И, какъв лидер ще бъде?

- Вие самонадеян ли сте?

- Всеки човек, когато тръгне да действа, трябва да се надява на себе си до край. Най-лошото е да се спреш по средата. В момента, в който си взел решение и си тръгнал да действаш, да се уплашиш. Да не вярваш, че ще вземеш завоя, да те обземе страха, че ще се контузиш. Така уча околните да карат ски. Елементарно е - да се надяват само на себе си. Най-често в живота сме сами, върху ските и по стръмния наклон. Друго, разбира се е излишната самонадеяност. Тя става личен минус, когато не съумяваме сред хора, на които можем и е добре да се опрем, не го правим. Когато ситуацията не изисква от нас, но поемаме еднолично отговорността. Дори в последният си миг човек се надява само на себе си. Виждал съм как си отиват уплашени до смърт хора - в паника, в кошмар и в ужас. И съм видял как си отиде майка ми – с твърдост и със смирено спокойствие. Бях до леглото докато сама не ме отпрати. Поиска и си отиде сама.

- Имали ли сте момент на лична уплаха?

- Много ме питат за този страх. Сигурно се очаква да кажа, че съм изпитвал голям страх. Истината е, че не съм възпитан да се страхувам. Е, като карам кола и се създаде опасна ситуация, се притеснявам.

- Харесва ли ви да шофирате?

- Трудничко е за мен. Научих се на възраст да карам кола. Все пак това иска усилия. Аз се боря с мислите си, трябва непрекъснато да се концентрирам. По-лесно ми е градското каране. Вероятно ще кажа голяма глупост, но от моя гледна точка градското шофиране е по-лесно, защото обзема вниманието ми. Разбирам обстановката, знам какво трябва да направя, непрекъснато преценявам поведението на другите и не мога да се разсейвам. По-големият риск за мен е мисълта ми да ме отведе някъде далеч, а това се случва най-често на магистрала.

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Абе няма ли някой, който да плесне една звучна плесница по мръсната нежна устица на съветския хулиган Дмитрич?!

Направо не ми се пише вече, направо вече изнемогвам: толкова много гафове и простотии стават около нас с навлизането в предизборния период, че човек не може да смогне да реагира със слово, пък и дори само да се възмути по нашенски, с една солена и пресолена българска благословия. Не знам как ще издържа целия предизборен период, дали няма да грохна, дали не е ли по-добре благоразумно да се оттегля, да скъсам всички връзки със света, та да се съхраня някак. Не се издържа вече: такава наглост не се търпи, ако я търпим, не сме хора, не сме народ!

Ето, погледнете само; то човек има чувството, че тия вече не са от този свят:

Министър-председателят Сергей Станишев e изразил възмущение "от манипулацията на Ай Ти Ен, излъчен и от Си Ен Ен (CNN)", съобщиха от правителствената пресслужба.

Нормалният човек като прочете нещо такова почва да разтрива очи за да се убеди дали още не спи. Да, ама не, истина е, не е и шега, ето за какво става дума:

Репортаж от Плевен на независимата британска телевизия Ай Ти Ен (Independent Television Network) показва бита на хората в условията на газовата криза. Снимките са правени в "прословутия", както местните хора го наричат, блок на ул. "Тотлебен", където живеят предимно ромски семейства. Авторът на 2-минутния репортаж - Робърт Мур от Ай Ти Ен, изразява изненадата си

как е възможно европейска държава през 2009 г. да изглежда по този начин.

Материалът е озаглавен "Българи страдат без отопление" и включва кадри на деца, които топлят ръцете си над котлоните на електрическа печка.

Тъй, и ето по този двуминутен репортаж, който си е съвсем обичаен у нас - апропо, аз самият също се грея често на котлона когато готвя, щото в къщи почти не се отопляваме заради икономии - Дмитрич, представете си, се бил обидил от "клеветата", и счел за нужно да протестира срещу "злостната и клеветническа империалистическа дезинформация, рушаща иначе бляскавия имидж на просперираща България"! Туй, че е толкова прост да реагира по този тъп начин, та и последният българин да научи за простотията му, е едно на ръка. Аз няма да привеждам цитати от неговия "протест", щото има опасност да повърна и да облея клавиатурата си: този наглец вече не мога да го гледам, какви са тия волски нерви у нашия благодушен народец, та търпи още такъв арогантен съветски малчик да е начело на българско правителство?!

И от плевенската община написали писмо до световните агенции, щото, представете си, "се бил дискредитирал облика на Плевен пред милиони зрители по целия свят"!!! Гаче милионите зрители по целия свят знаят що е туй Плевен?! Те Плевен не знаят що е, ама българска простотия няма как да не узнаят що е: благодарение на тия комунистически кратуни, дето ни позорят непрекъснато не само пред Европа, но вече и по целия свят. Явно за войнстващата им наглост им е малка вече Европата, та се прехвърлиха по целия свят, водени от съветския хулиган Дмитрич и неговия наставник Гоце, който също често критикува "клеветническите империалистически медии".

Ей, аман от тия гадни навлеци бе, не се търпят вече! Опитай се, мислещ наш сънароднико, да проследиш нетрудната за схващане мисъл, която ще изкажа, та да ти обясня за какво по-точно става дума. Значи руснаците ни спряха газа, нали така? И то в най-големия студ го спряха, нема нищо де, ний сме братушки, ще им простим, и ще потрепераме некоя и друга седмица около студените радиатори. Икономиката заради братското спиране на газа претърпя стотици милиони евро загуби: майната им, нали братушките ни обичат, ке им простим тия милиончета, ний сме щедри и богати, пък и Матушката заслужава ако требе и живота си да дадем за нея. Дмитрич и Гоце обаче бяха натикани на кучето в задника от своя кремълски господар Путин, факт. Но хулигани като тях няма да се оставят така да бъдат прецакани така лесно; не, напротив, ще направят и невъзможното, та всичко да изопачат и да си покажат подлата слугинска душица!

Гоцето примерно не е вчерашен де, о, той подлости може да върши всякакви - и постоянно ги върши този козелоубиец, умора няма тоя наглец Гоце. Та той тогава рече и отсече: ще пускаме спрените от "лошата Европа" реактори на АЕЦ "Козлодуй"! Идеята му беше най-проста и нагла, като него самия: Европа да каже "Не!", слугинските медии у нас да завопият "Брей, много лоша тая Европа бе, оставя ни на студа в тая криза, не ни дава да си пуснем тока?!", а пък простеещия благодушен и хептен не мислещ народец да закрещи "Не щем тая гадна Европа бе, таварищи, искаме си добричката Матушка, искаме си комунизъма, дето ни е в сърцата, долу подлата българомразка Европа!". Ето, точно това искаше да постигне Гоцето, та да отклони народното недоволство от Русия и да го препрати по адрес на Европата, схвана ли сега що ти думам, проста българска кратуно?!

И ето сега Дмитрич пък протестира срещу западните медии, които си били позволили, представете си, да кажат истината за това в какво унизително положение се намираше народецът у нас по време на газовата криза. Това било "клевета": кое е клеветата бе, съветски мръснико?! Абе няма ли някой който има достъп до тоя съветски хулиган да му плесне една по мръсната нежна устица, щото аз не мога да се доближа до него? Но ако ми падне, няма да му простя, бъдете сигурни!!!

Това е, щом ги търпите, нека да ви кълцат сол по главата, нека и да мурдарят по нея, те на всичко са способни. Нека да плюят в лицата ви, нека да храчат, нека да ви презират, нека да ви срамят по света, нека да закопават Българията, нека! Щото тази наша България наистина много е закъсала, горкичката, щом у нея е толкова лош човешкия материал; а е наистина крайно лош този материал, щом търпи с такова престъпно волско спокойствие безобразията на своите нагли, безсрамни изедници...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Българския индивидуализъм е по-опасен от егоизма на българина

Достопочтений г-н Грънчаров,

Относно българския индивидуализъм бих искал да направя една корекция, която ми се струва уместна.

В България не се прави съществена разлика между егоизма и индивидуализма, макар тази значителна разлика да се явява твърде съществена. Българският егоизъм е едно страстно, приповдигнато себелюбие, което замъглява съзнанието на хората и ги кара да фокусират всичко през призмата на собствените въжделения (“Аз вярвам само в себе си” , “Аз срещу брат ми… аз и брат ми срещу света…”).

Българският индивидуализъм обаче е пресметнато, мирно светоусещане, което почива на възгледа за изолация от масата, на желанието за предпазване и отделяне на собственото семейство и приятелски кръг от обществото. Българинът с удоволствие изоставя обществото на самотек, в името на собственото си малко общество за лични цели.

Българският егоизъм е най-обикновен животински инстинкт. Българският индивидуализъм обаче е почива в основата си на греховни чувства, неговата обосновка витае из грешния път на духа му. Егоизмът му убива зародиша на всяка добродетел. Индивидуализмът му унищожава семката на държавническата добродетел.

Така погледнато българския индивидуализъм е по-опасен от егоизма на българина, защото той отрича в същността си основите на държавата. И ако приемем, че държавата като конструкция се състои от три елемента - народ, територия, право, то винаги ще се получават неестествени дисбаланси между тях.

Българският индивидуализъм е вероятно първопричината съвременният българинът да не е в състояне да подреди държавата си. За това може би той често спекулира с думата “народ”. За него винаги са приятни думички като “република”, “братство”, равенство”, “в името на народа”, тъй като те са абстрактно необвързващи.

Нещо повече, такова е и поведението му в чужбина. Където и да живеят в странство, 95% от българите остават най-обикновени икономически емигранти, водещи паразитния живот на гнидата. Те се интересуват единствено и само от материалното си просъществувание и у тях липсва всякакъв културен интерес към страната, в която живеят. Могат да прекарат десетки години някъде си, без дори и да се заинтерсуват за историята и културната традиция. Втората генерация, техните деца родени вече в чужбина пак нямат абсолютно нищо общо с България. Като закономерна реакция, естествено.

Бъдете здрав!

(Автор: Konstantin)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Г-н Сакскобурготский и националното проклятие на България

ТЪМНА САКСКОБУРГГОТСКА ПРИКАЗКА

Не знам дали някой си спомня за първата от поредиците статии, с които си позволих да се надявам на вашето внимание, за да споделя някои горчиви, но целебни истини. Тогава обявих война на всички шарлатани, продавачи на евтини илюзии и безполезни духовни и материални дрънкулки, които сквернят българската земя и съзнанието на народа ни. Независимо в каква област плетат своите лъжи и заблуди измамниците, дали в окултизма, морала или политиката.

Продължавам и ще продължавам тази своя война с поредната битка. Предполагам, че не всички, които четат тези материали са щастливи и не всички ги одобряват. Боя се, че това няма за мен особено значение и едва ли ще ме спре. Духовният дълг, който съм поела е да воювам, доколкото мога, със злото, наивността ни, самозаблудите и опасността от гибелни за народа ни пътеки. Целта ми е да отворя очите на колкото мога повече хора, дори и от светлината на истината да ги заболи. Не мразя лично никого и не бих искала да наранявам никого, но ако от словото ми (ПРОДЪЛЖЕНИЕ >>>> )

Добави в Svejo

Яростен "коментар по чехли" срещу безобразната низост на слугинските медии и журналя

Става дума за два клипа, които записах тази сутрин и които вече се намират в моя видеоблог, откъдето могат да се видят и чуят: Всекидневният терор на слугинските медии спрямо така благодушния масов българин (1 и 2)

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Покана за участие в научна конференция за антикомунистическата литература

До г-н Ангел Грънчаров - Център за развитие на личността

Уважаеми г-н Грънчаров,

На 26 март 2009 г. Институтът за литература при БАН с подкрепата на Фондация "Конрад Аденауер" ще проведе Национална научна конференция "Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет".

Като зам.-директор на Института за литература и ръководител на проекта "Литература и политика" Ви каня да вземете участие с доклад в конференцията. Поканени са колеги от Германия, Холандия, Турция.

Изпращам Ви в прикачен файл най-общата тематична рамка на нашия форум и се надявам да се присъедините към него.

С най-добри пожелания, ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „АНТИТОТАЛИТАРНАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИЯ МАНТАЛИТЕТ”

Основна цел на научният проект „Литература и политика”, осъществяван вече трета година в Института за литература при Българската академия на науките, е проучването, опазването, осмислянето, издаването и популяризирането на антитоталитарната художествена и документална литература в България.

По този проект сътрудници на Института вече са издали няколко книги. В края на м. март 2009 г. Институтът за литература ще проведе Национална научна конференция с чуждестранно участие „Антитоталитарната литература: преодоляване на тоталитарния манталитет”. В конференцията ще вземат участие учени от водещи научни и университетски центрове в България и гости от Германия. Конференцията ще създаде ново знание за българската литература през ХХ в, ще попълни нови проблемни полета за “политиката” на литературата срещу тоталитаризма, нейният принос в преодоляването на тоталитарния манталитет.

Основна цел на този научен форум е да обърне вниманието на гражданското общество в България към необходимостта от системно проучване на българската антитоталитарна литература, която по времето на тоталитарсоциализма беше съзнателно маргинализирана. Проектът работи за нова култура на паметта.

Между важните теми, които ще бъдат дискутирани на предстоящия форум са:

• Антитоталитарната литература: памет за злото
• Антитоталитарната литература като алтернатива на социалистическия реализъм
• Емигрантските литератури
• Литературата на малцинствата
• Българският самиздат преди 1989 г.
• Антитоталитарното в българският постмодернизъм
• Проблеми в опазването, съхраняването, издаването на българската антитоталитарна литература.

Опитът на други литератури в преодоляването на тоталитарния манталитет.

Антитоталитарната литература в България с основание може да бъде наречена другата българска литература на ХХ век. Писатели като Димитър Подвързачов, Райко Алексиев, Трифон Кунев, Димитър Талев, Змей Горянин, критиците Йордан Бадев, Данаил Крапчев, писателите емигранти – Георги Марков, Димитър Инкьов, Христо Огнянов, Стефан Маринов, Стефан Попов, както и в по-ново време Радой Ралин, Борис Христов, Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Георги Рупчев имаха куража не само да се противопоставят на комунистическите репресии, но и да създадат литература с друг генетичен паспорт, различен от канона на соцреализма, своеобразна контракултура, която генерира повече гражданственост. Планиран е сборник с докладите от конференцията.

Високо ценим финансовата подкрепа на Софийското бюро на Фондация „Конрад Аденауер” за провеждането на конференцията и за издаването на сборника.

София, януари 2009 г. (ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев – Зам.-директор на ИЛ – БАН и ръководител на проекта „Литература и политика”)

Здравейте, уважаеми г-н Чернокожев,

Най-искрено Ви благодаря за поканата за участие в организираната от Вас научна конференция. На мен лично ще ми е много интересно да участвам в конференция, разглеждаща такава проблематика, и по тази причина потвърждавам, че желая да участвам, включително и със свой доклад. Предварително Ви съобщавам, че темата на моя доклад (условно засега формулирана), ще бъде:

Философските (идейни и ценностни) основи на некомунистическата литература и публицистика

(Тази формулировка може да претърпи известна промяна.) Моля да ми съобщите в какъв срок трябва да подготвя текста на доклада си.

Поздрави: Ангел Грънчаров

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

В днешно време русофилството у нас е прераснало в нещо като сомнамбулизъм

По въпроса за съвременното русофилство трябва да се каже, че то е нещо като хипнотизъм. След 50 годишно внушение от страната на властващите за безграничната братска любов, чрез изкуственото внушение на представи и чувства, се достигна до тотален хипнотизъм в голяма част от населението.

След мнoгoгодишно обливане с най-различни помии от псевдо-любов, след постоянното сапунисване на главите ни с косметичните шампоани на интернационализма, някои хора повярваха на идеята за световната революция и развиха животински магнетизъм към CCCP. (”Вейте се, плющете, знамена червени! Вейте се, славете името на Ленин! Ленинската правда днес расте в заводи, тя борците смело към победи води!”) Всеки човек е възприемчив към внушение, това трябва да се признае.

Но употребата на словото с цел манипулативното променяне на съзнанието с десетки години напред, се доближава до престъплението. Свободното волеизлияние бе замено с хипнотична дресура, която дори прерасна в индивидуално самовнушение за някои. Постоянното повтаряне на едни и същи лозунги, думи, фрази, интонации, навсякде и по-всяко време, проникването на невидими самоотхвърлящи се, отрицателни флуиди и енергии между хората допринесе за вграждането на трайни фобии, психози и травматични неврози сред българите.

Ето благодарение на този хипнотизъм в днешно време русофилството е прераснало в сомнамбулизъм. Ние не желаем да се събудим и вървим по ръба между реалното и нереално, в спящо състояние, с ръце напред, насочени към Русия.

(Автор: Konstantin)

Баща ми казва че имат мозък като билярдна топка, на която пише: СССР. Явно абревиатури като КПСС, БКП, БСП, СССР или думи като "комунизъм", "Коминтерн" са свети за тях. Готови са да ги бранят с цената на всичко. Живота си ще дадат; ако имаха достойнство и него щяха да дадат...

(Добавка на Еmigo)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Принос към психопатологията на масовата българска душа и нейното безразделно и робско преклонение пред "руската сила, воля, пот и кръв"

Уважаеми г-н Грънчаров

В допълнение към първия Ви видео-материал по отношение на русофилството. Смятам, че няма да е без значение да се добавят няколко интересни факта.

1. Българското русофилство е дълбоко вкоренено в българина. И той го знае това много добре, но въпреки всичко от Освобождението насам са се правили активни опити да се тушира влиянието на русофилите, защото психологически то е най-добре казано от Вазова:

“Бях малък аз, но още помня в стаята ни бедна скромна висеше образ завехтел под Божията света икона, над нея имаше корона, под нея пък двуглав орел и често майка ми този, ме вдигаше да видя ази този образ свят и мил и думаше ми: чадо, целуни тоз хубав дядо, целуни БЪЛГАРСКИЯ Цар. От тогаз го аз обикнах, кога на възраст попристигнах от моя тейко аз узнах, РУСКИЙ Цар родей се с нази...“ и т.н.

Значи в голяма част от българската зараждаща се буржоазия през XIX век, Русия е била опорната точка. Но все пак нека не забравяме, че Стамболов започва гоненията си срещу русофилите поради един-единствен факт, и той е бил първата свободна софийска демонстрация, която е била с 3 основни лозунга “Горе Стамболов”, ”Долу Стамболов”, а по средата ”Искаме си руския Цар”. И заради този руски Цар той подгони Вазов и натика Петко Каравелов в черната джамия.

2.Паметникът на Цар Освобдител все пак е правен от италианец, което не е без значение.

3.Когато се е давало име на гореспоменатите улиците, те са били тогава накрая на града, а не в центъра, както е днес.

4.Нека не се забравя, че един път името на катедралата ”Св. Александър Невски” е заменяно със ”СВ.СВ. Кирил и Методий”, което е още едно доказателство, че отпор е даван… някога.

5.До преди 9.09 1944 думата за националното… почти липсва, тогава се е говори повече за народното, поради факта, че разликата между народ и нация все пак е голяма (не искам да говоря за кантов скок). И въобще хората след Освобождението много-много не се определят като нация, а повече и като народ. Което също е не е маловажно

6.Изобщо трябва да се признае, че мъката ни по “Русия, колко ни плени, туй име свято, родно, мило… то биваше за нам светило…” е направо патетично отчайваща, което е, за съжаление, безспорен факт.

7.Окончателното ни закопаване обаче стана след преврата 09.09 1944 от масоните ген. Маринов, Кимон Георгиев, Филов, които бяха сключили тайни преговори с руснаците и други ренегати. След това шумкарите си свършиха работата и почнаха да се викат “партизани”. ”На челата със звезди”…

8.Искам да спомена и борбата на горяните до 1954 година. Това са 10 000, които все пак се опитаха доблестно да се противопоставят на диктатурата след 09.09. Движението бе разбито.

9.По въпроса за паметниците след 1989 година:

Имаше предложения да се приеме унгарския модел - и всички паметници от комунистическия период (паметник ли е, той трябва да говори) да се съберат и да се организира МУЗЕЙ на комунистическия период (или изкуство) и да се сложат там някъде надалеч, за назидание и показ. Лично аз съм писал две статии по въпроса, но той беше отхвърлен като модел.

Благодаря Ви. Приятен ден!

Като допълнение към част втора и също така трета от вашето изказване ще добавя нещо може да съм малко пресилен, за което моля предварително да бъда извинен.

Българинът е роб. Той не е свободен и отчасти като такъв, той не е субект, а обект... Той няма дух, а душата на животното, което характеризира и липсата му на достойнство в общ план.

Доказателство за това е и липсата на социално чувство, правна култура и всичко онова, което следва след тях...

Нещо повече, поради факта, че той не е имал през последните пет века собствена аристокрация, собствена държава, и въобще собственост, той развива един болезнен душевен мазохизъм. Именно тази липса на достойнство поражда един див социален мазохизъм, бих го нарекъл, който се изразява чрез манталитета на упадъка в частния и обществен живот. Безпротестното мачкане от страна на по-високоседящия, чувството на духовна малоценност и душевна инвалидност, усещането за слабост и вина, подчинност и страх пред успеха… Желанието за нещо, което бихме нарекли - роб на прогреса.

Нещо повече, формата на мазохизма при българина е свързана с желанието за удължаване на болката във времето. Тази болка обаче не е като при руснака, който постоянно иска да чувства металната ръкавица на диктатурата около врата си. Не, при българина е изявена тенденцията на постоянната тъпа болка. Тук се формира и чувството на духовна парализа, особено изразено в думи като “оцеляване” например (това означава съществувание на биологично-животински принципи), ”ти си гледай себе си, какво те интересуват другите”… и т.н.

В тази патогенеза от лица трудно се създават личности. Личността се създава винаги в конфронтация и борба с обществото… Иначе остава лице.

Приятен ден!

(Автор: Константин. Заглавието си позволих да изобретя аз, ако авторът възрази и предложи друго, по-подходящо, веднага ще го сменя.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Авторови трепети и вълнения - и една крайно необичайна и направо грозна молба към посетителите на този блог

Тия дни за мен са крайно... особени: издателят ми каза, че до края на тази седмица ще отпечата книгата ми. По тази причина съм в някакво крайно напрегнато състояние на очакване на нещо силно желано, на нещо изключително вълнуващо: появата на една книга за автора й може да се сравни само с раждането на дете, с чувството, което има бащата, чакайки появата на свидната си рожба на белия свят. Сутрин се събуждам обезпокоен и първото, за което се сещам, е това: какво ли става, дали вече не е станала, може би остава само да й се сложи корицата?!

Между другото, възможно е отпечатването и сглобяването на книгата да се проточи с няколко дена свръх обещаното, случват се всякакви неща - и това не е болка за умиране. Но аз тия дни живея с очакването издателят, г-н Любен Козарев, собственикът на авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД - този човек издаде и първата ми книга, и много от останалите! - да ми се обади и да ми каже: готово, получи се, стана, можеш да дойдеш да я видиш! И очакването на това събитие за мен е изключително приятно, все едно очаквам нещо най-силно желано, дълбоко потребно, съкровено.

А пък и тази книга има за мен възлово значение: това е книгата на живота ми. В нея вложих всички ония наистина най-съкровени мисли и идеи, които са ме вълнували, които са ме изпълвали с трепет от юношеството ми та чак до сега, до тия дни, когато съм съвсем зрял човек. Вложих в книгата си ценностите, от които няма да се откажа докато съм жив. И които ще завещая на сина си, пък и на младите - това са моите най-трепетни и вълнуващи мисли и идеи, които ще останат от мен и когато вече няма да ме има на тази земя.

Издателят подхвърли и това: успях да уредя много хубава хартия, ще я отпечатаме на нея! И това също засилва безпокойството и нетърпението ми да видя и да подържа в ръцете книгата си. Но както и да е, трябва да чакам, приятно е все пак това очакване. Скоро книгата ще е факт. И след това ще започне нова мъка: мъката, свързана с разпространението й.

Аз не съм Кеворкян, та да организирам представянето на книгата си в "Шератон", пък и да поканя 80% от "политическия и интелектуалния елит на нацията" на събитието. Аз не съм Иван Гранитски или Недялко Йорданов, та Бареков да ме покани и да представи книгата ми. Българският читател затова няма да се нахвърли жадно да чете книгата ми: жалко е, но най-трудното у нас е книга като моята изобщо да стигне до ръцете на читателя.

Аз, впрочем, добре знам, че моите книги ако стигнат до книжарниците, винаги ще намерят своя купувач и читател. Но не само аз зная това, и някой друг го знае. И по тази причина прави така, че книгите ми никога да не стигнат до читателя. Моите книги просто не се появяват по книжарниците, ето това е най-жалкото. Те си стоят на борсата, а пък книжарите ги отбягват. Не били "пазарни" книгите ми. Защото моите книги са за мислещи хора, а пък книжарите вероятно знаят, че този тип хора у нас e крайно дефицитeн. Не знам, но факт е, че наистина книгите ми изобщо не стигат до рафтовете на книжарниците. Те си стоят мирно някъде по борси и складове и чакат да се случи някакво чудо, та книжарите да благоволят да ги вземат и да ги изложат на вниманието на клиентите в книжарниците си.

И в тази връзка имам една молба към теб, уважаеми читателю на този блог. Можеш да ми направиш голяма услуга. Ако имаш добро сърце ще ме разбереш и ще ми помогнеш. Аз нямам възможността да организирам скъпа рекламна кампания. По тази причина единствената ми надежда си ти - евентуалният бъдещ читател на новата ми книга.

Затова те моля: ако понякога се отбиваш по книжарници, нима е толкова трудно да кажеш на книжаря няколко думи, да попиташ нещо. Примерно това: "Извинете, имате ли книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА на Ангел Грънчаров?". Само това е достатъчно, ако направиш този жест, ако повече добри хора като теб го направят, нищо чудно след време книгата ми да се появи в някоя и друга книжарница, тук и там, а това е достатъчно, аз друго не искам. Можеш да кажеш, че си чел за нея в интернет, и че проявяваш интерес. Когато тук-там почне да се пита за тази нова книга, книжарите у нас, които мислят само за печалба - и, опази Боже, не за култура! - може и да потърсят книгата ми и да я изложат в книжарниците си. Ето това искам от теб, драги читателю на моя блог: нима е толкова трудно?

Предишната ми книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ още не е стигнала до книжарниците включително и благодарение на заслугите на ония известни наши блогъри, журналисти и дори политици, на които аз им изпратих тогава книгата си като подарък, а пък почти никой от тях даже не благоволи да съобщи в блога си, че такава книга изобщо съществува. Надявах се, че понеже книгата ми е за пътя на съвременна България, някой току-виж я изчел, а пък и от един най-чист сърдечен порив току-виж се одързостил дотам, че да напише и няколко думи в блога си за нея.

Но не би: блогърите у нас са умни и честни хора. Не само че не написаха и една дума за това, че авторът им е подарил книгата си, не само почти никой не писа, че я прочел и не изрази впечатлението си, но и дружно, като по команда, всички замълчаха. А най-умните и най-честните даже се възмутиха, че съм бил имал такова грозно очакване и ме обявиха за най-гаден и коварен човек щом съм им подарил книгата си. Няма да споменавам имена, ще им спестя този резил.

Това е положението у нас, нима има нещо чудно?! Всичко май, за жалост, си е точно в реда на нашите си тук български абсурдни работи. Всичко у нас е тъкмо наопаки: най-ценното, примерно една философска книга, изобщо не се цени, ценят се сурогати, непълноценни заместители, търси се скандалното, ценим тъпотиите. Да се наричах Азис, всички щяха да си купят книгата ми, но аз, за жалост, се наричам Ангел Грънчаров. И не съм чалгаджия, ами съм философски писател. Затуй не заслужавам вниманието на нацията. На нацията, съставена в мнозинството си от най-пошли материалисти, които книга в ръцете си сякаш се плашат да държат. Тя сякаш им се вижда... отровна!

Да, и с право смятат така: книги като моята са същинска отрова за безразличния към най-важното, към най-съдбовното в този живот нашенец. Той правилно гледа да не се докосне до тях. Те са отрова и смърт за простотията, за безразличието, за безчовечността, които необезпокоявано се ширят из българските предели. Ето затова моите книги най-старателно биват крити: та да продължава необезпокоявано да се шири толкова драгата на сърцата на мнозина родна простотия...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Две публикации в мрежата, които заслужават да бъдат прочетени

Първата е тази: ГОСПОДИН ЛЕГКОСТУП, ВИЕ СТЕ ИДИОТ!. Така се нарича - не се удивлявайте! - ректорът на Великотърновския университет, който е предложил руският диктатор Путин да получи почетната титла "доктор хонорис кауза" на ВТУ. Ето още малко крайно показателна информация за професор Легкоступ, която ще допълни представата ви за "академичния дух", витаещ в старопрестолния ни университет:

Злите езици твърдят, че професорът зорлем се е добрал до средно образование, но това изглежда не му е попречило да стане професор по педагогика, въпреки че по образование е художник.

Прочетете останалото, струва си, няма и да съжалявате. А ето и втората публикация, която ви съветвам непременно да прочетете. Тя е от блога на Паула Лайт и се нарича ДОСИЕ НА ДОСИЕТАТА. В нея между другите съвсем правдиви констатации се пише и това, над което си струва да се замислим:

“Разбирам човека, че не е имало как да не докладва. Хванаха го по бели гащи и го вербуваха.” - сподели ми веднъж редови служител на прословутия Шести отдел от онова време. - “Това, което, обаче, не мога да разбера е защо беше толкова усърден. Пишеше нови и нови доноси всеки ден. Понякога, дори на нас, на които това беше работата, ни ставаше неприятно и гнусно”. А същият този лакей беше депутат. Ето такива нищожества трупаха дивиденти, катереха обществената стълбица и се издигаха, подхранвани от кръвта и сълзите на своите събратя. Колко разбити кариери и разбити души! Колко смазани човешки мечти и стремежи! Колко болка и зло! Злокачествените ракови клетки се разрастваха, кипяха от енергия, зареждаха се с живот за сметка на ония, които са погубили. И те, отново те продължават да дирижират живота ни и днес, защото не изрязахме раковите тъкани и закъсняхме с операцията. Затова сега националната ни душа е толкова тежко болна, на смъртно легло. Живеем квази живот и чувстваме как невидимият кукловод продължава да дърпа конците с победоносна усмивка.

Ако някой се запита каква е връзката между двете публикации, ще ви я кажа, макар че можете да се сетите и сами: офицер от КГБ като Путин бива награждавано с академична титла не от някой друг, а от други ченгета, но от ДС (филиал на КГБ), т.е. те просто награждават началника си и му се подмазват. Те се възхищават от него, щото той е душител на демокрацията в Русия: сещате ли се сега за какво си мечтаят нашите ченгета щом техен кумир е Путин? Схващате ли сега каква искат да видят нашата България ченгенцата, пък било те и "академични"?! Не ви ли стана малко страшно ако изобщо чатнахте за какво питам?

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Преди 12 години на този ден: Как народът изрита от властта старата блудница БСП

Ето че стигнахме до дните на нов подем на българския дух, които дойдоха някак си внезапно, неочаквано, и то едва към края на 1996-та година. Жан Виденов, след като доведе страната и държавата до пълен разгром, си даде оставката, а пък БСП почна да крои варианти дори и в тази ситуация да остане на власт. Щото тази партия, знайно е, никога не е страдала от някакви морални скрупули...

Това на народа се видя крайно нагло: да съсипят всичко и да излязат с претенцията, че те пак ще го оправят! Гоце Първанов вече беше станал нейн лидер и с вопиющата си безличност увенча залеза на тази партия тогава. Изведнъж хората излязоха на улицата, понеже, както вече казах, ножът вече беше опрял о кокала: за няколко дни отчаяните хорица станаха граждани, а пък обезверената тълпа се превърна в народ. Това бяха вече дните на хиперинфлацията, когато хората бяха останали даже без хляб, когато всичко се сгромолясваше, когато за броени дни изгоряха спестяванията на всички, а пък бизнесмените масово фалираха. Единственият изход остана хората да си поискат правата и да пожелаят възмездие за крадливите си управници. И ето, колони от (ПРОДЪЛЖИ >>>> )

(Забележка: Текстът е откъс от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, София, 2008 г.)

Добави в Svejo

Позор, скандал, жестока обида на достойнството ни: българският президент Г.Първанов говори на руски с руския президент Медведев!

Току-що видях по телевизията как президентът Гоце Първанов седи на един диван с руския съпрезидент Медведев и най-любезно разговаря с него без преводач. И ето че възниква въпросът на какъв, на кой език разговаря Гоце Първанов с руския президент? Разбира се, Гоце, който е учил руски, може без преводач да разбира какво му дума Медведев, но самият Медведев, който внимателно слушаше (без преводач) какво му говори Гоце, явно не може да схваща директно от български, понеже никога не го е учил: явно Гоце, без смущение, че нарушава междудържавния дипломатически протокол, разговаряше с руския президент на руски език!

Да, наистина, изобщо нямаше преводач, а пък Гоце, крайно поласкан, че българите и светът ще се удивят на учеността му, че знае руски почти колкото знае майчиния си узик, най-охотно си говореше с руснака на руски!

Аз много добре разбирам, че Гоце с удоволствие и без капчица смущение говори пред телевизионните камери на руски с руския съпрезидент, понеже руският хем му е в сърцето още от рождение, хем пък иска да се подмаже на руския си господар, като му говори на неговия собствен език. Ако Гоце беше просто Гоце, а не български президент, нека тогава да си говори на какъвто си иска език, но щом по едно недоразумение трябва да играе непосилната за него роля на български държавен глава, то тогава той е длъжен да спазва протокола, да пази националното ни достойнство и да говори на български език. Руският език не е втори официален език на България - това за сведение на Гоце и на ония, които за да угодят на Матушката си Русия, са готови и майка си да продадат. По тази причина аз като български гражданин съм крайно възмутен от факта, че българският президент разговаря с руския съпрезидент на руски език! Не вярвам Медведев и Гоце да разговарят на английски, щото много се съмнявам, че специално Гоце е имал време от учене на руски да научи някоя и друга дума на английски.

Смятам, че това не е малозначителен въпрос, напротив, крайно дразнещ и унизителен въпрос е. И трябва да се реагира за да си защитим достойнството като суверенна нация и държава. Крайно време е днешните продажни на путинска Русия български управници да разберат, че България не е Задунайская губерния на Матушката им, а е независима и суверенна държава - ерго, говоренето на руски от българския президент е накърняване на суверенитета и достойнството на България!

По тази причина трябва да се реагира, за да си защитим достойството, самоуважението си. Това, че си е издал книгата първо на руски също е резил - от руски на български ли ще я превеждат, може би той директно я е писал на руски!? - но това не ме обижда толкова, защото нямам никакво намерение да чета някога книгата му. Но това, че българският президент си говореше на руски с руския съпрезидент, го намирам за крайно обидно и смятам, че сме длъжни да реагираме! Призовавам да се открие протестна подписка, аз веднага ще се подпиша. Надявам се, и други са забелязали този немаловажен детайл по тазвечерните новини на телевизиите.

Надявам се, че и други българи ще реагират на гоцевото нахалство, на най-новия фал на постоянно резилящия ни президент. Това, че в Узбекистан уби защитен от закона козел е много по-незначителна подробност от това, че не говори на български при официална визита в Русия. А пък щом толкова му се иска да говори на руски нека да сдава поста си и да си остане ако иска завинаги в Русия, та да си говори докато е жив все на руски! Аз лично тогава съвсем няма да плача за него, за вас не знам...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Най-щури събития и случки се вихрят из Татковината: простотията у Нашенско триумфира и изживява невиждани никъде апотеози!

Какво ли да коментирам тази сутрин? Има много случки, заслужаващи внимание. Примерно това, че президентът Гоце Първанов заминал за Русия, където пък щяла да бъде представена негова книга със заглавие България в глобалния свят. За "писателя" Гоце не ми се пише обаче: той си е издал книгата на руски, бравос, надеждата ми е да вземе, та да си остане там завинаги - а късмет де! Огнян Стефанов пък, да, онзи, който го пребиха преди време, пише ласкави думи за "ненадминатия" агент Димитър: „Кеворк проговаря" - анатомия на случилото се; това, че този същия е приятел на тия, които са поръчали и платили пребиването му, за него явно няма значение. Чудно ли е това? Едва ли...

А че няма начин Кеворкян да не е приятел с тях, наистина няма начин: той, оказва се, както със задоволство ни съобщиха медиите наскоро, бил приятел с 80% от нашия "политически и духовен елит"! И какво излиза в този случай? Ами излиза, ако помисли поне малко от малце човек, оказва се, че 80% от нашия "политически и духовен елит" е приятел с... ДС!

Има и други знаменателни събития в Татковината. У Нашенско само може да ги има тия новини. Примерно: цял един град, тормозен от мутрите братя Галеви, е готов да излезе на протести, понеже, представете си, правосъдието се било опитвало да посегне на техните велики благодетели! Абе искат си бандитите гражданята от Дупница и това си е! Нищо чудно и "славна револуция" да спретнат в тяхна защита - и срещу жестокото и несправедливо българско правосъдие!

А пък местният поп всеки ден отправял за бандитите братя Галеви най-прочувствени молитви към Бога, надявайки се, предполагам, благодарение на Божието застъпничество следователите да не могат да докажат престъпленията на благодетелите на дупнишката църква! Много щедри били тия Галевите бе: на всички помагали, и то обилно?! Дали пък не са били така щедри и със своя най-близък приятел, министъра Румен Петков, който си загуби поста заради дискретни потайни срещи с бандити като тях.

Като капак на всичко иде радостната новина, че Търновският университет бил взел решение да присъди академичната титла "доктор хонорис кауза" на руския диктатор Путин! Бравос, ашколсун, точно туй трябваше да се случи най-после, та да разберат всички у нас какви хора диктуват положението в нашите родни академии: поклонници на душителя на свободата, човещината и демокрацията в Русия триумфират, не някакви други, да не си помислихте нещо лошо?! Сиреч - бетонноглави комунисти дирижират положението в нашите родни академии! Т.н. "сфера на висшето образование" се е превърнала у нас в нещо като фризер, в който автентичният комунизъм е съхранен в неизменен вид; нищо не пречи да водим чуждите туристи из родните академии, та да видят що е това автентичен комунист, пълно е с такива из нашите академии! Ето начин да печелим в условията на "световната финансова криза", както сладко и велеречиво Дмитрич напоследък я величае, понеже тя му даде такава превъзходна възможност да си умие ръцете и да изглежда таман пред изборите като най-невинен младенец!

Е, има и протест срещу решението Путин да се провъзгласи за най-велик "учен" по науката за ликвидирането на демокрацията и на човешките права, то остава и да нямаше! (Не се чудете много де, всичко у нас е възможно: примерно в Пловдивския университет Жан Виденов е назначен за екстраординарен професор по най-новата дисциплина "Хиперинфлация, най-ефективно окрадване до шушка на спестяванията на благодушния български народец и тотална икономическа разруха на страната".) Та аз в това протестно изложение срещу даването на званието на Путин - апропо, ний двамата с Путин сме завършили един и същ университет и то почти по едно и също време: Санкт Петербургския ("Ленинградския") университет! - счетох за нужно да напиша ето тия думи:

Подкрепям: Путин ликвидира демокрацията в Русия и създаде на мястото й кагебистка авторитарно-олигархична диктатура. Ако за този “принос” в европейска България се дават почетни академични титли, то това няма как да не се изтълкува като поощрение на авторитаризма, диктатурата, убийствата на политически опоненти и на журналисти, крещящото нарушаване на човешките права. Т.е. все неща, нямащи нищо общо с академичния дух. Ако въпреки това ръководството на ВТУ не се откаже от скандалната си инициатива, това пък означава признание от тяхна страна, че нямат нищо общо със споменатия дух на академизма.

Публикувам ги тук, щото гледам, че чорбаджията на оня сайт още не е модерирал моя коментар, явно поради крайно топли чувства към моята особа няма никога да ги пусне; та с оглед да не се загубят моите думи за бъдещите историци на българските нрави ги пуснах и тук. Не се чудете и на това: тия, които се възмущават за това че диктаторът на Русия и душителят на човешките свободи ще бъде награден, самите те не зачитат човешкото право на свободно изразяване на мнение! Но у нас, у Нашенско, всичко е възможно: искаме свобода, уж сме за свободата, но тя требе да е само за "нашите", в никакъв случай не за всички, нали така, Богомиле?!

Ами стига вече, има още други такива щури събития из Татковината, ама да спра: отщя ми се вече да пиша и да се възмущавам. Сякаш сме прокълната земя на някакви там видиотени маниаци, които са на път да загубят всичко човешко: аман от простотия бе, братя българи, какво ще правим с тая поголовна простотия, дето тресе всички наред бе?! Не знам, но явно е задушила комай всичко живо вече из Нашенско, така ми се чини, дано бъркам - ама надали...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

“Строго секретно”: извадки от досието на Иван Йорданов Костов

На вниманието на толкова любезната, чувствителна, наранима и съвсем дружелюбно настроена антикостовистка дружинка, посещаваща всекидневно моя блог и проявяваща крайно жив интерес към миналото на лидера на ДСБ, на премиера-реформатор, който извади България от руско-азиатската орбита и я пусна по пистата на европейската перспектива, предлагам следното вълнуващо четиво: “Строго секретно”: Извадки от досието на Иван Костов

Приятно четене, господа таварищи! Поканете на пиршеството и бойните си другари от ГРУ и КГБ, та тържеството ви да е пълно!

Интересуващите се повече могат да почетат интересни неща и ТУК.

(Забележка: Публикацията е по идея на г-н Петър Каменов, от Монтана, най-добър и верен приятел на блога.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Инициатива за учредяване на ГРАЖДАНСКИ КЛУБ за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България

Нещо наистина трябва да се прави в това мъртвило. Престъпление е да се стои със скръстени ръце и да се чака - сякаш нещо може да ни падне от небето и вкупом да ни спаси!

В тази крайно тежка и злокобна ситуация, в която управляващите докараха българската демокрация, трябва да се съпротивляваме, трябва много да работим за спасяването й: как изобщо можем да чакаме, защо стоим, какво трябва да се случи, та да се размърдаме масово?!

Ето два примера че можем много неща да направим (Важна инициатива: първа национална среща на политически ангажираните граждани и на политическите блогъри в България - Пловдив, февруари 2009 г. и също Българската демокрация е мъртва: длъжни сме да я възкресим!) за да докажем и пред себе си, че не сме се примирили и че нямаме намерение да се примирим.

В тази връзка предлагам да се учреди ГРАЖДАНСКИ КЛУБ за подкрепа на демокрацията и на европейската ориентация на България. Това трябва да стане колкото се може по-скоро, до 10-тина дни най-много. Смисълът на тази инициатива е лесно постижим от хората, които са съпричастни на случващото се у нас, които са ангажирани, които не са склонни да стоят със скръстени ръце и спокойно да наблюдават издевателствата, на които всекидневно сме подложени от управляващата олигархична върхушка и от слугуващите й медии. Длъжни сме в тази ситуация, повтарям, да се съпротивляваме, да се борим, поне да "мърдаме", за да не излезе, че самите ние сме подобни на мъртвешки трупове, че сме изтощени, че сме се примирили. Да докажем на наглеците, че не сме склонни да ги търпим безкрайно.

Сегашната ситуация наподобява времето преди 1989 година, когато беше същото мъртвило, предизвикано и тогава, и сега, от все същата партия: БКП (БСП). Тогава, през окт. 1987 година в Пловдив, в Пловдивския университет, от група млади преподаватели, от студенти и от граждани беше създаден ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. Инициатор и ръководител на този клуб тогава стана моя милост. За една година преди "партията" да се усети и да го забрани в него гостуваха със свои лекции много най-известни български интелектуалци (професорите от СУ Н.Василев, Цочо Бояджиев, Иван Славов, С.Герджиков, ст.н.с. от Философския институт към БАН Стефан Пенов, също Красен Станчев, Иван Колев, академик Азаря Поликаров, академик Кирил Василев и мнозина други. Година по-късно в София беше създаден известният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, създаден и иницииран главно от лекторите на Пловдивския Философски дискусионен клуб. Събитията от онова време съм описал в своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България)

Ето по тази причина предлагам сега пак в Пловдив да учредим нов клуб на граждани, на студенти, на ученици, на интелектуалци с европейско мислене и манталитет, който да помогне за радикализация на настроенията, та да подкрепим и да вдъхнем сили на издъхващата, на омаломощената, пък макар и толкова млада, ала така несретна българска демокрация. Смятам, че е наш дълг да направим нещо и да покажем, че нямаме намерение да се примирим, т.е. че сме твърдо решени да защитим демокрацията си.

Затова предлагам на 13 февруари 2009 година, в Пловдив, от 11 часа, да се открие първият ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАЦИЯТА И НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ. На учредителната сбирка, на която са поканени всички милеещи за съдбата на европейска България и на българската демокрация граждани, ще се обсъди ситуацията и ще се предложат ония инициативи, които сме дължни да предприемем, за да противодействаме на крайно неблагоприятните тенденции в съвременната българска действителност. Такива клубове могат да бъдат учредени във всеки български град, университет, населено място.

Приканвам най-ангажираните блогъри и участници по форумите, които са склонни да подкрепят учредяването на такъв клуб, не просто да подпомогнат популяризирането на идеята, но и лично да участват в учредяването на клуба. Лични покани към никой няма да отправям, всеки, които сам пожелае да се включи, който разбира смисъла на тази инициатива, нека да заповяда на учредяването. По този начин предлагам тази инициатива да се обедини с другата, именно с провеждането на национална среща на политически ангажираните граждани и на политическите блогъри в България. Смятам, че тия две прояви органически се допълват и взаимно се проникват, затова съчетаването им е съвсем естествено.

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

Добави в Svejo

Българската демокрация е мъртва: длъжни сме да я възкресим!

Събитие: "Помен за демокрацията и официално пробуждане на гражданското общество"

Време и място: 4 февруари, 17:00 часа пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”)

Повод: 12 години от връщането на мандата на БСП

Място: Събираме се пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”), носим свещи, звъним с будилници и аларми на телефоните.

Гражданино,

Ела да почетем смъртта на българската демокрация, която беше умъртвена по особено мъчителен и садистичен начин от проваленото управление на България.

● Палачите на демокрацията употребиха много различни изтезания;
● чудовищни манипулации и подмяна на изборни резултати;
● трансформираха политическата си власт в икономическа;
● оцапаха я с "активни" мероприятия на “бивши” слуги на службите — агенти и откровени доносници;
● отгледаха си "опозиция";
● стигнаха до там да обявят "свободен пазар" на изборните гласове...

Демокрацията ни е мъртва!

Ела на 4 февруари пред паметника на Патриарх Евтимий (“Попа”) в 17:00 часа, да събудим гражданското общество от мъчителния кошмар на мутризираното управление и да възкресим демокрацията!

Носи си будилник!

Преди 12 години, на 4 февруари 1997 година, гражданското общество постигна голяма победа - БСП върна мандата за управление и така отвори вратите за демократизацията и евроинтеграцията на България.

Да помогнем на гражданското общество да спечели още една победа!

(Източник на тази информация: блогът на Иво Божков)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Народът ни не е уникален, просто е лош ученик на недобри образци

Уважаеми г-н Грънчаров,

По отношение на оценката Ви относно българската подлост или по точно казано българското политическо блюдолизство бих искал да добавя някои неща. Тя е верна, но все пак според мен - миловидно наивна. Казвам го съвсем отговорно, 20 години живея на Запад и сам прекарал значително време в изучаване на психологията на другите народи. За това мисля че с право мога да добавя някои неща, които вероятно сте пропуснали.

1. Що се отнася до подмазвачеството, до това, че българският политик се мъчи да се представи в благоприятна светлина, така че всички да го харесат и т.н. - трябва да добавя, че българинът е просто един лош ученик, подражавайки на западния маниер. Цитирайки Алеко (”Не ги гледай, че са мазни, че се увиват около теб - Бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тази дума е още нова в нашия лексикон - забравя се” - край на цитата) излиза, че е така.

Защо го казвам - защото в психологията на други народи това просто е нещо толкова естествено, че е пропило цялото им подсъзнание (например австрийците, французите или италианците). Спомнете си онзи цитат от “Пармския манастир” на Стендал, в който старият граф хвърля една интересна реплика цитат: "Простете, моят приятел има лош навик, онова което му е на сърцето, това му е и на устата" - край на цитата). Или Островски в “Най-мъдрия си остава малко прост” - завършвайки един от главните монолози на подлизурката с изречението - ”А аз още не съм започнал дори да ви разказвам на какво е способен човек в днешно време, за да напредне без протекция”. Ерго - тази подлизурщина, това лицемерие за което в случая говорим, не е само присъщо на българските полиците - напротив те са за мен само лоши ученици, защото не могат да бъдат съвсем мили и нейни, както е по западен тертип… още им липсва школовка…

Още не могат да си преправят гласчето във високите тембри (а Вие знаете мнго добре, че от интонацията може да се определи чарактера на човека) … ние сме още далеч от висините на другите… по тази тема мога още много да говоря…

2.Нека не забравяме, че политическата учтивост… е свързана с обстоятелството, че политикът вижда пред себе си не един субект, а един обект, които трябва да обработи. Той не вижда човек, а предмет, нещо което трябва да обработи. От своя страна избирателят желае да получи нещо като обещание и то такова, че най-малкото слушайки го да остане с чиста съвест. В това отношение политикът е просто най-обикновен търговец, които желае покупко-продажбата. Той се съвъкуплява с тълпата. (по тези въпроси са говорили и Платон и Вайнингер)

3.Нека не се забравя и факта, че българинът живя 50 години под похлупака на комунизма, изолиран от света. Той бе свикнал само на грубите лозунги, постоянно натрапваните девизи, които бяха чиста промивка на мозъка и придобиха почти религиозното значение на една мантра в контекса на гностико-есхатологичното учение, което му бе натрапено. Всичко това донякъде притъпи чувствителността му към лъжата, той е отворен единствено и само за грубата манипулация.

4. Искам да завърша с две думи на Пейо Яворов - ”Не смятайте, че на Запад е по иначе отколкото у нас - там става всичко със златна игла в сърдцето, а у нас - с брадвата по главата”.

Ние вероятно още не сме преболедували някои обществени тегоби. Ще спомена и следния факт: често сам си правил опит, като съм чел цитати от Алековия "Бай Ганьо" в чужбина, и знаете ли кое е най-учудващото: на Бай Ганьо се смеят само българите, западняците го намират за напълно естествено… Това ме кара да се замисля... Може би ще ви е интересно просто като факт.

Спирам до тук. Надявам се, че не съм Ви отегчил.

Бъдете здрав. Сърдечни привети

Автор: Константин

(Забележка: Заглавието сложих аз, изхождайки от един мотив в разсъждението на автора.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Важна инициатива: първа национална среща на политически ангажираните граждани и на политическите блогъри в България - Пловдив, февруари 2009 г.

Тази идея не е моя, тя е на г-н Камен Петев. Той ми я предложи в едно свое писмо преди време. За мой срам успях да му отговоря едва днес. Написах му по повод на тази негова идея следното:

... Сега искам да Ви кажа нещо по Вашата идея за създаването на клуб за срещи и дискусии на политически активните граждани и на политическите блогъри. Това според мен е изключително ценна идея и изцяло я подкрепям. Днес ще се постарая да напиша нещо за това в блога си, като изцяло признавам Вашето авторство над идеята.

Предлагам, тъй като Пловдив е горе-долу в средата на България, да проведем първата среща тук, в Пловдив; аз мога да я организирам, да намеря отоплено и озвучено помещение и пр. Разбира се, всеки ще трябва сам да си поеме разноските по пътуването. Смятам, че първата среща трябва да е еднодневна, а пък по-нататък ще решим.

Според мен моментът е крайно подходящ за една такава среща, която може да изиграе голяма роля за консолидацията на гражданското общество у нас и за излизане от крайно обърканото състояние на масовите настроения и на духовете (което показаха и протестите в София). По тази причина предлагам срещата да се проведе в най-скоро време, примерно до 10 дни да се организираме и да я проведем. Разбира се, ще Ви помоля да ми съдействате, за съдействие ще се обърна и към други блогъри.

Това е същината на идеята. Интересно ми е как ще се възприеме една такава идея от общността на политическите ангажираните граждани (имам предвид всички участници във форуми и блогове) и по-специално също така от политическите блогъри. Всички от двете категории да се чувстват поканени за срещата. Аз ще напиша специално писмо-покана до по-известните блогъри, и ще им го изпратя в най-близко време. Ще помоля няколко човека да се включат в т.н. "инициативен комитет за организиране на срещата".

Тези хора трябва просто да си сътрудничат и помагат та да стане така срещата да се състои колкото се може по-скоро. Смятам, че е необходимо желаещите да изнесат съобщения или доклади предварително да заявят за желанието си, та да се предвиди време за всеки изказващ се. Това е в общи линии. Да видим какво ще стане, а идеята и инициативата, трябва да признаем, си ги бива - и то много...

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Ако потърсим и заслужим Божието благоволение, ще получим духовна сила с огромен потенциал

Здравейте, господин Грънчаров!

Поздравявам Ви за статията, въпреки че истината в нея е ужасно тъжна и потресаваща. Дано се пробудят сърцата ни. Дано се стреснем. Дано напълним храмовете.

Впечатлявала съм се как в САЩ например, църквите са препълнени, дори с родители с бебенца на няколко дни. Няма свободно място по пейките.

Някои ще възразят, че можем да се молим и в къщи. Да, така е...

Но общението с Бога, силата на единението и на позитивизма в една препълнена християнска църква не могат да се сравнят с нищо. Това е духовна сила с огромен потенциал, защото е обединена с Бога. - С преклонението пред Него, с Боготворенето Му, със славословенето Му, с опрощението Му, с благодарността към Него, с признаване на зависимостта ни от Него.

Точно от това имаме нужда и точно този е пътят.

Но нека не забравяме най-важното: Живата Христова църква са всички християни по света. Това е тялото Христово.

Най-силно усещане за единение обаче получаваме по време на служба в препълнен Храм.

Конкретно за църквата "Свети Дух" в Тракия, Пловдив: Ако хората само знаеха какво богатство имат в него и в лицето на свещеника - отец Петър Кьосов. Един невероятен Божи служител. Истински духовник. За съжаление - неоценен.

(Коментарът е на Мариана Вангелова. Заглавието го сложих аз, подемайки един мотив в самия коментар.)

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo

Новости от оперетната държава "Задунайский Булгаристан", подвизаваща се на международната арена като "троянски кон" на Северна Азия в Европа

Кеворк Кеворкян дал прием в "Шератон" - по случай 30-годишнината от създаването на своята прочута ченгеджийница "Всяка неделя". На банкета били присъствали не по-малко от 80% от родния ни елит, били толкова много, че сервилните медии се видели в чудо как да ги изброят всичките - и да не би да пропуснат някой та после да си имат разправии.

Присъстващите, разбира се, били по ранг от ченге нагоре, та да се стигне до кръстниците на мафията ни, най-видни тузари и не знам си какви още. Който иска да види малка част от присъстващите, запечатани за историята (на снимки), може да погледне ТУК. Не знам дали агент Карточников (Симеон) и агент Гоце (Първанов) са удостоили с присъствието си ченгесарското мероприятие, за това снимките мълчат...

Румен Петков пък се бил изказал на заседание на най-висшия им комитет, събор, пленум или съвет, където бистрили темата за подготовката на столетницата за предстоящите избори. След като Дмитрич изговорил наизуст обичайните си абракадабри, взел думата приятелят на братя Галеви, които изрекъл ей-тия знаменателни словца:

"... общите приоритети за коалиционните ни партньори са: силни социални проекти, модерно здравеопазване, образование през целия живот, грижа за най-бедните, нулева толерантност към корупцията, достоен живот за възрастните хора."

Туй, подчертаното, а именно "нулева толерантност към корупцията" звучи превъзходно в устата на приятеля на дупнишките, пък и не само на тях, мафиоти, който се прочу с това, че е направил доста черни партийни каси на БСП, които изобилно са се пълнели с пари и съкровища не само от признателни червени бизнесмени. Но и в които са текли комисионни също така от наркоканалите, каналите за проституция и за оръжие - и още някои други такива канали с по-неизвестно предназначение.

Та по този повод моят коментар е кратък: казаното от таварищ Румен Петков (който между другото е известен не само с пикаенето в плевенските фонтани, но и с това, че по време на посещение в Москва пиян бил рекъл на руските таварищи ето тия знаменателни думи: "У нас винаги ще става само това, което вие оттук, от Москва, кажете и наредите!"), та казаното от същия този таварищ Петков на заседанието на най-висшия им съвет звучи по същия начин както ако някоя дърта курва започне публично да изнася лекции за ползата от сексуалното въздържание и от целебата.

Гоце пък в момента е в братски социалистически Ветнам, където укрепва братската дружба между двете партии и държави. Предполагам, че във Виетнам най-после ще му се сбъдне съкровеното желание: не само да постреля в джунглата по тигри както това наскоро направи таварищ Путин, но и, ако е възможно, да стреля от упор в жив антикомунист и да размаже главата му така, както навремето редовно е правил неговия кумир таварищ Сталин.

Та по повод на горното ми се стори за уместно да напиша следните думи в един приятелски блог:

Приведените примери за шеметната активност на президента Гоце Първанов в “братски социалистически Виетнам” за сетен път потвърждава тезата, че същият този Първанов не живее в сегашния свят, че той живее в един коренно различен свят, свят-лагер, изграден върху съвършено други принципи, един свят-лагер, който точно кореспондира със Сталиновия СССР от 30-те или поне 50 години. Това е пределът - умствен, “идеен”, личностен и пр. - до който може да се разпростре видният ляв историк-марксист-комунист Г.Първанов; да бъде съвременен, да е адекватен на реалностите на 21-ия век нему просто не е по силите - и това си личи даже с просто око.

Тия “двуцевки”, за които пише И.Инджев, и с които пуца нашия (п)резидент, илюстрират обстоятелството, че той постоянно се мъчи да изглежда “модерен”, но понеже съзнанието му живее в един коренно различен свят, постоянно и съвсем неволно прави всякакви изцепки и гафове, които никак не се връзват с току-що казаното от самия него.

Но да оставим Гоце с болестта му, а да се опитаме да се разберем как можем да му помогнем, като свалим от немощните му плещи прекомерно тежката роля, която ДС и “историята” му възложиха, като по едно странно стечение на обстоятелствата туй лице стана (п)резидент на България, пардон, пълномощен представител на всерусийский государь Путин в подопечната му Задунайская губерния, представяна сега като троянски кон на путинска Русия в ЕС и НАТО…

Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Добави в Svejo