HUMANUS Academy: март 2009

вторник, 31 март 2009 г.

На фона на леещата се от медиите простотия БНТ прави нещо ценно и смислено

БНТ провежда един интересен конкурс за млади лидери, наречен Големият избор, на който попаднах случайно: извести ме за него мой бивш ученик, сега студент в СУ, който също участва в конкурса. Конкурсът е интересен, понеже млади хора участват със свои изложения-тези, оформени като клипчета, и за мен лично беше много интересно да изслушам част от разсъжденията им: общо взето младите се изказват много по-интересно от "маститите" политолози на България!

Разбира се, не можах да изгледам всички клипчета, просто нямах достатъчно време за това. Попаднах на няколко случайни, след тях ми харесаха особено ето тези клипчета:

Големият избор - Димо Господинов

Големият избор - Мирослав Русев

Големият избор - Димитър Величков

Има и много други интересни клипове, но тези младежи сякаш ми се сториха по-различно говорещи, въпреки че общо взето мислещите млади са по начало твърде оригинални. Ето и малко информация около по-нататъшното развитие на конкурса:

Крайният срок - 27 март за приемане на заявки в „Големият избор" мина. Надминахте стотицата. Надминахте очакванията ни. За 27 дни - 117 заявки, при 180 заявки в период от половин година в Канада. Селекционната комисия вече трети ден гледа постъпилите идеи и преценява кои кандидати да покани на кастинг. Всеки един ще получи лично съобщение за това. Кои ще се срещнат очи в очи със селекционната комисия? Кои ще я очароват? Кои ще я разочароват? Кои ще гледаме в изданията на „Големият избор"? Отговорите на тези въпроси предстоят...

Ето нещо смислено, което прави БНТ. На фона на заливащата ни от частните телевизии чалга-простотия това е явление, което трябва да бъде откроено - и на което трябва да се обърне внимание. По тази причина и пиша своята бележка.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Добави в Svejo

Конкурс за най-подходяща надгробна епитафия на отиващото си вече най-крадливо правителство на България

В бележка на блога на Капитал, под заглавието "В България - никакви тревоги", тази сутрин чета:

Бордът от високопоставени европейски съветници на премиера Сергей Станишев вече дава резултати, съобщава се на страницата за иронични и подигравателни коментари във влиятелния европейски вестник “European Voice”. Бордът, председателстван от бившия френски премиер Доминик де Вилпен, има за задача “да убеди Европейската комисия и българския електорат, че правителството прави всичко възможно да се приведе в ред с европейските правила”. “Човек би си помислил, че бордът от премиерски съветници би трябвало вече да прави това,” коментира “European Voice”. “С подобно новаторско мислене, проблемите на България трябва да се решат за отрицателно време,” завършва текстът.

Ето така: подиграват ни се от Европа за изцепките на Дмитрич, вживял се насериозно в ролята на "нетривиален премиер" на България. Нека да ни се подиграват, за резил заради него станахме из цяла Европа, а у нас в медиите - тишина. Аз лично много пъти съм писал, че тия изцепки на управляващите не са резултат само на некадърност, а на съзнателна политика за провал на европейското членство на България в угода на кремълските господари на нашите "социалисто"-комунисти и ченгета. В подкрепа на такава теза откривам и информация (Специално писмо на Барозу до Станишев), в която пише между другото следното:

В писмо на председателя на комисията Жозе Мануел Барозу, цитирано на сайта на в. "Дневник", се посочва, че исканите "нови институционални механизми" са неподходящи за страна - членка на Европейския съюз. Барозу отбелязва, че сред другите страни в съюза вече се наблюдава "умора от помагане" на България и правителството на Станишев първо трябва да покаже "конкретни и видими резултати", за да мотивира партньорите си да изпращат в страната още експерти и средства.

Този израз - "умора от помагане на България" - е подходящ за написване на епитафия, която си струва да се изсече на надгробния камък на това правителство и управление. В Европа се умориха от това правителство, за сметка на това обаче ние, гражданите, сякаш не се уморяваме - и сме ненаситни да търпим още гаври и подигравки с търпението ни: вижте как арогантно само се държи напоследък този нагъл съветски малчик с хулигански наклонности, дето ни е премиер?! Та тази епитафия може да звучи примерно така (ала първо трябва да се погрижим да погребем туй правителство, което може да стане на близките избори!):

Тук лежи правителството на България, което беше заченато в аморална кръвосмесителна тройна връзка между бившия цар на България, турски ченгета от ДС и българските комунисти, всеотдайни служители на КГБ на путинска Русия - и под егидата на президента-доносник на ДС. За това правителство националният интерес на България не значеше абсолютно нищо: те крадоха така, както само комунисти могат да крадат. Не се посвениха да превърнат страна, пълноправен член на Европейския съюз в троянски кон на Русия, в страна, за която руският, а не българският интерес стоеше на първо място. Европа пропищя от наглостта на жадните за кражби от евросредствата български управляващи, чиято лакомия за злоупотреби надмина всички граници: в резултат Европа спря финансирането и подложи страната на най-тежки финансови и морални санкции. Но управляващите не се сепнаха и героично заявиха чрез устата на Ахмед Доган: "Като не ни дават да крадем от европейските пари, ще крадем от българските пари"! Българский народ сладко си спа по време на това разбойническо управление, от което Европа в края на краищата започна да вопие: уморихме се да помагаме на тия, писна ни от тях! В края на крадливото управление България беше подготвена да бъде изритана с един великолепен шут от Европейския съюз, и само възпитанието и културата на Европа предотвратиха това да се случи завчас...

И така нататък: епитафията може да стане дълга и предълга, има за какво да се пише: злоупотребите на тази власт бяха колосални! А всяка епитафия трябва да бъде пределно кратка. Ето защо наистина всичко може да бъде резюмирано, и то по един изискан европейски начин, в следните думи, изсечени върху надгробния камък на това правителство:

Тук лежи правителството, което така героично краде от европейските пари, че даже културната Европа почна да стене от умора заради така безмисленото помагане на България. Правителството, което лежи под този камък, беше същинска напаст за многотърпеливия български народ, но то не се помина скоропостижно, ами си отиде на редовни избори. Нека никога повече българите да не допускат такива разбойници начело на властта в държавата си!

Такъв текст предлагам, а ако искате, нека да обявим конкурс за по-кратка надгробна епитафия на това правителство, щото и този текст се получи дълъг. Който успее да синтезира всичко в най-кратка форма, ще трябва да получи награда. И аз непременно ще му изпратя за награда екземпляр от новата си книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА. Така че предлагайте своите формулировки, условието е да се съдържат ето тия думи на г-н Барозу:

"Сред страните от Европейския съюз вече се наблюдава умора от помагане на България"

Желая ви успех! Опитайте, нищо чудно някой да успее да синтезира всичко в най-кратка и сполучлива форма. Мисля, че всеки от нас е длъжен да опита да формулира свой си вариант, което от друга страна ще е и стъпка за освестяването ни като нация, за което вече дойде крайното, бих казал последното време...

Добави в Svejo

понеделник, 30 март 2009 г.

"Не изобличавай присмивателя, да не те намрази. Изобличавай мъдрия - и той ще те обикне."

Здравей, приятелю Грънчаров,

Не мислех да вземам отношение по този казус, но ти ме предизвика с въпроса, който ми задаваш: какво би казал "моя" Карнеги по случая.

Аз мисля, че Карнеги би запазил дипломатично мълчание, защото да се хвърля камък в рядко л...о е много рисковано, тъй като може да те опръска.

В най-мъдрата книга, Библията, Соломон е казал следното:

Не изобличавай присмивателя, да не те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне. (Пр.9:8)

Сократ може би би казал, че всички сте прави.

А сега моето лично мнение:

Според мен С.Паси допусна грешка, на която чувствителната блогърска общност реагира много остро и безпощадно.

Честно казано и аз не харесвам много Паси, но Бог съди хората едва след тяхната смърт: кои сме ние, че да ги съдим приживе?

Разбира се основната грешка е на Ив.Бедров че даде гласност на не дотам изискан коментар, да не кажа по-силна дума. Наистина в някои блогове има много плява и Бедров би трябвало да прави по-внимателен подбор. Но всички сме грешни!

Аз ако бях на твоето място не бих слязъл на нивото на повечето драскачи, но щом вече си го направил смятам, че по принцип си прав. От това, което успях да изчета досега, не виждам заслужаващи коментари с изключение на т.н. Оги, който все още има какво да учи. Похвално е, че един 22 г. младеж като него те чете и се замисля върху казаното от един философ.

Трябва обаче да не забравяме, че:

Даже и безумния, когато мълчи, се счита за мъдър... (Пр.17:28)

Според апостол Яков:

... Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи. (Як.1:19)

Накрая мисля, че всеки един от нас трябва да се замисли когато публикува нещо. Наистина е належащо всеки да си наложи автоцензура - така както си проверяваме текстовете за правописни грешки преди публикация. Явно не всеки е способен на това.

(Написа: Иван Христов, Барселона, Кралство Испания)

(Забележка: Благодаря ти, приятелю Иван! Напълно си прав! И, предполагам, хулителите на Паси също са прави. Паси също си има своите основания да реагира така. В моята и в реакцията на г-н Томанов също има частичка правота. Излиза, че всички сме прави. А най-правилното е, че трябва да се търси истината чрез дискусии, но как да се появи дискусия без да бъдат допуснати някои мнения?! А пък ролята на философиите е да подклаждат, понякога и много провокативно, дискусиите, и то не за друго, а с оглед белким повече хора видят и разберат, че всяко нещо има и друга, опака страна. Това исках да ти кажа. Поздрави до далечна Испания!)

Добави в Svejo

неделя, 29 март 2009 г.

Как да си изработя свой личен проект за бъдещето?

По-долу публикувам един примерен списък от въпроси по моя практически курс "ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: как да си изработя свой личен проект за бъдещето?". Предстои в близко време и разработка на помагало по него.

1. Какво разбирам когато чуя израза "стратегия за живот", "жизнена стратегия"?
2. Коя е моята "глобална", фундаментална, най-висша цел в живота ми?
3. Какво си заслужава да иска човек от този живот? Кои са моите жизнени приоритети?
4. "Аз избирам безусловно успеха, в никакъв случай не провала!" - добре, но какво за мен е да си успял човек?
5. Мога ли да определя себе си като разбиращ живота човек? Наясно ли съм със своя личностен потенциал?
6. А разбирам ли свободата си, свободен ли съм да живея както аз искам - и както намирам за добре?
7. Какво бъдеще си желая? Дали няма да се случи само онова, което желая не как да е, а съкровено?
8. Обичам ли да мечтая за бъдещия си живот - или пък смятам, че такава склонност е изключително глупава и вредна?
9. Ако трябва да се самоопределя - аз практичен човек ли съм или по-скоро съм непрактичен?
10. Кои са моите най-ценни качества, кои са най-силните ми страни?
11. А кои са най-лошите ми страни като личност, кои са моите главни недостатъци?
12. Вярвам ли в своя успех и в каква степен: силно, умерено, слабо, съкровено?
13. Мога ли да се самоопределя като сериозен, упорит, деен човек?
14. Какво си представям като чуя израза "силна личност"?
15. Какво ще кажа ако трябва да коментирам изказването (римската сентенция) "Богат е този, който е мъдър"?
16. Мога ли да се определя като амбициозен човек - и в каква степен?
17. Ако заложа на истината и на честността, то това увеличава ли шанса ми да успея?
18. Може ли по честен начин човек да успее в България - или трябва да търся успеха си в чужбина?
19. Кое за мен има по-голям приоритет - професионалната кариера, личностното израстване или пък общото задоволство от живота (развлеченията)?
20. Какво означава популярният израз "опитай се да гледаш философски на живота"? Умея ли го?
21. Това как живея и как трябва да живея към стратегията на живота ми ли спада или към неговата тактика?
22. Аз оптимист ли съм или по-скоро съм реалист? Има ли моменти, в които се чувствам едва ли не отчаян?
23. Какво означава качеството "деловитост" и дали то ми е присъщо?
24. Споделям ли максимата "Всеки човек е ковач на собствената си съдба" (Клавдий)?
25. Участвайки с гласа си в изборите дали мога да подпомогна просперитета на страната - и в това число и моя личен просперитет?
26. Допустимо ли е да използваш понякога другия човек като средство за постигане на някакви свои цели?
27. Лошо ли е да си индивидуалист?
28. Коя е най-важната истина, която успях да постигна в годините на моето обучение по философия?
29. Имат ли ми доверие хората, които са ми най-близки - или по-скоро се безпокоят за мен?
30. Съществува ли в съвременния живот истинска любов - или по-скоро съществува само секс? Любовта не е ли архаична, демодирана, несъвременна емоция?

Добави в Svejo

Господа блогъри, какви са тия глупости, моля?! В кой век изобщо живеете?!

Писах на едно място за всеобщата "нравствена треска", която от няколко дни тресе най-видни представители на т.н. "блогърска общност" у нас по повод на сякаш всеобщо осъжданата "изцепка" на бившия министър С.Паси. Изречена по повод на някои изказвания на блогъри; той, мизерникът Паси де, представете си, имал дързостта да нарече нещо, написано от блогър, "простотия"!!!

И настана вой и екот, разлюля се море от възмущение, написаха се стотици страстни апели, протестни писма, декларации, инициативи, какво ли не: хорът на безвкусно пятата ария за "ненакърнимата блогърска свобода" в един момент взе най-високо исо и мина даже във фалцет! Чудя се само как Вселената не се срути и удържа на това титатично блогърско цунами, заляло пространството на българския интернет?!

Всичко започна от предаване на Иван Бедров, дето С.Паси бил рекъл ужасните думи, а в блога на същия журналист се поде, както подобава, една гореща дискусия, имам предвид знаменитият постинг Соломон Паси роди. Дискусията всъщност не беше съвсем дискусия, ами беше отново нещо като като хор на "обидените страстни вакханки", щото всички в едно гърло пееха все една и съща сърцераздирателна, но блудкава песен. Затова се наложи да превърна мученето в дискусия и по тази причина налях малко масълце в безвкусното оперетно пеене, явно омръзнало както на певците, така и на съвсем скучаещата публика:

Николай каза: Има хора, които са уникални, а има и хора, които са уникално тъпи. Мони е... всички видяха от кои е. (Казвайки това, същият Николай широко зина с уста и отиде да поспи...)

Ангел Грънчаров каза: Моето мнение се съдържа в следната безспорна констатация: Да си блогър не означава че си "свещена крава", на която й прощават всичко: даже и да мърси където и както й скимне :-)

Blundy каза: Блогерите всъщност формират най-младата, но и най-опасната за управниците общност, заради лесното им и бързо свързване в интернет, и заради това, че са най-мислещата част от нацията. Истината е в блоговете! Присъединявам се към протеста: http://bglog.net/BGLog/28036

Оги каза: Напишете простак в Google и ще видите на втора позиция "Соломон Паси за Генерален секретар на НАТО". Яко е. Щастлив съм. Благодаря на всички блогъри, че се отзоваха на идеята ми! Честито! Имаме си простак!

Ангел Грънчаров каза: Смятам, че историята се поднася тенденциозно от части от блогърската общност; нима някой ще отрече, че много простотия се шири из блоговете?! А в случая И.Бедров наистина е цитирал просташки звучащи изказвания на блогъри, така че забележката на С.Паси е съвсем уместна. Какво тогава има да се роптае?!

БЯЛГАЗАР ИВАНОВИЧ каза: Грънчаров, Вие сте пълен смотаняк :-)

Красимир Крумов каза: Страшно, не съм го гледал на живо, три дни бях в движение, но ще е добре този нагъл и арогантен тип да го отнесе!

Тук вече явно в резултат на моите подхвърляния някои са почнали да се позамислят малко по-сериозно, за което свидетелства и следната реплика:

Оги каза: Грънчаров, съгласен съм с тебе. Съгласен за това, че не всички бългасрки блогъри са истински блогъри - доста от тях са плагиати. Но аз лично не искам да категоризирам някой блог като прост или най-добър. Всеки блог е добър. Аз се опитвам да чета колкото се може повече блогове. Всеки блогър гледа на нещата от различна гледна точка, което е много хубаво. Така човек си изгражда кричтично мислене. Вижда проблемите или казусите от различни ъгли.

Например твоята и моята позиция са различни по някои теми, проблеми... абе имаме различни виждания. Но наистина уважавам доста текстове в блога ти. Човек трябва да бъде отворен за всяка гледна точка, дори тя да противоречи изцяло на мирогледа му!

Това, което стори Паси, си е чист АВТОГОЛ. Мисля, че в България сме близо 5000 блогъри. Той пропусна един много важен момент - много от нас вече са лидери на обществено мнение, които могат да влияят. А можеше да извлече полза от това. Но беше абсолютно неподготвен по темата. Помисли си, че никой не познава материята, че и тук може да мине с невежество, както минаваше досега. Уви, не му се отдаде. Защото у нас блогърството се развива с големи темпове, за което аз се радвам много. Паси, трябва да разбере, че по някога трябва да мълчи, за да не показва, че дезинформиран и не в крак с тенденциите в Интернет.

Нека погледнем към САЩ - блогърите по закон са журналисти. Информацията им се счита за журналистическа. Знам, някой ще каже тя е недостоверна. Аз пък точно у нас за достоверно поднесена информация от страната на медиите не искам да говоря. Всички си знаем (някои от) вестниците, радиостанциите, телевизиите!

nik666 каза: Ех Грънчаров, ако до вчера можеше да се твърди че никой не ви обръща внимание, днес можем да кажем, че вече никой няма да ви бръсне за слива. Поздрави!

Петър каза: Г-н Грънчаров може да се пише голям демократ, но явно му липсват строгите „естетически“ критерии от комунизма, от които и най-скромното отклонение е било невъзможно. Днес подобни ограничения са пределно ретро, както отбеляза и Иван Бедров.

Ангел Грънчаров каза: Бялгазарич-Иванич, Вие сте много изискан, ашколсун :-) Де сте ги учили Вие тия "европейски" маниери, тоз слог и стил, тоз пищен език?! Когато бяхте в Либия ли? А пък туй че сте анонимник та си плюете както искате е върхът на изисканото възпитание :-) Същи европеец сте, бравос! Неслучайно и кандидат-евродепутат с родствен на Вашия манталитет (визирам великия Бого Шопов) Ви хареса още от първия момент :-) Вие, таварищ Бялгазарич, сте любимецът на най-изисканата и най-възпитаната част от българската блогосфера... поклон Вам! :-)

Ангел Грънчаров каза: Оги, много умен е Вашият коментар, изцяло споделям тия констатации - и напълно сериозно пиша това (с приятеля ми Бялгазарич се пошегувах, ала сега говоря съвсем сериозно)! Мисля, че позицията ни по реалната ситуация в, да го наречем, "блогърското движение", е съвсем аналогична, е родствена, ала правим някои различни изводи, което, впрочем, е съвсем нормално: ако правехме все едни и същи изводи щеше да е крайно съмнително дали мислим.

Ето моята позиция: това, че блогърите сме различни, е факт, то е признак и на сила, но е и изпълнено с коварства. Всъщност то е израз на свобода, нещо, което сред "нашего брата" особено се цени - и с право. Но разбиранията за това що е свобода у нас са крайно заплетени, объркани, да не кажа и по-сериозна дума: много хора изобщо не разбират що е свобода. Сред блогърите също има такива, нали не отричаш това?

Автентично разбраната свобода не се свежда до това да правиш каквото ти скимне (и както ти скимне!), тя предполага сам да си налагаш някакви ограничения: нравствени, естетически дори (нека да е "ретро", аз пък държа на добрия вкус!), човешки и прочие. Който няма такива вътрешни самоограничители, прави неща, които не са достойни, ала няма как да го разбере, щото си е наумил, че всичко може да си позволи, особено ако пък е решил да се прави на пич! (Ето, моя любимец Илич Балгазарич е най-свеж пример за това!)

А пък, погледнато отстрани, хората, дето четат блогове, също имат правото на оценка и на позиция: като нещо не ти харесва, имаш правото да го кажеш. Ако някой според теб се държи просташки и непристойно, не само можеш, твой дълг е да реагираш, щото иначе има опасност простотията, ако не й се противопоставяме, да ни задуши, да стане норма - и тогава възпитаните хора (като мен примерно :-) ) стават "странни", "ретро", стават мразени и пр.

Та този С.Паси като страничен наблюдател също има пълното право на реакция и сега е тъпо да го разкъсваме, че бил казал това или онова, така ги е усетил нещата, казал си го е смело и убедено, за това дори заслужава похвала, какво тук има да се протестира?! Само затова че е политик ли? Аз също много от политиците всеки ден ги критикувам, ала тук не мога да си кривя душата само щото Паси е политик да почна и аз в общия хор да го коря.

Ето това не мога да разбера: защо е този вой против един човек, който, представете си, бил казал нещо, което не харесало на друг?! Да го разкъсаме ли този Паси сега? Да го пратим в концлагер за да почне да се превъзпитава, та белким почне да възприема нещата като нас ли? Какви са тия глупости, моля?! В кой век живеете, господа?!

В тази светлина виждам нещата аз, Оги. Сигурен съм, че ще ме разбереш. Да ме разбереш съвсем не означава да почнеш да мислиш като мен, няма такова нещо. То означава просто да признаеш правото ми да имам собствена преценка и мнение. Това пък е най-естественото нещо на този свят (според мен де, не според всички!)...

Поздрави на всички, и особено на най-разпалените ми обидчици! :-) Те един ден също ще разберат тия неща, а сега им е явно доста трудно. Не е лесно да си пропуснал решаващи за възпитанието си моменти :-)

Това е до този момент дискусията. Предполагам, че публиката ще се позамисли, че нещата не са така прости, както са й изглеждали преди: всички заедно на юруш срещу "лошия Паси", да пасе трева тоя... избери си каквато искаш обидна дума и публиката дружно ще изръкопляска и ще те обяви за пич!!! Затуй и започнах да споря, погрешка ли сторих, приятелю Иван? Що ще каже по тоя повод твоят Карнеги?! Да се мълчи винаги е по-добре, ама горкият аз, се изпуснах: шило в торба стои ли?! Ех, да бях малко по-тъп, не като туй пусто остро шило, какъв прекрасен живот щях да си живуркам...

Добави в Svejo

Малко размисли около моя юбилей и няколко снимки от Санкт-Петербург - градът на моята студентска младост

Вчера отбелязах 50-годишнината си: навърших 50 години, животът ми стана... цял половин век! Не се радвам толкова, но все пак добре е, че доживях такава съвсем зряла възраст, дай Боже и още да поживея, та да свърша още някои неотложни неща в този тук живот и свят. Животът ми дотук беше нелек, не вярвам коренно да се промени тепърва. Всичко, което съм и имам, съм го постигнал с труд и усилия, а не наготово. Не съм галеник на съдбата, но пък за сметка на това съм живял честно и достойно - смея да заявя това. Не претендирам да съм "безгрешен", нито пък да съм "невинно ангелче", нищо че се наричам Ангел.

Наскоро мои ученици, които кажи-речи постоянно ги тормозя с моите странни въпроси от рода на "А сега кажи ми какви са твоите лични ценности?", съвсем спонтанно ме запитаха: "Абе, господине, вие нещо много хитър го раздавате: нас питате, а сам мълчите - я сега кажете кои са пък Вашите собствени ценности?!". Тогава аз, разбира се, им рекох, че ако още не съм го направил все някога ще го направя, пък после се сетих още по-хитро да отклоня настояването им, а именно рекох им: "Който иска да разбере какви са моите ценности, нека да се зачете в книгите ми: там са моите ценности, там съм аз самият, там е цяла-целеничка моята личност, душа и пр.!". Те, моите ученици, са прекрасни младежи, и лесно не се предават, ами почнаха да ме умоляват: кажете де, кажете го съвсем кратичко, то Вашите книги брой нямат, как да ги изчетем?! А пък и сам добре знаете, че ние съвсем не обичаме да четем - и ухилени до уши продължиха да ме увещават. Понеже обаче съм софист, успях да им се измъкна тогава, ала да си призная, спаси ме звънецът, те обаче, добре си ги зная, ще подновят поканата си и няма да мирясат, докато не отстъпя. Зная, че са такива, щото и аз съм такъв - не отстъпвам докато не постигна целта си: неслучайно съм зодия "овен"...

Има една главна причина за да не ми се говори и пише за моите лични ценности, и тя е проста: ами аз всъщност само това правя, нима не го забелязвате?! Във всичко, което съм казал и написал, прозират все моите ценности, те са там, не трябва някой някъде специално да ги дири, те са във всяка моя дума и мисъл: защо тогава да е необходимо да се повтарям - та да стана банален ли?! Моите ученици също знаят моя любим израз, изразът "Което казваш звучи прекрасно, ала за жалост е банално!", и като прочетат това "да стана банален" съм сигурен, че ще се усмихнат.

Ето че сега, по повод на моя 50-годишен юбилей, ми се иска да напиша и река нещо, което досега не съм го писал и казвал. Искаше ми се също да напиша нещо и за живота си: имам толкова много неща да казвам и пиша, явно усилено остарявам. За щастие добре зная, че духът ми няма как да остарее: ще си остана хлапак докато дишам. Не само се чувствам душевно млад, но и съм такъв в поведението си. Може да изглежда всякак отстрани, но това как отстрани изглеждам не ме вълнува особено: на всички човек не може да угоди. И по тази причина не трябва и да го иска. Важното е да си верен на себе си, а пък всяка друга грижа за този наш така странен човешки свят нека оставим на Бога.

Разбира се, няма смисъл да го казвам, но ще натъртя даже: моята първа ценност е суверенната индивидуална личност и святата за нея свобода. Личност и свобода за мен съвпадат: човек от себе си не може да избяга и да се скрие. Животът също е безценен дар, т.е. също е нещо като самоценност за човеците. Аз искам да съм човек, всякога съм го искал, нямам претенции да се преструвам че съм някакъв самозван "бог", за каквито мнозина празноглавци се мислят: такива нещастници у нас особено с лопата да ги ринеш! Това е главното за мен: да бъда човек. А човекът е неделим от неговата духовна природа. И така нататък. Да спра дотук.

Иска ми се да завърша с един изразителен епизод от живота ми. Кой ли да избера? В съзнанието ми гъмжи от такива епизоди-спомени - много съм живял, много съм преживял, има за какво да разказвам един ден на внуците си. Дай Боже да доживея до това време.

Класическа и свободна Европа, в ценностите на която съм възпитан като философ, е моят конкретен зрим идеал. И Америка, която е нещо като "продължение" на Европа: те заедно са единен свят, основан на Христовите ценности на свободата и суверенната самоценна личност.

Ала аз съм бил студент, за жалост, не в Париж и Лондон, а в Русия, в Санкт-Петербург, в "Ленинград", както обичат да наричат Петровия град комунистите. Но не съжалявам особено - миналото не може да се върне, станалото-станало. Когато някои не престават да изтъкват колко "позорен" е този факт от живота ми - та аз съм завършил философия не къде да е, а в "Мекката на болшевизма"! - лукаво се усмихвам, щото такива не знаят какво казват: Санкт-Петербург е символ на еврепейското начало в руската история, докато Москва е символ на руската азиатщина и на деспотизма. Тия две начала са се борили в последните няколко века в руската история; руският комунизъм е триумф на руската деспотична азиатщина, но европейският Санкт-Петербург винаги гордо е стоял като бастион на свободата там горе, на Север, дето е вратата на Русия към Европа!

И аз в този град пристигнах на 21 години за да уча философия. Имам много спомени за преживяното в Петербург в периода 1980-1983-та г., в който завърших образованието си. Писал съм за преживяното там, може и друг път пак да пиша. След 1983 г. повече не съм се връщал в града на Достоевски, нито пък в Русия изобщо (забележете, той за мен е градът на Достоевски, никога не е бил "градът на Ленин"!), а така ми се иска отново да видя града на моята студентска младост! Нищо не се знае, може някога и да се сбъдне желанието ми: живот и здраве да е.

А сега спирам дотук. Съвсем ненадейно, щото се гласях нещо да разкажа. Каквото и да разкажа, няма да се върже с казаното дотук. Затова спирам. Друг път отделно ще пиша - ако изобщо се наложи. А сега ви предлагам някои мои снимки от онова време. Те говорят много. Чао засега...

Добави в Svejo

събота, 28 март 2009 г.

Да си блогър не означава че си "свещена крава", на която й прощават всичко: даже и да мърси където и както й скимне

Тия дни в някои среди на така разноликата иначе "блогърска общност" се появи мощна вълна на неодобрение и демонстративна "жестока обида" заради няколко разсъждения на бившия външен министър С.Паси по адрес на няколко блогъри. Аз съзнателно запазих мълчание и индиферентност, понеже нямах време да вникна в случилото се. Днес намерих време да прочета тук-там нещо, особено ми помогна публикацията Соломон Паси роди в блога на Иван Бедров, в предаването на който станало "скандалното изказване" на С.Паси. Понеже не съм привърженик на хоровите изпълнения се въздържах от реакция.

В същото време попаднах на публикация на Алек Томанов, именно постингът Всеки засегнат от изказването на Паси е цървул, в която авторът съвсем интелигентно и балансирано изразява една различна гледна точка, която подкрепих със следния коментар:

Споделям мнението на г-н Томанов, изразено в горният постинг. Смятам, че това, че някой смее да се нарече "блогър" не е равностойно на индулгенция, която след това да му дава морално оправдание за високомерното писане на всякакви простотии, цървулщини, парвенюшки изцепки и пр. Разбира се, че при публичното излагане на мнение (неанонимно, щото да си "анонимен блогър" е показател за моралната и личностна непълноценност и нечистоплътност на анонимния безличник!) човек трябва сам на себе си да поставя някакви ограничения, т.е. да пише с вкус, в това число и естетически, нравствен и пр. Ако това го няма, ако си позволяваш да плямпаш каквото ти дойде на акъла и устата, то това не е израз на свобода, това е произвол, нещо по-лошо, това е нещо като публична словесна мастурбация. Използвам тази метафора, за да ме разберат някои от по-трудно схващащите.

Аз самият не съм фен на С.Паси (по-скоро уважавам не него, а баща му, известния философ Исак Паси), но смятам, че казаното от него не е "обида на всички блогъри", а ако е обида, то е обида за блогъри, които сами за самите себе си са обида. На мен лично ми се струва, че като няма какво да кажеш, по-добре е да замълчиш, т.е. достойното е писането ти да не е тъкмо някаква унизителна словесна мастурбация, каквито често се срещат из блоговете. И точно тия, дето са резил за т.н. "блогърска общност", които са показали многократно най-низък морал, сега пищят като заклани: "Сакън, Паси обиди всички блогъри!".

Не, Паси "обиди" само блогърите, които сами за себе си са не друго, а най-жестока обида. При това къде някъде е доказано, че "блогърите като цяло" са нещо като "свещени крави", та за тях трябва да се дават все най-ласкателни оценки?! При това, близко до ума е, че блогърите не са еднакви, че нормално е да са личности и раз-личности; аз лично не мога да поема отговорност за моралния лик на някои други, които се наричат "блогъри" и пр. Това, което пиша, са тривиални неща и би трябвало да се разбират от всеки; а тия, които ще се разкрещят, нека да се запитат защо го правят: май някой наистина ги настъпи на мазола, който се е получил от прекалено тесния им "морален чепик"?

И още нещо ще си позволя да кажа, пък нека всеки да го разбира както ще. Става дума за Иван Бедров, които напоследък, впрочем, от доста време, се изявява като говорител на един най-тесен "приятелски кръг" от блогъри, състоящ се от неколцина кой знае защо толкова привилегировани нахални индивиди като Р.Кънев, Комитата, И.Марков, същият този Стамболов и още двама-трима. Аз бих си позволил да кажа, че И.Бедров трябва, бидейки журналист, да се запита как изглежда тази негова пристрастност отстрани, в очите на цялата блогърска общност, пък и на българската общественост, гледаща РЕ-тв.

Не е естествено всяка публикация в блога на Р.Кънев и Комитата, примерно, да бъде редовно представяна в неговия преглед на блоговете, в тях също да бъдат представяни анонимни куриози като "Балтазарич Иванич" и други такива, пишещи крайно безвкусно и просташки, а пък сериозни блогове умишлено да бъдат държани в изолация. Разбира се, че той има пълната свобода да представя които си иска блогове, но не за това става тук дума. Понеже такава субективна пристрастност и толериране на един приятелски кръг в една медия, която има претенцията да е обективна, е скандално само по себе си. Това го пиша от най-добро чувство към И.Бедров, надявам се, че ще ме разбере, ако не ме разбере, проблемът си е негов, не мой.

(Забележка: Снимката горе е взета от блога на И.Бедров, на нея е изобразен един от "видните блогъри-любимци" на И.Бедров с име Иван Стамболов, който е замесен в историята, понеже по повод на, меко казано, "странен откъс" негова фриволна публикация С.Паси е произнесъл думата "Простотия". Същият Стамболов по тази причина стана тия дни кумир на себеподобните си.)

Добави в Svejo

Алтернатива има, и то не някаква хипотетична алтернатива от непроверени "нови лица", а алтернатива от опитни, доказани и компетентни политици и партии

Ей, аман вече от този нихилизъм и призиви за бойкот на изборите или “гласуване против всички” или някакви задрасквания на бюлетините, което наистина помага само на сегашното правителство и с това на мафията. Мафията само това и чака – да не се гласува или да се протестира с разни “задрасквания”. И сегашното правителство на Станишев със своята нищожна подкрепа е практически нелегитимно, но какво от това?

На мафията не и трябва доверие, за да управлява и да прави смели реформи. Тя не иска да “управлява”, на нея и стига да е на власт и да краде. Вълко Червенков и Тодор Живков също не бяха демократично легитимирани, но и те бяха на власт и управляваха срещу мнозинството от българския народ. Комунистите имат опит в пренебрегването на общественото мнение.

Не мога да разбера защо българите имат толкова максималистични изисквания към (и очаквания от) политиката, та все не са доволни от управлението.

Е, те са отчасти недоволни и поради обстоятелството, че медиите и мнозина “анализатори” и “коментатори” им внушават, че трябва да са недоволни, при това от всички политици и партии, всички били еднакво некадърни, алчни и крадливи. Вероятно затова избирателите в България след 1990 непрекъснато гласуваха за различни формации, ала никoй не можеше да им угоди. Колко партии и премиери се изредиха за последните 19 години! - Луканов, Попов, Димитров, Беров, Инджова, Виденов, Софиянски, Костов, Симеон, Станисшев – 10 души за 19 години, ако махнем служебните Инджова и Софиянски пак остават цели 8! Средно малко повече от 2 години е управлявал един премиер. Ясно е, че с такива чести смени няма да се получи желания ефект. Ами че аз апартамента си не мога да “оправя” (ремонтирам) за 2 години, какво остана цяла една държава? Канцлерът на Германия например след 1949 г. се е казвал Аденауер, Аденауер, Аденауер, и така цели 14 години. Ако германците бяха сменяли средно на всеки 2 години канцлера и правителството си, вероятно дълго щяха да стоят на нивото от 1949 г.

Тука, разбира се, веднага ще се възрази, че Аденауер е бил голям политик, докато България след 1990 г. все не може да случи на политици или политик, когото да преизбира. Затова непрекъснато се експериментира с “нови лица”. Така ли е наистина? Да анализираме накратко отделните премиери на България след 1990 г.

Луканов: пълна разруха на държавата

Попов: стабилизация, дължаща се на участието на СДС и основно на Иван Костов в правителството при силна съпротива на БСП срещу реформите.

Димитров: съзидание, продължение на позитивните моменти от правителството на Попов и начало на истински реформи в много области; лятото на 1992 г. беше един златен в икономическо отношение период в новата българска история – овладяна инфлация, растящи доходи - за съжаление прекалено кратък, за да остане в колективното съзнание. Според Lawrence Eagleburger, тогава държавен секретар на САЩ, България е скритата перла на Балканите (!).

Беров: начало на нова разруха, застой и регрес, “безвремие”, мафиотизация на страната, “подготовка” на поредния фалит.

Виденов: логичен завършек на управлението на Беров, пълен крах и банкрупт на държавата.

Костов: нов цикъл на съзидание, стабилизация и растеж, начало на преговори с EС и NATO, България изпреварва Румъния в реформите. Ако реформите бяха продължили и в следващия мандат, днес България вероятно щеше да е поне на нивото на Гърция и нямаше да има почва за такива отчаяни нихилисти, призоваващи да не се гласува. Вярно, няма “контрафактическа” история с “ако”, но и няма никакви причини да се смята, че Костов и СДС нямаше да продължат курса на смели реформи и съзидание.

Симеон: застой и регрес, повторение на Беровото управление с всички негови отрицаталени страни.

Станишев: продължение пагубния курс на Симеон.

Днес България е след Румъния при изпълнението на критериите за членство ЕС. Пита се след като 2001 г. България е била пред Румъния, кога Румъния е успяла да я изпревари? Очевидно след 2001 г., т.е. някъде при управлението на Симеон и Станишев. При Костов България, и то след Виденовата разруха, изпреварва Румъния, но впоследствие изостава! Това е неоспорим обективен критерий и факт, ясно говорещ за това какво е било управлението на ОДС 1997-2001 г., останалото са празни приказки.

Какво следва от всичко това? Ами много просто - че в България съвсем не всички политици са маскари и некадърници. Има и способни немаскари; справка: Димитров и Костов. Безупречни ли бяха техните правителства? Разбира се, че не. Идеални политици и правителства няма и не може да има. Прекалено сложни и разнопосочни са обществените интереси, та да може едновременно да се отговори на всички. Нещо повече, както казва Егор Гайдар, резюмирайки своя опит като демократичен премиер и реформатор на Русия:

“Аз осъзнах, че независимо дали го приемаш или не, но политиката почти никога не е избор между добро и зло, а между по-голямото и по-малкото зло. И започнах по-добре да разбирам хората, които, стискайки зъби, поддържаха по-малкото зло, затваряйки очите си пред неговите пороци.”

Така Димитров и Костов действително понякога или вероятно по-често имаха избора само между по-голямото и по-малкото зло. (Колкото до останалите премиери, те неизменно избираха най-голямото зло за българския народ и най-голямото добро за мафията.)

Така че де да бяха българските политици еднакви, но еднакви в смисъл: да бяха всички като Димитров и Костов! Но тъкмо това е проблемът: че не са еднакви. Пропаст дели Димитров и Костов, от една страна, и Луканов, Беров, Виденов, Симеон и Станишев, от друга.

Ето защо е време да се откажем от всеобхватния политически скептицизъм и нихилизъм. Съвсем не е така, че няма за кого да се гласува. Алтернатива има, и то не някаква хипотетична алтернатива от непроверени, неизпитани “нови” лица, а алтернатива от опитни, доказани и компетентни политици и партии. Нищо не е свършено и загубено, основната битка с мафията в България предстои и има кой да я поведе наново. При това изгледите за успех сега са много по-големи, защото за съюзници имаме EС и NATO.

Автор: “Стоян”

Добави в Svejo

Чудесно пожелание от приятел за днешния ми рожден ден: "Желая втората половина от живота ти да премине в критика на управляващите десни партии!"

Днес навършвам 50-години. Истина е: роден съм на 28 март, в далечната 1959 година. Станах тази сутрин и, унесен, тръгнах да чета блогове, когато в един момент, като обърнах внимание на датата, се сетих: днес ми е рожден ден! Така и загрях, че имам юбилей: половин век живот - то пък един живот! Реших нещо да напиша по този повод, и тъкмо да започна, се появи мой приятел в Скайпа, заговорихме се. И малко по малко разговорът ни стана дълъг, моето намерение да пиша в блога нещо за рождения си ден съвсем пропадна. Никнеймът на моя приятел е, разбира се, SOKRAT, той живее и работи сега в Испания, в Барселона :-)

А в края на разговора, вие ще видите това, се яви идеята да го пусна в блога, оказа се, че това е хубав начин за отбелязване на юбилея ми: разговор със скъп приятел, какво по-хубаво от това за отбелязване на един рожден ден?! Попитах го съгласен ли е да го публикувам, той се колебаеше, каза аз да реша. И ето, реших, като запазвам анонимността на приятеля ми, понеже не е дал съгласието си. Заповядайте, вижте за какво си поговорихме - аз съм привърженик на диалозите като начин за философстване - пък поздравления за годишнината ми, и от врагове, и от приятели, може да бъдат оставяни като коментари:

Ангел Грънчаров каза: Здравей! Мина ли ти смяната?
SOKRAT каза: Здравей и от мен, бях малко навън. Смяната ми е до довечера, до 19 часа.
А.Г. каза: Леле, много: а можеш ли малко да си подрямваш?
SOKRAT каза: Понякога... на стола... 24 часа... през ден... двама сме... ти как си?
А.Г. каза: Не е леко. Бива горе-долу, не се оплаквам :) Днес навършвам 50 години и ти си първият човек, с който разговарям тази сутрин! :)
SOKRAT каза: Ако беше леко нямаше да съм тук...
А.Г. каза: Сега ще пиша нещичко в блога по този повод!
SOKRAT каза: Ами честит юбилей! Не винаги се става на 50!
А.Г. каза: Мерси! Да, половин век!
SOKRAT каза: Почти половината от живота ти вече е минал!
А.Г. каза: А, "почти" казваш :-)
SOKRAT каза: Ами да! Не искам да се меся в Божиите работи, но нека ми прости за това.
А.Г. каза: Не знам, чудя се, не мога да проумея как хвръкнаха толкова години, не усетих изобщо: до вчера се мислех за млад; то душата, впрочем, не старее...
SOKRAT каза: Казвам почти, защото още не си достигнал половината(wait)
А.Г. каза: Дано не те се сега разсейвам и да ти преча на работата.
SOKRAT каза: Чака те още много борба. Не се притеснявай, ако имаш работа върши си я.
А.Г. каза: Разбрах, да, добре звучи иначе, но какво да се прави: две-трети от средно продължителния живот минаха, остава последната, най-лошата третина :-( Нямам бърза работа.
SOKRAT каза: Не така бе човек, още не си, или почти си на половината...
А.Г. каза: Това е горчивата истина.
SOKRAT каза: Много си зле с аритметиката.
А.Г. каза: Верно е, сметките се ги бъркам :-)
SOKRAT каза: Да си жив и здрав, приятелю!
А.Г. каза: Пък знае ли човек, то животът се мери иначе, та нищо чудно и да си прав, дай Боже!
SOKRAT каза: И да продължаваш да бъркаш, но сметките на комунягите!
А.Г. каза: Благодаря, приятелю, и ти бъди жив и здрав!
SOKRAT каза: Аз на 25 бях на контролен преглед. Всичко е ОК!
А.Г. каза: Слава Богу!
SOKRAT каза: Докторът обаче разтревожен ми каза, че с 1 бъбрек не може да се живее повече от 150 г. Там ми е проблема и аз се замислих. Следващия преглед е м.юли...
А.Г. каза: Това е моята, това е нашата битка, с тия комуняги, които теб прогониха да се скиташ немил-недраг по чужбина, а пък на мен ми съсипаха най-хубавите години от живота, проклети да са!
SOKRAT каза: Няколко поколения пострадаха, но няма да се предаваме. Други пък не са имали и тази привилегия да стареят и да се борят
А.Г. каза: Леле, с един бъбрек значи само до 150 години може да се живее?! Ами аз като още съм с два (да чукна на дърво), току-виж съм стигнал 300 :-)
SOKRAT каза: Доктора ми каза, че на нас, българите, 2 бъбрека са ни много. :-) И затова ми махнаха единия.
А.Г. каза: Да, въпреки всичко живяхме в интензивно време, в което се проверява кой колко струва като личност; за жалост мнозина не издържаха и се прекършиха, бяха сломени... Испанец ли е докторът?!
SOKRAT каза: Ако преценят, че и този ми е много, може и него да ми махнат. Да, тук ме лекуват испанци.
А.Г. каза: Сакън!
SOKRAT каза: Досега не съм дал дори 1 цент за лечение. И все по телефона ми се обаждат и ми определят визитите. както и за самата операция. Вече започнах да си възстановявам тренировките.
А.Г. каза: Това, че не си дал 1 цент за лечение показава само предимствата на социалистическото българско здравеопазване над кралско-капиталистическото, каквото е в Испания! (rofl)
SOKRAT каза: Да, този капитализъм гние и мирише на "Кристиян дьор" :-) Загниващия капитализъм. Ако си бях в България може би нямаше да оцелея и сега нямаше да се познаваме.
А.Г. каза: Дето едно време, още като студенти, си викахме: "Мама му стара, казват ни, че капитализмът все старее и гние, гние, гние, а той, проклетникът, като мушмулите, става все по-сладък, каква е тази работа?!"
SOKRAT каза: Да, така е.
А.Г. каза: Почти е било сигурно, че вече си щял да си жертва на българскато здравеопазване. Тук залагаме само на Бога и Нему благодарим за здравето си, да те пази Бог да не попадаш тук на лекар!
SOKRAT каза: Те затова ни държаха в лагер, сакън да не видим как живеят комшиите
А.Г. каза: Да, като в зандан, страната опасана с телени мрежи и вардена с кучета и с автомати.
SOKRAT каза: Знаеш ли, че онзи път веднага изтриха моята статия от Свежо. Не просъществува дори 10 мин.
А.Г. каза: Как така да са я изтрили, кой я е изтрил?!

SOKRAT каза: Не зная.
А.Г. каза: По тази логика моите статии също ги трият, ама аз не съм проверявал за това.
SOKRAT каза: Ти я качи и аз я видях, след по-малко от 5 мин. вече я нямаше. Ами бунтарите са като черните овце.
А.Г. каза: Аз имам доста неприятели, така че някой може и да се грижи за това да маха публикациите от блога, хич няма да се учудя.
SOKRAT каза: Сигурно собствениците на Свежо-то. Нямам представа. И бяха качили някакви скучни материали светска хроника.
А.Г. каза: Едно от момчетата в Свежо ми беше симпатизант, той ми помогна да си туря бутон за Свежо, ала знам ли, може и него да са го придумали и да са го убедили колко вреден човек съм. Медийната диктатура на олигархията пълзи вече и в интернет и все повече стеснява пространството на свободата.
SOKRAT каза: Слушай човече, аз вече ти написах да вземеш да си купиш някой и друг вестник и телевизия, с парите от КГБ, но ти не ме слушаш! :-) Хак да ти е и на теб и на мен! Ако си имаше една-две телевизийки, как спокойно щяхме да си пропагандираме...
А.Г. каза: :-)
SOKRAT каза: Да, така ще я кръстим.
А.Г. каза: Така е, ама ти не знаеш, че аз съм голям скъперник, парите от КГБ съм ги набутал в един дюшег, и върху тях спя, на топличко, а да ги харча не смея! :-)
SOKRAT каза: Лошо правиш, може да ги докопат мишките! По-добре в "Буркан банк" ги тури!
А.Г. каза: Напръскал съм ги с миша отрова, няма страшно!
SOKRAT каза: Ще ти пратя хубави капачки от Испания!
А.Г. каза: И се правя на беден даскал, иначе съм доста богат човек, и всичките си пари ги имам директно от КГБ за моите неоценими услуги към тяхната кауза! :-)
SOKRAT каза: Не си практичен, ама нейсе. Ти затова си патиш. Даскале, даскале...
А.Г. каза: Не, доказано непрактичен съм: другите ченгета от КГБ и ДС какви чудесии направиха, докъде излетяха и как се извисиха като ракети, а аз, горкият, си стоя все най-долу. Не бе, за съм свръхобучено ченге, какъв ти даскал съм аз?! :-)
SOKRAT каза: Ами вземи се поочовечи малко.
А.Г. каза: Не мога, роден съм със страшен недъг: честен съм! Тоест: наивник съм...
SOKRAT каза: Е, виж вземи поука от твоя приятел, влечугото. Който следи само твоя блог. Много си му скъп.
А.Г. каза: Да бе, тоя що така се е лепнал за мен, толкова ли няма други дразнители за него?!
SOKRAT каза: Не зная, но в неговия блог е отбелязал, че следи само твоя блог. Много те обича. :-) Че и мен покрай теб. Защо ли ми трябваше да се захващам с теб?! Ще те оставя да си пишеш спокойно.
А.Г. каза: Преди време (казвам самата истина, не съм се още побъркал!) някакъв ми се представи в Скайпа, беше много любезен, води дълъг разговор, каза, че бил антикомунист, ама от истинските, не от лъжливите, и бавно почна да ме убеждава колко съм прав за всичко, но само дето съм имал една грешчица. Нея ако я поправя, щял съм бил много да постигна. И тя лесно се поправяла, а като я поправя щял съм бил да бъда оценен най-високо от човечеството. Знаеш ли какво трябвало само да направя за да стана "човек"? Сещаш ли се?
SOKRAT каза: Да почнеш да пишеш против Костов.
А.Г. каза: Позна: да прокълна Костов и акциите ми щели да излетят в небесата! Бъди си какъвто щеш, десен, ултрадесен, няма проблеми: само Костов почни да кълнеш и ще просперираш!
SOKRAT каза: Е, видя ли?! Време е да се поправиш. Така и така нямаш келепир от Костов.
А.Г. каза: Ама аз, нали съм си идиот, му рекох, че няма да стане.
SOKRAT каза: хахахахаха
А.Г. каза: Всички ми мислят за побъркан от някаква тъпа необяснима любов към тоя Костов.
SOKRAT каза: Вместо да поумняваш с годините, ти се вкоравяваш. :-)
А.Г. каза: Даже Иван Бедров ме намрази сякаш. А знаеш ли какво, ще го кажа само на теб, щото си ми приятел: аз изобщо не обичам Костов, мразя го даже в действителност!
SOKRAT каза: Знаеш ли че в коментарите след статия в Свежо за дебата м/у СерГей и ББ, може би 90% от коментарите са за Костов.
А.Г. каза: Не мога да го понасям тоя Костов вече, ама го подкрепям, щото, независимо че не мога да го гледам, е прав, мръсникът му с мръсник, и е кадърен, и може да оправи нещата само той, за жалост, друг няма!
SOKRAT каза: На мен също не ми харесват някои неща, но е капацитет.
А.Г. каза: Той е мислещ човек и политик, ето това е нещото, заради което подкрепям Костов. Когато срещна по-добър от Костов, ще го изоставя и ще се ориентирам към новия.
SOKRAT каза: Мислил съм си понякога, че ако се беше коалирал с царя преди време, щеше да промени нещата и да докара до монархия и Симо намаше да става премиер. Не съм сигурен обаче за това. Аз очаквах тогава точно това да стане и това очакваха хората.
А.Г. каза: И аз много съм мислил по този въпрос, но от сегашна перспектива се оказва, че гадният Костов е надушил нещата още тогава: Симо Ментата сега вече се видя какъв е, подлога на ДС: как тогава с такъв да се коалираш?! Та те му дърпаха конците в тия 8 години, а и преди са му ги дърпали: виж го колко е унизен тоя Симеон, разкатаха му майката ченгетата!
SOKRAT каза: Да бе, но ако беше попаднал под влиянието на Костов, може би щеше да е друго.
А.Г. каза: Не Костов натика Симеон на дружба с комунистите, напротив, комунистите и ДС извикаха Симеон, щото той беше техният последен, но най-силен коз срещу това Костов да не вземе втори мандат. Без Симеон Костов щеше още да е премиер на България, представяш ли си какъв кошмар щеше да е това за таварищите?!
SOKRAT каза: Може би ако беше чел Карнеги, Костов щеше да е друг.
А.Г. каза: Не може човек да дружи със змия, която е турил на топло в пазвата си: все някога ще го ухапе и то смъртоносно.
SOKRAT каза: Той не може да флиртува с народа. Виж Б.Б. как омайва населението.
А.Г. каза: Тоест не му се удава да лъже искаш да кажеш.
SOKRAT каза: Чел ли си Карнеги?
А.Г. каза: Това е един голям проблем на Костов, наистина: горкият, не умее да лъже, какъв карденален недостатък!? Прав си. Кардинален. Не, не съм го чел.
SOKRAT каза: Д.Карнеги казва: ако искаш да вадиш мед - не ритай кошера. Разбрах че не си, защото и ти не спазваш неговите принципи.
А.Г. каза: Карнеги му е лесно да говори за кошери, а с комунистически змийски гнезда имал ли си е работа?!
SOKRAT каза: Потърси книгата му "Как да печелим приятели и да влияем на хората".
А.Г. каза: Ударихме го на политика, за жалост...
SOKRAT каза: Чете се книгата му за 1 час.
А.Г. каза: Непременно ще я потърся: още днес ще се поразходя из книжарниците.
SOKRAT каза: Ако не я намериш, ще ти я изпратя.
А.Г. каза: И ще си направя подарък по случай 50-тата година една книга: на Карнеги :-)
SOKRAT каза: Затова имаш толкова врагове. На народа му е хубаво да го лъжат.
А.Г. каза: Май е време да взема с помощта на Карнеги да си понамаля враговете, прав си. Барем през втората половина от живота да имам по-малко врагове :-)

SOKRAT каза: Но и да не лъжеш пак можеш да имаш успехи.
А.Г. каза: Май наистина си прав, нещо съм го ударил през просото: даже "партийни другари" като Радан Кънев и прочее ме мразят, та не могат да ме гледат: дразня всички, не знам защо.
SOKRAT каза: Ако не я намериш, ще ти я изпратя. Ами аз мога да ти кажа.
А.Г. каза: Не че съм от ДСБ де, отвсякъде съм гонен и навсякъде съм неприет :-(
SOKRAT каза: Ти използваш много епитети. Не трябва чак толкова директно да ги обиждаш. Виж Иво как фино с тънък хумор си служи. Това повече се харсва.
А.Г. каза: Иво Инджев също ми каза за тази моя грешка, която изпъква особено много в книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, която му подарих
SOKRAT каза: С леки загадки. Аз вчера малко в твой стил те защитих, за да не се различаваме, но трябва с малко по-хитър похват. Предния преди мен го направи по-фино. Но в такъв случай ти оставаше съвсем сам. Ако и аз така фино го бях направил.
А.Г. каза: Не ме бива мен да бъда дипломат и да дразня масовите емоции. Пък и нямам политически или други амбиции.
SOKRAT каза: Бенджамин Франклин е бил голям дипломат, също и Линкълн.
А.Г. каза: Аз съм си просто човек, та е нормално да имам доста кусури; нека политиците да се мазнят, аз ще си бъда себе си, пък и успех не ми трябва: животът ми мина вече.
SOKRAT каза: Виж какво, Ачо, ти си длъжен да си промениш тона, защото си публична личност. Ако продължаваш да пишеш повече полза ще донесеш ако си малко по-деликатен. А.Г. каза: Там ми е на мен проблемът, прав си: но аз няма да се променя, та да бъда приет, по-скоро съм готов главата си да счупя, ала да помогна да се промени нещо около мен. Органически не понасям конформизма, това си е мой отдавнашен недъг.
SOKRAT каза: Иначе се самоизолирваш. Ти си философ. И трябва да действаш като такъв.
А.Г. каза: Философите винаги са самотни: нали знаеш съдбата на Сократ? Ако ме постигне неговата съдба, няма да има по-голяма похвала за мен като човек и философ.
SOKRAT каза: Прости ми за непоисканите съвети, но го правя, защото те смятам, че си ми приятел и ще ме разбереш. Прочети Карнеги и след това ще говорим. За мен най важните книги в живота ми са Библията и "Как да печелим приятели..."
А.Г. каза: Не, много съм ти благодарен, сигурно си прав, за мен тия неща са ценни, но има нещо друго: човек на моите години не може да се промени. Ако можех да съм какъвто искаш да бъда, аз отдавна нямаше да съм себе си и даже с теб нямаше и да се познаваме :-)
SOKRAT каза: Да, прав си че не може да се промени, но по характер.
А.Г. каза: Характерът се мени, но до време.
SOKRAT каза: Ти си емоционален, виждам го, но тук се касае за поведение и правила.
А.Г. каза: На моите години вече няма как да се промени: пръчката се извива докато е млада.
SOKRAT каза: Помисли по този въпрос, не че искам да те поучавам, а защото те обичам като брат. И ти желая най-доброто. Ти си най-ценното ми откритие.
А.Г. каза: Ще помисля, благодаря! Непременно сериозно ще помисля, щото ти имам доверие като на себе си!
SOKRAT каза: И за мен си на много високо стъпало.
А.Г. каза: Ти за мен също стана тъкмо като брат и дори повече от това!
SOKRAT каза: Аз виждам нещата отстрани.
А.Г. каза: Точно затова за мен е така ценно твоето виждане на нещата.
SOKRAT каза: Не е необходимо да изтъквам, че си умен и ще можеш да промениш малко стила си, да не раздаваш толкова обидни квалификации.
SOKRAT каза: Мен например малко ме подразни това твое обръщение "дремльовци".
А.Г. каза: Знаеш ли, щях да пиша нещо за своята 50-годишнина, но се заговорихме, сега ми хрумва: искаш ли да го пусна тоя наш разговор вместо онова, което щях да пиша? Мисля, че един диалог между приятели по случай половинвековния юбилей на единия от тях е най-хубавото възможно представяне!
SOKRAT каза: Зная, че не се отнася за мен, но все пак един ерудиран философ не бива според мен да си създава врагове за нищо.
А.Г. каза: Може да се пусне ако разрешаваш целият без почти никаква цензура. Ще помислая много сериозно върху думите ти, обещавам!
SOKRAT каза: Аз смятам, че е много лично, но ти ако прецениш - не зная какво да ти кажа.
А.Г. каза: Та в резултат през втората година от живота си белким постигна нещичко! :-)
SOKRAT каза: Помисли преди да го пуснеш, не бива според мен чак толкова да си разголваш душата. Защото могат да нахълтат с неподковани ботуши.
А.Г. каза: Не, ти кажи, аз ще го подготвя, ще ти го покажа да го видиш как изглежда и да преценим дали си струва да се публикува. Според мен е превъзходен и поучителен разговор...
SOKRAT каза: Много има да си патиш, философе! Май ти обърках сметките с моите поучения.
А.Г. каза: Не, не си. Чудя се дали да го пуснем този разговор.
SOKRAT каза: Просто ми е малко неудобно че си го позволих с теб - философа.
А.Г. каза: Какво като съм философ, по-важното е че сме приятели.
SOKRAT каза: Да, и аз така смятам.
А.Г. каза: Нали знаеш какво писал Аристотел: "Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа!" Така че ти благодаря че ми каза истината.
SOKRAT каза: Е, точно това не ми е известно.
А.Г. каза: Това са негови знаменити думи.
SOKRAT каза: Да, спомних си го.
А.Г. каза: Платон е учителят на Аристотел, както и Сократ е учител на Платон.

SOKRAT каза: Но аз, знаеш, че не боравя с такива категории. И някои неща просто съм ги забравил. Да, разбирам. Моята специалност е далеч от философията.
А.Г. каза: Аз пък само с философията си живея вече.
SOKRAT каза: Аз харесвам философите. Чудесно си "поговорихме". Желая ти втората половина от живота ти да премине в критика на управляващите десни партии!
А.Г. каза: Дето казва една моя отдавнашна приятелка, моя състудентка, Иванка Райнова се казва; като я срещнах веднъж, и я попитах какво прави, тя отвърна: "Знаеш какво правя, Ангеле, разговарям си с мъртъвци, с духовете на мъртъвци!" Тя имаше предвид че като историк на философията си чете (разговаря) с духовете на философите. Бащата на Иванка се казва Богомил Райнов, ала тя е чудесен човек, същински философ.
SOKRAT каза: Ето че научих нещо, тези неща просто няма как да ги зная.
А.Г. каза: Да, мерси за разговора, нямаш се представа колко ми беше приятно: като разговор с истински приятел!
SOKRAT каза: "Всеки с нещо ме превъзхожда и аз мога да се поуча от него" (Емерсън)
А.Г. каза: И още нещо да ти кажа, от Платон. За завършек на този прекрасен разговор.
SOKRAT каза: Чудесно, давай!
А.Г. каза: (аз май вече взех да пиша все едно за "историята" и за "човечеството" (rofl))
SOKRAT каза: Това е чудесно.
А.Г. каза: Увличам се, човешко е, емоционален съм.
SOKRAT каза: Но си честен и това е най-важното в случая.
А.Г. каза: Та Божественият Платон, както го наричат, е казал нещо, което още не се разбира, а са минали хиляди години. Нещо велико. Казал е (то е цяла теория, ала ще ти кажа есенцията, същността) че приятелството стои по-високо от любовта. И то приятелството между мъже.
SOKRAT каза: И аз така смятам. Жената винаги може да ти стане враг.
А.Г. каза: Според него жените не са способни на приятелство, щото то е чисто душевна връзка, а пък жената е преди всичко тяло.
SOKRAT каза: Така е.
А.Г. каза: Поради което ако има приятелство мужду тях то деградира неизбежно до любов, докато между мъжете е възможно истинско приятелство, което стои по-високо от любовта.
SOKRAT каза: Мъжката компания си има специфична "миризма". Наистина тази тема е неизчерпаема. Как се чувстваш на 50?
А.Г. каза: Чисто душевна и духовна връзка между мъже е истинското приятелство, то е специфична духовна любов, а пък "любовниците" (приятелите) дори могат да стигнат дотам, че от тяхната връзка да се родят "деца", това са идеите, истините. Да, приятелю, от любовта между мъже, истински приятели, се ражда безсмъртно поколение, идеите (истините) са децата на мъжете.
SOKRAT каза: Силно казано.
А.Г. каза: И тия неща не Сократ-Платон не били разбрани още тогава, Сократ го осъдили на смърт, щото сметнали, че с такива думи (да учи младите мъже как да "раждат" истини!) бил развращавал младежта.
SOKRAT каза: И вярно при това. Колко жалко е да те съдят слабомислещи.
А.Г. каза: И аз като кажа на моята жена: родих си още едно "дете", ето, излезе още една моя книга, тя крещи бясна: "Мръснико, ще раждаш, а, как не те е срам, виж другите мъже какво правят, а ти с туй раждане си станал за смях?! Много плодовит си бил бе?!"
SOKRAT каза: Затова и софизмът е бил толкова разпространен по онези времена.
А.Г. каза: "Дъррт развратник такъв, ще ми ражда той?!" - ето, и тази сутрин ми рече това :-)
SOKRAT каза: Защото не са могли да разсъждават. Ех, че ме разсмя от сърце! :-)
А.Г. каза: :-)
SOKRAT каза: Благодаря ти! За красивите мигове, които ми подари. На рождения си ден.
А.Г. каза: Лек ден и лека работа, любими приятелю!
SOKRAT каза: Сполай ти, философе!
А.Г. каза: Все едно бяхме почти заедно, поговорихме си хубаво и със смисъл
SOKRAT каза: Бъди здрав!
А.Г. каза: Благодаря ти за всичко и за това че ми се откри от тази далечна Испания! И ти бъди здрав!
SOKRAT каза: Днес трябва да празнуваш със семейството си. И никакво писане. Дали ще можеш? :-) Лек и спокоен ден!!!
А.Г. каза: Мерси, чао!

Добави в Svejo

петък, 27 март 2009 г.

Управниците ни напълно са абдикирали от народа, а ние сме вкопчени в тях като в спасители

Здравейте, пиша ви във връзка със статията на тема защо трябва да гласуваме. Мисля категорично, че не сте прав.

Дали като мен сте гласувал на всички избори ot 1990 г. насам - на всеки 4 години (изключение правят само тези от 2001 г. и то защото бях в чужбина в деня на изборите)?

Дали ДОСЕГА все сте се надявал на по-добро, за да откриете след това, че всъщност всичко е една мръсна демагогия пред нас - простосмъртните, за да ги настаним на властта и те БЕЗНАКАЗАНО да крадат и грабят, нехаейки и дори подигравайки се с тези, които са ги избрали?

Примери ли искате? Ще ги чуете всяка вечер по новините.

Ще ги прочетете - десетки - в безценната книга ”Новите български демони” на Юрген Рот, ще ги разпознаете в докладите на ЕС за корупцията на най-високо политическо ниво.

Извинете, г-не, аз вече НЕ искам да бъда една от милионите възпиемани за ”идиоти” българи, която с ”активната си гражданска позиция” (каква демагогия стои зад изтъркания израз!) ще им помага не само да заемат място във властта, но и да ограбват и крадат, да трупат стотици хиляди и милиони за сметка на обиkновения българин живеещ на една заплата, с трошиците от богатите им трапези.

Нима вярвате, че в България се прави политика и се УПРАВЛЯВА държавата, народа? Управлява се ЕДИНСТВЕНО личния икономически интерес на българския депутат, министър и висш държавен чиновник.

Нима вярвате, че тези избори са политически (това е само ”дрехата”, метната върху тях), когато за мислещия е ясно, че са само борба със зъби и нокти за разпределение на икономически влияния, сектори и интереси?

Ако всички мислеха като мен в деня на изборите не би бил избран нито един, защото нито един българин не би гласувал. Най-доброто, което може да се случи тук - в България - е да не гласува нито един избирател!

Това не би ли означавало служебно правителство от ЕС?

Няма как да стане, ще ми отвърнете, има хора, готови да се заробят за нови 4 години. Готови да гласуват! Нима вярвате, че мислят за вас и за мен? Напълно са абдикирали от народа, а ние сме вкопчени в тях като в спасители?

А всъщност НОВИ БЪЛГАРСКИ ДЕМОНИ.

Много още мога да говоря. Но не искам.

Ще повярвам на демократичния ви тон, ако намерите сили да публикувате коментара ми, но силно се съмнявам в това. На вас ви трябват ”гласоподаватели”.

Желая ви ”успех” на изборите и в следващите 4 години след това. И на вас, и на всички, които мислят като вас.

Останалите просто няма да участваме.

(Автор: Цонка Тянкова, този текст намерих в блога на своя ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА)

Добави в Svejo

Трябва ли да има "лов на червени вещици" след изборите?

Случайно ми попадна една публикация в блог, която в първия момент ми се видя "екстремистка", ала после вникнах в мотива на написалия я и открих, че човекът твърди тия неща само защото има изострено чувство за справедливост, за законност, за възмездие за престъпленията. Тоест човекът роптае срещу безнаказаността, която доведе дотам наглеците да се разпашат тотално. Зная, че такива призиви могат да се използват против каузата на десницата и на демокрацията, но въпреки това препубликувам същия текст, понеже ми допада безкомпромисния граждански гняв на автора пред безобразията на днешната власт, които е крайно време да бъдат пресечени - включително и чрез натикване на "червените вещици" там, където им е мястото, в затвора. Крайно време е да се случи това: крадливата червено-ченгесарска напаст да си получи най-после заслуженото.

За лова на вещици

Все си мислех, че съм възпитан в хуманизъм, че етичноста и уважението към инакомислещия са ми предадени генетично. Установих, че нищо подобно няма в мен.

Като чета за непрекъснатите, не гафове, а престъпления, които вършат управляващите воглаве с ловеца-президент, ме обзема първичен (животински) гняв и ярост. Почвам да и измислям хиляди средновековни начини за наказание. За престъпленията не ми се говори, всеки нормално мислещ човек може да си направи дълъг списък. Спирането на фондовете, изцепката с газта (не можело да искаме компенсации), молбата на Президента руския Патриарх да ни оправи църковната каша, клякането пред Путин за "Южен поток" (което си е нож в гърба на Европа), пълното безхаберие (а може би и участие) пред престъпноста и мафията и още, и още, и...

Затова дотук с хуманността. След изборите трябва да има лов на ВЕЩИЦИ. Никаква мимикрия да не ги спаси комунистите!

Защото не съм правил статистика, но ако поровим, ще се установи, че всички (с малки изключения, за да важи закона), които са в управлението, независимо от коя партия на коалицията са, са били комунисти преди. Затова трябва да си знаят: няма да има милост.

В 98-ма се писахме хуманни, но този път не. И да не ми говорят, че съм реваншист - такъв съм. То на човек му избиват балансите.

(Автор: Михаил Веселинов)