Патриархът на БПЦ, Негова светиня другаря-полковник от ДС Максим, си остава патриарх на Тодор Живков

По темата Защо никога няма да гласувам за НДСВ е започнала интересна дискусия по проблемите в БПЦ. Там някой си Веско се опитва първо с нещо като заклинания да защити Патриарха на Тодор Живков, именно Негова светиня другаря-полковник от ДС Максим, а пък в отговор е написан интересен коментар, който следва да бъде приведен изцяло, понеже повече хора е добре да го прочетат:

Веско, точно за компетентността, този кратък анализ в т. 10 е най-важният, защото:

Сложничко е именно йерархията в организацията наречена Православна Църква - в която влиза и Българската Православна Църква.

Доводите - Българската православна църква, като всяка друга от 14-те православни автокефални църкви избира САМА епископите си и своите предстоятели. Това е всъщност един от двата елемента на автокеланост. Другият елемент е Църквата да се самоуправлява.

Ерго, когато ЦК на БКП решава с Реш. 145 от 7.3.1971 г., че ловчанският митрополит Максим ще бъде патриарх са нарушени и двата елемента на автокефалността. Т.е. де факто БПЦ престава още през 1971 г. да е автокефална.

Когато трябваше да се свика Църковно-народен събор, който е автокефален орган на автокефалната Българска православна църква и единствен може да потвърждава кой да е предстоятел от епископите, беше направен интересен финт. Свика се Вселенски събор през 1998 г. Нищо лошо в това, но как може 14 предстоятеля на поместни църкви да потвърждават, че някой е “каноничен патриарх”, след като това не влиза в задълженията им, нито от Светото предание, нито от апостолските правила, камо ли от Свода на Светите канони. Е, значи вместо българските миряни да си потвърдят патриарха, това сториха предстоятелите на православните църкви. Чудесна автокефалност, няма що! Защо ли пък тогава има патриаршески избирателни събори в останалите църкви, а не се потвърждават от останалите патриарси. Чиста работа - за какво ти е автокефалност?

Така, че 1998 г. нещата, които се потвърдиха бяха две:

а) 14 глави потвърдиха избора на Максим, че е избран “правилно” (за което и първокурсник от БФ ще ти каже, че не е така, щото е нямало избори за делегати почти 16 години тогава) въпреки, че цял свят знаеше за документите и фалшифицираните бюлетини с почерка на Михаил Кючюков (съученик на Максим и шеф на Дирекция Вероизповедания).

б) потвърди се, че Българската православна църква не е автокефална, защото е подарила автокефалността си на останалите поместни църкви, защото не може да реши проблемите си.

Всичко това се узакони от Царя. Неговото правителство с цената на всичко наложи Закон за вероизповеданията, критикуван от 1/3 от всички български религиозни общности. Когато една трета не иска нещо, а ти и го налагаш си направо търсач на силни усещания, какъвто комарджия си е Симо.

Хазартът продължава, защото Страсбургското решение за БПЦ е вече третото по същата тематика. Първо беше Хасан Фикри, после Генджев, сега Максим. Т.е. България е абсолютен рецидивист в назначаване на религиозни ръководства. Просто избори като на партиен конгрес. Затова и всички вероизповедания функционират „чудесно” в нашата страна. Всичката тая отговорност пада върху Царя и неговите блюдолизци, чието правителство и прокуратура изгони 1/3 от вярващите извън храмовете. С побой, защото хората не щат да приемат Максим, понеже знаят, че истината ще ги направи свободни, такива, каквито Бог ги сътвори и такива, каквито Господ ги направи от греховете им, чрез кръстната си смърт.

И заради йерархията кумир не трябва да си прави християнинът. Това е и първата Божия заповед. Никой друг освен ВС на БСП (като наследник на ЦК на БКП) не може да отмени Реш. 145 от 1971 г., затова ако ще и 50 Вселенски събора да се свикат, миряните пак ще си знаят, кой избра Максим.

А както добре е известно, Девета Божия заповед е да не се лъжесвидетелства. Я помислете добре, не лъжесвидетелстваха ли главите на поместните църкви през 1998 г., когато си затваряха очите пред фактите. Защото трябваше да си плюят на сурата, ако не го бяха потвърдили, щото са се срещали от 30 години с него. Тия ходове са добре замислени, така че по-добре да си мълчите и да се молите, вместо да се обяснявате каква била йерархията в православната традиция.

За разлика от католическия конклав (съставен от клирици-кардинали), православните избираме предстоятел на автокефален събор, включващ и миряни, които като изберат патриарх да го уважават. След като Максим е назначен от ЦК на БКП, как миряните да го уважават. Каквото и да се прави, Максим остава в историята като назначен от ЦК на БКП.

Каквото и да се прави Всеправославният събор от 1998 г. остава като знак за дефицит на автокефалност и каноничност в Българската църква, която е заприличала на първична партийна организация.

(Автор: Стойчо Кръстев. Заглавието на този коментар изобретих аз, като използвах мотиви от самия текст.)
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Симеон не постигна основната си цел – да предотврати членството на България в Европейския съюз и НАТО

Много хубав и точен анализ. Заговорът на мафията срещу управлението на ОДС действително е донякъде успешен. Но само частично.

Първо, показателно е, че на КГБ-ДС им се наложи да разиграват този цирк със Симеон. В този момент това очевидно беше последното им оръжие, значи са били в пълна безизходица. Браво на правителството на ОДС, че докара мафията до задънена улица! Можем само да се радваме, че Москва е била поставена до стената.

Второ, Симеон не постигна основната си цел – да предотврати членството на България в ЕС и НАТО.

Трето, мафията наистина получи възможност да краде, както може би никога досега в новата българска история. И Симеон пооткрадна това-онова. Но за разлика от мафията, той нищо не спечели. Неговата роля и отговорност като историческа фигура с всичките позитиви и негативи на династията е несъвместима с каквито и да било далавери и кражби. Това, което могат да си позволят другите български политици, е недопустимо и немислимо за бившия български монарх. Дискредитирайки себе си, Ахмед Демир Доган например дискредитира само себе си. И какво от това? Става дума за едно нищожество, от което никой историк няма да се интересува.

При Симеон положението е различно. Независимо от отсъствието на каквито и да било лични качества, той не е обикновен политик и гражданин, а е натоварен със съвсем друга отговорност и мисия. Дискредитирайки себе си, той не дискредитира просто себе си, а цялата българска история от 1887 г. насам, както и самата монархическа идея. Това не може да бъде компенсирано с нищо, най-малкото пък с няколко реституирани къщички. По принцип най-важното за един политик е как ще се изправи пред историята (и Бога). Това важи с двойна сила за Симеон. И той определено не издържа този тест.

Наивен ли се оказа българският народ, гласувайки за Симеон? Ами в някаква степен да. Ако имаше достатъчно политическа култура, „народът” може би трябваше да прозре манипулацията. Но дори на хората да не им беше ясно защо идва Симеон и кой стои зад него, те трябваше да се отвърнат от него най-късно след обещанието за 800-те дни, казвайки приблизително следното:

„Ние с радост щяхма да гласуваме за Вас, но прекалихте. Много добре знаем, че за 800 дни и бог бе може да „оправи” една държава. От вас очаквахме една разумна, реалистична програма. Очевидно става дума за манипулация и лъжа. Вие ни правите на наивници. Затова въпреки добрите ни чувства няма да Ви подкрепим на изборите.”

Има обаче един друг момент. „Чудото” на Симеон през 2001 г. стана възможно най-вече благодарение на медиите, които отразяваха „завръщането” му не само безкритично, а направо апологетично. Излиза, че и медиите са показали не по-малко ниска политическа култура от голяма част от избирателите. Или че са били злонамерени и съзнателно са участвали в манипулацията. Което и да е вярното обяснение (разбира се, първото е по-близко до реалността), ясно е, че да се иска в тази ситуация от "народа" да прозре истината и да отхвърли лъжите на Симеон, е да се изисква невъзможното. Ако утре всички медии в САЩ започнат в един глас да хвалят даден политик, да му пеят дитирамби и да викат на черното бяло, вероятно немалко американци също ще се объркат и може да гласуват за него.

Има и един друг момент. Обществото и социалните системи са непредвидими практически по дефиниция. Въпреки това „сценаристите” от КГБ-ДС действат неуморно след 1989 г., за да тласкат процесите в България в желаната от тях посока. Да признаем, с частични успехи. Именно по силата на непредвидимостта на историческия процес обаче тези опити за прилагане на социално инженерство и политтехнологии често не само не водят до очакваните резултати, а постигат противоположен ефект.

Така например не се знае дали България днес щеше да е в ЕС и НАТО, ако БСП не беше спечелила изборите през 1994 г. и не беше съсипала страната. През 1994 г. комунистите ликуваха, но именно тази победа доведе ОДС през 1997 г. на власт. А тъкмо правителството на ОДС проправи пътя на България към ЕС и НАТО. Сега изглежда така, сякаш довеждането на Симеон наистина помогна на мафията, забави развитието на България, разби партиите и политическата система и т.н. Ала не се знае дали в средносрочен план това няма да има обратен ефект и да ускори развитието на страната.

Хитлер например идва на власт през 1933 г. с цел да унищожи омразната му демокрация. На първо време успява, но само 12 години по–късно Германия се превръща в образцова демокрация. Странно и абсурдно, но без Хитлер Германия вероятно нямаше да стане демокрация в такива кратки срокове. Е да, цената беше висока, може би прекалено висока – 8 милиона жертви.

Така че остава да се види дали включването на Симеон в политиката няма по парадоксален начин да катализира развитието на демокрацията в България. Наченки на това вече има – създаването на автентичната дясна партия ДСБ без съществено участие и влияние на КГБ-ДС и сега на коалицията СДС-ДСБ.

(Автор: "Стоян")

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Мръсна българска приказка за Крал Симеон Втори, който крал, много крал и лъгал - и вече не е цар

На 6 април 2001 г. гражданинът Симеон Сакскобурготски произнесе своето знаменито Обръщение към народа, с което започна неговия възход в политиката - но това беше и началото на неговото сгромолясване и падение. Така стават нещата у нас: политиката стана рулетка. Симеон я направи това. А днес вече хазартният играч Симеон се сгромоляса тотално, той загуби всичко, уважение, респект, достойнство, царска титла, династия, но пък за сметка на това спечели... няколко имота! Някой и друг милионец спечели наш Симеон: той, понеже е известен хазартен тип, спечели няколко имота, ала проигра цяло царство. Какво падение!!!

Тогава, преди 8 години, кръговете около ДС и БСП, уплашени от грозната опасност Иван Костов да получи още един мандат - и това тогава беше съвсем реална възможност, международният рейтинг на България и на онова правителство беше изключително висок! - решиха да разиграят последния си силен коз: Симеон. Ченгесарско-комунистическата руско-българска мафия домъкна това чудо от Мадрид, примами наивниците, които със зяпнали от захлас и умиление уста гласуваха за "Царо", и така си осигури осемгодишна хегемония. Малко след това и най-висшият пост в държавата - президентският - беше овладян от същите сили: държавен глава на България стана агентът от ДС Гоце Първанов.

Заговорът спечели. И Симеон спечели. И ония, които Симеон домъкна, спечелиха и яко се облажиха. И комуноидните олигарси от БСП спечелиха и яко се облажиха. И хората на Доган крадоха така, както само комунист у нас е крал - и както изобщо може да краде. Загуби обаче България. Горката и милата: вечно си страда от малоумието на доста големи части от толкова многострадалния, но не поумняващ нейн народец...

А пък наивниците, които гласуваха за Симеон, бяха прецакани напълно, без жалост - и едва сега го осъзнават. "Царското движение" се изпари яко дим и сега събира някакви си там мижави процентец и половина. А пък наивниците, които сложиха на власт мадридския мошеник, сега гледат със същия влажен поглед, със същински кучешки захлас по новия си спасител-месия - бат им Бойко, бодигардът на Симеона. И по Воленчо гледат с подути от безумие и алкохолизъм очи. И по Яне Янев гледат с кръвясали от чалга и от неудържима простотия очи.

Да се готви следващият - когато се провалят тия херои: тогава ще изгрее истински звездния час на Слави Трифонов. Или на Азиса. Или на Стоичкова. Они тогава ке спасяват Бугарията. На нищо не мога вече да се учудя, всичко е възможно в тая страна, изтерзана от комунизъм. Всичко тук е възможно.

За жалост май само едно нещо не е възможно у нас: цялата нация да стане със всичкия си (акъл) и да не допуска повече такива шарлатани и мошеници до властта. Да им отреже квитанциите веднъж-завинаги. Имаме този шанс на идващите избори, ама откъде ти толкова акъл у непоправими наивници?!

Много съм писал за "новия морал" на Симеона из блога си, и две книги написах и издадох за случилото се в тия 8 години, пък и в 12-те преди тях. Днес си намерих нещичко от преди време, което копирам тук:

СИМЕОН НЕ Е ЦАР. ТОЙ Е КРАЛ. МНОГО Е КРАЛ...

Тия думи могат да участват в необявения още конкурс за най-кратък политически анализ. Те могат да бъдат изсечени и за надгробна епитафия на Симеона. Който беше цар, а после стана кукла на конци на ДС, за пари, естествено: поради което проигра най-хазартно цяло царство. Но тия, които го домъкнаха, удариха, както се казва, с един куршум два заека: налапаха се яко и при това завинаги унищожиха един свой исконен и принципен враг, именно монархията. (За отбелязване от бъдещите историци на нашето абсурдно време: монархо-комунизъм е имало и има само в България, никъде другаде по света!) Днес българската корона беше натикана от нейния недостоен носител в калта, дори сякаш не просто в калта, а тъкмо в оня нужник, който стои покрит с черен плат на инсталацията в Брюксел...

Сега просто е "гражданинът Симеон Борисов", както го величаеха преди време днешните му приятели, комунистите. Гражданин, който неизвестно защо живее в бившите царски дворци. Да му се неначуди човек как е възможно това. Абе българска му работа, какво повече да каже човек...

(Забележка: снимката я взаимствах от блога на Бедров.)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Да живей Карнеги: сдобрих се с т.н. "антикостовистко влечуго"!!!

Един мой приятел ми даде съвет да прочета Дейл Карнеги, понеже според него в поведението си най-натрапчиво съм бил правил все едни и същи досадни грешки. Речено-сторено, прочетох книгата със съвети на американеца и дори тук-там я приложих. Резултатите са потресаващи! Ето по-долу един пример, до такава степен невероятен, че сам още не мога да повярвам: сдобрих се с т.н. "антикостовистко влечуго", нещо повече, оказа се, че несправедливо съм обиждал този така приятен и възпитан човек - и то само защото сме имали различни ценности и убеждения. Е, и той ме е обиждал де, няма как иначе, живеем в България.

В знак на сдобряването ни и като опит да му се извиня за предишното си държане публикувам знаменателните наши стъпки към помирение. Значи в коментарите към темата Чудесна лаборатория за изследване на политическо-личностната патология и нравственото уродство както обичайно се появи моят страстен критик, който по повод на учредяването на фен-клуб на моите оплюватели най-напред заяви:

Анонимното влечуго рече: Браво! Браво! Браво!!! Крайно време беше! Да разобличим двуличника, лъжеца, манипулатора, двойния играч и въжеиграч Философа-Марксист-Ленинист-Костовист! Стига лъжи!!!

Грънчаров, ти само да не си помислиш, че ще престана да те навестявам и тук! Няма такова нещо, мой човек! Аз, Влечугото, ще се влача по петите ти ден и нощ, нощ и ден и ще те разобличавам непрестанно!!! И така ще е докато не обясниш дали е променено отношението ти към Лудото Яне и в каква посока. Дай отчет: харесваш ли Янето, или го недолюбваш, като посочиш философски и нравствено-етични аргументи.

Ангел Грънчаров каза: Ако ти кажа мнението си за твоя (работлив също като теб!) колега по Д(АН)С Янев ще се махнеш ли оттука?! :-) Да престанеш да мърсиш блога ми съм готов мило за драго да дам. Не че не мога да те цензурирам де, ала нали съм беззаветно предан на свободата, та сърце не ми дава да те рязвам :-)

Влечугото рече: Да, ако ми кажеш мнението си за Янето и ако обясниш защо изведнъж престана да го хулиш (след като Костов се заигра с него) ще се махна! Не че няма нужда от моите разобличения, но нека да ти дам шанс поне веднъж да бъдеш честен откровен. Поне веднъж в живота си...

Освен това няма нужда да даваш МИЛО И ДРАГО, за да преставам да пиша тук. Има много по-лесен начин. Още преди много, много време можеше просто да отговориш честно и открито на няколко въпроса, които ти зададох. Никак нямаше да ти бъде трудно.

Но ти, Грънчаров, предпочете да не отговаряш, а вместо това да наричаш мен (а също и всеки друг несъгласен с теб) комунист, влечуго, бетонна глава, агент на ДС, агент на "Позитано-20", платен оплювач на Костов, платен писач във форуми и т.н.

Трябва да те уведомя, че нито едно от твоите обвинения не отговаря на истината! Крайно време е да разбереш, че някой може да не е съгласен с възгледите ти просто по идейни подбуди, а не защото има някаква изгода.

Вярно е, наистина, че проявих упоритост, сравнима с твоята, като в продължение на година и половина пишех неуморно коментари в блога ти. Но в това няма нищо лошо, нали? Все пак, истината е над всичко!

Нещата трябва да се обясняват, Грънчаров, а не да се потулват. Това го запомни от мен!

Освен това, ако си забелязал, аз, Влечугото (както ти ме нарече) съм проявявало понякога известна добронамереност към теб, допускайки, че си само дълбоко заблуден, а не че имаш някакви користни цели. Би трябвало да оцениш това.

И така, чакам отговор за отношението ти към Янето. Отговор от Философ, а не от милиционер!

Ангел Грънчаров отвърна: И как ще отговоря като философ, а не като милиционер, след като сам постоянно тръбиш, че не съм философ, а съм бил... милиционер и не знам що си още?! :-)

И още нещо: Янето съм го хулил, и не само Янето съм хулил, ами и Бойко, и Воленчо, и Гоцето, и Дмитрич, както казваш, съм ги хулил, и то много. Но сам разбираш, че всички наведнаж и едновременно човек не може да ги хули, ами си има ред: похуля един-двама днес, които са по-заслужили за хулене, утре други един-двама и така, според изявите и според заслугите.

Янето го хулих наскоро, преди месец-два, ти просто си пропуснал този момент, и не съм спрял да го хуля, ами просто не му е дошъл редът да го похуля по-яко. Щом му дойде реда, бъди спокоен, няма да му остана длъжник! :-)

Освен това в хуленето се полага всеки да бъде хулен според заслугите си, ето, примерно, Гоце, Доганич, Дмитрич, Симеонич понеже са управляющи, имат предимство, и заради тях Янето, колкото и да се старае, не може да се вреди да бъде похулен от мен, но все пак чат-пат го удостоявам с внимание де, и това не може да се отрече ако сме обективни.

Така че оценявам обвинението ти, че съм бил спрял да хуля "лудото Яне" за съвсем несправедливо: казах ти, просто има други, които са преди него по заслуги за хулене, и горкото Яне не може да се вреди. Ето, даже бат ти Бойко при мен отиде на заден план, щото таварищите Гоце, Дмитрич, Доганич, Симеонич са, признай, по за хулене от някакво си там Яне, нали така?!

Ще му дойде скоро, надявам се, реда и на бат ти Бойко да бъде хулен всекидневно, ако стане управляющ. Нищо чудно и Янето да излезе на по-предна позиция за хулене тогава, знам ли?! Нещо повече, дай Боже и Костов да излезе на по-предна позиция сред управляващите, и тогава ще ти се сбъдне мечтата: всеки ден ще го хуля Костов ако стане управляющ, бъди спокоен, то нали тази ни е задачата на нас, гражданите: да сме нетърпими спрямо управниците си, да да заслужим респекта си пред тях.

Мисля, че този отговор ще те задоволи, не знам колко е философски или нефилософски, сиреч милиционерски, ама толкова мога, така и пиша.

А иначе за махането ти оттука, искам все пак да призная, че ще ми е малко тъжно без теб, привързах се към теб, даже ще ми е скучно без твоите всекидневни обвинения, разобличения и пр. Ама и ти си признай, че можеше и малко да разнообразяваш репертоара си, а ти всеки ден едно и също, все едно и също, копи и пейст, нали така, ами скучничко е!

Не ти отговарях просто щото какво да отговаря човек на такива все еднакви обвинения, банални щяхме да станем на хората. По тази причина те оставих без внимание, а пък ти взе, че се амбицира, е удари през просото, т.е. се... оака малко, не можеш да го отречеш, нали така?

Та ако почнеш да спориш с мен по-нормално, някак си по-културно, ако успеем да влезем във възпитана дискусия, ако престанеш да ми отправяш смвехотворни обвинения че съм ченге и пр., имам чувството, че с теб ще можем да проведем интересни разговори и заедно да почнем да напредваме по пътя към истината, единствената и миличката! А досега си се въртяхме в омагьосан кръг, не беше ли така, кажи, признай, ако си честен?!

Това исках да ти кажа, дано ме разбра. Така че не си длъжен да се махаш оттука ако малко се озаптиш и престанеш да повтаряш изтърканите си дежурни лафове...

Влечугото каза: Добре, разбрах те и съм напълно доволно. Кръгът в който се въртяхме толкова дълго наистина сякаш беше омагьосан, но все пак накрая излязохме. Явно всичко това е трябвало да се случи. Както казват, писано е било!

Няма да пиша повече тук. Ако вземе че много ти домъчнее за мен - погледни предишните ми писания и мъката ти веднага ще отмине...

И накрая (с известно закъснение): Честит юбилей! Чао

Ангел Грънчаров каза: Благодаря много за поздравлението, трогна ме!

Уважавам решението ти да не посещаваш повече този блог. Вярно, че ще ми е малко тъжно без теб: ти в последната година и половина беше станал нещо като сянката ми, която ме следваше неотлъчно. Но, уви, всичко случващо се в живота ни се случва безвъзвратно. Затова: да не съжаляваме за отминалото и да гледаме с надежда към бъдещето!

Желая ти успехи!

Това е: пълно тържество на Карнеги, ето че на моите 50 години разбрах, че съвсем не е късно да се уча на това-онова. А колко ли нещастни са ония уж млади хора, които са съвсем неспособни на промяна - и които държат да са си все същите, сякаш са едва ли не съвършени?!

(Забележка: За малко да забравя да благодаря на моя приятел Иван Христов, на чиито съвет дължа това свое постижение: благодаря ти, приятелю! Ти ми доказа, че си мой истински приятел, давайки ми този съвет! Истински приятел ти е оня, който смело и честно ти казва истината в очите, а не оня, който те ласкае: и така ти прави добро! Истината завинаги е за предпочитане. А за това как се връзва тази момент с теориите на Карнеги - понеже на пръв поглед коренно му противоречи - ще пиша отделно.)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Що е тоя Яне Янев: нов кьорфишек на ченгесариата, популистка стръв за лапнишарани или и двете едновременно?

Усетът ми на гражданин, патил и препатил от безброй лъжльоци ми говори, че работата и на тоя Яне Янев, новият кумир на олигархичните медии, хич не е чиста. На предишните избори някой олигарх плати някому доста добри пари, та да се набута това чудо на природата у парламентеца. После дълго време го обучаваха в популизъм от угочавески тип, а пък сега му спуснаха задачката да се прави "велик борец срещу корупцията, мафията и олигархията", т.е. в негово лице този път мафията-олигархията един вид сама ще преследва самата себе си! Абе простотия до шия, а пък у нас лапнишарани, податливи на сапунени кьорфишеци, дал Бог, и то в изобилие.

Ето днес се е провел конгрес на яневата "партия", на който тоя смешник се е държал като фюрерче; четете по-надолу какви ги е надрънкал. Абе у нас всяко жалко парвеню мигом пощурява щом като олигархичните медии му обърнат внимание, сиреч щом като му пуснат някоя и друга конска муха, като почнат да го представят чрез серии от интервюта за "народен херой" и "избавител на нацията" от "игото на угнетителите" и прочие все такива простотии. Та ето какви ги е надумал велеречивият Яне, който така внимателно говори, щото да си разкаже внимателно урока, написан му от други; урок, който дълго е репетирал пред огледалото, щото акълът иначе не му стига да каже самостоятелно и две умни думи, четете сега словото на новия си вожд:

Българският народ е загубил всякаква надежда за политически морал, гражданите се задъхват от какви ли не проблеми, а по върховете на държавата олигархията продължава да преразпределя огромните пари по познати корупционни схеми и остава глуха и сляпа за случващото се в България.

Окото ми няма да трепне, докато в България не въведа ред и законност. Ще бъда безпощаден към всеки, независимо дали се казва Ковачки, Гергов, Борисов или Костов. По думите му на РЗС й предстои изключително сериозна битка без правила с политическата и икономическата мафия. По думите на лидера основна цел на партията ще е свикването на Велико народно събрание и изработването на нова българска конституция. Според него България няма нужда от 240 депутати, а най-много 120, а държавните агенции от 120 трябва да станат 20.

Спирам дотук, това стига, останалото - тук. Тъй де, туйто, какво има да се говори повече: коментар няма защо да пиша, щото си личи, че речите-изцепки на тоя пошъл аутсайдер, комуто някой сега надува финансово балона, са писани в милиционерската школа в Симеоново; просто няма как човек да не направи това заключение, понеже думите са нанизани все в оня добре познат на нацията ни милиционерско-ченгесарски стил. Щом някой почне да говори за Велико народно събрание, т.е. щом пусне този изпитан от най-новата ни история кьорфишек, това значи, че старателно изпълнява задача по баламосването на наивния електоратец. Т.е. изпълнява задачка на ония, които искат да продължат хубаво да ни обират и скубят, докато некадърни актьори като самото Яне нескопосано ще занимават със зрелища стоящата с широко отворени усти публика, състояща се главно от неспасяеми наивници.

Това исках да кажа: аман от мелодраматични и пошли пиески, аман от некадърни артисти, аман от публика, склонна към ронене на обилни сълзи всякогаш когато нахални шарлатани като тоя Яне издадат фалшив фалцет, сякаш играят в прочута латиноамериканска сапунка. То ние вече комай най-уверено вървим към руско-латиноамериканско-угочавеско бъдеще, щом като публиката системно не се усеща как я работят. И щом като продължава верва на клоуни-месии като тоя Яне Янев и на други все като него, да не ги изброявам, щото чалга-политиците у нас станаха толкова много, че други почти не останаха.

Ще видим на изборите доколко поклонниците на "музикалната" (пардон!) чалга у нас са станали поклонници и на политическата такава. Олигархичните медии продължават да ни тикат в носа всякакви лъжльовци и калпави актьори, все най-банални яне-яневци, щото от тях никой не се бои, понеже тяхната мисия е да правят шоу и да произвеждат зрелища. Никой от такива креслювци не се бои, напротив, те са силно желани от мафиотско-ченгесарската българо-руска управляваща олигархия - нея я е страх само от автентичната десница, страх я е само от Костов и от седесарите около М.Димитров. Та по тази причина и така любовно ни тикат милото Яне в носовете, белким не усетим блудкавия фалш на толкова сълзливото му чалга-популистко говорене.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Поучителни разсъждения, касаещи извора на нашите беди като нация

В блога на Иван Христов, наречен СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА - един нов, но многообещаващ блог - прочетох интересен коментар, в който авторът е изразил свои изстрадани и затова твърде важни мисли. Заглавието на статията, която ви съветвам непременно да прочетете, е Бедата на България. Лично за мен беше много интересно да разбера наблюденията на автора върху българския манталитет - такъв, какъвто се проявява в странство, сред нашенците, работещи в чужди страни. За мен е така интересно това понеже аз лично никога не съм бил в такава позиция, именно да възприемам нашенците в подобна среда: където наистина може да се открои истинския ни облик, където се проверява кой колко наистина струва.

Аз няма тук да пиша повече относно статията на г-н Христов, прочетете сами неговия анализ. Искам само да приведа своя коментар, който написах в блога СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА, но който не излезе там, понеже трябвало одобрението на модератор. Впрочем, съветвам новия блогър да поправи тази опция за предварителното одобрение на коментарите, понеже тя пречи на дискусията - и при това е съвсем излишна докато още не са се лепнали там разни спамъри. Та ето какво написах там:

Поздравления за задълбочения коментар, който е добър старт на този блог!

Прочетох с интерес твоите разсъждения и мога да кажа, че с почти всичко съм съгласен. Само искам да допълня нещо по повод на тия твои думи:

Така и сега наблюдаваме, как в синята зона се проявяват враждебни отношения между съпартийци и започва едно делене, което не може да доведе до нищо друго освен до загуба на синята идея. Разбира се, това не ме учудва, защото идеите са за идеалистите, а такива, за съжаление, в България след Апостола просто няма или ако има се броят на пръсти. Ние помежду си се преследваме, предаваме се, презираме се, завиждаме си и по този начин се самоизяждаме.

Та за "враждебните отношения между съпартийци" в т.н. "синя зона", т.е. за конфликтите в средите на десницата искам да се изкажа накратко. Смятам, че най-вече в средите на СДС в момента има доста конфликти, и наистина в тях се сблъскаха следните две групировки: на ония по-идеалистично мислещи политици, загрижени за ситуацията в България и търсещи изход в една силна дясна коалиция (коалиция най-вече с ДСБ), групирани около М.Димитров, от една страна, и безскрупулните използвачи и кариеристите, т.е. т.н. "синя олигархия" в средите на СДС, които са в политиката не заради някакви идеали, а единствено заради далаверата. Точно такива хора загробиха предишното СДС и доведоха до разпадането му, до отделянето на ДСБ.

Сега останките на тази паплач, вдъхновени от парите на Ахмед Доган (чрез хора на Бисеров и Данчо Ментата в остатъчното СДС), скочиха на юруш срещу дясната коалиция, и ето какви поразии правят: обжалват в съда избора на М.Димитров, сиреч доставят неописуема радост на ченгесариата, който всъщност подклажда тия конфликти. А цялата работа е затова, щото ченгесарската олигархия е съдбовно заинтересована нейният смъртен враг - Костов - да не се доближава до властта, тъй като това вещае гибелта й.

Този детайл исках да уточня, правя го, понеже в момента се води ужасна кампания по дезинформацията и дезиориентацията на масовия потребител на интернет, за съблазняването на който е вложен невероятно мощен ресурс в пари, медийно влияние и пр.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Антинатовецът Г.Първанов се има за петел, а НАТО за него явно е бунище...

Новобранец дава акъл за генерал (-ен секретар)

Представяте ли си как се е въртял на върха на стола (на срещата на върха на НАТО) в Страсбург водачът на демонстрациите срещу НАТО (от 1999 г.) Г.Първанов? И да не си го представяте, завъртането, гранично с превъртане, е факт.

Не друг, а именно Г.Първанов се оказа единствен между 28 ръководители на държавите от НАТО, който е намерил за нужно на висшия форум на алианса да предложи организацията да си уточни критериите при избор на генерален секретар. Направо се възмутил, че датският премиер Расмунсен (вече одобрен от форума) бил единствената обсъждана кандидатура (повтарям – никой друг не е намерил за възмутително обстоятелството, че общността от съмишленици коментира коментираната в предварителните контакти съгласувана кандидатура).

С други думи, Г.Първанов учи западните демокрации на плурализъм.

Човек трябва да е направо Г.Първанов, за да не е разбрал, че по правилата на Алианса деликаните въпроси за номинирането и избирането на генерален секретар се решават от т.н. тиха дипломация, а не чрез шумно и изненадващо за партньорите самообявяване.

Намирате ли смисъл във възраженията със задна дата срещу (както се очакваше, въпреки турските забележки) безспорната номинация на датския кандидат?

Изобщо няма нужда от коментар фактът, че до последния момент Г. Първанов дори не беше включил в делегацията си (нали по право, като шеф на натовска държава, пътува с подбран от него антураж) Соломон Паси, за чиято пренебрегната кандидатура за висшия пост изведнъж се е загрижил. Дори, за да бъде абсурдът пълен, от правителството буквално смъмриха президента за „пропуска“ и го призоваха публично да впише в списъка на обкръжението си за Страсбург самокандидатиралия се депутат.

В днешна България обръщането в обратната (довчерашна) посока е норма.

По-интересно е друго: Г.Първанов наставлява атлантиците да си променят критериите. Да ви напомня това на нещо и на някого?

Мащабът може и да е различен, но в точно такъв дух тази зима се изказа в Давос руският премиер Путин. Там той реши да поучава Запада как да се държи пазарно и предизвика саркастичните усмивки на всички, които не са напазарувани с руските потродолари.

Най-меко казано, поведението на Г.Първанов е ако не нахално, то „поне“ нахалост. Путин поне може да стресне кикотещите се слушатели при хипотезата, че се е взел насериозно като световен пазарен вожд, спазарен в тази роля от бльфиращи милиардери (чиито баснословни богатства се стопиха напоследък със същата шеметна бързина, с която бяха натрупани при възхода на световните цени на енергоностелите на предишния етап).

Впрочем, появата на Г.Първанов на атлантическия връх, на правата на командващ (натовска държава, а всъщност - главно нас), можеше да мине за край на неговата изолация в точно тази общност. От него за целта се искаше само да понесе тихо щастието на „реабилитацията“. Но той не може да премълчи, иде му отвътре: има се за петел, а НАТО – за бунище. Не че си го признава, но кукуригането го издава.

(Автор: Иво Инджев; статията е препубликувана дума по дума от блога на нашия известен журналист. Тук си позволих за разнообразие да сложа друго заглавие, ползвайки израз от самата статия.)

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

"Страстите и бесовете български" не угасват, ами тлеят, какво говоря: пламтят си най-буйно!

От известно време посетители на моите блогове започнаха да ми се оплакват, че онлайн-изданието на моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ не се отваря, сиреч, не могат да прочетат нищо от нея. Крайно неудобно се получава на практика: някой ги е посъветвал да попрочетат нещо от нея, потърсили хората текста, ала страниците не се отварят. Разбира се, мой доброжелател не пропусна да ми се озъби, че понеже съм изключително подъл човек, умишлено съм бил развалил тия страници, та който иска да ги чете, да се види принуден да си купи самата книга.

Разбира се, не съм пипал нищо в блога що се касае до тези страници, но наистина се появи проблем не само за тях, а за всички мои по-стари публикации: налице е проблем с автоматичното изписване на адреса на всяка публикация. Аз сам установих този проблем когато безуспешно съм се опитвал да открия някакъв свой текст, ала страниците не се отваряха. Наложи се да се опитам сам, изхождайки от слабите си познания, да се опитам да реша проблема. Стигнах до извода, че трябва да внеса корекции в тия автоматични адреси, които в стария си вариант включваха част от заглавието на кирилица, което според мен е и причина след време да не се отварят. И започнах да поправям адресите ръчно, като тестовата част почнах да я замествам с цифри, понеже бях разбрал, че при така изписан адрес няма проблеми с отварянето.

Да, ама това е огромна работа - в стария ми блог има 1 756 Post-а! (В новия такъв проблем с адресите не съществува.) Доста време си загубих тия дни да поправям адреси, ала не мога да смогна. А пък и почнаха да ми се жалват някои хора, че не могат да прочетат нищичко от упоменатата книга, което ме принуди да почна днес работа по отстраняването и на този проблем.

Понеже се оказа, че сам трудно мога да открия всяка отделна публикация (или пък за да я открия се налага да загубя страшно много време) се принудих да ги препубликувам на друго място, като новите линкове ги сложих на обичайното място, именно в раздел ИСТОРИЯ на първия ми блог, който, както е известно, вече е видеоблог. Тази страница ИСТОРИЯ я има и на много други места из блоговете ми (примерно в рубриката ЗА СТУДЕНТИ, УЧЕНИЦИ И ВСИЧКИ ИНТЕРЕСУВАЩИ СЕ), така че всеки, който се интересува, лесно може да открие търсените текстове.

Да, ама ето, няколко часа загубих да препубликувам цяла книга, изморих се, а книгата е само наполовина публикувана. Разбира се, в близките дни ще продължа тази неприятна работа, стига да съм в подходящо настроение - и да имам излишно време. Ето сега вече някои с пълно основание могат да ме обвинят, че правя това с користна цел, а именно хората да се видят принудени да си купят книжното издание. Зачете се някой тука, запали му се любопитството, но... текстът свършва, и ето, човекът се вижда принуден да претърчи до кварталната книжарничка да си купи книгата - не че там ще я открие де, ама такава е думата. Не е точно така, но се питам: а пък откъде-накъде и нима някъде е доказано, че все онлайн трябва всичко да се чете?! И нима е толкова лошо някой да вземе да си купи и някоя книга за да изчете същото?!

А пък понеже стана дума за книгата за страстите и бесовете български, ето сега и още един проблем с нея, за който съм писал и преди: нали си спомняте, че миналото лято реших да направя "широкомащабна" рекламна акция за току-що излязлата книга, някои сигурно си споммнят. А именно реших да подаря на 100 известни блогъри, журналисти, политици, "ентелектуалци" и пр. съвсем новата книга. Речено-сторено, пратих им я и дори ги помолих като я прочетат, да споделят с мен впечатлението си, което като автор ми е твърде интересно.

Да, ама не: трудно, много трудно може да се победи наший родний болгарский темперамент! И да се разклати даже е трудно и даже невозможно! Що стана ли? Ами как какво, ясно що: получиха си хората книжките, и стоически се захванаха да мълчат - ни вопъл, ни стон, он се наричаше... Антон! (С няколко изключения, където хората реагираха нормално, ала тия изключения се броят на пръстите на едната ръка.) Брях да му се не види: аз съм спокоен човек, но понеже съм и изследовател на наший родний темперамент, чат-пат ги бодвах тия мълчаливци, те се поразмърдваха, и пак дружно млъкваха! Та ето днес рекох да продължа експеримента си, поради което в няколко блога на знаменитости, получили книгата ми, ала стоически мълчали цяла година, публикувах ето това писъмце:

Г-н П..., извинявайте, че не е по темата, ама току-що се сетих да Ви питам нещо важно; отдавна чат-пат се сещам и все се каня да Ви питам, ама забравям; нали знаете, старостта не прощава никому...

Та се осмелявам, пардон, да Ви попитам следното: Ваша милост получи ли моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), която Ви изпратих миналото лято? Питам, понеже тия дни Богомил Шопов ми рече, че не я бил получил, та аз се уплаших да не би и екземплярът за Вас да не е пристигнал изобщо.

И понеже нищо не сте ми рекли дали сте я получили, та се осмелявам да Ви запитам ето сега по тоз въпрос; надявам се великодушно ще ми отговорите, за което най-смирено моля.

А пък за жалост съм Ви загубил адреса на имейла, та съм принуден да ползвам този не съвсем правилен начин за контакт с Ваша милост. За което именно моля най-коленопреклонно за извинение още веднаж...

Поздрави!

Написах това примерно на Радан Кънев, на К.Павлов (Комитата) и на неколцина други още. На тия, на които им намерих имейла, ги попитах там, да не ги резиля публично хората. Резултатите от това допитване, съдържащо реакциите на наший така молчаливий (по тоз въпрос, а иначе крайно словоохотливий!) елит, ще ви ги съобщя най-прилежно, и то завчас щом ги получа. Имайте ми вяра, държа на думата си, пък е и любопитно що ще рекат тоя път...

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Чудесна лаборатория за изследване на политическо-личностната патология и нравственото уродство

Един приятел ми каза, че ченгетата, работещи като щатни оплювачи на Иван Костов, на демокрацията, на СДС, на ДСБ, на дясната коалиция, на европейските ценности и пр. си били създали нещо като фен-клуб, който, неизвестно защо, го били нарекли в моя чест, а именно HUMANUS FAN CLUB.

Разбира се, там като шеф и церемониалмайстор се проявява анонимникът Бялгазар Иванич, който, след като се провали като политически блогър-провокатор и закри нещастния си блог, сега си е намерил ново поле за изява. Явно е имал крещяща нужда да изразява някъде емоциите си спрямо мен, та по тази причина човечецът си е намерил най-после подходящия отдушник. Който прилича по-скоро на нужник, ама да не придиряме: това могат, това отделят хорицата...

Искам да благодаря на инициатора за чудесното хрумване да си учредят място, където колективно да си изливат злобата и помията, с която досега цапаха безобразно всякакви форуми и блогове. А ето сега дежурните оплювачи вече си имат собствена клоака, където да изливат нечистотиите си: и, подобно на плъховете от канализацията или на блатни жаби да се радват на смрадта, която се излъчва оттам. По този начин блоговете и форумите ще се поочистят от техните гадости, плюнки, храчки и други такива мерзости от всякакъв вид. Нека там да си изливат на спокойствие мъката, нека да реват, да хлипат, да стенат, да си споделят мерзските душевни терзания: желая им успехи в тази насока, защото свободното изливане на емоции е всъщност ефективна терапия на психичните разстройства и проблеми на непълноценно живеещите индивиди-комуноиди.

Чудех се дали да пиша за това, понеже, както гледам, публиката им е доста скромна и рехава, но хайде, от мен да мине, да им направя малко нещо като реклама - старае се все пак моят безличен фен Бялгазар Иванич. Който, както сега забелязвам, освен по комунизма и по ДС си падал и по голите мъжки тела: понеже е украсил новия си блог с "голо мъжко тяло". Защото скулптурата на Давид от моя блог я е възприел като "голо мъжко тяло", докато тя всъщност изобразява красотата на човешкото тяло. Модерната психология отдавна е доказала, че политическата и личностна ощетеност в дълбините си винаги е сексуално обусловена, т.е. дължи се на крещяща сексуална непълноценност и неудовлетвореност.

Та ви съветвам, когато ви стане скучно, чат-пат да поглеждате в новия блог на Бялгазар Илич Иванич, та да се повеселите малко. Той вече се е превърнал в нещо като отровно блато, където са накацали издути мръсни и смърдящи жаби, които весело издават стенанията си, цивренето и квакането си. Е, разбира се, трябва да затъкнете ноздрите си, да държите с пръсти носа си, щото там наистина ужасно смърди.

Но иначе пък от друга страна погледнато онова място е нещо като хубава лаборатория за изследване на политическо-личностната патология и нравственото уродство, поради което все пак има смисъл човек отвреме-навреме да наблюдава какво става там и да си прави изводите. В този смисъл желая на блога на моите дежурни фенове и щатни оплювачи нови и нови успехи в лютата и жестока битка за своето нравствено очистване, която, без да си дават сметка за това, де факто водят.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Иван Костов - един човечен и мъдър политик от европейска класа

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Морска импресия с мравка и пясък

Пясъкът, златист и топъл, се изцежда между пръстите ми и се струпва на малки хълмчета. Хълмчетата трептят и израстват пред очите ми, а когато движението им замира, внимателно ги забърсвам с ръка и те изчезват. Златистият и топъл пясък гальовно се губи между пръстите, детските хълмчета танцуват и празната ми длан старателно и вглъбено отразява заслепяваща гладка повърхност. Играта ме люлее в приятен унес. Цялото ми тяло се е отпуснало, къпейки се в меката светлина на привечерното слънце. Главата ми почива върху коленете на свитите ми боси и прашни крака.

Целият свят е далеч и аз съм свит, нищожно малък, в това безкрайно море от милваща топлина.

Ръката ми изтрива танцуващите хълмчета. Босите ми крака оставят резки отпечатъци върху гладката повърхност. И пак се свиват за да подпрат сънната ми глава. Наоколо са зелени хълмове. Необикновена свежа зеленина. В ниското са грижливо обработени градински парцели и стърнище на рано ожъната нива. Далече по крайбрежието на реката се припичат приказни деца. Те изглеждат още по-далече и призрачни, защото ги гледам право срещу слънцето. Един рибар, подгънал крачоли, е нагазил в плиткото и търпеливо стои. Рибарско търпение.

Една мъничка мравка полазва по мен. Опитва се да ме ухапе, но кожата на стъпалата ми е втвърдена от камъчетата на крайбрежието, по което щрапам от дни, и тя тръгва нагоре. Пълзи, движи си. Едно мръдване на ръката ми и ще я смачкам. Пръстите ми с бързо и меко движение хващат мравчицата. Обръщам я срещу себе си и я гледам злорадо.

Издълбавам мъничка пропаст в пясъчната повърхност и коварно я пускам в нея. Мравчицата сепнато замира и веднага тръгва по склона й. Но направила само няколко нетърпеливи движения, лавина от изсъхнали блестящи песъчинки я засипва и свлича на дъното. Тя се обръща на крака и тръгва пак. Крачетата й работят бързо-бързо, като че ли плува по пясъчната повърхност, която изменчиво се губи под нея и я свлича надолу. пада и мигом тръгва нагоре. Пясъчният склон се събаря, удря я с каменни блокове, затрупва я и задушава, но тя изпълзява от пясъчната лавина и наново върви. Не спират нито за миг напразните й и трагични усилия. Понякога ми се струва, че й остават само още няколко движения до спасението и я насърчавам: Давай! Но пясъчникът се срутва, преметва я комично и тя пада в пропастта, съпроводена от моя смях - за да тръгне наново.

Небеса! Каква неистова упоритост! Върви, неспирно върви! Изкачва се търпеливо, събаря потоци от пясък, плува нагоре срещу течението им и неизменно пада, за да започне от дъното!

Мравчицата се опепели. Цялата посивя. Телцето й стана пребито, погрозня, движенията й - морни. Но тя нито веднъж не спря своите усилия и все дращеше и събаряше песъчни лавини върху себе си. Излизаше до ръба на пропастта с неимоверни усилия и рухваше в дъното й.

Пясъчната стръмнина се разруши. Мъничката мравка изпълзя на върха, без да спре прекоси пустинята и изчезна зад треволяците.

(Автор: Иван Иванов (Иванич), Монтана. Откъсът е от книгата "ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН, КОЙТО...", чието излизане скоро предстои.)

Добави в Svejo

Доказано вредни за живота и здравето на българите

(Препечатка от блога на К.Манолов)

Добави в Svejo

Безценен читателски отзив за книгата "Изворите на живота"

Няма още месец, откакто книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (Вечното в класическата и модерната философия) излезе от печат, и вече получавам оттук-оттам безкрайно ценни за мен читателски отзиви, които ми показват, че ненапразно е отишъл трудът, който вложих за написването й:

Прочетох великолепното представяне на този все още неизвестен поет от Монтана - Иван Иванич (Духовният аристократ Иван Иванич и ръкописът на неговия дневник, който предстои да излезе като книга съвсем скоро). Ангеле, ти пак разтърси душата ми. Просто нямам думи, каквото и да кажа ще бледнее пред този изумителен изказ, който удивлява!

Ето и удобен случай да споделя и аз прочетеното от мен в "Изворите на живота". Малко е да се каже: "Харесва ми!" То е нещо много повече. Намирам удивителна прилика с моята същност. Как точно долавяш човешката душа в нейната дълбочина! Поразително е. Имам чувствто че ме познаваш толкова добре...

Така сигурно ще усети нещата всеки, който прочете книгата. Да си призная, започнах да подчертавам силните моменти, но се оказа, че трябва да подчертая абслютно всичко - въпреки това не се отказвам.

Ще ми се да цитирам дадени абзаци, ще стане много дълго, но нищо:

"... любов съществува не само между мъж и жена, между родител и дете. Любовта, любовното отношение може да пронизва всичко онова, което съставя живота, а също и целостта на съществуващото и неговата душа и същност, т.е. истината на битието ни..."

(Написа: Ана Грег, Велинград)

Добави в Svejo

Щедро платени от ченгесарската олигархия презрени мекерета денонощно работят срещу дясната коалиция

По повод на мой отдавнашен постинг (Важно питане, отправено към лидера на СДС Мартин Димитров) в Свежо.нет открих, че някой си Кръстев е написал наскоро следния бесно-патетичен коментар:

Кръстев преди 12 часа рече: Поредният безгръбначен лозунгово картонен СДС вожд, това пролича още от коалицията с националните предатели начело с обществения престъпник Костов. Всичките са провалили се политиканстващи нещастници, които никога не са имали визия за управление, а единствено апетит за безкрайно плюскане доказва го собственото им положение и това на държавата във всичките й аспекти. Морално е да искаш да си във властта единствено ако можеш да направиш нещо полезно и добро за обществото, а не както тези искат само за да могат да доят обществото и да пречат на неговото развитие. Тези паразити и безпринципни предатели, чиято безмерна наглост би изумила и камък сами си вярват на лъжите с които мамят електората. Повечето от тях много добре съзнават какви нищожества са в професионален план. На обикновена държавна службичка не биха могли да се облагодетелстват според алчноста си, затова ламтят за пожизнено депутатство! В крайна сметка Мангалската визия ще измести безгръбначния и ще овладее останките на СДС, впоследствие ще започнат безкрайните безобразия, които сме виждали досега и постепеното разлагане на ГЕРБ докато отново дойдат откровените и неприкрити като ДСБ и СДС комунистически престъпници... О, времена, о, простаци... и вие, и ние нещастни косвени жертви!

Виждате каква патетика е вложил в думите си тоя писач - в тях е налице почти същата енергия, която може да се открие в писъците на някои провинциални и други пишман-лидери на СДС (вдъхновени главно, разбира се, от пари на мафията и на Доган: то, аслъ, Доган, Гоце и другите ченгета като тях са мафията!), които тия дни така сърцераздирателно реват, сякаш са ощипани по най-непристоен начин невинни госпожици - понеже явно не се виждат на бленуваните места в депутатските листи.

Ах, тия пусти кандидат-депутатски листи, що глави са изяли те: и ето сега в тия дни може да се види как във всички партии тази мръсна пяна, състояща се от безпардонни кариеристи, изплува на повърхността и яростно натиска, за да се набута в някоя заветна листа, и то на по-предно местенце, разбира се. Та на М.Димитров хич не му е лесно в тия дни, на Костов също не му е леко (и в неговата собствена партия има доста кариеристична паплач, то къде ли я няма тази вездесъща паплач!), ала трябва да издържат - и то тъкмо в името на България, на нейното европейско бъдеще.

А по повод сърцераздирателните писъци на тоя луд Кръстев написах там, разбира се, следната реплика:

Ангел Грънчаров рече: Кръстев, унесъл си се и пишеш пълни простотии. Тия "политици без визия" като "обществения престъпник Костов" промениха из основи България и я направиха страна, достойна да бъде член на НАТО и ЕС. Така че истеричните ти крясъци, които откривам в твоя коментар, ми говорят, че си крайно объркан човек, абсолютно неакеватен спрямо политическите реалности в страната. Поради което бих те посъветвал да се консултираш с психолог и дори с психиатър: ти, човече, сякаш не си от този свят, ти живееш в един вътрешен лудешки свят, който няма нищо общо с реалния. Най-доброжелателно ти го казвам: погрижи се за здравето си та белким мирясаш и се успокоиш. Желая ти здраве и успех!

Този малък епизод е показателен: интернет-форумите и блоговете кипят тия дни и нощи от изцепките на подобна арогантна паплач, която се упражнява в любимото си занятие: плюене по Костов, по десницата, ето, вече почнаха да плюят и по М.Димитров, след като се видя, че той няма намерение да рипа по свирката на синята олигархия-клиентела в СДС (както правеше П.Юруков), ами иска да прави сериозна, отговорна политика в името на България.

Ясно е, че тази интернетна паплач е добре стимулирана с пари на ония, за които дясната коалиция е смъртна опасност; а пък някои, възможно е, да го правят и от простотия, ама чак толкова извратени хора, чини ми се, вече няма. Т.е. остава хипотезата за съвсем небезкористна акция на платени от ченгесарската олигархия аморални интернетни драскачи. Дали има още шарани, които ще се хванат на въдиците им? - ето на този въпрос не мога обаче да си отговоря. Вие как мислите?

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

За влиянието на блоговете в предизборна обстановка

Za vlianieto na blogovete v predizborna obstanovka from Angel Ivanov on Vimeo.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Съвременни нрави: ВИП-либийката Кристияна от VIP Brother прави печеливш бизнес от... нещастията си!

Гледате ли "шоуто на хилядолетието" VIP Brother, онова, в което "звезди" са самият Азис, Софка, Тошко на баща му и на дядо му, Кошлуков, Део дето се вре навсякъде и... кой ли още беше там?! Тия бе, дето се преструват най-усърдно и лицемерно всяка вечер колко са милостиви, жалостиви, загрижени за "ония там, бедните, горките сирачета и прочие": надминаха по наглост даже самата Масларова, която иначе си е шампион по коравосърдечие и гьонтапигьозлък. За малко да забравя президента Гоце, който също е крайно жалостив и състрадателен към "нещастията на хората", е, вярно де, пушката му струва само некакви си там 50 000 лева, ала он, човечецот, си арен и убав!

Та в туй шоу, връх на подигравката със самата идея за благотворителност - всичко у нас трябва да бъде без остатък опошлено, освернено и извратено! - станало си не знам какво и що си и пр., понеже аз не го гледам: някак си ми става тъжно за окаяната и така ощетена човешка природа като го налучкам случайно при смяната на каналите. Та има там, в туй шоу, една вип-персона, зовяща се Кристяна, ако не греша, която се прочу... знаете с какво де, да не се повтарям. Та тая същата сега вече е ВИП-персона и прави всякакви опити с жалкото си мъжле да осребри така ненадейно сполетялата я слава: неслучайно поетът го е казал туй нашенско "Пази Боже сляпо да прогледа!". Та в тази връзка попаднах в нета на един любопитен разговор в Свежо.нет (по повод на една публикация), който ви привеждам, та да се позамислите връз някои неща, които иначе едва ли ще усетите (мнозина от нас българите, за жалост, се славят с дебелокожието си!):

Истината рече: Онзи псевдо-вип Тошко Африкански се държеше с нея безобразно. Гледах го във VBOX-a. Срам и резил за този глезеник на съдбата. Смела и достойна жена! Възхищавам се на нейната смелост и хъс.

Lissa_waw рече: Нагла лъжкиня, която още не е излязла от ролята си. Кристияна НИКОГА НЕ Е БИЛА В ЛИБИЙСКИ ЗАТВОР 8 ГОДИНИ. Бяха в полицейски следствен участък, а в затвора Джудейда прекараха в луксозна килия специално обзаведена за тях. Останалото време си живуркаха в една вила в Тажура, с охрана и обслужващ персонал и непрекъснато обикаляха Триполи с дипломатическият джип на българското посолство, който караше Здравко. Същият излежа 4 г. в затвора за криминални престъпления, след което беше назначен на длъжност градинар - на циментеният тротоар на българското посолство със 700 евро месечна заплата. Същият в продължение на години манипулираше по телефона от българското посолство българското общество, естествено за негова сметка. Тези двамата в Либия никога не са били семейство, а Соломон Паси им донесе при посещението си изготвени документи в България за брак. Къде изчезна майката на Кристияна, която устройваше протести пред посолството? Защо от всичките пет сестри точно тази определяте за смела и достойна жена? Защо тя е по-по-най?

Lissa_waw рече: Защо? Нали точно тя и Нася Ненова направиха признания, а другите сестри не са, но тях не смятате за смели и достойни? Не им се възхищавате и не питате, а къде са те сега? Мен ме е гнус от тази жена, която не пропусна да покаже истинския си облик с обръщането на чашите. И никак не е случайно, че точно Тодор й задаваше неудобни въпроси. Явно поназнайва повече от другите, които й се възхищават. Подобна наглост може само тази. Добре, че излезе от къщата, че кой знае още колко много излагация щеше да има, такава, каквато само ние, дето я знаем от Либия и сме я виждали. Как нагло и безпардонно се усмихва хитрата кума Лиса в очакване да се обади Надежда Михайлова, че да й предаде урок по наглост и дипломация, но не би. Тая велика жена изигра главна роля в далаверата на века.

Истината рече: 1.Нагла лъжкиня - емоционален и неверен отговор 2. НИКОГА НЕ Е БИЛА В ЛИБИЙСКИ ЗАТВОР 8 ГОДИНИ - Лъжа 3.Другите сестри не са, но тях не смятате за смели и достойни - Лъжа! Напротив! Всички са смели и достойни! Няколко изречени лъжи на ден не са полезни нито за здравето, нито за доброто на света. "Особен акцент Вълчева поставя на електрошоковете и на един от надзирателите, който тя нарича Кучето. Той е поставял до ухото й касетофон, от чийто запис е чувала как другите медицински сестри я обвиняват, а след това в разстояние на няколко часа четири пъти е била разтърсвана от електрошокове. "Гънех се като червей, усещаше се миризмата на изгорена плът. Бе невъзможно да плача или да се моля. Бях се превърнала в кълбо от страх и инстинктивни рефлекси. За да плачеш трябва да можеш да мислиш. Аз вече нямах мозък."" Няма да споря с теб! Само искам да уточня, че истината никога не може да бъде видяна в кристалната си форма. Самият факт, че се изказваш толкова неподготвена показва някаква скрита злоба и омраза, която аз не толерирам в никакви форми. Успех и късмет! Приятели, но не в тази тематика.

Lissa_waw рече: Истино, аз съм била в Либия, а не тия, чийто сайтове и тиражирани лъжи ми предлагаш. Аз пътувах в един самолет за Бенгази на 13 май 1991 г. и видях коя софийска държавна "Волга" на БКП я докара на летището и кой точно я изпрати. Същият, който по онова време беше първи секретар на БКП в София, а впоследствие в Плевен. Същият, който беше гарант на кредитните милионери в Северна България, а в последствие беше министър на МВР. Знаеш го, знае го целият български народ, ако ти си бил малък и си нормален, когото досиетата не го интересуват - то си е твой проблем.

Истино, не ти, и не тия от сайтовете, които ми цитираш бяха в Либия, а аз. И не те, а аз съм виждала и знам кой къде беше с кого, и как. И не само аз. Знаят го всички българи, които бяха, а някои все още са там. Ако те интересува нещо друго освен това, което вече е тиражирано в медиите - питай. На твое разположение съм и на всеки, който истината го вълнува. Ако се страхуваш можем да пренесем разговора на друго място. С уважение!

Истино, можеш ли да ми отговориш на следните въпроси: - какво стана с обещаният отчет на министър Калфин за всяка похарчена стотинка по т.нар. "Дело на медиците"? Защо не се случи? - Какво стана с разпита на сестрите и заведеното дело срещу т.нар. "Дело на мъчителите", въпреки заявеното желание на полковник Джума да се яви пред българският съд? - Защо точно смелата българка не се яви на разпит пред Френската парламентарна комисия, а вместо това скача с бънджи въже? - Защо най-смелата, с писмените си признания е все в обектива на камерите, а ония, които нищо не са признали стоят скромно пренебрегнати встрани? Имам още много въпроси, но отговори ми на тези и ще продължим, защото за мен е ясно, че си един от всичките наивни изманипуларани българи, чийто пари заминаха в Неизвестното, но за сметка на това пък емоциите им са видни. Ей я на в Нова на Кафе при Гала, погледай я, послушай внимателно и пак кажи.

Истино, не бъркай истината със Злоба и Омраза, защото това ми прилича на "Сестра ти е курва, а ти иди доказвай, че имаш брат". Не злоба и омраза, а уважение към Истината и фактологията диктуват въпросите и отговорите ми. Милиардите на България заминаха безвъзвратно, но нима не искаш да знаеш защо, как и от кого? Защо? Благодаря за корекният тон. Поздрави. И все пак, опитай се да се ориентираш - Боже, толкова елементарни и плоски номера Ви пробутваха и само незнанието и чувствителността Ви помагат да вярвате във всичко, което се тиражира в медиите. Ами ако някой ден видиш фотография на същата на плажа в Триполи, когато ти мислеше, че е в затвора? Ами ако я видиш да пазарува с парите на българските данъкоплатци в "Махари" с пълна каруца, когато в България хората от нямането си даваха, за да си тъпче търбуха? Намери едно предаване в "Шоуто на Слави" - интервю с Миролюба Бенатова, в което тя казва, че Кристияна е била в затвора общо 1 г. и 4 месеца и е! Същата Бенатова, която написа книгата й.

Истино, не ти и тия от сайтовете, които ми предлагаш са били обслужвани от Кристияна в качеството й на кафеджийка в офиса на главният секретар д-р Саад ал Алмруни, с ранг на регионален министър на здравето, когото разпознавах всеки път, когато ги показваха зад решетките в съда, който всеки път стоеше точно зад нея. Той беше съден и за това, че вместо да я назначи на работа, според договорът й за мед. сестра като на всички други, си я взе в офиса за лична употреба. Не се ли питаш защо точно ТЯ? Защо точно на нея се прави реклама? Защо другите сестри, които са много по-големи героини, защото не са писали самопризнания, но също са били измъчвани - ги няма? Защо? На теб не ти е ясно защо точно тя е приятелка с Нася Ненова, но аз знам. Нася нямаше нито трудов договор, нито работна виза и беше въвлечена в цялата тая дандания именно от Кристияна, че такива едри изрусени булки в Либия са номер едно за либийците и същата е жертва не на либийското правосъдие, а на собственият си морал и незнание.

FEN0MENA рече: Хм, има нещо вярно...

Lissa_waw рече: От които се възползва сводницата Кристияна. Точно в нощта, в която Нася уж направи опит за самоубийство, какъвто никога не е правила бях в Мусташфа Маркези и чух как викаше от прозореца на Реанимацията на английски "Помощ! Помогнете ми! Ако има чужденци кажете за мен в Българската амбасада!" И отидох, и не само аз, много чужденци алармираха за това. Нася беше с белезници, закопчана за прозореца и крещя, докато полицаят е бил в тоалетната. Как се самоубива един закопчан с белезници? Първо уж ги беше рязала със скалпел, че те в либийските болници се дават на затворниците да си ги имат под ръка, нали? После беше, че си прехапала вените? И заща се сменяха версиите за уж опита й за самоубийство? Или може би нараняванията й са точно там, където са били белезниците, понеже се е поохлузила. Я пробвай да си прехапеш вена да видим как става тоя номер и го сподели с медиците, че да се научат как да вземат венозна кръв без да пукат вени.

FEN0MENA рече: Той Тошката правилно и каза...

Lissa_waw рече: Извинете, "Мусташфа маркези" означава Централна болница. Истино, я ми кажи, как така се случи, че именно дежурните интелектуалци на БКП - БСП, начело с академиците Антон Дончев, Светлин Русев, проф. Драгомир Драганов и лиричната им поетична певачка Велислава Дърева, любовницата на Светлин Русев - Нешка Робева и сиета (виж ги в Гугъл) сформираха граждански комитет, в чийто борд на директорите се озова не кой да е, а именно д-р Иван Чомаков, който също по онова време 99-01 г. беше на работа в Либия, а месец след завръщането си от там се събуди кмет на Пловдив? И точно същият беше в борда на директорите на фонд "Бенгази", чийто икономически директор беше не счетоводител, и не българин, а един иракски комунист журналист Насър Абдалла?! Вероятно в България няма икономисти, няма българи, че се наложи иракски журналист да управлява милионите на България!?

Не ща вече да слушам кой какво рекъл и кой какво си мисли и чувства, че аз имам и очи, и уши, и мозък, който не е подлаган на електрошокове. И всичките ми емоции за хората, но не и за лъжци и манипулатори. Че то не е никак случайно, че именно Тодор й го каза. Ясно е кой е и от кои среди произхожда, нали? От ония, дето поназнайват малко повече.

Истината рече: Давай на части! 1."Истино, аз съм била в Либия, а не тия, чийто сайтове и тиражирани лъжи ми предлагаш. Аз пътувах в един самолет за Бенгази на 13 май 1991 г. и видях коя софийска държавна Волга на БКП я докара на летището и кой точно я изпрати. Същият, който по онова време беше първи секретар на БКП в Сф, а в последствие в Плевен. Същият, който беше гарант на кредитните милионери в Северна България, а в последствие беше министър на МВР. Знаеш го, знае го целият български народ, ако ти си бил малък и си нормален, когото досиетата не го интересуват - то си е твой проблем." - Аз нямам проблем! Не виждам каква е връзката със ситуацията!? Ти може и с чартърен полет да си летяла дотам, но не смесвай двете неща. Говорим за една специфична ситуация с ясни трагични последствия (макар и хепиендски) С една дума това е конспирация!?

Lissa_waw рече: "Говорим за една специфична ситуация с ясни трагични последствия(макар и хепиенд-ски)." Нещо не разбирам?! Къде ти е въпроса и какъв ти е отговорът? Доста йезуитско, не мислиш ли?

Истината рече: Може да си права, но моята гледна точка е оформена от медийната суматоха около този случай. Все пак ми трябва време да проуча нещата. Нещо ми казва, че имаш право, но все още се съмнявам в категоричната ти оценка.

FEN0MENA рече: Мен ме дразнеше, много се лигави...

munroe рече: Кво я нападате само?

Истината рече: За съжаление не съм гледал Вип Брадър. Единственото което видях е нападката на Тошко към нея. Беше грозно, но сега започнах да връзвам едни разплетени паяжини. И ми намирисва да се извинявам на Lissa_waw.

munroe рече: Тошко е най-гадния човек, който съм виждал. Прост като баща си... Известен само с това, че е внук на Тодор Живков...

Истината рече: И аз едвам го понасям. Глезеник на съдбата. Но не му завиждам за това.

FEN0MENA рече: Не че тая Кристияна не се глезеше...

munroe рече: Най-много ме дразни в Тодор, че казваше на Кристияна да се маха, защото ГО натоварвала. Басси егоиста... Че ако всеки го натоварва всеки ли да се маха?

Lissa_waw рече: Не ме интересува кой кого с какво дразнел с физическото си присъствие. Интересува ме истината за ДАЛАВЕРАТА НА БГ ДС и в частност за Кристияна да излезе наяве, такава каквато е, а не каквато Ви я поднасят. Истино, за мен не е важно аз да съм права, а Кристияна и т.нар. обединителна кауза за българския народ "Не сте сами" да са прави и истински. Аз само питам. Поздрави.

FEN0MENA рече: Аз съм съгласен с Lissa_waw

Lissa_waw рече: Истино, искам да те поздравя, че си качи темата отново, въпреки че някъде я бяха натикали през нощта.

munroe рече: Каква е далаверата за ДАЛАВЕРАТА НА БГ ДС, че не съм запознат?

Истината рече: Невинна до доказване на противното.

Lissa_waw рече: Точно така, само че вероятно не знаеш, че по думите на професора по международно право, Борислав Йотов, българин, доказателственият материал по делото съдържа 8 000 страници. Не аз, а професорът по право, българин го твърди, аз само припомням нещо, което може и да си пропуснал. Запитвал ли си се, например, защо никога не бяха публикувани конкретни неща по делото на медиците като обвинителен акт на либийската прокуратура, както и мотиви на съда за 4 пъти издавани смъртни присъди? Защо не бяха публикувани в българските медии и всеки сам да си прави изводите, а само ни бяха преразказвани едно към кесим и то определени журналисти, които имаха достъп до съдебната зала в Триполи, но не и до делото им? Имаш ли спомен да си прочел някъде нещо конкретно - факсимиле от някакъв съдебен документ? Имаш ли отговор на въпроса - защо на Лисабонската среща точно Гоце беше изтипосан до Кадафи пред цял свят? Мислиш ли, че това е случайно, след като знаеш че една такава среща от най-високо междудържавно ниво, която се подготвя от президентските служби в продължение на една година е случайна? Защо нашата президентска служба не протестира срещу този явно несправедлив случай за българите, ако той не е бил съгласуван предварително?

FEN0MENA рече: А я ми кажете защо постоянно се навърташе около Део?

Lissa_waw рече: Вижте ТОВА

И така нататък, разговорът продължава. Можете да го следите като натиснете ТУК. Аз го копирах за да го съхраня тук (ако вземе та случайно да изчезне оттам, знае ли човек!), та да се запази за идните поколения. Които трябва все пак да знаят отнякъде какви нрави са господствали из любезното ни отечество в тия преломни години, в които живеем...

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

Добави в Svejo

Духовният аристократ Иван Иванич и ръкописът на неговия дневник, който предстои да излезе като книга съвсем скоро

Наскоро писах за моя духовен приятел от Монтана: Съкровеният свят на моя приятел от Монтана Иван, поет и човек от голям калибър. Обещах ви тогава да публикувам тук още стихове от неговата невероятно мъдра стихосбирка и скоро ще изпълня обещанието си. Но сега искам да разкажа нещо друго, което съм убеден че ще ви разтърси: както разтърси и мен.

Първо искам да ви кажа нещо, за което дълго време се чудих дали изобщо да пиша, но се налага. Г-н Иван Иванич е тежко болен от рак, в последния стадий на болестта: той си знае как преживява този факт, но дай Боже всекиму да има неговия дух - дори и уж здравите хора често сме много по-отчаяни! Защото когато уж сме здрави, не ценим това, което имаме - и все мърморим и се оплакваме. А г-н Иванич вече знае кое е истинско и кое не е. Той е изключително мъдър човек и невероятно емоционален събеседник. Дори и сега, когато жестоката болест прояжда тъканите му всеки час.

Разговарям с него само по телефона, и в гласа му не усещам отчаяние, напротив, понякога сам звуча по-отчаяно: невероятно силен дух има този човек, за което му се покланям. След всеки разговор с него той ме заразява и изпълва със сила, той, тежкоболният! Този човек веднъж ми сподели, че отдавна е усетил вечността, поради което нещата му изглеждат съвсем иначе. Голяма мъдрост има в тия думи: знайно е, че Сократ е определял философията като онова, което приживе ни приучава как да умираме, т.е. с достойнство един ден да се разделим с този свят. Няма как - всички сме смъртни. Въпросът е обаче не само да живееш с достойнство, ами и да умреш достойно. Защото всички ние, смъртните, живеейки, постоянно умираме - ала не го съзнаваме. Моят приятел от Монтана - за мен е чест да го нарека така - умира като философ, съвсем достойно, по мъжки, смело, както е и живял. Прекланям му се и заради това, което за мен, философа, е свидетелство за необичайната сила на духа му.

Ще ви разкажа още нещо. Щом излезе книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА я изпратих и на него, както и на неколцина други мои близки приятели. Час-два след като я е получил, Иван ми се обади по телефона, необичайно развълнуван: "Какво си направил бе, Ангеле, как може да напише точно такава книга?! Като гледам съдържанието, не мога да намеря думи: чудо е това!" и така продължи в този дух. А след това, докато я четеше, ми се обаждаше почти всеки ден, за да сподели с мен впечатлението си. На моменти ми казваше, че усещането му е чудесно: все едно аз съм бил изразил неговите мисли, негови духовни трепети! Същинска мистерия е това духовно родство между две фактически непознати човешки същества, които никога не са се срещали в "реалния живот". (Впрочем, животът в духа е истински реалния живот, другото е нещо като сън!) Прочете книгата ми за броени дни, той пръв я прочете от всички, на които съм я пратил. Вчера пък получих писмо от него, в което ми пише ето това:

"Във възторг съм, като цяло, от твоята книга. Прочетох я на един дъх. Бог да те поживи! Чудя се на кой да я дам в Монтана да прочете и той книгата ти. Написана е увлекателно. Ама какво ще я правим тъз абсолютно нечитающа пасмина, дето живее само за своя гъз?!"

Това ми е написал между другото, а пък като потвърждение на думите му за духовното родство помежду ни ми изпраща второто копие на още неиздадената му книга, на която е дал следното заглавие ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН, КОЙТО... Книгата е написана по стария начин, на пишеща машина, и на мен ми е пратил втория екземпляр: първият е изпратил в издателството и печатницата. Тя ще представлява извадки от дневника на г-н Иванич, който той прилежно си е водил години наред. Но има дневници и дневници: зачетох се и разбрах, че става дума за един необикновен дневник на душевните и духовни преживявания на човек от рядка за нашите предели духовна порода: един човек, който заслужава да бъде наречен духовен аристократ. Т.е. един мислещ, отдаден на живота, свободен човек, притежаващ изстрадани, но проверени ценности - такива хора из Българско ги считам за духовни аристократи, понеже точно този човешки тип е така рядък из нашите предели. За жалост, така е...

Тия дни ще ви представя откъси от неговата книга, от книгата на Иван Иванич. Просто трябва да го попитам за разрешение да публикувам тук, в блога, части от нея. Смятам, че няма да има нищо против, но е правилно първо да го попитам. Сега е рано и няма да му звъня, но като го попитам, като ми разреши, ще публикувам откъси, които, убеден съм, ще ви разтърсят. Ще разтърсят обаче ония, които имат сетива и душа за такива неща. На останалите нищо не може да им помогне, те са безнадежден случай...

Това, което прочетох досега от ръкописа на бъдещата книга, наречена ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА ЕДИН, КОЙТО... ме кара да я оценя като наподобяваща книгите на големите европейски, по-специално на френските екзистенциалисти от ХХ век. Същият дух витае в нея: духът на един свободен и разбиращ нещата, на един мъдър и много преживял, но точно затова всичко разбиращ човек. Стилът, изказът е съвършен, бих казал дори омайващ, такива думи и словосъчетания преливат от чувства и мъдрост. Текстовете на г-н Иванич от неговия дневник са най-прочувствен български екзистенциализъм, съществувал в епохата на разцвета на комунизма - най-противочовешкото, най-неекзистенциалното и патологично явление, което изобщо може да съществува на този свят. Ето няколко фрагмента, писани в периода 1961-1976 г., точно по времето на разцвета на европейския екзистенциализъм, потвърждаващи горната ми констатация:

При всички преживявания в мен винаги остава незасегнато едно студено кътче на самонаблюдение и безразличие. Не проникват в него нито скръб, нито радост. В крепостта на тоя кът прониква само физическата болка.

"Рекорданца". Една аристократична ръка пробягва по пианото... А Лист просто си е играл. Искал е да покаже един кът от хубавата природа. Вероятно "Рикорданца" изразява нещо друго. Бог наистина е Бог, щом е създал любовта.

Притиснат ли ме физически, мога да предам. Въобразявам си, че мога да понеса разстрел. Но изтръпвам изумен и стъписан пред ония, които са издържали на мъчения. И те, и мъчителите им са нещо извънчовешко. Не ги разбирам.

Какъв Мефистофел е Борис Христов! Съпроводът, изящен и звънлив, е все пак нищо без драматизма на неговия глас.
Следва арията на крал Филип. Верди още в музиката е изваял образа - силен и печално самотен... Слушам със затворени очи. Нима при съвършенството на тая драма може да се гледа несъвършенството на окръжаващия ме свят!

Искам да се отърва от тежестта, несигурността и страха, които така са се просмукали в съществото ми, че всяка нощ се връщат в сънищата при мен. Всяка нощ сънищата вледеняват сърцето ми със студени стени, тунели, галерии, безпътица и неизвестност пред страховитата съдба на политически низвегнатия.

Светът тотално не е нито оптимистичен, нито песимистичен. Нещастна може да бъде само съдбата на отделния човек. Съдбата на битието е просто факт.

Какво отморяващо спокойствие. Залива ме провлечения сквърц на щурците. Мъници джафкат някъде в съседните хижици. Далечен вик на момиче се проточи и замря. Едно магаре зарева с трагични тонове.
Далече долу е градът. Наколо са лозя, плодни дръвчета, тъмнееща гора по билото и люлееща се привечерна тъма.
На масата са "Животът не е сън" на Куазимодо и "Не беше от нашите" на Хосе Дидал Кадеянис. Една служебна папка непонятно допълва картината.
Няма да чета. Желая само да се люлея в топлите, спокойни води на съзерцанието.

Да пиша ли в това слънчево и златисто есенно утро?
Спокойно ми е в тоя дом. Само оня, който като мен с години е бил скитник и бездомник може да ме разбере.
Неспокойствието е щурият път към безсмъртието.
Не ми е необходимо безсмъртието.
В дъното на душата ми се полюшва една грозна и страшна мътилка.

Това е. Има още много дълбоки и вълнуващи сърцето редове, но да спра засега дотук. За още неиздадената книга на Иван Иванич, от която взех тия бисери, тепърва много ще се пише - убеден съм в това. Смея уверено да го заявя: ако разбирам от нещо в този живот, то е че разбирам от текстове и книги. Надушвам хубавите книги и текстове като къртица. Книгата на Иван Иванич е един разтърсващ душата шедьовър, изпълнен с най-бляскав духовен аристократизъм, какъвто в българската литература комай не е имало от времето на Яворов и на Пенчо Славейков та досега. Има нещо ницшеанско в тия кратки редове, звучащи като безобразно силни афоризми, като житейски максими, като сентенции, трещящи като мълнии и гръмотевици, явили се сякаш от нищото, но мощно раздиращи тишината.

Г-н Иванич фактически прави излишна моята нова книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА - той казва същото, но с много малко думи, а на мен ми бяха нужни за да го кажа цели 520 страници ситно изписан текст! Но аз се радвам, а не скърбя от това: двете книги чудесно се допълват. Все едно с него сме нещо като духовни близнаци - какво да скромнича, само просяците са скромни! Да се чувствам духовен близнак на поета и писателя Иван Иванич е голяма чест за мен...

Добави в Svejo