Предизборно време е - и хората все по-често разговарят за политика, понякога и доста ожесточено. Това, че тия дни на няколко пъти ми се случи да попадна на такива разговори, оживи в съзнанието ми спомена за отминалите години от началото на "българския преход" от комунизъм към демокрация: и тогава така разгорещено се спореше, и то навсякъде, по улиците, по опашките за мляко и хляб, в автобуса. Е, сега няма опашки - и поне това показва, че в някакъв смисъл сме се отдалечили от комунизма (винаги равен на мизерия), т.е. че демокрацията ни е дала някакви плодове.Аз лично смятам, че щом като пак разгорещено се спори, явно нещо става в недрата на т.н. гражданско общество. Нещо, наподобяващо активизиране, ангажираност, оживление, все такива благоприятни симптоми, вещаещи идването на неизбежната и така желана промяна. А действителната промяна в битието на обществото винаги започва с промяна в мисленето, в съзнанието, в душите. След като хората имат нужда да разговарят и да спорят, това е израз на настъпила вече позитивна промяна в душите, която неминуемо ще доведе до промяна в живота ни: нито една действителност не може да удържи на напора на новите идеи, настроения, на оживилата се и все по-вдъхновена човешка мисъл. Трябва да очакваме промяна към добро в развитието на българския живот щом са налице тия благоприятни симптоми, които вече се забелязват и с просто око.
Ето вчера на работата ми, по време на обедната почивка, след като се мотаех на чист въздух и на хладина под вече ухаещите липови дървета - ех, как ухаят липите в Пловдив по това време; започна да се носи във въздуха упоителният мирис, с който ще запомня този град; града, в който съдбата ме довея съвсем случайно, и ето, тук живея вече толкова години! - покрай мен мина един познат и ми вика: ей, Грънчаров, какво стоиш тука, отивай в кафенето, как може без теб
ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ да заседава, бързо бягай да се включиш и ти. Аз, разбира се, обичам споровете, и се засрамих, че заради липите за малко да пропусна оживената дискусия; но веднага отидох в кафенето, където, по исконен български обичай, се говори най-вече за спорт и политика; този път спортът беше отишъл на задно място и се говореше само за политика.
Разбира се, и в нашата малка общност си имаме представители, и то най-изявени, на различните политически сили. Ето, главни участници в спора бяха, както се и очакваше, г-н
Жак Асса, забележителна личност, за която почти всички знаят в Пловдив, и г-н
Стефан Кралев, изтъкнат франкофон, разбира се, твърдо проевропейски ориентиран и страстен защитник на дясната политическа философия, т.е. на
СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Сега като пиша този репортаж от знаменателния по мое убеждение разговор в кафенето, той може да изглежда и да се възприеме за нещо като "донос", но пък добре зная, че споменатите участници в разговора изобщо няма да ми се обидят, понеже са широко скроени личности, с които се уважаваме. Пък и двамата са най-активни членове на нашия
ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ ЗА ПОДКРЕПА НА ДЕМОКРАЦИЯТА И ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕНТАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ, учреден пет месеца преди това, по време на тазгодишните януарски събития.
Г-н Асса не крие, че има леви убеждения, и то не от вчера, а от винаги. Но той, за негова чест, комунист не е бил, не е влизал в Партията им, и понеже е забележителна и уважавана личност, т.е. понеже е
личност, се смята за "широк социалист", за социалдемократ. Разбира се, преди години е бил фен на ранното СДС, после човекът, неизвестно защо, се е увлякъл по Симеона, а пък сега, горкият, вече не знае кой да подкрепи - и говори, че нямало било да гласува. Много добре знае и признава, че левите у нас в момента са си най-обикновени бандити и крадци, но пък за сметка на това е бил подведен от клеветите на медийните ченгета (Кеворкян, Бор и вся остальная сволоч), и затова постоянно повтаря, че и Костов бил крал и прочие. За
СИНЯТА КОАЛИЦИЯ по тази причина нямало да гласува, за червените твърди, че също нямало да гласува, за царя също, т.е. нашият г-н Аса е изпаднал в тежка криза да не вижда партия, която да подкрепи в този момент с гласа си, партия, която твърдо да възприеме като свой политически представител. Не им е леко на такива хора, а пък някои шегаджии имат усещането, че тайно г-н Асса току-виж подкрепил червените, именно с оглед на тяхната "социална програма", макар че няма да го признае; но аз мисля, че той всъщност силно е раздвоен, щото добре знае, че левите сега у нас са най-примерни слуги на руско-българската пропутинска и комунистическа олигархия. Та не му е леко на нашия г-н Асса де, иначе той е мислещ човек и точно поради това хич не му е леко.
А неговият опонент, който беше взел думата в момента, в който влязох в кафенето, г-н Стефан Кралев, е, казах, демократ, европейски мислещ човек, с ясни десни ценности; макар че трябва да се признае, понеже е живял доста при комунизма, има някои черти на един по-авторитарен манталитет, изразяващ се в това, че като започне спор, взема думата, и тогава някой друг трудно може да се вреди да каже нещо. А иначе съм се убедил, че неговите преценки са често твърде зрели и дори мъдри, например, той ми повлия да приема неизбежността на един съюз, на едно следизборно партниране на костовистите и на СДС с ГЕРБ, и трябва да призная, че той това го говореше доста време преди самият Костов да осъзнае, че няма друг избор и че за доброто на България се налага да си взаимодейства във властта с Бойко Борисов. Стефан Кралев е твърдо и тъмно син, спомням си, че когато Симеон току-що беше заявил политически претенции, и когато даже аз в един момент, признавам си, заради монархическите си убеждения, а-ха да се подхлъзна и да го подкрепя, та си спомням тогава, че Стефан като някакъв пророк възвести пред всички, и най-страстно отстояваше тезата, че не е чиста работата на мадридския пришълец; след време развитието на нещата блестящо потвърди стефановата интуиция. Доста мои статии, влезли в книгите ми, са били повлияни от разговор с него, примерно той директно ми подари идеята си за фейлетона "Ода за доброто ченге", който влезе в
една от книгите ми.
Та представих ви двамата основни участници. В публиката, свидетел на оживената дискусия, бяха и други достойни да бъдат споменати участници в нашия клуб, граждански активни и ангажирани хора като електротехникът Христо, г-н Блянтов, учител по математика, няколко дами, с интерес слушащи "мъжкия разговор" и неколцина други. Аз сега не мога да опиша и представя богатата на аргументация реч на Стефан, нито пък достойното, ала на места доста "издишащо" опониране на г-н Асса (той, впрочем, е евреин, но се чувства истински българин, и наистина е силно приобщен към българщината, много повече и от някои българи, да речем такива като мен), понеже това би ми отнело много време. Спорът обаче наистина беше твърде оживен и направо горещ, беше спор, точно отговарящ на моите изисквания за един добър спор. И аз, разбира се, се намесих, поговорихме и обсъдихме така основно ситуацията, че сега се проклинам за това защо не си бях взел някакво записващо устройство, та ето сега да мога да ви направя причастни на този наистина добър и продуктивен спор: ний в нашия клуб все такива автентични и страстни спорове водим! Т.е. водим спорове, каквито няма да видите и чуете даже по националните медии, даже в студиото на Бедров: ряпа да ядат участниците в студията на Бедров и Бареков, изобщо не могат да се сравняват с полемични титани като нашите Стефан Кралев и г-н Жак Асса - пък и моя милост де, скромно да добавя!
Ще ви кажа обаче само една основна теза, която бляскаво беше защитена, и с която заради железната й аргументация никой не можа да оспори, т.е. всички се съгласиха. Аз представих там тази безспорна теза, ето я:
Днешните управляващи нанесоха огромни щети на българския народ, пък и на българския живот в последните осем години, в които са на власт. Те не бяха друго, а най-послушни руски мекерета. Гоце, Дмитрич, Симеон, даже и най-вече Доган са точно това, нищо друго не са, освен, разбира се, че са и предатели на българския национален интерес. Тия играчи имаха една задача: да омърсят, да извратят, да компрометират българското членство в Европейския съюз. Направиха каквото можаха, доста постигнаха, но не можаха да си изпълнят задачката, спусната им техните руски господари и покровители. И знаете ли защо не можаха да си изпълнят задачката? Ето защо:
Ами защото благодарение на последното управление на СДС и на Костов Русия окончателно изтърва България от своята орбита: България вече е член на Европейския съюз и на НАТО! Ето в това е същинската трагедия на руските мекерета от всички бои, включително и тези около Сидеров: с нищо не могат да променят това, което Костов направи, именно натика България завинаги в Европейския съюз и в НАТО! Е, опитаха се да ни правят "руски троянски коне", ама Европа и Америка не ядат репи, добре схванаха нещата и им резнаха квитанциите: и ето, Дмитрич още преди две години беше уволнен от Европа като български премиер, но поради извънредна заспалост на мнозинството от природонаселението все пак успя да се довлече до края на мандата си. А трябваше да бъде свален още преди две години, и то от нас, гражданите. Не се справихме тогава, изложихме се, но ето сега дойде сгодния момент: на тия избори обаче непременно ще го направим, т.е. ще изритаме тази руско-българска мафиотска и комунистическа напаст от властта в българската държава. Няма да се изложим тоя път, сигурен съм в това...
Това е вкратце темата на нашия разпален, ала толерантен разговор; предадох ви и основния извод, до който стигнахме с общи усилия. Ето за такива неща си говорим в свободното време ние, участниците в нашия ГРАЖДАНСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ. Чудесни дискусии водим, заповядайте, казвам ви, такива дискусии като нашите никъде на друго място няма. Тия дни ще правим дискусия и диспут по темата за това как вярата в Бога влияе на живота ни и дали изобщо може да се живее без вяра. Заповядайте ако искате в нашия клуб. Приятен ден засега, да бързам, че закъснявам вече за работа.
За непредубеден човек с изследователски наклонности като мен е естествено с непресекващ интерес да наблюдава случващото се наоколо - като също така и да не се отказва от правото си да реагира както намира за добре.
Ангел Грънчаров, 30.05.2009 @ 7:20: Г-н Бедров, гледам че сте иначе честен човек и се вдъхновявате от най-високи и при това нравствени ценности, което е свръхважно за добрия журналист, но искам да Ви запитам ребром, както се казва, за нещо важно за мен:
Понеже и ние, зрителите, сме човешки същества, т.е. също имаме правото да оценяваме това, което ни се предлага от екрана. След като някои блогове се ползват от привилегията всяка публикация в тях да бъде удостоена с Вашето внимание, и в същото време други, и при това твърде популярни блогове, за Вас все едно не съществуват, нормално е да се запита човек дали тази явна пристрастност е израз на свободно и обективно журналистическо волеизявление. 
Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. 
