HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Юни 2009

30 юни 2009, вторник

През мандата на правителството на Станишев в България е налице регресия на демокрацията във всички области

Интересно интервю на проф.Д.Иванов открих във Фрог.нюз: Проф. Димитър Иванов: Шепа псевдополитици и олигарси станаха акционери на България. Който се интересува от реалната ситуация в страната би следвало да прочете това интервю, ще научи много неизвестни лично на мен до този момент факти. А иначе принципно неговият анализ съвпада с виждането, с позицията, които изразявам в този блог още от времето на създаването му. Много е показателно това, че изводите на един макроикономист по същество съвпадат с изводите, постигнати на основата на един философско-политологичен анализ, какъвто е моя, към който се придържам аз.

А ето и справката за проф.Д.Иванов, която може да ви подтикне да прочетете интервюто:

Димитър М. Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, общественик. Специализирал е международна икономика и стратегическо управление в Института за Политически Науки в Париж, във Вашингтон, в Москва. Преподавал международен бизнес и финанси в школите на университетите в Уоруик и Шефийлд, както и в Института за Директори във Великобритания.

Автор на книги и стотици статии, международни доклади. Работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки опериращи в Централна и Източна Европа. От януари 2002 г. до март 2007 е икономически съветник на Президента Георги Първанов.

Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация. “Doctor Honoris Causa” на ВСА “Димитър А. Ценов” в Свищов. Учредител и зам. -председател на БАНИ. Учредител и председател на Гражданско сдружение „Глас”.

Лице в лице с Мартин Димитров и Иван Костов

МАРТИН ДИМИТРОВ И ИВАН КОСТОВ ВИ КАНЯТ НА КУПОН НА МОСТА

Приятели,

В разгара на Синьото лято ви каним на Facebook-купон - „Face to face с Мартин Димитров и Иван Костов”. След срещите в интернет, нека сега поговорим „очи в очи” за бъдещето, за решенията и за предизвикателствата пред нас.

Чакаме ви на Синия мост пред НДК в петък 3 юли в 18 часа.

Мартин Димитров и Иван Костов

Благодарим Ви!

Братя и сестри българи, великият ден на освобождаването ни от потисниците иде: 5 юлий 2009 година!

НА 05.07 БЪЛГАРИЯ ИЗБИРА СВОЕТО 41-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ!

ПРОЯВЕТЕ ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА И ГЛАСУВАЙТЕ!

ВАШИЯТ ГЛАС Е ЦЕНЕН, Е СЪДБОВНО НУЖЕН НА БЪЛГАРИЯ!

БЪЛГАРИЯ!

ЗАБРАВИХТЕ КАКВО Е БЪЛГАРИЯ?

ТОВА Е БЪЛГАРИЯ: Великите песни на свободолюбива България зазвучават автоматично при зареждането на блога, благодарение на плейъра на Свободната гражданска телевизия ●ANGEL-G●TV (вдясно в менюто).

(Забележека: С този пост подкрепям призива на наши сънародници, открит във Фейсбук.)

29 юни 2009, понеделник

Получих ново писмо от Станишев: параноята на Премиера, подчинен на Доган, от Костов и Борисов ескалира - и горкият съвсем се оля

Подател: Sergei sergei@stanishev.bg
До: angeligdb@abv.bg
Относно: Винаги на страната земеделците и собствениците на българската земя
Дата: Понеделник, 2009, Юни 29 21:09:22 EEST

Винаги на страната на земеделците и собствениците на българската земя

Вчера Борисов обеща много и нападна БСП. Същият ден Иван Костов е казал, че ще наложи нов данък върху земята.

Ето как действат те: Борисов говори и се опитва да заблуди българските гласоподаватели, докато Костов подготвя плана им за приватизация на България. Това видяхме вчера когато се подготвиха за удар върху нашите фермери и дребни земеделци.

Предложението на Костов за данък върху земята ще засегне пряко върху стотици хиляди земеделци, чиято собственост е най-важният им начин за препитание. Бил съм в десетки села, където хората разчитат на земята си, за да отглеждат животни. Някои продават зеленчуци на пазара и използват парите от тях за ежедневното преживяване на семействата си. Не изкарват висока печалба, но се гордеят със земята, която притежават.

Говорих с българи, които понастоящем живеят в града, но са собственици на малки земи, наследени от родителите им. За тях са важни доходите, които получават от земята си. Харчат по-малко за храна и имат повече пари за семействата си.

Хората имат нужда да бъдат защитени от правителството в тези трудни икономически времена. Моят ангажимент към тях е да продължа да ги защитавам чрез субсидии и други защитни политики. Инвестирахме в селското стопанство повече от всяко друго правителство до сега и ще продължаваме да го правим. Знам, че положението може да бъде много по-добро. Знам, че има още много неща, които е трябвало да направим, но все още не сме успяли.

Ето защо продължаваме да стоим на страната на фермерите и дребните земеделци.

Икономическата криза не е най-големият враг и заплаха за фермерите и дребните земеделци. Можем да се справим с нея. Съществуват анти-кризисни мерки за защита на хората, които моето правителство вече прилага на практика. Не, най-големите врагове на фермерите и земеделците са Иван Костов и Бойко Борисов и техният план за приватизация.

Те са в услуга на богатите спекуланти. Целта на Иван Костов и Бойко Борисов е да принудят нашите фермери и дребни земеделци да продадат земята си за жълти стотинки. А ако малките земеделци не се съгласят да го направят, ще бъдат принудени чрез налагането на високи поземлени данъци като обявения от Костов.

Ще се боря с Костов и Борисов и ще им попреча да навредят на нашите фермери и дребни земеделци. Няма да им позволя да продадат нашето бъдеще. Призовавам ви да ги спрем заедно на 5ти юли.

Стани приятел на Сергей

За ролята и влиянието на блоговете в предизборна обстановка

Za vlianieto na blogovete v predizborna obstanovka from Angel Ivanov on Vimeo.

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

Как да си купя тази книга?

(Препубликация, може да е полезно да ви фокусирам вниманието към проблема предвид настоящия момент.)

Иван Костов: Политиката не е бизнес, ако си бизнесмен, какво търсиш в политиката - гледай си бизнеса?!

800 корумпирани на върха разяждат държавата.
Ще подкрепим Бойко и без наши министри.

Доган стана политически говорител на мафията още при Жан, каза Иван Костов

След края на многолюдния син митинг в събота вечер лидерът на ДСБ Иван Костов не може да напусне площада пред столичния храм "Св. Александър Невски" повече от час. Сякаш всички, които пееха в един глас с Богдана Карадочева и Стефан Димитров "Иване, Иване", искат да се снимат с него или да получат автограф. Вероятно за първи път в живота си Костов дава интервю на пейка - за "Стандарт", пред служебния вход на Парламента. Симпатизанти ни прекъсват често. Костов се усмихва, благодари и търпеливо отговаря на въпросите. Съжалява, че съпругата му Елена и дъщеря му Мина си тръгнаха.

- Г-н Костов, водите ли вече и внуците си на сините митинги?

- Не, защото не искаме да са обект на публично внимание. Нека да си имат нормално детство.

- Направи ми впечатление, че на митинга хората викаха "ууу" повече, когато се спомене името на Ахмед Доган, отколкото на БСП.

- Доган възмути всички. Защото по недопустим начин разкри претенциите си за позиции в България и показа истинското лице на ДПС и ръководството му. Знаете ли защо го нарекох "проклятието на България" преди 10 години? За първи път го казвам: Защото беше станал политически говорител на заварената от Жан Виденов българска мафия. Ахмед Доган по никакъв начин не пожела да приеме европейските правила, да изтикаме тази мафия в ъгъла.

- Появиха се обаче доста коментари, че и другите политически лидери са инструменти на властта, но Доган го е произнесъл на глас?

- Това са интерпретации и опити за оневиняване на Доган. Все неща, които трябва да скрият изречената от него грозна истина. Кой друг може да каже: "аз разпределям финансите", например в земеделието чрез ето тази госпожа. Не може да се говори за политици в множествено число. Доган го е казал, това е реалността.

- А каква реалност очаквате за Синята коалиция след 5 юли, какъв резултат на вота?

- Двуцифрен.

- 10 или 20%?

- Нека се изненадаме с добър резултат, ще е по-хубаво, отколкото да не бъдем реалисти. Отговорността за съставяне на правителство вдясно от центъра ще бъде само на ГЕРБ. Ще им бъде възложено само веднъж като задължение и този опит не трябва да се пропуска. Когато ГЕРБ избере партньорите си и както казват сега "покани Синята коалиция", ще кажем три неща. Три условия: за определен период от време да възстановим доверието и достъпа до европейските пари, да изтрием тези ужасни доклади от Брюксел, които ни се трупат на главата, да обърнем нещата и да покажем, че сме ликвидирали политическата корупция и имаме механизми да не я допускаме повече в управлението. И ако Бойко Борисов е поканил и други партньори, да кажем, че искаме спорният въпрос за имотите между българската държава и Симеон Сакскобургготски да бъде решен в съда. Държавата да си поиска имотите, така, както е определил съдът впрочем.

- Това ли е единственото ви условие за участие в коалиция?

- Това поставяме като условие за влизането ни в управлението. Не е абсолютно задължително да участваме със свои представители в правителството. Можем да подкрепим кабинета и от дистанция, ако изпълнява най-важното нещо: да ликвидира корупцията и да върне доверието на Европа. България има нужда от това и трябва да се търси широко национално съгласие. Това е позицията на Демократи за силна България, не сме го обсъждали в коалицията. Но от ДСБ не настояваме на всяка цена да участваме в правителството, което подкрепяме. Широко скроени хора сме и можем да подкрепим кабинет, който ще извади страната от тази дупка на недоверие и загубена репутация... И от последните места в класациите: най-лоша демографска ситуация, най-кратък живот, най-бедни, най-корумпирани, държава на мафията... Какво ли не ни наричат! Ако някой тръгне да оправя това, трябва да го подкрепим. Десноцентристки кабинет може да се справи с това. Ако "Атака" е в него, ние няма да участваме. Но нека мине изборният ден, да видим резултатите, тогава ще се обсъждат варианти.

- Възможно ли е да се стигне до римейк на вота наесен заради патова ситуация в парламента?

- Този, който говори това, много мрази България. Защото нови избори означават политическа дестабилизация на страната. Националният риск за всеки човек, който прави бизнес, за всеки инвеститор, за всеки гражданин става много висок. Нов вот е най-лошото - означава скок на безработицата, голяма рецесия, много лоши неща. Най-добрият пример в момента дават САЩ - много тежка криза, но силно концентрирано доверие, подем сред хората. Доверието възстановява Америка - през някаква програма, но откровено казано, дори няма толкова голямо значение каква точно е програмата. Американците постъпват с грижа за най-важното. В този смисъл изборите по време на криза са огромен шанс за нашата страна. Те позволяват да се концентрира ново доверие на хората в управлението и то да не се разхищава, и да изведе държавата нагоре. Но политиците трябва да са на нивото на американските.

- А те са ли?

- Ако говорим за кандидатите в надпреварата за 5 юли - някои са доста далеч от тези изисквания. Разните далавераджии, разбойници и мошеници, които се кандидатират, могат да бъдат спрени само по един начин - като се премахне депутатският имунитет. За да не ги привлича към парламента, тази грозна игра е възмутителна. Не мога да разбера, ако си бизнесмен, какво изобщо търсиш в политиката? Защо ти е тя? Ако си производител, защо не си гледаш производството? Или търговията. Прилича ми на онзи бум на строителството, когато дори месари се втурнаха да вдигат сгради. И сега стоят празни, непродадени апартаменти. Опитните хора на пазара на софийските имоти твърдят обаче, че построеното от професионални инвеститори и фирми, се продава, а другите - не. Хората се научиха - като видят наводнените мазета, не купуват. Политиката не е масов спорт.

- Хората са убедени, че политиката е начин за печелене на лесни пари, затова се натискат да влязат в нея.

- За определена категория хора политиката е начин за печелене на лесни пари. Затова определяме като най-важно да се ликвидира политическата корупция. Да няма лесни пари.

- Кажете три неща на хората, заради които има смисъл да гласуват за Синята коалиция?

- Първо - можем да възстановим доверието към България и да върнем парите от ЕС. Второ - можем да я извадим от кризата. И трето - можем да я прочистим от политическата корупция. Най-тежкото заболяване на страната ни е корупцията по високите етажи на властта, сред политическите кабинети. Корупцията на около 800 души е това най-опасно явление, което пуска метастази сред администрацията, в полицията, в органите за сигурност, в специалните служби... Навсякъде.

- Ще се появи ли нова синя партия от СДС и ДСБ, сигурна съм, че всички хора от митинга се интересуват от това?

- Намерението ни засега е нашето сътрудничество да продължи и на следващите избори, и на по-следващите... Виждайки волята на хората, да вървим заедно.

- Една партия с две централи и двама лидери?

- Не. Ако с времето наистина закрачим в точно една и съща посока, ако се убедим в почтеността си, постепенно може и да се случи обединение. Но това ще го направят други политици, от младата генерация.

- Ще победите ли в столичния 23-и район, какво показват прогнозите?

- Правя всичко възможно. Друго не знам, но ще остана без крака. И ще си изтъркам всички обувки до края на кампанията.

Юлиана Ончева

(Препубликация от в-к СТАНДАРТ)

Бих се радвал на изборите да гласуват повече мислещи българи, а не слабограмотни индивиди

Статията е написана доста интересно и на пръв прочит е логична. През цялото време се внушава, че само г-н Костов може да се справи с проблемите на България. Наистина той е политик с голям опит и като управляващ и като опозиционер, но не забравяме ли че една птичка пролет не прави?!

Да напомням ли кои хора бяха почти до края на неговото управление - Бисеров,Цонев и ред други местни дерибеи, които предадоха Синята идея и скочиха във файтона на Доган? Списъкът на тези седесари е много дълъг. Ето защо идва логичния въпрос - как и с кого Костов ще управлява?

Защо никоя формация не представи предварително своя кабинет с имена, чисти досиета, трудова характеристика, кратка програма като бъдещ министър и т.н.? Може би тогава ще бъде по-лесно на хората да направят своя правилен избор.

Лозунгите са за по-първичните наши съграждани, те не казват нищо, а само развеселяват минаващите покрай тях. Може още по-силно да се крещи колко е лош за България Доган, но това прави ли другите политици автоматично ангели?

Лошият тон, скандалното говорене, безкрайното повтаряне на едни и същи наистина случили се лоши неща на българите, не ни показва, че новите и стари лица ще постигнат добри резултати в бъдещето управление. Вярно е, че никоя от партиите не управлявала втори мандат пълноценно, но това не е случайно.

Хората искат резултати сега и веднага - в техния кратък живот, пълен с проблеми от всякакъв характер. Желая успех на най-достойните българи, а това са тези, които ще изберат хората. Бих се радвал да гласуват повече мислещи българи, а не слабограмотни индивиди.

Автор: dieiem (Коментарът е от блога на ГРАЖДАНСКИЯ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, под публикацията Коя от участващите в изборите партии е “политическа подводница” на догановите обръчи от фирми?)

Време е за промяна: с бюлетина N 19!

ВРЕМЕ Е справедливостта да възтържествува!

ВРЕМЕ Е да изхвърлим мафията от политиката!

ВРЕМЕ Е за съдебна реформа и истинско правосъдие!

ВРЕМЕ Е да възстановим доверието в България и достъпа до европейските фондове!

ВРЕМЕ Е за война с организираната престъпност и корупцията!

ВРЕМЕ Е да защитим българската природа!

ВРЕМЕ Е за по-ниски данъци!

ВРЕМЕ Е за модерно образование и качествено здравеопазване!

ВРЕМЕ Е за европейско земеделие!

ВРЕМЕ Е да изградим европейските транспортни магистрали на България!

ВРЕМЕ Е да създадем стабилна и просперираща средна класа!

ВРЕМЕ Е да създадем условия хората да увеличават благосъстоянието си и да просперират по честен и почтен начин в България!

ВРЕМЕ Е за ефективна децентрализация и граждански контрол над управлението!

ВРЕМЕ Е за силна про-европейска политика за българските граждани!

ВРЕМЕ Е за реална свобода на словото, на медиите и на комуникациите, а не за полицейски произвол и безпричинно следене в Интернет.

ВРЕМЕ Е е да утвърдим Върховенството на закона!

ВРЕМЕ Е да спрем засилващата се "путинизация" в българския политически живот!

ВРЕМЕ Е да извадим отново България от кризата! ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЯНА!

ВРЕМЕ Е ДА СИ ВЪРНЕМ ДЕМОКРАЦИЯТА!

ВРЕМЕ Е ДА СИ ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ!

ДА ГЛАСУВАМЕ ЗА СИНЯТА КОАЛИЦИЯ С НОМЕР 19!

ВРЕМЕ E!

Нека заедно да изритаме от властта мръсната мафиотско-ченгесарска напаст около БСП и Доган!

Отговор на въпроса: "Хей, Грънчаров, я кажи сега какво целиш ти с твоя блог?!"

Тази сутрин намирам в блога си разни коментари, а сред тях някакъв човек ми задава следния въпрос: "Ако решиш да ми отговориш, ще ти задам въпрос :) Какво целиш с тоя сайт?". Човекът нарича блога ми "сайт", което не зная как да го тълкувам, като упрек или като похвала; няма значение де, май е като упрек. Наложи се да му отговоря, а отговорът ми стана безобразно дълъг, поради което го пускам като отделен постинг, за да може да се чете по-удобно:

Винаги отговарям на смислените въпроси, пък и не на толкова смислените. :-)

Какво целя с този "сайт" ли? (той е блог, величаете ме, като го прoизвеждате в сайт!) Ще Ви кажа.

Всеки човек има потребност да изразява себе си, личността си, разбиранията си. Ако го няма това, тогава спорно е дали изобщо си личност. А как ще изразяваш себе си, по какъв начин, е отделна работа - според възможностите.

И ето, аз имам блог, в който изразявам своите реакции, преценки, разбирания, убеждения. Имам такава потребност, затова го и правя. Всеки човек по някакъв начин реагира на случващото се около него - и със самия него. Аз изразявам своите реакции в блога си. Имам нужда да споделя с други хора това, което мисля - толкова ли е лошо това? Имам какво да кажа, то това си личи в блога ми, ако сте го забелязали - защо тогава да го държа, подобно на скъперник, само за себе си?! И ето, аз го споделям с много хора, огромната част от които изобщо не познавам.

Но явно с тия хора, четателите на блога, се чувстваме по някакъв начин личностно и ценностно близки, щом те идват да четат какво пиша; а пък аз, съзнавайки, че на тия хора съм станал по някакъв начин необходим, се чувствам окрилен - и работя ей-така, по съвсем идеалистични подбуди. За едната истина, дето се казва. А горе, ако си забелязал, на главата на блога пише: "Истината ни прави свободни", което е по думите на Спасителя: "Познайте истината, защото тя ще ви направи свободни". Мисля, че не върша престъпление като според това доколкото ми стигат силите, все търся истината. Дълбоко съм убеден, че без истината не може да се живее - или се живее жалко, без достойнство, унизено.

Наистина интересен въпрос ми зададохте; хем уж много прост и лесен, хем не съвсем. Не се бях запитвал за това защо, на какви основания по-точно, аз всяка сутрин ставам в 5 часа, чета какво пишат другите, подбирам онова, което преценявам за най-важно, и след това пиша поне една статия дневно, понякога и много повече. Като напиша каквото мисля, като кажа каквото съм имал да кажа, си тръгвам на работа, с някакво съзнание, че съм направил нещо ценно, че някак си сякаш съм си изпълнил дълга. Какъвто искате го нарече този дълг: човешки, граждански, политически, личностен, ценностен, това няма значение. За хора като мен думата "дълг" явно все още значи нещо.

А ако намеквате за това, че аз пиша блога си по някакви "потайни", при това "мръснишки" причини, поради някакви користни подбуди, примерно, щото някой ми плаща да го правя, ще Ви кажа, че се лъжете, не е така, не съм взел и една стотинка заради блога си. Даже има една реклама за продажба на някаква земя около Пловдив, която я сложих по молба на един приятел, тя си стои месеци наред, земята не е продадена, криза е, и аз не съм взел и една стотинка за нея. Но, признавам си, имам обещанието, че ако продаде земята си, ще ми помогне да си издам една книга. Това е, за момента съм спечелил от блога едно обещание за издаването на следващата ми книга.

Но има нещо друго, по отношение на което страшно много забогатях, и то тъкмо благодарение на блога си: намерих си приятели, като се почне от Канада, та се свърши до Австралия, от цяла Европа, от цяла България, от целия свят. Страшно нещо е това, ето, блогът ми стана една общност от обединени на някакъв ценностен признак хора, които общуват, които ме насърчават в тежки моменти, които в Скайпа ми казват по някоя добра или не толкова добра дума. Аз лично смятам, че да имаш такива приятели (пък макар и с тях едва ли някога и изобщо ще се срещна истински) е нещо велико, е нещо много голямо, безценно бих казал.

Три, всъщност четири книги до момента съм издал с подкрепата на читатели на блога, които ей-така, просто по някакъв вътрешен импулс, решиха да ме подпомогнат, та да видят бял свят моите книги. Тук мога да спомена имената на Стефка и Иван от Барселона, на Петър Каменов от Монтана, на г-н К.Николов (мисля от Холандия), на един господин, който инкогнито ми помогна за една моя книга, живее в Лондон, друг човек от Варна, също без да парадира с името си, ми помогна за друга моя книга, също така един български "реститут" (като мило наричат тия хора господа комунистите!) реши от благодарност за това, че правя блога си, да ми подари един лаптоп, има и още отделни хора, българи от света, които са помогнали, кой с колкото може, за издаване на моя книга, например Гергана от Велинград, Таня от София и пр. И аз на тия хора завинаги ще бъда благодарен, зощото те сториха нещо много благородно и ценно с парите си. Да се издаде книга е нещо голямо, за жалост не всеки го разбира.

Някой може да каже: вижте го тоя, какъв използвач?! Но нека да каже каквото си иска, всичко може да бъде изопачено. Аз обаче добре зная, че не съм почнал да пиша блога си заради някакви изгоди, но ето, благодарение на него, излязоха четири мои книги. Предишните девет мои книги съм си ги издал съвсем сам, което нещо говори за тия, които разбират.

Аз откакто се помня пиша, още като ученик, когато пишех най-силните есета по литература и философия, та до ден днешен всеки ден пиша. В Петербург като студент например написах за дипломна работа такъв трактат, че професорът (свободомислещ човек) така се уплаши, че ми забрани да излизам с него, ами се наложи да пиша нова работа, и то за 20 дни, по съвсем друга и не толкова опасна тема. Та писането е мое всекидневно занятие. Ако проклетите американци не бяха измислили и подарили това чудо, наречено интернет, на човечеството, аз щях да си пиша някъде сам, в уединение, и тогава може би щях да напиша и по-хубави книги. Но нямаше да напиша книгите, които сега написах. Човек никога не знае какво печели, когато си мисли, че губи, и какво губи, когато си мисли че печели. Има неща, които не могат да се оценят в пари, да завърша с тази баналност, но които ни дават най-висшето задоволство, което сме способни да изживеем.

И още нещо, вече наистина последно: прословутата моя "спорна слава" или популярност. Знаете ли, смятам, че е нормално всеки да има най-различния възприятия и оценки на каквото и да било. Това, че не всички са единодушни спрямо това, което правя в блога си, е съвсем нормално и естествено: има всякакви хора, на всички не можеш да угодиш. Е, някои блогъри се опитват да бъдат лицемерно-мили с всички, такива печелят огромна популярност, аз пък предпочитам да съм искрен и да казвам каквото мисля. Разбира се, като човек, занимаващ се с философия и психология, често си правя разни експерименти, понеже много ме вълнуват ответните, специфично нашенски, български, реакции. Достагнал съм до много заключения, които описвам в книгите си. Човешките отношения са велика и неизчерпаема тема, ето, аз също работя по нея и я изследвам както и доколкото мога. Струва ми се, че и в това не се съдържа някакво престъпление.

Това е, извинявайте, че стана така дълъг отговорът ми. Ако исках да се правя на интересен, щях да ви отговоря с едно изречение и мъдро да замълча. Аз ви отговорих по-подробно. Това нещо означава. Но колцина ли ще го разберат?

Мнозина например ще намерят прекрасни поводи за подигравки, ще открият някаква "грандомания" в думите ми, някаква перверзна "лакомия за слава" и какво ли не още. Българската глава винаги може да удиви околния свят по това, което може да й щукне вътре в нея. Най-лесното е човек, ако не иска да разлайва постоянно кучетата, да си мълчи, да се прави на ударен, на важен, да презре "дребните житейски проблеми" и да се прави на бог-олимпиец, стоящ над всичко. Е, аз пък, подобно на Иво Инджев, смятам, че "Мълчанието е злото", и по тази причина пиша и говоря постоянно. Някои са способни да ме удушат за това, което правя.

Например преди време някакви националисти ми пуснаха в блога едно клипче, в което руски националисти собственоръчно обезглавяват чеченски младеж, и ми казаха: "Ако продължиш така, очаквай да ти се случи същото". Тогава писах до ДАНС за тази заплаха, ала, разбира се, резултат никакъв няма. Разбира се, някоя сутрин можете да прочетете в някой вестник или сайт, че ми се е случила някаква случка, а най-вероятно нищо няма да прочетете, а пък този блог ще замлъкне завинаги. Тогава някои ще танцуват, други, малцина, може и да скърбят, но скоро всичко ще бъде забравено, ще потъне в забвение. И всичко ще си продължи по старому - за щастие и ликувание на мерзавците...

А, ето, открих защо пиша своя блог, ще Ви го кажа съвсем кратко и синтетично: пиша блога си, за да вгорчавам живота на мерзавците. В това аз виждам смисъла на това, което правя. И помагам на добрите, та белким България излезе от тресавището, в което мерзавците успяха да я натикат. Та в тази връзка да не пропусна да кажа и това: бюлетина номер 19 е бюлетината, която може да ни гарантира, че огромната кохорта на политическите мерзавци у нас може да бъде озаптена. Ето и заради тази цел аз всекидневно пиша своя блог. Просто искам България да стане нормална европейска държава. И няма да спра да пиша в блога си, докато с очите си не видя това. Ако го доживея де, което е доста съмнително. Но е възможно. Има смисъл да работи човек за тази кауза по всеки възможен начин.

28 юни 2009, неделя

За инструментите и механизмите на предизборната манипулация

С откровеното си изказване за механизмите и инструментите на властта, г-н Доган, освен като сръчен балкански политик, ни се представи и като вещ медиен манипулатор.

От високата трибуна в с.Кочан, той пред очите ни се опита да “прелее” и всъщност, да похаби значителен брой опозиционни гласове, пренасочвайки ги към фалшивата алтернатива на властта, ешелонирана от бившите тайни служби в първосигналния, носталгичен, възродителски вот.

В горещите предизборни дни, малко хора ще се замислят, че не е разумно да “атакуваме” злото, водени от инстинктите си и ще заложат на един антиДоган, т.е. на вожд с припокриващи се качества, недосегаем за критика и презиращ демократичните процедури.

И изборите на 5-ти юли ще протекат по сценария вечната задкулисна коалиция:

● С уморени “всезнайковци”, които ше повтарят, че “всички са маскари”;

● С морално (и материално) “извисени” “граждани”, които да се гмуркат безгрижно в морето;

● С търсачи на “точния човек”, тръгнали рано за гъби…

● Останалите ще гласуват или под строй, или овладени от цветна обсесия, или с аутистична отчужденост, “мислейки”: Да, нещо дълго се проточи този преход… всъщност, някой сигурно дърпа конците на дежурния партиен “Мойсей”… пък и какво толкоз й е лошото на “пустинята”?!

P.S. Скъпи “бедуини”:

● Да излезем от сценария на манипулаторите!

● Да гласуваме за Синята коалиция!

(Коментар от: Б.Павлов, коментарът е взет от блога на Иво Инджев)

На митинг-концерта на Синята коалиция в София не можахте ли да отидете? Ето запис, присъствайте задочно...

Митинг на Синята коалиция - изказвания на лидерите from dsb media on Vimeo.

Днес постигнах предела на мечтите си!

Един приятел ми каза, че днес блогът ми се издигнал на едно от челните места (по посещаемост) в класацията на Top Blog Log. Не повярвах, естествено, помислих, че се бъзика, но се оказа самата истина:

1.Dockera

2. Хубава жена

3. HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров

Обикновено блогът ми държеше място между 10 и 20, а ето сега че е излязъл на почетното трето място! И то, забележете, в компанията на най-мощна конкуренция: Dockera (където има снимки на страхотни цици!) и Хубава жена (където също има много снимки на най-страхотни цици).

Разбира се, няма как политически блог да изпревари в наши, родни, български условия блог като Хубава жена, да не говорим пък за Dockera, така че днес аз постигнах предела на мечтите си! За мен лично класацията по посещаемост е най-истинската, най-демократичната, най-меродавната. И ето, днес всички български най-елитни, "звездни", "галактически" и пр. блогъри са далеч зад мен, дишат ми прахта, което, както и да го погледнем, е голямо постижение!

Благодаря на вас, читателите, за това водещо място в класациите. Вие сте причината за това постижение, за което смирено ви признавам ролята. Да си пожелаем да бъдем все така неразделни и в бъдещето.

(Забележка: снимката е от снощния митинг на Синята коалиция, взаимствах я от блога на Борис Станимиров. Да живей свободна, просперираща, демократична, силна и европейска България! Но за да живей нашата България, се налага да гласуваме с бюлетина номер 19! Аз, знайно е, не се двоумя и точно знам какво искам, а вие още ли се двоумите?!)

Колко имена има Божидар Томалевски – председателят на П.П.“Другата България”?

(Съобщение на председателя на общинския съвет в Поморие Стоян Стоянов, в BURGASNEWS: Бургаският портал)

… Според Стоянов съмнителни са били и действителните самоличности и индиректни бизнес контакти на Томалети и другият управител на "ЕНДЖИБИ КЪНСАЛТИНГ” - Георги Гюрковски. По съдебните регистри, според Стоянов, Томалети има 3 финландски и една българска самоличности, на всяка от които има регистрирани различни фирми.

Българското име на господина е Божидар Томалев, който управлява, или притежава 3 фирми и още толкова, но различни от тях, като Дарио Томалети. Индиректните бизнес връзки на Томалети и Гюрковски водят до около 40 офшорни фирми регистрирани на едни и същи телефони и адреси у нас, твърди досегашният председател на общинския съвет в Поморие.

Според него до момента в общината нямало никаква официална референция от обявените пред медиите и Агенцията за инвестиции британски големи инвестиционни компании.

Стоян Стоянов заяви, че е смутен и от съмнителна заменка на 203 дка държавна земя граничеща с "голф-селището” чрез подставени лица, свързани пряко, или косвено със самия Дарио Томалети (Божидар Томалев). За последното е необходимо разследване от Комисията по корупция в Народното събрание, Прокуратурата и ГДБОП, за начина по който е придобита и защо за жълти стотинки и държавната земя, съседна на общинските терени, смята Стоянов.

Той уточни, че не е против инвестициите и изграждането на ваканционни, или голф-комплекси, стига те да са истински и реални. Доказателство е възможността за осъществяване на друго голф-игрище, край поморийското с. Лъка до Каблешково, където земята беше обявена и продадена на търг.

(Материалът е изпратен от Паула Лайт)

Синдромът на унаследената ценностна недостатъчност

Ще продължа своя анализ по темата за ценностната идентичност на личността. Иска ми се да успеем да задълбочим повече анализа, понеже всеки за себе си, а особено пък младите хора, трябва да реши: абе в крайна сметка кои са моите ценности, лични ценности, кои са ония неща, на които аз много държа, от които няма да се откажа никога, които по някакъв начин дават смисъл на живота ми?

Всяка личност, доколкото е личност, има един ценностен фундамент. Това са непоклатимите духовни устои на личността – и в нравствения смисъл, и изобщо в ценностния смисъл, в един по-широк, бих казал дори мирогледен, смисъл. Защото това всъщност, другояче погледнато, е позицията на тази личност спрямо “нещата от живота”. Оценяването е точно това: търсенето на смисъла, който нещата имат за мен самия. В този свят, в който съм поставен, аз, бидейки човек, бидейки човешка личност, неизбежно трябва да разбирам какво става, какъв е смисъла за мен, как аз оценявам своята жизнена ситуация, как мога да повлияя щото нещата да започнат да се развиват в по-добра за мен посока. На тази основа пък възниква и разбирането за това какъв е моят коренен човешки интерес, какво искам да се случва с мен и около мен, как искам да текат събитията наоколо, в човешката общност, в каква посока и т.н. Разбирате ли ме, схващате ли колко са важни тъкмо тия неща?

Това именно са въпроси за жизнения път на личността, за нейната жизнена стратегия и т.н. Ето, точно по тия проблеми се налага много да се мисли, да се разговаря и да се пише, по тази причина и аз седнах да напиша тази книга за жизнената стратегия на личността, за жизнените стратегии. Понеже има много варианти, алтернативи, пътища, по които можем да вървим, като при това всяка личност може и трябва да избере за себе си именно най-добрия. Тук, впрочем, е и извора на човешката свобода: без избор няма свобода. Разбира се, в този случай възниква и фундаменталният въпрос за критерия, въз основа на който предпочитам едно нещо за сметка на друго и т.н.

Вече споделих, че се мъча да разговарям най-вече по такива сериозни въпроси с младите хора, на които преподавам философия, опитвам се да ги предразположа да се замислят, да привикнат да споделят чувства, мисли, идеи. Обикновено една част от тях казват, че съвсем не са наясно, много им било трудно, “не разбираме за какво става дума”, ми казват; наистина, може би е точно така, те са 17-18-19 годишни.

Обаче как е възможно до този момент съвсем да не са се постарали поне малко да осмислят нещата за себе си? Разбира се, заниманията с философия, с психология и пр. имат точно този смисъл: човек да се обърне към самия себе си, да се вгледа в своята личност, да открие ония достойнства, силните си страни, слабите страни, качествата, способностите, с които “разполага”, с които се гордее, или пък от които, евентуално, се срамува, или пък изобщо не съзнава, не си дава сметка каква реакция следва да има.

И знаете ли какво си мисля: общо взето младите не желаят, или по-скоро не са подготвени, липсва им тази нагласа към саморефлексия, не могат да разберат, не им е показано, нямат умения, не знаят как се прави и т.н. С тях явно по такива теми не е било говорено, пък също и не се говори, например, в семейството. Нещо повече, предполагам, в много семейства за “тия неща” изобщо не се говори, и то тъкмо в периода от живота им, в който, може би, младите хора имат най-голяма потребност от такива разговори, ала никой не им обръща внимание. Или пък се говори, но много рядко, а възможно е, често и изобщо не се говори и дори липсва съзнание, че би следвало да се говори, и то не как да е, ами най-настойчиво, с ясно определена цел.

Изглежда дори и да се говори с младите, се говори не в този план, а в някакъв съвсем друг, всекидневен план, в плана на “незангажиращите”, най-повърхностни разговори, примерно, кое е добро, кое е хубаво и пр. Често възрастните отбягват тия разговори и или пък най-авторитетно им казват, без да се интересуват от мнението на детето си, ония “най-точни” рецепти за това какво следва да прави. А пък по-интелигентните родители явно са склонни да махнат с ръка и да кажат: “Не знам, какво си ме заразпитвал, това си е твоя работа, помисли, сам решавай!”.

Разбира се, много е важно родителите, съзнавайки, че младежите, техните пораснали деца, оттук-нататък ще трябва да решават най-съдбовни житейски задачи, да разнищват нелеки проблеми относно бъдещето, избора на път в живота и т.н., би следвало да ги оставят самостоятелно да решават, да се ориентират и, решавайки нещо, избирайки нещо, предпочитайки нещо, да осъзнаят, че то става не неизвестно защо, а на основа на това, че ти имаш някаква база, някакво ценностно основание, върху което стъпваш; някаква идейна база, от която изхождаш, за да откриеш личния си, собствения си, човешкия си интерес и т.н.

Та мисля си и за това, че в нашето общество съществува някаква коварна и доста “прилепчива”, личностна недостатъчност – бих си позволил да я нарека тъкмо така. Както има СПИН, синдром на придобитата имунна недостатъчност, аз пък бих си позволил да кажа, че на българското общество, което е болно общество, с основание може да се постави една такава диагноза: синдром на унаследената ценностна недостатъчност.

Тя е наследствена в смисъл, че това наше общество живее в най-ужасен ценностен вакуум, страда и преживява изключително опасните последици от една такава ценностна и идейна “безтегловност”. Ние сме изпаднали в този ценностен вакуум не случайно, а благодарение на комунизма, който сякаш успя да изкорени традиционните ценности, в които хората от векове са вярвали, които са осмисляли живота им и т.н. Но вместо техните прословути “нови ценности”, които комунистите се опитваха да създадат, ние достигнахме същинска ценностна катастрофа. Защо ли?

Ами защото, за щастие, “новите ценности” на “най-хуманния строй”, на комунизма, не намериха почва, не можаха да пуснат корен в човешките души, не успяха да се усвоят от душите, понеже бяха противоестествени, антихуманни, фалшиви, кухи, понеже се оказаха най-безжизнени изобретения на един немощен разсъдък, поради което се изродиха в крайно вулгарни, прагматични, пошли и пр. “ценности” на един най-низък материализъм, на една безнравственост, на една античовечност. Точно такива бяха ценностите на комунизма, поради което ние наследихме и се оказахме в този ужасен и трудно преодолим ценностен вакуум, който, страхувам се, ще продължи десетилетия.

А пък сега това, което се случва, именно тържество, апогей, апотеози на нихилизма, на простащината, на чалгашарството, на простотията и т.н., всичкото това не е предизвикано, представете си, от свободата и от демокрацията, както разни идиоти като Вучков и пр. се опитват да ни внушат, а именно, че демокрацията била донесла всичко лошо и, представете си, била разрушила нашия бляскав рай, този на комунизма. Не е вярно, разбира се, тази подмяна не бива да бъде допускана: всичко, което в момента ни се случва, се дължи на оня ценностен дефицит, които сме усвоили от комунизма, който получихме в наследство от комунизма. Комунизма, който като проказа разяждаше душите цели десетилетия, та да стигнем в края на краищата до този така жалък и плачевен резултат.

Аз затова наричам този дефицит “синдром на унаследената (или вродена) ценностна недостатъчност”. Тази е моята диагноза, от това страда нашето общество, този е най-коварният ни проблем. Все говорим, че трябвало да настъпи промяна в съзнанията и т.н., ето, в този смисъл промяната в съзнанията означава да направим така, че да покълнат нови ценности, сиреч, да помогнем, та да се върне човешката същност до нейните първоизвори. До ония вековни традиции, ценности, духовни постижения на религията, на морала, на философията, на автентичното изкуство, от които ние бяхме откъснати в резултат на половинвековната вакханалия на комунистическия волунтаризъм. Катастрофата, която преживяваме, се дължи на ония най-диви ексцесии и насилия, на които беше подложен човекът в условията на автентичния комунизъм, в който бяхме принудени да живеем.

Да заключа накрая: потребно ни е връщане към исконните общочовешки и универсални ценности, работа по насърчаване на съзнанието за ония най-коренни интереси, които ни правят човеци и личности, възпитание в една култура на свободата, развитие на самосъзнанието за свобода и т.н. Тука, според мен, е разковничето, “тук е зарито кучето”.

Мирното провеждане на гей-парада е някакво свидетелство, че сме на път да станем нормална европейска страна

Винаги има полза да се демонстрира и протестира, а да се мълчи в бездействие е позорно и малодушно. Ползата от гей-парада е съвсем ясна: защита на свещеното човешко право на различие, на различност. Различните малцинства (сексуални, етнически, политически, граждански...) трябва да бъдат уважавани, не винаги мнозинството е безусловно право, а пък ако помислим малко, ще се убедим, че дори човек да принадлежи към някакво малцинство, това съвсем не променя обстоятелството, че също е човек и личност като всеки друг, включително и ако трябва да го сравним с богоизбраните от мнозинството, т.е. от пълчищата, съставени все от "най-правилно мислещите", "винаги правите", "непознаващите съмнения" и пр.

Аз си позволих да защитя правото на хомосексуалните да демонстрират и да настояват за уважение и зачитане от "голямата общност", понеже аз самият принадлежа на едно малцинство; винаги съм принадлежал към него, към малцинството на автентичните демократи, на демократите, които вярват в свободата и демокрацията единствено по най-дълбоки ценностни подбуди, а не защото тя можела да бъде употребена с изгода от този или от онзи. Позволих си лукса да мисля различно по въпроса за нашето дължимо отношение към "обратните" и написах два материала - Имам един грях: уважавам "обратните"! И ги подкрепям! Ох, горкият аз! и Ненавиждащите "педалите" de facto люто мразят свободата: хомофобите всъщност не толкова гейовете, а по-скоро свободата не могат да търпят, заради които, разбира се, бях порядъчно обруган от "широките народни маси", които съвсем не са склонни да правят компромиси и да търпят някакви си там, които не са като тях или не мислят като тях.

Не зная защо, но все не ми се удава да мисля като "правилно мислещите", все имам различна гледна точка, от която лесно не се отказвам. А пък и органически ненавиждам да се подмазвам на мнозинството, та да печеля дивиденти от неговата благосклонност: за темерути като мен истината, представете си, стои над всичко друго, включително и над приятелството. Впрочем, един мой приятел така се разочарова от мен заради моята позиция спрямо "педалите", че вече даже не ми говори, но той не е първият, нито ще бъде последният, който горчиво ще съжалява, понеже такива няма как да ме убедят, че мнозинството винаги и за всичко е все право, а пък малцинствата са все неправи и трябва да остъпват. Аз съм бил и ще бъда винаги върл противник на всички видове болшевизъм - а тъкмо според болшевизма мнозинството винаги и за всичко е все право, а пък малцинството заслужава да бъде даже избито ако не приема волята на мнозинството! - включително съм и най-несговорчив противник и на сексуалния болшевизъм, както е правилно да се нарича хомофобията.

Понеже се отвори дума по лозунга на прайда - Приятелството няма сексуалност! - аз също мисля, че това е една недомислица, щото, доколкото ми е известно, хомосексуалните общуват помежду си не само на една чисто приятелска основа, но и на сексуална, любовна и проч. Разбира се, че приятелството няма сексуалност, но това се подразбира, т.е. няма защо да бъде изтъквано, а пък ако са искали да намекнат, че всички хора, независимо от сексуални предпочитания, би било добре да се разглеждат като приятели, да са приятелски настроени един към друг, това можеше да се каже иначе и доста по-сполучливо. Но както и да е, радвам се, че прайдът е минал без ексцесии, че прочутата по света нашенска простотия се е била временно оттеглила по време на провеждането му, и някъде там, на потайни места, е близала раните си и е събирала и акумулирала своята жажда за мъст, за агресия и за реванш.

Затова смятам, че мирното провеждане на гей-парада е някакво свидетелство, че сме на път да станем нормална европейска страна, в която човешката личност и нейните неотнимаеми права са висша и всеобщо споделяна ценност.

Разбира се, на предстоящите избори трябва още веднъж да докажем, че сме европейци. И то може да стане само по един начин: като изтикаме от властта досегашните ни управници, доказали на практика, че са антиевропейски настроени, че играят единствено под свирката на Кремъл и Путин, че са готови по чужди нареждания да опропастят съвсем европейското ни членство, та да ни държат завинаги бедни, послушни и унизени - и като индивиди, и като нация.

Дойде време безжалостно да изритаме от властта тази комуно-ченгесарска крадлива напаст, която цели 8 години се гаври и издевателства с Родината и с всинца нас. Дай Боже да намерим разум, воля и сила да го направим другата неделя!

27 юни 2009, събота

Гърлата на червените кърлежи са бездънни като черните дупки във Вселената

Здравейте, мисля си че българската наглост край няма - за съжаление. Честно казано мен хич не ме интересува кой и дали е гей (частният живот на подобни хора не ме вълнува), но... Ето точно тук идва голямото НО - всеки е свободен да прави каквото си иска, освен в случаите, когато пречи (да не употребявам по-силна дума) на някого, а да не говорим на цяло едно общество.

А тия червените кърлежи нямат насищане, драги читатели. Техните гърла са бездънни като черните дупки извън земната гравитация. Ако трябва да перефразирам известната мисъл на Айнщайн, то ще кажа че не само човешката глупост, но също така и българската алчност са безкрайни константи в нашето съвремие. Няма такъв филм просто, Холивуд само може да мечтае за подобни сценаристи.

Аз искам да запитам как от всички сфери на живота ни нито една не се разви в правилната посока - нито инфраструктура, нито образование, нито здравеопазване, нито нищо... говоря точно за последните четири, че и повече години.

Иначе тръгнали да ми говорят за приватизацията - ами кой я измисли и започна тази мъглява и уродлива приватизация бе, драги червени недоносчета, м? Да не би да е бил Костов, или пък аз може би? Хайде не ми се правете на интересни, още по-малко на спасители на българския народ!!

Тук искам дебело да подчертая, че аз в никой случай НЕ СЪМ фен на Костов и няма да бъда никога!!! Та нека се върна към темата - годините на приватизацията бяха много смутни за държавата ни като цяло - навярно повечето от вас си спомнят това. Нооо 12 години по-късно какви са ви оправданията, "другари"? Навярно сте забравили, че към днешен ден България е член на НАТО и Европейския съюз. Сега сетихте ли се?!

И какви са ви извиненията за несвършената от вас тонове работа? И не стига това, ами тормозите, досаждате и продължавате да лъжете нагло цялото общество със скучните клишета, наследени от вашите, лоялни към тоталитаризма, родители и прародители. Не ви ли е поне мъничко срам? Това се чудя аз.

За мен има две причини - или сте абсолютни Лъжци (с главно Л); или наистина си вярвате, че сте прави и сте полезни на мен и моите сънародници - тук обаче очевадно сте слепи. Дори не слепи - мисля, че когато няколко човека виждат реалността, в тотално различни измерения отколкото тя е валидна за няколко милиона души, то според мен причината е някъде около вашите Варолиеви мостове (това не е в близост до Бузлуджа!).

Та какви сте, мили другари - лъжци или умствено недоразвити индивиди? Твърдо вярвам, че в нито един от двата случая мястото ви не е в Парламента, нито където и да е било другаде в управлението на това общество. Странно защо вие се мъчите толкова усилено и настървено да решавате моята съдба, след като аз не мога да ви понасям дори, а камо ли да поверя бъдещето си във вашите ръце?! Кой съм аз ли? Един обикновен български избирател от Европа (не от Анадола)!

Искам последно да спомена, че ми писна от безхаберното червено лицемерие.

Не се притеснявайте - Костов е наказан от мен с пълната ми апатия към неговата личност точно заради нещата, за които носеше отговорност преди 10 години. Няма нужда да ми го припомняте, аз все още НЕ СЕ ГУБЯ НА АКЪЛ, което не мога да кажа за голямата част от вашите избиратели.

Но покрай това помня и други нещица... Например датата 10 януари 1997. Аз помня за разлика от поддръжниците ви. Имайте малко срам от децата си поне. Ако аз имах такива аморални родители щях да си тегля куршума още в утробата на майка ми.

Както и да е... Коментирах накратко своята гражданска позиция.

(Автор: Анонимен читател на блога)

Защо журналистите съвсем изкрейзиха, или може ли задник да пее канцонети?

Няколко часа след като се запознах със световно-историческото интервю на Николай Бареков и се постарах да опиша реакцията си (Николай Бареков, исполинът на нравствено-медийния фронт у нас, ни напуща!!!) попаднах на едно крайно визионерско и проческо даже, бих казал, писание, излязло изпод златното перо на Явор Дачков: Отново подкрепа на честността.

Ако оставим настрана сюблимният момент в туй теологико-морализаторско-политологично наставление - продалият се за пари щатен оплювач на в-ците "Уикенд" и "Труд" и на телевизия RE:tv Я.Дачков пише тъкмо за честността!!! - можем само да отбележим, че писанието му е равностойно на най-точна диагноза на лудешкото състояние, в което кой знае защо напоследък изпадат нашите най-елитни журналисти (пардон!).

Сега обаче искам, преди да продължа, да направя едно необходимо уточнение. У нас се спори за най-прости неща, а пък много неща, макар и достигнали сияйна звездна висота, често са далеч от собственото си понятие. Ето например като наричам Я.Дачков (Бареков, Валерия Велева, Дърева, Божо Димитров, Вучков и т.н., и тра-ля-ля) "журналисти", требе да се отчете, че това е чиста условност, зад която винаги се налага да следва едно "Пардон!", понеже тия хора или никога не са били журналисти, или пък, ако са били, отдавна вече не са. Журналистът, заслужаващ това име, не е писач, който е готов за пари да си продаде душата на всеки, даващ повечко новички и приятно миришещи банкнотки - у нас в последните години обаче точно това бива наричано "журналист"! - журналистът също така не е "съвест под наем", той също не е онова най-презряно, най-деградирало в нравствено отношение същество, същи урод в морално отношение, за което преди век и половина даже датският философ Сьорен Киркегор се видя принуден с погнуса да пише, а пък да не говорим за отношението на гръмовержеца Фр.Ницше, презиращ "парцалите", наричани "вестници" така, както моралиста-пуританин презира курвите, уличниците де.

Напротив, ако някой заслужава прозвището журналист, то такъв, поне у нас, е нещо като бяла лястовица сред прогиналото от разврат и подлости псевдожурналистическо войнство. Истинският журналист знае само един мотив - истината - и работи само за един интерес, човешкия, гражданския. Истинският журналист по никой начин не може да го купи даже оня, който разполага с планини от злато (като наший Доган примерно). От истинския журналист треперят всички политици, а пък за мръсниците в политиката той е непоносим кошмар на сънищата им. Истинският журналист е мощен глас, изразяващ трепетите на народната душа, смел поборник за справедливостта, непримирим враг на моралната деградация в обществото, суров мъстител на ония, които си позволяват лукса да правят злоупотреби с обществения интерес или с властта. Истинският журналист е духовна институция. Той е величествена свръхморална инстанция, наподобяваща по ореола си истинското правосъдие. Колкото правосъдие имаме у нас, толкова имаме и журналистика. Нищо нямаме всъщност.

От което следва, че у нас истински журналисти почти съвсем няма. У нас има само нравствени пигмеи и най-безскрупулни играчи-жонгльори с най-мръсните политически страсти, за които единствен стимул е парицата, пачките с пари, за предпочитане по-едрички. Такива херои нямат никакъв скрупул. За да бъда честен, ще кажа, че ако някой все пак иска да разбере що е то истински журналист, нека да се вгледа в това, което прави, да речем, Иво Инджев; той у нас е най-близо до понятието за журналист, а други почти комай наистина съвсем няма.

Журналисти може и да нямаме, ама за сметка на това пуяци с журналистически претенции дал Бог: тук е и Карбовски, тук, естествено, на челно място е и прословутият Бареков, тук е и хероят на този очерк Явор Дачков, тук е Дърева, гнусната прислужница на Гоце и Дмитрич, тук е и Валерия Велева, същи шемет в морално отношение, тук са и нахалните като рояци мухи или комари изпълнители на мръсни поръчки, които не са толкова именити като изброените по-горе звезди, но за сметка на това са не по-малко подли и лакоми. Та тия пуяци, назоваващи се журналисти, напоследък съвсем изкрейзиха и почнаха да се изживяват за нещо като морални рупори и стожери: правят най-авторитетни преценки, чертаят перспективи пред нацията, дават безапелационни присъди, жонглират, естествено, с най-възвишени морални категории. Истинският мръсник, знайно е, се познава най-вече по това, че е твърде "нравствено-чувствителен" и постоянно парадира тъкмо с моралния аспект!

Ето по този начин тия наши "журналя" - тази дума съвсем им приляга! - почнаха да се изживяват за нещо като морални наставници на нацията, за "духовни водачи", за народни трибуни и почнаха да претендират за истинска политическа рол. Понеже явно осъзнаха, че вече даже самите политици са им в някакъв смисъл подопечни, понеже им плащат, и то твърде щедро, за мръсните услуги, ала се видя, че хипертрофираната медийна власт на продажните журналисти се е разрастнала дотам, че те почнаха да се изживяват за нещо като почетни диригенти на политическия процес. Ето по този начин си обяснявам полудяването на най-прочутите ни журналисти (пардон!), което като феномен може да се забележи вече и с просто око.

Тук искам да обособя даже следната зависимост: колкото повече платеният журналист се мисли за всемогъщ тартор на държавния и политическия, на народностния, живот, толкова повече това свидетелства, че медийната корупция е постигнала своите върхове, т.е. се намира в точката на апогея си. Ако журналистите не са толкова корумпирани, те са хрисими, ама като им дадеш пари, се настървяват и не знаят вече мярка. Стават подобни на озверели песове, упити от прекалено много кръв, които вече са способни да захапят даже ръката, която ги храни. Това е симптоматично, че обществото е достигнало до най-ниското ниво на моралната деградация и политическо-медийния упадък. На това му викам "пълна медийна свинщина", и трябва да се отбележи, че ний този връх го постигнахме едва напоследък в лицето на Дачков и Бареков.

А писанието на Дачков, което ми даде повод за тия размисли, е така измъчено, че този път ще разочарова даже и иначе така щедрите си поръчители. Защо ли моралния дачков плам излумтя така буйно тъкмо в предизборен период, запитвали ли сте се поне това?! Ами много просто е: понеже в този период към медиите текат златни реки, някои от които завиват директно към касите на нашите първенстващи журналисти. Това е основанието на неудържимия морален патос на Дачков, хулещ и плюещ неуморно, от ранна утрин до късна вечер, а често и по цели нощи, не само Костов, а и всички ония интелектуалци, които заради бъдещето на европейска България подкрепиха Синята коалиция. И псето Дачков сега се дави от злост: моралните проповеди в неговата уста са като изтънчено-възвишените речи на проститутките в полза на сексуалното въздържание.

Когато някой пише за пари по нравствени теми, такъв е поставен пред неизпълнима задача: то е същото да се опитваш да пееш оперна ария не с уста, ами със... задник (пардон!). Поръчителите, които искат такъв да произведе някаква приятно галеща ухото музика, ще бъдат разочаровани крайно неприятно. Ето защо произведенията-писанията, сиреч, напъните на Дачков (пък и на Бареков) вместо да раждат музикална хармония, все повече понамирисват: задниците, знайно е, ако не умеят да пеят, поне умеят да смърдят и да излъчват в ефира само смрад, гнус и отврат...

Ако БСП и Доган са "добрите", аз ще гласувам за "лошия" Костов!

Много ме трогна какво е написал в първата публикация на свой блог един млад човек, който познавам отдавна (задочно, в интернет само), зная го като Мирослав от Монтана. Монтана е градът, в който имам много задочни приятели, които обаче ги възприемам като истински приятели: Петър Каменов, Иван Иванич (автор на книги, части от които съм публикувал и тук), Мирослав. Монтана е градът, в чиято библиотека, благодарение на моите приятели, има от всяка моя книга, подарена за да се четат най-вече от младите. Та ето какво пише там 19-годишния Мирослав; искам преди това само да добавя, че ако имахме повече мислещи младежи като него, България отдавна щеше да е съвсем друга:

Наближават парламентарни избори в България, които може би ще променят съдбата на родината ни за десетилетия напред. Осъзнавам мястото на нас, младите в политиката, и виждам сложния избор, пред който сме изправени. Нашето (не)гласуване трябва да се води преди всичко от ценности, възгледи и идеи + ИНФОРМИРАНОСТ, представяне на реални доказателства, след проумяването на които да можем с чиста съвест да пуснем една от многото бюлетини.

Досега неуморно и ежедневно повтарях защо трябва да се гласува, защо неотиването до изборната секция или "брането на гъби" е в угода и полза единствено на управляващите в България. Днес обаче нашият премиер-съветски гражданин директно посочи от какво се страхува най-много срасналата се с организираната престъпност политическа върхушка. Ето от какво:

ПРЕДИЗБОРНО ПИСМО НА СТАНИШЕВ ДО БЪЛГАРСКИ ИЗБИРАТЕЛ

И какво се оказа в крайна сметка? Костов, Борисов, Борисов и Костов, Борисов, Костов, Борисов, Костов, Костов, Костов, Костов, Борисов и Костов, Костов... Не е ли редно вече да се запитаме:

ЗАЩО БСП СЕ СТРАХУВА ОТ КОСТОВ?

Защо въобще една личност, която вече 8 г. не е в управлението на страната, е най-хуленият български политик, на когото са приписвани всички земни грехове? Отговорете с доказателства, другарю Дмитрич!

Ако БСП и Доган са "добрите", аз ще гласувам за "лошия" Костов.

Всеки има глава на раменете си. Лошото е, че ние, българите, по-често предпочитаме благата и мила лъжа пред жестоката истина.

Време е за промяна! Моята промяна на 5.07.2009 г. е бюлетина N.19. По-голямата част от първите 19 г. от живота ми преминаха в една унизена, бедна, жалка България.

Искам моята България да е европейска държава!

Искам тук отново да се спазва законът!

Аз се нуждая обаче от много хора, които мислят като мен. Надявам се, че ще ги намеря :)

Мирослав Людмилов Тодоров, Монтана, 27 юни 2009 г.

Въведение в проблема за ценностната идентичност на личността

Тия дни работя най-усилено по новата си книга, която нарекох условно ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: пътят към успеха. Имам твърде много материали по нея, писани в последната година, много идеи също имам и в главата си, които трябва обаче да бъдат изразени в текстове, да бъдат записани. Периодично ще ви уведомявам за това как върви писането на тази книга, завладяла сега основното ми внимание. Смятам, че проблемите, с които съм се захванал в нея, са крайно назрели и съдбовно необходими, особено пък за младите: тя, нашата, се видя, ала те поне да заработят упорито за успеха си. Също така, по моя си обичай, ще пускам откъси от нея, понеже ми е много интересна вашата, на читателите на този блог, реакция. Ако искате ми вярвайте, но вашите реакции за мен са най-верния ориентир в какво посока се движа; защото все пак пиша книгата не за себе си, а за вас, особено пък за по-младите сред вас. Ето и първият откъс, който решавам да предложа на вниманието ви; зная, че сега, в това усилно предизборно време, едва ли някой се интересува от по-сериозни неща, но според мен трябва да мислим не само за мимолетното в настоящето си, ами за истински значимото, т.е. за свързаното с бъдещето ни:

Отдавна в своето преподаване на философията, но напоследък още по-настойчиво и целеустремено, се занимавам с изследвания, свързани с тази тема, с проблема за ценностната идентичност на личността. Опитвам се да предразположа младите хора към това да се замислят колко е важно човек сам да определи себе си в ценностно отношение. Т.е. като човек, като личност, имаща все пак и една духовна страна, която се свързва неизбежно тъкмо с ценностите на индивида.

Смятам, че това е твърде важно не само за млади, но и за по-зрели хора, такива като мен или още по-възрастни. Защото ние, по-възрастните, живяхме в едно време, в което ценностите бяха – ако изобщо тогава можеше да се говори за някакви ценности – много фалшиви, изкуствени, кухи, празни, пък на всичкото отгоре и натрапени ни, без никой да ни е питал какво мислим и какво искаме. И по тази причина, в резултат на безчинствата на комунизма, който действаше в толкова интимната личностно-духовна сфера така, както прави слонът в стъкларския магазин, хората съвсем закономерно стигнаха до един абсолютен нравствен нихилизъм. До един ценностен, общо казано, нихилизъм: комай не вярват в нищо, не ценят тъкмо заслужаващото да се цени, шири се най-пошъл и вулгарен материализъм и т.н. Живеем в един кошмарен ценностен вакуум, който не вещае нищо добро ако не намерим сили да го надмогнем.

Нашето общество преживява една ужасна, фатална бих казал, пагубна за бъдещето ни като индивиди и като нация, ценностна катастрофа. И трябва да се прави нещо, за да търсим изход от нея. За сметка на това обаче у нас, по нашенския добре познат обичай, съвсем нищо изобщо не се прави, а пък държавниците ни и мнозинството от нацията продължават пребивават в някакво кошмарно самодоволство от самите себе си: сякаш самият Господ е благоволил да се хванат за шлифера му и да бъдат влачени в прахта от него.

Един от най-важните въпроси за нашата страна, за нашата демокрация, е въпросът за ценностния дефицит, както предпочитам да го наричам, за личностния дефицит на демокрацията и нацията ни също. Затова именно смятам, че трябва много да се мисли и да се разговаря по тези въпроси. Хубаво е всеки за себе си да се запита: добре, а какви са моите ценности, най-важните, базисни ценности, в какво вярвам? Също така да се опита, веднъж осъзнал и определил ценностите си, да ги подреди, да въведе някакъв ред в тях, или, както се казва, да установи йерархията между тях, взаимоотношението, дълбоката връзка между тия така значими измерения на човешкото съществуване. Защото не можеш да кажеш че някакви ценности са твои, да претендираш най-искрено, че това наистина са твоите ценности, а пък след това да се окаже, че съвсем не можеш да установиш връзката между тях, кое от кое произлиза и т.н. Защото някоя ценност, предполага се, може да е по-основна, по-фундаментална, а пък като се стъпи на нейна база, едва тогава вече може се върви към друга, произтичаща от нея ценност и т.н.

Та ето, опитвам се да предразположа младите хора, на които преподавам философия, към размисли и към разговори по тази тема. Засега установявам, че младите все пак се интересуват, поставят интересни въпроси понякога. Разбира се, в началото на разговора или дискусията трябва да направя някакво въведение, в което се опитвам да ги настроя и подтикна към осъзнаването на това колко е важно да се самоопределиш в ценностно отношение. А също и колко е трудно, от друга страна, да осъзнаеш в какво вярваш, а пък най-вече да се запиташ и да осъзнаеш в какво си струва да вярва човекът, в какво е длъжен да вярва, според своите представи, в какво си заслужава да вярва особено пък младият човек, намиращ се в нелека ситуация: в зората на автентичния си живот.

Аз тук като начало искам да поставя въпроса така: чужди или близки на съвременния масов българин са европейските ценности? Тази тема е близка, родствена с темата за търсенето на своята лична ценностна идентичност и е твърде подходяща за въведение към нея. Ето, ако поставим, да речем, и този въпрос, пак можем да се приближим до интересуващото ни: а разбира ли свободата си съвременният българин? Наистина, разбираме ли свободата си, ценим ли я, какво е тя за нас – нима това са маловажни въпроси?!

Също тук искам да поставя един друг, също така принципен въпрос. Човек, бидейки човек, искайки да бъде човек, стремейки се към това, и то не как да е, ами в истинския смисъл на думата, трябва да си определи позицията в следното отношение: какво за мен е свободата? Смятам, че това е най-базисния, най-висшия, най-високия, дори съвсем съдбовен, бих си позволил да река, въпрос. И дори – нека да внеса и тази малка корекция – може още по-точно да се каже: а коя е най-висшата ценност за мен?

И ако отвърна така: най-висша за мен ценност е индивидуалната личност, неотделима от нейното свещено право на свобода, на самоопределение, на избор на собствения си живот и т.н., т.е. индивидуалната личност за мен стои на най-високо място, и то с цялата свита на тази личност, а именно свобода, частна собственост, права и т.н., това е цяло едно съзвездие от ценности, то тук изразявам съвсем ясно и осъзнато едната алтернатива. Т.е. алтернативата – и то като принципна, възможна, чиста, идейна, ценностна система – започва от току-що казаното.

А другата, противоположна, алтернатива, е следната: не индивидът и не личността, а общността е висша ценност за мен. Общността, социумът, комуната, обществото и т.н. стават оста, около която всичко се върти. Тази алтернатива, впрочем, има много поклонници у нас, поклонници на тази т.н. “социална реалност”, и такива са готови да принесат в жертва дори себе си, своята индивидуалност, само и само да възтържествува социалността, стадността.

За такива индивидът не струва нищо, обществото е всичко и т.н. Това именно е и противоположният, алтернативен принцип в ценностното самоопределяне. Значи или си привърженик на свободата и на индивидуалността, на индивида с произтичащата от него цялостна съвкупност от ценности, свързани органично с този идеен фундамент, или пък ставаш поклонник на абстрактния социум, на обществото, на комуната и т.н.

И, следователно, в този последния случай индивидът е готов да жертва свободата си за да постигне някакъв илюзорен уют, някакво мнимо спокойствие, някаква тъжна сигурност в рамките на социума, които вече ще бъде прекалено загрижен за него, който ще му казва какво да мисли, как да живее, как да строи живота си, в какво да вярва и т.н.

Ето, това са двата принципни варианта, двете алтернативи, между които можем да избираме. И всеки от нас трябва да реши за себе си: а кой е моя вариант, коя е моята алтернатива, кой е моят принцип на съществуването, коя е моята най-висша ценност, кой е моя ценностен критерий на живота ми? Смятам, че това са немаловажни въпроси, от които обаче произлиза всичко останало.

Николай Бареков, исполинът на нравствено-медийния фронт у нас, ни напуща!!!

Имам много работа - а моята работа е писането, ето че съм започнал нова книга, която ми изяжда времето - но не съжалявам, че тази сутрин отново се поразходих из блоговете. Нямам възможност сега да споделя всичките си впечатления, но за сметка на това ще подбера най-важното. И то е:

Николай Бареков, исполинът на нравствено-медийния фронт у нас, ни напуща!!! Ето, четете: Имам нужда от малка промяна, може да замина за САЩ Туй е епохално интервю на Барекова за в-к "Класа", което история ще запомни, а пък бабите вечер ще преразказват на внуците си векове наред. И как ли тепер ще живеем без Барекова?! Ох, горките ние! Да рева ли, да си скубя косите ли, да се беся ли?! Ще опустее медийния фронт у нас, ще пресекнат канонадите, ще се обезсмисли решително съществуванието ни, драги ми дами и господа! Дайте да направим една подписка за оставанието на Барекова, а, какво ще речете?!

Прочетете туй знаменито интервю, нема да съжалявате, гарантирам го. Не ща да правя свой коментар за него, щото една проницателна барекова читателка вече е казала туй, дето и мен кипи в сърцето ми; тя се е нарекла "Танчето Дончева", ето, четете памятните й слова:

Бареков, внимателно прочетох интервюто ти, дадено за друга медия, но поради величието на отговорите постнато и тука. Трябва да си призная, че от него лъха на величие и титанизъм. Човече, ти си надживял времето си и особенно пространството. Моля те, не отлагай пътуването си за Щатите и ден. Занеси там своя богат житейски опит, изкачи и там журналистическият връх и остани за винаги на него като пътеводна звезда за световната журналистика…

Вълнуващи, дълбоко трогателни слова: как човек да не се гордее, че е българин, че принадлежи на туй юначно племе, на което, за наша чест, принадлежи и Он, титанът Бареков!!! Да благодарим на природата, че е благоволила тъкмо в нашите предели да се роди тоз природний феномен, тая несъкрушима канара на народностний живот, тая епохална, обвеяна в непомръкваща слава, колосална личност, която вовеки ще краси небосклона на родната ни журналистика, осеян все от звезди; но тя, барековата, трябва да признаем, е най-ярката! Гордея се, накрая, че живея в знаменития хилядолетен град, основан от Филипа Македонскаго, бащата на Александра Великаго, в който е роден наш народно-медийний богатир, властелинът на медийния Олимп, названий Николай Бареков - чиято слава засенчи дори славата и на единия, и на другия, и на бащата, и на великия му син-завоевател на цели континенти. Ала къде ти ще се мери той с Барекова, покорителят на човешките и особено, предполагам, на женските сърца на цялото прогресивно человечество?!

О, небеса, благодаря ви за честта да съществувам в същата епоха, чиито знак бе щампован тъкмо от колоса на Филибето, майната на всички майни, неподражаемо-гениалното перо, велеречивият филолог, интервьора, ласкателя и почитателя на всички български величия, като се почне от Георгия Сирищническаго, па се мине през Симеона Втарога, могучего Ахмеда Догана, мудраго Бойка Борисава, и се стигне до непревзойдьонаго Яне Янева!

Затуй сега тъжи и е свито от кървава прободна рана народното сърце като разбра кошмарната вест, че проклетите американции са примамили наш родной и незабиваемий Николай Бареков! Да се задавят дано с него, мръсните му американци с хамериканци! Не се наядоха те със звезди и величия, не, мамят всичко, що е велико, при себе си, а на нас оставят само трохите!

Америко, проклета да си, че ни открадна нашата национална гордост, нашето природно чудо, нашето гениално медийно сътворение, наший непомръквающий народностний феномен, називаемий Николай Бареков! Българио, реви сега, скуби косите си, чупи пръсти, това ти се пада, неблагодарнице, щом не цениш най-великите си чада! Тръскай се по земята и се търкаляй по прахта сега, неблагодарний народе, щото не се доказа достойн да задържиш при себе си свой медийний исполин! Туйто, аз млъквам, че иначе не мога да спра; сърцето ми е пълно с най-длибоки чувства, сотрясения и волнения...

От нас, избирателите, на тия съдбовни избори зависи всичко: по един най-фатален начин зависи тъкмо бъдещето, съдбата ни

Първанов е с увредени прешлени от поклоните, сторвани дълги години на Доган. Първанов е само смешно-тъжен позьор, а властта, реалната власт е у неговия господар Доган. Изглежда Доган е имал по-голям чин в ДС навремето, поради което йерархията още се спазва.

Щом търпим, преизпълнени с унижение, Първанов за държавен глава, ще търпим, няма как, и Доган за властелин: те са двете лица на една и съща монета. Едното без другото не може.

Ако успеем да изритаме на тия избори кръстника Доган, после иде ред на Гоце. Няма как да бъде убит октопода на комунистическата мафия, който задушава демокрацията ни, ако след като падне от власт, Доган не бъде натикан в затвора. Това ще бъде пробният камък за това колко струват новите управници, по-специално Бойко Борисов.

За Костов съм сигурен, че ако зависи от него, ще направи нужното Доган да си получи заслуженото. Единственият политик, от който засега го е страх Доган, е тъкмо Иван Костов. Но да видим доколко Б.Борисов ще удържи на обещанията си. Но то си е за негова сметка де. Примерът на унизения Симеон, целуващ ръка на Доган, трябва да е винаги пред него…

България никога няма да се отърве от комуно-бандитско-ориенталско-мафиотския си образ ако Доган след изборите не бъде натикан в затвора за кражбите и вредите, които нанесе на страната и нацията ни тия 20 години преход. България няма да стане нормална европейска страна ако Доган и неговите покровители продължат да държат контрола на властта у нас. България е осъдена да мутира в средноазиатска деспотия под контрола на имперско-путинска Русия ако сега не успеем да изкопчим завинаги властта от продажни руски мекерета като Доган, Гоце, Симеон и Дмитрич.

От нас, избирателите, на тия съдбовни избори зависи всичко. По един фатален начин зависи тъкмо бъдещето, съдбата ни. Длъжни сме да изпълним предназначението си и да отрежем пипалата на октопода. Иначе ще продължим да си патим и да затъваме в унижения.

(Кратък мой коментар към публикация в блога на Иво Инджев.)

26 юни 2009, петък

Получих ново писмо от премиера Дмитрич, пълно с лъжи, тъпизми и идиотизми, но ясно показващо къде го стяга чепика

Sergei sergei@stanishev.bg
До: Ангел Грънчаров angeligdb@abv.bg
Относно: Да не позволяваме да приватизират страната ни
Дата: Петък, 2009, Юни 26 19:12:54 EEST

Да не позволяваме да приватизират страната ни!

През 1997 г. Костов продаде авиокомпания “Балкан” на Гад Зееви почти без пари, а “Кремиковци” – за един лев. Приватизацията ги унищожи. Сега той планира да приватизира болниците, университетите, АЕЦ “Козлодуй”, даже и пенсионно-осигурителната система.

Борисов е вратата на Костов обратно във властта. Само вие, българският народ, може да спрете Борисов и Костов.

Всеки ден все повече българи осъзнават, че Борисов е билетът на Костов за връщане в политиката. Борисов заявява, че ако спечели изборите, ще се коалира с колегите си вдясно и с Костов.

ГЕРБ и Синята коалиция възнамеряват да се върнат обратно към приватизацията. Борисов ще позволи на Костов да управлява икономиката.

Борисов и Костов имат намерение да приватизират предприятията ни, точно както полседният го направи докато бе министър-председател. Костов продаде металургичния завод “Кремиковци” за един долар. Той продаде БГА “Балкан”, металургичния комбинат “Стомана-Перник”, “Нефтохим”, “Агробиохим” и много други български компании. Десетки хиляди българи загубиха работата си заради тази политика. Ако не ги спрем, ще го направят отново.

Заедно с БСП и Коалиция за България ще защитавам българите и ще гарантирам техните работни места. Наследихме страна, която бе поставена на колене от хора като Костов, които са я ръководили безотговорно. През последните четири години заедно с всички българи успяхме да построим отново тази страна. Укрепихме икономиката, увеличихме заплатите и пенсиите и създадохме стотици хиляди работни места.

Те затвориха стотици заводи като “Агробиохим”. Ние успяхме да октрием нови и да укрепим нашите компании. По този начин създадохме над 344 хиляди добре платени работни места. Знам, че това не е достатъчно. Българите заслужават повече. Аз и БСП ще продължаваме да се борим, за да имате по-добър живот, по-високи заплати, по-добри условия за работа и повече възможности да израстнете в работата си. Борисов и Костов възнамеряват да приватизират болниците ни, точно както направи Костов докато бе министър-председател. В резултат на това само богатите хора ще могат да си позволят да получат добро здравеопазване. За Борисов и Костов здравеопазване е въпрос на печалба. За тях всеки един, който няма пари, е “лош човешки материал”. Ако не ги спрем, ще го направят отново.

За нас здравеопазването е за всички хората. Коалиция за България е за безплатно зравеопазване за да може всеки българин да получи достъп до здравната система. През последните четири години доказахме, че единственият път напред е държавата да има по-активна роля. Държавата е единствената, която може да инвестира милиони в болниците и да се погрижи хората да получават по-добро здравеопазване. Ако не ги спрем, ще го направят отново.

Борисов и Костов възнамеряват да приватизират университетите ни. Това си е търговия с бъдещето на младите хора. Нещо повече, само богатите деца ще могат да си позволят образование.

Няма да позволя на Борисов и Костов да застрашат бъдещето на нащите деца.(Апропо, някой знае ли нещо за детето на Станишев? Откога гейовете имат деца?! бел. моя, А.Г.) Заедно с БСП и Коалиция за България ще продължим да инвестираме милиони в образованието, в нашите училища и университети.

Борисов и Костов възнамеряват да приватизират нашата пенсионна и социално-осигурителна система. Разговарям ежедневно с възрастни хора, които си спомнят дните на Костов, когато техните пенсии са съкратени наполовина. Какво могат да научат възрастните и всички скромни българи от Борисов, човек, които ги нарича “лош човешки материал”?

Няма да позволя на хора като Борисов и Костов да засягат по-възрастните от нас. Няма да позволя нито един българин да бъде оставен зад борда. Ето защо заедно с правителството удвоихме пенсиите и заплатите през последните четири години. Знам, че българите очакват повече и имат право.

Заслужавате повече и ето затова БСП и Коалиция за България се кандидатира с икономически програма, която ще повиши жизнения стандарт на всеки гражданин. Вие трябва да вземето съдбоносно решение за бъдещето си на 5-ти юли. Можете да изберете опасната дясна коалиция на Бойко Борисов и Иван Костов.

Ако те спечелят, те ще засегнат най-нуждаещите се в България като приватизират нашите заводи, училища, болници и нашата пенсионна и социално-осигурителна система. Те казват, че “възрастните са лош човешки материал, много работни места ще бъдат загубени, а здравната помощ ще бъде достъпна само за богатите.” Ако те спечелят, всеки българин е застрашен.

От друга страна можете да гласувате за БСП, която ще се погрижи икономиката ни да е силна, работните места гарантирани, а всеки един гражданин – да бъде защитен. Приватизацията се провали преди десет години и ще се провали отново. Освен ако не спрете хора като Борисов и Костов.

Ако не ги спрем, ще го направят отново. Нека да ги спрем заедно.

Стани приятел на Сергей

Звездомания

(Съвместна публикация с блога на Алек Томанов.)

Навремето моят приятел проф. Иван Славов беше написал статия, която се наричаше “Върхарология”. Това беше преди 1989 г. и в статията си остроумният и духовит професор-свободолюбец осмиваше тогавашното поголовно увлечение по думичката “връх”. В ония години постоянно се говореше за някакви “върхове”: ако се проведе, да речем, премиера на някаква театрална постановка, тя непременно биваше обявявана за “връх в социалистическия театър”; ако се открие нов завод, той биваше също обявяван за “връх”, но на “неотклонния социалистически възход на икономиката ни”; ако станеше дума за “нáучно” откритие (тогава така се казваше, нáука, а не наука), то също биваше обявявано за “нов връх в нашата социалистическа нáука” и пр. Постоянно се говореше за върхове, а не за долове, и тази дума-паразит беше така широко разпространена, че никой не забелязваше злоупотребата с нея.

Сега в наше време, не зная дали сте го забелязали, сме постигнали недостигнат връх в нашето преклонение пред… “звездите”. И Сульо, и Пульо, и кой ли не у нас вече са провъзгласени за “звезди”, а който веднъж бъде наречен “звезда”, той от този момент сам и без капчица смущение почва да говори за себе си: “Аз като една най-ярка звезда искам да кажа…” и пр. Азис е звезда, бай ви Вучков е звезда, Гоце Първанов от Сирищник е звезда, Андрей Райчев е звезда, абе да не ги изброявам, щото вие сами превъзходно ги знаете тия звезди, които от сутрин до късни нощи се щурат по разните телевизионни канали. И, горкичките, не смогват да спрат да дават интервюта пред репортерки и репортери, гледащи ги със светнали от нескриван възторг очи. Милко Калайджиев е звезда, Глория-Млория са звезди, Кондю, разбира се, е най-ярка звезда, Гергана-Петкана и прочие (простете, ама хич не ги зная чалга-звездите и ако се излагам с незнанието си, моля да ме простите!) също са най-сияйни звезди.

Да не говорим пък за журналистите, сред които има също така силно светещи звезди, че човек може да си изгори очите ако погледне непримигнал връз тях: Бареков, Дачков, Тошо Тошев, Валерия Велева, Виза Недялкова, Велислава Дърева и проч, и проч. И всичките носят връз главите си нещо като нимби, а пък след тях се влачат дългите шлейфове на наугасващата слава и преклонение. Имаме си пет-шест звезди-социолози: Мира-Секирата, Райчев, Груйчев и Прасчев, които обикалят неспирно студията, като се почне от студиото на Бареков в ранна заран, мине се през това на Лора и Миленката, после се спре у Дачкова, а пък следобед пак по същите канали, но в обратен ред и в други предавания, а накрая тия херои стоварят морни тучни телеса у Иван Бедров в ре-ТВ и говорят ли, говорят, все едно и също де; ясно е, че и те, горките, отдавна са се изприказвали, ами никой не дава отдих на тия наши работливи стахановци.

Крайно нагла е тази наша елитно-елитарна плеада от звезди, а пък нейната толкова прехласната от тежка "звездомания" публика е така мило-наивна, че на човек да му се приреве от умиление; да не говоря пък за културтрегерите от байтодорово време (Недялко Йорданов, Левчев, Вежди и вся остальная), нашите велики и увенчани с неизсъхваеми лаврови клонки по високите чела поети и музиканти, които гордо носят главите си и вече се виждат не другаде, ами в самите анали на световната културна история. Да не изброявам за неколцината канонизирани приживе списуватели, които също дефилират неуморно по канали и кабеларки.

Тук е и неуморният Георги Лозанов и още неколцина, от които на масовата публика им се гади вече. За малко да забравя неизтощимия и така мощен титан Божо Димитров: леле, как пък за малко щях да забравя тъкмо за него, какъв грях?! За Бойко и за Яне не си струва да се говори: знайно е, че те сноват денонощно и изглежда вече изобщо не спят, за да могат да дават непрестанно интервюта с най-велеречиви поучения, предназначени за мило приблейващото стадо от почитатели и ласкатели. Внукът на бай ви Тодаря също е тук, за малко, за мой срам, щях да пропусна тъкмо него, тази така ярко светеща звезда в родния ни интелектуален небосклон; за зетя на бай ви Тодаря се знае вече и изобщо не е нужно да се говори.

Та от цялата тази “звездна” напаст просто спасение няма: човек вече не смее да пусне ютията си, щото и оттам ще прозвучи гласа на неуморния Божо Димитров или поне гласа на сторъката и многоуста, като древна горгона, Велислава Дърева; от крана на чешмите също, ако се вслушате внимателно, се леят елейните слова на сладкодумци като Вучков, Слави Трифонов, Росен Петров, и цялата неунищожима чалга и пр. напаст, която тероризира нещастния български народ така, само както комунистите са го тероризирали. Впрочем, огромната част от звездната напаст, естествено, е червена до мозъка на костите си; те са си съвсем същите и все по същия начин продължават да се гаврят на обръгналата до най-тъпа безчувственост многотърпелива българска популация .

Това е положението, господа съдебни заседатели, спасение няма и изход не се види. Но най-интересното ми е, че българинът, имам предвид средният и простолюден човечец, е най-голям почитател на звездите. И не пропуска да щрака с пръсти от възторг като ги види. Погледнете примерно блоговете на “по-така”, на “по-звездните” блогъри, журналисти, “имена” и пр. У Барекова, да речем, кръжи огромна свита ласкатели и оплюватели, при Иво Инджев е същото, около Иван Бедров също се е разположила най-сладкодумна компания, която тълкува всяка дума на звездата и не се мори да изтъква нейната проницателност, далновидност и пр.

Абе нашенска работа: у нас не е важно какво се казва, важно е кой, разбира се, го е казал. И най-големите простотии, щом са произнесени от “звездни усти”, ще бъдат повтаряни в прехлас, ще бъдат заучавани наизуст от първолаците, поетите песни ще пишат за тях, а пък Иван Бедров всяка вечер ще повтаря мъдроречивите им словеса, представяйки все едни и същи избрани блогове, т.е. ще чете все едни и същи банални и изтъркани фрази. Които обаче зазвучават “величаво”, щом са произнесени от звездните усти на неколцината му също така звездни като него самия, разбира се, приятели.

Да живей свободата на словото, таварищи! Звездната свобода на словото, тъй да се рече, не някаква друга! Да не ме разберете неправилно…

Копчето на "изборния асансьор", водещо ни към европейски просперитет, успех и достойнство на българските граждани и българската нация: натиснете го!

Политическият циник Ахмед Доган е узурпатор на цялата власт у нас и най-долен осквернител на честта на държавата и нацията ни

Г-н Иво Инджев е написал хубава, съдържаща верни мисли статия, наречена Предизборен фрас. Не е зле всеки, на който не му е безразличен смисъла на случващото се около нас и с нас самите, да прочете тази статия на известния наш журналист с ясна и твърда, а също и принципна, ценностно обусловена позиция - понеже такива журналисти у нас комай почти вече не останаха.

Като прочетох неговата статия в душата ми се появиха някои нетърпеливи мисли и затова рекох да ги изразя в коментар - колкото и да е трудно човек с думи да изрази точното си отношение не само в този, но и в много други такива нелесни казуси. Ето какво написах там:

Съгласявайки се изцяло с горенаписаното, искам да добавя и това: с арогантното си изявление Ахмед Доган освен че фрасна в лицето непрокопсалата ни демокрация и всъщност с това се опита да я нокаутира, но същевременно и най-шумно се изхрачи и се изплю първо в лицето на Премиера Дмитрич, а после и в лицето на Президента Гоце Първанов. Защото той де факто им рече, че те не са нищо в държавата, са само фигуранти, а в него е цялата власт!

И забележете какво всъщност направи след това печалната двойка Гоце-Дмитрич. И двамата отказаха изявления и коментар! Което де факто означава: след като государят им Доган се изплю обилно първо в лицето на единия, а после и в лицето на другия, двамата взеха, че се облизаха с език и промълвиха "Я, каква прекрасна и чиста росица се изсипа отнякъде връз лицето ми?!" По-голямо унижение едва ли може да има, ала ето, че се разбра и от последния наивник, че и двамата нямат капчица достойнство. И явно дотам са закърнели чувствата им, че и екскременти да фърли в лицето им нашия наглец Доган, те пак ще се оближат и ще рекат най-вероятно: "Леле, какъв сладък шоколад падна отнякъде връз лицето ми?! Ммммм, превъзходно сладко, по-сладък шоколад не съм ял досега!"

А щом като лицата на българската държава са дотам унижени от тоя злодей Доган, че даже не чувстват нужда да го крият, поради което се правят на ударени - а нищо чудно и наистина да не усещат унижението! - представете си тогава колко повече сме унизени ние, понеже те все пак са лица, символизиращи нашата унизена и превърната в мафиотско феодално владение на Доган държавица. Срам, срам и гнус, но и потрес изпитвам, че явно и някои сред нас, избирателите, не усещат, че Доган колкото се изплю върху лицата на Гоце и Дмитрич, също толкова, ако не и повече, се изплю и върху нашите, на гражданите, лица. Щото тя, нашата държава, не е бащиния на Гоце и Дмитрич, а е наша, българска, на гражданите, държава. Който се гаври с държавата и с властта ни, той се гаври и с нас, гражданите на държавата ни.

Узурпаторът и осквернителят на нашата държава и нация, нашият унизител и презрител Доган се разгащи дотам, че най-безцеремонно ни обля в гнусна мерзост и мръсотия: и ний ли ще речем, че няма нищо, че гадостите му са я чиста росица, я превъзходен шоколадец?!

(Забележка: Моля за извинение че ми се наложи, за да изразя своята реакция и позиция, на места да изпадна в един не съвсем приятен за четене словесен натурализъм, но какво да се прави, възмутен съм до дъното на душата си и не намирам друг начин да изразя чувствата, които бушуват в недрата ми.)

Ненавиждащите "педалите" de facto люто мразят свободата: хомофобите всъщност не толкова гейовете, а по-скоро свободата не могат да търпят

Полемиката в интернет по повод гей-парада не спира. Партиите искат да изкарат някой и друг дивидентец от ширещите се сред простодушния народец "антипедалски" настроения, а пък десните политици мълчат, щото ако рекат нещо, което да не се разминава с демократичните им ценности, ще си навлекат омразата на възмутения народ (който и иначе предостатъчно много е възпитан да ги мрази!). Аз искам тук да изведа някои мисли, които ми се наложи да развия в една полемика в блога, започнала така:

Пич, докога че се напъваш: аз не те съдя за твойте убеждения, ти не ме съди за моите. Никой не иска да убива, гони или гори педерастите. Просто не искам да приема, че това тяхното е нормално и не искам да им се дават деца за отглеждане и т.н. От опита на Запад знаем че това започва с парадите, затова сме и против тях. Стига си правил напъни да принизиш българина до някакъв примитивен човек, който, виждаш ли, трябва да харесва извратеноста на педерасите. Не ми пука от такива псевдоинтелектуалци, които за да покажат колко са модерни размиват моралните си граници. Аз и 99% от Българите не искаме смърт за педерасите, нито нещо, което да им наруши човешките права. Искаме само да пощадят морала ни и да не ни навират аналните си отверстия в очите. Защото разлика между гей и нормален човек е сексуалното му препочитание, а когато правиш парад на гейовете това е, което показваш.

Отвърнах на тоя човек, пък и на някои други, и ето в крайна сметка до какви "кощунствени" мисли развих, заради което отново бях обявен за толкова лош човек, че даже и приятелите му почнаха да се отказват от него:

Моето становище е предизвикателно, но това съвсем не означава, че претендирам за титлата "вестител на истината". За мен е много важна реакцията на другите по повод на моите твърдения, поради което, за да я получа, ми се налага да бъда провокативен.

А иначе мнението ми е твърде просто и саморазбиращо се: ако някой сега по "най-чисти" и "морални" подбуди и с оглед на "обществения интерес на мнозинството" поиска да забрани гей-парадите (т.е. да ликвидира конституционното им право да демонстрират), то утре някой друг ще пледира да се забрани на някои други да се ползват от същите или от някои други права, а пък ако не реагираме сега в защита на конституционни права на човешки същества от това сексуално малцинство, с това де факто насърчаваме бъдещи посегателства на собствените ни права. Толкова е просто това, сигурен съм, че всеки може да го разбере.

За нас, човешките същества, има важни, по-важни и най-важни неща. Сред най-важните, и дори най-важното, са нашите човешки права. Да се пледира за ликвидирането на част от правата на хомосексуалните означава да работиш срещу собствения си интерес, щото утре някой друг ще иска да ограничи собствените ти права. Ето, Сидеров примерно може (ако се докопа до власт) да прокара закон, според който всички, които са работили на Запад, да бъдат обявени за "предатели на националната кауза" и да бъдете лишени от гражданство; същият Сидеров сега крещи срещу "обратните"; диктатурата все отнякъде трябва да тръгне... спомнете си примера на Германия (1933 г.); кои са били първите жертви на националсоциалистите?!

Кой кого иска да изнасилва: хомосексуалните хомофобите или хомофобите - хомосексуалните?! Аз си мисля, че оня, който се чувства застрашен от хомосексуалните и демонстрира крайна загриженост и обезспокоеност заради тази опасност, прави така, понеже даже несъзнавано за самия себе си, дълбоко в себе си желае, примерно, да тия хомосексуални да направят с него онова, за което той така страстно ги упреква - и дори, представете си, "презира" :-)

Сякаш говорим на различни езици, но няма нищо, трябва да се разговаря и по тия проблеми, които съвсем не са толкова прости както изглеждат на пръв поглед...

В този момент анонимният написа следното:

Нека кажем така - както едните имат право да парадират, така имат право и другите, тези, които не ги одобряват, да си кажат мнението на свое шествие. Иначе аз намирам и двете страни за неприятни и мисля, че скандала се вдига, отново за да се отклони вниманието на народа от това, че бюджета на държавата е изчерпан.

Не ми харесва в статията ви това, което се получава... Един вид разделяне на хомосексуални и хетеросексуални и не знам по какви причини натоварвате първата група с някакви общи (положителни) характеристики. От което излиза, че другата група, обречена на невежество, не притежава такива. Разбирате ли ме, аз съм против всякакви илюзорни разделения на групи, класи, общества, култури, нации, ако щете и недоказани с нищо общи приказки. Виждам тази си позиция като дълбоко хуманистична. Не знам според Вас има ли по някакъв начин дискиминиране на хомосексуалните в България? Аз не съм го забелязал, напротив, масовата култура даже ги толерира (в един такъв контекст и аз съм част от това). По отношение на самата им сексуалност... не я разбирам, но не бих и я нападнал, защото си е тяхно право. А иначе за парадите... Какво е това? Какво иска да каже? Как се връзва с "ценностите", които изброихте в края на статията си? Как постига за напредъка на демокрацията примерно? Каква е целта на гей-парадите?

Отвърнах така: Става дума за фундаментално човешко право: правото на демонстрации, правото гражданите да имат възможността открито и публично, на улицата, да заявят някакви свои искания. Никой не може да ме убеди, че по съображения от "висша сексуално-морална целесъобразност" на една обществена група, именно на хомосексуалните, трябва да бъде отнето това право. Защото това става прецедент и открива възможността и на други обществени групи постепенно да бъде отнето същото право, пък и някои други, свързани с него, права. Това е началото на пътя към диктатурата и тиранията.

Ето, утре ще се яви някой (след като с нашето, твое и мое, съгласие, бъдат отнети правата на хомосексуалните да демонстрират!) и ще рече: таварищи, господата Х и У са вредни за обществото, нека тогава да им отнемем правото да имат и да пишат в свой блог или по форумите. Таварищите ще изръкопляскат, и, "прощай, свобода", ще запеем тогда ний с тебе, сещаш ли се що ще стане?! На мен, примерно, най-големият свободолюбец на българския интернет, Богомил Шопов, вече веднъж ми отне правото да се изкажа на блогърска среща, и то под бурните и продължителни овации все на такива като него свободолюбци. И преди 1989 г. съм им сърбал попарата на такива, а и досега, виждаш, си имам постоянни проблеми: не мирясват, докато човек не сколаса да почне да мисли като тях. Т.е. докато не се откаже от правото си да има своя позиция. На туй у нас му викат "свободолюбие" и "толерантност": който мисли като мен, заслужава да живее, другите да мрат.

Ето затова ще се боря за суверенното човешко право на различност (независимо от това за моя или чужда различност става дума!) докато съм жив...

Анонимен каза: Грънчаров, ако забелязваш във всичко което казват излиза че който не споделя тезата ти е или сбъркан хомофоб или умишлено се прави на идиот. Когато водиш спор трябва да допуснеш че има вероятност да не си прав. Твойте убеждения са с някаква фанатична природа и надали може някой да те разубеди, че гейовете имат правата на останалите в обществото. Ако не си разбрал хората не са срещу самия парад а идеята да се показва нещо неморално за по голямата част от обществото и последствията които води този парад (осиновяване на деца и т.н.). Неморално е да се пикае на площада и обществото не би го позволило, но според твоите разбирания това е ограничаване на правата на пикаещия. Разбираш ли колко си елементарен: винаги е имало правила които трябва да се спазват, пример нудистите - няма нищо лошо в голотата но не изкаме да виждаме голи хора по улиците - толкова ли ти е трудно да проумееш защо всъщност сме против този парад. Никой няма да ти забрани да пишеш в блога без причина но ако пишеш опасни за обществото неща - примерно подсрекаваш към тероризъм ще ти забранят защото това е нещо което не се приема от обществото - това как го наричаш нарушение на човещките права ли?

Ангел Грънчаров: Няма какво някой да ме убеждава, аз това добре го зная и няма да отстъпя от него: човешките същества, които са гейове или пък от някакви други малцинства (независимо какви са те) имат съвсем същите права, каквито имат и всички останали човешки същества. И тук няма за какво да се спори. Това, че сме различни, не е зло или пък превелико нещастие, а е благо: да ни пази Бог да не станем еднакви!

Раз-личността е корен на личността; неслучайно коренът на тия две думи е един и същ; ако не сме различни, ако се боим от различията си, това означава, че предпочитаме да си бъдем безлични.

Аз лично не искам да живея в мило приблейващо и единодушно стадо; искам да живея в некомунално човешко общество, в което личността, а не еднаквомислещата комуна, е първоначалото; човешко е общество само когато признава суверенните права на личността да бъде себе си, да бъде свободна, да бъде различна.

Ненавиждащите различностите всъщност люто мразят свободата; хомофобите всъщност не толкова гейовете, а по-скоро свободата не могат да търпят...

Говоря по принцип и отстоявам едно според мен непоклатимо човешко право: правото хората свободно и мирно да демонстрират, да заявяват открито различията си, особено когато считат, че "голямата общност" или държавата застрашават техните права или тяхното достойнство. По този въпрос няма да отстъпя никога. Даже и да загубя всичките си приятели. Тук мисля точно като Аристотел, написал: "Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа!".

Тия моменти, които са те възмутили до дъното на душата, в никакъв случай не са насочени лично към теб, а са изречени по принцип и жилото им е насочено към изцяло немислещия "народен бабаит", който сам не знае защо толкова мрази "обратните"; мрази ги, предполагам, щото "така требе".

Ето такива ме карат да бъда безпощаден; жилвам ги, та белким се позамислят; и то е за тяхно добро, не за мое; ама къде ти да разберат това?! Но някога, пък било и късно, може и да разберат, нищо чудно да разберат; хирургът също по най-жесток начин бърка в раната, реже и предизвиква болки, но то е за доброто на пациента; да му се сърдим е просто глупаво.

25 юни 2009, четвъртък

Психопортрет на Бойко Борисов

Оказа се, че дългоочакваното се случи: партията на Б.Борисов участва в избори и се представи точно така, както бяха пророкували политологическите оракули: на предно място. Е, можеше и на по-предно да е, както преди време се представи царят, но да не връзваме кусур. Блестящ пример за това как упоритата медийна обработка на населението твори политическото битие или реалността. И ражда нови, доста пищни форми на съзнание.

Отдавна се каня да напиша нещо като психологически портрет на Б.Борисов, ама все отлагам. Не че не съм си изразявал отношението към този играч, напротив, доста съм писал за своето възприятие на народностния феномен, свързан с него. Факт е, че бившият бодигард на Т.Живков и на Симеон е едновременно и звезда на родния небосклон, и същинско "чудо на природата". А това няма как да не е обусловено от някакви негови забележителни особености. Особености на личността му, на излъчването му, на поведението му. И на съзнанието и на мисленето му.

Факт е, че той е доста неопитен и често прави гафове. Казва едно, прави друго. Днес казва едно, утре казва обратното. Това говори за политическа неопитност и незрялост. Често се изхвърля и се перчи. Високомерен е и има авторитарни склонности. Но това явно импонира на преживелия толкова унижения народец, който проецира собствените си разочарования върху така бляскавата неудържима кариера на своя любимец. Бойко Борисов знае как да дразни по-нисшите чувства у човека от низините: та наскоро и той е бил там и като него. Е, въртял се е все около силните, ама знае какво е унижения. Опитва се да бъде "широко скроен", нищо че на моменти показва идеологическа надъханост и пристрастност.

Пример: и той мрази люто Костов и не крие омразата си. И същевременно иска да е десен, макар че именно Костов е признат в Европа за десният лидер на България. Понеже е показал дясната си политика не на думи, а на дело. Пазарните реформи, приватизацията и ред други десни мероприятия бяха направени тъкмо от кабинета на Костов. Когато Костов е правил нещо за България, Б.Борисов е бил "охранител" и, предполагам, е изнудвал дребни собственици да му плащат. На тази практика правителството на Костов сложи края, и на тази основа вероятно се дължи ненавистта Бойкова към бившия премиер. Ей за такива неща мафиотите-олигарсите у нас му имат зъб на Костов и затуй така щедро плащат на медиите да го плюят. Например Слави Трифонов изкара бая пари от туй доходно занимание. За Кеворкян да не говорим.

Та когато доходния бизнес на бъдещата звезда Б.Б. е пресечен от правителството на СДС (той, забележете, обича "марката СДС", а мрази Костов, забравяйки, че тъкмо Костов беше лицето на СДС около десетилетие от историята му!), именно тогава на Б.Б. му се налага да се принизи и да стане бодигард на бай Тодаря. Не на кой да е, на Т.Живков, ама бодигард: това, по мое мнение, е причина да се натрупа много злоба у амбициозна личност като него. Такива бяха времената: всеки се опитваше с разни гешефти да натрупа я състоянийце, я да се приближи до управляващите (пак начин за лесни доходи), я поне слава и имидж да натрупа. Б.Борисов като бодигард на Т.Живков - и тогава едва ли някой изобщо го е забелязвал! - ето в този период явно се е зарекъл да отмъщава на всички "велики" и да става "народен чиляк". Хубаво ама камерите все Т.Живков снимаха, а той оставаше в сянка и я се мерне, я не: оттогава датира влечението на този човек към медиите и към даването на интервюта. Нещо, в което той, безспорно, прекали - когато му се удаде този лелеян така дълго копнеж.

После с царя същата история: безброй унижения на бодигарда, стоящ близо до къпещия се в слава лидер, но нито един лъч внимание лично него не го огрява. Представете си какво народно стълпотворение беше в ония години около "месията", около "царя-страдалец" и... "спасителят". Вълни от народна любов се удряха в немощното тяло на монарха, а неговият бодигард е стоял встрани, дебнейки като обикновен пазвантин нещо да не се случи на господаря му. Това са същински танталови мъки, и точно този момент трябва да се изведе като извор на колосалната амбиция на героя на този очерк.

Царят взе властта и за благодарност към верния си бодигард го произведе в генерал и го тури за секретар на МВР. Голяма крачка към възхода, но пак унижения: над него имаше един доста безличен министър, все пак му беше началник, на който трябваше да козирува. А нашият герой, явно, е искал много повече. Да козируваш на царя (той, ако си спомняте, все така величаеше Симеона, нищо че и двамата се бяха клели в републиканска конституция!) е едно, ама да козируваш на някакъв мухльо, турен за министър ("чиновник" значи тази дума!), и при това да имаш ясното съзнание, че ти си героят, че тебе трябва да козируват, е страшно мъчение и издевателство над психиката на самолюбивия Б.Борисов.

Но пък, знаете, той изнамери начин да си отмъсти: когато ята възторжени репортерки се юрнаха към нашия герой, той успя в крайна сметка благодарение на тях - и на "мъжкото си очарование, естествено! - да направи така, че в един момент всички забравиха за министъра, а само името на Бойко Борисов беше на всички на устата. И се почнаха грандиозни медийни подвизи, и много безмислен труд изнесе мощният главен секретар: "Аз ги ловя, те ги пускат!", става дума за престъпниците де, все негови бивши колеги! Но в крайна сметка той успя да стане това, за което е мечтал в годините на унижения. Стана звезда, която в един момент засенчи дори царя! Ех, времена, времена!

Историята по-нататък вече всички я знаем. Като набра сила, генералът успя да си отмъсти на всички свои мъчители. И особено на последния си господар: Симеон. Комунизмът-социализмът пък сигурно е намразил (и БСП особено като негово въплъщение) тъкмо заради униженията, които е приживял около Т.Живков. Представете си: Б.Борисов е бил най-редови член на БКП, а пък Т.Живков се е къпел в лъчите на славата дълги години като "генерален секретар". Той беше божество, а всички ние - нищожества. После бат Бойко пък се приближи до божеството, ама в най-унизителна позиция: стана му платен пазвантин. Сигурно много го е мразил тогава, но му е и прощавал, щото вече и Т.Живков беше като него "онеправдан". Така нашият герой е разбрал, че всяка земна слава е временна, и че от всеки възход спешно трябва да се черпят дивиденти. Е, накрая вече като генерал, и Б.Б. стана "генерален секретар", ама на МВР. Над него бяха сума ти хора. И то все от червените, които царят бавно възкачи към властта - как да не намразиш тази червена напаст?! И ето, че Б.Борисов лека-полека е намразил и социализма, и лявото, и БСП даже. Аз тук намирам корена на претенцията на Б.Б. че е "десен". Може пък и да е, знае ли човек. Може, ама не му личи много. Ако иска, може да го обуча в дясно съзнание и поведение: готов съм да му давам уроци. И да възпитам у него известно уважение към десните ценности. Това беше шега...

Какво ще е бъдещето на този герой ли? И той е един фукльо като Сидеров, ама не чак толкоз кух. И той е позьор, ама му иде отвътре да внушава респект - докато оня е просто смешен комплексар. Явно Б.Б. има по-удовлетворителен сексуален живот от него. Това като психолог бях длъжен да го кажа. И по тази причина, чини ми се, не е толкова опасен като Сидерова. По-удържим е някак си. Няма да прави чак такива явни глупости, за каквито оня копнее. Няма да направи и чак такива поразии. Изглежда и по-великодушен и не е толкова зъл. Изглежда умее да печели хората, и вероятно ще си намери по-кадърни сътрудници. Вижда ми се, че е от "по-добрите" мутри. Които не са получили наготово куфарче с пари, ами все нещо са правили, та да се издигнат сами. Може и да е трудолюбив, ама не съм много сигурен. Но като спортист явно не го мързи чак толкова. Изглежда деен, дано не е само поза. Нямам сведения да е направил нещо реално и голямо, ама поне твърди, че върши страшно много работа. Което ме кара да си мисля, че не е точно така.

В едно обаче съм сигурен: вече не иска да служи на никакви господари. Тукашни де, за външните няма как - искат се покровители. Няма чак такава голяма амбиция да бъде световен лидер, докато ако на Сидерова дадеш шанс сигурно ще тръгне на поход срещу "омразния Албион" на целия "див запад".

Та това е: Б.Борисов е, признавам, интересен обект за психологията - личностна и народностна. Не е случайно, че "народът" е на път да припознае него за свой месия и спасител даже. Дали е само резултат на извънредна харизма или пък зад всичките претенции стои нещо реално може да се види само по делата. Факт е, че той вече стана значим фактор в живота на страната. За добро или за зло - така е. Скоро ще разберем за какво е.

Имам опасения, че не е за добро - като правя този извод на примера на неговите вдъхновители: бай Тодаря и Симеона. И двамата не свършиха добре, а си отидоха опозорени. Само лицемерите и умствено увредените все още им се възхищават. Но народът ни по принцип обича месиите. Б.Борисов ще има шанса да покаже себе си в целия си блясък съвсем скоро. Всичко дотук беше подготовка за истинския възход.

Не е лошо, че е така амбициозен: без амбиция нищо не се постига. Ако има и усет към хората и си намери добри сътрудници, може и да постигне нещо. Захванал се е с голяма игра; на моменти се питам дава ли си сметка с какво точно се е захванал и как може да свърши. Процесите сега са динамични. На Симеон му бяха нужни няколко месеца за да стане за резил. За Б.Борисов може и още по-малко да са нужни. Така че всичко ще покаже бъдещето. Съвсем близкото.

(Забележка: Статията е писана преди доста време, за първи път е публикувана през май 2007 година. Почти нищичко няма нужда да променям в нея, с изключение на това, че отношенията между Б.Борисов и И.Костов са вече други, сякаш по-топли. Ще видим де, нищо не се знае още. Скоро обаче ще узнаем, съвсем скоро...)

Иван Костов - единственият доказал се български политик и държавник от европейска класа

(Клипчето е записано преди няколко месеца, но смятам, че сегашният момент е твърде подходящ за повторната му публикация. Пък дори и само за да опитам да опъна по-здраво нервите на някои хистерици-параноици на тема Костов. Техният антикостовистки бяс ми доставя нескривано удоволствие. В туй се състои една моя мъничка перверзийка...)

Иван Костов: Решението е у българските избиратели, които трябва да изгонят от управлението на страната Доган и БСП!

Господин Председател, уважаеми колеги,

Не знам защо е този афинитет към тържественост у вас. Всичко, което се прави тържествено, ми навява лоши спомени от миналото.

В какво състояние оставя тази законодателна и изпълнителна власт нашата България на следващото управление?

Първо – купуване, продаване, преливане на гласове, избиратели от рейсове, “специализирани” посредници, фирмена организация за контролиран вот, спокойни разговори по медиите за разпадането на българската демокрация, особен интерес към пикантната поява на разследвани и обвинени лица в парламента. Пълно, и при това, декларирано безсилие на институциите, които би трябвало да противодейства на политическата корупция. ЦИК не може, МВР не може, Прокуратурата също не може! Всички чакат неизбежното и са претръпнали: възпроизвеждането в още по-плашещи мащаби на корумпирани депутати.

Нека от името на Демократи за силна България да предупредя всички от тази трибуна: ако сте купили дори само един глас, за да ви изберат в Народното събрание, значи сте корумпиран политик.

Второ – загубено доверие и възможно най-лошата репутация на България пред европейските й партньори, заради същото – заради корупцията в политическите кабинети на управляващите от триглавата коалиция; заради властващата в страната ни мафия.

По тези причини, хората в България сега са най-бедните, най-болните, най-необразованите и най-отчаяните европейци. И дори не само в Европейския съюз. Те са най-бедни, най-болни, най-необразовани, най-отчаяни, в най-тежко демографско състояние даже на територията на изостаналия и размирен Балкански полуостров.

По същите причини или дори преди тях изтля доверието на гражданите и фирмите към властта: към съдебната система, към МВР, към полицията. Никога в последните двадесет години хората не са били толкова разочаровани от своята държава и своето общество. Това Народно събрание и правителство произведоха Доган. Цитирам го кой е той:

“Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата.” Той ви посочва решението на всичките ви проблеми, господа и дами от Българската социалистическа партия. Ето как, цитирам: “Когато ние искаме село Кочан, община Сатовча, и ако ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава, че искаме по-сериозно позициониране в парламента и оттам – в централната власт, господа. За да имам аз такива инструменти като нея – и сочи Ализан Якова – тя е шеф на фонд “Земеделие”, министри, зам. министри, директори, вицепремиери и т.н. В мен е концентрирана властта, не е във вашия депутат. Искам да го знаете това.”

Страната ни е в криза, а няма антикризисен план. Аз не знам за какво благодарите тук! Изобщо на себе си ли сте, разбирате ли какво става?! Честна дума, разбирам го от политическа гледна точка – трябва да прикриете реалното състояние. Но страната ни е криза и няма антикризисен план. Така нареченият план “Станишев” се оказа напълно несъстоятелен и никой не го изпълнява. Това трябва да ви е ясно, господин Министър-председател!

Икономическата рецесия обхваща вече всички отрасли на българската икономика, износа и вноса на страната. Банковата система се изправя пред проблема на обезценяването на активите, които е взела като обезпечения на отпуснатите кредити. Всичко губи стойност в България и няма никакво противодействие. Публичните финанси отиват към остър недостиг на приходи. Чуйте го това, г-н Министър-председател, какво оставяте!

Бюджетът няма да събере вероятно 22 до 24% от планираните данъчни и неданъчни приходи. Това го казва министърът на финансите, който излезе преди малко, защото няма нерви да чуе заключителните ни изказвания. Въпреки това, се извършват усилени раходи и затова вече има значителен дефицит. Допълнителният дефицит на НОИ в края на годината ще бъде над 400 млн. лв. Здравната каса вече се пресяга и взима от своите резерви, тегли 100 млн., за да може горе-долу да се държи на повърхността, защото е спряла животоподдържащи лекарства на редица български граждани и не погасява задълженията си към аптеките. НЗОК ще приключи тази година с дефицит от 350 млн. лв.

Управляващата коалиция действа на принципа: “След мен и потоп!”.

Има решение! Решението е у българските избиратели, които трябва да изгонят от управлението на страната Доган и БСП. Трябва да дадат възможност да бъде ликвидирана политическата корупция. Трябва да има наистина антикризисен план, за да се преодолее тази тежка криза, защото от нея страдат абсолютно всички български граждани. Трябва да ги има тези неща и всичко е в ръцете на българските граждани, които аз призовавам, приканвам, моля да излязат да гласуват, защото иначе този който казва “В мен е концентрирана властта” ще концентрира още повече власт.

Благодаря ви!

(Изказване на Председателя на ПГ на ДСБ Иван Костов при заключителното заседание на XL Народно събрание, 25.06.2009 г.)

Наший хераичний асвабадитель от ига Бойка и Костава

(Забележка: Признавам си, че не помня къде намерих и откъде "откраднах" тази снимка. Признавам си греха и престъплението. Наистина не помня. Ако авторът почне да ме съди, още сега му поднасям най-искрените си извинения и разкаянието си дори.

Втарая забележка: Но мая искренная любов к таваришчу Дмитриевичу так велика, что я гатов сидет в тюрме, но показат образ маего великава асвабадителя от ига Бойко и Костава. Да здравствует мир между народами! Да здравствует дело сациализма по всем мире! Далой империализм США и Еврапейскага саюза! Да здравствует Саветский Среднеазиатский и руский саюз! Да здравствует болгара-руская дружба, она нам нужна как сонца, вади и воздуха для всякага живага существа!

Читайте какие залатие слава написал нам таваришч Дмитрич, я плачу ат валнения:

"Ако ГЕРБ и Иван Костов дойдат на власт, те ще приватизират енергетиката ни, болниците и системата за социално осигуряване, което означава и недостатъчно средства за пенсии. Те не се интересуват от това кой ще пострада. Не ги интересува факта, че тази приватизация ще лиши десетки хиляди хора от работните им места. ГЕРБ и Синята коалиция казват: "Ако не гласувате за нас, няма да ни пука за вас". И са готови да викат "У-у-у!" и да мятат павета.

Моето послание и това на БСП и Коалиция за България е, че трябва да защитаваме и ще защитаваме всички българи.

Урраааа!!!)

Българино, велики търпеливецо, възмути се от догановата наглост и направи така щото тоя комуно-ченгесарски дерибей да си получи заслуженото!

(Клипът видях и взаимствах от блога на Иван Бедров)

24 юни 2009, сряда

Защото сме досадни като комари: получих писмо от самия таваришч Дмитрич!

Преди около час съм получил писмо от Сергей Дмитриевич Станишев! Няма майтап, писмото го публикувам дума по дума по-долу. Е, не е лично до мен, "типово" е, но за сметка на това пък е от личния имейл на министър-председателя. Е, не го е пуснал лично той, ами го е пуснал някой секретар, на който Станишев е дал заплата от държавния бюджет, т.е. включително и от моите пари, за да ме агитира да гласувам за неговата партия. За да води политическа агитация, на за държавна сметка. Сиреч: с моите камъни (пари), по моята глава! Е, ама пък намерил е кой да агитира де; ама фактът си е факт, че опитва. Идиот!

А ето сега и самото писмо. Сигурно го е получила половин България. Има, както се полага, и правописни грешчици. Таваришчите са доста вещи в правописа: министърът на културата затова пише "Збогом!". Сигер по-добре владеят съветския език. Защо ми пише ли? Ами защото преди време зададох въпрос на Станишев, и ми беше обещано, че той щял да ми отговори. Ето сега и отговора, казах, съвсем типов и агитационен е:

Подател: Sergei sergei@stanishev.bg
До: angeligdb@abv.bg
Относно: И защото сме социал И защото сме българи
Дата: Сряда, 2009, Юни 24 17:11:17 EEST

И защото сме социалисти. И защото сме българи

Вчера чух, че кметът Борисов благодарил на своите подръжници, които бяха пратени да викат срещу митинга на БСП в Банкя. Не мога да кажа, че съм учеден. Всъщност това не е нищо ново. За Борисов хората, които не го подкрепят, са негови врагове. Спомняте си какво каза за по-възрастните хора и как ги нарече "лош човешки материал".

Но това са и действия и изявления, които само показват скритите намерения на тези, който имат апетити да управлеват, и те нямат нищо общо с интересите на хората. Ако ГЕРБ и Иван Костов дойдат на власт, те ще приватизират енергетиката ни, болниците и системата за социално осигуряване, което означава и недостатъчно средства за пенсии. Те не се интересуват от това кой ще пострада. Не ги интересува факта, че тази приватизация ще лиши десетки хиляди хо ра от работните им места. ГЕРБ и Синята коалиция казват: "Ако не гласувате за нас, няма да ни пука за вас". И са готови да викат "У-у-у!" и да мятат павета.

Моето послание и това на БСП и Коалиция за България е, че трябва да защитаваме и ще защитаваме всички българи.

В неделя бях в Хасково, където разговарях с инженери, които работят в местната електроцентрала. Те са загрижени за работните си места през тези трудни времена и искат политическите лидери да им предложат сигурност и реални решения за икономиката. Очевидно българският народ не желае политическа агресивност. Той не одобрява негативната политика и иска да живее в нормална, стабилна и демократична България.

Моята мисия и тази на Коалиция за България е да предложим на българите по-добър живот в стабилна и единна България. В тези трудни времена правителството трябва да заеме по-голяма роля в икономиката, а не по-малка. Българите трябва да знаят, че държавата ги защитава, а не разпродава нашите индустриални предприятия и болници.

Ние сме социалисти и през последните четири години възстановихме и направихме нашата държавна по-ефективна. Не идеална, но работеща. Укрепихме икономиката, повишихме заплатите и пенсиите и създадохме столици хиляди нови работни места. Знам, че въпреки, че постигнахме и у дома и в Европа, това не е достатъчно. Хората имат високи очаквания в тези трудни за икономиката времена. И само заедно можем да успеем.

Ние сме българи, горди и трудолюбиви хора, и заедно ще преодолеем световната икономическа криза и ще положим основите на по-силна икономика. Заедно ще спечелим.

Стани приятел на Сергей

Това ми пише таваришч Дмитрич. Намерил кого да лъже и баламосва, горкият. Просто си е загубил времето. Тия неговите при мен не минават. Не съм малоумен или подлец като феновете му. Майната им. Да им отрежем квитанциите, че тая напаст не се търпи вече. Аман от тия наглеци. Като въшки и като насекоми са. Червени паяци. Червени хамстери. Червени боклуци!

Имам един грях: уважавам "обратните"! И ги подкрепям! Ох, горкият аз!

Няма спор, в Русия повече са напреднали отколкото у нас: там хомосексуалните просто ги пребиват от бой ако дръзнат да излязат на демонстрация. Ако пък някой някъде из необятните простори на Империята бъде изловен от "правилно сексуално ориентирани", че е "обратен", че е "грязный педик", просто го убиват: по тази причина, както подобава за "културна страна", тия хора трябва да живеят в страх, потайно да носят клеймото на позора си. "Народът" там пък е готов с камъни да пребие "обратните" ако изобщо им дойде в главата мисълта да демонстрират, че също са човешки същества, които имат право да бъдат себе си.

Ето защо нашите хомофоби имат какво още да научат от своите руско-съветски братя. А ний кажи-речи сме доста зле в сравнение с Матушката, защото като капак на всичко сме страна-член на Европейския съюз, поради което властта трябва да се преструва на "проевропейска", т.е. трябва да се старае да не бие демонстриращите гейове и лесбийки. Е, "възмутеният народ" в лицето на миришещите на евтина ракия фенове на "народните трибуни" Расате и Сидеров има правото, разбира се, да бие "обратните". Прочетете коментарите та да разберете какви са настроенията на т.н. "широко обществено мнение": човекът с неизвратени чувства се гнуси да чете такава пошлост и свинщина. Липсва всякаква култура на възприемане на различния в неговата различност и дори на самото - толкова елементарно! - право да бъдеш различен, да бъдеш себе си. Ето, погледнете най-възпитаното все пак мнение, изказано от някаква си aneliq:

Аз съм напълно нормална и относително щастлива жена. Обичам мъжа си почти 30 г. и не мисля, че трябва да манифестирам чудесния ни секс. Самата идея за парад на тези хора е извратена... Вижте ни! Е,и? Какво от това?

Другите реплики са толкова гнусни и тъпи, че мониторът ми се черви от срам като му се налага да ги излъчва, а пък и не искам да си оцапам текста с човешки екскременти, ако взема да цитирам още реакции на "възмутени граждани". И тия минават, представете си, за европейци: какво, европейци ли?! А пък в цитираното мнение забележете какво самодоволство и каква най-примитивна, непосредствена тъпотия струи:

Тя, представете си, била "напълно нормална": естествено, у нас нормалното е да си прост! И понеже е нормална, няма как да не е "относително щастлива жена": то, разбира се, простотията няма как да не излъчва пълно щастие и самодоволство. Обичала мъжа си и "не мислела" (?!), че трябвало да "манифестира чудесния им секс". Самата идея за парад на "тези хора" била... извратена: как ли пък става така, че някои идеи са "извратени"?! И дълбокомислено, почти като "белобрад мъдрец" добавя:

Вижте ни! Е,и? Какво от това?

Забележете: какъв финес, каква култура излъчва тази реплика! "Тия хора", по мнението на мислещата ни сънародничка "Анелия", трябва да се крият в миши дупки, щото, естествено, "те не са хора". Те трябва да живеят във вечен срам, да носят клеймото на позора и на греха си тихо и безмълвно! Защо ли? Ами толкова е просто това: защото не са "нормални" като нашата мислеща сънародничка Анелия, тая дето прави "чудесен секс" с мъжа си. И не се свени да се тупка по гърдите (щях замалко да кажа: по "космясалите гърди", щото тази Анелия досущ постъпва като знаменития ни сънародник бай Ганя, само дето е с пола!) и да се хвали колко е "нормална", а пък "тия там", "ненормалните", да идат по дяволите, в миша дупка. И най-вече да мълчат. Да се крият. Да мрат от срам!

Ех, таварищи, колко хубаво беше едно време, когато милицията така яко ги пердашеше тия "мръсници" по градинките, стига да забележеше, че някой стои в градинка с "нечиста цел"! Ех, времена, времена: и в затвора тогава се ходеше затуй, че си "хомосексуалист"! Същинско блаженство: да си "обратен" тогава си беше престъпление, описано подробно в Наказателния кодекс! Ала тази пуста демокрация премахна тия параграфи, и ето какво доживяхме: "мръсниците" веднъж годишно да дефилират по улиците! И да се опитват да показват, че и те били, представете си, хора, че заслужават уважение, че тяхното различие с нас, "нормалните", било, представете си, несъществено! Ама ний ще им покажем що значи "демокрация на тоягата": ако тъпата ни полиция не смее да бие, ще бием ний, "възмутените граждани", "свещеният народ", в лицето на щурмоваците на Расате и Сидеров, ще бие "неправилно правещите секс" наши сънародници. А бай Вучков ще реди елейни речи за това, че трябва да се забрани "хомосексуализма", щото само такива като него самия били "правилно живеещите". Да живей нетолерантността, да живей непримиримостта срещу различните! Смърт на различните: ето този сподавян вопъл най-сетне ми се иска да изрева! Урррааа! На бой, таварищи!!!

Пиша тия неща, обаче доста се срамувам, признавам си. Аз, горкият, съм десен по убеждения, нещо като "консерватор" съм. Но мразя само простотията и, между другото, си умирам от удоволствие да дразня простаците. А пък съществува мнение, че "истински консервативно мислещите" трябва да са твърдо против "извращения" като "педерастията" и пр. Ето, един наш "дясномислещ", довчерашен кандидат-евродепутат, и то не от коя и да е партия, ами от Синята коалиция, демонстрира "истинска консервативна непримиримост" срещу "обратните". Вижте писанието на тоя наш виден политик от десницата, Б.Станимиров (даже и името му научих вече, щото и моя глас отиде за него!).

Та този млад човек с най-изтънчено чувство не възропта, когато в предишен брой на "партийния вестник" СЕДЕМ първа страница беше увенчана със собствения му огромен портрет, и то не само неговия, ами и на жена му, и на детето му, сякаш са нещо като царско семейство, ала ето че иначе има съвсем "правилни чувства" спрямо хомосексуалните. Досущ същите като тия на "най-правилно мислещия" по този въпрос титан Расате. Е, момчето се е постарало да омеша порядъчно проблема за нетърпимостта спрямо "обратните" с проблема за "нетолерантността към злото", а "злото", разбира се, е БСП! Хитро момче е този Станимиров, няма спор: как ще му възразиш за позицията му спрямо "обратните", след като тя е така обвързана с такава кристално-чиста непримиримост спрямо злото: БСП. Не може, ще излезе, че правиш "концесии", и то не на кой да е, ами на самия "класов враг", приютен в БСП. Пък и БСП у нас минава за "партия на толерантните", там евродепутат даже е хомо, явно, по тази огледална логика, требе нашата десница да е на обратното мнение по въпроса за обратните, ерго, требе да плюе по тях. И ето, "истинският консерватор" Станимиров ще спечели доста "бели точки" в общественото мнение, като изрази пълна непримиримост спрямо "разгащилите се обратни". Що не го рече туй преди евроизборите, щеше повече да му отива: "автентично десен" кандидат-евродепутат, и също... хомофоб! Бравос, ново нашенско изобретение!

Радан Кънев лекичко, най-приятелски възразява на Станимиров. И е прав. Напълно споделям разбирането му от преди година, изразено в публикацията Реакциите срещу гей-парада доказват нуждата от него. Разбира се, той е политик, и за него е доста деликатна тема тази за обратните, след като у нас средата е преобладаващо хомофобски настроена. Като едното нищо ще станеш най-ненавистен в очите на "народа", ако дръзнеш да защитиш "тия мръсници", "обратните". Ето защо нито една партия няма да посмее да излезе с реакция в защита на конституционните права на "обратните" ни съграждани свободно да демонстрират и да заявят своето човешко право на различност.

Ще завърша с една лична история, по моя си обичай. Аз много съм писал по тия теми, не само в блога, ами и в книги. Например имам книга по "психология на пола, секса и любовта", наречена ЕРОТИКА И СВОБОДА, в която тия проблеми са разнищени най-основателно. Та затова сега е излишно наново да заявявам позицията си. Но ето че в тази връзка искам да кажа нещо лично, взето от обикновения живот.

Всеки, предполагам, познава хора около себе си, за които има подозрения, че явно "не са съвсем наред" в сексуално отношение. Аз съм преподавател по философия в голямо училище, в което почти няма момичета. И водя психология също, където неизбежна тема е темата за сексуалността. Най-подробно разглеждам тия теми, и то в съвсем свободни разговори с учениците.

Да, обаче простотията е навсякъде, и, знайно е, тя мирна не стои. И много често като стане дума за "обратните" - в часовете ги наричам "хомосексуални", ала как ги наричат част от учениците, не мога да напиша тук! - почват едни неприятни хихикания, а пък, оказва се, в почти всеки клас има момчета, които са набедени, че са "с меки китки", хайде, да спомена поне този популярен израз. И в такъв момент моята задача става доста сложна: тия момчета, подложени на непрекъснати подигравки, трябва по някакъв начин да бъдат защитени. Но пък ако ги защитиш - те, разбира се, водят люта битка с "общността" да скрият ориентацията си, а пък и на тяхната възраст едва ли някой може да е толкова сигурен за своята ориентация?! - поемаш риска да се санкционира и от учителя тяхната "ненормалност", което може да стане за тях травма за цял живот. Много случаи съм имал в тия години, много е трудно, много и грешки съм правил: например, ако скастриш най-наглия обидчик, ти мигновено го правиш "герой", а пък "жертвата" потъва от срам, щото учителят е взел нейната страна. Разбира се, в такъв случай - особено при мен, дето съм дал пълна свобода на изразяване на учиниците - няма как да не се намери някой "шегобиец", който да се провикне: хей, господине, ама Вие нещо много защищавате хомосексуалните, да ни би нещо и Вие, така... а?!

Единственото ми, и то най-проверено средство в такива случаи е иронията. Говорил съм в такива случаи каквото ми дойде на устата, ама все в най-ироничен план. Разбира се, не пропускам да осмея обидчика, като най-действа това: щом толкова се вълнува от тия проблеми, и той нещо май съвсем е подозрителен! Хвърлям топката обратно. Няма начин: трябва да има съответствие. Единствено смехът лекува от простотията, запомнете тия мои думи. А иначе нещата са доста объркани, за щастие обаче съм забелязал, че с редки изключения откритите и най-нагли фомофоби сред младите се броят на пръсти. Хубавото е, че повечето младежи са търпими. Ето защо съм склонен да си мисля, че фомофобията, дето се шири из интернет, се представлява предимно от позастаряващи и провалени изцяло на "сексуалния фронт", и затова така озлобени, а всъщност много нещастни хорица. Но както и да е де, да не се отклонявам прекалено.

И така, години наред аз водя своите "горещи дискусии" по сексуалната проблематика. Разбира се, излязло ми е името на "голям мръсник", носи ми се подире, като продран шлейф, славата на "доста подозрителна" личност, способна на какво ли не. Не липсват и задявки и подигравки: всяка професия си носи рисковете. Като капак на всичко понякога с жена ми ходим в петъчна вечер в заведението "Калигула". И ето сега историята, заради която почнах този разказ.

Отиваме тия дни с жена ми и с едно приятелско семейство в "Калигула", сядаме, разговаряме си, пълно е, чакаме сервитьор да ни обслужи. В един момент в публиката забелязвам познати физиономии: на мои ученици, бивши, пък и настоящи. Доста "компрометираща" среща е това, става ми неприятно. Казвам на жена си, че кой знае защо тази вечер е пълно с мои ученици. Тя се смее. Шегуват се с мен на масата, професията ми е неприятна в това отношение. Както и да е, по едно време забравям неудобството, защото шоуто е в разгара си. В един момент келнерът ми носи питие, уиски, било "почерпка" от някой. След пет минути друг носи същото. След пет минути още един. Оглеждам се и виждам сред тълпата познати лица на младежи, които ми кимат и вдигат чашка за поздрав. Поздравяваме се. В шумотевицата почти не може да се разговаря. Кажи-речи цялата компания на нашата маса пие от подарените питиета. Имало и хубави неща, свързани с професията ми.

На излизане на изхода забелязвам две момчета от моите ученици. Имам чувството, че ме чакаха. И двамата красиви, усмихнати, щастливи. Най-вече чисти, блестят от чистота. Поговорихме си малко. Уважаваха ме заради проявено към тях разбиране, заради това, че съм им помагал някога в часовете за да се почувстват личности. Да надмогнат отчаянието. Никога нямало да ме забравят, понеже, добави единият, съм бил "човечен човек". Сега били студенти, аз си спомням, че бяха отличници. Разделихме се като приятели. Не мога да мразя такива хора. Напротив, възхищавам им се. Който има смелостта да погледне на различния човек с непредубедени очи, ще види в него същото като теб човешко същество, имащо пълното право на уважение.

Има нещо в гейовете, заради което аз лично ги уважавам: това е тяхното свободолюбие, това е тяхната освободеност. Може би сексуалността им е довела до този прекрасен резултат, не зная. Те не страдат от тъпи скрупули. Е, сигурно има всякакви, но общо взето впечатлението ми е, че са хора, които, сами бидейки различни, уважават и ценят различността и на другите. А това е извор на свободата, то е основанието на свободолюбието. Ограниченият, страдащ от предразсъдъци човек не може да бъде свободен. Той е роб на собствената си ограниченост и простотия...

23 юни 2009, вторник

В памет на Неда Салехи: нека да не позволим да загубим демокрацията си дотам, че после да ни се налага да умираме за нея!

Безразличните към своята свобода не могат да ценят чуждата. И саможертвата заради свободата им се вижда абсурдна. Но свободата е условието животът ни да е човешки, а пък демокрацията е политическия израз на свободата. Ето защо да се умре за свобода и демокрация е съвсем допустимо: без свобода животът ни се обезсмисля.

Наистина, нека да не позволим да загубим демокрацията си дотам, че после да ни се налага да умираме за нея. Защото и българи са мрели за свобода - а ние нима не сме способни поне да я защитим?!

Коя от участващите в изборите партии е "политическа подводница" на догановите обръчи от фирми?

Вчера видях едно широко представено във всички медии "социологическо изследване", в което между другото ни се съобщи, че по показателя "най-мразен политик" Доган е непосредствено след не кой да е, ами след "самия злодей" Иван Костов! Което е доста обезпокоително: ако Костов в нашата медийна митология е нещо като Сатана, то обявяването на Доган за негов подгласник означава, че, реално погледнато, е мразен поне пет пъти повече даже от самия Костов. А това е вече страшно дори за самозабравилия се дръндарски исполин на българската демокрация! Какво ли следва да прави Доган във възникналата нелека и опасна ситуация?

Че Доган успя да събере в себе си антипатиите на цялото българско племе, а, предполагам, и на много от избирателите на самото ДПС (които гласуват за него не от обич, а заради изнудване и страх), вече се знае и от децата. Които иначе биват плашени от четящите "Труд" техни родители, ако не щат да заспиват, с "лошия Костов", макар че самите тия наивни родители ако се замислят малко, нищо чудно да открият, че изпитват истинска омраза не толкова към самия Костов, а по-скоро към Ахмед Доган. Ако ненавистта към Костов е имагинерна величина, нещо като плашило за наивници, то ненавистта към Доган е съвсем осезаема и реално съществуваща. Доган не може да не знае това. Прякото влизане на Доган в следващото правителство по тия причини вече комай е невъзможно: стига този, който би го приел за партньор, да не е някакво политическо камикадзе.

И "умният Доган" няма как да не е взел мерки да се подсигури с оглед на неясното и трудно бъдеще, което го чака в опозиция. Несъмнените политически престъпници като него са осъдени на неминуема гибел ако бъдат изтикани извън властта. Ето защо Доган няма друг избор, след като вече непосредствено няма как да е във властта, освен да си вкара свои "подводници" в нея, които да гарантират ако не бъдещите му кражби и злоупотреби, то поне прикриването на досегашните. И ето че възниква неизбежният въпрос: коя от участващите в изборите партии е "политическа подводница" на догановите обръчи от фирми?

Доган вече се издаде, че тепърва смята да играе, като съживява с прелети гласове на ДПС политически трупове като Симеоновото движение, или като вдъхва - със самия факт на съществуването си - живот на политически опортюнисти като Сидеров и Яне Янев. Изобщо той е поставен в позиция, в която да се бори за съществуването си (особено за съществуване извън затвора), поради което е способен на всякакви коварства и заговори. По тази причина от него и от такива като него (а такива като него има твърде много в старата блудница БСП: Руменовците - Петков и Овчаров, Г.Гергов, Манджуковци, другите тайни и явни олигарси и властелини, намиращи се извън светлината на прожекторите) може да се очакват неизбежни принудителни ходове за икономическо-финансово-политическо оцеляване.

Най-лесният начин е като Доган успее да си вкара поне една-две свои "подводници" в средите на бъдещите управници, сред които няма как да не бъдат нововъзникналите и, неизвестно защо, крайно перспективни "политически партии и коалиции" от типа на ЛИДЕР, "Ред, законност, справедливост" и пр. И също всички ония, за които още даже и не предполагаме, но нищо чудно след като Доган им инжектира прелети гласове, да се появят на хоризонта и да влязат в състава на основните политически фактори и играчи. Ето защо съм склонен да разглеждам осъщественото от Доган съживяване на политическия труп Симеон, което наблюдавахме на европейските избори, за нещо като "генерална репетиция" на фалшификациите, които ни предстои да видим тепърва.

Кой е бил "политическа подводница" на Доган ще се разбере след време, но тогава това няма да е интересно: добре е да го разберем и разгадаем още сега, та по някакъв начин да успеем да предотвратим пъкления мръсен заговор на безскрупулния играч Ахмед Доган - проклятието за България. Ако ние, българските избиратели, не успеем да елиминираме и да извадим от реално присъствие в българската политика тъкмо ченгесарско-еничарския корпус, олицетворяван от Ахмед Доган (агент "Сава") и Георги Първанов (агент "Гоце"), то тогава е чиста илюзия да чакаме, че ще се върнем при изворите на автентичната и европейска демокрация. Напротив, ще продължаваме да си затъваме в ориенталско-средноазитско-руския олигархично-деспотски модел, което означава, че ще продължим да се откъсваме от европейския модел и манталитет.

И ето че сега фронтално се изправям пред въпроса за идентифицирането на тайната доганова "политическа подводница", на която е отредена ролята да бъде политически изразител на интересите на догано-ченгесарските обръчи от фирми. Мисля, че демаскирането на този дълбоко законспириран играч в българската политика е от първостепенна важност.

Отговорът на загадката едва ли е лесен, но и не е чак толкова труден. Има компетентни в икономическия живот у нас хора, които с лекота биха посочили връзките между Ковачки и Доган например - нищо чудно хора като Ковачки просто да са главни мениджъри на догановите обръчи от фирми. И ето че в такъв случай се оказва, че ЛИДЕР е търсената политическа подводница на Ахмед Доган. Смятам, че този отговор на въпроса е твърде логичен и нищо чудно да отговаря на самата истина.

Но нищо чудно разиграната схема да е малко по-сложна. Нищо чудно и Яне Янев да е търсената "политическа подводница" на Ахмед Доган. Изхождам тук от съображението, че Яне Янев, за да оцелее в политиката, от доста време си търсеше господар, комуто да се продаде: и си намери такъв господар, превръщайки се в пощенска кутия на кръгове около ДАНС, които пък се намират под пряк контрол на Гоце Първанов и на Ахмед Доган. Че Доган и Гоце играят в един отбор не го знаят вече само неспасяемите наивници. Че Яне няма никакви скрупули и е готов да се продаде на всеки, това също се знае. Ето защо смятам, че има голям процент на вероятност тъкмо "ваклото ягне Яне" да е скритата, законспирирана, добре дегизирана "политическа подводница" на Ахмед Доган. Това, че намиращите се под контрола на Доган медии сътвориха "политическото чудо" Яне Янев, подкрепя излаганата теза и увеличава шанса тъкмо тя да отговаря на реалността.

Но има и нещо друго, още по-страшно: ами ако не кой да е, ами самият Бойко Борисов със своето движение ГЕРБ е търсената "подводница" на Ахмед Доган? Има ли някой гаранции, че боянският исполин не играе (тайно, естествено) по свирката на дръндарския такъв? Може ли някой да оспори предположението, че сред бизнес-кръговете, стоещи зад ГЕРБ, не са и догановите "обръчи от фирми"? Нищо чудно и самият Бойко Борисов да не знае това, нищо чудно и той да бъде страшно изненадан, когато сред парламентарната му група се окажат доста "подводничари" на Доган, които в решаващия момент се изяват точно като такива. Аз лично смятам, че този вариант е доста вероятен - ако вземем предвид склонността на Доган да играе със сигурни карти, използвайки най-подли и мръснишки номера и средства. Може ли Бойко Борисов да гарантира, че в подготвените така набързо избирателни списъци на ГЕРБ не са се промъкнали много хора на Доган, които ще си покажат истинския облик и ще му забият ножа тъкмо в най-решаващия момент?

Единствено Синята коалиция, където стои най-големият, доказан враг на Ахмед Доган, именно прословутият "злодей в българската политика" Иван Костов, провъзгласен за такъв от поръчковите медии с щедрата финансова подкрепа на Доган и неговите обръчи от фирми, няма как да бъде възприета за "политическа подводница" било на Доган, било на ченгесарските кръгове на БСП и на Гоце Първанов. Изключено е дясната коалиция да обслужва интересите на Доган, това поне се знае. Понеже то е доказано не на теория и не на думи, не със заклинания, ами на дело, на практика, реално: Доган стои извън властта и с вой на отчаяние ближе раните си само когато Иван Костов е на власт!

Кои бяха догановите "подводничари" в СДС се видя ясно покрай сагата с регистрацията на Синята коалиция, при която догановите хора в СДС, именно Юруков и Радонов, бяха принудени да се разконспирират и да си покажат истинския облик съвсем преждевременно. И само присъствието на Костов беше основанието на битката, която те подеха срещу сините, което пък доведе дотам така глупаво да паднат маските им.

И ето че сега се оказва, че Доган може да има свои "подводничари" в състава на всяка партия, дори може да има такива и в "Атака" (лидерът й показа, че няма скрупули и е готов да прибере парите на всеки, стига добре да плати, а пък у нас се знае, че "продаването и купуването на депутати не е престъпление", по думите на И.Инджев). Но също така твърдо се знае, че единствен, доказан, най-лют, сиреч истински враг на Доган е само Иван Костов и Синята коалиция, която възникна около него. Ако изобщо има някаква надежда на Ахмед Доган да бъдат причинени истински главоболия и неприятности, то това може да стане само ако Синята коалиция и Иван Костов придобият такава тежест в българския политически живот, че Доган най-сетне бъде окончателно изтикан настрана, а най-добре се озове в затвора. Зависимостта е такава: колкото повече расте тежестта на Иван Костов, толкова повече олеква Ахмед Доган.

Ето защо тия, които наистина желаят злото в българската политика, наречено Ахмед Доган, да бъде реално изтикано от политическия живот на България, следва да подкрепят Синята коалиция. А ония, които искат да дадат гласа си за неидентифицирани и тайни "подводничари" на Доган и на неговите обръчи от фирми, пожалуйста, нека да гласуват за "новите и неопетнени политици"...

22 юни 2009, понеделник

Как в Америка възпитават децата в толерантност към различността (хомосексуалните)?

(Хомофобски интерпретации на това филмче можете да прочетете примерно тук. И темата за "наглостта на хомосексуалистите" почна да ескалира у нас, и то в предизборна обстановка, във връзка с предстоящия гей-парад в София. Нищо чудно по "предизборни съображения" управниците да забранят парада, което така ще ги издигне в очите на простолюдието, че нищо чудно да останат за власт още 4 годинки; което е целта на занятието. Аз своето си разбиране по темата съм го заявявал многократно, но ще повторя: изобщо не ме вълнува това кой какво обича да прави в леглото, това е личен интимен въпрос, от който се вълнуват само сексуално неудовлетворените, такива като Расате и Сидеров. А хомосексуалните имат пълното право да искат да не бъдат разглеждани от голямата общност като "извратени", като "нравствено разложени", да не бъдат обиждани и пр.)

Няма по-бедна, по-корумпирана и незачитаща законността държава в ЕС от днешна България, управлявана от комуно-ченгетата

Един кратък диалог - обмяна на реплики в коментарите - на едно място ми привлече вниманието, оцених казаното като твърде важно, поради което ви го поднасям и тук. Първом някой си "Димитров", с първо име сигур "Георги", пише следните трогателни, мили, сърцераздирателни, душегубителни и сълзотворни думи:

Господа от Синята коалиция! Аз съм член на СДС от 1993 г. На последните Евроизбори не гласувах и на тези на 05.07.2009 г. пак няма да гласуваме (аз и моето семейство). Аз искам да гласувам за СДС а не за др. Иван КОСТОВ! След като за председател на СДС застана такъв глупак (М.Димитров), който позволи да се подмени СДС със коалиция, измислена от Костов и ДСБ за да се намърдат за пореден път в Парламента. Не разбира ли М.Димитров че по този начин (след Надка с гаража и двата съпруга) окончателно ще затрие СДС и ще угаси лампата накрая? Така продължавай, др.И.Костов, прилагайте на дело това което преподавахте - Политикономия. Къде си криете БКП книжката, а също и тази на др. Елена Костова (Парт.Секретаря)? Изпълнявайте тезисите на комунистите и заличете окончателно СДС! Така ще останат само вашите партийки начело със: Станишевци, Царчета, Пожарникари и др.

Разбира се, на написалия горното умник се намира човек, подписал се като Илия, който му отговаря изключително достойно и с твърде силни и вярно подбрани думи:

Аман от простотия! Тогава гласувай за Тройната коалиция...

Сигурно живеете със семейството ти на друга планета!? Аз живея в поругана и ограбена България. Съсипаха я комунистите и техните нароили се партии. Те създадоха турска етническа партия. Те доведоха агента-цар. Те създадоха мутрите. Заедно създадоха “Лидер”, “Новото време”, “Нова зора” и т.н. Заедно градиха “обръчи” и продължават да крадат с обръчите си от фирми. Заедно купуват турци и цигани на всички избори. Заедно позволиха на мутрите демонстративно да се подиграват със закона и с гражданите и да се кандидатират за следващия парламент.

Управляващите и мутрите са едно. Сценаристите им са добри интриганти. Имат и достатъчно крадени пари за предизборните кампании. Хората гладуват, боледуват, мизерстват, а управляващите продължават да крадат и да наливат пари в обръчите си от фирми. Опитват се да ни убедят, че живеем като в рай, без ние да знаем колко сме добре?! Нагло ни гледат и ни обещават светло бъдеще.

ДС продължава да работи с пълна сила. Те всички са ченгета и винаги са дърпали конците. Изкупиха държавата на дребно и евтино с парите раздадени в куфарчета. Другарите днес са олигарси, милионери. И за всичко е виновен Костов, а не мошениците и крадците от БКП/БСП...

От 8 години Костов е в опозиция! И всеки ден казва и обяснява какво се случва, предупреждава как се унищожава и ограбва България, съветва какво трябва да се направи, за да станем нормална държава и да ни уважават в Европа и света. Сега ни сочат с пръст и не ни вярват. Няма по-бедна, по-корумпирана и незачитаща законността държава от България.

Но аз вярвам на Синята коалиция и на умния Иван Костов и неговия екип. А от такива като вас дето мърморят, плещят глупости, стоят си в къщи и не гласуват, припяват на комунистическата пропаганда и не знаят какво искат, вече ни писна.

Ако не можете с нещо да сте полезен, то поне не говорете празни приказки. Чрез Юруков, Бисеров, Бакърджиев и много други като тях Сергей и Доган разбиха СДС. Добре, че беше Костов и други умни хора около него, за да съхранят автентичната десница.

Костов е вадил България от калта и ще го направи отново въпреки всичката злоба и помия, с която го заливат непрекъснато. Явно много ги е страх! Вярвам, че в България има умни и мислещи хора и те ще излязат да гласуват за Синята коалиция! Те искат да живеят като нормални хора.

А вие пийте по ракия, пуснете си чалга, друснете по един кючек, гледайте си канал 1 (има достатъчно зависими телевизии и други медии) и спете спокойно. Комунизмът не иска да си отиде!

(Забележка: Към горните думи на Илия, с които съм напълно съгласен, нямам какво да добавя. Просто сложих на тази публикация едно заглавие от самия текст, което допълних с две думи.)

С какво Костов толкова тревожи сънищата на днешната политическа върхушка?

Вече осем години Иван Костов е просто депутат в парламентарната група на малка опозиционна партия, но медиите - верни поданици на различни финансови клики и групировки - не спират да бълват срещу него огън и жупел. Докато една личност олицетворява настоящата власт, това е не само здравословно и правилно, а и необходимо, за да имаме истинска демокрация. Самата аз често нападам с прекалено остър език Доган, Бойко Борисов, Станишев, Симеон.

Буди тревога обаче когато един човек, който няма властовите лостове, за да се защити, системно и непрестанно бива превръщан в жертвен козел, върху който се прехвърлят всички грехове на племето ни. Костов е виновен за лошата и неизгодна приватизация; Костов е виновен за корупцията и организираната престъпност. Пак Костов е в дъното на разбиването на дясното политическо пространство. Може би, той стои и в основата на сушите, земетресенията, или глобалното затопляне.

За едни той бил комунист от средната номенклатура, внедрен за да унищожи синята идея. За други пък рушал етническия мир с отношението си към ДПС. За трети с твърдия си и краен антикомунизъм създавал поляризация в политическото битие и рушал парламентаризма и възможността за диалог и компромиси.

Знаете ли, просто съм учудена, че не се е явил пред кроткото ни и апатично посткомунистическо стадо с рога и опашка, преди да изчезне в произподнята сред сяра, пепелища и пламъци. Защо ли един-единствен човек толкова плаши както безличните парламентарни мравки, така и политическите хиени, лешояди и чакали? С какво Костов тревожи сънищата на днешната политическа върхушка? Толкова се боят от него, че, когато дойде краят на земните му дни, сигурно биха поискали да сложат катинар и на ковчега му.

Ще ви кажа, че на мен ми се повръща от такава злобна, постъпателна, упорита демонизация на един наш сънародник!

Искам да заявя следното: Иван Костов не е ангел, но не е и дявол! Той, разбира се, има своите грехове, но и своите добродетели. Нека започна от това какво не е Костов:

Не е бивш комунист, останал верен на марксистките идеи, префасонирани в Макиавелистки формат. Дори и в най-дълбокия тоталитарен мрак човекът е имал неприятности заради еретичните в онова време идеи за пазарна икономика и е бил посъветван да напусне преподавателската си позиция в Икономическия институт, “Карл Маркс”, след което постъпва като асистент по икономикс в ВМЕИ “Ленин”.

Не е бил и не е агент на Държавна сигурност.

Допуснал е от криви и наивни политически сметки под носа му да се вихри безобразна корупция, но самият той не се е облагодетелствал от плодовете й нито пряко, нито чрез трети лица. Внимателно и отговорно проучих всички корупционни далавери, които приписват на него или на членове на семейството му.

Една от тях е историята с фондация “Сапио”. Тя датира от периода, когато е министър на финансите. Действително, налице е разрешение с неговия подпис, за чието полагане не си спомня, свързано с внос на безмитни стоки в страната от тази фондация. Това разрешение, обаче, нито е изведено по предвидения ред, нито носи дори печата на Министерство на финансите и недоумявам как е било използвано пред митническите власти. Наред с това, стоките са конфискувани навреме по нареждане на Костов и реално страната не е претърпяла нито лев загуба от случая. Наричат тази преписка наказателно–правния виц на България, защото вече дванадесет години стои на фаза предварителна проверка и нито се образува досъдебно производство, нито се прекратява по предвидения в закона ред. Използва се за тояга, която всяко ново правителство да размахва. Би следвало повече от десетилетие да бъде достатъчно време за разследващите органи да решат има ли престъпление или не. Впрочем, аз им съчувствам, защото изпълняват разнопосочни политически указания, вместо да ги оставят да си свършат работата спокойно и независимо.

Доста по-сложно е положението с приятелския кръг “Олимп”. Премиерът Костов и семейството му са обвинявани във връзки и общ интерес с така наречения приятелски кръг “Олимп”, групиран около собственика на столичния ресторант “Олимп”, Славчо Христов, шеф на СиБанк и “приятел на Костови”. Историята, в действителност, е следната:

През есента на 1996 г. в ресторант “Олимп” за пръв път се събира официалният елит на СДС (тогава в опозиция) във връзка с президентската кампания на Петър Стоянов и нейното финансиране. Да, същият този Петър, който разхождаше невестата си, Антонина, с частен самолет по света, който после разби СДС, който като президент взе принц Кирил за съветник, който канеше “великденчетата” на Симеон, западните юпита на червения капитал всяка година на събор в Родопите и усърдно подготвяше похода на мравките. Това невинно агънце!

Срещата е организирана не от Иван Костов, а от Марио Тагарински и наистина е среща с представители на едрия бизнес като Красимир Стойчев, шефът на СИК, Красимир Маринов (големият Маргин), Евгения Калканджиева. В това мероприятие няма участие на Костов, нито на негови близки, въпреки че в последствие никой дори не споменава имената на истинските виновници, оказали се класически “сини мравки”.

През 1998 г. фирмата на Славчо Христов печели първите си търгове за летище София. В тази фирма, “Балканстрой инженеринг” работи братът на тогавашния министър на транспорта, Вилхелм Краус, Борис. Синът му, Антон Краус, става съдружник на Славчо Христов във фирма на Христов (“Софтстрой комплект”- ООД).

През април, 2000 г. на Общо събрание на “БриБанк” Славчо Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално притежава само 1,5 % от капитала, но неофициалната информация гласи, че чрез офшорни компании контролира повече от 40 %

Първата голяма приватизационна сделка е покупка на "Златни пясъци", като купувач на 63,8% е капиталът на РМД “Златни пясъци”, финансирано от тази банка.

През май, 2000 г. Славчо Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ, обединени в каскадите “Пиринска Бистрица” и “Санданска Бистрица”. Общата предложена сума е 65 милиона щ.д. Въпреки шумът около тази сделка, тя всъщност пропада.

През юни, 2000 г. става покупка на фалиралата Стопанска банка. БриБанк се преименува на СиБанк (Стопанска инвестиционна банка), а Георги Прохаски, съветник на вицепремиера Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия Красимир Ангарски. Близки до чиновници на тази банка РМД, финансирани от нея, купуват апетитни курорти.

През януари, 2001 г. НОИ решава да даде обслужването на половината от парите за пенсии на СиБанк.

Очевидно, всички тези факти говорят за заиграване на министри от кабинета на Костов и видни политици като Стоянов и Тагарински със сенчестия капитал, по-точно, със СИК, както пък важни политически фигури в БСП се заиграват с ВИС и формират кръга “Орион”, но никъде не се посочват индиции за пряка или косвена връзка на тези сделки с Иван Костов.

Въпреки това, никой не обвинява в корупционни схеми и едно от тези лица, по-късно сини мравки и ренегати, допринесли за разцепване на СДС, а всеки спряга само и единствено премиера. Колко е удобно да се скриеш зад гърба на жертвен козел и да си останеш невинен!

Друга сага, драматично раздухана от медиите, е тази за фондация “Демокрация”.
Скандалът с фондация “Демокрация” започва през 2003 г., двадесет дни преди местните избори същата година, с публикацията на руския сенчест бизнесмен Майкъл Чорни, във вестник “Труд”. В нея изгоненият от Костов и от България мафиот обвинява бившия премиер, че през 2001 г., малко преди парламентарните избори, го бил изнудвал за пари.

Десет дни преди парламентарните избори п�

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!