Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде

През годините на прословутия наш "преход" - някъде прочетох тия дни, че относно нашия исторически преход от комунизъм към демокрация сме изобретили нещо като "вечен двигател", именно, направили сме така, че преходът ни никога да не свърши! - много пъти ми се е налагало да пиша за ситуацията в средите на демократичните сили, за възходите и паденията на тъй наречената в наши дни "традиционна десница", за проблемите на т.н. "субективен фактор", за подвизите на толкова много лидери и лидерчета, които се възкачиха в политиката благодарение на ентусиазма на милиони привърженици на синята идея, а пък след това направиха всичко, за да съсипят и мечтата, и идеята, и каузата, и всичко.

Писал съм толкова много по тези теми и за случилото се в предишни периоди, правил съм толкова много анализи, че имам чувството, че всичко, което си заслужава, вече съм го казал и написал. Даже две книги издадох (Българската душа и съдба и Страстите и бесовете български), в които съм написал всичко онова според мен най-значимо, без което не може да се проумее, тъй да се рече, "есенцията" нашата най-нова история. Но е твърде измамно това усещане, че всичко е вече казано и написано и че нищо повече не може да се каже и напише. И се налага отново и отново да се връщам към все същите теми.

Тия дни ще пиша отново по настоящата реална ситуация в средите на това, което все още се нарича "традиционна десница" у нас. Ситуацията е плачевна. Не само заради разгромяващите резултати (15 депутата в НС!), не заради това как постъпи Бойко Борисов със сините след изборите и за това как лидерите им сякаш стоят пречупени в кръста, приведени пред него и дори целуващи му обущата. А заради много по-сериозни основания ще пиша по тази тема.

Има измерения на "българските работи", които са така дълбоки, същностни, значими, че до тях почти не се докосват т.н. "политологични анализи". А се оказва, че тъкмо от тях зависи всичко останало. И като политически философ нямам правото да избягам от отговорността си: налага ми се да изрека онова, което иначе никой няма да изрече. И което мнозина няма даже и да разберат. Поради което ще счетат за нужно да се погаврят с това, което ще напиша - така винаги постъпват по нашите предели посредствените и некадърните, но имащи огромни претенции. Колкото по-претенциозно е по нашите предели някое същество, бъди сигурен, толкова по-ощетено от природата и от Бога е то. И толкова е и по-зло, щото тази ощетеност трябва някак си да избие на повърхността. Истински надарените хора у нас са в повечето случаи безмълвни, щото знаят добре, че ако изрекат нещо, мигом ще бъдат най-жестоко оплюти. Както и да е де, човек каквото и да прави, от себе си не може да избяга. Ето малко потвърждение за правотата на тия мои думи.

А сега като въведение в темата искам да публикувам един мой отдавнашен текст, който, кой знае защо, ми се струва, че е твърде подходящ и за тия дни, когато ние, сините радетели на демокрацията, изживяваме поредния разгром - и поредните си унижения. Текстът е взет от книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА: идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността и според мен е добро начало на толкова необходимия ни разговор за участта на "традиционната десница" у нас. Като четете статията, имайте предвид, че е писана все пак преди повече от две години; реших нищичко да не променям в нея:

Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде

Десните партии загубиха европейските избори у нас. Загубиха ги, въпреки че именно те имаха решаващата заслуга за европейския триумф на България. Понякога става и така: “последните станаха първи – защото първите паднаха в… кърви”. Но проблемът е да се разбере защо десните загубиха, коя е причината. Да се каже “Не им върви на десните напоследък, ама хептен не им върви!” – както ни го внушават някои умни наблюдатели – е крайно несериозно. Не съдбата или случая е причина и за възхода на левите и псевдодесните популистки партии в последните години. Явно една и съща е причината, заради която автентичните десни губят, а пък популистите печелят – и тази причина трябва да се осъзнае.

Е, разбира се, има “много причини”, цял “комплекс от причини”, но тук става дума за най-главната, решаващата. Ако се открие тя, то всичко ще си отиде на мястото и проблемът ще се разбере в неговата цялост. Трябва да се вникне в случилото се с пределна откровеност и с безпощадна критичност – иначе рискуваме да заблудим сами себе си. А повече място за илюзии и самозалъгване няма.

Избирателят не подкрепи десните – и причината е че не ги разбира. Не ги разбира, защото с нищо посланията на десните не трогнаха масовия избирател. Десните се оказаха неадекватни на настроенията и не можаха да спечелят исканото доверие.

Следователно нещо в начина на комуникация е погрешно – защото вината не е само в избирателя, а е особено в този, който формулира и отпраща политическите послания. Политиката е и вид общуване, което поражда общностна близост и съпричастност – към съответните базисни ценности. Ето защо е прибързано да се приема, че проблемът е “личностен” – или пък че “старите лидери” се били изчерпали. Едно такова обяснение е прекалено лесно, и точно поради това не работи. То при това се дължи и на субективна пристрастност.

Защото едни нови лидери, ако продължат да общуват с избирателите в рамките на установилия се стереотип, пак нищо няма да постигнат. Тия политици у нас, които печелят и засилват подкрепата си, не че предлагат “свръх-умни” и “вълнуващи” послания. Те просто инстинктивно не правят грешката, която нашите десни политици – безспорно изключително интелигентни хора! – неволно допускат. Днешните популисти са по-адекватни на “обществените нагласи”, докато десните лидери не са. Коя е тази коварна грешка, която десните допускат, до какво се свежда тя?

Но има и нещо друго. Ако при десните този проблем за формулирането и отпращането на адекватни послания е крайно изострен, то същият проблем е налице и при всички останали партии. Самият факт, че вече 60-70% от избирателите не отиват да гласуват, ясно показва това. А не гласуват не просто “безотговорните”, “ограничени” или просто “отчаяните” избиратели, не гласуват най-вече ония избиратели, които не откриват, на които им се губи смисъла. За да изпаднат толкова много избиратели в такова безсмислие спрямо механизмите на демокрацията, то виновни за това са ония, които са призвани да създават този смисъл – политиците.

Когато вместо ясния смисъл в съзнанията и душите се настани безсмислието, то точно в такава атмосфера започват да просперират тъкмо най-безсмислените политици. А пък най-смислените, разумните, дори мъдрите никой не иска да ги чуе. Там, където безсмислието е станало норма, там смисълът е… безумие – или пълна неадекватност. Ето това имам предвид когато твърдя, че нашите десни политици са станали неадекватни спрямо нагласите, битуващи в обществото.

Популистът-спекулант или пък най-баналният фалшификатор на ценности печелят доверие, а умните политици са бити и неразбрани – как така? Нима това не е симптом на това потискащо и отчайващо безсмислие, което се е настанило не само в политическите отношения, но и в душите на нихилистично настроения избирател. Нихилизмът, за който говоря, е просто лицето, външният израз на овладялото общността безсмислие. А в безсмислието така добре виреят и лъжата, и измамата, и мошеничествата от всякакъв род, на които, уви, сме свидетели в българската политика от 6-7 години.

В една абсурдна атмосфера на безсмислие триумфират тъкмо най-абсурдните и безсмислените. Всичко останали са изгонени от това пиршеството на немисленето и на безсмислието. Как стана така – и какво трябва да се направи, та мъглата на всичко обхваналото безсмислие да бъде разсеяна? И да изгрее слънцето на разбирането, на съответствието, на пълноценната комуникация и обмен на ценности. Защото политиката освен всичко друго е и това. А в случая, в кризата, в която се озовахме – е преди всичко това. Но начинът на комуникация, на който десницата се опря, излезе съвсем неефикасен – коя е причината?

Изглежда вече дойде време за съвсем друг тип говорене в политиката. Нашите социалисти, които, впрочем, никога не са имали какво особено да ни кажат – освен блудкавите си идеологеми от едно време – за малко по тази причина да станат абсолютно абсурдни. Но тях ги спаси точно това, че нямат какво да кажат – а пък и слушателите им, собствено, не искат нищо особено да чуят. Освен онова, което така приятно гали ухото им, и което те добре си знаят. Те си общуват с една аудитория, която си има своите вечни страхове, и лидерите им привикнаха да я залъгват. И си имат горе-долу постоянен електорат (сега, оказа се, малко пада). При ДПС е същото. Атака пък изобрети – или по-скоро възкреси, извади от нафталина! – един абсурден начин на говорене, характерен за 30-те години в СССР и в Германия, и с него добре пасна на обхващащото съзнанията безсмислие. При тях крясъците и плюнките заменят смисъла – на някои избиратели явно импонира и това. По-добре това, отколкото нищо.

Популистът “бат Бойко” пък си говори като най-типичния еснаф и минава за “народен чиляк” – той затова така добре пасна на психозата на безсмислието, разяждаща съзнанията. Десните обаче бяха поразени в корена им, защото те говорят съвсем неадекватно на ситуацията на немислене и безсмислие, която се е установила: те си позволяват лукса да говорят интелигентно! Това обаче е недопустимо: на такива най-много да им се смеят, да ги считат за неадекватни, за “ненормални”, а най-често просто не ги разбират. Какво е това интелигентско говорене, което откривам като недъг на десните политици?

Интелигентското говорене кара слушателя да мисли и го предразполага към размисъл. А по принцип не е лесно да се мисли, мнозина пък просто ги мързи да мислят. Днес се търси такъв тип говорене, което не те потиква към самостоятелно търсене на отговори, а което ти дава готови отговори, без да си даваш труда да мислиш. Десните също дават отговори, но ги дават в такава форма, че техните отговори си остават неразбрани – защото се иска определено ниво на интелигентност, за да вникнеш, да доловиш в смисъла.

Примерно говоренето на И.Костов, на Н.Михайлов или на Св.Малинов трогва и вълнува мислещата част на обществото, но останалите просто не ги разбират. Един вид се изразяват така, че на широката публика й е трудно да асимилира смисъла. Тях мнозинството просто не ги разбира, а ги разбира само един тесен елит. А политиката не е интелектуално занимание или пък игра, а е специфично говорене, което има за цел да приобщава колкото се може повече съзнания около дадени ценности. Десните все едно че продават… кожуси на екватора или… фракове, докато потребителите просто искат къси панталонки.

Ценностите пък на десницата си остават “терра инкогнита” за съвременния масов потребител на политическа конфекция. Макар че по същество тези ценности са най-нормалното, най-близкото до обикновения човек светоусещане, нашите десни политици с говоренето си правят така, че този човек си остава абсолютно безчувствен спрямо тях. Нещо повече – такъв тип говорене отблъсква, а не приобщава. Ето че стигнахме до падението говоренето на Б.Борисов да бъде припознато за “дясно” (и дори, забележете, в самата Европа!), докато нашите най-големи политици неизбежно са застрашени да отидат – заради дефекти в комуникацията – в музея, в архивите.

Затова се налага да се предизвика и преживее коренна промяна на начина на говорене и на общуване с редовия избирател. Дясната политическа философия у нас така и не си изобрети подходящ, адекватен начин на говорене. Нашите десни вече близо две десетилетия продължават да говорят с езика на… марксисти-опортюнисти. Същите клишета, същите “мисловни схеми”, но само дето са наопаки, със знак “анти”. Така повече не бива да продължава. Видя се, че повече така не може.

Това, че у нас имаме около 100 000 твърди носители на дясната политическа философия съвсем не е малко – аз, признавам си, мислех, че вече са и по-малко. Тия хора обаче трябва да заговорят – отхвърлили всякакво теоретично, интелектуално, личностно и прочие високомерие и усещане за “избраност”, за превъзходство – значи те трябва да заговорят на най-прост, разбираем, естествен, човешки и популярен език. Не е нужно да се правят на “учени”, на “важни”, на “духовно извисени”, напротив, трябва да се разкриват по най-естествен и непринуден начин. Това е цяло изкуство.

Дясната част на политическата класа допусна непростимия лукс да се херметизира и да говори само с една нищожна част от обществото. И така остави безкрайно кухи популисти да съблазняват с тъпотиите си изоставения електорат. Сега трябва да се приучи да разговаря с “човека от народа”, с угрижения, оставен на произвола, безкрайно лъган и подценяван най-обикновен човек. Който не иска високомерни “наставления” и “поучения”, не иска да го мъмрят и укоряват за безсмислието му, а иска просто да чуе човешка приказка, иска да разговарят с него най-човешки.

Хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде. Погледнете как говори Саркози, направи ли ви впечатление как просто и разбираемо говори интелектуалец от неговата класа? Погледнете как говори Меркел. Говорят най-човешки и абсолютно разбираемо. Така говорят истинските интелектуалци – а такива са обикновено десните политици. Такива са добрите политици: вижте, прочетете как е говорил Чърчил. Как говори Тачър, как говореше Рейгън. Усещате ли си грешката? Не трябва да се говори псевдоинтелигентски, защото надутото говорене издава личностен дефицит.

Истински умният човек не допуска другите постоянно да усещат неговия ум, той не ги дразни с неприкритото съзнание за това колко е умен. Той не допуска да ги дразни с манията за това колко е образован, “начетен”, “извисен” и пр. Иска се да се говори нормално, човешки, разбираемо, открито, просто, ясно, пределно честно – това е формулата, по която нашата десница ще накара хората да се вслушат в нейните приказки. Само чрез такова говорене ще блесне лъжливостта, празнотата и измамността на популисткото говорене. И само така десните ще могат да си възвърнат доверието.

Ето че проблемът на десните се оказа… лингвистичен и… комуникативен. Но точно затова – съдбовен. Езикът, на който разговаряме, бидейки човешки същества, трябва да бъде човечен – нима е толкова трудно да се разбере това? В политиката обаче това е най-важното, от което следва всичко останало. Иска се смяна на стила на говорене - в това аз виждам главния проблем…

(Статията е публикувана навремето и във в-к СЕДЕМ - когато този вестник не беше още узурпиран от една семейно-приятелска снобска групичка, която сега се разпорежда с него така, че го направи по-безвкусен и от манджа с грозде.)

Нова лекция на тема "Личността и безликата общност"

(Тази тема е от поредицата Лекции по гражданско образование)

Личността и безликата общност

Другояче казано, този проблем може да бъде преформулиран така: как моята личност се отнася към “надличности” - но и "безликости"! - като група, общност, държава, нация, страна? Как става така, че отделната личност все пак устоява на натиска на надличното? Следва ли личността да се остави на моделиращата инвазия на социално-надличното, или е длъжна да му противостои, да устои на натиска му? Още по-просто казано, какви са чистите варианти на отношение между личност и социум?

Ще се опитаме да хвърлим известна светлина върху тия базисни за разбирането моменти.

1.Отношението личност-общност, “аз” и “другите”

Или, ако трябва по друг начин да се изрази същото, какви ситуации са възможни и необходими в отношението между аз-а и другите; проблемът “аз-и-другите” е проблем, който не може да бъде оставен без внимание.

“Аз”, “ти” и “те” са трите значими модуса на човечността в нейната необходимост, субстанциалност. Тази последната задава фундамента на така многоликите човешки отношения, които тук се опитваме да разберем и “анализираме”, тя обуславя тяхната динамика. Отношенията между “аз” и “ти” в цялата им многоликост са предмет на етиката и психологията, те формират една култура на отношението към другия индивид, която е изключително важна – понеже ляга в основата на всичко останало. Най-внимателно съм изследвал тия зависимости в своите книги “Животът на душата: психология” и “Етика на достойнството: изкуството да се живее”. Поради което тук няма нужда да се повтарям – който се интересува повече, може да се обърне към споменатите съчинения.

Индивидът (отделното човешко същество, личността) е “градивен елемент”, изграждащ групите, общностите. Всяка група се състои от индивиди, които, както и да погледнем на тях, са различни, са личности, са раз-личности. Групата в отношението си към личностите, съставящи я, може да има следните отношения:

а.)уважение към и признаване на самобитността, оригиналността, уникалността, своеобразието на всеки конкретен индивид; групата няма право даже да се и опитва да натрапва на личността някакви ограничения, рамки и пр. на поведението й, това е признато за прерогатива на самата личност; ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

Илия Минев: многозначителната съдба на един български борец срещу комунизма

Попаднах на текста, който препубликувам по-долу, и понеже силно ме впечатли, искам да кажа и няколко думи. Два момента силно ме ядосаха: комунистът Чавдар Кюранов, един от функционерите на първоначалното СДС, гони Илия Минев от трибуната на митинг в София; Георги Спасов, пръв приятел на президента Желев, пъди Илия Минев от трибуната на митинг на СДС в Пазарджик. А ченгето от ДС Р.Воденичаров му открадна създаденото от Илия Минев "Независимо дружество за защита на правата на човека". Илия Минев е един истински страдалец, твърд борец срещу комунизма, който новият "демократичен елит" се постара да елиминира и да изтика назад: защото ако бяха застанали до него, ако можеше да бъдат сравнявани с нравствения мащаб на Илия Минев, щеше да изпъкне цялата им нравствена нищета и низост. Толкова. Не ща да пиша нищо повече. Това е предостатъчно. Тия дни ще напиша нещо отдавна замислено относно причините за провала на "традиционната десница" у нас. А ето и самия текст за Илия Минев, предизвикващ доста размисли:

Илия Минев - живот, загубен за България

Автор: Георги Колев

Илия Минев излежава общо 33 години в българските комунистически затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки, след него се нарежда южноафриканецът и Нобелов лауреат за мир Нелсън Мандела. За разлика от Мандела, Илия Минев умира на 83-годишна възраст в пълна мизерия и самота, на 6 януари 2010 година ще се навършат 10 години от смъртта му.

Илия Минев е роден на 5 декември 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември) в заможно, земевладелско семейство. През 1930 г. учи в мъжката гимназия в Пазарджик, но не завършва там, а се мести във Френския колеж в Пловдив, където получава средното си образование.

Следва химия и лозарство в Тулуза, където се запознава с Франсоа Митеран. Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, същевременно завеждащ отдел “Външно-политически” и водач на легиона в Пазарджик.

На 10 септември 1944 година е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите - “оказва системна съпротива на комунистическата партия”. Държавният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се “разминава” с 25 години затвор.

С кратки промеждутъци прекарва там чак до 1978 година. През 1975 година по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8 години.

Този период е прекарал във всички затвори на страната - най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Пускат го няколко пъти под домашен арест в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), като той става първи негов председател.

Умира в нищета на 6 януари 2000 г.

Когато отидох в град Септември да събера материал за Илия Минев, разбрах, че в общината не разполагат с такъв.

Няма останали живи близки в града, а къщата, в която е живял, няма входна врата, разбита е, всичко вътре е счупено. На стената в едната стая стои залепен плакат на СДС. Мненията и историите, които ще представя, получих от двама граждани на гр. Септември: бившия кмет Янка Кметска и неговия приятел, още от преди 9 ноември, Георги Караиванов. Първата го познава от последите му години, през които той много пъти посещава кабинета й, като според нея, той не е търсел съдействие, а просто е имал нужда да си поговори с някой, защото се е чувствал много самотен след смъртта на жена му. Другият ми източник е радиотехник и се запознава с бай Илия, както всички го наричат, покрай проблемите му, които има с настройките на радиопредавателя си. Сривът на късите вълни, който често се случва, го кара да си мисли, че умишлено заглушават любимите му Свободна Европа и ВВС Лондон.

И двамата ми събеседници са единодушни, че Илия Минев се е променил коренно след смъртта на втората му жена - Ангелина. Тя е била изключително интелигентна и блага жена, която му е била голяма опора. След това той просто се е сринал физически и психически. Илия Минев е имал чепат характер и е недолюбван от съседите си не по политически причини, а в чисто човешки план.

С г-жа Кметска Илия Минев е обсъждал най-вече политиката. Тя си спомня, че в последните си години той е твърдял, че единствената идеология, която остава вечно вярна и подходяща за България, е християнството със своите добродетели. Той е бил разочарован от случилото се след 1989 и е казвал, че това, което борците срещу комунизма са си представяли, не се е получило. Тя го кани няколко пъти да си смени местожителството и да стане гражданин на Септември, за да може да назначи общински хора, които да се грижат за него. Илия Минеев отказва, защото за него е било изключително престижно да е гражданин на София и да има жилище там. Упорито отказва да получава помощи, защото това е било под достойнството му.

Според Янка Кметска, много политици са използвали името му и това, че са се срещали с него, за да получат политически дивиденти. Единственият, който се е грижел за него, е Константин Тренчев, като всеки месец му е помагал финансово.

Интересна случка е, че когато Митеран посещава България през януари 1989, той предварително е заявил присъствие на откриването на паметник на Алфонс де Ламартин в село Ветрен, което се намира на десетина километра от Септември. Когато тогавашните български власти разбират за това намерение на френския президент, те, страхувайки се от среща между него и Илия Минев, не му позволяват да отиде.

Георги Караиванов познава Илия Минев като изключително предпазлив и мнителен човек. Спомня си как при обикновени разговори на улицата той постоянно гледа през рамо, съмнявайки се да не е следен. Илия Минев е останал дълбоко разочарован от факта, че никога реално той не е получил трибуна, да изкаже вижданията си, въпреки че е бил добър оратор. Единственият път, когато се изказва публично, е на 17 ноември 1989. Тогава на един митинг в Пазарджик тълпата започва да скандира името му, той взима думата, а Георги Спасов прави неуспешен опит да го спре.

По това време жена му заболява от рядка болест на очите и се нуждае от спешно лечение в чужбина. Възможните варианти са два - Одеса или Чикаго.

Тогава общността на българските бежанци в Чикаго ги кани на техни разноски и двамата заминават за няколко месеца в САЩ. Според Георги Караиванов това е бил много интелигентен начин да се елеминира Илия Минев от политическата сцена, като подозира, че всъщност е имало внедрени хора от ДС сред нашите емигранти. Това се случва в началото на 1990 г. По този начин Илия Минев се отдалечава от събитията в много повратен момент и след завръщането си повече никога не е допуснат до демократичния елит.

СДС го отхвърлят, като даже на един митинг през същата година, пред “Ал. Невски” Чавдар Кюранов не му дава да се качи на сцената. Друго от лицата, които бяха на преден план от демократичният преход в началото на 90-те години - Румен Воденичаров, се опитва да бъде близък до Илия Минеев. Той обаче не го допуска много близо до себе си, защото се съмнява, че той е от ДС и се опитва да го измести от председателското място на НДЗПЧ.

От всичките мнения, които събрах, мога да обобщя, че бай Илия е бил странен човек. Дългите години затвор, пет от които всъщност е прекарал в ада на карцерите, мъченията, униженията и несправедливостите, не са могли да го озлобят. Той е останал дълбоко религиозен. Но разочарованието и озадачеността от незаслуженото пренебрежително отношение на демократите от новото време, от игрите около НДЗПЧ и от стремежа да бъде изтласкан от председателското място са дали своето отражение върху характера му и взиманите решения.

Днес в София има открит негов паметник, а в родния му град Септември той е почетен гражданин, един малък площад носи неговото име и също беше открит негов паметник.

(Вижте също и ТОВА, интересно е.)

За мършоядите и за Бойко Борисов като котка, която умее да лови мишки, или "Сакън, трайте: да не урочасаме премиера!"

По блоговете човек може да прочете какво ли не. И да се порадва до насита на "некоите съображения" на тоя или на оня мислещ човек. И то тъкмо във връзка с встъпването на Б.Борисов на поста са тия любопитни мисли напоследък. Аз написах статийката Ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството и лично на Б.Борисов: убеден съм, че съвсем скоро ще лъсне истинския им лик и същност, която разбуни доста духове, а ето че днес чета текст на колегата П.Николов, наречен "За новото правителство", в който намирам следните трогателни слова:

Правителството на Бойко Борисов е факт. Не сме обаче от онези мършояди, които още от вчера започнаха да потриват ръце: ей сега ще го следим Бойко Борисов изкъсо и ще видите как ще се провали! Зад първата част на постановката заставаме изцяло: управляващите, без значение кои са, трябва да се следят изкъсо. Втората част на постановката обаче е глупава. Защото Бойко Борисов може да се провали, но може и да не се провали. Кой е в състояние да каже предварително?

Да оставим приказката за "мършоядите", щото тоя блогър е десен човек, демократичен, син, явно не е имал предвид нещо лошо. Но да се зачетем и малко по-надолу:

На Бойко Борисов не могат да му се отрекат две безусловно положителни черти – амбициозен е и не обича да губи. Такава котка по-скоро би ловила мишки. А на нас ни трябва точно такава котка. Нямаме сметка Бойко Борисов да загуби. И няма защо да се радваме предварително на някаква въображаема загуба.

Туй за котката ми хареса. Звучи някак си по социалистически, по китайски, свободомислещо, прихваща дъха на човека! Ето защо не бива да се говори лошо за правителството, щото да не го урочасаме. Не бива да сме като мършоядите. Затуй човекът пише с пълно основание ето това:

Така че – успех на новото правителство!

Моя милост, макар и с мършоядски наклонности, също се присъединява към пожеланието. Но си има едно на ум. Аз не вярвам, че реалността, че движението на събитията може да се повлияе от нечии приказки. Не се страхувам, че моя критика на Б.Борисов може да го урочаса дотам, че ноктите му да се притъпят и тогава вече, бидейки ловлива иначе котка - о, какъв кошмар! - да почне да не може да лови мишки.

Апропо, прочетох и речта на Костов пред Парламента в деня на избора на Б.Борисов. Няма да скрия, че хич не ми прозвуча добре, хич, ама хич. Имам чувството, че това не го е казал оня Костов, който познавах. Подмазвачески, подлизурковски ми звучи речта му, няма да отрека това. Грозно звучи един такъв тон. Уж за доброто на България, ама без добри нрави никакво добро не може да има. Туй е моето скромно, но твърдо мнение...

Кошмарът на постсоциалистическата повседневност у нас продължава

Ще дам по-долу един пример, който показва нещо твърде сериозно и значимо: наистина живеем в кошмар, кошмарът на социализма не е свършил, той е тук, той продължава, той най-нагло ни гледа с озъбената си, с гадната си паст, от него спасение няма. И тероризира милиони хора, но понеже сме стигнали дотам, че го приемаме за неотстраним, понеже така сме свикнали с него, че сякаш без него ще страдаме, та затуй и не му обръщаме внимание. Стигнали сме, по тия причини, до най-тежкото: до пълната примиреност пред абсурдите на живота ни.

Тия дни ми се наложи да се поразходя по кръговете на постсоциалистическия ад на т.н. "здравна система". Недореформирана, тази система няма почти никакво отношение към здравето, или по-скоро има негативно такова: прави така, че хората, доколкото изобщо все още поне малко са здрави, да загубят остатъците си от здраве, та по-бързо да бъдат натикани в гроба. Тя служи за доубиването на изтормозения от социалистически недомислия наш сънародник. Тя също така се и гаври с него: защо ли пък някой журналист не вземе да пише за тия неща?! Не, няма такова нещо, те ни занимават с всякакви глупости, но с истински важното нямат време да се занимават.

Ако сте чули, бившите вече управляващи направиха малко преди да си идат широко рекламиран "нов лекарствен списък". Става дума за лекарствата, които се отпускат на пенсионери, на социално слаби, на хронично болни, които напълно или частично се плащат от т.н. "Здравна каса". Този списък е една от мините, заложени от социалистите под новото управление, които скоро ще почнат да избухват една след друга. Та ето, на мен ми се наложи да се поразходя из анахронизмите на здравната система, за да получа "безплатните лекарства" на моя брат, пенсионер по инвалидност, хронично болен.

Първо се ходи при джипито. Някои от лекарствата се получават с протокол, който се пише от лекар-специалист, до който ти пише направление джипито. После протоколът се носи за заверка в "Здравната каса". После се вземат лекарствата. Нещо се доплаща, нещо дава държавата. Понеже е "социално-загрижена" нашата постсоциалистическа държавица, та и тя дава нещичко. Ако не даде, тия хора, пенсионерите, ще умрат от глад. За да не умрат от глад, здравната каса милостиво им предлага да умрат от нерви, или от ходене от една до друга институция, и обратно, и прочие, и т.н. Пенсионерите пък нямат друга работа, да скитат по коридорите на здравеопазващата институция, що ги жалите толкова, таваришч?!

Брат ми живее в друг окръг. С майка ни, която е възрастна и не може да върши тази работа, а той самият съвсем не може. На мен ми се е налагало години наред да я върша, като за целта ми трябваше много да пътувам: Пловдив-Долна баня-София-Пловдив и т.н. Ужасно беше, губех по няколко дена, за да му заверя документите. Някъде имало грешка, връщат те, не била написана правилно някаква цифра, пак потегляй обратно по омагьосаните кръгове на системата. В един момент не издържах, и се опитах да надхитря цялата система: зачислих брат ми на джипи в Пловдив, регистрирах го все едно че живее с мен, уж да ми е по-леко. Това го правих едно време, преди години, но тогава системата ме улови, и успя да ми направи такива пречки, че се наложи да върна старото положение - понеже в един момент надушиха и стана невъзможно да си получава и пенсията. Но след като го пенсионираха пожизнено, аз пак опитах да си облекча поне малко живота, и ето, сега не ходя до София, а в Пловдив му уреждам лекарствата. Сега накратко ще опиша абсурдите, с които ми се наложи да се боря тия дни.

Лекарствата на брат ми са скъпи, ето защо се налага да се ходи по кръговете на ада, наречени "здравна система" от постсоциалистически тип. Последното уточнение е много важно. Понеже са загрижени социално към болните, социалистите правят така, че да им вгорчат живота тотално, по социалистически. Четири години "усъвършенстваха" системата, сега ще ви покажа до какво дередже са я довели.

Отивам при джипито. Той издава рецептите за "безплатните лекарства". Две лекарства на брат ми изписват "с протокол", другото е без протокол. Едното от лекарствата се пие 3 Х 1, значи 90 хапчета на месец. Да, ама опаковката съдържа 100 хапчета. Значи се издават лекарства за 33 дена. Протоколът важи за 6 месеца. 6 месеца по 90 хапчета правят 540 хапчета. Понеже това не може да се разпредели по опаковки, в "Здравната каса" задраскват 540 (колкото е писал лекаря), и пишат 500. Т.е. 5 опаковки за 6 месеца. Вече предпоставката за абсурда е положена, подобно на мина.

И ето, тия дни имах щастието да свърши един протокол - и да се прави нов. Това са най-щастливите дни в живота на болния - или на неговите близки. Два-три дена трябва да стоите по опашки, от лекар до лекар, от иституция до институция. Здравната институция в тия два-три дена те убеждава във величавостта си. Та тоя неизразим възторг трябваше да преживея тия дни, като ми се наложи да се сблъскам и да се насладя донасита на прелестите на нашата здравна система.

Нататък трябва човек да е Данте, за да може да опише ада, моето перо е слабо. Ще се опитам само да загатна за него. Останалото трябва да направи вашето въображение. Но никое въображение не стига, за да си представи тъпотиите на постсоциалистическата здравна система.

Изглежда системата прави всичко възможно лекари и пациенти да не крадат от "безплатните лекарства". По социалистически системата подозира, че народът се състои от потенциални престъпници и измамници. Затова лекарствата са с специални бандероли, с уникални номера, баркодове и пр., всичко е направено така, че да не може и едно-единствено хапче да се открадне. Здравната система подозира бедните хора, болните и пенсионерите в нечисти помисли да я окрадат, затуй е направила така, че да ги умори от мъка - и по този начин да облекчи бюджета си. А също и да разболее уж здравите близки на болните, та да не стане така в един момент да свършат болните, без които здравната система и чиновниците в нея загубват основанието на съществуването си. Няма такава опасност: кажи-речи целият народ у нас е болен; който не е, му предстои да се разболее. Здрав човек не може да има в една постсоциалистическа здравна система. Кошмарът требе да е пълен. За какво е една здравна система, за да има здрави ли: глупости?!

Джипито на брат ми не доловил и не доосъзнал факта, че няма право да предпише за този месец рецепта за едното от лекарствата, отпускано с протокол. 500 хапчета е отпуснала здравната система за тия 6 месеца, а болния трябва да пие 540. 40 хапчета недостигат. Това са повече от 10 дни. Ако не ги пие, ще се влоши, а може и да умре - зависи от болестта. Здравната система е предвидила всичко: някои трябва и да умират. Не може всички да живеем вечно.

Та джипито мисли доста, но предписа рецепта. В аптеката тъкмо да ми дадат кутийката с лекарство, но в последния момент на аптекарката й проблясна: няма право за тази шеста опаковка. Жената почна да се кръсти от вълнение: ако не беше забелязала това, ако беше дала лекарството, щеше после тя да го плаща. Изведнъж тя заподозря в мое лице измамника, който иска да окраде постсоциалистическото ни здравеопазване. Не ми даде хапчета, каза, че може да даде само срещу нов протокол. Става дума за това, че тия 40 недостигащи хапчета не може все пак да не бъдат доставени на болния.

Отидох на другия ден при лекаря-специалист, понеже брат ми, казах, е хронично ("диспансерно") болен. Той мисли дълго време над казуса, накрая реши да прави нов протокол. Но сега се оказва, че за лекарствата от двата протокола (за едно друго лекарство също се прави протокол), ще трябва да се изписват лекарствата в различни дни. Вместо един път месечно до джипито, ще ходиш два пъти (в случая). Опитах се да протестирам, но лекарката ми рече: някои ходят и по три, четири, пет пъти седмично. Ако пият повече лекарства, ако са по-стари. Тия хора постоянно си прекарват живота в ходене до болници и до аптеки. За да си разнообразяват живота. Постсоциалистическата държава няма да те остави да умреш в скука.

Даде ми лекарката протоколите, и аз отпраших към здравната каса за заверка. Там като ги видяха, ми изкрещяха, че нямало не знам си какво, трябвало да се върна. До джипито. Върнах се. Той уж оправи нещо. Пак отидох в здравната каса. Сега пък се оказа, че има грешка от лекарката, която прави протоколите. В ужасната горещина пак се отправих към нея. Върнах се в здравната каса. За мое щастие беше започнала едночасовата обедна почивка. Ядосах се, и понеже имах и друга работа, реших рано сутринта на другия ден да опитам да се промъкна през иглените уши на здравната каса.

На другата сутрин бодър-бодър стоях сред дълга опашка, съставена от пенсионери в приповдигнато настроение на духа, които предчувстваха, че скоро ще стигнат финала на няколкодневните скитания по институциите на постсоциалистическото българско здравеопазване. Да, ама не: развалиха се компютрите. Трябваше да чакаме неизвестно колко. Слънцето почна да се вдига и почна да сипе обичайната си жар връз главите на смирените от съдбата си жертви на постсоциалистическото здравеопазване.

Българите, които живеят в странство, т.е. са успели да избягат от кошмара на постсоциалистическия живот у нас, не знаят това, че компютрите у нас служат не за да облекчават административните операции, напротив, те служат за това да ги забавят, а в някои случаи и да ги правят невъзможни. Там, където в учреждение има компютър, на който важен чиновник с два пръста, мислейки съсредоточено, удря важно-важно клавишите, там знай, че ще ти извадят душата с разтакавания и бавене. Вече обаче има компютри навсякъде, дори и пазачите на входа на учрежденията бавно и внушително ти издават пропуск, ползвайки компютъра. Ако на Запад компютърът служи за това да облекчава живота и да прави по-бързи и по-лесни операциите, у нас същите тия компютри служат за това да ги правят бавни, тежки, а в много от случаите и неизпълними. Прощавайте за отклонението, но то беше необходимо - за да се разбере случилото се в цялата му неизразима прелест.

Чакахме два часа да се оправят компютрите. Имало срив в големия компютър. Чиновниците важни-важни ни обясняваха, че и да искат да ни помогнат, не могат, и си чистеха ноктите, а някои от по-младите чиновнички и успяха по няколко пъти да си намажат ноктите с лак. Мажат веднъж, после бършат лака, понеже не им е харесал, и пак мажат, било със същия цвят, било като си разменят лаковете помежду си. Ний, нещастниците от опашката, гледахме тяхното свещенодействие с ноктите. Слънцето яко печеше над главите ни и сипеше жар. Някаква бабичка по едно време припадна, но я завлякоха на сянка и бя бързо се ошефели: горкота се плашеше да не загуби реда си в опашката, поради което мобилизира целия остатък от жизнените си сили. И това я върна към живота. Ето че чакането пред здравната каса има и терапевтично-здравословен ефект. Да не говорят такива злосторници като мен, че няма...

Наближи 11 часа. В този момент техниката се смили над народа и компютрите приветливо почнаха да тракат. Бабичките се прекръстиха, та дано белким техниката издържи докато минат те. Издържа, за щастие, към обед и аз бях вече щастлив притежател на новичък заверен протокол за "безплатни лекарства". И даже на два. Щастлив до немай къде - трябва да се радваме, да се наслаждаваме от душа на дребничките радости на постсоциалистическия динамичен живот! - се отправих към джипито, който трябваше да изпише рецептата.

Моето джипи е син на попа в квартала. Ще кажете какво значение има това, оказва се, че има огромно значение. Кварталът ни е "смесен", мултиетнически, другояче казано, има доста цигани. Една част от циганите обаче изглежда са християни, знам ли? Факт е, че дядо поп - впрочем, този дядо поп от квартала е влязъл като герой в една от моите книги, в книгата "Страстите и бесовете български" съм го описал, тъкмо той там е отчето, който заварих преди години в Храма да чете в-к "Дума"! - е направил благодарение на влиянието си така, че моят джипи да има най-много пациенти от малцинството. Което води дотам, че пред вратата му винаги има огромна тумба от нашите цигански събратя и съсестри.

Когато отидох при джипито имах чувството, че се е разболяло цялото "Столипиново" от неизвестна страшна болест. Коридорът беше пълен с мургави пациенти. Наложи се да чакам 5 часа. Добре че предвидливо си бях взел томче от мемоарите на Маргарет Тачър. Представете си обаче как се чувствах, четейки спомените английската желязна леди - и обкръжен отвсякъде с крещящите и ораторстващи любимци на принц Чарлз; ако някой не знае, ще му кажа, че като дойде на визита у нас, принцът пожела да се срещне тъкмо със столипиновци.

Към 6 часа следообед получих рецептите и ликуващ, се отправих към аптеката да взема хапчетата. Там обаче ме чакаше истинската изненада. Аптекарката тържествующо ми обяви, че според новия лекарствен списък, почващ действието си от първия следизборен месец - умни са наште социалисти бе, нема спор!!! - моя милост трябва да заплати по-голямата част от стойността на "безплатните лекарства". До този момент не бях плащал нищо! Изпсувах цветисто българския социализъм и комунизъм, и заплатих, няма как, лекарствата.

И така, оказа се, че моето тридневно лутане из лабиринтите на системата било почти съвсем напразно. Не знам колко ще плащам от останалите лекаства, щото този път взех само едното. След десетина дена ще ходя за другото. За да ми се изпълва всекидневието с най-приятни емоции. Днес ще пътувам да занеса лекарствата на брат ми. До Долна баня ще ида, откъдето съм роден, и където живеят майка ми и брат ми. Затуй ви казвам чао и лек ден. Ако не ходите по омагьосаните кръгове на "здравната каса" значи сте щастливци; желая ви го, защото знам какво е да ходиш из този кошмар. Ако пък не живеете в България, блазе ви! Живи и здрави да сте, и да живеете до дълбоки старини! Поне вие да разберете нещо от живота, щото нас, жителите на постсоциалистическия български кошмар, това явно няма да ни осени...

Колко ли от депутатите на Бойко de facto са на Костов: помните ли "Гласуваш за Борисов, получаваш Костов!"?

Аз очаквах някой друг да зададе този въпрос, но до този момент май още никой не го е задал. А логиката е проста и може да се схване в няколко стъпки. БСП в предизборната битка дълго време убеждаваше избирателите, че ако гласуват за Бойко, ще получат Костов. Изпотрошиха нашите социалисто-комунисти луди пари, за да натрапят на хората тази връзка. Нито една от социологическите агенции не можа да засече реалния вот, който ГЕРБ постигна, както и високата избирателна активност. Явно в последния момент доста избиратели са решили да гласуват, като на базата на социалистическия пиар "БойКостов" вече е било безразлично дали ще гласуват за Бойко, дали за Костов.

Излиза, че в съзнанието на такива хора двамата лидери са станали "взаимно-заменими". Ето защо вероятно доста хора са решили да гласуват за Бойко, за да получат Костов. Следователно много от гласовете, дадени за Бойко, всъщност са дадени de facto за Костов. Т.е. някаква част от депутатите на ГЕРБ са "костови", щото наистина част от хората също и гласуваха за ГЕРБ, като по-голямата от двете сили. И то тъкмо за да има правителствена коалиция между ГЕРБ и СК (това пък се подкрепяше и от ГЕРБ, и от СК особено).

По всички социологически проучвания се налагаше извода, че ГЕРБ няма да има самостоятелно мнозинство, т.е. че ще се наложи създаване на парламентарно мнозинство на ГЕРБ и Синята коалиция. Ето защо в крайна сметка е съвсем логичен изводът, че една част от депутатите на ГЕРБ се дължат на гласове, дадени от хора, които са изхождали от убедеността, че трябва да има коалиция мужду СК и ГЕРБ. Тия гласове значи не са само на ГЕРБ, а за тяхното получаване има някакъв, и то немалък дял и Синята коалиция.

СК получи немного гласове и депутати, което потвърждава тезата ми: СК фактически беше най-твърдата и действена парламентарна опозиция, имаща голяма заслуга за изобличаването на вредите от управлението на Тристранната коалиция. Реалната обществена и политическа тежест на СК, разбира се, е несъизмерима с изборния резултат, който СК получи. Явно една, и то немалка, част от тази обществена подкрепа за СК преля и се оттече в последния момент към ГЕРБ. И то по причини, които са обясними дори психологически: доста хора са склонни в последния момент да се присъединят към бъдещия победител. Дали сега тия хора не са излъгани след като ГЕРБ и Б.Борисов - с това, което направиха при съставянето на правителството, т.е. игнорираха де факто СК от властта - по същество узурпира техния вот?!

Има известно подвеждане на хората, на които се дължи една сериозна част от вота на ГЕРБ. Тия хора са подкрепили ГЕРБ, очаквайки той да управлява в тясно сътрудничество със СК. При това условие са го подкрепили. Да, Б.Борисов постоянно говореше, че ГЕРБ се стреми към самостоятелно мнозинство, но никой, даже и той самият, не е вярвал че това може да се случи и постигне. То не се и постигна, въпреки че ненадейно вотът на ГЕРБ в последния момент набъбна с цели 10 процента.

Ето за тия 10% ми се струва, че в някакъв смисъл част от тях е "обща" за ГЕРБ и СК. Да оставим това, че една част от тях са и на яневците, щото там пък имаше този момент, че беше доста съмнително дали изобщо Яне ще прескочи бариерата. И на това основание някои избиратели, от немай-къде, са се принудили да гласуват за ГЕРБ. Накрая част от депутатите на ГЕРБ се дължат и на преразпределянето на гласовете, дадени за партиите, които не минаха 4% бариера. Ето защо Б.Босиров трябва да е много внимателен, когато вири нос и казва "Ний, ГЕРБ, сме най-силните, аз, Бойко Борисов, съм мощен като тропически циклон - или поне като Херкулес!".

Това исках да кажа, подхвърлям го като възможна тема за размисъл и за дискусия. Трябва да се гледа по-прецизно при анализа на резултатите от изборите. Доста време мина, но освен общите приказки, рядкост е човек да прочете или чуе нещо по-смислено. Трябва вярно да бъде изтълкуван вотът на избирателите - за да не бъде допускана никаква подмяна или пък груби спекулации с него. Избирателите, гласували за ГЕРБ, в мнозинството си бяха убедени, че Б.Борисов ще работи в най-тясно единодействие и сътрудничество най-вече със Синята коалиция, с Иван Костов. Това, което поне е сигурно, че тия хора съвсем не са очаквали, че Б.Борисов ще натика в правителството приятеля си Божо Димитров (агент от ДС Телериг), но това е друга тема.

В това, че Б.Борисов ще работи в коалиция със сините ги убеждаваше даже "вражеската пропаганда". Вярно, със съвсем друга цел, но ефектът, както видяхме, се оказа бумерангов. Б.Борисов е този, който трябва най-точно да изтълкува вота на избирателите, защото ако почне да се държи в противоречие с онова, което те са очаквали и очакват да видят от него, много хора още в самото начало ще се почувстват излъгани и употребени. Това рязко ще снижи обществената подкрепа, доверието в новото българско правителство.

Което не е добре не само за Б.Борисов или ГЕРБ, но и за нацията като цяло. Без доверие и подкрепа от страна на гражданството нито една власт не може да постигне нещо съществено. А от това правителство се очакват едва ли не подвизи. Да видим какво реално и на дело ще се получи. Стремежът трябва да е получаване на максималното. Дано стане точно така.

"Ефектът Бойко", а заедно с това и истината за него, не вярвам да се разберат скоро

Не мога да не си дам сметка колко ерудиран и аналитичен човек е г-н Грънчаров, когато се опитвам да опонирам тезата му (виж: Ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството и лично на Б.Борисов: убеден съм, че съвсем скоро ще лъсне истинския им лик и същност) за скорошното узнаване на истината за Бойко Борисов, и колко имам шанс да я оборя. Но все пак бих искал да кажа, че истината няма да научим скоро, защото, както е казано „… с очи ще гледате и няма да виждате, и с уши ще слушате и няма да чувате…“.

Струва ми се, че прекалено много се затваряме в една тясна област от понятия и обекти и търсим възможното решение именно там, а наоколо е безкрайността. Нека да погледнем на ситуацията с едни предубедени очи от Европейския съюз (ЕС). Какво става в България – процедура за членство в ЕС, идват на власт бившите комунисти, известни с „небалансираното“ си отношение към Русия, обединяват се с една дясна и една неидентифицирана партия, която се доминира от бивши сътрудници на ДС.

ОК, в името на членството в ЕС, просто чудесно, надпартиен патриотизъм и т.н. Но ето че България стана член на ЕС, въпросната коалиция изпълни мисията си и поради странното си съчленение беше редно да преустанови функцията си и да дойде нормално, конкретно контролируемо от избирателите си правителство.

Но какво стана: Тройната си продължи. Е, колко му е да си помисли човек, при огромната корупционна структурираност на страната, че тройната просто иска да олапа Евро-фондовете и след това да стане причина (както се и очертаваше) да ни освободят като непригодни за ЕС, да замете по такъв начин следите и да ни „пришие“ завинаги към известния брат.

Е, добре, ако на хората в ЕС им е минавала подобна възможност през главата, коя е сигурната алтернатива, която би върнала нормалния ход на вписването ни в ЕС? Синята коалиция? От толкова много пречиствания, безспорно необходими, заприличала на Майкъл Джексън в последните му дни? За мое, а вероятно и за тяхно съжаление, още дълго без ресурси за алтернативната функция.

Да оставят България на съдбата и? Какво става тогава с авторитета и принципите на ЕС? Тогава къде е решението? Единственото силно и надеждно в разбитото проевропейско у нас бе голямата популярност на Бойко Борисов. И те, според мен, са заложили на нея. А ако не стане, да се сърдят българите на себе си.

Това, според мен, е жестоката логика на нещата, и прави чест на сините достойното им поведение в новия парламент, подкрепяйки без уговорки младото и обещаващо правителство на ГЕРБ. Дори и спорният Божидар Димитров, при тази претъпкана с родни ченгета чужбина, не изглежда съвсем случаен.

Но социализмът унищожи йерархията на ценностите и професионализма в България и ефектът Бойко, а заедно с това и истината за него, не вярвам да се разберат скоро.

Автор: Georgi Georgiev

Ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството и лично на Б.Борисов: убеден съм, че съвсем скоро ще лъсне истинския им лик и същност

Днес Б.Борисов най-после стана министър-председател, Народното събрание гласува за него с голямо мнозинство! Новият министър-председател на България вече се вика Бойко Борисов: ликуй, народе!!! Урррааа! Фанфарите сега бучат в ушите му, около него, предполагам, се тълпят рояци кариеристи със светнали от нежност и умиление лица, честитят му, прегръщат го, олизали са вече бузите му от целувки; а той, горкият, требе да почва да работи, като тоя път вече няма как да вика: "Тоя ми пречи, оня ми пречи, вързали са ми ръцете, я ги ловим, они ги пущат и прочие!". Мили родни картинки се разгръщат около нас, но всички почваме сега да мислим за онуй, което ни чака: да оставим празнуването, време е да се запретват ръкави и да почва да се работи.

Анализаторите точат пера, ама ми се иска още сега, когато емоцията е съвсем свежа, да напиша нещичко, с което да изразя своята позиция, своите си вълнения. Ето например, И.Инджев е написал текст (Затишие пред Бойко), който свършва така: "България получава шанс. И своя Бойко." Подтикнат от тия думи, написах там следния коментар, който прилагам най-надлежно и тук, в моя блог, за да се знае:

По-скоро Бойко получи България - неизвестно за какво. Ама ще видим де. Най-хубавото на цялата история, която се разгръща тия дни пред очите ни, е че съвсем скоро ще разберем точния смисъл на това, което става. Ще разбере самата истина. Ще отрезвеят мнозина. Ще се разделят с илюзиите си. Независимо какви са били тия илюзии.

Аз разглеждам това правителство оттук-нататък като един голям, огромен даже, с национална представителност, експеримент с основна цел: да се разбере що за образование и творение е туй чудо ГЕРБ, да се разбере със сигурност що иска и какъв е всъщност Бойко Борисов (не по-малко чудо на политическия ни хоризонт!), да се разберат действителните ценности на тая съмнителна формация, и най-вече да се разбулят действителните, истинските фактори, които й дадоха не просто живот, но и доминиращо значение за този период от развитието на страната ни.

Тоест, оттук-нататък лично аз ще следя с най-голям интерес всяка стъпка на правителството на Бойко Борисов и лично на самия премиер, като съм убеден, че лека-полека няма как да не лъсне истинския им лик и същност. Щото до този момент ние можехме само да предполагаме, сега оттук-нататък имаме шанса съвсем точно да узнаем и да разберем. Самата истина ще постигнем. Или съмненията ни ще се оправдаят, или ще се окаже, че не сме били прави; имам предвид хората, които и този път не се поддадохме на поредния народно-психологически и политически тайфун, и отново заложихме на проверени играчи: Синята коалиция.

Много съм писал за феномена Бойко Борисов още от неговия апогей, който съвпадна със създаването на блога ми (блогът ми се появи през окт. 2006 г.). Не съм крил и не крия, че му нямам доверие, че не вярвам на думите му, че долавям неискреност в твърденията му и пр. Нямам доверие и в предполагаемите и допускани сега от толкова много хора негови мними и уж действителни управленски и държавнически качества.

Но всичко, което съм писал дотук за Бойко Борисов и за ГЕРБ се е базирало само интуиции и предчувствия, не толкова на факти. Сега се радвам, че ето, най-после дойде моментът и имам шанса да разбера, да проверя, да верифицирам допусканията, убежденията, предчувствията си. Ще се радвам моите лоши очаквания да са били само страничен и отпадъчен продукт на някаква моя лична деформираност или маниакалност - толкова патихме и препатихме в тия години, че явно всичко не е минало безследно, че са съвсем допустими такива мании в съзнанията и страхове в душите. Ако Б.Борисов се окаже такъв, за какъвто го мислят милион и половина българи - а именно, "точен пич", "работяга", "милеещ за страната си", "необработен управленски диамант" и не знам още кво си - ще се радвам много, щото е за доброто на България. Но за жалост в момента нямам никакви основания да победя скептицизма си. Изглежда причината за това е, че не съм склонен към безпочвена наивност - и лесно не могат да ме излъжат.

Аз лично искам да разбера истината в следните насоки, т.е. в близките месеци ще следя най-внимателно развитието на събитията, което неизбежно ще ми даде отговор на следните любопитни въпроси:

1.) Кои сили и защо създадоха ГЕРБ - с каква цел?

2.) Кой и с каква цел финансира възхода и триумфа на един такъв медиен продукт, какъвто, ако не искаме да си кривим душите, трябва да признаем, че е Бойко Борисов - някой да е знаел нещо за него преди 2001 г.?!

3.) ГЕРБ проевропейска политика ли ще поведе - или ще се окаже поредното злотворно творение на ДС и КГБ (щото те, знайно е, са неразделни, като две лица на една и съща монета)?

4.) Дали ГЕРБ е наистина демократична формация, или ще се опита да прокарва авторитаризъм от най-лош пропутински тип?

5.) Дали ГЕРБ ще провежда обещаната политика в интерес на най-широките народни слоеве - или ще стане сила, която, подобно на БСП, ДПС, НДСВ и други такива, ще обслужва единствено интересите на българо-руската комуно-кагебистка олигархия?

6.) Дали Бойко Борисов е подмолно зависим и поведението му се диктува от кукловодите на ДС, или той ще се отърси от такива зависимост (дори и да я е имало досега), и, опрян на доверието на най-широките социални кръгове, ще има смелостта да поведе политика, диктувана единствено от националните интереси?

7.) Дали Бойко Борисов ще има съдбата на един прекалено надут медиен балон, който при досега с живата реалност на управлението, ще се спука и ще "спихне" (тая дума научих от неговия съпартиец Н.Василев по време на учителската стачка!) за няколко месеца (каквато участ сполетя учителя на Б.Борисов, именно Симеон), или ще се окаже, че неговият възход наистина е бил определян от съответните личностни и управленски качества; т.е. тогава Б.Борисов тогава ще докаже, че, подобно на барон Мюнхаузен, "сам себе си е извадил за косите от блатото"?

8.) Дали Б.Борисов ще се сработи с Синята коалиция, дали, опрян на нея, ще предприеме разумна и ефективна политика за излизане от кризата, или ще продължи да се репчи, да се държи като (простете за израза, но се налага да го река!) като пъпчасал и вечно недоволен от всичко чикиджия, който се самообявява за най-велик, за "баща на нацията и титан на демокрацията" и прочие чалготинки и простотии?

Ето на тия въпроси жадувам да получа най-бърз отговор. На никой и на нищо не ща да вервам априори, щото и без мен верващите у нас са прекалено множко; много ще станем маймуните и ще се счупи клонът. И добре зная, че ще получа отговорите непременно, и то в близките няколко месеца: както потръгне на правителството, така и ще му върви нататък. Изобщо не му съблазнявам на Б.Борисов, нищо че немислещите днес сигурно му завиждат на триумфа: стана пълновластен управник на цяла страна, подобно на цар, сбъднаха се всичките му мечти! Неговата задача е изключително трудна и тежка - и по тази причина не бива да му се завижда; ако пък сам той се опияни от властта и се главозамае, ще си е за негова сметка само.

Е, и за наша сметка ще е де, то това си се знае. Така са устроени нещата, че обикновено най-вече ние, гражданите, хората, народът, плащаме сметките, вересиите, лихвите и всичко друго, както се полага. И сами сме си виновни, щото като се навием, като се упоим, като се хвърлим по някаква химера, и като направим някаква поредна чудесийка, та изумим света (да не говорим за горката Европа, ний и целия свят вече почнахме да изумяваме: такива като нас други нема!), после кротичко ще си плащаме всички сметки - и цената на изпотрошените съдове, мебели и каквото там още трябва в нашия общ дом, наречен "България". Всичко се заплаща в тоя живот скъпо и прескъпо: а ний все си мислим, че пак ще успеем да минем между капките. И че ще успеем да прецакаме съдбата, която сами сме си подготвили. Едва ли ще ни огрее обаче...

"Човекът в света" е темата на нова моя лекция (в текстови вариант)

В блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ публикувах втората лекция от цикъла "Гражданско образование", която е наречена Моята личност и моят свят. Всеки, който се интересува, може да отиде да прегледа написаното там.

Ето тук малък откъс, благодарение на който даже и тия, които не се интересуват, могат нещичко да разберат - и поне малко да се ориентират за какво става дума:

В своята мисия да “очовечавам” света аз затова ще подходя съвсем предпазливо. Има неща в този, в заварения свят, които изцяло ме устройват. Аз, впрочем, за всяко нещо, с което се сблъсквам, трябва да преценя, и то със собствения си разум, дали се намира на подходящото си място – и дали е годно да изпълнява задачата си. Трябва да открия разумност и смисъл в нещата, с които е изпълнен животът ми. Не мога да предпоставя, че светът, в който съм поставен, е задоволителен за мен – и то във всяко едно отношение. Но не мога и да си втълпя, че всичко в този свят трябва да бъде натаманено според моя каприз. Така не стават тия неща. Вероятно трябва за всичко да премислям, оценявам и решавам. Все пак аз трябва да стана стопанин, ако не изцяло господар, на моя собствен свят.

Излиза, че според това какъв съм аз, в крайна сметка такъв ще бъде и моят свят. Аз имам правото да внасям промени в света си, но само такива, за които съм убеден, че си струват. Не мога обаче да правя каквото ми скимне – или пък да се държа глупаво.

Защото няма как да не стане така: аз плащам сметките, всичко ще е за моя сметка. Ако аз подходя с разбиране, трезво, реалистично, ако не ме мързи да оценявам за всяко нещо неговите основания и неговата разумност, ако моята осмислена и точно преценена човечност стане мащаб за промените в моя свят, тогава изглежда наистина светът може да стане и по-добър, т.е. моята човечност да се разпростре върху него и да го “доочовечи”. Ако не подхождам така, нищо чудно да ме сполети обаче обратното на това: светът ми да стане див, варварски, безчовечен, противен, студен и пр. От мен зависи всичко. Какъвто благоволя да си направя своя свят, в такъв свят и ще живея. Защото светът наистина се оказва мое продължение и допълнение.

Това е един малък откъс. Чиста философия представлява текстът, философски съм подходил към проблемите. И ще държа тази стратегия докрай. Тук-там, където се налага, ще слизам до нивото на психологията, но иначе ще държа това по-високо, именно философското ниво. Понеже такова нещо никой досега не е правил. Върху тия проблеми е подхождано как ли не: социологически, политологически, с исторически, общокултурни и какви ли не акценти, но философски никой не се е сетил да подходи. Смятам, че е време да бъде развита и философската гледна точка. Понеже тя единствена може да ни даде това, което никоя друга не може...

С тия занимания запълвам времето си в горещото лято. За такива като мен почивка няма. Налага се да се работи. Работя постоянно. Не че съм спечелил нещо, но поне го правя за собствено удовлетворение. Стигнал съм до положение, при което просто няма как да не работя. Имам какво да кажа, и то "напира" в мен; не мога да го удържа, ако се опитам, по-тежко става. Да спра дотук, първо щото може да види какво пиша жената, и ще си имам разправии. И, второ, щото ще дам основания на някои да ме обявят за луд. Не че не съм луд де, ама все пак...

Граждански натиск и протест пред Парламента против влизането на агента от ДС Божидар Димитров в правителството на европейска България

Здравейте Приятели,

Благодарим на всички, които изразяват гражданската си позиция, че агент на Държавна Сигурност няма място в управлението на България и още повече да отговаря за българите в чужбина с присъединяването си към тази група във Фейсбук.

За по-малко от ден, откакто беше създадена, групата надхвърли 500 души, което е своеобразен рекорд сред българските групи във Фейсбук.

Противно на твърдението на Сергей Станишев от 2007-мa година явно все още има много нормални българи, които се интересуват от темата за хората с агентурно минало и тяхната съпричастност към престъпленията на тоталитарния комунистически режим.

Aгентите на ДС, част oт комунистическия репресивен апарат имат право да си живеят личния живот, но не и моралното право да участват в управлението на страната. Демократичните държави от Западна и Централна Европа и САЩ не допускат хора, участвали в нацистки, фашистки и комунистически режими да влизат в управлението. Това е крайно време да се случи и в България с подготвяния от Синята коалиция Закон за Лустрацията.

С поведението си от последните седмици, бъдещият премиер, Бойко Борисов освен голямо его и невероятнa инфантилност, също показа, че единственото нещо, от което се страхува е опасността да бъде представен в негативна светлина пред медиите. Това беше единствената причина да оттегли един от депутатите си и някои кандидати за министри.

Ето три практични неща, които все още можем да направим ако отделим малко време тази вечер и утре сутрин:

1. Нека продължим да каним приятелите си в групата.

2. Нека да отделим малко време тази вечер и утре сутрин да напишем е-мeйли до Европейската Народна Партия, ГЕРБ и журналисти с причините, поради които не сме съгласни с кандидатурата на Божидар Димитров за министър, отговарящ за българите в чужбина. Ако пишете масови е-мeйли до журналистите и медиите по-долу, моля използвайте “BCC”.

3. Койтo може да дойде утре в 10 часа пред парламента, за да протестира срещу участието на Б. Д. в правителството, нека да потвърди тук или да пише директно във Фейсбук на Антони Де ла Реа (можете да видите профила му сред администраторите на групата).

Контакти ПП ГЕРБ:

Тел: 02 490 13 13
Факс: 02 490 09 51
e-mail: pr@gerb.bg

Българска Национална Телевизия:

тел.: (+359 2) 9444999
Телефони на зрителя
Вашите мнения и въпроси очакваме по всяко време на:
02 / 9830010 - за новини, публицистика

Програма Хоризонт:

Прекият път към новините:
Телефон: 933 61
newsroom@bnr.bg
Допълнително:
(02) 9336 571, (02) 9336 559
horizont@bnr.bg

Централа на Европейската народна партия:

Rue du Commerce 10, 1000 Brussels, Belgium.
T +32-2854140, F +32-22854141,
e-mail: info@epp.eu

Група на Европейската народна партия в Европейския парламент:

Rue Wiertz/Wiertzstraat 60
B-1047 Brussels
Tel. +32 2 2842234
Fax +32 2 2306208
e-mail : eppgroup@europarl.europa.eu

Линк към нашумялата песен за Путин

Песня о Путине и Пикалево бьет все рекорды в Интернете

За кочината на комунизма, за "марсилската треска" и за досиетата

Г-н Инджев, хубаво пишете, вярно пишете и много мисли му идват на човек от прочетенето. Темата за двойното дъно не е нова и двойни стандарти е имало и ще има докато свят светува. Няма как да се спасим от това, във всякакъв план, обществен и личен.

Че досиетата трябва да се отворят, трябва, и напълно съм съгласна с вас, че трябва това да се направи умно и от честни позиции. Ей за това второто ама никак не съм сигурна, че ще се случи. Просто защото едва ли има хора, изпълзяли чисти от кочината на комунизма. От кочина никой не може да излезе чист, а и системата добре се грижеше да няма чисти хора.

Както и друг път съм споменавала в този форум, България не е нормална държава, обществото няма вече вътрешни защитни ресурси и решенията и мерките сигурно трябва да бъдат не от рода на „ама така се прави в нормалните държави“. За да ме рзберете, нека ви разкажа една лична история.

През юлските жеги на 2001 един петък късен следобед вдигнах температура; приличаше на т.н. летен грип и както се казва, ще ме помъчи ден-два и ще мине. Да, ама не. Нямаше как, обадих се на личната си лекарка (тогава ако си спомняте се бихме записали всеки при личен лекар); тя дойде жената, констатира някаква по особена форма на летен грип и каза, че ще мине с повече течности и витамини. Това продължи около седмица, температура около 41 градуса. Това, което близките ми можеха да помогнат беше да ме увиват в мокри чаршафи и га слагат лед на главата и сърцето ми. Личната ми докторка пак идва няколко пъти и все същото.

Тогава дъщеря ми се обади на една своя приятелка, млада лекарка, която специализираше гастроентерология с надеждата, че тя може да познава правилния човек. Дойде момичето, преди да каже добър ден, ме накара да си покажа дланите и отсече „марсилска треска“ (изследванията го потвърдиха). Обясни ми какво е положението и защо в този етап на заболяването вече е опасно да се приложи стандартното лечение, което ако болестта се хване отначалото, е почти 100 % ефективно. Но за мен, стандартното лечение щеше да е по скоро фатално.

И сега обърнете внимание, тук е същността на това което искам да кажа. Личната ми лекарка, толкова може жената, не разпозна болестта (няма диагноза). Организмът ми мобилизира естествените си ресурси, бори се като прави висока температура, изгражда интерферон, в резултат на което се отделят огромно количество токсини, които вече са заплахата за живота ми, а не вирусът или там каквото е на марсилската треска.

И започна борбата за извеждане токсинитите от моя изстрадал организъм - възстановяване на водния баланс и помощ за черния ми дроб. За това дори не трябваха специални и скъпи лекарства. Тази млада лекарка имаше куража да осъзнае необходимостта от помощ и се свърза по интернет с колеги – отзоваха се други две докторки, една от Италия, и една от Унгария.

Ето ме жива и здрава, преборила марсилската треска. Тази история не я разказвам, защото докато случката беше още прясна, обобщената реакцията на околните може да се опише думите “то значи не е било марсилска треска“.

Каква е връзката на моята „марсилска треска“ с досиетата? Ами голяма, според мен.

Обществото е болно, отровено от комунизъм, демократичен преход, корупция, престъпност, лъжи и лицемерие.

Мисълта и усилията трябва да са насочени към извеждане на „токсините“ от болното тяло на българското общество и трябват нестандартни решения. И честният начин, ако въобще има честен начин да се приключи с досиетата, не е грижата как този процес ще се отрази на СК, на дясното и политиците, а как хората, народа на България ще преживее този процес. Колкото и шаблонно да звучи, така е, защото хората, призвеждащи благата, са „кокошката, която снася златните яйца“. И май ножът е опря до кокола; някой или някои най-после разбират, че трябва да се спасява „кокошката, която снася златните яйца“ - иначе България я няма.

Знам, че няма да бъде лесно, но кое беше лесно – комунизма, прехода, демокрацията, корупцията, престъпността, икономическата криза? Кое беше и кое е лесно?!

(Автор: Сия - коментар в блога на И.Инджев, към статията "Двойното дъно на двойния стандарт")

Операция на ДС "Телериг-2009": тикат Божо Димитров за министър само и само да предизвикат скарване между Б.Борисов и Синята коалиция!

Вие си спомняте колко усилия в предизборната битка положиха кукловодите от ДС за да бъде дискредитиран и направен невъзможен един следизборен съюз на ГЕРБ и Синята коалиция: то не бяха клипове със секири, то не бяха смразяващи кръвта заплахи "Ако гласуваш за Бойко, получаваш Костов!", то не бяха изхвърляния на Янета, Доганчовци и прочие оперативно активни работници. За зла участ вотът беше точно такъв, от какъвто най-много се страхуваха мохиканите от ДС: самостоятелно парламентарно мнозинство не на ГЕРБ, а на десницата, на партиите от ЕНП.

Разбира се, таваришчите от ДС нямаше как да скръстят ръце и да чакат неотвратимото: силно дясно-центристко и проевропейско правителство, което да развали досегашните им постижения по линия на превръщането на България в руски троянски кон, за блокиране на европейското членство и пр. И ето че още със съставянето на правителството сложиха под него мина или килограми тротил: натикването на агента на ДС Божидар Димитров (Телериг) в правителството на европейска България. Пък макар и без портфейл, пък макар и само ей-така, на инат. Много добре се е знаело как ще реагира на това Синята коалиция: то няма друг начин да се реагира освен отрицателно. Понеже налице е една съзнателна провокация, целяща тъкмо скарването на партньорите от ЕНП и взривяването на възможността за съставяне на стабилно дясно-центристко и проевропейско правителство.

Аз лично смятам, че в провокацията с натикването на агент Телериг в правителството роля е изиграл и неговия боен другар от ДС, именно президента Първанов. Неговото "Рапорт даден, рапорт приет!", което ни в клин, ни в ръкав изтърси когато Б.Борисов му даде списъка с министрите, според мен има този зловещ смисъл: явно така си говорят ченгетата, явно Гоце намекна, че е предоволен, че агента Божо Телеригов е турен за министър! И то тъкмо за да бъде ядосана Синята коалиция, и, дай Боже, да бъде развалена възможността за парламентарно мнозинство на партиите от ЕНП. А Б.Борисов - аз съм убеден в това, но не мога да го докажа, ала времето ще го докаже - по някакъв тайнствен начин изглежда е зависим от кукловодите от ДС, ето защо той нямаше начин да не изпълни нареждането, за което потвърждение са несериозните аргументи, които сам даде относно това защо е турил Божо Телериг за министър: "Ами той ми е приятел, що да не го направя министър?!". Явно за да е Б.Димитров министър е решено не от Бойко, а от бонзите от ДС, които, както се вижда, все още имат ресурса да дърпат конците, движещи политиката в България.

Печалбите за кукловодите в случая са поне две: да бъдат скарани бъдещите правителствени партньори от ЕНП (отчасти постигнато), и, второ, да бъде дискретитирано новото правителство в очите на европейските партньори на България. Понеже, както се видя, "Атака" с най-велико удоволствие заяви, че ще подкрепя правителството на ГЕРБ даже и ако то в един момент реши да забрани самата "Атака". Тази необяснима иначе готовност на Сидеров да стои твърдо зад Б.Борисов според мен също е оперативно-тактически и агентурно подплатена: което показва и доказва за сетен път, че конците на фюрера на "Атака" също се дърпат от кукловодите на ДС. Този вторият ефект - че новото българско правителство ще бъде изначално дискредитирано, понеже ще се крепи на мнозинство, включващо такава крайно лява, ксенофобска и национал-социалистическа формация като "Атака" - е всъщност най-желан от кукловодите от ДС, щото тяхната главна цел, разбира се, е в България никога да не проработят европейските правила, а пък България да си остане корумпирана и мафиотизирана държава, чието присъствие в ЕС е чиста аномалия.

Двата резултата, които ДС целеше с акцията или с операцията си, която с право може да се нарече "Операция "Телериг"", именно скарването на партньорите от ЕНП и дискредитирането на самото българско правителство заради подкрепата на "Атака", са дълбоко свързани и взаимно се предполагат. Ако правителството, което ще бъде избрано утре, бъде твърдо подкрепено от Синята коалиция, то това е предпоставка Европа да си затвори очите пред факта, че към мнозинството се е присламчила и неприемливата за ЕС "Атака". Едно е правителството да се крепи на мнозинство, в което се включва само "Атака" (за РЗС не говоря, щото те са второ копие на "Атака", т.е. са дренки от все същия дол като нея), съвсем друго е правителството да се подкрепя от Синята коалиция, т.е. мнозинството да е ясно дясно-центристко, на сестринските партии от ЕНП, а пък "Атака" (РЗС) само да се е самоволно присламчила - понеже, разбира се, може и без нея ако ГЕРБ и СK съставят парламентарно-правителственото мнозинство.

Въз основа на казаното, водени от държавнически подбуди, депутатите от Синята коалиция утре трябва базусловно да подкрепят правителството на Б.Борисов, с което ще развалят напълно замисъла на манипулаторите от "Операция Телериг". Аз все още имам усещането, че Б.Борисов, за да покаже, че не е зависим от кукловодите от ДС, ще свали в последния момент приятеля си Божо Телерига от списъка на министрите, който ще бъде представен за гласуване в Парламента. Ако не го извади, това ще засили подозренията, че е зависим от кукловодите, което не е добре дори за самите кукловоди: не е хубаво все пак да си показват картите още в самото начало на играта.

Тъй че, в крайна сметка, твърдо смятам, че утре депутатите от СК трябва да подкрепят безусловно кабинета. А пък Б.Димитров, дори и да стане министър, тепърва ще си има проблеми, щото явно не го приемат и сънардниците ни от чужбина. Защото за мнозина от тях е гавра, че министър, отговарящ за българите в чужбина, ще е бивше ченге от ДС, същата тази ДС, която прогони навремето толкова българи да се скитат немили-недраги по света.

Това е моя коментар по казуса, на който отделих толкова много място в блога си тия дни. Тъкмо благодарение на разгорещените дискусии по темата успях да стигна днес до разгадаването на замисъла на кукловодите, което показва, че винаги е плодотворно да се разговаря и спори. Настоящият ми коментар дава аргументация и на сините депутати утре за пренията в Парламента; какво им пречи да заявят примерно това: "Господа кукловоди, операция "Телериг" не успя! Ще подкрепим правителството със или без самия Божо Телерига, водени единствено от държавнически подбуди и за доброто на България. Пък Телерига и телериговците скоро ще си идат сами, след като им развалим окончателно плановете!".

Ето как един блог и резултатът от дискусиите, постигнат в него, може да помогне на една парламентарна сила в намирането на най-силните аргументи. Изводът е: господа политици, слушайте блогърите, т.е. слушайте гласа на народа! И то по-скоро не на целия народ, а само на мислещата част от него...

В помощ на личностното самоусъвършенстване на младите

От днес започвам публикуването на части от разработен от мен Курс лекции по гражданско образование. Доста съм напреднал по разработката на курса, остава ми да отредактирам вече написания текст, както и да внеса някои корекции в предварителния план (структурата) на съдържанието. Предвиждам до края на август да съм напълно готов с разработката на това помагало, след което то може да се запъти към печатницата.

Има голяма нужда от текст, който да бъде в помощ на младите хора, искащи да се самообразоват в тази област, както и на ония, на които им се налага да изучават такива предмети не само в училище, но и в университета (често и без да си дават сметка за това към каква по-точно проблемна област се отнася изучавания материал). Съществуващите помагала са общо взето съвсем негодни да изпълняват ролята си, понеже са написани в един наукообразен и сух стил, изцяло безинтересен за огромната част от обучаващите се.

Днес публикувах само уводната част: Защо “гражданско образование”?. Тия дни ще продължа по-нататък. Някои мои приятели ме посъветваха да не публикувам цялата книга, понеже е много възможно някои преподаватели дори в университетите да се възползват и да "взаимстват" лекционния курс, като го представят за свой. Както, чувам, това вече е станало с моя курс лекции по философия, издаден като книга (ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА), която стана нещо като "манна небесна" за някои некадърни преподаватели, чудещи се с какво да занимават студентите си. Сега им е лесно, но аз лично съм по-загрижен за студентите, за младите хора, а не се плаша толкова от възможните злоупотреби на безчестни преподаватели. Затова ще пренебрегна и тоя път предупрежденията и най-вероятно ще публикувам цялата книга първо в интернет.

Един човек пък ме посъветва да направя така, че оня, които иска да ползва онлайн мои помагала и книги, първо да си плати, а след това да получи достъп до текста и да чете. Тази иновация ми се вижда преждевременна, пък и вредна: свободно намиращите се в интернет текстове според мен са най-добрата реклама за книгите, в които тия текстове са издадени. Затова ще си остана докрай верен на принципа на свободата, която всъщност е най-ценното, с което разполагаме.

Скандалното назначение на Божо Димитров-Телериг изостри споровете около злокобната роля на комунистическата ДС в историята ни

Покрай назначаването от Б.Борисов на неговия така близък до сърцето приятел, агента от комунистическата ДС Божидар Димитров за министър в правителството на европейска България, се разгоряха крайно нажежени спорове между привържениците на двата лагера, на които отново се разцепи българското общество: привържениците на демокрацията и европейския манталитет, от една страна, и привържениците на комунизма, на ДС и на азиатско-руския манталитет, на който нашата ДС най-беззаветно е служила в цялата си история.

Тия спорове показват, че темата за злокобното присъствие на призраците на комунистическата ДС в нашия живот продължава да е актуална, понеже за тия 20 години най-мъчителни опити за еманципация на гражданското ни общество от нея се разбра, че тази структура има ресурса все още да трови живота ни. Защото се оказва, че ченгетата на ДС, окупирали най-възлови места в държавната йерархия, бизнеса, стопанско-финансовия живот, медиите, културата и пр., все още държат контрола над случващото се, мъчейки се да удържат исторически обрат в развитието на страната, да постигнат реванш и да обърнат геостратегическата ориентация на България - от Европа по посока на Средна Азия, Русия и Сибир. Ето защо тия спорове съвсем не са случайни или пък измислени от някой, а са израз на обезпокоеността на проевропейските и демократични сили в българското общество, които няма, разбира се, да допуснат да бъдат пропилени шансовете и постиженията на българския народ в тия 20 години европеизация на страната.

Моята публикация Честито: реално погледнато, новият премиер ще се казва Божидар Димитров, не Бойко Борисов, а БСП и ДС в негово лице отново си имат министър! предизвика доста коментари и спорове. В края на краищата се намери някой си Кесов, върл защитник не просто на агента на ДС Божо Димитров-Телериг, но и на самата комунистическа ДС, като структура, идеология и пр. Този човек се опита да опише ДС като "народополезна" и "най-градивна" сила на тогавашната българската държава, а пък нейните функционери ги представи като "героични патриоти", милеещи и работещи единствено за националния интерес на страната.

Явно някой вече се опитва да ни натрапва нов мит, т.е. поредица от лъжи, с които да бъде героизирана комунистическата ДС, занимавала се по цял свят с терористични акции, убийства, разпалването на конфликти, експорт на оръжие, на кървави братоубийствени войни и "революции" по цели континенти като Африка, Латинска Америка, Азия. Впрочем, прочетете пледоарията на този самозван (а пък може и да не е самозван, знае ли се?!) адвокат на ДС, а ето по-долу какво му се наложи да му отговоря; и понеже въпросът е важен и принципен, публикувам и тук коментара си, състоящ се главно от поредица от неизбежни и необходими въпроси:

Г-н (или таваришч) Кесов (както повече Ви харесва), информацията за структурата на ДС, която така любезно ми предоставяте, съвсем не е новост за мен; не става дума тук за "незнание" или невежество, а за съвсем друг тип интерпретация на тази информация. Вашата интерпретация, почиваща на теорията за "добрите" и "лошите" ченгета, отдавна съм я разобличил, опровергал и дори подложил на осмиване; например в моята книга "Българската душа и съдба" можете да прочетете доста по темата, ако искате да задълбочите разбирането си.

Ще Ви задам няколко въпроса, за да се позамислите малко:

1.) Известно ли Ви е, че българската ДС действа като филиал на съветското КГБ?

2.) Известно ли Ви е, че ДС е била "железният юмрук" на "Партията"?!

3.) Известно ли Ви е, че цялата тогавашна дейност на ДС е подчинена на предписанията на комунистическата идеология, една терористична по същество идеология, водеща кървава битка срещу свободния свят и неговите ценности; искали са да разрушат западния свят на свободата, за да възтържествува варварската система на комунизма, и то в целия свят, и то "по всички земни кълбета"?

4.) Давате ли си сметка, че терористичната дейност на ДС тогава е нямала нищо общо с националните интереси на българската държава, понеже ДС е обслужвала интересите на една друга държава, интересите на СССР?

5.) За каква в такъв случай "високопатриотична" дейност на агентите на ДС тогава благоволявате да говорите: нима Вие все още споделяте теорията, че нашите български интереси трябва да са изцяло подчинени на интересите на чужда сила, каквато е КГБ(СССР-Русия)?

6.) Известно ли Ви е, че България се раздели безвъзвратно с комунистическата идеология, че комунистическият режим у нас е осъден като престъпен с решение на българското Народно събрание (по времето на управлението на СДС и Костов), че България е член на НАТО и ЕС - междудържавни организации на страните от същия оня западен свят, срещу който толкова прославяната от Вас ДС работеше десетилетия наред, използвайки най-брутални и терористични методи?!

7.) Давате ли си сметка, че прославяйки дейността на ДС Вие всъщност работите срещу държавния интерес на България, която е член на ЕС и НАТО, организации, които по ценностите си са абсолютно несъвместими с "ценностите" на толкова любимите Ви ДС и КГБ?

Вопросите от този род, който мога да Ви задам, могат да бъдат много повече. Надявам се, че ще се позамислите поне малко, и ще престанете да пеете все една и съща песен, но с най-различни гласове. Опитвайки се насаждате в съзнанието на младите някакъв фалшив патриотарско-героичен образ на мохиканите на комунистическата ДС, Вие показвате, че съвсем не сте се освободили от наркозата на комунистическата идеология. Поради което се един анахроничен човек, живеещ, подобно на агентите на ДС Гоце и Божо в един съвсем друг свят, света от 30-те години на ХХ век.

Лъжа е това, че най-много агенти е имало или има в СДС; това са глупости за идиоти. Ченгетата са най-много в ченгесарниците ДПС и някои други, още по-модерни, "Атака" и прочие. В СДС и в Синята коалиция няма нито един депутат, принадлежал в миналото на ДС. Точно поради което такива като Вас беснеят така неистово и злобно...

А пък едно Ваше твърдение оставих за накрая, понеже то е достатъчно смехотворно - за да се разведри малко настроението. Вие пишете така:

"... през тези 45 години съседи от юг достатъчно често са навлизали на наша територия, чрез свойте агенти - ако не знаете или поне не си даввате сметка - лошо за вас и жалко за упражнението по писане."

Значи според Вас някакви хора "от юг", т.е. от Гърция и Турция, са се опитвали да бягат в комунистическа България, за да се насладят на комунистическия рай, така ли? Стига бе, не се шегувайте?! Известно ли Ви е, таваришч, че през южната ни граница наистина се е бягало, но само еднопосочно: само българи са бягали от комунистическия концлагер и кошмар към свободния свят, а няма нито един случай грък, турчин или някакъв друг жител на свободния свят да е искал да бяга в комунистическа България?! Нима не го знаете това?! Недейте така бе, ще ме спукате от смях?! Да не се учили история по некой учебник, написан от ченгето Божо Димитров - нищо чудно само това да обяснява заблудите Ви...

А казаното за бягането през границите все в една посока е тенденция в световен мащаб: нито един германец от Западна Германия не е бягал към комунистическата част на Германия, докато хиляди източногерманци бягаха на Запад, а мнозина бяха и убити от ЩАЗИ и охраната на Берлинската стена. Няма нито един американец, избягал в СССР, впрочем, имаше, но само един, оказа се психично болен и идиот по рождение. И това ли не знаехте?! Недейте така бе, Вие сте много наивен бе?!

А знаете ли колко българи са били избити по южната ни граница от граничарите, намиращи се на фактическо подчинение на зловещата ДС, която Вие сега се мъчите да славите? Г-не, вярвате ли си изобщо на приказките, дето ги пишете? Или мислите, че някой може и да Ви се върже на лъжите?! В кой свят изобщо живеете, господин-таваришч Кесов?!

Твърде ласкавото мнение на българите в чужбина за бъдещия им министър Божидар Д.-Телериг

Понеже все пак Божидар Димитров ще е министър на българите в чужбина, е редно да чуем тяхното мнение. Затова ще си позволя да пусна няколко линка с мнението на няколко български граждани живеещи в чужбина:

Агент за българите в чужбина

Това е мнение на Ат.Чобанов (Париж), в статията на който между другото четем:

Преди да заема позиция за тази номинация трябва да направя едно уточнение кои са българите в чужбина. Едно е да отговаряш за хората с български произход и самосъзнание, живеещи като правило в пост-тоталитарни страни като Украйна и Македония, друго е да претендираш за доверието на българските граждани, избрали да живеят в демократични западни държави.

Последните са мостът, който свързва България с модерните демократични ценности. За тези хора, към които се числя и аз, номинацията на Божидар Димитров е скандална и неуместна. Тя показва, че новият премиер Борисов разбира от институции и управление, колкото да направи паралел между "агенция" (за българите в чужбина) и агент (на държавна сигурност).

Министър за българите в чужбина

В този текст пък е изложено мнението на Никола, българин, живеещ в Калифорния, който между другото пише:

Б. Димитров е бивш сътрудник на Държавна сигурност, заради която емигрираха стотици хиляди. Той ще бъде отхвърлен от хората от старата емиграция, чиито роднини са били жертва на постоянен тормоз. Ще бъде отхвърлен и от избягалите през 90-те години: те помнят Лукановата и Виденовата зима и помнят, че Димитров беше в БСП до тая пролет. Историкът няма какво да каже и младите, които заминаха да учат и работят понякога с бегла идея един ден да се върнат. За глобалното поколение, партиотарската риторика за Велика България на Три Морета е крайно отблъскваща. Най-накрая, назначението на Божидар Димитров със сигурност не е от полза на българската общост в Турция. Ако не иска ДПС да се върне на бял кон, това правителство трябва да третира българските граждани в Турция като българи в чужбина, не като турци с български паспорт.

СЛЕДИЗБОРНИЯТ МАХМУРЛУК... ЦЕПИ ЛИ ВИ ГЛАВА?

В своя пост Александър, живеещ във Франция, пише между другото това:

Колкото до българите в чужбина, те могат само да се забавляват при мисълта, че Божидар Димитров ще се грижи за връзките с тях. Той, гордият чекист, човекът със селяшки разгърдената пазва на чичка-колхозник и с наглия поглед на подпийнал махленски тарикат, той, сменилият лява с дясна (уж) партия, ще дойде да се погрижи и за нас, живеещите в чужбина. Ако баща ми беше жив, със сигурност щеше да посрещне Божидар Димитров както подобава още на летището – сос лопатарот по лисото. И именно в памет на баща ми, който мразеше чекистката сган повече от смъртта, а и също така в името на всички онези невъзвръщенци, сънуващи все още кошмари със смъртни присъди, концлагери и интернирани роднини, отказвам да водя диалог с българските институции, докато в тяхното съдържание се четат имената на подобни ченгета и безбожници.

Това е в общи линии положението: реакцията на "външните българи" спрямо техния будущий началник Б.Димитров е съвсем отрицателна. Нека Б.Борисов да си го назначи ако иска. Почва министерстването си с гаф. А как ли ще го свърши?!

(Оформих тази публикация по идея на Kiril)

Протестирам против избора на агента-доносник на ДС Божидар Димитров за министър без портфейл на българите в чужбина!

Позволявам си кощунството да напиша в стила на Хилендарския монах:

О, неразумни, слабоумни и тъпоумни поклонници на чалга-историка! Поради что сте така заслепени и не виждате истината?!

Нима малко беше написано в медиите и форумите, та дори се изнесе и в Парламента за предаталската роля на това нищожество Божидар Димитров. Защо все още му се кланяте и боготворите?!

Нима не разбрахте, че не е нито професор, нито учен, а само жалък ШПИОНИН - АГЕНТ НА Д.С.?!

Като българин живеещ със семейството си (осем човека) в чужбина, протестирам пред новия Парламент и правителството против избора на агента-доносник Божидар Димитров за министър без портфейл на българите в чужбина.

Обещавам да информирам европейските държави за неговото досие и агентурното му минало като информатор, клеветник, дезинформатор, шпионин на Д.С. и К.Г.Б., слуга на мафията и олигарсите в България, перверзник и психопат. Както и за шпионските му мисии в европейските държави преди 0ктомври 1989 г.

Този мой акт е продиктуван от загриженост за Родината и българския народ. Българите емигранти бяха и все още са манипулирани и шпионирани от работещите в дипломатическите представителства бивши ченгета. Посолствата гъмжат от укрили се и чакащи да излязат на сцената агенти и служители на бившите тайни служби. Б.Димитров ще играе ролята на куриер между тях и мафията в България.

Той ще бъде проводник не на политиката в интерес на народа, а само на мафията (агенти и служители на бившата Д.С.). Не желая такъв човек да посредничи между моята родина България и моите близки. Ако се случи да бъде утвърден от Парламента и пожелае среща с българите в страната в която живея, ще организирам публичното му изобличаване и демаскиране.

Съветвам и другите българи зад граница да направят същото.

(Автор: Mitko в коментар към За Божидар Димитров, Петък, 2009, Юли 24 12:13)

Предложение за взаимно-изгодно и плодотворно сътрудничество

(Съвместна публикация с блога на Alek Tomanov: Как се продават кожуси на Екватора – и хладилници на полюсите?)

Ако някой минава през моя блог, може и да е срещнал една моя публикация (със заглавие Нова издателска концепция: от септември ще стартира списание ИДЕИ), която всъщност е от вчера. Там обяснявам най-внимателно замисъла си за едно ново, младежко преди всичко, философско-психологическо списание, приканвам към подкрепа на ценната според мен идея, обяснявам, че много хора биха имали полза от него. И знаете ли какъв е отзвукът?

Никакъв, разбира се! Няма нито един коментар! Ако бях писал за тъпата политика, отзвук щеше да има, и то с десетки коментари, ако бях писал за цици, също, разбира се, такава публикация щеше да разбуни духовете. Но публикация за философия и за списание да разбуни духовете – това у нас е изключено! И е невъзможно, абсурдно е направо.

Много добре знам защо е така и по какви причини иначе не може да бъде. И в такъв случай сигурно ще се запитате: а за какво тогава, по дяволите, пишеш неща, за които предварително знаеш, че няма да имат никакъв ефект, че никой няма да им обърне внимание?! Защо, по дяволите, продължаваш да се държиш като търговец, който се мъчи да продава хладилници на Северния полюс и кожуси на Екватора?! На интересен ли да ни се правиш пишеш тия неща?! Как пък не ти дойде акъла, от години вече пишеш, издаваш и се мъчиш да продаваш книги, което у нас комай е същото както да продаваш кожуси в Централна Африка – е, признай си, че си непоправим идиот! И сега списание ще ми издава: разбери бе, наивнико, списание, в което по кориците и вътре не бъка от цици, просто няма как да се продаде някога у нас! Ето защо забрави за туй списание и вземи, та си гледай като другите животеца: именно, пий си биричката, яж си препечените наденички тип “кучешко наслаждение” – и си свиркай доволно!

Знам тия неща, обаче не мирясвам и няма да мирясам: защото нещичко все трябва да се прави. Иначе нещата стават отчайващи и безнадеждни. Тук някакъв си идиот иска да създаде списание за личности. За хора, които искат да бъдат не какви да е личности, ами разбиращи, мислещи, търсещи, успешни личности. Т.е. за хора, чиито душевен потенциал не се простира от преклонението пред великата чалга-примадона Гюргя до съзерцанието на обичайната си неделна порция от изображения на пищни цици. Което е за хора, искащи да се простят с духовната си нищета и да станат човеци в истинския смисъл на тази дума. Там пък друг идиот, да речем, се занимава с бизнес, и то не с крадлив, разбойнически, мутренски, т.е. нашенски “бизнес”, а с бизнес по европейски правила. По-нататък трети се бори да прокара някаква идея в образованието, здравеопазването, търговията и пр., опитвайки се с глава да чупи бюрократични стени и прочие. И само така се върви към промяната и към прогреса. Винаги е така било, така ще е и за нас.

А сега имам една малка молба към читателите на блога на Алек, пък и към читателите на моя блог, които ще попаднат на този текст. Много ми е необходим някой, който да владее предпечатната обработка на текстове и може също да прави красиви корици на книги – и също на списание като това, за което стана дума. (Аз съм направил нескопосано една примерна корица, но ми се иска всичко да е на ниво, за да не се излагаме.) Ако някой иска да ми помогне и да поставим по този начин основите на едно взаимно-изгодно и плодотворно сътрудничество, нека да ми се обади. Отначало няма как да мога да го залея с пари, злато и диаманти, но ако нещата потръгнат, ще може и да припечелва нещичко. Ще се уговорим най-подробно за условията, при които да си сътрудничим. Всичко ще бъде най-коректно уточнено и договорено. Не се притеснявайте, много точен човек съм – независимо от това какво приказват зложелателите ми по целия интернет.

Интересно ми е сега дали някой ще откликне на молбата ми? Не знам, но, надявам се, да, ще откликне. Що пък и да не откликне: и чудеса стават на този свят?! За нас чудо е това, което е практика в нормалните държави. По тази причина сме ненормална страна. Това е моето най-кратко обяснение на загадката на българските парадокси и неуредици…

Каква е причината приятелството на Б.Борисов и Б.Димитров да се институционализира чрез нарочно създаден министерски пост?

Като коментар към публикацията Честито: реално погледнато, новият премиер ще се казва Божидар Димитров, не Бойко Борисов, а БСП и ДС в негово лице отново си имат министър! Boyanov пише един кратък, но съдържателен текст, изпълнен само с факти, който заслужава да бъде изведен на предно място, за да бъде прочетен и осмислен от повече хора:

Започва да ме притеснява сляпото доверие в непогрешимостта на Б.Борисов у мнозина, които към момента са му фенове. Затова ще посоча само факти:

Факт е, че ГЕРБ постави кампанията си върху идеята за сваляне на БСП и ДПС от власт.

Факт е, че Б.Димитров бе знакова и влиятелна фигура в БСП до 11 юни 2009 г. (два дни преди регистрацията на листите за изборите.

Факт е, че ГЕРБ се обяви срещу шуро-баджанащината и назначенията по родов, "кръгов" и друг признак.

Факт е, че Бойко Борисов заяви, че Б.Димитров му е личен приятел, стоял до него през последните 3 (три) години и като такъв "верен" приятел му гласува лично доверието си?! Тоест - прави приятеля си министър?!?!? Тук се замислям и как така през последните години едва ли не първия приятел на Бойко е бил висш функционер на БСП. Без да искам свързвам агентурното минало на Б.Димитров и толкова бързото сближаване с ББ - може и да не съм прав.

Факт е, че за СК министър-агент на ДС е неприемлив и Б.Борисов прекрасно знае това.

Факт е, че като мажоритарен кандидат назначаването на Б.Димитров за министър води до загубата на 1 депутатски глас.

Факт е, че ст.н.с. ІІ степен Божидар Димитров се оказа агент с мисия във Ватикана - влиятелен духовен център на цяла Западна Европа. Несъмнено Ватикана няма да бъде никак доволна, че агент ровил в архивите и е министър, отговарящ за българите зад граница. Надявам се никой няма да отрече факта, че Ватикана има своите лостове за политически натиск в ЕС.

Факт е, че Б.Димитров има силен интерес към темите за българите в Македония, Западните покрайнини. Избирането му за министър няма как да не напрегне нашите съседи, като се има предвид агресивния стил на Б.Димитров и първият му приятел Б.Борисов.

Факт е, че повечето български емигранти (особено тези от преди 1989 г.) са категорично против техните интереси да бъдат "защитавани" от представител на ДС, от която навремето са бягали или са се спасявали и на когото гледат като фигура на БСП/БКП.

Това са само факти, върху които заслужава да се помисли по-трезво, а не първосигнално от типа "Айде, наш'те".

Разбира се "мъжкарското" поведение на Борисов импонира на много хора, които от години чакат съществена промяна към добро в държавата ни. Но да си организираме нов култ към поредната личност - не си струва. Примерът със Симеон е твърде близо и еуфорията при избирането му много сходна като емоция с днешната.

В моя пост не коментирам бъдещи събития в условно наклонение. Може да може, но може и да не може. Просто изброих една поредица от смущаващи за мен факти. Искрено се надявам, че в България има достатъчно хора, които милеят за българите в Бесарабия, Македония, Западните покрайнини и нямат негативине на Б.Димитров, за които говорим.

Освен това не виждам какво пречи Б.Димитров да... продължава да бъде личен приятел и съветник на Борисов, без да заема министерски пост? Каква е причината това приятелство да се институционализира? Не ми се ще да го мисля, но цялата тази работа ми намирисва на някакъв сценарий. Димитров ми прилича на пуснат в някаква интрижка, но рано или късно ще се разбере точно в каква.

(Автор: Boyanov)

Моето пълно разкаяние за неправилните ми възгледи относно великата историческа рол на другаря Божидар Димитров за разцвета на Родината

Получих тайнствено и смразяващо кръвта писмо, което публикувам тук изцяло. Автор е една другарка, носеща името Nelly; не съм пипнал и думица от писмото й, само дето тук-там натаманих запетайките и пунктуацията, а правописните грешчици оставих за оригиналност и автентичност:

Здравствуйте, товарищ Грънчаров!

Обществена тайна е, че сте съветски възпитаник - а на времето е знайно кои отиваха да следват в СССР! ОСНОВНО НАШИ ДРУГАРИ! Вие бяхте едни от тях за съжеление - факт.

Колко сте професор имам пълните основания да се съмнявам, гледайки езика Ви на изразяване - много, ама много сте злъчен, и ако така създавате произведенията си, имам пълното основание да не им вярвам по съдържанието на написаното в тях.

По повод статията Ви: приемам факта да изкажете мнението си, но не приемам заплахите, които многократно отправяте към ББ. Това е наказуемо и моля да се вразумите самия Вие - просто не Ви отива на физиономията и положението, което все пак притежавате, благодарение на народната търпимост към такива като Вас, предвид житейската Ви история.

Като публични изяви познавам и двама Ви. За разлика от Вас Божидар Димитров е успял да се реализира в обществения живот на страната, може би с КГБ помощ, но защо Вие не се реализирахте след като такава имахте и самият Вие? И тук идва въпросът: Кой, колко и как е бил разработван в ДС? Май на Вас е обръщано по-малко внимание, предвид "медийните Ви изяви"?

Знайно е също така какви и кои са и СДС - кога и как са се създали - на 17.12.1989 година, със съдействието на Андрей Луканов и внимателно обгрижвани от БКП/БСП до днес. Това е реалността господине в България! Така че поспрете се да ни ги рекламирате - стилът Ви започва да прилича на гротеска. Съвземете се от интелектуалната дупка, в която очевидно сте изпаднал, достигнете отново "професорското си ниво" и давайте напред като "учен", или престанете да вменявате недоказана и несъществуваща вина за Б.Димитров, което също е наказателен акт.

В момента (предвид тежката за страната ситуация) ако ще говорим "кой кой е" мога да Ви предоставя списъци и на олигарсите, и на ДС хората във властта, и на масоните..., но те са само информация известна на обществото ни вече.

Въпросът днес обаче е как обществото ни да спре да се разпада изкуствено и за целите на изброените по-горе, как да се въведат демократични порядки в мисленето на масите сега и тук, как да се опази страната ни от разединение между гражданите по политически и социален признак, как да се гарантира стабилен бюджет - защото световната кризата няма да свърши "утре", а се очакват и големи природни бедствия в близкото бъдеще, така че ако днешното правителство прояви "работарския си дух", който ни заяви, да ги подкрепим адекватно, защото това ще е в интерес на цялото ни общество.

Треперещ от срам и разреван заради справедливостта на толкова правдивите разгромни критики превъзмогнах отчаянието си и успях да напиша следните най-искрени самопризнания:

Таваришч Nelly, благодаря Ви за обстойната и съдържателна критика! Ще гледам под Ваш контрол да се поправя и да изправя грешките си, за да се натаманя и аз най-накрая към правилната линия.

Срам ме е като чета изобличенията Ви: да обидя толкова заслужилия човек таваришч Божидар Димитров, който освен че има заслуги в борбата срещу злите сили, срещу империалистическия враг, искащ да разруши нашата прекрасна комунистическа родина, който освен това, че заедно с другите борци на "тихия фронт" на ДС успя да създаде нашата перфектно действаща нынешна демокрация, също така успя да се прослави и като знаменит публицист, гастролиращ по страниците на най-великия български вестник, вестника на таваришч агент Бор "Труд", също така успя да напише редица книги, с които да развие идеологически платформата на славната "Атака", вечна, но тайна съюзница на Партията, на всичкото отгоре да стане и професор, и личен приятел на другаря Черепа, велик съдържател на археологически ценности, открити по българските земи, които, вместо да стоят в Националния исторически музей, са в личната колекция на приятеля на другаря Божидар Димитров.

Наистина ме е срам, че не успях овреме да оценя тия заслуги на другаря Б.Димитров, но сега Ви благодаря, защото тъкмо благодарение на Вашата градивна критика очите ми се отвориха. И разбрах колко много грешки съм допуснал в досегашния си земен живот.

Да, другарко Nelly, аз учих в СССР, но там вместо да стана достоен сътрудник на "тихия фронт" на ДС, както другаря Димитров е станал, се превърнах в долен ренегат, имах дързостта да предам светлите комунистически идеи и да се отдам в костеливите ръце на империалистическата пропаганда на САЩ и Запада, които ми изкривиха дотам съзнанието, че започнах да вярвам в ценностите на буржоазната пропаганда, а именно в ценностите на свободата, личността, човешките права, свободния пазар, достойнството, демокрацията.

Поради което и закономерно дегенерирах дотам, че Партията се отврати от мен, изолира ме съвсем справедливо, наложи ми ред наказания, поради което сега не съм професор (някой Ви е подвел, скъпа другарко Nelly!), никакъв професор не съм, а съм най-скромен учител по философия! Но аз още не съм получил дължимото възмездие. Наистина, за греховете, предателствата и измените, които съм осъществил спрямо винаги правилния курс на Партията, заслужавам да бъда натикан ако не в затвора, то поне в концлагер, където най-справедливо и адекватно на злодеянията и вредите ми ще бъде изобщо да не живея, ами направо да бъда даден на свинете на съедание (изядждане) на грешното ми тяло.

Но аз сега, под въздействието на Вашите така силни, правдиви и толкова справедливи думи се разкайвам най-горчиво, моля за прошка и за снизхождение! Надявам се справедливия гняв на другарите Божо Димитров и Бойко Борисов да не ме докара до заслуженото място, до затвора, а те най-великодушно да ми простят. Те са така великодушни, а аз, червеят, не заслужавам пощада, но тъкмо поради това може и да ми простят, за което най-коленопреклонно ги моля и призовавам.

Готов съм оттук-нататък да служа беззаветно на единствено правилната линия на ГЕРБ, славна наследница на всички предишни форми на Великата Партия, да громя враговете на социалистическото отечество, да се възхищавам на героичните бойци на "тихия фронт" на славната ДС, същински железен юмрук на Партията-Майка, които направиха така България днес да благоденства и да се радва на светлото слънце на манипулираната и правилно насочвана демокрация! Сполай Ви, другарко Nelly, за туй, че ми отворихте очите! Вечно ще Ви бъда признателен и благодарен и се надявам един ден да изкупя греховете си, та презряната ми душа да намери поне малко покой ако не на този, то поне на оня свят!

Трогателна мъжка обич и любов, заради която не пречи да спретнем едни нови избори: колко му е, за любовта всички жертви са позволени?!

(Снимката е открадната от сайта Актуално.ком.)

Честито: реално погледнато, новият премиер ще се казва Божидар Димитров, не Бойко Борисов, а БСП и ДС в негово лице отново си имат министър!

Правителството на Б.Борисов още не се е заклело, а гафовете му вече започнаха. Случаят с натикването на заслужилия кагебист Божидар Димитров в правителството на България не само е скандален, той е и твърде показателен. Говори твърде много относно това кой всъщност, реално погледнато, ще има пълния контрол и върху това правителство: ДС ще има този контрол, ченгетата ще решават съдбините ни отново.

Можеше тия ченгета да бъдат малко по-умни и да не си разкриват така баламски картите, ама не та не: "Божидар Димитров ми е приятел, и затова е в правителството", заяви Б.Борисов. Егати аргумента: ами ще си избираш по-добре приятелите бе, щом искаш да си премиер на една европейска, а не някаква средноазиатска съветска республика?!

БСП отново и то най-официално е представена в новото правителство пак чрез фигурата на ченгето Божо Димитров. Ако не знаете, ще ви кажа, че той довчера беше най-влиятелен член на БСП и комунист, но се преобрази в гербовак два дена преди съставянето на листите на ГЕРБ. Явно тогава някой го активира и побутна да се преобрази, и той като действащ офицер мигом изкозирува и се подчини на заповедта, а пък Б.Борисов тогава го тури "на лично основание" в листите: приятели били, айде де! Наистина, Бойко Борисов не е зле да почне по-внимателно да си подбира приятелите, иначе ще загази яко. Или поне да крие от публичност приятелите си от ДС, да ги тика на по-незабележими места, щото много ке пати - е те това мога да му кажа още отсега.

Такива "приятели" като Божо Димитров провалиха не кой да е, а самото "Негово Величество", както самият Б.Борисов се обръщаше към Симеона, когато Симеон му беше господар и пълен властелин. Къде е сега Симеон, знаете, нали? Там ще се окаже скоро и бат ви Б.Борисов ако не се отърве от приятелите си овреме.

Ще го провалят като едното нищо, и то без да им мигне окото: те тия неща ги умеят. А горкият Б.Борисов взел да се репчи и да ръмжи на сините: не стават тия работи така, байо! И да ръмжиш, и да не ръмжиш, слушай умните, щото горчиво ще се разкайваш.

Те го предупреждават да не прави скандален гаф, който ще го дискредитира в очите на Европа, той седнал да се перчи и да дрънка налепици: приятел ми е, ще си правя каквото ми скимне и що ми рекат от ДС - така не стават тия работи, драги! Вземи се овреме озаптявай, разбери, че тая не е като оная, с която си свикнал, да правиш квото ти скимне, сякаш си дете. Да си политик и управник е доста по-трудна и необичайна за теб работа: или влизай "у правио път", или се отказвай навреме. Я го виж ти: "Нема да отстъпя, он ми е приятел, а вие да не сте по-добри?!" - баси простотията!

Гледам, че вече се появиха в интернет идиоти, които набързо провъзгласиха Б.Борисов за велик. Не бил слушал никой, правел си квото му скимне, затуй бил велик. Аз пък казвам, че такива, дето правят квото им скимне в политиката, са еднодневки - или пък стават диктатори, тирани. Да се напъва да става тиранин бат ви Бойко в нова България, член на Европейския съюз, не върви, объркал е страната си. Требеше да се опъва да става премиер на Узбекистан, там можеше и до тиранин да дорасте, тук нема да го огрее.

Затуй има този избор: или да бъде еднодневка - а в такъв случай ще направи само така, че за негова сметка ДС да е вечна! - или ще почне да си опича акъла и да прави каквото трябва, според ситуацията; и изобщо требе да забрави за поклоните спрямо старите си дружки. По същата логика, дето тика Божо, да вземе, та да тури Кеворкян (агент Димитър) за шеф на държавната телевизия, що не?! И он му е приятел. Сигур има още такива приятели: на всеки да даде по един хубав пост, та да са укротят. Да видиш тогава как приятелите му скоро така ще му бият шута, та ще се чуди откъде му е дошло.

Ето, сега бат ви Бойка има един шанс: да размисли до понеделник за Божо и да го извади от списъка на министрите. Самият Божо, ако наистина му е приятел, сам ще се оттегли, за да не създава присъствието му огромни проблеми още от първия час на кабинета. И ако е умен де. Е, знам, разбира се, не ги решава тия неща Божо, началниците му от ДС ги решават, ама да вземе да се откаже. И да се върне при детската си мечта, както сам казва, именно, да се върне и да си стои най-обикновен депутатин. Аман от тая лакомия за постове у приятелите на бат ви Бойка бе, драпат с нокти и лакти, аман вече! Но негова си работа де, знае се: това, което сам можеш да си направиш, никой друг не може да ти го направи. Не тръгва на добре от първите си стъпки, за това ще кажа само.

Аз съм избирател, дал гласа си за Синята коалиция. Дотук се държат правилно и верно: предложиха ченгетата в Парламента да не заемат постове, ето, опънаха се и срещу тоя Божо, щото е срамота да гласуват за кабинет, дето се е разположил като онбашия не кой да е, ами един доказан агент на комунистическата ДС. Тия неща са символически, но за сметка на това са и фатално важни: символите символизират самата същина, не са за пренебрегване, противно на това как са ви учили в училище някога. Ако Божо не бъде махнат от бат ви Бойко, и ако не се оттегли сам, тогава аз искам от Сините, за които съм гласувал, да се въздържат, да не си дадат гласа в подкрепа на такъв кабинет.

Да предупредят новия премиер, това искам аз от тях - щото ако Божо е до него, той ще е реалния премиер, а бат ви Бойка ще е само позьорът! - че така не може. Че не става да си туряш приятелите гдето ти скимне. И че не можеш да парадираш с това, че ченгета от ДС са ти приятели. Щото България не ти е бащиния, драги ми госин Кмете...

(Забележка: първата снимка е взаимствана от в-к ГЛАСОВЕ.)

Нова издателска концепция: от септември ще стартира списание ИДЕИ

То ще бъде списание за философия, психология, култура. За духовна култура, но да не употребявам този термин - за да не бъда криво разбран. Понеже с него боравят у нас предимно дейците на т.н. "окултни науки и знания". Списанието, което група философи и психолози решихме да започнем да издаваме от септември, ще бъде списание, което ще се чете най-вече от ония, които са небезразлични към истината. И които предусещат, че ако човек не търси страстно и упорито ония най-базисни истини, от които зависи животът ни, то тогава той неминуемо губи ориентир и посока. Поради което съществуването му започва да се обезсмисля и проваля.

Какво е новото и необичайното в тази концепция ли? У нас съществува едно списание, което се нарича "Философски алтернативи", което е продължител на списанието "Философска мисъл", излизало в ерата на комунизма. Наскоро ми попадна един сравнително нов брой на това списание и се удивих: в него за тия 20 години няма и сантим напредък. Пишат същите хора, по абсолютно същия начин; пишат така, че общо взето мислещите хора не могат да имат никакво желание и търпение да четат подобен род писания. Писания, изцяло безразлични на модерния човек. Това списание е нагледен образ на дълбоката и неизлечима криза, в която у нас се намира от много години българската посткомунистическа философия. Заразена от вируса на комунизма, тя вече десетилетия не може да се излекува; недъгът по моя преценка е нелечим и смъртоносен.

Да оставим това, че там, в тази посткомунистическа българска философия продължават да се разпореждат големци от ерата на Живков; на вас известно ли ви е, че в Института за философски изследвания директор продължава да е Васил Проданов, съветник на Т.Живков?! Това говори достатъчно красноречиво; а пък в списанието продължават да пишат ако не същите хора - титани на философската мисъл през байтодорово време - то поне техните деца и наследници, също намерили си топли местенца в обоза на философския фронт у нас.

Това е от една страна: т.е. нашето списание ще се списва от съвсем други хора, хора, чийто стил на мислене и писане е несъвместим със стереотипа на постмарксистко-ленинско-комунистическата идеология. У нас реформа в институциите на философията не беше направена, както не беше направена промяна и в сферата на висшето образование, за средното да не говорим изобщо. Ето защо около новото философско списание ще се обединят представителите на едно ново поколение философи, което няма нищо общо с казионната държавна философия-идеология, която господства у нас от десетки години. Ето защо страниците на списанието ще се отворени за всички мислещи и имащи какво да кажат хора у нас, включително и за най-авторитетните представители на по-старото поколение: проф. Ц.Бояджиев, проф. С. Герджиков и други такива.

Да видим как ще потръгнат работите, но ми се иска списанието да бъде по-дебело. В него ще бъдат представяни с откъси нови книги на български философи и психолози, нещо повече, някои нови книги ще бъдат публикувани изцяло първо тук, в списанието. Смятам, че това е новаторско, нищо че често става така: новото е добре позабравено старо. Било е време, в което философските писатели първо са публикували своите книги в поредица книжки на някое списание, а пък едва след този първи сблъсък с четящата публика (и след отчитането на първите отзиви и реакции от нейна страна) техните книги са излизали отделно, при което и първите им издания са били много по-качествени. Философската книжнина е по-особен род "литуратура" и тук като че ли "промотирането" на философските текстове първо в списание е сякаш задължително.

Искаме да направим едно интересно и полезно списание. У нас кризата в сферата на психологията изглежда е още по-отчайваща. По тази причина списанието ни няма да е чисто философско, а ще се опита да прави синтез на философия и психология, което ще ги подтикне и двете към повишаване на тяхната плодоносност. Ще видим как ще потръгнат нещата, а сега всички пишещи в областта на философията и психологията нека смело да изпращат свои текстове, като с авторите ще имаме следната договорка, която също не само е новаторска, но е и твърде необичайна.

Списанието трябва да се самоиздържа. Отначало авторите сами трябва да плащат този дял от издателските разходи, който е пропорционален на обема и тежестта на тяхната статия (студия), издадена в съответния брой. То ще излиза благодарение на кооперирането на усилията и поемането на дял от разходите от самите автори. Това ще даде така потребната свобода на пишещите хора, които искат списанието да е и тяхно. Всеки пишещ по философски и психологически теми при тия условия ще има право да представи свой текст, който да излезе при спазването на условията. На никой няма да му бъде отказана публикация ако приема условията. В това списание няма да има цензура, няма да има и редакционна колегия, която да решава какво може и какво не може да се публикува. Моя милост като инициатор ще поеме ролята на "главен редактор", който само ще оглежда текстовете за печатни и стилови грешки и недостатъци. И нищо повече.

Смятам, че издателската идея на списание ИДЕИ е наистина оригинална. Да видим как ще потръгнат работите, знайно е, че у нас истински новите неща съвсем не потръгват, щото ние, българите, сме устроени така: като забележим, че нещо е ново, като срещнем някой новатор, първо му казваме, за да го обнадеждим, следните думи, именно "Тази твоята, драги, дето си я намислил, съвсем няма да стане!", а пък после скръстваме ръце и почваме да гледаме сеир и да се наслаждаваме на провала на този човек. Аз се надявам, че този път ще се намерят хора, които ще се включат - било като автори, било като читатели, било само с морална подкрепа - в реализацията на това важно и ценно културно и народополезно дело.

Според това какви автори и колко текстове са били предадени, толкова "дебело" ще е списанието. При тази издателска концепция е съвсем възможно и допустимо някой автор да пожелае да откупи и в даден брой (или дори в няколко броя) да издаде своя поредица от статии или дори цяла книга. Разбира се, в такъв случай трябва да поеме сам издателските разходи. А какво ще правим с приходите ли?

Много е просто: приходите ще се делят между авторите в същата пропорция, в която те са участвали със свои средства при издаването на съответния брой. Само че тия приходи ще се намалят с 20%, колкото ще бъде хонорарът на редактора, т.е. на моя милост. Моя е идеята, аз ще бъда и моторът на изданието, негов редактор, но повече пари не ща. Скромен човек съм. А пък авторите при продаване на списанието могат да си върнат вложените средства, и дори да изкарат някакъв малък хонорарец за труда си. Ако пък списанието направи бум, тогава току-виж, някой философ може и да забогатее, знае ли се. Не вярвам, честно казано. Виж, кебапчийница да отвори може и да забогатее, но философско-психологическо и културно списание да създаде - едва ли...

Призовавам най-вече преподавателите по философия в гимназиите, младите асистенти и докторанти (на тях им искат публикации от дисертациите, ето една възможност за тях), професионалните философи и психолози и всички, които се интересуват от философия и психология, да се замислят и да опитат да напишат нещо, с което да сътрудничат на новото списание. Или да представят свои готови текстове, отлежаващи по чекмеджетата. Аз също ще участвам със свои текстове в списанието кажи-речи във всеки брой. Да потръгне веднъж, пък после всички ще се убедят в полезността му. Но всяко начало е особено трудно. Най-вече у нас. Да видим. Но кой знае защо, този път съм оптимист. Не мога да си обясня защо, но е така. Може и да не е случайно, знам ли?!

Отчайващата ситуация в путинска Русия е онова, което ни чака, ако от богатира Бойко Борисов успеем да си произведем нашия роден Путин

Потресаващо е и този път "особеното мнение" на г-жа В.Новодворская, даващо ни истината за ситуацията в Русия. Можете и да чуете, или пък, ако ви харесва, да прочетете особеното мнение на великата руска антикомунистка, антикагебистка и демократка г-жа Валерия Новодворская. Това нейно интервю е дадено пред радио Эхо Москвы, единствената неподлизурска спрямо Кремъл медия, останала все още в Русия. Ситуацията там е отчайваща. И въпреки всичко руските демократи, колкото и малко да са останали, продължават да се борят с установилата се авторитарна путинска система.

А сега за моята теза, изразена в заглавието. Наистина, слушайки това интервю, се замислих и констатирах: у нас се забелязват явни симптоми, които пораждат такива безпокойства у мен. Нека да ме нарекат "луд", "ненормален", "болен" и пр., но ще кажа какво мисля - и какво предчувствам най-вече. Наистина, мащабите са съвсем различни, наистина в Русия всичко е в най-екстремна форма, много добре разбирам, че има големи различия между ситуациите в Русия в 2000-та година, когато се възцарява Путин, и в България сега, в 2009 г., когато народът си намери най-сетне своя "батюшка" в лицето на Бойко Борисов. Но трябва да отчетем, че ние сме кажи-речи в самото начало на пътя, по който като едното нищо след някоя и друга годинка нищо чудно и да се окажем в положението на днешните руснаци: прогизнала от алкохолизъм отчаяна нация, презираща демокрацията и целуваща ботушите на своите душители.

Преди няколко години написах статията Великото време на олигархията: путинизирането на България. Ще каже някой: ето, тогава беше наистина така, опасно беше, но тогава си имахме царско движение, после тристранна разбойническа коалиция, но нали с това вече свършихме?! Ето, богатирът Б.Борисов изтика мафиозите и по народна воля сега е пълновластен управник на България, и ще натика вече самите олигарси в миша дупка! Мили ми наивни народе! - ми се иска да възкликна тук. Нима не разбираш, че случилите се пред очите ни "промени", целия този "поврат", случил се с възцаряването на Б.Борисов, са все брънки от една верига, която води до ужасния и жалкия руски резултат! А в Русия няма демокрация, там има само един цар - а г-жа Новодворская казва, че там вече си имали двама царе! - и всички останали са само жертви, роби, подлизурковци, лицемери, идиоти.

Ето, искам само да предупредя, да заявя грозните си предчувствия, които ме обхващат тази сутрин като слушам анализите на г-жа Новодворская. Днес Б.Борисов ще триумфира в Парламента, ще му бъде дадена цялата власт, ще го поздравяват и ще му аплодират всички, и сините демократи, и атакуващите национал-социалисти, и ченгесарницата на яневците, а пък БСП и ДПС ще играят ролята на "опозиция": майко мила, за идиоти ли ни мислят тия?! Та кой нарече Ахмед Доган "най-умния" ли, "най-големия" ли, "най-великия" ли (не помня вече) политик на България? И кой нарече Тодор Живков "благодетел на България"? Не се сещате ли? Ще ви помогна: Бойко Борисов ги каза тия работи, и ги каза така, че всички разбраха, че вярва в тях.

Мен ме е страх от тия симптоми. Да бях по-прост, и аз може би щях да ликувам. Моята прокоба е че мисля, поради което мога да виждам и в бъдното. И ме лазят студени тръпки по гърба като си помисля какво може да ни се случи, ако предчувствията ми се сбъднат. Дано не се сбъднат, дано греша, но нямам добри предчувствия, това е, какво да направя, не мога да лъжа и да се преструвам.

Защото когато цял един народ лежи на колене и с упование гледа в мощната фигура на своя пореден спасител, на мен това ми се вижда страшно, плаши ме тая картинка. Така винаги е започвало потъпкването на демокрацията: и Хитлер е взел властта чрез демократични избори. И Путин на два пъти беше демократично избиран за президент: когато медиите са твои, когато подлизурковците като Бареков ти сервират всяка сутрин цялата медийна власт, трябва да си пълен идиот да не се възползваш. Ето, медийният продукт Б.Борисов стана това, за което години работи цялата пропагандна машина, държана под контрола на българо-руската кагебитско-комунистическа олигархия. За какво ви говори това, драги ми "обективни анализатори"?!

Някои тия дни пишат усърдно за да ни убедят, че руснаците сега треперели, като гледали, че техните хора във властта на България си отивали, а пък идвал "прозападно ориентирания" Бойко Борисов. Е, това, че Б.Борисов е носител на най-високи руски ордени е "несериозна", е "незначителна" подробност. Дадоха му тия ордени много преди още да се беше възцарил. И след това почнаха да дирижират медиите, за да стане Б.Борисов това, което е днес.

Спирам засега. Не мога да пиша като други, които крещят: млъкнете малко бе, замълчете бе, затворете си огромните усти, почакайте, да видим, да се убедим какво ще прави новата власт, накъде ще поведе страната бат ни Бойко! Стига с нихилизъм бе, таваришчи, стига с туй критикарство, имайте търпение, стойте кротко! Да, поддайте се и вие на упойката, която ще приспи окончателно народеца, та да стигне до пълното блаженство. Блаженството на немисленето и на деспотията.

Ето, Б.Борисов прогони един депутат от собствената си листа, онова момче-рапарче или не знам какво си, от Бургас. С това показа, че стои даже над народа, щото все пак народът с гласа си вкара туй момче в Парламента. Никой не си е позволявал да елиминира така грубо народния вот, на за бойко и това може, за него всичко може. А медиите мълчат и ни занимават с простотии.

Ето така започва диктатурата. С благовидното тъпеене пред наглостта на "народни любимци" започва. С бурните ръкопляскания. С гаврите и подлизурковщината, с лицемерното преклонение пред "народните копнежи" и желания. С позволяването властта да прави каквото й скимне, щото "она, милата властчица, вече е наша". И така нататък... огледайте се, ще разберете как...

Безумието е стандарт в България - не може да допускаме да ни управляват бандитите!

След изборите интернетната напаст от хулители на демократите и дежурни оплювачи по блоговете изключително се активизира. Интересното е, че същите тия набързо се преквалифицираха в подлизурковци пред Б.Борисов, но в същото време продължават по старому най-активно да плюят връз демократите. Ето един отговор на грозните попълзновения на тази напаст, който ми се вижда изключително достоен:

Колкото до политиката в България, вече през февруари и март обсъждахме, че тук в нашата страна въпросът не е, дали ние си гледаме работата и живота. Въпросът е, че някой друг ни гледа нашата работа и нашия живот.

ТИМ, докато са вървели изборите, тихо и тайно са платили някакви пари на областния управител на Варна Гоцанов и той им е "продал" земя от Морската градина във Варна. И сега те ще си мислят че тази земя е тяхна и ще я "защитават" от законните и собственици, гражданството на Варна и народът на държавата. Това е градска инфраструктура, коя пряко касае живота и работата на всеки един гражданин, който живее и работи законно в града си (аз съм в числото).

Не е ли ясно, че докато има бетонни сгради с бункери под тях, в които се барикадират хора с криминално съзнание, животът ни няма да ни принадлежи. Не може да ни управляват бандити. Не е резонно. Вече докараха държавата до вътрешна криза и през декември печаха десет милиона лева, за да си самоизкупят стоките от собствените си молове. Значи глупостта и тъпотата няма и 6 месеца памет, че сами се затискат под собствените си тежки пластове примитивизъм. Тук не става дума да се даде още един шанс, защото този шанс не се дава на отговорни хора, а на обществени убийци. Не искам да си приказваме дребни залъгалки.

... На това в медицината се казва автофагия - самоизяждане на празен стомах. Просто сте толкова добра дружина застъпници на идеята за вечния Пир, че няма защо да ви търси и събира човек. Сами се лепите като мухи на мед, вместо да си гледате собственото си безгрижие, както и го прокламирате неистово, сякаш някой ви го е отнел.

Характерно за тази "комуникация" е, че сами се набеждавате в глупости и обвинявате в набеждаването тъкмо тези, които нямат нищо общо с набеждаване. Да ти кажа, какво показва психическата анализа за това характеристично поведение. Ами простичко е.

Някой тук е очаквал, демократите в България да вземат властта и да НАКАЖАТ (това е вашето верую) комунистите, които сте подкрепяли винаги, че са ви излъгали и окрали живота и са ви смъкнали самочувствието и репутацията в степени. Уви, пак вие, така добре се погрижихте демокрацията да я няма в България и сега като виждате, че на власт дойдоха новите комунисти наедно с мутрите в България и вече си търсите "обещаното", сякаш някой ви го е обещавал.

Затова не се занимавате с безплодните си забавления, ами се мъчите отново да охулите някого и въртележката на глупостта никога да не спира. Затова и не изразявате мнение по темата на публикацията, а се заемате първо да я направите несъществуваща.

През това време Бойко Борисов назначава преди мандата си другарката Цецка Цачева за председател на НС и с мандата си една представителка на ТИМ за министър на земеделието. Според порнографското мислене тези факти не са факти ами злобарско изказване на загубили хора. Ами ние ви се нагледахме порнографи и чалгари. 20 години ви гледаме скопосията.

Всички опошлявания и осуетявания на демокрацията. Нагледахме се и на собствената ви саморазруха. И в края на 2008 МОЛ-овете се прехвърляха от едни тим-ръце в други с постоянно намаляща цена, а една банка обяви, че имала 30 хотела от неизплатени сметки. И безумен пигмей да го чуе това, ще запита: защо банката се хвали с този банкрутиращ факт, че задържа стремглаво амортизираща се собственост, вместо да прати платците в затвора и да им прибере парите от сметките, които са със сигурност в същата банка?

Безумието е стандарт в България. И сега трябва да ви траем и охулването и тъпоумието. Защо? Защото сме били толерантни и демократични, така ли? Вижде господа и дами порнографи и чалгари. Който се е заклел да бъде толерантен и демократичен с простащината, нека си изпълнява клетвата. Аз не съм давал клетва за такова нещо.

Затова, вървете на майната си с тъпизмите, глупостите и нахалното охулване, което предлагате тука за безвкусното си забавление на хора без житейски мотив. В канала. Който иска да става човек, той натиска на това и става. Който иска да стане порнограф и чалгар и той натиска на това и той става.

(Автор: Бойко Стефанов)

Вижте с очите си американската одисея до Луната: същинско тържество на духа на свободния човек!

Благодарение на САНДО (благодаря ти, човече!) - е, и на НАСА, разбира се, и на Америка, естествено! - тази сутрин можах да стана свидетел, т.е. да видя с очи, и то най-подробно, пътешествието на американците до Луната! Ето като натиснете ТУК ще се пренесете и вие в превъзходния сайт на НАСА, благодарение на който също ще можете да станете свидетели на американската одисея до Луната.

Не мога да ви опиша вълнението, с което проследих този велик подвиг на свободното човечество! Не намирам точните думи, но наистина невероятно силно се вълнувах - и продължавам да се вълнувам! Преживявам вълнение, което ми е било спестено навремето от комунистическата цензура: когато се е състояла мисията на американците до Луната, когато е стъпил човешки крак на Луната, аз съм бил 8-9 годишен. Тъкмо тогава е било времето да го видя! Проклети да са тия мръсници и лъжци, които са ме лишили от съпричастност към великия подвиг на човечеството!

Скрили са от мен - и от всички българи, и от всички нещастни жители на комунистическия (конц)лагер - случилото се тогава, понеже са знаели добре: тия вълнения не се забравят! Давали са си сметка, че ако ни бяха дали възможност да гледаме по телевизията как човек стъпва на Луната, то ние щяхме завинаги да се преизпълним с възхищение и преклонение пред американската мощ, пред гения и дързостта на Америка: страната на свободата, прогреса, богатството, човечността, демокрацията! А това щеше да е фатално за твърдостта на комунистическата диктатура, на комунистическия кошмар, в който тогава бяхме принудени да живеем.

Ето защо за подвига на американците, стъпили на Луната, тогава даже не се говореше - изолацията от триумфа на целия свободен свят беше пълна. Живеехме в информационна пустиня, в абсолютен ценностен вакуум и празнота. Ето само за това на комунистите никога не бива да бъде простено: ощетиха ни завинаги, обедниха и съсипаха живота ни! Даже и да оставам настрана всичките им други престъпления, това само е достатъчно да бъдат проклети завинаги и навеки.

И знаете ли какво? Вместо да ни допуснат да видим какво точно е станало, тогава КГБ измисли версията, че нямало пътешествие до Луната, че американците изобщо не са стъпвали на Луната, че всичко било "империалистическа пропаганда", че било, представете си, най-обикновена "телевизионна измама", че тия кадри били заснети нейде в пустинята, и, следователно, гадните американци били излъгали цялото човечество, че уж били стъпвали на Луната! Ето тая спасителна версия за авторитета на "съветското превъзходство над американците в усвояването на Космоса" ни пробутваха тогава - и до ден днешен има идиоти из интернет (виж и ТОВА), които продължават да повтарят кагебистката лъжа.

Не, американците не били ходили до Луната, нямало нищо такова, излъгали били човечеството, били пуснали по телевизиите фалшиви кадри, американски крак не бил стъпвал на Луната - а щяло да стъпи един ден само руски, комунистически, крак! Щото съветската технология - в която, впрочем, най-основна роля играе използването на най-обикновена тел! - била много по-напреднала от американската!

Тая версия тогава разпространяваха за най-безнадеждните идиоти. Днес в нея вярват само хора с робски манталитет, "разсъждаващи" по метода: "Такова животно нема, епа нема!". Наистина един роб няма как да се овладее и да се преклони пред подвига на свободните хора. Той може само да се постарае да го окаля, омърси и оплюе.

А иначе в един момент, когато вече не можеше да се крие истината, КГБ и ДС измислиха друга версия, в която вече съм бил най-официално убеждаван: американците били толкова арогантни и безчовечни, че били поставили в страшна опасност човешкия живот; за американците човешкия живот не значел нищо, а единствено значение имала славата - и парите, естествено; руската космическа програма била хуманна, ето защо те пратили на Луната само апарати, не и хора, за да не поставят в опасност човешкият живот; щото комунистическата система била най-хуманната; и прочие, и т.н., виждате, наглостта на комунистическата пропаганда няма никакъв предел. Не искали да жертват човешкия живот, щото много били ценели - а защо тогава избиха без никаква причина десетки милиони човешки същества?! За морал ще ми говорят, убийци, касапи, кръволоци такива!

Да, но времето се променя, комунизмът сякаш отиде по дяволите, нищо че още продължава да трови живота ни. И ето че днес видях с очите си, поне сега, макар и късно, подвига на американците! И това е нещо. И страшно много се развълнувах. Още не мога да дойда на себе си, невероятно силно преживяване е това! Отделете няколко минути, за да преживеете и вие това, за да не се лишите от възможността за допир, за съприкосновение с гения на свободните хора!

Ето, питайки се на какво по-точно се дължи силния ефект върху мен на видяното тази сутрин, откривам: изпълвам се с гордост и възторг тъкмо заради съзнанието за това, че свободата, че дързостта на свободните хора няма предел! Че всичко може да постигне свободния човек, че хоризонтите пред него са безбрежни! Американската одисея до Луната е най-красноречив пример за това.

Скандално: бъдещият европоиден премиер на България Бойко Борисов хвали в руски филм комунистическия диктатор Т.Живков!

(Подробности в блога на Милен Радев; виж също и първия коментар ТУК.)

Блогът Humanus зае почетното второ място по посещаемост в авторитетна класация

Тия дни в класацията на Top Blog Log за посещаемост този блог успя да надмине блога Хубава жена и застана непосредствено зад първенеца, именно блога на Dockera, пълен с фотоси на разкошни цици, изискани, стилни изображения на разни манджи, на печени мръвки, сандвичи, наденички на скара, на други яденета, на жени с вибратори, натъкнати на съответното място, мъжки пениси, снимки, представящи всички видове секс и пр.

Както и да го погледне човек, второто място за моя доста по-различен блог е забележително постижение. За мен, припомням, класацията по посещаемост е меродавната - и най-демократичната също. На снимката виждате статистика на посещенията през последната седмица. Благодаря на всички приятели на блога за това, че допринесоха за този рекорд. Който е още по-ценен, понеже е постигнат през лятото, когато хората се натискат да стоят в плувни басейни и на морския бряг, а не в интернет.

Е, разбира се, роля за това постижение изигра може би това, че и аз днес сложих снимки на две голички жени с превъзходни цици. Някой веднага може да се хване за това. Само че има една подробност - и вчера, без циците, блогът също беше на втора позиция. Обикновено стои на трета позиция, зад блога Хубава жена, на който само името е достатъчно да накара нашенци масово да го посещават, да не говорим пък за снимките.

Черпя по една студена бира всички, които посещават този блог и се радват на второто място! Тия, дето скърбят, също ги черпя по една бира. И едните, и другите обаче трябва сами да си платят бирата, а аз ги черпя с идеята да се охладят с една хубава студена и режеща гърлото бира. Наздраве!

За секса при човеците - и за "ненормалните" и "неестествени" неща в него

Колегата Петър Стойков е написал - в своя си неподражаем стил! - едно любопитно разсъждение, наречено Какво е “противоестествено”?. Съветвам ви да прочетете тоя текст, също интересни са и коментарите под него. Разбира се, вълненията на тия хора са свързани с доминантата на лятното човешко светоусещане: сексът. Понеже моя милост в своите психологически проучвания отдавна е мислила и писала по тия въпроси, неизбежно вълнуващи особено младите хора - но и няма жив човек на тази земя, който да не се интересува от секс! - то ми се наложи и аз, в своята патриаршеска възраст, да кажа там нещичко.

Но понеже П.Стойков предупреждава, че ще трие коментари, които не са по темата, а пък и тъй като моите изказвания винаги с нещо не уйдисват някому, та за да не ми изтрие коментара, се наложи да го сложа и тук. Та белким не се загуби за любознателните бъдни поколения:

Всичко човешко в някакъв смисъл е "противоестествено" - щото е "изкуствено", е създадено, изобретено, измислено от човека. Природното е естественото, "естество" и "природа" са две думи, обозначаващи едно и също нещо. А човешкото е свръхприродно, изкуствено, ерго, е "противоестествено".

Сексът в чисто биологичното му "естество" и предназначение служи за продължаване на рода, за "правене" на поколение, т.е. е инстинкт за продължаване на рода. При човека секс се прави за удоволствие, следователно, сексът при човека във всичките му разновидности е "противоестествен". Да се говори за това, че само сексът при "обратните" е противоестествен е некоректно.

А относно "нормалното" и "ненормалното" трябва да се каже най-напред, че "нормалното" за човеците не е "природното", понеже щом нещо е "норма", т.е. човешко изобретение, човешка измишльотина, то следователно е условност и конвенция (споразумение, основано на съгласие на някаква група от хора). Оттук излиза, че има много "норми" и много "нормалности" според различните групи, които са се споразумели да считат нещо за нормално. Нито едно нормално нещо не е естествено обаче, няма как да е. Следователно всички човешки представи за "нормално" и "ненормално" са условни, относителни, са също така "противоестествени", "изкуствени" и пр.

Онова, което е съвсем нормално в рамките на една нормалност, е изцяло ненормално съобразно представите на друг тип нормалност. Това, което за хомосексуалните е съвсем нормално, е ненормално от гледна точка на представите за сексуална нормалност на сексуалната ориентация на мнозинството. И обратното. Т.е. оказва се, че най-нормалното е да се проникнем от разбирането, че има много норми и нормалности, че ние просто няма как да сме еднакви, че щом сме необходимо различни, трябва да сме търпими към представите за нормалност, които имат ония, които не са като нас. Това са азбучни положения на модерното съзнание. Който не ги приема, живее в друго, отдавна отишло си време.

Тия въпроси съм ги развил ясно и убедително в някои от своите книги, примерно в книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта), в изследването ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ, също и в книгите ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА, УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА.

Затова и са ми много забавни разсъжденията в коментарите по-горе. Както казват руснаците: "Книжки читать надо!". Щото иначе често разсъжденията на неинформирания човек приличат на мъчителни опити да се открие топлата вода или велосипеда...

Налага ми се да играя, и то винаги против волята си, ролята на "лошия вестител", казващ най-неприятните за повечето уши неща

Вече писах за необходимостта да се проведе (в средите на десницата особено) един най-задълбочен разговор относно оценката на случилото се на тия избори и дори предложих своята гледна точка. Тази сутрин виждам, че има известно движение в тази посока: Б.Димов е написал нещичко (Инатите са тук), което пък е провокирано от пространен и претенциозен анализ на Б.Станимиров (наречен, разбира се, "Новите предизвикателства пред традиционното дясно") и от реплика на Р.Кънев Време е за..., която започва тържествено, почти по библейски, ето така:

Има време за действане, има и време за мислене.

От което излиза, че без да иска, този функционер на ДСБ признава, че там първо действат, а после мислят; докато все пак е по-добре да се мисли преди да се действа; а пък най-добре е да се мисли и като се действа.

Аз тия дни ще напиша продължение на своя вече започнат анализ (Избирателят наказа и Синята коалиция заради непростими грешки, недомислия и заради арогантността на някои хора) върху причините, довели до днешната незавидна ситуация, в която се намира "автентичното дясно". Понеже имам каква да добавя - и понеже съм сигурен, че има някои неща, които едва ли ще бъдат казани и признати от друг.

Налага ми се да играя, и то винаги против волята си, ролята на "лошия вестител", който казва най-неприятните за повечето уши неща. Но аз самият не ща да правя политика, аз съм просто анализатор, за който значение има само истината - и интереса на гражданите, на обикновените хора, на "обектите на политическата активност". Не съм сторвал мили очи на никой, поради което, естествено, съм ненавистен кажи-речи на всички.

И ще разкрия нещичко от тезите на статията, която замислям да напиша тия дни. Като органична нейна част (или пък отделно, в отделна статия) ще дам своята оценка на поведението на Иван Костов в последните години и особено сега, при правенето на Синята коалиция. Струва ми се, че тоя човек - крайно време е! - трябва да се почувства поне малко по-некомфортно след като сега вече е водач на "парламентарна група" на ДСБ, състояща се от... 5 човека, в състава на "група на голямата коалиция", състояща се от 15 човека (!). Ще го посъветвам и какво следва да направи в крайно тежката ситуация, в която се оказа...

Недемократичното поведение на Бойко Борисов отприщи вълна от антидемократизъм по форумите

Почнаха се тия дни оживени дискусии в обществото и най-вече в интернет относно това доколко е демократично Б.Борисов да прави "самостоятелно правителство на малцинството", изтиквайки Синята коалиция от подкрепено с ясно споразумение участие в парламентарното мнозинство. Извиването на ръце и политическия рекет от негова страна спрямо малките партии - "Ако не ме подкрепяте, ще идем на нови избори, и тогава вас нищо чудно и да ви нема у Парламента!" - обаче се оценява от широките народни интернетни среди като проява на пичовщина, дори на политическо мъжество.

Появиха се на талази вълни от пробойковски настроени коментатори, които почнаха по недопустим начин да клеймят подкрепящите малките партии. Големият имал право да си прави квото му скимне, щото зад него стояла "по-големата част от народа". Малките требвало да се свият в ъгъла, да хлипат от обида и да чакат неотвратимата си участ да изчезнат в небитието когато на следващите избори Б.Борисов ще спечели "пълно болшинство" и ще ни управлява едва ли не вечно.

Ала се забравя, че "по-големата бойкоборисова част от народа" всъщност са само 39%, което, както и да го погледне човек, не е "повече от половината", не е "болшинство". Разбира се, като фон на тия разгорещени дискусии стои повсеместната възхвала на "политическия гений" на нашия народен херой и любимец. Който дори, представете си, не се уплашил да ипотекира собствената си къща в Банкя за да вземе заем, който бил дал за предизборната кампания! И сега къщата му била вече не негова собственост, ами собственост на банката! Ето че, закономерно, вече и песни се запяха за неговия героизъм и величавост (пусни си моя видеоканал и чуй песента "Бат Бойко, дай газ! Сега дошъл е твоя звезден час!").

На фона на тая какофония открих едно наистина ценно изказване на Теодора Бърнанд (взаимствам го от коментарите в блога на Иво Инджев: Прекален новатор и Брюкселу не е драг), което заслужава да бъде поместено тук - понеже изцяло споделям нейната позиция.

Б.Б. преди изборите говореше, че ако се наложи да прави коалиции ще е с партии от ЕНП, каквато е Синята коалиция. Малко преди вота каза, че не щял да прави коалиции, но много хора вече го бяха припознали като симпатизант на сините и гласуваха за него - за да не се сбъднат тогавашните прогнози, че няма да има достатъчно гласове за мандат.

Ако беше получил нужното мнозинство за правителство, което би издържало вот на недоверие в парламента, никой нямаше да иска каквото и да е от него. Ситуацията обаче е друга и тук не става въпрос за места в кабинета, сините го казаха, коалиционен договор можеше да се сключи и без това. Тъй или иначе те ще подкрепят правителството му, но няма априори да му дадат безусловна подкрепа, каквато иска с меморандума си.

В крайна сметка, колкото и да симпатизирам на Б.Б., (въпреки че гласувах за Синята коалиция) с начина, по който той приравни СК с псевдодесните Атака и РЗС за радост на БСП и ДПС, не се проявява засега като мъдър държавник. Излишно създава усложнения най-вече на себе си. Освен че се компроментира, ГЕРБ няма нищо да спечели от подписването на Меморандума от Атака, защото те и хиляди такива да подпишат, като им изнася ще гласуват за, а като не им изнася – не.

Сините са принципни и ако ГЕРБ провежда истинска дясна политика винаги ще го подкрепят, а ако не, най-малкото ще се въздържат. И тук идва ползата от договор между тях, та като се гласуват законопроекти да се изгладят евентуалните противоречия предварително, а не реформите да се затлачат в безкрайни парламентарни процедури. Тези, които реално биха подкрепили реформите във всички аспекти са Сините. Остава да се надяваме, че ГЕРБ ще са перфектни във всичко и ако не друго, поне ще почнат да се вслушват в истинската демократична опозиция.

А колкото до това, че Костов е предложил в НС да се гласува да не се допускат съртудници на ДС в комисиите на НС, това не е непозволен удар под кръста. Толкова ли няма такива хора в групата на ГЕРБ, че трябва задължително да са от ДС, та да се гласува наедно с БСП и ДПС?! За принципна смяна на курса ли става дума или да се гласува, както им изнася, с който дойде?!

Задава се нов политически експеримент със злощастната България, пак „ще откриваме Америка“… Само, че комунистите не спят, здраво са се окопали и всячески ще го саботират по най-подмолни начини, защото българската политическа действителност не търпи нещо добро да не бъде наказано или опорочено.

(Автор: Теодора Бърнанд)

На сватбата на българската "демокрация" ще седим така: милиционер - болшевик, милиционер - болшевик. За роднините нема место!

Най-обичам да си хортувам сладко-сладко с бивши милиционери, сега фенове на ГЕРБ. Ето по-долу един такъв умилителен до мелодраматичност разговор, по-скоро обмяна на реплики.

И тъй, страстният почитател на политическия гений Бойко Борисов благоволи да ме поучи с едни твърде знаменателни слова, родили се неизвестно как в буйното му милиционерско съзнание; впрочем, известно как са се родили: чел е блога ми и е понаучил туй-онуй. Та ето сега и думите му:

За каква демокрация хортуващ товарищ? За вътрешните избори в СДС, които никой не ги зачете? Или за липсата на политически усет, демонстриран с предложение за мажоритарни кандидати? - Спомни си го какво беше и какво излезе. Ех товарищ, товарищ... Руската школа ти е размътила мозъка. Болшевикът си е болшевик, бил той червен или син. Разликата е в това, че червеният се гордее с болшевизма, а синия го мисли че е демокрация.

Моя милост не се забави да му отвърне немедлено ето така:

Вий, ченгетата, много напреднахте в софистиката и в диалектиката бре?! Значи тъй, хортуваш: всички са болшевики! Други, освен болшевики, нема!

И каква стана тая нашата: всички сме или болшевики, или милиционери - като теб. И на сватбата на българската "демокрация" ще седим така: милиционер, болшевик, милиционер, болшевик. За роднините нема место!

Пусти милиционерски мечти! Големи фантазьори сте били вий милиционерите бе! Ама нема да ви огрее.

Щото сме сега в Европейския, а не в Съветския съюз. За ваш нескончаен кошмар - така е. И да ревете, и да не ревете, все тая.

Пет пъти да се наречете "ГЕРБ" ("Граждани за европейско развитие на България") няма да ви поверва никой освен неспасяемите лапнишарани. Ще ви повервам само ако докажете на дело, че сте се разделили с милиционерщината си и сте се повропейчили. Неизвестно как, но и чудеса са възможни на тоя свят...

Ако ний, гражданите, не реагираме при всяка непозволена волност на новата власт - и тая власт като оная непременно ще се самозабрави

По някои от писаниците ми стават разгорещени дискусии - тук, в блога, ако е тихо, в Свежото например огънят пращи и не престават да идват хора, които да подхвърлят съчки. Виж например ТУК и ТУК. И аз чат-пат се отбивам там, за да сипя малко масълце в огъня, ако е позатихнал, и той лумва с нова сила. Няма друг начин, в усилни и горещи дни живеем: ето че в жарта на лятото ни се наложи да водим дваж по-горещи политически дискусии. Заради бат ви Бойка, естествено: он тепер e у устата на всички.

Та на едно място някой си, зовящ се Поп Ставри (по научному записано така: pop_Stavri), сякаш изразявайки най-дълбок стон и вопъл на народната душа, се провикна ето така:

Абе човек, плащат ли ти да ги пишеш тия неща да ядосваш хората? Какъв човек трябва да дойде във властта, за да са щастливи хората? Махнахте комунистите и пак сте недоволни.

На дедо поп Ставри, няма как, отвръщам най-уважително, но понеже не се побира там репликата ми, пиша я тук:

Дедо Попе, знайш ли кво? Опитвам се, правя това, понеже ми се чини, че като ядосам ората може некой от тех току-виж да земе, под напора на силната емоция, да се позамисли - туй ми е надеждицата. Гневният човек в нашенските условия, знае ли човек, сякаш е по-разумен от самодоволната свиня; гневът е вид разум: гневният може и да прозре некой път истината. Иска ми се да проблесне некоя и друга искрица разум в народната душа, ама знам ли: не й личи много на тая душа че е почнала да се осветява вътрешно от светлината на разума. Затуй пиша така, а не заради скверния си характер, както ти се чини, дедо Попе...

Ето, сега съм взел да нарушавам народното щастие и ликуване от туй, че си имаме вече най-велик бабаит начело на многострадалная си държава, борец, пич, мъжкар, точно копие на народните блянове и мечти, упорит борец срещу злото, несправедливостта, корупцията! Ех, какви блажени времена доживяхме най-после - намерихме си тоя път майстора, другари: тоя ке ни оправи така, както друг досега не ни е оправял!

А ето, че аз попарвам народний ентусиазъм, и то с една малка надеждица. Първо, белким тоя народ почне малко от малко да се замислюва, белким прогледне, белким се спука ципата, дето се е образувала връз очите му. От друга страна ми се иска самият титан Б.Борисов поне малко да почне да играе според правилата на демокрацията, щото ако нагази здраво, както е започнал, "у луко", ний, наивните "гласоподаватели", не някой друг, ще плащаме вересиите и тоя път. Туй кино вече сме го гледали, и то неведнаж, дедо Попе - как пък им е толкоз крапа (къса) паметта на множеството от тоя народец?! И кога ли ке почне да блещука акълец у главата му.

Ако ний сега мълчим и чакаме, а пък бат ви Бойка почне да си разиграва коня както иска, добро не ни се пише. Ако не реагираме при всяка непозволена волност на новата власт, и тая власт като оная непременно ще се самозабрави. Ала после е късно, като заякне в нарушенията си, една власт, да й се въздейства от наша страна, от страна на народеца - който пляска с ръце когато властта прави първите си нарушения на принципите на демокрацията, който я насърчава в първите й нарушения, той после няма и думата, щото вече е станал съучастник в тях.

Аз писах най-подробно какви нарушения направи бат ви Бойко до тоя момент - като морал и като принципи на демокрацията. Ето, най-важното съм го написал тук: На Бойко Борисов следва да бъде даден урок - за да бъде заставен да спазва правилата на демокрацията. Добавих някои важни неща за разбирането в статията: Към психографията на феномена "Бойко Борисов" - чист израз на най-съкровените въжделения на българската народна душа. А за по-трудно схватливите написах тия две пояснения: Защо Бойко Борисов се държи надменно като генсека, когото навремето охраняваше? и Бойко Борисов се държи като слон в стъкларски магазин: по крещящ недемократичен начин не зачита позицията на малцинството.

Обаче гледам, че доста хора упорстват в неразбирането си на тия най-елементарни и прости неща, които казвам. Не щат да схванат и най-простото, щото явно са заслепени: изгрява нова звезда и бляскавата й светлина омая половината народ, пък нищо чудно и повече да е. Наивници у нас дал Бог. Но аз пиша главно за окатите, а тия, дето са се заслепили, ще дойде и тяхното време да разберат. Жалкото е, че когато загреят, когато включат реотаните им, тогава ще е късно. И да се удрят тогава по главата полза нема...

Goodbye, таваришч Дмитрич! Моят дарагой съветский любимец, разреван, слиза по стълбата на властта - доживях да видя тоя дългочакан момент!

Бойко Борисов се държи като слон в стъкларски магазин: по крещящ недемократичен начин не зачита позицията на малцинството

Анонимният антиседераст Балтазар Иванич - наричам го така щото туй арогантно същество се прочу с начина, по който нарича демократите, именно, постоянно ги нарича "седерасти"! - е написал претенциозна бележчица, наречена ДЕМОКРАЦИЯТА - кратка дефиниция, в която пише:

Най-общо тя е - колективно участие във вземането на решенията и уважение към вече взетите решения, дори и когато човек не ги харесва. Комбинация от отговорност и зачитане на демократично приетите правила. Не е налагане на едноличната воля или на интереса на малцинството над мнозинството, както я представят вече 20 години.

Наложи да напиша една кратка реплика на толкова неоригиналното разбиране за демокрацията на прочутия борец срещу демократите, но понеже той най-демократично редовно цензурира моите реплики в блога му, ще я публикувам тук:

Твоята позиция, драги ми Балтазар, е дефиниция не на демокрацията, а на т.н. "демократически централизъм", т.е. ти де факто си привърженик на разбирането за демокрацията, което имаше болшевизмът. Оказва се, че твоето разбиране за демокрацията дума по дума повтаря изказвания на бай ти Тодор Живков за "демократическия централизъм", но не ми се играе сега да търся цитати и доказателства.

Незачитането на волята на малцинството и диктатът на мнозинството (болшинството) над малцинството отколе се нарича "болшевизъм".

Демокрация е вземането на решения, при което волята на мнозинството се налага като "воля на всички" в лицето на държавната воля, но през цялото време волята на малцинството (опозицията) се възприема като коректив на "общата дължавна воля", т.е. на волята на мнозинството. Ако мнозинството изобщо не зачита разбиранията на малцинството, водейки се от принципа "Ний, щом сме повече, щом сме много, сме прави!", то това е път към недемократизма, това е път към болшевизма.

Ето че у нас явно е доста разпространено едно по същество типично болшевишко разбиране за демокрация - примери колкото щеш: Станишев, който наричаше опозицията "циркаджии" и "ненормалници", Гоце, ето, сега и бат ти Бойко се проявава като типичен болшевик в разбирането си за това що е демокрация.

Понеже неговата позиция сега е такава: "Мен ме подкрепиха най-много избиратели. Втората след мен партия има някакви си там 40 депутата. Е, че не ми стигат някакви си там 5 депутата, голям праз: ний сме най-много, не щем да се съобразяваме с никой, не ни вълнува какво мислят някакви си там партии, които имат по 10 или 15 депутата! Те са нищожно малцинство, сравнени с нас. Затова ако на някой не му харесва нашата воля, да иде по дяволите! Ако требе ще разтурим парламента, ако требе ще обявим нови избори, но тук ще се слуша само моята дума!".

Недемократичността на водещ политик като Б.Борисов, и то в страна-членка на ЕС, е пряк път към това да си счупи главата. Ненапразно класическите демокрации са изобретили принципа (основното правило на демокрацията), че без действен коректив от страна на малцинството волята на мнозинството се изражда неумолимо в диктатура...

Така че, Балгазаре, вземи си смени името на блога. От НАРЪЧНИК ПО ДЕМОКРАЦИЯ го промени на НАРЪЧНИК ПО ИЗКУФЯЛ БОЛШЕВИЗЪМ...

Покана за разговор относно нравствената същност на нашия съвременник - върху един пример, взет направо от живота

Тия дни все повече се безпокоя относно разпространението и съдбата на новата ми книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия. Много хора, някои сведущи в тия дела, ми казаха, че да се продава една книга, особено пък философска, е необходима реклама. Или поне да се предприеме нещо, с което "да се разшуми" около нея, та да чуят повече хора, че такава книга изобщо съществува. Да, но как да направя това, след като възможностите ми са така нищожни?!

До този момент в страната (по данни на разпространителя на книгата на борсата) са продадени между 10-20 книги - не повече. Аз чрез моя "блогов маркетинг" съм продал не повече от 5 екземпляра. Тиражът е обаче 500 книги. Явно трябва нещо да се направи, за да бъде помръднато разпространението на тази книга от мъртвата точка, но какво ли може да бъде изобщо направено?

Проблемът за мен се утежни особено много след като един от спонсорите, недоволен от моя позиция, изразена тук, в блога, и то по гражданско-политически въпрос, до такава степен се разочарова от мен, че поиска да му върна парите (600 евро), които даде за издаването на книгата. Оказа се, че по тази логика не може книга на човек, който мисли така "неправилно" по даден политически въпрос, да бъде подпомагана, напротив, заради позицията си моя милост трябва да бъде наказана, като й се поискат обратно вече дадени за издаването на книгата пари. Не се учудвайте, това е то нашата българска психология; за мен това е вече втори подобен случай, след като друг спонсор на книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, пак, естествено, българин, спря финансирането й, понеже като автор съм бил имал "неправилно" виждане "по отношение на оценката на ролята на Иван Костов в съвременната българска история". Но да остава това, факт е, че съм длъжен тия дни да изобретя нещо, та от евентуални продажби на книгата си да мога да си върна своя дълг към този разочарован от мен като автор "пишман-спонсор".

Преди няколко седмици изобретих следното: с един куфар книги се отправих на пътешествие до София, и там, подобно на дядо Коледа, раздавах свои книги с автограф на разни професори по философия, интелектуалци, също така дарих доста книги на библиотеки (университетската и пр.). Сторих тази необичайна и екстравагантна авантюра, понеже ми е интересна реакцията на тия хора: сам си философ, и ето че получаваш като подарък книга от друг философ; би следвало поне да разлистиш книгата, а ако пък се зачетеш в нея, то неизбежно ще се появи твоя реакция: или ще се разочароваш, или пък, случайно, може и да ти хареса; и понеже си "професионален философ", нищо не ти пречи публично да изразиш оценката си за труда на твой колега; и то поне с оглед това да предпазиш публиката от погрешна инвестиция в тази книга - ако оценката ти е отрицателна; ако пък ти е положителна оценката, какво пречи да направиш така със своя статия за книгата, че и други интересуващи се от философия хора да я потърсят; и пр. Тук не мога да кажа на кои точно известни български философи, някои от тях мои отдавнашни познайници, подарих книгата си; не е коректно да кажа. И ще чакам реакция от тях, пък дори и само с имейл.

Да, обаче един мой приятел-реалист ме поля с кофа студена вода - не че няма да ми е лошо от тази услуга в тия горещи, непоносимо задушни летни пловдивски дни и вечери! - като ми рече: "По-голям идиот от теб едва ли има на тази земя! Е, подарил си книгата си на толкова много хора; някои от тях са достойни хора, но сигурно има и мерзавци, които преподават философия, и на тях съвсем няма да им попречи оттук-нататък да си четат лекциите по твоята книга; поради което, разбира се, съвсем няма да имат някаква публична реакция, напротив, ще се постараят да закопаят книгата ти по най-подлия начин, който изобщо е възможно да се изобрети! По-голям идиот от теб едва ли има: нека сега такива да си изкарват заплатите като те крадат, като четат на студентите от твоята книга, пък ти си стой в мизерията!". Каза ми тия горчиви думи, не че съм му повярвал, но нещо продължава да ме гризе: дали не направих прекалено голяма глупост като подарих отново книгата си на толкова много хора?!

И то още повече е непростима постъпката ми, след като през миналата година сторих същото с книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. Подарих я на близо 100 (!) блогъри, журналисти, политици, интелектуалци, изобщо на който се сетих, като се надявах на някаква реакция и оценка. Мина година и нищо: мълчи масово наший интелектуалец! Мълчи, щото добре знае, че каквото и да рече, все лошо: току-виж някой вземе да си купи книгата ми, та този неволен мой благодетел оттук-нататък съвсем да си загуби съня! Затова с малки изключения (двама-трима само реагираха) останалите упорито мълчат цяла година. Това не се нуждае от коментар: жалката нравствена същност на "елита на нацията" ни лъсва тук като... тиган на месечина!

Тия дни замислям да тръгна из страната, подобно на Паисий, и сам да си разпространявам книгата. Само да си ремонтирам колата и тръгвам от град на град, от село на село: може пък и да продам нещичко, знае ли се?! Ще ги давам с отстъпки от цената, с автографи, с какво ли не, само и само да продам някоя и друга книга. Та да започна да си погасявам дълга към спонсора, който успях толкова силно да разочаровам. Бях решил през това лято да свърша доста неща (имам предвид писане), но всичките ми намерения явно ще отидат по дяволите: как човек да пише като е така неспокоен, след като има толкова грижи, след като е притиснат от най-враждебни обстоятелства, опитващи се да го смажат под тежестта си?!

Не зная защо написах този текст. Може би за да "рева" и да се "жалвам", не знам, просто ми е тежко в този момент и се чувствам в безпътица. Всичко отива към това да зарежа всичко - блог, писане, книги - и да почна да си гледам здравето, щото вече не издържам. Да се предам, да постъпя като мнозинството. Щото у нас явно оня, който нещо прави, неизбежно става трън в очите на заспалото мнозинство, което намира начини да му отмъсти. Изобретателни са в туй отношение нашенци, спор няма. Способни са да те прецакат по всякакви начини.

И се питам само това: какво, толкова ли са щастливи такива след като даже и несъзнавано правят всичко за да тровят живота на други хора?! Които даже и не са виждали, които не познават лично. Докъде сме стигнали само, а? Как ли спят такива хора, ето това не мога да си го представя? Имат ли съвест, не знам, но ми се чини, че има нещо противоестествено в това.

Може би бъркам, както обикновено? Кажете вие как мислите, да споделим мнения, а? Какво ще речете?

Защо Бойко Борисов се държи надменно като генсека, когото навремето охраняваше?

Както си му е в реда на нещата, тия дни се появиха и "блогъри", безцеремонно подмазващи се на Б.Борисов и прославящи гения му; такива журналисти отдавна си имахме (примерно Бареков), но блогъри си нямахме; но ето че сега, след като бат им Бойко взе властта, някои побързаха да се присламчат, та белким и към тях се отърколи някоя троха от трапезата.

Някоя си Димитрана Александрова е написала прочувствено есе в подкрепа на гения на бат й Бойко, публикувано в "Градски вестник" под заглавието Номерът на каратиста. Туй, че авторът е жена дава допълнителен привкус на писанието й: не е нормално да си българска жена в тия знаменателни времена и дълбоко-сърдечно да не си пристрастена към титана на българската демокрация, който, както и да го погледнем, си е пич и мъжкар даже до корена на космите си. Та ето какво между другото е написала тая така възторжена в подлизурството си към Б.Борисов жена:

Бойко Борисов има направо животински инстинкт за хора и политика. Точно той, а не социологическите прогнози, го накара да изкуцука за две седмици половин България и да убеди избирателите, че трябва да му дадат властта - само на него, защото в България "коалиция" е мръсна дума. "Синята коалция" и РЗС има защо да плачат. Сините с хвалипръцковщината си, че ГЕРБ няма да може без тях, и РЗС като анти-ГЕРБ проект се провалиха. Но след като дадоха достатъчно сила на Бойко Борисов да бие всички. Нищо лично, просто хватка от каратето - използваш устрема на противника, за да го победиш.

Вижда се, че тая дама разбира и от карете, като изглежда надеждата й е с такива писания да привлече вниманието на титана, та белким я настани във ведомството по спорта. Толкоз за старанията й, за мен беше прекалено замечателен фактът да срещна "блогър", пишещ такива ласкави думи за Бойко Борисов.

Някакъв коментатор обаче, зовящ се "димитранчо", е написал там съвсем уместна и твърде проницателна реплика, което ме освобождава от необходимостта и аз специално да отговарям на авторката Димитрана; щото тя все пак е дама, а пък по моя обичай като отговоря някому, той почва да се чувства като маче (коте), бито в дирек (греда); (Това беше малка шегичка!):

Сините имат "смешни" 15 депутата защото голяма част от симпатизантите им - като мен - гласуваха в последния момент за ГЕРБ - заради заплахата на ББ, че ако няма мнозинство, отива на нови избори. Така че аз, зомбиран от ББ, гласувах за него, въпреки убеждението ми, че по-добре е Синята коалиция да получи по-голяма подкрепа - за да направи здрава коалиция с ГЕРБ.

Не съм очаквал обаче, че ББ ще отхвърли съпартийците си от ЕНП, ще отхвърли вота на онези хиляди, гласували за СК, и ще се държи надменно като генсека, когото навремето охраняваше. Тук не става въпрос за постове, става въпрос наистина за стабилна и предвидима коалиция. Сега наистина по някои въпроси, както вече се случи, ГЕРБ ще разчита на гласове отляво и от ДПС, което силно ще намали подкрепата на гласувалите за него.

В крайна сметка едноличното правителство ще бъде хитро и в удобния момент бламирано от всички и ББ ще падне до една година, като на новите избори ГЕРБ ще има най-много 20 процента, а СК и РЗС ще увеличат своите. Тогава вече ще има коалиция, но защо, защо да се губи тази важна година?!

Заради едното его? Или заради нещо друго, за което е необходима "вся власть"?

Президентът Гоце Първанов бил освиркан в Карлово, граждани му искат оставката

Препечатка от PlovdivMedia: Първаноглу ефенди, викаха атакисти на президента

Близо 60 привърженици на “Атака” посрещнаха в Карлово държавния глава Георги Първанов с викове “Първаноглу ефенди”, “Турски президент” и “Оставка”. Това стана минути преди началото на тържествената заря-митинг по случай 172-рата годишнина от рождението на Васил Левски.

Кордон от полицаи прегради пътя на атакистите, които бяха решили да последват държавния глава при обиколката му из центъра на града. Още при пристигането му в Карлово стана ясно, че Георги Първанов няма да държи слово пред паметника на Апостола на свободата на площад “Васил Левски”.

“Г-н Първанов е решил да не прави никакви изявления. А само да уважи с присъствието си тържествения митинг-заря”, обявиха от пресслужбата на президентството.

Близо час преди тържествената заря площад “Васил Левски” се напълни с карловци и гости, включили се в националния поход от Плевен до града на Апостола, както и симпатизанти на “Атака” и на българския национален съюз “Гвардия”./Труд

Бойците и корифеите на "философския фронт" в Пловдив преди и след 1989 г.

В коментар към статията Един вълнуващ епизод от моята младост някакъв човек, нарекъл се Brave, написа следното:

За мое лично съжаление през всичките ми години на студентстване нито веднъж не чух да се споменава "пловдивската група философи" (което поне малко да погъделичка местния ми патриотизъм :) )Ето защо смятам, че е редно да посветите един текст на тези хора. Да не говорим, че ПУ тогава нямаше кой знае какво реноме и беше известен като "учителския институт". Допускам, че както в повечето случаи и тук е имало насилствен провинциализъм, затова ми е интересно да науча повече от човек, който е бил в тези среди тогава. Знам, че по-късно нещата се промениха. През 1997 като студент по политология в ПУ философия ми преподаваше Любен Сивилов, което за мен беше изключително приятна изненада.

Благодаря за въпроса! Аз все още се надявам някой от присъствалите на съвещанието във Варна философи да попадне на този текст и да напише своето възприятие, та да може да се сравни моя спомен с неговия. На Вас вероятно написаното от мен ви звучи като "художествена фантастика", но искам да Ви уверя, че нищо не съм си измислил или притурил. Разбира се, възможно е други, присъствали на същото съвещание, да са го видели по съвсем различен начин, т.е. драматизма, за който Вие пишете, да е минал встрани от полезрението им. Хубаво е това, че не възпримаме нещата по един и същ начин, противното обаче е същински кошмар.

А сега за т.н. "пловдивска група философи". Ще Ви кажа някои неща, връщайки се в моя спомен, както и в някои преживелици, но за съжаление сега не мога да бъда обстоятелствен. Аз започнах работа в ПУ в 1985 година, когато наистина постепенно ледовете бяха почнали да се топят, но в Пловдив това топене хич не се усещаше. Наистина ПУ беше затънал тогава в един тотален провинциализъм, и доколкото това е било така ще го разберете като Ви запозная сега с някои от личностите, които олицетворяваха тогава пловдивската "философия".

Не съм сигурен, но ми се струва, че повечето от тях вече няма как да не са покойници, а нали знаете, за мъртвите - или добро, или нищо. Но ще кажа все пак нещичко, в което ще може да се почувства известен незлоблив сарказъм и една ирония - та белким мъртвите ми простят. В интерес на истината обаче не зная кои точно от тях са покойници, кои са живи; нищо чудно всички да са живи, което напълно ще ме извини че съм дръзнал да напиша какво зная за тях. Възможно е някои от тях да са безсмъртни и да ме надживеят. От друга страна хубаво е да бъде написано нещо за тия хора, защото иначе споменът за тях може съвсем да се заличи.

Преди да постъпя в ПУ в него е имало един "професор по философия", по-скоро партиен администратор в нáуката, който е бил и ректор; но малко преди аз да пристигна вече беше се преместил на друга работа, пак, разбира се, ръководна (станал бе директор на АОНСУ-филиал Пловдив). Той се наричаше Драгомир Поборников, като аз лично не зная друг случай, в който името по-точно да изразява и да въплъщава характера и същината на самата личност. Професорът към нáуката и още по-малко пък към философията, изглежда, не е имал и не е могъл да има никакво отношение, той си е бил просто един партиен бюрократ. Проф.Поборников беше едър, да не каже дебел човек, любител на пържолите, на мекия хлебец и на хубавото вино - както и подобава за един образцов марксически "философ"-материалист...

За което говори и единствената му публикация, една брошурка, наречена "За връзкарството" (не се шегувам, точно такава е темата на единствената му "книга"!), с която човекът е могъл да скалъпи една партийно-административна професура. А иначе като човек, твърдят, е бил "пич", добряк, стига, разбира се, да не му размътиш водите. По негово време катедрата по "Марксизъм" в ПУ е била наричана "царската катедра", по негово време е успял да уреди по-изявените партийци от катедрата с ведомствени апартаменти, за което те са му и ще му бъдат признателни цял живот. Когато аз пристигнах в катедрата, за него се разправяха разни митове, един от друг по-невероятни, примерно за това как си похърквал на заседание, как щипвал младите асистентки по задника и пр. Моя милост има от тази особа само едно по-близко впечатление, за коет