Пресконференция на Синята коалиция (06.07.2009) from dsb media on Vimeo.
Кратко представяне на моите книги:
►Универсумът на свободата ►Еротика и свобода ►Изкуството да се живее ►Изворите на живота ►Тайнството на живота ►Изкуството на мисълта ►Животът на душата ►Лаборатория по философия ►Страстите и бесовете български ►Преследване на времето ►Българската душа и съдба ►Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България
07 юли 2009, вторник
Идеално-чисти варианти в политиката и историята няма, но въпреки това все пак си пробива път една наистина висша рационалност
Получих тия дни следния коментар, съдържащ въпрос към мен:Г-н Грънчаров, сега се радваме на резултатите, които от практическа гледна точка са добри за нас, но за мен Синята коалиция, която подкрепих, се представи слабо. Това е по-нисък резултат и от 2005 г. Това ме терзае. Имам чувството, че след още 4 години, ако продължава така съвсем ще се загубим - и тогава ще чакаме някакви чудеса, за да не са БСП или ДПС на власт. Защото ГЕРБ може да си е съвсем временно явление....
Чудя се как става така, че сините непрекъснато губят избиратели докато при БСП са на вълни, а на ДПС са твърдо нагоре... В крайна сметка оценявам управлението на ОДС като много по-силно от сегашното, макар и с доста забележки!? Как е възможно доверието в БСП да се завръща след мине не мине един мандат, а ние, като брой гласове, само надолу? Как си обяснявате всичко това?
Поздрави: Младен
Отговарям на Младен по следния начин:
Наистина има такава низходяща тенденция в броя избиратели, подкрепящи автентичната, традиционна и доказана на дело десница (в лицето на СДС и ДСБ), но тя, според мен, може да се обясни ситуационно, в зависимост от конкретните ситуации. Например в 2001 година царското движение със своята "надпартийност" изсмука много гласове както от десницата, така и левицата, сега ГЕРБ пък отне много потенциално десни гласове, или, по-точно казано, гласовете на много потенциални десни избиратели. Левицата също доста пострада в последните години, нейни гласове бяха отмъкнати от "Атака" и други псевдо-националистически формации. Нормално функциониращата двуполюсна и двупартийна демокрация у нас беше "надмогната" след идването на Симеон, това има крайно негативни последици, а пък ситуацията в последните години ферментира така, че ето сега имаме доста интересна разстановка на силите, която тепърва анализаторите ще трябва да осмислят и тълкуват.
Примерно, ако ГЕРБ със своите близо 40% наистина е мобилизирала и привлякла гласовете на потенциално десни избиратели, а Синята коалиция - своите 7%, ако янеяневото движение също е успяло да завладее 4% потенциално (но неосъзнато) десни избиратели, то излиза, че десницата, макар и разпръсната в няколко формации, все пак има значително мнозинство и превес над левицата. Няколко процента бяха взети и от НДСВ и ЛИДЕР, избирателите на които пак едва ли могат да бъдат определени като леви. Ето че в този момент имаме една преобладаващо дясна вълна, която закономерно доведе до установяване и на дясно-центристко управление в близките 4 години.В тия 4 години, това поне е сигурно, избирателният корпус на десните сили ще се преразпредели, и по мое предвиждане около формацията на Синята коалиция (която ще покаже капацитета си в годините на управление) ще почнат да се преливат и оттичат все повече и повече избиратели. Ето при това управление различните формации, успели да привлекат на своя страна десни избиратели, ще се конкурират помежду си, и в крайна сметка ще настъпи преразпределение на силите, и то по посока на Синята коалиция, разполагаща със солиден личностен и експертен потенциал. Това, че тя се представи недостатъчно добре на тия избори, е факт, но той е обясним с това, че ГЕРБ успя около себе си да формира една вълна, не по-малко мощна от царското движение в 2001 г. В такива условия 7-те процента на Синята коалиция съвсем не са малко; можеше да бъдат и по-малко в условията на гербовашкия подем.
Не бива на нещата, или на реалността да се гледа винаги през черните очила на песимизма, отчаянието, незадоволството. Винаги има и друг ъгъл на гледане, при който може да се забележат и положителните моменти. Аз лично в тия дни не мога да скрия оптимизма си, макар и да съм доста предпазлив, въпреки че си давам сметка, че на ГЕРБ трябва да дадем шанс да покажат какво могат и какво по-точно и в действителност са - като лидер, като управленски потенциал, като политическа сила и пр.
Не бива предварително и априори да налагаме на гледането си върху реалността на някакви догматични и предвзети стереотипи и предразсъдъци; ясно е, че идеални варианти в политиката и историята няма, но въпреки това в историческия процес си пробива път една рационалност, която не може да бъде спряна по никой начин. Ето на нея следва да се заложи и тя, също така, трябва да бъде подпомогната най-решително от нас, политически ангажираните граждани.
Бойко Борисов символизира "българската мечта"
Ако помислиш малко, ще откриеш, че Бойко Борисов въплъщава "българската мечта" (подобно на американската). За обикновения човек стигнал до върховете.Ние отчаяно се нуждаем от такава мечта, тъй като това, което ни се предлага досега е чурук-дъска. Всеки народ има нужда от своите идоли. Почти всички от сегашните ни Рокфелеровци са продукт на криминален произход и развитие. Да се чудим ли защо народът не позна в енергийния олигарх Ковачки, честния бизнесмен стигнал върховете благодарение на предприемчивия си дух, и таланти?
Чета сега по блогове и форуми. Бойко Борисов бил тъп, необразован, пожарникар...
Първо, да си пожарникар не е обидно. Напротив, хората, които са готови да рискуват живота си да са спасят нечий чужд живот са достойни за уважение (например пожарникарите от 11 септември в Ню Йорк) и притежават особени човешки и личностни качества.
Второ - Бойко Борисов е български генерал. Това е звание, достойно за уважение, което се дава за заслуги, до него стигат единици и за да се получи изисква знания, опит и успешна професионална кариера.
Трето - очевидно не е тъп, след като създаде и разви политическа сила, спечелила безапелационно изборите днес.
Като гледам как последователно и упорито работи за да стигне дотук, почти съм уверен, че няма да пропилее постигнатото с простотии, които авансово се опитват да му припишат политическите конкуренти. Много са ми смешни тези, които сега хихикат злорадо и потриват рачички, пишейки шепнешком - "Сега ще видите вие, хак да ви е като го избрахте..." и подобни.
(Автор: boyanov)
Дали ни харесва или не, но победителите вече са факт и нека им дадем шанс да ни изненадат приятно като оправдаят доверието!
БАБО, ДЯДО! АКО НИ ОБИЧАТЕ, НЕ ГЛАСУВАЙТЕ ЗА КОМУНИСТИТЕ!Здравейте,
предполагам, че от всевъзможни групи са ви засипали с призиви да гласувате и съответно после с похвалили за високата активност, както и за успеха на "Дясното".
Нашата група имаше смисъл, защото и на тези избори основният електорат на БСП е бил от възрастовата група на над 60-годишните. Разбира се, голяма част от този най-многоброен контингент в страната или не гласува, или даде гласа си за друга партия, т.е. послуша младите. А младите, особено онези в странство, гласуваха твърдо против тройната коалиция и както днес излезе един материал "Българите в чужбина парираха вота от Турция". Това е най-малкото един сигнал към бивши и настоящи, но и към бъдещите управляващи, че народът може да се пробуди, да се активизира и да наказва. Да се надяваме, че на тази поредна "вълна на недоволство", няма да и бъде отвърнато по разочароващ начин. Да се надяваме, че няма да ни накарат отново да изглеждаме като едно стадо овце! Ако това се случи, поне знаем, че можем да сме единни и да ги сваляме от власт!
И в този контекст, групата ни вече няма защо да съществува и ще бъде "замразена" с надеждата, да не се стига отново до там, пак да я активираме. А сега, въпреки най-вероятно разнородните мнения, за резултатите от тези избори, не ни остава нищо друго освен да мислим позитивно и нека скептиците замълчат за известно време и да не предричат провал предварително! Дали ни харесва, или не, победителите вече са факт и нека им дадем шанс да ни изненадат приятно като оправдаят доверието!
Поздрави и успех във всички начинания. Не забравяйте, че положението на държавата е сума от постиженията на всеки един индивид: от премиера до чистачката в селското училище. Ако всички те си вършат работата както трябва, можем да бъдем спокойни оптимисти.
Благодаря за участието: Евгени
В България, приказна страна на всякакви щуротии и чудеса, нищо ново...
Че сме чудновата, приказна страна, страна на чудесата, се знае. Всичко у нас сякаш е възможно, налице е пълна мистика: ето, народната любов сега въздигна до царствения пиедестал охранителят на царя, а пък самия цар безжалостно беше изритан от властта. На път е да се сбъдне българската мечта: един "прост човек от низините" се издигна сам (дали?) до самия връх на държавата и стана върховен господар в приказната страна, подобно на самия Ивайло Бърдоквата. Нашият Бойко е нашият български Обама, и американците най-сетне стигнахме, ашколсун, бравос на нас самите!Гледах онази вечер ентусиазма на ласкателите на бат ви Бойко и ми стана доста гадничко: тия картинки на "народното ликуване" при изборна победа вече сме ги гледали. Така например народът ни танцува под чалгашарски звуци (и то на песни тъкмо на същия този Веселин Маринов!) и когато Жан Виденов например взе цялата власт; тогава също се виха хора и се пи червено вино. Нищо чудно същите хора, които тогава рипаха от радост, да са скачали и в хората в чест на бойковата победа. Ако не са съвсем същите, поне са от същия тип хора: пак вярват в месии, пак чакат да се развихри поредният "героичен отмъстител на народните страдания", пак се надяват някой да ги оправи, а пък най-много ги вълнува, честно казано, самата властчица със свързаните с нея облаги. Впрочем, забелязахте ли бляскаво светещите очички на открито ликуващите хора от бойковата свита?! То не бяха мазно-ухилени лица, то не беше подлизурство, то не бяха нежно сведени, но обилно светещи очи. Като гледам тая мила родна картинка се питам схваща ли тоя Бойко с какви хора ще си има работа, дава ли се сметка с колко сложна и трудна, а и опасна работа се е захванал?!
Впрочем, за да усетите и навлезете в атмосферата сега, ето ви един показателен пример, пример за психологията на подлизурковците около бат им Бойко; примерът е особено изразителен, става дума за прочутия, за пословичния подмазвач Николай Бареков; тия негови слова трябва да бъдат изписани със златни букви в пантеона на бъдещото управление на Бойко Борисов:
Народът реши. Бойко Борисов ще бъде премиерът. Нацията има нужда от силен лидер. Този път без камъни на шията. Новият премиер е ученик на един друг пръв партиен и държавен ръководител, който знаеше тайната на властта. Разделяй и владей. Може да е за добро. Вече поне знаем със сигурност кой носи отговорността за управлението.
Ний, дето повечко сме преживели, знаем, че това си е най-обикновена българска, нашенска работа, имам предвид радостната суетня около новия властелин на България. Но има доста симптоми и белези, които вече ме карат да си мисля, че от висотата на триумфа Бойко Борисов е на път да се подхлъзне така, че в крайна сметка и тежкото сгромолясване на царя ще му изглежда детско забавление. Примерно, не зная дали забелязахте, но в нощта на победата Б.Б. най-братски се прегърна и се целуна не с кой да е, ами със самия Тошо Тошев (агент Бор). Веднага се яви около него и М.Герджиков, друго едно едно ченге от свитата му. За това как сияеше едно трето, най-известно и "обичано" от Бойко ченге, Божо Димитров, просто не си струва да се говори. Но това са най-обезспокоителни знаци. Този път кукловодите даже не се и крият, не им пука, че хората ще разгадаят загадката прекалено преждевременно. Сякаш са убедили, че народът ни е твърде бавномислещ, т.е. че трябва да минат години, за да осъзнае и най-прости, забележими с око, неща.Един анализатор пише следното, което не бива да бъде отминато без внимание, щото, не да си Боже, нищо чудно този човек да се окаже пророк:
Цивилизованият свят гледа с недоумение и не разбира абсурда на случващото се. Изборните резултати – създадените от БСП уродливи фигури и структури - „размазаха” партията-майка по един безапелационен начин. Създадената ситуация е меко казано взривоопасна! Първият ешалон на БКП от „Позитано” 20 има само един полезен ход – нанасяне на тежък и съкрушителен удар на структурите и лицата, които стоят зад партията на организираната престъпност ГЕРБ.
ГЕРБ е наречена "партия на организираната престъпност" - ами ако се окаже, че е точно така?! Дава ли си сметка какъв таралеж си вкара онзиден в гащите нашият патил и препатил народец?! Аз лично чух тия дни следното разсъждение на един уж "мъдър" и опитен човек:
- Какво като Бойко е мутра? Няма лошо: ний сме мутренска страна и само мутра може да овладее положението в такава мутренска страна. Щото Бойко е тъкмо като тях, и само той може да свие сърмите на престъпниците. Иска се адекватност, разбираш ли? С тях трябва да се действа твърдо. Това само те го умеят, мутрите. Ще има ред, законност и справедливост само когато мутри и ченгета вземат пълната власт.
И други такива софизми редеше сладкодумният ми събеседник и не вдяна ни на едно мое възражение: този филм вече сме го гледали, нищо ново няма в него. Толкова ли сме тъпи, че не съзнаваме и това?! Бандити и приятели на бандити начело на държавата имахме на няколко пъти в най-новата ни история. Да не изброявам, примери бол. Ето, приятелят на братя Галеви, Румен Петков наскоро беше вътрешен министър. Бандит да гони бандитите - как си мислите тая работа?! Искахме да победим мафията като сложихме самата мафия на власт - и какво постигнахме?! Не стана, няма как да стане, разбира се. Ами ако с победата на Бойко пък сме тръгнали по все същия опасен път: окончателно да затвърдим положението, че сме една бондитска страна, страна на бандити, в която народът е способен до безкрайност и най-безропотно да бъде лъган, краден, мамен, унизяван?! Нима тази констатация е абсурдистка, нима не е точно така, нима трябва априори да я изключим?!
Колкото повече мисля върху сложилата се ситуация след изборите, толкова повече охладнява първоначалния ми оптимизъм. Иначе всичко сякаш беше окей, всичко стана според замисъла: Бойко зависи от Костов, няма пълно мнозинство, ще има намордник в лицето на Синята коалиция, която е показала, че е национално отговорна формация. Но въпросителните растат всеки ден, а неувереността пред бъдещето става все по-голяма.
Никой не знае как ще се държи Бойко начело на върховната власт, какъв ефект ще има пълната власт върху иначе доста странната му психика. А още по-голяма загадка е поведението на така пъстрата компания от мераклии за власт, която генералът успя да събере. В този важен момент ние още нямаме никаква увереност какво всъщност представлява ГЕРБ, за какво се борят тия, дали формацията на генерала-пожарникар-бодигард просто не е втори, резервен отбор на мутро-олигархията у нас, който влиза в играта след като първия отбор, този на ченгетата от ДПС-БСП си счупи главата.
Въпросите нарастват главоломно. Тепърва ще им отговаряме, дори имаме това предимство: поведението на новите управляващи съвсем скоро ще покаже какво точно искат и какво точно представляват. Аз на думи и на словесни изхвърляния, на каквито е спец бат ви Бойко, не вярвам. Вярвам само на постъпките, на делата. Според това какво прави, само от действията ще си проличи какъв е и колко струва. Дано лошите ми очаквания бъдат опровергани, но се съмнявам.
Имам все още най-плаха надеждица, че станалото ще е за добро. Но за да е наистина за добро, ще трябва да се води люта битка, в която ние, гражданите, трябва да упражняваме постоянен натиск върху новите властници. За да ни имат респекта. Ако народецът ни пак веднага след изборите заспи, злоупотребите и на тази власт ще бъдат страшни. Всяка власт се самозабравя при похъркващ непробудно народ.
А иначе Бойко има доста варианти, може да лавира, предстоят интересни дни. При неговата извратливост ни чакат всякакви и то великолепни шоута: "Биг брадър" ряпа да яде, ето сега вече в държавата си устроихме невероятно забавно шоу, при това със съвсем истински "Биг брадър"! Ето, Бойко може да се прегърне, да речем, с Яне, с формацията на бандита Алексей Петров, и тогава нещата ще си отидат на мястото, пъзелът ще се поподреди. Може да се съюзи с Костов и Синята коалиция, тогава вариантът е съвсем друг, такава една стъпка ще покаже, че нищо чудно Бойко пък наистина да е "автентичен десен", при това с искрена загриженост за страната. Ето, че още от първите му стъпки ще можем да разберем каква е същинската тенденция на новата власт. Ако Бойко се скара и с Костов, и с Яне, а се прегърне със Сидерова, това пак нещо значи, нали?
Но едно поне е сигурното: ще имаме най-вдъхновяващи шоута, сеири и крайно забавни спектакли в близките дни! Ако друго нямаме, поне зрелища у нас колкото щеш. Бойко е най-успешен шоумен, подобно на Славча Трифонова и бай ви Вучкова. Точно такъв се добра до пълната власт - да видим какво ще излезе от този най-нов български експеримент. От чудатите ни експерименти досега - с други бандити на власт, с комунистите, с Доган, с Царя и прочие - видяхме какво излезе. Сега ще разберем какво ще излезе от най-новия ни и не по-малко чудат експеримент: Бойко Борисов - премиер! Дали ще е за добро или скоро ще почнем да съжаляваме за сторената глупост ще се разбере съвсем скоро...
06 юли 2009, понеделник
Политиците, особено пък триумфаторите в политиката, имат нужда от непрекъснат и най-строг контрол от страна на гражданите
“Можеш да лъжеш цял народ за известно време, можеш да лъжеш част от народа вечно, но не можеш да лъжеш цял народ вечно”. Не помня кой го беше казал - но снощи стана ясно, че е абсолютно вярно. И слава богу.Потвърди се още веднъж и фактът, че когато се ядосаме, можем да бъдем адекватни на ситуацията. И на отговорността си.
Дотук добре. Дори (поне за мен) неочаквано добре. Мечтаех си да стане нещо такова, но не ми се вярваше.
Е, създадоха се достатъчно добри условия въпросът с боклука (политическия, не софийския) да бъде решен в обозримо бъдеще. Сега остават две неща.
Първо, да събудим и тази част от народа, която разни мераклии явно си представят, че ще лъжат вечно.
И второ - да покажем, всички заедно и всеки един поотделно, че можем да бъдем адекватни и отговорни НЕ САМО когато сме ядосани.
Или, накратко казано: да покажем, че се превръщаме от поданици в граждани. Иначе датата 5 юли 2009 г. може да остане само поредният спорадичен опит за завой към истинска демокрация.
Политиците имат нужда не само от начален тласък, а и от непрекъснат и строг контрол. През целия им мандат. Поне нашите родни такива - със сигурност.
Искам да кажа, че с тези изборни резултати още не сме си свършили работата. Само сме я започнали.
(Автор: Зелен Бетон, текстът е взаимстван от блога на И.Бедров.)
Новият триумфатор на България
(Психологически портрет на Б.Борисов)Оказа се, че дългоочакваното се случи: партията на Б.Борисов участва в парламентарни избори и се представи наистина триумфално. Никой не вярваше да се постигне точно този резултат: та самостоятелно мнозинство нямаше дори царят! Случилото се на 5 юли е блестящ пример за това как упоритата медийна обработка на населението твори политическото битие. И ражда нови, доста пищни форми на съзнание.
Отдавна се каня да напиша нещо като психологически портрет на Б.Борисов, ама все отлагам. Не че не съм си изразявал отношението към този играч: доста съм писал за своето възприятие на народностния феномен, свързан с него. Факт е, че бившият бодигард на Т.Живков и на Симеон е едновременно и звезда на родния небосклон, и същинско чудо на природата. А това няма как да не е обусловено от някакви негови “забележителни особености”. Особености на личността му, на излъчването му, на поведението му. И на съзнанието и на мисленето му.
Факт е, че той е доста неопитен и често прави гафове. Казва едно, прави друго. Днес казва едно, утре казва обратното. Това говори за политическа неопитност и незрялост. Често се изхвърля и се перчи. Високомерен е и има авторитарни склонности. Но това явно импонира на преживелия толкова унижения народец, който проецира собствените си разочарования върху така бляскавата неудържима кариера на своя любимец.
Бойко Борисов знае как да дразни по-нисшите чувства у човека от низините: та наскоро и той е бил там и като него. Е, въртял се е все около силните, ама знае какво е унижения. Опитва се да бъде “широко скроен”, нищо че на моменти показва идеологическа надъханост и пристрастност. Но е и способен да се променя, да внася корекции в поведението си. Пример: в началото люто мразеше Костов и не криеше омразата си; постоянно го наричаше "болшевик" и как ли не. Но в един момент има силата да признае грешката си и се извини.
Разбра, че ако искаш да си десен политик, трябва да имаш достойнството да признаеш заслугите на десните реформатори на България, сред които г-н Костов заема най-видно място. Само така, чрез джентълменско партньорство на ГЕРБ със Синята коалиция Бойко Борисов може да се впише в традицията на дясното политическо движение у нас, което, както и да го погледнем, промени из основи България и я направи достойна да е член на ЕС.
И ето, сега Б.Борисов има историческия шанс да заработи в синхрон със Синята коалиция и с Иван Костов - за доброто на България, за превръщането и в достоен и силен партньор на великите нации, съставящи Европейския съюз. Тежката кризисна ситуация налага това пълно единодействие, понеже сините имат ценен опит в управлението на държавата в подобна ситуация и измъкването й от кризата. Костов е показал и доказал уменията си и принципната си дясна политика не на думи, а на дело. Пазарните реформи, приватизацията и ред други десни мероприятия бяха направени тъкмо от кабинета на Костов. Сега обаче обстановката налага реформите да бъдат довършени и да се проведат ред жизнено-необходими реформаторски действия, които да намалят ефектите от кризата и да очистят имиджа на страната, сериозно опетнен от антиевропейската политика на досегашните управляващи.Непредсказуеми са пътищата на капризната история, която често поставя съзнанието ни в най-невероятни капани. Ето, станало е преди години така, че когато доходният застрахователно-изнудвачески бизнес на бъдещата звезда Б.Б. е пресечен от правителството на СДС, именно тогава на Б.Б. му се е наложило да се принизи и да стане бодигард на бай Тодаря. Не на кой да е, на Т.Живков, ама бодигард: това, по мое мнение, е причина да се натрупа много жажда за мъст у амбициозна личност като него. Такива бяха времената: всеки се опитваше с разни гешефти да натрупа я състоянийце, я да се приближи до управляващите (пак начин за лесни доходи), я поне слава и имидж да натрупа.
Б.Борисов е известно време бодигард на Т.Живков – и тогава едва ли някой изобщо го е забелязвал! Ето в този период явно се е зарекъл да отмъщава на всички “велики” и да става “народен чиляк”. Хубаво, ама камерите все Т.Живков снимаха, а той оставаше в сянка и я се мерне, я не: оттогава датира влечението на този човек към медиите и към даването на интервюта. Нещо, в което той, безспорно, прекали – когато му се удаде този лелеян така дълго копнеж.
После с царя същата история: безброй унижения на бодигарда, стоящ близо до къпещия се в слава лидер, но нито един лъч внимание лично него не го огрява. Представете си какво народно стълпотворение беше в ония години около “месията”, около “царя-страдалец” и “спасителят”. Вълни от народна любов се удряха в немощното тяло на монарха, а неговият бодигард е стоял встрани, дебнейки като обикновен пазвантин нещо да не се случи на господаря му. Това са същински танталови мъки, и точно този момент трябва да се изведе като извор на колосалната амбиция на героя на този очерк.
Царят взе властта и за благодарност към верния си бодигард го произведе в генерал и го тури за секретар на МВР. Голяма крачка към възхода, но пак унижения: над него имаше един доста безличен министър, все пак му беше началник, на който трябваше да козирува. А нашият герой, явно, е искал много повече. Да козируваш на царя (той, ако си спомняте, все така величаеше Симеона, нищо че и двамата се бяха клели в републиканска конституция!) е едно, ама да козируваш на някакъв безличен министър (”чиновник” значи тази дума!), и при това да имаш ясното съзнание, че ти си героят, че тебе трябва да козируват, е страшно мъчение и издевателство над психиката на самолюбивия Б.Борисов.
Но пък, знаете, той изнамери начин да си отмъсти: когато ята възторжени репортерки се юрнаха към нашия герой, той успя в крайна сметка благодарение на тях – и на “мъжкото си очарование, естествено! – да направи така, че в един момент всички забравиха за министъра, а само името на Бойко Борисов беше на всички на устата. И се почнаха грандиозни медийни подвизи, и много безмислен труд изнесе мощният главен секретар: “Аз ги ловя, те ги пускат!”, става дума за престъпниците де, все негови бивши колеги! Но в крайна сметка той успя да стане това, за което е мечтал в годините на унижения. Стана звезда, която в един момент засенчи дори царя! Ех, времена, времена!Историята по-нататък вече всички я знаем. Като набра сила, генералът успя да си отмъсти на всички свои мъчители. И особено на последния си господар: Симеон. Комунизмът-социализмът пък сигурно е намразил (и БСП особено като негово въплъщение) тъкмо заради униженията, които е приживял около Т.Живков. Представете си: Б.Борисов е бил най-редови член на БКП, а пък Т.Живков се е къпел в лъчите на славата дълги години като “генерален секретар”. Той беше божество, а всички ние – нищожества. После бат Бойко пък се приближи до божеството, ама в най-унизителна позиция: стана му платен пазвантин. Сигурно много го е мразил тогава, но му е и прощавал, щото вече и Т.Живков беше като него “онеправдан”.
Така нашият герой е разбрал, че всяка земна слава е временна, и че от всеки възход спешно трябва да се черпят дивиденти. Е, накрая вече като генерал, и Б.Б. стана “генерален секретар”, ама на МВР. Над него бяха сума ти хора. И то все от червените, които царят бавно възкачи към властта – как да не намразиш тази червена напаст?! И ето, че Б.Борисов лека-полека е намразил и социализма, и лявото, и БСП даже. Аз тук намирам корена на претенцията на Б.Б. че е десен. Може пък и да е, знае ли човек. Може, ама не му личи много. Сега дойде решаващия момент да покаже какво е. Или ще се провали с гръм и трясък, или може да влезе дори с добро в българската история. Ще видим. Да му пожелаем да издържи и да устои на съблазните на властта: всяка власт развращава. Иска се силна личност, която може да устои. Ще видим и сега доколко наистина силна е личността на народния кумир от тия дни.
И ето че сега съдбата най-коварно си поигра с нашия герой: вълната на народните очаквания за промяна го отнесе чак на самия връх. От снощи Б.Борисов вече легитимен властелин на България. Той вече е най-щастливият човек - съвсем човешко качество е тази суетност, която му е така присъща. Ако успее обаче да осъзнае, че властта е преди всичко най-тежка отговорност, може и да направи нещо добро за България. Ако обаче се подведе и се задоволи с външния блясък и сладостите на властта - а той обича да командва и да получава почести! - може за най-кратко време да се провали с такъв гръм и трясък, че даже пълното сгромолясване на Симеон ще ни се стори че е достойно оттегляне. Снощи, давайки интервютата си, ми се стори, че е разбрал това, което е негов плюс. Нищо чудно Б.Борисов да се измени пред очите ни в най-положителна светлина. Ще видим.
Какво ще е бъдещето на този герой ли? Е, и той, да признаем, си беше един фукльо като Сидеров, ама изглежда не чак толкоз кух. И той е позьор, ама му иде отвътре да внушава респект у душата на народеца – докато оня е просто смешен комплексар. Явно Б.Б. има по-удовлетворителен сексуален живот от него. Това като психолог бях длъжен да го кажа. И по тази причина, чини ми се, не е толкова опасен като Сидерова. По-удържим е някак си. Няма да прави чак такива явни глупости, за каквито оня копнее. Няма да направи и чак такива поразии. Изглежда и по-великодушен и сякаш не е зъл.Изглежда умее да печели хората, и вероятно ще си намери по-кадърни сътрудници. Вижда ми се, че все пак е от “по-добрите” мутри. Които не са получили наготово куфарче с пари, ами все нещо са правили, та да се издигнат сами. Може и да е трудолюбив, ама не съм много сигурен. Но като спортист явно не го мързи чак толкова. Изглежда деен, дано не е само поза. Нямам сведения да е направил нещо реално и голямо, ама поне твърди, че върши страшно много работа. Което ме кара да си мисля, че не е точно така. В едно обаче съм сигурен: вече не иска да служи на никакви господари.
Та това е: Б.Борисов е, признавам, интересен обект за психологията – личностна и народностна. Не е случайно, че “народът” за сетен път припозна в негово лице своя пореден месия и спасител даже. Дали е само резултат на извънредна харизма или пък зад всичките претенции стои нещо реално може да се съди само по делата. Факт е, че той вече стана най-значим фактор в живота на страната. За добро или за зло – така е. Скоро ще разберем за какво е.
Имам, трябва да призная, известни опасения, че не е за добро. Правя този извод на примера на неговите вдъхновители: бай Тодаря и Симеона. И двамата не свършиха добре, а си отидоха опозорени. Само лицемерите и умствено увредените все още им се възхищават. Но, вижда се, народът ни по принцип продължава да обича месиите. Б.Борисов има шанса да се покаже в целия си блясък съвсем скоро. Или ще си загуби ума и ще започне да се перчи и да произвежда маса грешки, или ще покаже управленски талант. Не зная какво ще се случи, но ще следя развитието му с непресекващ интерес. Ще се радвам сегашните ми съмнения съвсем да не се оправдаят.
Всичко дотук беше подготовка за истинския триумф. Той започна от вчера. Не е лошо, че е така амбициозен: без амбиция нищо не се постига. Ако има и усет към хората и си намери добри сътрудници, може и да постигне нещо. Захванал се е с голяма игра; на моменти се питам дава ли си сметка с какво точно се е захванал и как може да свърши. Процесите сега са динамични. На Симеон му бяха нужни няколко месеца за да стане за резил. За Б.Борисов може и още по-малко да са нужни. Така че всичко ще покаже бъдещето. Съвсем близкото.
05 юли 2009, неделя
Честита победа на десните демократични и проевропейски сили!
Да си честитим, уважаеми читатели и приятели на този блог, победата на демократичната проевропейска десница на тези избори! Тристранната пропутинска и антиевропейска разбойническа коалиция загуби изборите и тия дни ще загуби и властта! Доган минава в опозиция, а пък, да се надяваме, скоро ще стане и посетител на някой затвор - и то задълго.А Дмитрич ще се наложи да си иде в Матушката си, нищо чудно да го турят служител в Газпром - на хубава заплата с перспективи за висока пенсия. Симеон, след като се оля отвсякъде, вече напуска политиката - това лично за мен е един най-радостен и значим резултат от изборите.
ГЕРБ ще състави правителство и ще поеме пълна отговорност за управлението на страната. Това е чист и добър вариант. ГЕРБ трябва да защити претенциите си, и то на дело, практически. Ще чакам да видя с най-голям интерес как ще се представят още с първите си стъпки във властта. Имам някои съмнения спрямо ГЕРБ, писал съм доста за тях, но ще се радвам да бъда опроверган. За доброто на България съм готов да понеса всякакви опровержения на предишни свои оценки. Разбира се, ще бъда строг критик и на това правителство, понеже ако една власт не бъде зорко следена и критикувана от нас, гражданите, тя наминуемо се самозабравя. Това не трябва да бъде допускано - и затова трябва непрекъснато да следим какво ще започнат да правят новите управляващи.
Ами това е, пия една студена бира тази вечер и се чувствам наистина добре - от дълго време не съм преживявал такова задоволство, такова оптимистично състояние на духа. Имам предвид в гражданския, в политическия смисъл на думата. Българският народ днес се показа на висота. Би шута на корумпираното правителство и даде шанс на една нова политическа сила във властта.
Ще видим какво ще излезе от този поврат. Сигурен съм, че по-лошо от това, което преживяхме, не може да бъде. Следователно ни чакат по-добри времена. Ние можем да ги направим истински добри - ако твърдо държим политиците да изпълнят обещанията си.
Великото тайнство на демокрацията
Ранна утрин е. Тишина владее простора. Умиротворителна тишина, която никакъв шум не смущава. Даже птичките не се осмеляват да нарушат тайнството, на което предстои да се извърши днес. Рано е, народът спи. Една обикновена неделна утрин. Хората имат нужда да си починат повече, в неделя стават рано само ранобудници като мен. Но днес е 5 юли. Ден на избор. Съдбовен ден.По училищата току-що са отворили избирателните секции. И цял ден ще чакат избирателите. Общо взето избирателят днес е на особена почит: цялата власт е в него. От него зависи кой ще бъде уполномощен да поеме властта. Кой ще се разпорежда с управлението на общите български дела - по този важен въпрос днес решава избирателят. "Негово величество избирателят" - така днес кандидатите за славата ни зоват. И мило ни гледат право в очите. Ласкаят ни. Искат да ни спечелят. Да завоюват доверието ни. Не е лесна тази работа, масовият български избирател е недоверчив. Нищо че по-голямата част от гласуващите не се нуждаят от особено убеждаване - те си знаят за кой ще гласуват отдавна. Но има и колебаещи се. При демокрацията те решават всичко. Затова и трябва да бъдат съблазнени. За тази цел у нас биват използвани всякакви средства. Не се церемонят. Макар че "грабнеш" един разочарован от всичко "гласоподавател" е доста деликатна работа.
Българската демокрация е млада, и, трябва да признаем, не е прокопсала кой знае колко. Поставена е на колене, издевателстват се над нея, извращават духа и принципите й. Много се спекулира с нея, опитаха даже думата да опошлят. Днес за мнозина у нас думата "демокрация" е лоша дума, е синоним на нещо нечестно и арогантно. Да го е страх човек да се нарече демократ. Думата демократ едва ли не вече е ругателна, обидна дума. Понеже много безскрупулни лъжци, демагози, амбулантни спекуланти, откровени мошеници се представяха за такива. И продължават да правят всичко за да опошлят самата дума, а също и да отвратят хората от демокрацията. Постигнаха го: днес от 40 до 60% от българите не гласуват. Което значи, че се отвратени от демокрацията. А дават ли си сметка какво означава това?
Отвратеният от демокрацията всъщност се е отвратил от свободата. Той не толкова на демокрацията не вярва, колкото от свободата си се е отказал. Неразбиращите свободата са способни да намразят самата демокрация. Обичащият свободата цени високо и демокрацията. Понеже демокрацията е политическата ("социалната") форма на съществуване на свободата. Демокрация и свобода са две думи за обозначаване на едно и също нещо. Един и същи дух владее и свободата, и демокрацията. Има ли демокрация, има и свобода, без свобода няма и демокрация. Едното без другото не може. Те са две страни на една и съща монета.Ние, българите, живяхме десетилетия без свобода и без демокрация. Комунизмът се постара да приучи българина да живее без свобода и да е недоверчив към демокрацията. Тя беше наречена "буржоазна отживелица", така бяха учени българите цели десетилетия. "Истинската свобода" било не друго, а пълната липса на свобода; диктатурата било "истинска свобода". А "свободата е робство", така беше устроен оруеловият свят на комунизма, в който ни се наложи да живеем. Някои го възненавидяха до дъното на душата и сърцето си - така се случи с мен. Други го обикнаха и жалят за него. Разни хора, разни идеали. За българите това особено силно важи.
Вчера бях на един митинг-концерт. Ей-така, отидох, за мой срам, признавам си го, отидох за да видя... Азиса! И Софи Маринова! Отидох всъщност за да видя с очите си какви са копнежите на народната душа. И там един човек с голяма уста крещеше: "Искаме промяна! Двадесет години стигат!". А младежта ръкопляскаше. Дават ли си младите сметка какво означава означава това "20 години стигат!"?
Има среди у нас, за които демокрацията е крайно ненавистна. Мразят я до дъното на душата си. Ако "международното положение" беше друго, ако Америка не беше толкова мощен страж на свободата, ако съществуваше СССР, за една нощ щяха да й видят сметката на демокрацията - и щяха без замисляне да изколят демократите. Тия това вече са го правили: в нощта на 9 срещу 10-ти септември са правили точно това: клали са демократи. А сега в безсилие само проклинат Америка и Европейския съюз, че не им позволяват да се развихрят с ножовете. Ние всъщност имаме нещо като демокрация благодарение на натиска и закрилата на Америка и Европа. Иначе отдавна да се бяхме опутинизирали - както дълбоко в сърцето си иска президентът Гоце Първанов. От комунист демократ не става. Кръвта вода не става...И ето, в прохладния утринен въздух, който нахлува през отворения прозорец на стаята ми, освен уханията на лятото, се носи и мириса на свобода, аромата на демокрация, за който са така жадни моите ноздри. Същинско тайнство е свободата и неотделимата от нея демокрация. Разпръснати са днес във въздуха някакви доловими само със сърцето трепети: ти решаваш всичко, бъди на ниво, не се излагай, от теб зависи бъдещето, ти си господарят! Да бъдеш законодател и господар на собствения си живот и на своето бъдеще - ето този е вътрешния смисъл на осъществяващото се пред очите ни велико тайнство. Великото тайнство на демокрацията.
За свободата на България са умирали толкова много личности от неизмерим мащаб: Левски, Ботев, Стамболов... Днес ние заради тяхната саможертва имаме свобода - имаме, но какво правим с нея?! Да се ползваш от свободата си, да жънеш плодовете й - този шанс ти дава демокрацията. Да се откажеш от нея означава да приемеш, че нищо особено не искаш от живота - и си готов да живееш с това, което ще ти подхвърли като милостиня състрадателният социум. И, по-скоро, господаря, диктатора, "силната ръка", държавата, на който такива предпочитат да са бездушни роби.
Трудно е да се изрази с думи не друго, а духа на демокрацията. Тя има своите недостатъци, тя не е съвършена, тя понякога не работи както би ни се искало, но по-добро от нея нямаме. Просто не съществува, не е било изобретено. И едва ли ще се изобрети тепърва. Искаше ми се да напиша няколко думи, с които да изразя възхищението си от нея, ала не успях. Исках да напиша възхвала на демокрацията, ала можах само да загатна за нейната сила и значимост - за живота и бъдещето ни.
Великите тайнства в живота ни се познават по това, че са неподатливи за изразяване с думи. Те се чувстват само със сърцето. Самият живот за човека е тайнство от този порядък. Свободата ни - също. Демокрацията, ако се разбере в истинския й смисъл, с право може да бъде поставена на почетно място в този списък. След това идат щастието, просперитета, достойнството. Тя в някакъв смисъл е техен извор и основа. Демокрацията е универсална форма на съществуване на нашата човечност. Подобна на свободата. Без демокрация няма свобода - и обратно. Ето защо заради тях си заслужава и да се умре. За какво ни е животът без свобода?!
Ето, в тишината на настъпващия днешен ден аз долових този трепет, който се опитах да ви предам със слабите си думи. Същинско тайнство е това, което ще се извърши днес, когато толкова много българи ще отидат да гласуват. Българският народ бавно привиква към демокрацията, овладява се все пак от нейния дух, от истината, вложена в нея. Когато гледам как усмихнати млади хора отиват да гласуват, силно се вълнувам; когато гледам как куцукащи старци и бабички с тояжката вървят за да упражнят своя вот, от вълнение даже ми се плаче.Защото всички гласуващи са разбрали онова, от което зависи всичко останало: твоята съдба зависи от теб самия, не от някой друг! Защото си осъзнал, че искаш да бъдеш свободен - и няма никога да се откажеш от свободата си. На никаква цена и по никой начин. Само такъв човек е достоен за живота. А другото не е живот, не заслужава това име...
04 юли 2009, събота
Ценностният вакуум в душите на младите – и не само на младите
Ще продължа разсъждението си за ценностната ситуация, в която пребиваваме. И за начина, по който индивидуалните съзнания би могло да се приобщят към една вековна традиция на общочовешки, на универсални, на абсолютните ценности на живота и т.н. Ценности, които човечеството е постигнало, но от които бяхме откъснати в резултат на половинвековната жестока, брутална инвазия на комунизма, в резултат на толкова бруталната комунистическа агресия спрямо личността. Комунизмът в корена си е несъвместим с традиционните ценности на човечеството, първа сред които е безценната и незаменима с нищо друго човешка личност.Като се опитвам всеки ден да разговарям най-искрено и честно с младите хора открих в края на краищата следното: тяхното съзнание наистина показва и издава крещяща липса даже на един най-минимален усет към тия неща. Младите сякаш са оставени на произвола, по-скоро на този обезсмислящ всичко ценностен вакуум, на тази ценностна празнота: обществото не им е дало нищо в това отношение. Не може млад човек, напълно сам, да изобрети от нищото своите ценности: огромна е ролята тук на родителите; ценностите се предават от поколение на поколение. Тия неща не стават ей-така, от главата си или дори от пръстите си да ги изсмучеш, да ги откриеш, да ги формулираш и т.н. Съзнанията на много генерации са работили за да се оформи една такава култура на нравствени ценности, една нравствено-духовна традиция, към която можем и трябва да бъдем причастни. Но в момента не сме намерили подходящ начин да приобщим съзнанията си към нея.
Ето и днес, разговаряйки с млади хора, стана дума за това: в нашето образование дали има един такъв ценностен момент и аспект? Образованието у нас е настроено така, че да ни дава знания, акцентът, ударението е се слага върху знанията: младите да станат знаещи личности, да бъдат информирани, да имат по-знания.
Да, обаче това е съвсем недостатъчно. Особено що се отнася до хуманитарните науки или учебни дисциплини като история, философия, литература и т.н., доколкото ги има. Те първо са много малко, но също се преподават съвсем неподходящо: преподаването им се движи в невярна посока. Хуманитарните “науки” са превърнати в едно обезличностено позитивно изложение на някакви знания; всичко там трябва просто да се знае, а пък личностният момент, ценностният момент, субективният момент – т.е. какъв смисъл ти лично намираш в случилото се, в описваното, в представяното събитие или в някакви фактически обстоятелства, което именно е и същинското, най-важното за формиране на човешки и личностни реакции, човешко отношение, човешка култура, нравственост! – точно това изцяло липсва в нашето училище.
Аз обичам да им давам някакви примери; да речем, по история, учат за някакви събития от миналото. Та им викам: добре де, питат ли ви лично вие как го усещате това нещо, как го чувствате, как го преживявате?! Примерно за тези събития, да речем, след 1944 година, примерно когато учите за т.н. “народен съд”. Тогава хиляди хора са били осъдени на смърт, мнозина пък първо са били убити, а после са били съдени. А пък други хора са били изманипулирани и са били водени пред съдилищата да крещят и да искат смърт за “предателите” и пр. Понеже имали “грехове”, да речем, за това, че сме били в съюз с Германия, че са гласували в парламента така или иначе, и пр. Имали вина, за която трябвало да платят непременно със смърт.Убит е примерно един български учен от европейски и световен мащаб, проф.Богдан Филов, който също е бил и министър-председател за известно време. Най-висшата ценност е животът – и личността, която живее – разбирате ли, няма по-висши ценности и съображения от него?! Тогава, когато са убили като кучета министрите и парламентаристите на Царство България, и са хвърлили телата им в една яма от самолетна бомба до Централните гробища, в това число и проф.Филов, и регентите, брат на Царя и пр., започват съвсем да не действат тия ценности.
И ето, от учениците и сега се иска просто да знаят, примерно, да приемем, да знаят самия факт, че така е станало, нищо повече. Е, и да могат да дадат някаква оценка, но която непременно намират в самия учебник: там пише, казват ми учениците, това, което ние трябва да имаме като оценка за случилото се, то било “правилно” или “неправилно” и пр.
Но самата личност, ти самият да го почувстваш, и то все едно че си непосредствен участник в събитието, това съвсем го няма и не се иска. Представи си, казвам на учениците си, че лично ти си там, на площада, представи си, че са те накарали да идеш, да крещиш “Убийци!”, “Смърт!”, “Убийци!”, “Смърт!” за т.н. “фашистки главорези” и пр. А огромната част от тия хора са били обвинени съвсем несправедливо, просто е трябвало да им бъде отмъстено от “народната власт”, просто е трябвало да бъдат избити, щото принадлежат към държавния елит на Царство България. Значи тогава убиват хора и личности за едното нищо, а пък тези хора са си изпълнявали дълга към държавата, така, както те са го разбирали; това са министри, това са депутати и пр., избрани от народа и според съвестта си да решават съдбата на България. Просто в тия фарсови “съдебни процеси” в 1944 г. е бил ликвидиран елита на нацията, интелектуалния, културния, политическия, държавния елит и пр. И с оглед на това са искали да изкоренят и въплъщаваните от него традиции. Тогава нацията ни всъщност все едно е била обезглавена. И прочие оценки трябва да бъдат постигнати от младите хора, но това може да стане по съвсем друг начин, като се ангажира позицията им. А това в нашите училища, за жалост, съвсем или почти не се прави.
,+1923.jpg)
И ето, младите хора ме слушат, а на тях съвсем не им е било предлагано да осмислят и оценяват по този начин нещата. Никой не ги е питал: “А ти лично как го чувстваш, ти самият можеш ли да си представиш как следва да възприемеш случилото се тогава?”. Ами наистина е грозно това, което се е случило след 9-ти септември 1944 година: ето една всеобща и универсална оценка на случилото се тогава, която е нормално да се постави.Обаче за да се стигне до схващането на точния смисъл на случилото се трябва най-свободно да се споделят всякакви оценки: как така ще бъдат убити, как е възможно да бъдат “съдени” в такива фарсови, нагласени “процеси”, никакво правосъдие не е било това?! За да го усетят, им викам на моите ученици: представи си, че не друг, а теб те набедят, че си някакъв “много лош”, че си направил непростими грешки и ти припишат някакъв страшен грях! Нима това, което си направил, е съвсем непростим грях, кое в случая е непростимото?! Ето, има някои неща, убийства и пр., които могат и трябва да бъдат оценени по подобаващ начин, съобразно една скала на ценностите, но подредени, йерархизирани и т.н. Младите ме слушат, пък недоумяват, щото това почти не им се предлага да правят в часовете по история, а то изглежда е най-важното: историята не е суха фактология, а откриване на човешко-личностното в съдбата на цели нации.
За да се сформира личността – ето това според мен е най-важния момент, личността в ценностно отношение, т.е. една зряла, силна личност, с твърди убеждения, това е една нейна духовна база, бих я нарекъл – трябва младите хора от най-ранна възраст, постепенно, но редовно да им се предлага да търсят смисъла. Тоест да им се предлага: добре, а ти как мислиш, ти как го усещаш, как го разбираш?! Знай: твоята позиция е важна, ти решаваш всичко! Ето, това според мен е преподаване с акцент върху най-важни, върху личностния момент. Без него всичко губи смисъла си. И какво тогава като сме знаещи?!
А у нас се е стигнало дотам, че който подхожда по този начин, дори съвсем интуитивно, настоява на своето “аз така мисля”, “аз така разбирам”, стигнало се е дотам другите още да се дразнят и да настръхват срещу него. Аз това и по себе си съм го усетил. И сега, а още повече преди: от най-ранна възраст още, пък и после. Като студент, си спомням, една професорка-рускиня ми крещеше най-редовно: “Чакай бе, кой си ти бе, какъв си ти та да мислиш?!”. Аз уча философия, й викам, как така да не бива да мисля; аз с нея съм спорил много, тя ми стана лют враг, тази професорка по етика в Санкт Петербургския университет. А дъртата комунистка беснееше и крещеше: “Как е възможна такава грандомания, кой си ти че да мислиш?! Ще ми мисли той, вижте го вие: та си само един студент?!”. “Да, обаче аз съм личност и имам право на такива преценки, това е мое свещено право!”, й отвръщах, а тя изпадаше в още по-голям бяс. Понеже в Русия думата личност съвсем доскоро се възприемаше като най-ругателна дума: “Виж го пък тоя, мисли се за личност?!”; ако те рекат така, по-лоша ругатня едва ли може да ти се отправи…Тогава, по времето на комунизма, се потискаше всекидневно и най-зверски личността, но до ден-днешен у нас нищичко не е направено в тази насока – да се преодолее пренебрегващото тъкмо личността образование и възпитание. И още продължава ужасния манталитет и модел, който игнорира най-важното: личността, нейното право на самостоятелна позиция и оценка, на разбиране, на вникване, на постигане на смисъла и пр.
За 5 юли, ден на гъбаря, и за това, че и със Сатана биха се коалирали червените дяволи, само и само да не изпуснат властчицата
Чета на едно място, че 5 юли бил вече обявен за ден на гъбаря. Хептен няма да се усъмня, ако подчиненото на Доган министерство на земеделието и горите наистина най-официално не е обявило този ден за ден на гъбаря, на туриста, на риболовеца, на ловеца, на запаления гмуркач в морските дълбини и, накрая, на любителя на бирата и цацата по морските ни курорти: времето си е курортно, отпускарско, неслучайно беше избран точно този момент за изборите. Днес ще се разбера дали правителството не ни е ощастливило с тия благодеяния и "грижи за човека".Аз тия дни бях ощастливен от агитатори на БСП, които ми подариха книгата на Дмитрич, наречена "Защото сме социалисти". Грях не грях, поразлистих тази книжка, написана доста претенциоцно, нищо чудно да му я написала госпожица Дърева, щото на места ясно се долавя дъревски замах на мисълта и словото, които този мухльо не може да има. Както и да е де, а ето на едно място че открих следното твърдение: че таваришчите от БСП били готови да се коалират даже и с извънземните, само и само да са на власт; и тази власт им била нужна не за друго, ами за да се грижат за човека, преставете си! Кой по-точно е "човека" му се знае името де: навремето беше бай Тодар, а пък сега са нашите любими олигарси, за тях се грижи властолюбивата партия, не за някой друг човек.
Аз пък смятам, че не само с извънземните, ами и със Сатана биха се коалирали червените дяволи, само и само да са на власт, само и само да не изпуснат властчицата. По тази причина не требва да се ходи на гъби в утрешния ден, нито пък за риба, ами трябва да се гласува; а и какво пречи, ако си толкова запален рибар, да идеш да пуснеш рано заран бюлетинката (както правя аз), пък после да си гледаш работата, да си дремеш покрай некоя река за риба, или да обикаляш гората, търсейки гъби.
Много добре са описали последиците, до които може да доведе страстта на гъбарите, та не мога да се въздържа да не цитирам един поне откъс:
Форуми в интернет обявиха 5 юли за Ден на гъбаря. Това съвпада с датата на изборите. Кое да изберем - да идем в гората за гъби или до урните, спорят любители на гъбарството. Оказа се обаче, че в България няма официално обявен празник на гъбарите и от Асоциацията на билкарите и гъбарите смятат, че датата е обявена за Ден на гъбаря, защото много хора ще идат в гората вместо на избори.Който отиде на изборите за гъби, ще нацели червена мухоморка, тя вече трови страната ни 4 години, шегуват се във форумите. Отровни гъби ще си съберем на 5-и, добавят други. Трети пък се чудят дали хората ще могат да различат ядливите от отровните. Познавачи обаче напомнят, че сега е сезонът на жълтия пачи крак. До него обаче винаги стои лъжлив пачи крак, обясняват по-опитните. Сега е и сезонът на манатарката, чието наименование идва от турската дума мантар, която означава гъба. Пазете се от нейната двойничка - дяволската гъба, съветват познавачите... Друг вид харесван вид гъба е булката, чийто отровен двойник е червената мухоморка. В малки количества тя действа халюцигенно, в прекалено големи може да убива.
Правилно пишат тия хора, бравос! Пък да видим какво ще стане утре. Има положителни симптоми, че утре може повечко хора да идат да гласуват, което е добре: ако се повиши активността, току-виж се развалят сметките на кукловодите.
Дайте да им отрежем веднъж квитанциите бе, драги ми дами господа! Иска се нещо просто: да си мръднеш и да си отнесеш задника до урната, да пуснеш пустата му бюлетинка. Толкова ли е сложно това?! Нима България не заслужава да направим поне това за нея?!
От дълбините на ада проговори дори и така милият на комунистите "Тато", та да подкрепи Столетницата в нейната титанична битка със злодея Костов
Ето, не се шегувам, наистина и "Тато" проговори в тия усилни предизборни времена. По правописа си личи, че е самия "Тато": тоя не само че не се научи да чете, ами не можа да научи и правописа. Грешките показват, че го е писал тъкмо той, ала аз не мога да търпя грешки в блога си, по тая причина ги пооправям, пък който иска да се наслади на автентичното татово писане, да погледне тука. А ето сега какво рече от дълбините на ада да ни рече бай Тодар, стремейки се да помогне на титаничната битка на любимата му партия срещу злодея Костов:TaTo: Ей, тоя Костов е по-нагъл престъпник и от мен, "искал да се върне във властта защото само демократичната десница е правила промени към добро в нашата страна", ей долен лъжец и измамник...
Демократична десница не е имало след 89, само мимикрии на службите, създадени от мен и другарят Брежнев, КГБ де, нашите служители... и само измамници, алчни за власт, като възможност за безкрайни кражби и плюскане като теб, Костов.
Демократичната десница я изчистих почти до девето коляно... още докато ти и твоите сегашни тарикати ми викахте "Да, другарю Живков!", "Добре, другарю Живков!"... И пускахте молби за членство във "великата майка-родителка БКП". Сега моите стари съратници я прекръстиха на БСП, а тея дето ги кълцах по затворите, и ги държах под домашен арест от постоянен страх че ще им еба майката... те, Костов, бяха демократичната опозиция.
Не ти и шайката ти, дето тогава нито един не се обадихте в тяхна защита... а след 89 и костите им изплюскахте, нали сте потомствени хищници и на тяхното място се намърдахте... Ама доволен съм, щото за моята партия работите, колкото и да лъжете, за моите съратници... КОМУНИСТИТЕ ДЕ...Ей го тука Димитър Стоянов, моя МВР министър, си прави спа процедури в топлата дзиф и ми вика: "Така го планирахме другарю Живков, нали ви докладвах тогава, Андрей Луканов го препоръча тоя Костов и ония от ДС как се казваше... чакай да погледна в досието и да ги извикаме...
Туй е написа от ада бай ви Тодар. Няма начин, понеже бай ви Тодар по типичния за комунист начин се е разпищолил прекалено, та се наложи да му свия сърмите набързо, ето какво написах там като една възможна реакция на байтодоровата наглост; не се чудете откъде Станишев е научил да е така нагъл, от другаря на баща си го е научил, сиреч директно от самия бай Тодар го е научил. Та ето какво написах там:
Таваришч Тато, по-полека, ке се задавиш от злост! Явно и ти доста мразиш Костова, що така ли? Нали уж бил от ваште?! Да не си превъртял тогава да го мразиш, требе да го обичаш ако беше така. А сега де, излових те, драги бай Тодаре, що ке правиш сегинка?!
Що е интернет-слободлудие, да се различава от словоблудие
Получих коментар (и тук също) от един "разочарован от всичко" човек, бивш посредствен журналист, пишещ според повелите на господаря, сега пенсионер, който най-вероятно в днешно време е привърженик на "Атака", на Яне Янев или поне директно на Майката-Кърмилница (БСП). Интересното в неговата така страстна реч е дълбоката му образа спрямо демокрацията и свободата, т.е. тук имаме случай на непоправимо увреден комуноид (те май са все такива, но тоя поне е искрен и казва каквото му е на сърцето). Пооправих запетайките и други грешчици и ето, предавам и тук неговото наистина идещо от дълбините на кърваво-червеното му сърце слово:Ех Грънчаров, Грънчаров,
Точно такива "философи" като теб, Доган и Желев направиха от думата философия хулно име, синоним на празнодумие. Ако ти от една страна се имаш за "автентичен демократ", а от друга претендираш да любиш мъдростта, каквото в превод означава думата "философия", то знай, че всъщност си късоглед тъпоумник.
По простата причина, че вярваш в подлата лъжа, известна ни като "демокрация". Ако наистина беше човек любещ мъдростта, то отдавна трябваше да ти е известно, че т.нар. демокрация е паравана на олигархичния тоталитаризъм, чийто Господ бог се нарича Мамон, т.е. парите.
И понеже много плещиш за някаква си Европа, някакви си европейски ценности и някакви си свободи, то, ако наистина беше философ преди да се захванеш със словоблудието си трябваше да им дадеш твоята дефиниция. Но ти явно не си наясно как още в древността истинските философи и мъдреци са начевали своите дискусии, а именно с уточняване на значението на понятията, които ще използват.
Сигурно, прекомерно зает с интернетслободлудието си така и не ти е останало време да се запознаеш възгледите на Кун Дзъ по същия повод - значението на думите. А, той, за разлика от теб и такива като теб наистина е бил философ.
Философията, Грънчаров, не е професия нито занаят, а състояние на духа. А то няма нужда от никакви кетапи и бумаги, за да удостовери дали някой е философ или не.Същото се отнася и за журналистиката и публицистиката. Опитът да бъдат вкарани в някакви рамки и превърнати в занаят води само до производството на празноглави, засукани медийни компаньонки. Петимни и с чатала си да добиват нужната информация, която се харчи.
Току пишеш за свобода. Как я разбираш бе Грънчаров, изясни се. Според истинските философи тя никога няма да бъде постигната от човека, докато и последния лихвар (банкер) не бъде обесен с червата на последния олигарх.
А ти много приказваш. Където и да бодна в сайта току възниква уж замисления образ на автора. Нещо като "Мислителят" на Роден. Благодарение на такива като теб словоблудници се е родил и изразът "Много филосовстваш!", натоварен негативно.
А трябваше простичко и съвсем конкретно да изброиш ценностите, които изповядваш и отстояваш. Една такава, примерно, е СПРАВЕДЛИВОСТТА, независимо от конюктурата, а точно тя е най-дефицитната такава не само в остатъчна България, но и по цял свят.
Друга такава е: "Не прави другиму това, което на теб не искаш да направиш", известното "Златно правило на нравствеността", третата е: "Око за око, зъб за зъб", която ни препраща към справедливостта.
Ето това е мой човек...
А сега, чао.
Написа рука Владимир Куцарова, помниш ме нали?
03 юли 2009, петък
Груба намеса във вътрешните работи на страна от Европейския съюз
Декларация на Синята коалиция по повод недопустимото вмешателство на Турция в българските избориСинята коалиция протестира срещу грубата намеса във вътрешните работи на България от страна на Анкара.
Турските власти предизборно удължиха с още една година просрочените документи на временно пребиваващите български граждани в Турция. По неофициални данни в Турция живеят 100 000 души с двойно гражданство, от които почти половината се възползуват от конституционното си право на глас. Както е известно, почти всички от тях гласуват за ДПС. Амнистирането на нелегално пребиваващи избиратели не е нова практика за турското правителство, но статистиката показва, че това обикновено става преди избори в България.
Ние от Синята коалиция сме възмутени от реакцията на българското правителство, което не само, че не протестира по съответните дипломатически канали пред турската страна, а и с изявление на министъра на външните работи Ивайло Калфин се опита да омаловажи и дори извини недопустимите действия на турското правителство. За пореден път Тройната коалиция поругава суверенитета и достойнството на българската държава и се превръща в проводник на чужди интереси, заради гласовете на Доган.Позицията на Синята коалиция е, че нашата страна трябва да настоява въпросът за намесата на Турция във вътрешните работи на страна членка на Европейския съюз като България да бъде включен в дневния ред на отношенията между Турция и Европейския съюз.
Съпредседатели на Синята коалиция: Иван Костов, Мартин Димитров
Как може да се разсече възела, образуван заради непропорционалното участие на Ахмед Доган в управлението на България
Откъс от писмо на Паула Лайт до мен: Наистина ли сме РАЯ?Ако гласуват 20 % от българското население, ДПС ще има 100 депутати в Народното събрание.
Ако гласуват 80 % - ДПС няма да има нито един депутат!
ПОМИСЛЕТЕ СИ!!!
Аз (А.Г.) напълно споделям тази непоклатима констатация. Мисля, че не е нужно много да се умува около нея. Просто трябва всеки самоосъзнат като гражданин и като участник в демокрацията българин, т.е. политически активен и граждански ангажиран избирател да направи така, че да въздейства на поне петима свои приятели, родници и близки, негласуващи в последните години, да отидат до урните.
И тогава България я чака съвсем друго бъдеще в сравнение с това, което й начертаха кукловодите от нашата комуно-ченгесарска мафия.
Това предлагам аз и лично аз ще го направя. Благодарение на блога си и на лични контакти под мое въздействие до урните ще отидат много пъти по 5 човека (българи): студенти, ученици, мои близки, приятели, колеги и пр.
Дами и господа, моля ви се, направете и вие това, което е по силите ви, и нещата ще тръгнат към оправяне! Благодаря ви!
Образец за платена интернетна манипулация в полза на Доган и "Атака"
Във видеоблога се яви някакъв си rockefeller, който доста се активизира в предизборния период, полагайки неимоверни усилия да мами читателите, да пуска иначе ефектно звучащи заблуди, откровени лъжи, изопачавания, подмени, манипулации, спекулации и пр. Ето един пример (към публикацията Ахмед Доган, дон Меди: “Рая сте били, рая ще си останете!”), който показва нещо основно за този начин на интернетна манипулация, а също и потребността да му се даде решителен отпор:rockefeller каза: В началото Волен Сидеров плашеше с Доган и тогава всички го обвиняваха във фашизъм. Сега вече години след това същото повтарят и други партии. Очевидно в един идеен център решават кой да е враг и кои не. Винаги трябва да има някакъв “враг”, който който пречи да възцари благоденствие. По същия начин се манипулира и с “тероризма”.
Ангел Грънчаров каза: Доста време преди Волен Сидеров, именно преди 10 години, не друг, а Иван Костов нарече Доган проклятието за България. Така че Воленчо съвсем не е “в началото”, както благоволихте да се изразите…
rockefeller: Костов може много неща да е казал за Джолан (Доган), но това сега е типичния Сидеров стил на агитиране от последните 2-3 години (словоред, използването на типичните емоционални изрази и т.н.). Кой точно го е измислил е друг въпрос. Преди БСП беше основният “враг” на СДС, а сега ДПС сякаш е враг №1.
Отвърнах му така:
Не е вярно това, опитваш се да шикалкавиш. И да заблуждаваш младите и неориентираните.Има огромна разлика между начина на говорене на Костов и Сидеров. Според Костов Доган е проклятие за България в качеството си на ченге на комунистическите тайни служби, на политически мафиот с комунистически генезис.
За Сидеров Доган е просто турчин, за него турците са зло за България, т.е. Воленчо пак изпълнява задачка на ДС да насъсква българи срещу турци. При Костов това го няма и не може да го има.
Има огромна разлика между Сидеров и Костов и тя се заключава най-вече в това, че Костов е умен, е интелигентен, докато Сидеров е просто един нахален въздухар, обикновен пуяк и позьор. И е страшно користен, политиката за него е доходен бизнес, продава депутатски места, върти търговия (Слави Бинев, който за добри пари си купи място в Европарламента!).
Костов е в политиката от съзнание за дълг пред България и по тази причина е придобил свойството да е един от малцината политици у нас с държавническо поведение.
Така че, моля, недейте да се опитвате да мамите читателите на моя блог. Те, за разлика от читателите на други блогове, са интелигентни и мислещи хора и едва ли ще успеете да измамите някой. Мен да измамите пък е пълен абсурд и съвсем напразно, безперспективно занимание...
Костов: Наточих секирата за триглавата ламя!
Костов: Наточих секирата за триглавата ламя, юли 3, 2009, препечатка.Интервю на Николай Бареков и Валерия Касиян
Г-н Костов, наточихте ли секирата?
Да, за да отрежа главите на триглавата ламя.
Кои от упреците на БСП в черните pr-клипове са истина и кои - лъжа?
Единственото вярно е, че те няма да бъдат на власт и ще бъдат сменени от кабинет дясно от центъра. Ние работим за това на тази кампания, така че това е вярно и не може да бъде отричано. Но това не плаши хората, то ги радва. Радва голямата част от хората, защото БСП и ДПС, взети заедно и поединично, не са желаният вариант за управление на страната.
Никога не сме рязали пенсии
Едни от основните тези са, че ще орежете пенсиите, че започва тотална приватизация…
Не, никога не сме рязали пенсии, това е безогледна лъжа, която БСП се опитва да превърне в мит. Ние вдигахме пенсиите 2 пъти годишно с по 10 процента и през януари, и през юли. Имаше новогодишна пенсия, даже имаше година, в която имаше две пенсии. От Жан Виденов заварихме средната пенсия в България 19 днешни лева. Това бяха 6 долара и малко. Сиренето струваше 4 лв. и 50 ст. А оставихме в наследство пенсията на правителството на Симеон Сакскобурготски на 92 лв. при курс 1,50 за долар. Това бяха 60 долара. А номиналното увеличение на пенсията е 2,5-3 пъти по време на нашето управление. Никога досега не е достигано за 4 години толкова бързо увеличение на пенсиите. Това е истината за това, което ние можем. Не е вярно и че ще се плаща в болниците. Ние ще премахнем талоните и ще гарантираме пълен достъп до здравните услуги на всички без никакво доплащане.
Приватизацията беше най-полезното нещо за България.
Що се отнася до приватизацията – тя беше най-полезното нещо за България. Тя превърна държавата ни в модерна икономика. А данните показват, че растежът на доходите и заетостта в последните години, се дължи изцяло на частния сектор, пак от него ще дойдат и енергията, и тласъкът за излизане от кризата. През целия този период от 11 години държавният сектор се е свивал, т.е. той е бил тази част от икономиката която, е спадала и дърпала надолу. А частният сектор е бил този, които е създавал работни места, доходи и благосъстояние. Така че приватизацията не е мръсна дума, а е част от икономическата структура, с която България става като страните от Западна Европа. От друга страна обаче не е вярно, че ние ще приватизираме електроцентралите. То не остана електроцентрала от тях за приватизиране с изключение с атомната Козлодуй, която вероятно винаги ще остане държавна собственост. Поради много комплицирания характер на нейната експлоатация, обвързващи условия за отработеното гориво и какво ли не още и за съхранение и опазване на блоковете, които са затворени. Тази централа няма кой да я купи. Ние имаме енергийна стратегия, която цели развитие на възобновяеми източници на електроенергия, енергийна независимост и сигурност на България. Това е ключово. Ще стимулираме развитието на енергоспестяващи технологии, за да може България, която в момента за едно евро БВП харчи 2,5 повече енергия или електроенергия в частност, отколкото страните в Западна Европа. Това трябва да бъде преодоляно и тогава ще се решат проблемите на България енергетика - те са нито в приватизация, нито в либерализация, нито в регулация. Те са в приемане на програми за насърчаване на икономики и преходи към възобновяеми източници на енергия.
Изборите са след броени часове, кой ще направи следващия кабинет според вас?Както изглежда от резултатите на евроизборите, първият, който ще има възможност да състави кабинет, ще бъде ГЕРБ. Да кажат с кой няма да правят кабинет и кой ще канят на консултации. Колко и каква програма. И да се започнат консултации за програмата на правителството. Така би трябвало да се действа.
Един от най-вероятните съюзи е на ГЕРБ и Синята Коалиция. Вашите отношения обаче преминаха през интересни фази. Първо бяхте ярки опоненти, после се сближихте, в последните дни отново се дистанцирате от тях. Защо?
Нашата стратегия е да бъдем с колкото се може повече доверие, за да може да придадем съдържание и характер на това управление, независимо от това кои други ще бъдат в коалиция. Дясно център, ако се прави правителството, нашата стратегия е така да вградим три основни абсолютно задължителни неща - реалистична антикризисна програма, за да се извади България от кризата, до възстановяване доверието на ЕС, за да могат да тръгнат обратно парите. И трето - за да се ликвидира политическата корупция, защото тези двете, последните, са свързани. Не може да се възстанови доверието на ЕС, без да се ликвидира корупцията на най високите етажи, защото те това сочат като приина за спрените пари. Така че ето такива принципни искаме да вкараме в това правителство. Освен това искаме, разбира се, и други да вкараме. Например нашите 5 обещания преди изборите, за да бъдем сигурни, че България ще се върне на релсите на реформата и ще преодолее кризата.
ГЕРБ наруши основен десен принцип в България – да няма хора от Държавна сигурност в българската десница. Това няма ли да е пречка за коалиция? При тях има.
Да, ще бъде, ако тези хора отидат в правителството, в НАТО, в делегациите на парламента в НАТО и в европейските организации, които са ключови за сигурността на Европа, ако комисията по Вътрешен ред и сигурност се напълни с бивши служители на ДС, комисията по отбрана или по външна политика се напълни с такива хора. Но тези решения зависят от волята на мнозинството и от решенията на парламента и аз разчитам все пак това да не се случи. Би трябвало да има някакви ограничения и парламентът да заприлича на страна, която е коректен член на НАТО и на ЕС.
ГЕРБ трябва да състави правителство.
Съмнявате се, че ГЕРБ ще може да понесе отговорността, която ще се стовари върху тях. А кой може?
Те, те, те трябва. Отговорността трябва да се понесе от ГЕРБ. Трябва да свикнат с мисълта, че ще поемат едно голямо задължение – да съставят правителство. Това ще бъде изключително важен опит, от който ще зависи дали ще бъде сменена тройната коалиция или не. Това е морално задължение към всички избиратели. Няма да е лесно в никакъв случай. Трябва да се отговори по най-сериозния начин. Затова е важно да се готвят от сега. Не трябва в нощта на изборите да им падне изведнъж от небето. Тогава наблюдателите и журналистите ще ги питат – а сега вие готови ли сте да управляват страната?
А чухте ли слуховете за тайни преговори между ГЕРБ и БСП?
В един вестник прочетох, че съм написал мемоари, а аз съм написал учебник. И това е от този вид. Нарочно го поставям под съмнение, макар че и ние имаме информация, че има достатъчно сериозни сили в България, които се опитват да заобиколят заявените позиции от водещите политически сили и да направят експертен кабинет. Те искат под формата на експертен кабинет управлението да остане под влиянието на БСП и ДПС. Експертен кабинет няма да бъде способен да реши трите най-важни проблема на България. Как ще върне доверието? С експертен кабинет това не може да стане. Или може би ще бъде експертен кабинет, пък зад всеки ще стои по едни от ГЕРБ и ще му дърпа конците…?
Може ли да има експертен кабинет вдясно с подкрепата на ГЕРБ и Синята коалиция?Но това ще бъде коалиция, маскирана като експертен кабинет.
Виждате ли дългата ръка на президента?
Да. На въпроса защо БСП не направи коалиция само с НДСВ, а взе и ДПС, ние отговаряме така - президентът вкара ДПС в управляващата коалиция, за да може после да получи гласовете на ДПС за президентските избори. Той сключи голяма политическа сделка. Даде част от властта на ДПС, за да бъде преизбран с тяхна подкрепа за втори мандат.
Президентът ще се опита да предпази много хора от правосъдие.
Подозирате ли го, че пак би се намесил?
Да, защото трябва да предпази много хора от правосъдие. Трябва да ги прикрие с политически чадъри и то достатъчно ефективно. И за да го постигне, ще пробва всякакви варианти.
Ще протегнем ръка на ГЕРБ.
Не мислите ли, че Синята коалиция ще загуби от коалиция с ГЕРБ?
Това е най-тежкият въпрос, който стои пред нас. В ДСБ този въпрос беше решен в началото на декември миналата година. Претеглихме дали сме готови да направим компромис с ГЕРБ, за да отстраним най-голямото зло, защото няма по-голямо зло за държавата ни от това управление, което ни накичи с прозвището „Най-корумпирана, мафиотска държава”. Последните изяви на Доган го превръщат в същия антиевропейски символ, какъвто е Атака. От ЕС ни казват, че най-големият проблем е политическата корупция. А Доган казва, „да, вярно е, че парите се разпределят с политически решения, аз го правя. Тези въпроси не ги решават министрите, не ги решават шефове на агенции – аз ги решавам.” С това признава, че прави точно това, заради което ЕС ни спря фондовете. С това той казва, че в България правилата не важат. Защото за един европеец да разпределяш финанси с еднолично политическо решение е просто политическа корупция. С това си изявление Доган превръща ДПС в антиевропейско явление. В България се зараждат сили, които буквално я изхвърлят от Европа. Правят я нежелан партньор. Тогава, през декември, ние трябваше да решим точно тази дилема - дали ще направим компромис с ГЕРБ и ще протегнем ръка: или да ги подкрепим, без да влизаме в техен кабинет, или включително, като влезем в кабинет. Това е единственият начин да запазим политическата стабилност и в същото време да се освободим от това управление. На тази делема всички хора, които наистина не приемат Бойко Борисов, трябваше да си отговорят дали приемат Доган.
Според една теория на Станишев вие целите да станете шеф на парламента и да вземете властта посредством ГЕРБ.
Аз не вярвах, че зад черния PR стои персонално Станишев, но сега стана ясно, че е така. Поне да имаше мъжество да застане срещу мен и да ми ги каже в очите! Аз, когато го атакувам от трибуната на Народното събрание, го гледам в очите. Защо не ме покани на дебат, за да ми каже тези неща?Рекламирате се като формация, която се справя с кризи. Какви ходове обаче имате сега, когато сме във валутен борд? Не сме ли с вързани ръце?
Вярно е, че бордът намалява възможностите за решения, но въпреки това има достатъчно. Още повече, че ние извадихме България през 97-ма от кризата също във валутен борд. Защото първо въведохме борда и тогава започнахме да прилагаме мерките срещу кризата. Така че същото това упражнение сме го правили. Но тогава имаше и голям публичен сектор. А в момента заради проведената приватизация вече има голям частен сектор и точно неговата инициативност ще помогне за излизане от кризата.
Как трябва да се актуализира бюджетът?
Нали знаете, че БСП няма да допусне въвеждане на валутен борд, за да не орежат пенсиите…? Това е казал Димитър Дъбов пред Шуменки вестник (смее се). Бюджетните приходи няма да бъдат изпълнени. Това е много тежък удар върху финансовия сектор, това е фискална криза. При тези обстоятелства не е възможно да не се ревизира бюджетът и да не се планират много сериозни икономии. Държавата да пусне облигации. Така обаче тя ще изтегли ликвидността от банките и те ще бъдат принудени да повишат още лихвите. Ако това се случи, ще стане много тежко.
Трябва ли на всяка цена Бойко Борисов да поеме лично отговорността за съставяне на правителството, дори и да няма 120 депутати? Може ли да абдикира при 80 например?
Това би било много трудно разбираемо от гласоподавателите на ГЕРБ. Но по конституция мандатът се дава на най-голямата парламентарна група, като формално тя посочва на кого президентът да връчи мандата за съставяне на правителство. Така че той има такава вратичка и би могъл да каже „партията е преценила…” Но все пак всички знаят, че Бойко Борисов е основното лице, заради което хората гласуват за тази партия. В моя район например има плакати само на Бойко Борисов, аз дори не съм виждал мажоритарния кандидат на ГЕРБ срещу мен. Имам чувството, че ще се състезавам с Борисов.
Но ако Бойко Борисов не е премиер, вие сте в правото си да не подкрепите правителството. Те могат да ви предложат някакъв вариант тип “Сакскобургготски” – вътре хора на БСП, на Доган…?
Ние сме казали, че правителство с БСП и ДПС няма да подкрепим.
Колко министерски кресла са успех за вас и къде сте най-силни?
Не мислим за това. Нашата цел е двуцифрен резултат от доверието на хората. Нека да не забравяме, че възстановяването на демократичната десница е съвсем отскоро. Даже най-добрата новина, че ВКС задължи СГС да регистрира Мартин Димитров като председател на СДС, идва буквално в тези дни. Така че ние току що излизаме от много тежко състояние и двуцифрен резултат би бил голям успех.
А докъде стига политическото ветрило на десницата?
Въпросът е принципен, не персонален. Ние настояваме да се приемат принципи в програмата за управление на това правителство. Няма да подкрепим правителство, на което конците ще се дърпат от ДАНС да речем. Ще настояваме да бъде сменено цялото ръководство и водещи офицери на тази агенция, да бъде направена радикална реформа, да се премахната функциите на политическа полиция, да спре да прави политически инжинеринг, да се намесва в политическата система на страната. Ще искаме всичко това да се запише.Какво прави в ДАНС Алексей Петров?
Кои водещи офицери, Алексей Петров например влиза ли?
Да. Какво прави Алексей Петров в политическата система на страната? Каква роля точно изпълнява? Чий представител е? Няма право на намеса в политическия живот. Освен това ще искаме на ключови места в управлението на държавата да няма представители на бивши, а и на настоящи специални служби. Какво би правил служител на специална служба в управлението на страната? Ще шпионира колегите си…? Ние ще искаме да се запишат такива принципи, цели и задачи в управленската програма и после да бъдат съблюдавани. Нашите условия няма да бъдат персонални. Алексей Петров няма да бъде персонално споменат, вие ме попитахте за него, но той влиза в тези категории. Освен това той е съветник на сегашния шеф на ДАНС, който задължително трябва да бъде сменен, защото е изопачил функциите на агенцията. Иначе няма да има борба с престъпността и корупцията, нито ще има защита на националните интереси. Защото, ако ДАНС се справяше сега със задачите си, щеше ли България да е управлявана от мафията и с най-голямата корупция? Очевидно тези хора са част от проблема, не са част от неговото решаване.
Да завършим така – политическа забрана за участие в бъдеща дясна коалиция само за БСП и ДПС?
Така би трябвало да разбирате нашата позиция. Останалите трябва да се съгласят с определени принципи. Ако например дойде НДСВ и опъне чадър над всичките си колеги – това няма да ревизираме, това няма да проверяваме - те ще вържат ръцете на правителството и то няма да може да изпълни обещанията, които ние с ГЕРБ даваме, а ние казваме – ревизия на дейността на предишния кабинет. Така че НДСВ трябва да са съгласни да ревизираме всички звена и управляващи органи. Иначе би било подмяна на вота.
(Виж също: Борисов: И ние можем да вадим етническата карта)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Благотворителна и добродетелна акция:
По този начин ще направиш едно добро дело, а именно ще подкрепиш единственото списание, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима вече ти е съвсем безразлично бъдещето на нашата родина България?!
ИДЕИ