Какви анализи, какви статии, какви идеи, какви ценности бе: кебапчета требват на българина - и студена биричка, естествено!

Миналият петък, 31 юли, Алек Томанов в своя блог обяви конкурс с награда спечелване на една рядка, недостъпна вече книга, която може да се намери в някои библиотеки само. Става дума за книгата УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"). Условието да получиш книгата като подарък беше да напишеш смислен коментар към моята публикация в колонката, която той ми направи в блога си; статийката там беше под заглавие Какви сме ние, българите? [12 характеристики].

Измина една седмица и... няма нито един коментар! Нищо чудно де, това можеше да се очаква. Летен сезон, какво искаш, всичко живо се е юрнало да си натопи задника в някое море, само аз съм останал далеч от морето и пиша ли, пиша. Е, малко е обидно, щото темата е тъкмо за това какви сме ние, българите.

Но най-интересното е, че тъкмо обстоятелството, че няма нито един коментар под статия, която предизвикателно обявява 12 твърде неприятни характеристики на българската популация, та тъкмо това обстоятелство, казвам, по обиколен път, но все пак изцяло доказва правдивостта на приписаните на нашенеца характеристики. Което и се търсеше от самото упражнение; често обичам да си устройвам някакви експерименти, ето, и сега сторих така.

А ето какъв кратък, но изразителен все пак диалог проведохме там, като коментари към самата статия, ние двамата, собственика на блога Томанов и моя милост:

Alek Tomanov: Мисля си сега колко ли хора ще се направят на обидени или засегнати от това, което е написал Ангел по-горе? Но всяко едно от тези неща са верни, разбира се, не за всеки един българин, но за почти всички.

Ангел Грънчаров: Интересно е, наистина, дали ще се намерят хора, които ще сметнат горните характеристики за "обидни", и то не толкова просто за тях самите, ами дори и за "цялата" и "целокупната" българска нация. Който се обиди или вземе да протестира, че тия характеристики лично него го били обиждали, с това само ще покаже, че те са твърде верни. Разбира се, те не важат за всички нас, а само за повечето; за жалост, валидни са обаче за огромната част от представителите на българската популация...

Впрочем, сега се сещам за нещо, което и предлагам веднага: оня читател на блога или пък блогър, който напише смислен коментар на изложената в моя текст теза, ще получи като награда екземпляр от книгата, от която е взет текста, именно книгата "Универсумът на на свободата". Тази книга е излязла през 2000-та година, останали са съвсем малко екземпляри у мен, в книжарниците изобщо вече не може да се намери, един вид е станала библиографска рядкост, по тази причина съм готов да се разделя с няколко от притежаваните от мен ценни екземпляри, като ги подаря на тия, които напишат смислени коментари по моята теза. Мисля, че това е добър начин да се стимулира дискусията, като на г-н Томанов предоставям възможността да популяризира този стимул :-)

Ангел Грънчаров, 03 Август, 2009 22:50: Няма реакции... естествено... кога ли ще мирясам - и ще престана да продавам кожуси на екватора?!

Alek Tomanov: Не трябва да спирате да продавате кожуси. Може би трябва да сменим екватора с някое друго местоположение?!?

Ангел Грънчаров - 07 Август, 2009 20:14:

А може би трябва да почна да продавам кебапчета?! Леле, какъв наплив от клиенти тогава ще има! Какви книги, какви статии, какви идеи, какви ценности - кебапчета требат да българина, и ракийца, и салатка от домати и краставички, м-м-м-м, и шкембе чорбица, и биричка, ох, живоооот! Пей, Гергано, кучко силиконова!!!!

Добави в Svejo

Земетресението стана до морето, което хубава поличба за новите управляващи: и природата сякаш им помага!

Иван Бедров е написал в блога си кратка бележка, озаглавена Един час на премиера Бойко Борисов в Шабла, богато илюстрирана със снимки, на които се вижда как облеченият с дънки и лека блузка и с ръце в джобовете премиер обикаля Шабла и се грижи за пострадалите. Като видях тия нови и така похвални прояви на премиера не се сдържах да възкликна ето това, което надлежно написах там като коментар:

Най-хубавото според мен е, че земетресението стана в самото море, близо и непосредствено до плажовете и курортите. Поради което е изключително удобно на управляващите: хем да си почиват на морския плаж, хем между другото да демонстрират и топла загриженост към преживелите ужаса на земетресението. И журналистите също по това време са на море, така че и отразяването на събитията, както се вижда, е перфектно!

Това е хубава поличба за новите управляващи: и природата сякаш им помага!

Забелязал съм, че лятно време всички управляващи много обичат всякакви активности, но все разгръщащи се в най-източния край на България: трудят се там така яко, че пръски навсякъде хвърчат.

Е, не от морската вода, а от пот де, да не ме помислите, че злословя…

(Забележка: Снимката взех от блога на Бедров.)

Добави в Svejo

Моля, давайте мнения и препоръки: става дума за нещо твърде важно, може би и най-важното!

Току-що публикувах в блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ един Проект на курс по личностно развитие и гражданско образование, със съставянето на който в последните месеци се занимаваха сътрудниците на моя ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА ● HUMANUS ●. След трудни дебати и обсъждания в последните дни стигнахме най-накрая до предлагания вариант. И ето, сега го предлагам на вашето пък внимание - за мнения, оценки, критики, препоръки, допълнения, всякакви съображения.

Става дума за това, че нашите ученици в гимназиите все още нямат свястно помагало по предмета, наречен "Свят и личност". Дойде момента да се направи нещо по-добро, понеже става дума за нещо безкрайно важно: за подпомагането на личностното самоусъвършенстване на младите, за насърчаване на тяхното гражданско самосъзнание. Мисля, че не е нужно да убеждавам никой в смисъла на това, което се прави в тази насока: нищо чудно точно тук да е разковничето, ключът, лостът, благодарение на който може да се задвижат нещата и в цялостния ни живот като нация и държава. Щото все пак живеем в 21 век и, накратко казано, срамота е да се излагаме повече...

Та в тази връзка ви моля да се вгледате в предлаганите теми и да си кажете своята оценка и възприятие. За нас е важно да разберем как ви звучат самите теми и параграфи, какви забележки и предложения имате и пр. Смело кажете точно това, което мислите, вашето мнение е много важно за нас. А аз и моите сътрудници тия дни започваме най-интензивна работа за довършването (донаписването) на този курс, който предвиждаме на части да го публикуваме в новото списание ИДЕИ, за което, надявам се, вече знаете - и което трябва да стартира през есента. (Ако някой иска да подпомогне раждането му, да заповяда!)

Нашата идея е около този курс да се предизвика нещо като обществена дискусия, да се ангажират и някои медии (стига де, не им ли омръзна на нашите медии да се занимават само с простотии и с вучковщини?!), и в крайна сметка да се излезе с идеи и предложения до новото ръководство на Министерството на образованието, младежта и науката (така мисля вече се казва?). Още повече че, както е известно, то излезе с намерения за промени в тази наистина изключително важна област. Затова и очаквам с нетърпение вашият отзвук, оценки, предложения, критики и прочие.

Такова ни е намерението, пък какво ще излезе е отделна работа. У нас, уви, често става така, че тъкмо на най-важното се обръща най-малко или никакво внимание. Имаме плаха надеждица това да се промени. Знае ли се, нищо чудно и да е дошло времето за така наложителната промяна...

Добави в Svejo

Едно хумване за корицата на списание "ИДЕИ"

Какво ще кажете, а? Бива ли го това изображение - или е прекалено тъпо?

(Не говоря за изпълнението, то ще се подобри и всичко ще бъде направено професионално, а за самото хрумване...)

Добави в Svejo

В Академията: Никога нашият народ не се е намирал в такава безпътица...

Изток или Запад

Каквито и да са формите, в които българският дух изразява своята творческа сила, каквито и събития да обуславят неговото движение, винаги той се е развивал случайно, без каквато и да е вътрешна необходимост и последователност.

Автор: Янко Янев

Това, което най-много липсва в нашия политически и духовен живот, е историческото мислене. Каквито и да са формите, в които българският дух изразява своята творческа сила, каквито и събития да обуславят неговото движение, винаги той се е развивал случайно, без каквато и да е вътрешна необходимост и последователност. Може би ние сме най-безисторичният народ, който живее днес, не само защото не създаваме исторически смисъл на живота си и нямаме чувство за историческата съдбовност на света; не само защото животът ни увяхва, преди да се е разлистил; не само, че злобата задушава всеки нов и животворен порив, но главно поради туй, че всичко в нашата страна става без каквато и да е обща историческа цел. Онова, що определя облика на всеки национален организъм, не е нищо друго освен историческото съзнание за силите и възможностите на тоя организъм, който трябва да се разбива по някакъв определен път.

Народ, който не вижда пред себе си път, който продължава да съществува потиснат от собственото си бедствие, от собствената си анархия, от собственото си безличие, няма никакво световно оправдание и е обречен на гибел. Ние преживяваме съдбоносни времена – най-страшните в историята на новия свят, – когато вихри са раздрусали до дъно всички досегашни мирогледи на социалнополитическото и асоциалното съзнание; когато отново и с някакъв тържествен жест се поставя въпросът за смисъла и същината на човека, за големия град, за обнищения часов безработник, за хипнотизирания от разсъдъчни фикции морален изрод, за филистерството на досегашния учен, на досегашния възпитател, за великата заръчба на вожда, за пробуждането на националния и героичен човек; когато най-сетне времето и пространството са се променили, а заедно с това и законите на обществения, на съзерцателния и физически свят; когато се извършва тая паника на предела между две епохи, ние, потомците на безстрашни отци, стоим обезпътени. ПРОДЪЛЖАВА >>>>

Добави в Svejo

Нова тема в Академията: Смелостта пред истината за нас самите ни е съдбовно потребна

(Забележка: това е поредна тема от цикъла беседи Българска народна психология.)

Разговарям с вас, пиша тия неща, а някой може да си каже: вижте го пък тоя, прави ми се на интересен! Не, недей да ме подценяваш толкова, ще му отвърна: съвсем друга ми е целта! Защо искам да кажа ония неща, които, от една страна, ме вълнуват, и които, от друга страна – как да кажа? – ме и отвращават; това са неща, на които, също така, у нас сякаш изобщо не се обръща внимание. Ако повече хора заговорят за това, за което предимно сме свикнали да мълчим, ще има някакъв напредък.

Моята позиция е позиция на философ, психолог, изследовател, гражданин, човек, който пише, понеже иска да разбере; аз съм човек, който търси и не е безразличен към истината. Нямам особени претенции, също не се водя и от някакви долни подбуди, именно да се нагаждам, да се подмазвам, да угаждам някому; пиша и говоря само това, което мисля. Може някому това да изглежда грозно, аз не знам острани как изглежда това; ще попитам мои приятели как се възприемат тия мои беседи отстрани.

Но съм решен да ги продължа, понеже смятам, че в тях става дума за най-важното. Последните ми две книги, именно “Българската душа и съдба” (подзаглавие “Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността”) и “Страстите и бесовете български” (подзаглавие “Кратка психологическа история на съвременна България”), също са все в същата тази насока. Но понеже съм се настроил да изследвам тия проблеми, продължавам да “ровя” и да размишлявам, имам много наблюдения, а пък и ми се струва, че в книгите си дотук сякъш съм бил прекалено предпазлив, докато сега разбирам, че трябва да се каже цялата истина. Макар че тя е трудно постижима, наведнъж е невъзможно да се добере човек до нея, искат се твърде много усилия. И най-вече следва да се знае това: въпреки че може много да боли, истината трябва да се каже. Пък ако в резултат от това някои изпитат някои срам като разберат какви сме, и то е нещо. А има и такива, дето оценяват писанията ми като “хули” спрямо народа, отправяни при това от един “крайно злобен човек” (или “българомразец”; тая дума изобрети първият патриот на республиката ни Сидеров), та мен някои ме представят като такъв “крайно вреден човек”, който не свени най-грозно да хули нацията ни, бидейки също така и пълен неблагодарник.

Като казах тази дума, думата “неблагодарник”, се сещам за един случай от неблизкото ми минало. Ще ми позволите да кажа нещичко за тази моя асоциация, с нея уж привидно се отклонявам, но ще се окаже, че това не е съвсем така. ПРОДЪЛЖАВА >>>>

Добави в Svejo

Недопустимо груб шантаж и натиск от страна на Русия върху новото българско правителство

Ето, прочетете, убедете се сами: РИА Новости: Защо България не иска руски газ. Аз само ще приведа няколко най-изразителни цитати, показващи арогантната руска позиция. Това, че официалната руска позиция бива изразявана този начин, уж чрез "журналистическо-аналитична информация" на РИА, е стар похват на кагебистката държава, ползван още от Сталин, когато ТАСС редовно е изразявала неговата лична воля; Путин прави абсолютно същото сега, понеже Сталин е негов идол. А извадките от текста на РИА, публикувани по-долу, наистина представляват недопустимо нагъл шантаж и най-груб натиск срещу суверенна държава, която на всичкото отгоре е член на Европейския съюз.

Още самото заглавие е крайно провокационно: България "не искала" руски газ, като при това се знае добре, че без руския газ нашата икономика ще бъде съсипана за две-три седмици. Явно ни подсказват, че путиновата дипломация, осъществявана било чрез извиване на ръце на икономическа основа (отношението на Путин към Украйна е пример за това), било чрез директно използване на военна сила (Грузия), изобщо няма да се церемони с някаква си там България, която руснаците по начало са свикнали да разглеждат като имперски протекторат.

Четете обаче сами, за да се убедите в "топлите славянски чувства на братушките" ви:

... Очевидно, съмненията в главата на бившия охранител не са дошли случайно - през юли България, заедно с Румъния, Турция, Унгария и Австрия подписа в Анкара споразумение за проекта "Набуко", който е смятан на Запад за алтернатива на "Южен поток". Според този проект, Европа ще се снабдява с газ не от авторитарна Русия, а от къде по-близките на сърцата на западните демократи "плуралистични" държави от рода на Туркменистан, Египет и - възможно - Иран. Въпреки донякъде съмнителния от гледна точка на европейските ценности избор на партньори, този проект получава активната подкрепа на Европейския съюз и САЩ...

... Към момента България зависи на 96% от доставяния от Русия през украинска територия газ. По време на разразилата се тази зима руско-украинска газова криза българската икономика, според изчисления на местни икономисти, губеше до 250 млн. долара на ден. Не работеха детски градини, болници, предприятия. Българите, благодарение на езиковата близост имат прекрасен достъп до руските и украинските средства за масова информация, лесно можеха да си съставят обективно мнение за това, което вършеше през тези дни украинското ръководство и кой наистина бе виновен за сполетялата държавата им беда. Защото най-разобличителните свидетелства срещу позицията на Украйна - това са нередактираните от доброжелателите им в ЕС изявления на самото украинско ръководство...

... Това е неприятно, но справедливо. Ако използваме английския израз, за Русия цялата тази ситуация с изведнъж разколебалите се балкански партньори е добра възможност да прогледне по повод прословутото славянско единство. Засега алчните германци в Северна Европа проявяват по отношение на газовите доставки от Изток къде-къде по-отговорен и безпристрастен подход към Русия, отколкото южнославянските братушки, силно клонящи към проект с ключовото участие на някога окупиралата ги Турция. Но властите и в България, и в Сърбия не трябва да забравят:

"Набуко" няма да заработи скоро, а газ ще им трябва още тази зима.

И ако българското ръководство, от което за участието в "Южен поток" даже не се изискват пари, а само съгласие за транзита, не прояви интерес към проекта на Русия, то Русия няма никакви основания да помага на ЕС да измъква от бедите своята най-бедна страна-членка.

Ако ЕС обявява "Северен поток" за свой проект, а се стреми с всички сили да погребе "Южен поток", който е призван да помогне на най-бедните й членки, то това е дело на самия ЕС и неговите "младши участници" от Източна Европа.

И тази зима българите могат да изпратят всички свои въпроси на председателя на Европейската комисия Барозу, а не в Москва.

Това е. Предостатъчно е. Не знам дали усещате грубия шантаж, щото някои български души са устроени така: шибането с руска нагайка (камшик) по главата им се струва най-лекичко погалване с перца. Това се дължи на обстоятелството, че нагайката е руска; това е най-главното: милите и толкова извратени русофилски душици са готови да целуват ботуша, който ги рита и гази, да благославят камшика, който ги шиба връз главите, да душат руски партенки, сякаш те ухаят на парижки благовония - главното е, че и камшика, и ботушите, и партенките са руски, са на "Големо брат", поради което всичко може да се прости на "братушките".

Да видим как ще се държи Б.Борисов в тия условия на неприкрит и така груб руски шантаж. Аз много съм писал по темата, и моята теза е ясна: проклятието за България и за българската политика се нарича Русия, особено пък недемократична, авторитарна, имперска Русия, каквато е тя в този момент. Но аз не се сещам за време, в което Русия е била демократична, ако изключим една-две годинки при Горбачов и още толкова при Елцин. В останалото време Русия винаги е била най-пръв враг на бългаската свобода и независимост. Който се съмнява в моите думи, да прочете нещо от Стефан Стамболов...

Добави в Svejo

Невероятно: чудати, живи снимки, придружени със запис на реални звуци, а често и с превъзходна музика

Един приятел (Д.Козарев) ми изпрати линкове към тия чудесии на интернет, които, понеже съм щедър човек, понеже съм готов да разделя с читателите на блога всичко, до което съм се добрал, веднага ги предлагам и на вашето внимание. Става дума за "магически", движещи се снимки (панорамни), които си заслужава да се видят.

Аз не съм много наясно с идеята на тия компютърно-технологични новости, но лично на мен изображенията много ми харесаха: спомням си например как съм се вълнувал когато с часове съм съзерцавал Париж от върха на Айфеловата кула, а ето тук, на такава "снимка", човек може да му се любува безпроблемно, във всички посоки, и то с едно най-високо качество на изображението!

Но какво повече да говоря, вижте сами, любувайте се, наслаждавайте се:

Sous la tour Eiffel - Paris

Vue de la tour Eiffel - Paris - Eiffel tower level

Notre-Dame de Paris vue de la Seine

Notre-Dame de Paris vue du Pont de la Tournelle

Chapelle Notre-Dame-de-Bon-Secours - Montréal

Saint-François-Xavier Cathedral in Chicoutimi

Downtown Montreal on no-car day

Basilique Sainte-Anne-de-Beaupré

Cathédrale Marie-Reine-du-Monde - Montréal

Notre-Dame de Québec Basilica-Cathedral

Temple Thiru Murugan - Montréal

Chapelle de la Maison Mère-Mallet - Québec

Envolée matinale à St-Jean-sur-Richelieu

La magie des lanternes au Jardin botanique de Montréal

Village enchanté d'Ogilvy - Montréal

Manifestation pour la coalition - décembre 2008

Carnaval de Québec - La Grande Virée - 31 janvier 2009

Red Bull Crashed Ice - Québec, 24 janvier 2009

Hôtel de Glace à Sainte-Catherine-de-la-Jacques-Cartier

Festival Montréal en Lumière

Feux sur glace au Vieux-Port de Montréal

Couleurs d'automne - Parc du Mont-Orford

Parc du Bic - Rimouski

Parc national du Bic - Rimouski

Chute au parc du Mont-Tremblant

Chute du Windigo, Hautes-Laurentides

Couleurs d'automne - Mont-Tremblant

Abandoned beer brewery in Montreal

Oliver Jones, Montreal Jazz Festival, June 2009

Butchery shop, La Maison du rôti, Montréal

Centre de l'information, Radio-Canada, Montréal

Tour de l'île de Montréal

Imagine, John Lennon & Yoko Ono 1969 Montreal Bed-In

Le Moulin à Images et le voilier Belem

Le maire Gendron et la crue des eaux à Huntingdon

Compagnie du 2ième bataillon du Régiment de la Sarre

Oposito - Toro au Festival Juste pour rire

Inondations à Laval

Montréal sous la neige - décembre 2007

Stevie Wonder, Festival de Jazz de Montréal

Basilique Saint-Patrick de Montréal

Надявам се, че ви е харесала тази разходка по света. Разбира се, не се отказвайте от това наистина наживо да посетите тия места, природни забележителности по света, а също и да се докоснете до представените в снимките велики произведения на човешкия дух и гений. На човешкия дух и гений, оплоден от свободата.

Смятам, че вече сте се влюбили в тях. Остава да можете да си позволите пътуване дотам, което ви го и желая! Лек ден!

Добави в Svejo

Таваришч Масларова по-далече от социалната политика: доказа, че само може да вреди!

НЕ на Масларова като председател на социалната комисия в парламента

(Група във Фейсбук, на която съм член; присъединете се и вие!)

Граждански натиск за ограничаване влиянието на един доказано социално-вреден политик - и човек без морал, без чувство за срам даже:

"Те толкова си могат" (за децата в Могилино);
"Клето създание" (по отношение на дете с увреждане) ;
"Еее, пък вие, пенсионерите, не се наядохте най-накрая!"...

Няма да позволим човекът, който години спъваше с ретроградността и тесногръдието си реформата в социалната сфера, да продължи да го прави!

Да се противопоставим!

За четири години г-жа Масларова доказа, че има бегли познания за съвременните социални политики и е привърженик на остарели, дори отречени, практики на социално подпомагане, които се характеризират с висока степен на бюрократизъм, липса на индивидуален подход и доминация на институциите над независимия живот на всички хора в избраните от тях общности.

Показателен е отказът на бившия министър да приведе българските практики в съответствие с тези на останалите държави в ЕС чрез закриване на домовете за деца, осигуряване на лична помощ за хората с увреждания, създаване на условия за реално участие на изключените социални групи. В резултат от управлението на г-жа Масларова растящите инвестиции в материална инфраструктура бяха съпъствани с постоянно намаляващи разходи за подготовка и наемане на социални работници. Така България остана на последно място в ЕС по брой на професионални кадри в социалната сфера, чиято подготовка при това е тревожно слаба. Липсата на радикална реформа в системата обрича българските граждани в неравностойно положение на мизерни социални плащания и безперспективност.

Силно сме притеснени, че ако г-жа Масларова продължи да има сериозно влияние върху социалните политики – като председател на парламентарна комисия – това може само да забави реформите.

Настояваме за преосмисляне на решението и номиниране на друг депутат за председател на тази парламентарна комисия.

Добави в Svejo

Народът лудна по песента "Въх, рамо, рамо", посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!

Във връзка с моето представяне на известната вече песен-хит във видеоблога - “Бат Бойко, дай газ, изгрял е твоя звезден час” - забелязвам, че днес са се появили твърде патетични коментари-суперлативи, които искам да се запазят за бъдещите историци на превъплъщенията на българската душа. Поради което ги и публикувам отделно: защото такова богатство по никой начин не бива да бъде загубено:

mladenka ilieva каза: А бе, вие мъжете, пощуряхте ли? От една седмица вкъщи, съпругът ми – Въх, рамо – та рамо… В събота и неделя бях в София при сина – студент, да го поизпера – събраха се състуденти да поиграят карти – цяла вечер – Въх, рамо – та рамо…

В понеделник отивам в службата, от Плевен съм, колегите се забили пред компютъра – Въх, рамо – та рамо…

Аз не обичам чалгата. Вярно, в тая песен има нещо различно, не казвам, че е лоша, интересна е, но – всяко нещо с мярка! Епидемия!

Снощи слагам вечерята, сядаме на масата, съпругът ми пуска компютъра. Помолих го да спре тая Биляна, да си кажем две приказки. Той ми рече: Ти нищо не разбираш.

Не разбирам, ама тая вечер да си сготви и да яде “Въх рамо”!

Stan4o Iliev каза: Привет от Мадрид. Ние тука испанските българи ви поздравяваме с "Въх, Рамо, Рамо!". До един сме гласували за Бойко Борисов. Дай газ, господин премиер.

Искам обаче за Царя Симеон да кажа. Преди 8 години гласувахме за него. Вервахме му. А той каква я оцапа – кой ми сра в гащите!!! Да спи зло под камък.

Бат’ Бойко, я дай газ!
И помни – пази чисти гащите.

Gazdov Milko каза: “Въх, Рамо” е абсолютно профи. Браво на автори и изпълнители. Аз съм музикант и мога веднага да почувствам кое е добро и кое не е. Биляна, “Готин бенд” – шапка ви свалям. Днес в в-к “24 часа” чета, народът е луднал по песента.

Заслужен успех. За Премиера Бойко Борисов:

“Генерале, Вие сте щастлив човек! За 20 години, толкоз политици се извърволиха, за един няма песен. А вие стартирате по Кралимарковски! Каква песен се пее за вас! Чудо!

На добър час, Генерале!

Marin Valchanov пък е написал собственоръчно стих, ето го:

Българино, стани рано
за да чуеш “Въх Рамо Рамо”.

Чуруликай ми, Биляно,
с меден глас “Въх Рамо Рамо”.

Нема вече – ала-бала -
Твърдо пипа Генерала!

Жив и здрав да ни е само!
Дай газ, Бойко: въх Рамо, Рамо!

Баю Котев също се е постарал да напише нещо като стихче:

Зайченцето бяло
май е полудяло.
Денем-нощем само
пей “Въх рамо рамо”

Димитар Црвенковски пък, от Македония или от Сърбия, е написал тия прочувствени слова, издаващи емоцията на всички братски балкански народи към песента за бат Бойко Борисов:

Хвала! Велика песна! ”Вух, рамо рамо” - ово е хит!

Сега ще чакаме песента "Въх, рамо, рамо!" да се запее в Брюксел, Лондон, Париж, Ню Йорк и къде ли не по света! Дойде момента България да покори целия свят, и то с такава велика песен! По-вярно не песента победи и завладя света, а наший народний генерал бат Бойко завладя целио свет, мама му стара! Я дай още една ракия бе, гарсон!

Добави в Svejo

Поклон пред смелите борци за свобода в Иран

(По идея на г-жа Новодворская, която, милата, сложи това клипче в своя блог под заглавието "На Путин - да помисли!")

Добави в Svejo

Нова тема в Академията: Ценностната катастрофа в България

Напоследък се улавям, че често употребявам термина “ценностна катастрофа”. Наистина, доживели сме сякаш времето, в което берем плодовете на една такава най-ужасна ценностна катастрофа.

Но замисляйки се върху този термин, имам чувството, че някой може да въприемеме твърдението ми съвсем неправилно. У нас е налице крайно порочно нещо, и то е доста показателно; то, впрочем, е израз на същата тази ценностна катастрофа, деозриентация и пр. И то се свежда до това, че се смята и се насажда представата, че ето, нещата сега у нас са толкова лоши, но са станали такива защото е настъпила, представете си, свободата, демокрацията – която, като връх на всичко, е заличила някои предишни ценности. Без които, оказвало се, не сме били могли да живеем, и поради това сме изпаднали в този ценностен вакуум, в тази катастрофа.

Значи, според тази представа, сега у нас е така ужасно, е толкова лошо тъкмо защото била дошла свободата, която всичко била разрушила: така се говори постоянно по медиите, от разни бай Вучковци, Слави Трифоновци, СКАТ-човци и пр., и пр. Най-сладкодумно ни говорят за тия неща, и то в своя си най-нагъл маниер: говорят, че всичко е толкова лошо, толкова ужасно тъкмо защото, представете си, за жалост, била настъпила свободата – и в резултат всичко се било срутило. Аз обаче няма да се присъединя към тази медийна манипулация, ето затова правя и уточнението – ПРОДЪЛЖАВА >>>>

Добави в Svejo

Храни куче, за да не те лае, или два факта около правителството на Б.Борисов, явяващи се непресъхващ извор на национална гордост!

И.Инджев е написал тая заран коментар, наречен Медиите у нас хапят ръката, която (не) ги храни, а пък справедливата му констатация ме вдъхнови дотам, че и аз да напиша в блога му нижеследующите думи:

Много уместна и вярна констатация: медиите като общо взето все верни и послушни песове на властта (и най-вече пък на тия, които управляват самата власт у нас!) ръфат само ръката, която не ги храни. За медиите не важи поговорката: "Храни куче - да те лае". Медиите у нас са песове с избирателно поведение: мило лижат ръката, която ги храни, и ръфат оная, дето не им дава нищо.

На мен тия дни ми се върти в главата нещо твърде обезспокоително, което ще го напиша, пък каквото ще да става. Случайно попаднах на предпоследния брой на в-к "Уикенд". Там има интервю с една от основните фигури на кръга "Монтерей", именно с г-н Виктор Вълков. Смятам, всички знаят що представлява кръга "Монтерей", та не е нужно точно аз да казвам що представлява той; пък и, признавам си, страх ме е да казвам каквото и било за този кръг "Монтерей", щото някои други в предишни години казаха и написаха, и бяха застреляни като кучета на улицата след това. Но както и да е де, сега сме в друго време, дано тия нрави да са отишли в миналото.

Та този Виктор Вълков, най-близък изповедник на ония, на тайните кукловоди на българската политика - зевзеците твърдят, че кой ще е български премиер или президент се решава и планира първо в кръга "Монтерей", и то много преди съответното нещо да е станало! - та този В.Вълков в интервюто си сипе такива похвали спрямо Б.Борисов, че на човек му става неудобно да ги чете. С една дума, префразирано, казва това:

"Абе Бойко си е наше момче, добро момче, послушно, изпълнително, ний му дадохме властта, и ще прави каквото ний му речем, това е, аз вервам в наш Бойко!",

Ето това всъщност казва В.Вълков в интервюто си, а пък аз онемях, загубих ума и дума като четях разсъжденията му. И ето, мина повече от седмица, преди да се съвзема и да напиша нещичко за реченото от изтъкнатия монтереец. Та във връзка с разглеждания случай за поведението на нашите медии да не пропусна да попитам: някоя от медиите у нас да сте чули или прочели, че е заръфала "Кръга Монтерей"? Няма и да чуете: ръфат само дребни риби, вадят нож само срещу умрели, и мълчат като риби тъкмо по повод на онова, за което трябва да се крещи и вие, а не просто и само да се говори.

Страх ме е да си направя нужните изводи от тоз факт, от туй преживяване около думите на В.Вълков. Но ще споделя и една друга моя мисъл-констатация, която пак ме води до съвсем нерадостни мисли. Тя касае един министър от новото правителство, за който кой знае защо медиите нищичко не благоволиха да рекат; и една най-малка критика не се чу даже. Пълна амнезия ги е обхванала, що така ли? Имам предвид Вежди Рашидов, който е нещо като звезда в кабинета "Борисов". Божо Димитров го отнесе всичкото, за Вежди никой нищичко още не е рекъл. И всички му се радват - какъвто е хубавец, мустакат, брадат, космат, "ентелегентен", отворен, пич, с лула, и прочие, и прочие.

Та тоя Вежди, знаете, предполагам, когато беше най-обикновен общински съветник (мисля, ако не ме лъже паметта, от ДПС, ама не съм сигурен?!), се прочу с това, че собственоръчно наби, удари един полицай, когато полицаят дръзна да рече на светиня му, че и за него, за Вежди, важат законите в тази республика, сиреч, трябва да премести автомобила си от непозволеното за паркиране място.

Това се случи наскоро, що ли пък медиите така единодушно го забравиха? То стана когато Б.Борисов беше главен секретар на МВР, преди някоя и друга годинка само. Бре, що ли не помни тоя наш народец, що ли му толкова крапа (къса) паметта? А за паметта и морала на нашите медии да не говорим, просто нема смисъл, излишно е.

Но има и нещо друго, което аз, мизерникът, също не съм забравил. А именно, помня и знам добре, че през една далечна година на жанвиденовата зима, когато бабичките у нас не можеха да си намерят и твърда коричка хляб та да я посмучат малко, същият този наш герой Вежди Рашидов, на банкет на "Мултигруп", където си похапвали печени прасенца, се напил дотам, че в един момент скокнал, и рекъл да прави тост; аз и неговия тост помня, щото съм лош и зъл човек, а тостът, отправен към собственика на "Мултигруп" Илия Павлов, бил следният: "От тоя момент нататък и аз вече съм мултак!"; мултаци тогава се наричали мутрите, принадлежащи към "интелектуалния кръжец", наречен "Мултигруп". Та подобно на Кенеди, който в Западен Берлин рекъл в ония далечни години на студената война "И аз вече съм берлинчанин!", нашият Вежди, който е начетен човек, на банкета на "Мултигруп" изрекъл знаменателните историческо-културни слова: "И аз вече съм мултак!". Дали пък тъкмо заради тия предани думи той сега не е удостоен с честта да е министър?! И то не на какво да е, ами на културата, и то в правителството на проевропейски ориентирания Бойко Борисов?!

Та ето тия две умилителни картинки се спомням, и тоз мой спомен мира не ми дава: същият този, дето би полицай, и също дето, пиян, се е тупкал в космясалите гърди, крещейки, че бил "мултак", е в правителството на Б.Борисов! И това, че е там, разбира се, не предизвиква и най-лека реакцийка на медиите, които, всъщност, това им е работа, да помнят и да съобщават не само случващото се сега, ами и онова, което се е случвало преди време. Щото, знайно е, нашият народ е прочут с късата, с крапата си памет, я помни ден-два, я и толкова даже не помни. А пък с мисленето колко е зле нашият народец да не казвам, щото ще ме обявят справедливо за национален нихилист.

Да, ама някой горещ фен на Бойко няма да пропусне след малко да ме заръфа: "Как не те е срам бе, да се заяждаш така грозно с Вежди Рашидов бе, нещастник злобен?! Та он е велик артист, може да си прави що ще, какво като набил полицай, ако требе, и бабичка може да пребие?! Голема работа, набил полицай, ами това че прославя България с изкуството си, що за това нищо не казваш?! Ето, и предишния ни министър на културата беше артист, и, бидейки артист, има правото да напише "сбогом!" със "з", голема работа?!" Я иди се скрий в миша дупка бе, завистливец такъв?!". Знам, че точно така ще ме заръфат, ама ето, въпреки всичко не оттеглям думите си. Щото съм инат го правя, затуй...

Та това исках да река. Осмелих се да го река, щото у нас само чат-пат блогърите дръзват да рекат или напишат онова, което "големите медии" не само че не смеят, ами и не го казват, както разбрахме, и по съвсем други, по "морални", тъй да се рече, подбуди. А именно, заети са преимуществено с това мило да лижат ръката, която ги храни, и, респективно, да ръфат ония ръчички, които не им подхвърлят нищичко.

Славна республика сме ний, тъй да се рече!!! Как да не изкрещи тия думи човек като съзерцава таз нашенска умилителна картинка! И как да не се овладее от чувство на национална гордост като се сети за нещата, за които споменах по-горе - и които са същински непресекваем извор на национална гордост.

Добави в Svejo

Нова тема за личността в Свободната виртуална академия

Подхвърлих по-горе, че наистина съм се захванал напоследък с голяма тема: да акцентирам, да обърна главното си внимание към към такива екзистенциално-психологически и личностни феномени и процеси, проявяващи се обаче не изобщо и по принцип, а тъкмо в индивидуалното съществуване, в индивидуалното развитие на човека. Години наред работих в психологията и във философията и съм постигнал някои водещи идеи, осъзнал съм главните ценности, надявам се, успял съм да ги изразя в книгите и в статиите си; но това е една една база, идейна база, която трябва след това вече да се прилага и практически.

И ето книгата, по която почвам сега да работя, от доста време съм я планирал; тя ме е овладяла и все повече ме овладява всеки ден. Ще се нарича Жизнени стратегии, с подзаглавие “Моят личен проект на бъдещето”: как да изработя един такъв свой личен проект за бъдещето. Тази книга, собствено, е израз на една такава преориентация на интереса, и то тъкмо към конкретното, към конкретната личност, индивидуалната личност, към нейните непосредствени екзистенциални и ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

Добави в Svejo

Един съвсем логичен, но затова пък твърде неудобен въпрос към журналиста Георги Коритаров

Тия дни открих, че известният наш журналист Георги Коритаров - не крия, че го оценявам, въпреки всичко, като един добър журналист - също си е създал свой личен (авторски) сайт или блог. Реших да изпробвам възможна ли е двустранна комуникация с журналист като него - това у нас, разбира се, е по-скоро изключение журналист "от такъв ранг" да отговори на обикновен гражданин като мен!

И тъй като тази сутрин забелязвам, че Г.Коритаров е написал свой анализ по повод на новоразкритите досиета за съпричастност на доста журналисти към ДС (при това под едно крайно възторжено, като от първите петилетки на строителството на комунизма, заглавие ГОРЕ ГЛАВИТЕ!), та дръзнах и му отправих следния логичен, но затова пък твърде неудобен за "патриотичните служителите на ДС" като него и като министър Божидар Димитров - и затова така внимателно и старателно премълчаван въпрос:

Г-н Коритаров, опитвам се да Ви разбера и на моменти ми се струва, че успявам. Но има едно нещо, което разваля цялостното впечатление. И то е твърде прозаично и просто: ДС беше филиал на КГБ, нали така? Това не го отричате поне, надявам се!

Можете ли в такъв случай да ми обясните: как така се гордеете, че като разузнавач сте служил на само българската държава, след като организацията, към която сте работили (наричана също "железен юмрук на Партията"!), е била на пряко подчинение на зловещата тайна служба на съвсем друга държава, именно КГБ на СССР?

Ако се опитате да ми доказвате, че ДС била "патриотична организация", какво стана с тогавашния "комунистически интернационализъм", който беше нещо като религия и на БКП, и на ДС?

Много ще съм Ви благодарен ако ми отговорите на въпроса.

Макар че не съм сигурен дали коментарите са разрешени тук, във вашия блог, но за всеки случай пускам този свой коментар.

А сега добавям: пускам го и в моя блог. Часът е 8.52 сутринта на 4 август. Който сега провери, ще се увери, че коментарът ми е там. Щото после нищо чудно да изчезне. Аз въпреки уважението ми към г-н Коритаров съвсем не мога да забравя, че той е горд разузнавач на ДС, намирала се десетки години на пряко подчинение на КГБ.

Това все нещо означава - и затова хич не смея да ги подценявам - способни са на всичко "железните орли на Партията"! Това беше нещо като опит за шега. Не му обръщайте особено внимание. Приятен ден на всички - и на г-н Коритаров, разбира се! Дано с въпроса си не му развалих деня...

Добави в Svejo

Предложение за създаване на "Център за стратегически политически изследвания" към ДСБ

Продължава моята дискусия с Андрей в блога на Радан Кънев. Домакинът на блога още го няма (отпускарски сезон е и той може да се плацика в морето), и понеже ме е страх като дойде и като види какво сме направили да се разлюти и да изтрие всичко, та по тази причина пренасям дискусията и тук; казаното от Андрей можете да го видите там, а тук, за краткост, ще приведа само моето мнение:

Здравейте, Андрей, подхвърляте следното: "Не ми е много ясно какво искахте да кажете с „личностното начало”...", та в тази връзка ще Ви приведа поне един откъс от мое изследване по този проблем, което намери място в книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността), излязла още в 2007 г.:

... Между нас като мислещи, оценяващи и действащи свободни същества съществуват някакви невидими “нишки”, които въпреки всичко ни свързват в една, макар и разнолика, но човешка общност. Това са нашите ценности, за които често не си даваме изобщо сметка: те обаче си действат най-подмолно, но точно затова и така мощно.

Ценностните групирания, благодарение на които вътре в една група или общност разбирането и солидарността са възможни – но в същото време точно те и ни противопоставят на всички останали ценностни общности! – са факт на живота, който трябва да приемем със смирение. Дискусиите, диалогът, най-свободните разговори при зачитане на правото на другия да бъде различен и при уважението на позицията му, са единствения начин за постигане на “истината”, за доближаване до “обективността”, за някакво що-годе сближаване на позициите и на тази основа за постигане на единодействие.

Всичко казано дотук ме подготви да поставя своята диагноза: обществото ни като цяло, пък и десницата в частност, страдат от недостатъчно ясна ценностна идентичност. Това означава, че липсва развито съзнание за най-същностните измерения и фактори, които ни правят такива, какви сме.

И които ни правят личности и граждани в най-възвишения смисъл на тия думи. Хората у нас са поразени от вируса на безсмислието, който е крайно опасен и срещу него трябва да се борим най-решително. По повърхността това се изявява именно като усещане за обърканост, за загуба на ориентирите и на опорните точки, като чувство за невероятна абсурдност на случващото се. Такъв човек се чувства оставен на произвола, лъган, окраден, подигран, насилван от най-тъпи гаври.

А под повърхността, в основата на подобни феномени на масовото съзнание, стои именно този така коварен ценностен релативизъм или загубата на субстанциалните ни опори – ценностни, нравствени, духовни – които ни правят свободни човешки същества и граждани.

Обществото ни като цяло, а и десницата в частност, ще тръгнат към оздравяване и ще повярват в силата си едва когато осъзнаят, че именно ясната и същностна идентичност – дълбокото убеждение за собствените ти ценности – е нещото, което носи здравина и сила. Когато си объркан, когато не знаеш какво точно искаш, когато си се поддал на безнравствени подбуди, когато си се подхлъзнал към най-пошъл прагматизъм, когато си изневерил на най-базисни ценности, когато си станал двуличен, тогава никой няма да ти се довери. Изглежда точно това се случи на десницата, на десните лидери – и именно то е в основата на нейната криза.

Кризата на десницата се дължи на ценностната неизявеност на дясното съзнание, на недостигнатата все още ясна ценностна идентичност на хората, които определят себе си за десни – било то политици и лидери, било най-обикновени граждани, симпатизанти и “гласоподаватели”. Завинаги с усет само не може да се живее, иска се и съзнание: дотук десните ги сродяваше само и единствено усета за свобода. Но това вече не стига, иска се съзнание за целостта от ценности, които правят “склонния към дясното” човек гражданин, ясно съзнаващ своята принадлежност към дясната философия.

Затова доверието към десницата ще расте успоредно с нейното ценностно укрепване, с постигането и демонстрирането на ясно съзнание за ония ценности в тяхната необходима връзка, които дават огромните предимства на дясномислещия човек. И които съвпадат с една съвсем човечна и нормална чувствителност, с едно най-естествено светоусещане и с една така практична житейска философия.

Това, че десницата най-болезнено преживява своята ценностна неизявеност, пък и самото усещане за “провал” и “крах” на дясното показва, че десните хора, отличаващи се с една по-изтънчена и мобилна чувствителност и мисловност, най-напред и доста болезнено усетиха този коварен ценностен дефицит.

Същото, но не в така остра форма, е налице и при лявата ценностна парадигма, която обаче винаги се е отличавала със съвсем закъснели реакции. А пък възходът на популизма, на политическия нихилизъм, на най-разюзданата демагогия и на аморализма в сферата на политическото всъщност е външният израз и “черпенето на дивидентите” именно на ценностния вакуум, в който се оказахме: колкото сме по-объркани, толкова повече ще просперират пишман-политиците и ментетата. Нашата обърканост е извора, който подхранва тяхната арогантност.

Успоредно пък с ценностното оздравяване и с развитието на все по-ясната ценностна идентичност на нашите десни партии, с изкристализирането на дясната ценностна ориентация, ще намалява и “социалната основа” на популистите и на политическите шарлатани. И точно този е търсения ефект на все по-разрастващо се доверие и на увеличаваща се подкрепа към автентичното дясно.

Ако това не стане, току-виж Б.Борисов ще успее по най-левичарски начин да открадне дясното под носа на дясномислещите хора и техните лидери, което, както и да го погледнем, си е същински резил…

Спирам дотук; виждате, преди колко време съм прогнозирал това, което стана сега, на 5 юли 2009 г. Не си го приписвам като заслуга, просто го констатирам.

В тази връзка искам да предложа на нашия любезен домакин, който е фактор в ДСБ, една идея, много ми е интересна как ще се реагира спрамо нея.

Сега чета мемоарите на г-жа Маргарет Тачър. Между другото там установих, че към Консервативната партия съществувал един "Център за политически изследвания", който се оказва безкрайно полезен за нея, тъй като е успявал да разработва работещи идеи, подходящи за онзи момент.

Та в тази връзка предлагам подобен Център да се създаде и към ДСБ. Как гледа г-н Кънев на това подхвърляне, дали то ще бъде даже обсъдено или дори прокарано в ръководството на ДСБ, ми е твърде интересно. Интересна ми е самата реакция. Щото гледам как у нас разни хора, несведущи в тази деликатна област на ценностите и идеите, по един най-непрофесионален начин се мъчат да предлагат "идейно-програмни и стратегически виждания", които ми приличат на това, да речем, училищната чистачка да почне да се произнася най-авторитетно за методите на модерното преподаване на философия, примерно...

Докато не се разбере, че в една модерна партия този момент - личностно-ценностният, идейният, свързаният със прогнозиране на работещи и печеливши стратегии за въздействие върху съзнанията и пр. - не бива да се подценява, напротив, той е най-важният, дотогава българската десница ще продължава да си стои в пелените, да не говорим за това, че съвсем няма да може да стъпи на крака и да поеме към бъдещето си...

Добави в Svejo

Мисля, че изненадите от новото правителство тепърва предстоят

Гледах в Панорама част от спора между Божидар Димитров и Асен Агов и ме впечатли дебелоочието, с което новопокръстеният гербер Б.Димитров повтаряше дежурното комунистическо клише за БГА "Балкан".

Не мога да не си задам въпроса: защо след като някой не е съгласен с поведението на една партия (в случая БСП) и я е напуснал, продължава да се държи като служител на нейния отдел "Пропаганда и агитация"?

Или е отишъл в ГЕРБ по партийно поръчение? А каква е позицията на новия му работодател? Въобще, както се казва, комунистът козината си мени, нрава – не. Мисля, че изненадите от новото правителство тепърва предстоят.

(Коментар от: г.б. в блога на Иво Инджев)

Тъй като се отвориха коментари за БД бих искал и аз да споделя на какво попаднах. Става дума за изказването и отношението на Божидар Димитров по случая с младата майка-българка, арестувана и осъдена на 3 месеца затвор в Македония. За мен неговото становище звучи така:

„Абе, много лоши тия македонци, бе, много нехуманни! Много зле се държат с българите! Аз тука само гражданската си позиция мога да изкажа, щото така – разбирате ли, нямам още утвърдени пълномощия и не мога да се меся. Като ми решат от НС каква ми е точно длъжностната характеристика и с какво ще се занимавам – тогава нещо повече от мен. А дотогава, ще се изказвам гордо като гражданин-родолюбец. Те там във външно по-могат, по-знаят. Те ще проучат случая, ще видят какво може да се направи…“

А за да се информирате и ориентирате в този скандален и емблематичен случай горещо ви препоръчвам страхотния коментар на една наша съгражданка от Македония:

(Коментар от: Spirographus в блога на Иво Инджев)

Добави в Svejo

Афоризъм на деня, касаещ незаменимата с нищо роля на парите в живота ни

Някой е написал този афоризъм в един от моите блогове ето така, на руски: Деньги избавляют человека от желаний, а желания – от денег. За неразбиращите руски език - макар че всеки българин по природа разбира руския език! - го превеждам ето така:

Парите спасяват човека от желания, а желанията - от парите.

В тази връзка в менюто отдясно, сред различните промоции и линкове, ще откриете (на четвърто място отгоре-надолу) рубрика "Подкрепа", в която има следното:

Ако по някакви свои подбуди желаете да подпомогнете този блог или издаването на новото списание ИДЕИ изпратете SMS на кратък номер 1816 с текст TXT FILO (цената е 4,80 BGN без ДДС) В замяна съм готов да Ви дам безплатна консултация по въпрос, касаещ Вашето личностно израстване или пък свързан с интересите Ви в областта на философията или психологията.

Поддръжка: angeligdb@abv.bg
Powered by fortumo.bg

Смятам, че има пряка и недвусмислена връзка между предложения афоризъм и възможността по най-благородни подбуди да подпомогнете блога или някоя от идеите и инициативите на неговия автор. Ще се радвам някой да откликне - и ще съм му благодарен за жеста!

Добави в Svejo

Моята най-сурова и безпощадна, но напълно справедлива критика на поведението на журналиста Иво Инджев

Господин Инджев, за първи път ще Ви критикувам, и то най-твърдо, искам да кажа, че съм твърде много разочарован от Вас! Зели сте да пишете за първите (от)стъпки на кабинета "Борисов", зели сте да придиряте за некакви си там дреболии, а вижте Ваши колеги що правят: Върхове на подмазваческото изкуство: Николай Бареков лиже обущата на Бойко Борисов - абе нема ли да му дадат некой пост на туй момче бе?!.

Ами срамота е туй Вашето най-после, някакъв си младок да Ви надцаква така, засрамете се поне малко де! У нас в наше време журналистиката е станала нещо съвсем друго, Вий живеете с най-допотопни представи за журналистика: я го вижте какви ги върши Бареков я?! Ами като не земате пример и стимул от него, ще си седите безработен, ще си пишете в блога, ще Ви окръжава малка групичка фенове тука, а вижте Бареков с какъв замах само гради бъднините си: продуцент, собствен канал нищо чудно да му подарят, и какви ли не чудесии!

Тъй се прави в наше време, г-н Инджев, такива са времената сега, а пък Вий си стойте бела врана сред съсловието си и си пишете за "първите (от)стъпки на кабинета "Борисов": как пък можахте да го измислите това?! Как пък не Ви беше поне малко срам, а?!

Та искам да кажа, че съм разочарован най-решително от Вас, от Вашето поведение: да си позволявате да критикувате кабинета "Борисов" още отсега! Бареков предлага цели 12 месеца българската журналистика да си трае, а Борисов да си ги прави каквито му скимне! Е, журналистите в тия 12 месеца може да четкат с четки костюма на Борисов, да му лъскат обущата, да им придават гланц с кадифе, и други текива работи могат да правят, ама всичко друго е недопустимо според Барекова и е даже неморално!

Ето туй наричам аз Бареков замах, а Вашето какво е: дреболии некакви, и дребнаво придиряне! Изложихте се хептен, туй ще Ви река и с това ще завърша! Поправете се овреме, че ще съжалявате. Ако можете де, щото ми се види, че сте безнадежден случай. Като мен самия, но аз съм особен, непоправим случай, крайно тежък. От мен пример не вземайте изобщо...

Добави в Svejo

Върхове на подмазваческото изкуство: Николай Бареков лиже обущата на Бойко Борисов - абе нема ли да му дадат некой пост на туй момче бе?!

Прочетете непременно интервюто, дадено от водещия на утринното предаване на БТВ Николай Барековпред в-к "Телеграф". Нашия, българския, тукашния "Телеграф", да не си помислите, че е дадено пред английския му събрат; не бе, говоря за "Телеграф" на Ирена Кръстева, догановата сподвижничка и поборница! Аз като видях съобщението за това интервю, веднага разтрих очи, и, предчувствайки сензацията, мигом скочих да пиша тая дописка в блога си; знам много добре, че подлизурството в нея ще е от класа, понеже познавам манталитета на Барекова.

Сметам, че нема да се изложи момчето, та по тая причина, признавам си, пиша тия редове, без самият аз още да съм прочел реченото от Барекова в интервюто му. Ако се изложа, ако никакво подлизурство там нема, ще се извиня публично на Барекова, отдавнашен мой любимец - и любимец на Б.Борисова, естествено!

Да си направя тия изводи, ми даде достатъчно основание само заглавието, дето редакцията е турила, именно "Борисов има в НС своя партия от фенове". Хубаво звучи туй заглавие, как приятно гали ухото туй "партия от фенове", усещате ли? Дали славолюбивият ни премиер ще се впечатли от тия думи? То него, дето толкова журналисти изпробваха най-славословнически перата си, едва ли нещо вече може да го впечатли, по тази причина хич не е лесна работата на такива като наший достопочтений Бареков.

Ама момчето се старае иначе де, нема спор, има и хъс, и е отракано - ето по тази причина аз най-твърдо апелирам Б.Борисов най-сетне да му даде некакъв пост, по-важничък така, звучащ тежко, достоен за старанията на Барекова; примерно да го тури за "Главен ръководител на правителствения пресцентър на България". Убаво звучи, нали? А така де, всеки заслужил требе да получи нещо от новата власт, а Бареков заслужи поне толкова, колкото заслуги има самият Бойко Борисов, ако не и повече от него самия! А пък, погледнете на снимката, Бареков се е подстригал даже като любимеца си Бойка Борисова, ете на туй аз му викам връх на подмазваческото изкуство! Бравос, ашколсун!

А сега зафащам да чета знаменателното бареково интервю. Не се чудете как става така у нас журналисти да вземат интервюта от журналисти; но все пак сме страна на чудесата, тука сичко е възможно, тъй че да не сторваме кахър. Пък и Бареков е особен журналист, първенец, стахановец, той е нещо като Тошо Тошев на телевизионния фронт, той надмина дори самия доайен Кеворкян. Затуй не само интервюта ще му се земат тепърва, ами народът скоро и песни за него ще пропее! Тъй и требе, секиму според заслугите де, нема да се излагаме сега я?!

Добави в Svejo

Проблемът на "автентичната десница" у нас е ценностно-личностен, бих казал дори и морален

Продължава дискусията ми с Андрей по повод толкова любопитната статия на г-н Радан Кънев, наречена "Черна котка, бял котарак. "Европейско развитие" и балканска скара", в която по-скоро се говори не толкова за котки, котараци, балкански скари и пр., а най-вече за "политически локомотиви". Дискусията ни с този Андрей навлезе в същностната си фаза, поради което неговата реплика към мен можете да прочетете в коментарите към статията на Р.Кънев, а ето моя отговор тук, отделно, щото стана твърде дълъг, пък и да се запази за "бъдните поколения", както се казва :-) :

Здравейте, г-н Андрей,

Ето че и за Вас позицията ми вече се поизбистри, ако поговорим повече, нищо чудно някой ден и съвсем да се разберем! :-)

Прав сте, моята представа за "политическото пространство", по-скоро за политическия живот в една нормална страна е доста необичайна, и в този смисъл може да се нарече и "идеалистична". В нея, разбира се, няма място за "политически локомотиви", нито пък за други машини и "инструменти" като шмайзери, бухалки, тояги и прочие. Аз възразих против израза "политически локомотив" само защото този термин ми се вижда архаичен, подходящ за времената, в които "парният локомотив" е бил сензация, но ние все пак сега живеем във време не на парни локомотиви, а на космически совалки, атомни подводници, ледоразбивачи и пр. Явно и политическата ни терминология би трябвало да претърпи известна промяна, след като живеем в съвсем друга, крайно променена епоха.

Да, за мен нормален е "политическия модел", в който всички гледни точки са равнопоставени, „а пък побеждават само разумните, най-добрите за цялата общност предложения и идеи”. Не може априори да се приеме, че само една партия играе ролята на локомотив, теглещ нацията напред, а пък всички други гледни точки да се обявят за ретроградни и... излишни. Щото, наистина, те, ако не се принудят да се коалират с "единствената партия", губят смисъла на съществуването си, превръщайки се в "спирачки" на неудържимия възход на нацията. Нали си спомняте оня случай, станал, мисля, в Учредителното събрание на Русия след Февруарската революция, при който един оратор от трибуната заявил, че няма такава партия, която да поеме цялата отговорност и всички тежести на властта, а някой си Ленин от галерията на залата изкрещял: "Има такава партия!". По-късно последователите на тоя "човек" (да го наречем все пак най-великодушно човек!) си представяха своята единствена партия все като "локомотив на историята", а пък, понеже бяха доста последователни, ликвидираха до корен не само всички други партии, но и всички хора, които са имали дързостта да не са като тях, да не мислят като тях и пр.

Аз съвсем не отричам, че СДС ("дясната коалиция", както Вие го наричате) в близо 15 от 20-те години на прехода изигра роля, която може да се оприличи с тази на локомотива. Но този "локомотив на историята", какъвто беше СДС до към 2001-2002 година дерайлира, излезе от релси, беше пометен от тайфуна на царското движение, а сега и от този на "бойковата револуция". И да се възкресява в този момент представата за дясната политическа алтернатива като единствен "политически локомотив", е според мен твърде назадничаво, немодерно, неактуално.

Вие, г-н Андрей, подхвърляте: "Ако не е така, Вие защо, както разбирам, сте „десен” (колкото и да е неточно вече това понятие), да не сте само привидно десен, сакън!".
Благодаря за кавичките, с които така великодушно сте оградили термина, обозначаващ моята политическа и ценностна ориентация. Дали съм "привидно десен" - сакън! - или наистина съм десен не се удостоверява с писмен атестат, даван от някаква партия, това не зависи и от признанието на някакви политически лидери, то, г-н Андрей, се удостоверява по съвсем други начини. Че съм десен съм го доказал на дело, практически, и то по най-различни, доста убедителни начини.

Аз примерно съм авторът на единствената, издадена досега, цялостна и то, представете си, дясна, от десни позиции написана политическа история на съвременна България; книгата ми се нарича СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). Моята политическа философия е изявена и най-пълно представена в книгите ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), излязла 2000-та година, също и в книгата ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността"), излязла 2007 г. Своята причастност към дясната ценностност съм я доказал и в живота си: член-учредител съм на първата организация, която ще влезе в още несъздадения СДС, именно на "Клуб за демокрация" в Пловдив, бил съм активист на СДС на най-различни нива във всичките години след 1989-та та до 1999-та, когато клиентелистите в СДС-Пловдив ме изключиха от СДС като несговорчив "човек-критикар", "рушащ идейно-организационното единство на СДС".

След този случай съм безпартиен, любопитното е, че пловдивските лидери на ДСБ доста се страхуват от мен, поради което на два пъти осуетиха приемането ми в тази партия; е, водя се "виртуален член на ДСБ", ако това нещо означава. Длъжен бях да кажа всичко това, щото Вашето "сакън", употребено спрямо моята съмнителна според Вас политическа ориентация, признавам си, ме обиди най-дълбоко. Дясната ценностност е най-значимото съдържание на моя живот - като човек, личност, философ, гражданин, българин, европеец, пък и гражданин на целия свят. Затова реагирах така, надявам се, че разбирате защо един човек може да реагира тока когато някой накърнява "светая светих" на убежденията му.

Аз, г-н Андрей, смятам, че живеем в променено време, така че представите за политически партии, играещи ролята на "локомотиви" ("валяци", "танкове" и пр., както Вие дообогатихте представата на многоуважавания г-н Кънев), трябва да бъдат отхвърлени като вехти, демодирани и непотребни, а също и като вредни, опасни, тикащи десницата към провала. По силов път не може да се наложи нищо на съвременното българско общество, затова нека изцяло да отхвърлим представите за "локомотиви", "валяци" и "танкове". Едно все пак вкусило плодовете на демокрацията общество като нашето може да бъде "превзето" не по силов път, а тъкмо чрез а чрез вътрешно, интимно, идейно, духовно-личностно приобщаване на съзнанията на всеки един българин поотделно. Ето, Бойко Борисов покори бългаската нация чрез една старателно планирана и нашироко проведена медийна манипулация, която все пак по най-вътрешен път успя да спечели близо половината от българските избиратели. Вярно е, че медиите у нас са под контрола на олигархията; нищо чудно затова Б.Борисов да се окаже нейно изобретение и оръдие, дали е така ще го видим съвсем скоро, и то с очите си.

Ето в тази ситуация десницата у нас, или по-специално "автентичната", "традиционната" десница (щото много "десници" се нароиха напоследък у нас!), трябва коренно да преосмисли политическата си стратегия, да влезе в крак с потребностите на времето, да открие точните причини, поради които визията й за реалностите в страната след 2001 г. не можа да бъде приета от по-широки обществени слоеве. Аз смятам, че традиционната десница у нас трябва да стане нова десница, като решително се откаже от досегашните стереотипи на мислене и на поведение, които банкрутираха в очите на промененото българско общество в същата степен, в каквато дерайлира от релсите "политическият влак", наречен Синя коалиция.

Разбира се, че без партии няма как да минем, не знам защо се опитвате да внушите, че аз съм настроен "антипартийно". Без партии няма демокрация, това е аксиома. Но става дума за промяна на този модел на вътрешно-партийни отношения, които акумулира толкова дефекти, че успя да провали най-решително не само СДС, не само ДСБ, но, сега, на тия избори, и СДС и ДСБ едновременно - като Синя коалиция. Това показва, че ако "традиционната десница" у нас не успее да разчупи черупката или бронята, в която се е затворила и самоизолирала, откъсвайки се от манталитета и настроенията на "обикновения непартиен гражданин", то такава десница може да има само най-жалко, окаяно бъдеще; примерно, да лъска обущата на Бойко Борисов, твърде неудобно приведена и дори свита отдве пред него!

Съгласен съм с Вас, че ако една партия успее да формулира жизнени идеи, то няма как тия идеи да не овладеят "масите", широките социални кръгове. Ето защо аз продължавам да твърдя, че проблемът на "автентичната десница" у нас е ценностен, бих казал дори и морален. Примерно, тази десница у нас още не смее да заяви причастност към традиционните консервативни и християнски ценности, които, както и да го погледнем, все пак са вековни ценности и на нашия народ. Вероятно причина за това е боязънта да не би да бъде загубен за каузата обработваният десетилетия наред от комунистическия атеизъм "редови българин", който живее в условията на една не само екзистенциална, но и на ценностна, духовна и личностна катастрофа. Аз в блога си напоследък публикувам цяла поредица от статии в тази насока, в които като философ-изследовател се опитвам да представя реалната картина на толкова неблагоприятната ценностна ситуация, която е налице у нас.

Може би ключът нищо чудно да е точно там, според това, което подхвърляте: по-важното е „какво”, а не „кой”. Тук проблемът е колосален: у нас добрите идеи се отхвърлят безапелационно и на общо основание само защото не са изказани от "правилния човек" и на "правилното място". Десните политически дейци у нас, като се почне от самия Костов, мине се през Р.Кънев, и се стигне до най-баналния селски активист на СДС или ДСБ, са преизпълнени с отвращение, презрение и с погнуса даже спрямо личностното начало. Най-големият порок на този модел, наложил се в средите на десните партии, в СДС след 1989 г. и после в ДСБ, е игнорирането и потискането на личностното начало, това личностно начало, което по принцип трябва да е доминанта на всяко съзнание, което има претенцията да е дясно.

Това се правеше от най-ранната история на СДС и се прави и досега - заповядайте, примерно, в един пловдивски клуб на ДСБ, където, примерно, се разпорежда г-н Спас Гърневски. Знаете ли каква е атмосферата там? Ако не знаете, ще Ви кажа: г-н Гърневски седи на трон, а дузина поразсъблечени сини бабички-пенсионерки му веят хладинка с палмови листа и го целуват чат-пат в морни уста; "образцовият член" на такъв "клуб на автентична дясна партия" е най-примерен подлизурко, които клечи на колене и постоянно сторва мили очи на "великия лидер", поради което иска да се провре в неговия тесен "приятелски кръг"; защо знае, че само ако попадне там, може вече и да почне да расте нагоре; като заветната мечта, разбира се, е попадането на избираемо място в листите в някаква необозрима перспектива на бъдещето.

Това е положението, г-н Андрей, г-н Кънев е политически лидер на ДСБ на цял софийски район и сам може да каже по-добре от мен каква е там реалната ситуация; аз казах каквото знам за един пловдивски клуб на ДСБ - и както съм го видял с очите си. Отчайващо е според мен положението и по тази причина трябва да се разговаря най-открито, без скрупули, без глупави предубеждения от рода на това "кой е по-важен", кой е "партиец", кой е лидер, кой е "профан от низините", кой е от "елита", кой е от "централния район на самия център на София" и прочие, и прочие.

Бъдете здрав! Да се надяваме в толкова интересната, по мое виждане, наша дискусия да се включи и самият автор и домакин на този блог, щото аз, примерно, взех да се чувствам доста некомфортно при неговото мълчание - сякаш съм един най-нежелан натрапник...

Добави в Svejo

Призив за предприемане на хуманитарни действия от българското правителство за спасяването на Спаска Митрова

Румяна Желева и Божидар Димитров на изпит пред българското общество!

Автор: ПАУЛА ЛАЙТ

Винаги, когато в нашата страна се заговори за окаяната бедност, за гладуващите деца и старци, политиците се усмихват снизходително и произнасят неизменното клише “евтин популизъм”. А когато стане реч за отношението към българите и българските граждани в Република Македония, за смазаното ни национално достойнство, следва клишето “кресливо патриотарство”…

Все пак, не ме интересува какви заключения, коментари и оценки ще получи този материал. Тук ще говоря за хуманността и отношението на нашите дипломати към българските граждани. Тук, скъпи приятели, ще стане дума не за “македонския въпрос”, не за историческия генезис на тази земя, нито за генетичния произход на населението й. Няма да развивам политико-исторически тези, въпреки че нито един човек с елементарни познания по история и лингвистика няма да отрече българо-славянския произход на населението и езика в Република Македония. Но тук ще говоря за простичката човещина, за това колко струва пред света името “български гражданин” и за това положили ли сме основите на гражданското общество.

Ето малката и тъжна история, с която искам да започна и която научих от вестник “Струма”:

Двадесет и три годишната Спаска Митрова е студентка по английска филология в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Тя е завършила семестриално, но й предстои полагането на държавен изпит. Подобно на много жени по цял свят, е направила грешката да се омъжи за тираничен, своеволен и груб съпруг, който системно я малтретирал физически и психически. Мъжът е със сръбски произход и е с маниакална антибългарска нагласа.

По произход, Спаска осъзнава себе си като българка, а и по думите на майка й корените им са български и през 2005 г. подава молба за придобиване на българско гражданство. Наред с това, избира да учи в български университет. Отношенията в брака й се влошават и тя се развежда. Нейният партньор просто не желае да приеме елементарното й човешко право сама да определи своята национална идентичност и оказва на жена си натиск да оттегли документите си за гражданство.

След раздялата им, отправя заплахи, че ще й отнеме дъщеря им, за да я възпита като “македонка”. Следва друга форма на тормоз, съдебният. По македонските закони, освен правото на лични контакти, Митрова трябва да осигури на бащата и стая и легло по време на срещите му с детето, независимо, че домът й е лична собственост на родителите й и на нея.

Жената отказва такъв достъп на бившия си съпруг в дома си, заради страх от скандали и саморазправа. Той подава оплакване и българката е осъдена условно, а втори път - три месеца ефективно, защото не била изпълнила съдебно решение. Тя категорично отрича да е уведомявана за такова, а в цял свят съдебните книжа се връчват срещу подпис. Митрова обжалва присъдата, но Апелационният съд в Скопие я потвърждава. Съобразно този съдебен акт, на 14.06.2009 г. Спаска трябва да влезе в затвора за изтърпяване на присъдата.

От април, 2009 г. тя е български гражданка, съгласно указ на вицепрезидента Марин.

Жената не получава помощта на българските власти, която отчаяно търси и на 29.07. (четвъртък) е отведена с въоръжен конвой в затвора “Идризово” в Скопие.

Малко преди 22.00 часа я извадили насила от дома на родителите й и, заедно с майка й и малката й дъщеря, Сузана, ги заключили в стая в полицията. “Цяла нощ бяхме на един стол. Нито храна, нито вода, нищо не ни дадоха” - плакала по телефона Сузана Митрова, майка на осъдената пред журналисти от вестник “Струма”.

Впоследствие социалните служби изтръгнали детето от ръцете на баба му. То било болно от пневмония, в период на интензивно лечение и още сучело. Спаска също била на лекарства, заради тумори в двете гърди. Задържането на кърма може да се окаже не само вредно, а и фатално за нея.

Както виждате, изправени сме пред един неописуемо варварски акт. И в най- примитивните човешки общности майчинството се счита за нещо свято. Дори животните избягват да нападат женски, които кърмят своите малки. Тези действия водят до сериозен риск за живота и здравето както на детето, така и на майката.

Вярно, има независима съдебна власт и законни процедури, но в цял свят съществува и възможност за отлагане изтърпяването на наказанието, помилване, екстрадиране в държавата, чиято гражданка е осъденото лице, искане за отмяна на присъдата от Върховния съд със спиране изпълнението й. Възможностите са много.

Нека видим сега какви действия са предприели българските власти и доколко Спаска има основание да се гордее с новопридобитото си българско гражданство.

Жената незабавно потърсила съдействие от своето правителство. Българските дипломати в Скопие мънкали, че ще проучат случая, но, верни на присъщите на нашите дипломатически представители мижитурщина и безгръбначие, нищо не предприели. Говорителят, Драговест Горанов, лъгал многократно журналисти и самата пострадала, че ще предприемат действия, но на 23.07.2009 г. се измъкнал и излязъл в отпуск.

От външно министерство, премиер и президент последвало само глухо мълчание. Вероятно чиновниците, жалки и страхливи като героите на Чехов и Гогол, предпочели да се свиват зад бюрата си с оглед предстоящите избори. Президентът Гоце Първанов пък сигурно счита, че от висотата на Олимпийското си величие, не е нужно да предприема стъпки в защита на една обикновена българска жена. А се пише патриот и историк. Срамота!

Ако пък българските власти смятат, че твърденията, изложени в вестник “Струма” и “Народна воля”, не отговарят на истината, защо не декларират това открито и ясно?!

Господин Божидар Димитров пък е заклеймил станалото като “драстичен и нехуманен случай”, но побързал да се застрахова, че правомощията му не са големи и че щял да се намесва по “свой си начин”.

Начинът, господин министър, е само един ОФИЦИАЛНА ДИПОЛОМАТИЧЕСКА ИНТЕРВЕНЦИЯ и неофициални политически способи.

България е страна, членка на ЕС, а Македония иска да стане такава. Нима това обстоятелство не може да се използва? Няма европейска държава, която да не следва политиката на защита правата на малтретираните жени и деца. Защо не се потърси съдействието на Европейската народна партия? Или на европейските правозащитни организации?

Ако нищо друго не помогне, следва да се предприемат по- драстични мерки като нота, изразяваща “крайно безпокойство”, “силно неудовлетворение” или “възмущение”?

Външният ни министър, госпожа Румяна Желева, е член на един и същ екип с Вас и е жена и, вероятно, майка. Разговаряхте ли вече с нея? Премиерът открито заяви в ТВ ефира приятелските си чувства към Вас. Именно той създаде поста министър, отговарящ за българите в чужбина. Уведомен ли е? Какъв свой начин на действие ще използвате, министър Димитров? Дано вече не Ви е налегнал балканският синдром да преклоните глава и да се снишвате, та да не загубите скъпоценния си нов пост! Тогава бихте заслужавали да сте не само без портфейл, а и без кресло!

Поне Вие сте добре запознат със случващото се с българите и българските граждани в Република Македония.

В периода между 10 и 16.05. 2009 г. двадесет и три годишна българска гражданка от Петрич, Ани Паскова, е бита, унижавана и малтретирана само, защото е направила изявление, че е българка в един автобус. Това било обявено за “морални щети” за пътниците, македонски граждани.

Мирослав Ризински бил арестуван, защото развял българското знаме.

Гробовете на българските войници, за чието поддържане пледирахте и Вие, са безочливо поругавани.

Премахната е мемориалната плоча на Мара Бунева на моста край река Вардар.

По думите на човек, работил на българо-македонската граница, сънародниците ни, които пътуват към тази страна, системно са нагрубявани и малтретирани.

Докога?!

Нима, когато представяме български документи за самоличност, трябва да навеждаме засрамено глави? Защо тогава си харчим парите за данъци? Биха ли си позволили да третират по този начин гръцки, британски, руски или американски граждани?

Бъдете не само политици, а и мъже! И запомнете: Цивилизованият свят уважава миролюбивата, но твърда и достойна външна политика. Никой не почита раболепието и пълзенето. Никой!

Друго, което ме разтревожи във връзка с този случай, е реакцията на нашето така наречено гражданско общество. Чудя се защо петицията в защита на Спаска е подписана предимно от българи, живеещи в чужбина. Една наша сънародничка, госпожа Таскова, от далечна Австралия е сезирала със случая българския омбусман. А ние тук бездействаме. Даже прочетох някакъв премъдър коментар, че проблемът бил битов и това, че Митрова се била омъжила за деспот си било нейна грижа. Прозвуча ми като твърдение, че битите, малтретирани или изнасилвани жени си го “просят сами”. Каква гнусота! Или че, все пак, жената била нарушила закона. Що за европейска държава е тази, в която задължават бивши съпруги да пускат в собствения си дом мъжа, от когото съзнателно са се разделили и да му осигуряват легло?! А защо не и да му лъскат обувките и да му сервират кафето? А къде отива международната конвенция за човешките права и неприкосновеността на жилището? Аз също бих нарушила такива безумни изисквания!

Трябва да осъзнаем, че сами сме безпомощни и беззащитни, а обединени – могъщи. Ако утре същото се случи на теб, на майка ти или сестра ти, от кого ще чакаш помощ, след като сега отказваш да подадеш ръка? Хайде да се вземем в ръце и от овче стадо да еволюираме в народ? Не е ли добра идея, а?

А от Вас, господин Димитров, очаквам бързи и ефективни действия и да еволюирате от красиви думи към красиви дела!

(Забележка: Присъединявам се към призива на г-жа Паула Лайт! И ми се струва, че сега, след като премиерът Борисов показа смайваща човечност и невероятна щедрост, изпращайки специален правителствен самолет за довеждането на един болен българин от Иран - акцията със самолета струва "само някакви си там 25 000 евро!" - та ми се струва, в светлината на стореното за българина от Иран е още по-наложително българското правителство да реши и този случай все така решително. Само, надявам се, да го реши не с изпращането на български войски в Скопие де; щото, ако действията му се окажат реципрочни на случая с изпращането на специален самолет за един човек, сега трябва да се изпрати поне един полк на командировка до Скопие!)

Добави в Svejo