Да се посмеем поне над кметската простотия: откри се новият символ на България, стърчащ нагоре и леко сплеснат!

(Препечатано от блога на Евгений Тодоров: ЧЕШКИЯТ ХУДОЖНИК ДАВИД ЧЕРНИ ПРЕДЛАГА НА КМЕТА НА ПЛОВДИВ СЛАВЧО АТАНАСОВ НОВ СИМВОЛ НА БЪЛГАРЩИНАТА.)

Уважаеми Господин Кмете,

Със съжаление научих, че вестта за моето посещение Ви е наскърбила и Вие сте ме обявили за персона нон грата в управлявания от Вас град.

Искрено се надявам, че пловдивчани са достигнали до такава степен на безпроблемно съществуване и живеят така хармонично и охолно, че единственият проблем в живота им е черният парцал, който съм сложил в багажа си.

Всъщност аз идвам в Пловдив, за да внеса яснота в така коментирания казус. И да дам някои предложения, които ще ни помогнат да преодолеем недоразуменията.

Очевидно това, което вие нарекохте „турски кенеф” е наскърбило Вашите патриотични чувства. Не съм имал точно такава цел, но вече е късно да обяснявам какво съм искал да кажа.

По-важното е как да излезем от тази ситуация.

Имам чувството, че Вас и Вашите съграждани е обидило най-вече изображението на дупката в тоалетната, която при повече фантазии може да се свърже с т.н.анално отверстие.

Несъмнено това отверстие и дупката на тоалетната са свързани в една система.
За съжаление, късно се усетих, че в страни, където доминира символно истинската мъжественост, дупката като ентропичен елемент обижда гражданите.

Затова имам едно предложение. Открих в Интернет един интересен пловдивски паметник – това, което пловдивчани наричат „Рендето”.

Разсъждавайки защо с Ваше съгласие е вдигнато „Рендето”, а сте против „Дупката” и „Парцала”, стигнах до извода, че обяснението е във фалическата същност на пластиката издигната на Вашата улица.

Готов съм, ако ми я предоставите, да я демонтирам, пренеса до Брюксел за моя сметка и да я издигна отново на територията на Европарламента.

Така европейците ще се досетят, че истинският символ на Българщината трябва за стърчи нагоре – като устремен към небето здрав пенис. Ако на някой не му е ясно, ще закача най-отгоре и Вашия трибагреник.

Какъв по-добър символ на Вашата красива страна от един корав пенис или както разбрах, че му викате „хуй”.

Единственото, което ще си позволя да направя от естетическа гледна точка, е малко да го сплесна.

С уважение: Давид Черни

Добави в Svejo

Наред с простащината и примитивизма днес в българската култура има безброй стойностни неща

Винаги е лесно да се недоволства от това или онова и да се рисуват мрачни картини на обществото, още повече ако човек е интелектуалец – тогава светът по принцип му изглежда по-скоро черен и неприветлив. Като хора с десни убеждения обаче ние знаем, че хората и обществото не са и не може да са съвършени. Разбира се, стремежът трябва да е да направим и оставим света по-добър, отколкото сме го заварили, но същевременно трябва да съзнаваме, че възможностите ни в това отношение са ограничени.

За съжаление съвременните масови хранителни продукти навсякъде в т.нар. развити страни, към които принадлежи и България, са, общо взето, далеч от онова, което би трябвало да бъдат като състав и вкус. При това не става дума непременно за съзнателно нарушаване на някакви законови норми – те съвсем легално може да се произведени от боклуци или с добаване на боклуци. Върхът в това отношение са, разбира се, американците с тяхната напълно безвкусна, мазна, пълна с холестерол и генетически модифицирана храна.

На другия полюс са например индийците, които ядат „екологично чиста” и при това (не толкова по религиозни, а по финансови съборажения) предимно вегетарианска храна. Въпреки това средната продължителност на живота на американците с тяхното нездравословно хранене е едва ли не два пъти по-висока от тази на индийците, които се хранят уж „природосъобразно”. Между другото една нова (мисля, английска) студия не открива някакво особено благоприятно въздействие на екеологично чистите храни върху здравето. А какво да кажем за Холандия, в която наркотиците са повече или по-малко легални – това не е ли пълно безобразие и не води ли до тотално израждане на населението?

Пошлостта в културата, образованието и медиите не са български патент. Съвременната западна "масова култура" е почти толкова отблъскваща. Разбира се, в посткомунистическите страни има някои допълнителни отрицателни и уродливи моменти, в някаква степен съзнателно стимулирани от подмолно действащите днес „бивши” тайни служби. Неслучайно посткомунистическата мафия се интересува от чалга и има своите бизнесинтереси в тези среди, а не в Софийската филхармония или Русенската опера.

Така погледнато, не само посткомунистическа България, но целият Запад е „декадентен”. Само че с тези определения трябва да сме предпазливи. Още на Маркс и на Ленин им се струваше, че капитализмът и „най-висшият му стадий – империализмът” загниват, но не излезе така. По-късно и на Шпенглер му се привиждаше, че Западът „залязва”. Когато си потопен в едно общество, е лесно да останеш с впечетление за упадък и разруха, но то може да е съвсем измамно. Ако вярваме на Тойнби, всички други култури (китайска, индийска, египетска и пр.) с изключение на тъкмо на европейската днес са вече мъртви.

Факт е, че наред с простащината и примитивизма днес в българската култура има безброй стойностни неща, докато в периода 1944-1989 такива имаше съвсем малко на брой и повече в живописта и музиката, донякъде в киното, но в никакъв случай не в литературата, хуманитарните и социални науки, философията и т.н. Посочете ми един стойностен философски труд от епохата 1944-1989! Това е лесно обяснимо – тогава имаше догматична идеологизация и нямаше свобода. Малкото на брой качествени литературни творби бяха създадени от писатели-некомунисти от старото поколение – Станев, Талев, Димов и т.н. А какви спънки се правеха на композиторите-„формалисти” като Константин Илиев и Лазар Николов! Социалистическият реализъм не произведе абсолютно нищо стойностно.

Днес нещата са коренно различни. След 1989 г. въпреки субективното впечатление за някаква „разруха” българската култура като цяло в никакъв случай не е в упадък, а тъкмо обратно – по-скоро във възход. Вярно, преди 1989 г. за някои сектори имаше повече държавно финансиране, отколкото днес, но поради силната идеологизация и липсата на свобода резултатът беше съвсем скромен или напълно липсваше.

Има обаче и един друг момент: въпреки че сме демократи, трябва да признаем: високата култура винаги е била висока, защото е била достъпна за малцина. От своя страна масовата култура затова масова – защото е за масите. От гледна точка на високата култура тя може и да е фалш и простотия, но пък от друга страна човешкият живот е толкова кратък и така прилича на трагедия и фарс, че не можем да обвиняваме хората, които търсят утеха на нея.

В човешката история никога не е имало общество, което да се е отдавало само на висока култура - дори в често идеализираната класическа Гърция не всички са били на нивото на Сократ, Аристотел, Платон, Есхил, Софокъл, Еврипид, Тукидид и т.н. Какво да правят хорицата, които просто генетически нямат умствения капацитет и/или социалния фон, образование и т.н. да се наслаждават на произведенията на високата култура?

Трябва да призная, че и аз не съм в състояние непрекъснато да се занимавам с литература, философия и класическа музика и на моменти слизам малко „в низините”, е разбира се, не например при най-бруталната чалга и под., все пак на някакво ниво. Петроний, арбитърът на изящния вкус в „Quo vadis“ на Сенкевич, в последните часове преди самоубийството си не иска да слуша за безсмъртието на душата, а за тривиални неща от ежедневието и последни клюки.

А и какво би станало, ако всички в България знаеха из основи философия като Ангел Грънчаров например? Ами на Ангел Грънчаров би му станало много трудно да издава книги и списания и въобще да си намери работа, защото всички други също щяха да издават не по-малко качествени книги и списания и той щеше да се загуби в това море от „качествени интелектуални продукти” :):)

Иначе на добър час на новото списание!

Стоян

(Забележка: Примерът с мен създава алюзията, че моя милост се бори за някаква всеобщоразпространена "висока култура за народа" или за "духовен кипеж на масите", при който всяка перачка или доячка свири на пиано, слуша Бетховен, ходи на изложби на Вежди Рашидов и в свободното си време чете "философа"... Ноам Чомски. Такива идиотизми изобщо не са минавали през главата. Тези мисли обаче са минавали през разложения мозък на бесния сифилистик Ленин, към когото изпитвам органическо отвращение и презрение. Но който още е обичан, както се изясни напоследък, от доста идиоти и ченгета, в това число и интернетни. Държа да уточня това.)

Добави в Svejo

Писмо до художника Давид Черни от името на пловдивчани, които се срамуват заради арогантното безкултурие на своя кмет

Чета тази сутрин и не вярвам на очите си: Кметът на Пловдив забрани Давид Черни. Не, това е истина, колкото и лудешки да звучи:

Кметът на Пловдив Славчо Атанасов забрани включването на скандалния чешки художник Давид Черни (DavidCerny) в пловдивски проект.

„Забранявам този човек да бъде допуснат на територията на която и да е общинска собственост в град Пловдив”, категорично заяви кметът.

Давид Черни и негова инсталация трябваше да участват в проект на Емил Миразчиев. Планирано е изложбата "Отражения от бъдещето" да бъде открита на 10 октомври в галерия "Баня старинна", която е общинска собственост.

Пловдивският кмет обаче бе категоричен, че галерията е общинска и никой не може да се разпорежда с нея. Черни можело да бъде посрещнат в частно заведение. Преди кмета реагираха общинските съветници от "Атака", които в декларация поискаха Черни да не бъде допускан в Пловдив. Художникът Емил Миразчиев обаче настоява, че ще покаже инсталацията на чешкия художник, дори заради това да попадне в затвора.

Нямам думи направо: простотия до шия, друго човек не може да каже! Срам ме е, че тоя човек е кмет на моя град! Най-нагъл политически спекулант, подмазвач и лицемер, нагаждащ се спрямо настроенията на потъналото в безкултурие и бездуховност простолюдие. Тъп и нагъл пишманпатриот от байганьовска проба; заради такива човек вече го е срам да се нарече българин. Аман от наглеци, които си мислят че от всичко разбират, и че, представете си, техните оценки за изкуството били меродавни и едва ли не „общозадължителни”. Комунистическият мандалитет у такива си стои непокътнат, щом си позволяват да се държат в областта на изкуството като прасета в отрупан с изобилие бостан. Такива като Кмета Атанасов не живеят в нашия 21 век, те са съвременници на 50-те години на миналия век, обитаващи "културните пространства" на сталинския СССР. Най-нагло е невежеството на овластените, на които сега трябва да им берем срама затуй, че като граждани не сме направили нужното точно такива да не припарват никога до властта. Резил, друго не мога повече да река, щото добре знам, че такива хептен не могат да вдянат и да проумеят думите, които изричам.

Във връзка с крайно наглата проява на пловдивския кмет, която има явен популистичен и предизборен характер (наш Славчо иска да се хареса, с оглед на наближаващите след някоя годинка кметски избори, барем на „атакуващите” и на БСП, щото комай вече никой не го подкрепя) решавам да напиша следните отворено писмо до г-н Черни, което, надявам се, по някакъв начин все пак ще стигне до адресата си.

Извинение до г-н Давид Черни от името на срамуващите се заради своя кмет пловдивчани

Уважаеми г-н Черни,

Моля приемете нашите извинения за крайно безкултурната и срамна постъпка на кмета на Пловдив. Този човек не само че съвсем не разбира от изкуство, но и е предприел тези стъпки само и само за да се хареса на най-необразованите и безкултурни избиратели с нескривана предизборна цел. За щастие такива хора не са мнозинство в нашия хилядолетен и богат на културни традиции град.

Такива псевдопатриоти като г-н Кмета няма как да осъзнаят, че с поведението си не само рушат имиджа на България пред културния свят, но и по най-категоричен начин илюстрират верността на Вашата метафора, която представихте на инсталацията „Ентропа” в Брюксел. Преценките на невежите и безкултурните по отношение на изкуството само илюстрират, че изкуството е жизненонеобходимо за човечеството; понеже то е най-безпощаден воин във вечната битка с простотията, малокултурието и духовната нищета.

Приемете моите извинения като гражданин на Пловдив, а чрез това писмо приемете и извиненията на моите съграждани, които мислят като мен – и се срамуват като мен.

С уважение: Ангел Грънчаров, философ, писател

Това е краткото ми писъмце, което се надявам чрез медиите да стигне до адресата си. Мислех да напиша и кратко писъмце до кмета Атанасов, ала се отказвам. Под достойнството ми е да разговарям с безскрупулни кариеристи като него, които са готови на всичко заради едната властчица.

Добави в Svejo

Нещо чисто и истинско, подобно на цвете, израсло върху бунището на посткомунистическата ни бездуховност

Драги ми дами и господа, живеещи из днешните предели на Отечеството, замисляли ли сте се някога за това:

(Човек направо не знае откъде да започне... ок, да почнем някак си...)

Ядем отвратителни фалшиви колбаси, направени от боклуци. Наскоро научих, че се правели нашите колбаси от някакъв "биоекстрат", извлечен от кокоши трътки, мас и лой, от кожички, клюнове, крачета, нокти. Пием фалшиво безвкусно мляко, което няма нищо общо с продукта, който създават кравите и овцете. Даже "прочутото българско кисело мляко" се състои от всичко друго, но не от мляко. Изглежда млечно туй кисело мляко, но като го разбъркаш, се точи като сополи... отвратително е. Нагъваме сухо сирене, приличащо на спечена гасена вар, което е най-далечен и неистински роднина на традиционното саламурено българско сирене, което сме яли всички някога когато сме били на гости при бабите си на село. (Аз лично никога няма да забравя невероятно вкусното овче сирене, правено от бабите и от майка ми!) Ядем хляб, направен изобилно от турски набухватели (от евтина мая) и от неизвестна, загадъчна субстанция, която нищо чудно да е синтезирана по химически, по синтетичен път: ние сме нация, която още Т.Живков навремето провъзгласи за "нация техническа, нация комунистическа".

Народът ни пие нещо, наподобяващо ракия и вино, което нанася осезаеми поражения върху мозъка и само издръжливият български ген е причина още нацията ни да не е дегенерила дотам, че положението да стане нетърпимо и необратимо. Но гибелните поражения на тази скоросмъртница-шльокавица върху мозъчната дейност ясно си личат най-вече върху резултатите от парламентарните избори, отразяват се на музикалните "вкусове" на множеството (от непрестанно щракане с пръсти мнозина получиха неконтролируеми тикове на ръцете си), пиенето на шльокавица се отрази пагубно и върху намаляването на потентността и на репродуктивните способности на мъжете, което засили демографската криза в страната и прочие.

Както са ни фалшиви кренвиршите, така са ни фалшиви и неистински медиите, такова ни е и образованието, такава ни е културата, такива са ни интелектуалците, в множеството си подвизаващи се от байтодорово време. Подобни на варовитото сирене, което плюскаме, са и водещите ни на разните предавания по националните телевизии: за нищо не стават, пълни боклуци, ходещи компедиуми на простотия и нахалство са, нищо друго не са. Стигнали сме до падението нравствен стожер на нацията ни да са Слави Трифонов и кукуто бай ви Вучкова, което е най-красноречив показател за степента на нравственото израждане на нацията ни. Университетите ни са фалшиви също както е фалшива каймата, от която правят нашите кебапчета и кюфтета, цвърчащи и смърдящи на всеки ъгъл. Това, бе тъкмо Бокова стана българският шеф на ЮНЕСКО - световната организация за КУЛТУРА!!!), е все най-крещящ симптом на ужасната, на плачевната културна ситуация на всестранен упадък и дегенерация, в която се намираме...

Да продължавам ли? Сигурно още много примери могат да се дадат. Всичко не може да се изброи, затова ще дам няколко примера, които казват всичко: Милен Цветков, Иван и оня другия... как се казваше де... ??? ... Андрей май беше?, има ли смисъл да продължавам повече? Ники Кънчев! Азис! Кондю! Митьо Очите! Бате ви Бойко! Венета Райкова! Хайде стига, казах вече туй, дето исках да река.

И в целия този потоп на фалш и простотия, дето ни залива, тия дни ще се роди нещо съвсем истинско и коренно различно: философското списание ИДЕИ. Списанието на мислещите хора, доколкото такива все още се намират из Българията. Списанието за личности. Списанието за хора, които не се оригват на смесица от чесън, шкембе-чорба, долнопробна шльокавица и на кебапчета. И които не мислят само за пищни цици. Списанието на европейските българи. Списанието, което иска да противостои на всеобщия културен упадък и дегенерацията на нацията.

Очаквайте списание ИДЕИ - чисто и истинско, подобно на духовно цвете, израсло върху разлагащите се отпадъци на посткомунистическата ни бездуховност!

Добави в Svejo

Да се посмеем: апотеози на нашенската родна простотия от периода на мутренския цъфтеж на Родината

На "музикалните" клипчета можете да се насладите като посетите публикацията под същото заглавие, поместена тази сутрин в моя ВИДЕОБЛОГ.

(Бисерите подбра: Konstantin)

Добави в Svejo

Реакцията на правителството спрямо арогантния руски натиск около АЕЦ "Белене" ще бъде пробен камък за неговата истинска същност и ориентация

Иво Инджев е написал превъзходна статия по повод на последните факти (Русия предлага на България огромен заем за строителството на централата, при това ни го дава без да сме й го искали!) около безпрецедентния руски натиск на всяка цена да строим АЕЦ "Белене": С какво е подплатена платената любов към руските проекти у нас. Не мога да се въздържа да не цитирам най-силния откъс от нея, но си струва да я прочетете цялата:

Не знам на вас, но на мен тази настойчивост да добрия дядо Иван да ни стори добрина много ми напомня на упоритостта, с която съветската армия е искала да ни освободи. А българското правителство все се дърпало. Дори поискало от германските войски да се отдръпнат напълно от българска земя, за да не служат за повод Червената армия да ни освобождава.

Няма как, като прочетох тия така уместни думи, не можах да се въздържа да не изразя емоцията си спрямо техния автор:

Прочитайки тази статия мога да кажа само едно: сторвам поклон на автора й за доблестта да напише така ясно и твърдо това, което никой друг журналист у нас не смее да напише или каже! Все някой трябваше да каже, че „кралят“ (по-скоро руският император в случая!) е съвсем гол…

Харесва ми отговора на нашия министър Трайков: "България не е искала такъв кредит". Отношението на правителството към този арогантен руски натиск ще бъде пробен камък за неговата действителна същност и ориентация.

Тоест ние, избирателите, ще разберем най-сетне кому в действителност поверихме съдбините си – и дали наистина има някаква промяна в сравнение с предателската проруска политика на предишното правителство и на настоящия президент…

Добави в Svejo

Капитализмът (свободното общество) ражда просперитет и богатство непрекъснато, от което в крайна сметка печелят всички

Забележително е, че тъкмо в сайта Money.bg открих дълга-предълга апологетична "рецензия" на последния труд на американското вучковистко и комуноидно плямпало Чомски: “Провалени държави” от Ноам Чомски. На мен, разбира се, особено много ми харесаха някои от коментарите; радостно е, че и у нас тук-там все пак се срещат и мислещи хора, които превъзходно са реагирали срещу лявата мъгла и глупотевина, която под етикета "Ноам Чомски" шества в света и радва скудоумните и съвсем немислещи фенове на прочутото американско куку. Та ето какво пишат критиците на недомислиците на Чомски:

Георги Д: Този Чомски е един комунистически пропангандист, един съвременен "Карл Маркс", само че много по-бездарен. Не го бива да пише нито на лингвистични теми, нито на социални. Цялото му лингвистично творчество е едно голямо преливане от пусто в празно. А по социални теми пише на нивото на сталински чиновник от отдел антикапиталистическа пропаганда.

Kihano6: Що се отнася до капитализма - той се базира на тъмната страна на човешката същност. Това го знаят и икономистите и теоретиците на американската "демокрация". Така капитализмът, развивайки се, развива тъмната страна на човешката същност. С други думи създава зло! И като всяко зло се опитва да се скрие зад маската на доброто. Що се отнася до решението - то отдавна е ясно - унищожаване на едрия частен бизнес.

theprestige: Не, това е поредната комунистическа книга, която ти казва колко лоши хора сме и как за нищо не ставаме. Как трябва да си натискаме парцалите и да се променим до новя суперчовек. Колко е лошо да си успял и да искаш да успееш и т.н. Отново да ти се каже как ти си нищо и без комунистическо управление ти сам не можеш да се оправяш в живота. Как твоя глас нищо не променя и самите ти действия са нищо и т.н. Комунистически мръстотии. Както казах - четиво за бедните (духом, добавката моя, А.Г.). Защото комунизмът обича бедните и зависими хора.

Ами комунистическо четиво е! Какво да е? Много са ми интересни хора като него, не предлагащи нищо реално като алтернатива! Какво хората ще спрат да се съревновават, да мечтаят, да воюват? Или какво? Това е реалността и такава ще е завинаги, никъде не казано, че живота ще е справедлив, дори и в Библията не го пише!

Аз не мога да разбера хората какво очакват? Америка да си събуе гащите и всички да и се изредят? Аз ще водя играта с 100:0 и ще се оставя ти, необразования, бедния, да дойдеш и да седнеш с мен на масата, така ли? Като едно време 9 септември 1944 г. овчарите, селяните дойдоха на власт, изгониха аристокрацията и избиха интелигенцията, а сега берем сладките плодове от това време, нали? Вкусно ви е нали?

И сега след 60 години цъфтим и връзваме! А такива Американски Комунисти да си преподават в лудниците утопичните видения! Аз повече в утопични експерименти не желая да живея, също и моите баба и дядо и т.н. Дето сега и на идея си нямат на кой свят са - живи или умрели...

Оххх, пътя към ада нали знаете с какво е постлан...

Да, Кихано06, а твоя социализъм е добрата страна на човека, така ли? Държавите със социалистическо управление процъфтяха и там справедливостта възтържествува? Малкият човек е по-свободен, по-добре платен, получава по-добро здравеопазване и т.н.? Видяхме го това и продължаваме да го гледаме у нас и Европата и пак т.н.

Та според теб гадният капитализъм, който и интернета ти е дал, е лошата страна (за да ти чета тука глупостите)? Отново за това колко са лоши богатите, дето дърпат света напред ли ще си говорим, а? За това как големите корпорации трябва да раздават без пари? За това как тлъстите петролни компании трябва да почнат да си раздават печалбите ей-така на такива като теб - заради черните им очи, а? Или тези дето пишат срещу тях и ни "отварят" очите се стремят към нещо по-различо от сила, контрол и богатства?

Аз наистина просто не мога да го повярвам, че хора като теб все още съществуват и вярват в тези глупости. А тези глупости са присъщи на изостаналите, бедни и слабо образовани страни/народи. Венецуела, Куба, С.Корея, Русия и т.н. и т.н.

Та от тези ли страни и хора ще взимаме пример? От хора като Чомски, който е в САЩ и има поле за ще слушам тези глупости, а? Чомски, който може и във Венуциела да замине и пише/пропагандира това! Да се гушне с "Великия" Чавес и двамата да създадат новия суперчовек дето нищо не му трябва (защото за да имаш е лошо), дето ще се научи да ходи пеша (защото замърсява въздуха с колата си), да не яде (защото по света има гладуващи), да не се стреми към богатство (пак лошо защото ще се превърнеш в крадец на хората около теб, разлигавен богаташ) и т.н.

Та това ли е твоето бъдеще, а? Или по-точно какво бъдеще е това? Къде е прогреса, мотивацията, справедливостта, неприкосновената собтвеност, личната отговорност, а?
Мога да ти задам 1000 въпроси, на които ти ще ми отговориш с приказки от приказките. Защото така е по-лесно някой друг да мисли за теб. Някой друг справедлив човек да мисли за нас. А ние ей просто така да си живуркаме защото сме лоши и несъвършени, гадни, гладни и разглезени ХОРА!

За мен такива като теб и Чомски са тъпаци хора, не струващи нищо и не водещи до нищо добро. Теглещи човешкия прогрес назад.

Социализмът и всичките му "хуманни" форми са свят, в който не знаеш кой ти дърпа конците. Свят без персонална отговорност. Свят, в който няма виновни. Свят, в който всичко е за всички и всичко е "безплатно" за човека! А ти (човека) гледаш отстрани, само цъкаш с език и празен корем. Свят, в който оръжието е незаконно и само хората, рушащи закона, го имат, а ти в най-добрия случай имаш прашка. Свят, в който данъчния, като ти дойде на проверка, ти му правиш кафенце и др. работи защото си тлъст частник, който трябва да бъде издоен и т.н. И т.н.

В България всичко е изкривено от старите комунисти, който още ни управляват и така ще е докато още има хора като КИХАНО6! И демокрацията не ни е демокрация, и знанията ни за капитализма не са това, което са...

Това е истината.

Та питам аз какво Чомски прави в "провалена" Америка, а? Що не иде да помага на хората в съседна Куба или Венецуела (дето и собствен часови пояс си имат за да са различни от САЩ), а? Защо Чавес, който национализира всичко в страната си, още държи хилядите си лични частни бензиностанции Цитго в Америка, а? А във Венецуела създава новия суперчовек и новия бъдещ справедлив социализъм, а?

Ta, Кихано, тези писаници по-долу ги разправяй на децата от градината. Това е истината за живота и света. Капитализъм му е майката за по-добрия живот. Ама там има жестока конкуренция, лична отговорност, закони, оръжия и частна собственост. А това на хора като теб не се нрави, нали?

Добави в Svejo

Ноам Чомски даже е по-зле от нашия бай Вучков, в чието иначе доста мътно съзнание все пак проблясват някакви слаби искрици здрав разум

Попаднах на публикация, наречена Ноам Чомски продължава с демонизацията на САЩ в "Провалени държави". Допадна ми леко дистанцираната позиция на автора, понеже иначе все попадам на някакви немислещи безкритични апологети на същия този Чомски, щото, както е известно, той минава за нещо като "гуру" на модерния ляв антиамериканизъм. По тази причина, понеже ми се стори, че мога да вляза в дискусия с автора, написах в блога му следния коментар:

За мен Чомски е американският бай Вучков ("профанесор Вучков"), подобен е на нашенското шантаво плямпало. И по тази причина ми е твърде интересно как става така, че понякога и общо взето смислени хора се връзват на приказките му. Аз искам да попитам автора как възприема следното поведение на Чомски: евреинът Чомски поздравява бойците на терористичната организация "Хизбула" за това, че изкарват мирни жители (араби, жени, старци и деца), които да бъдат "жив щит" срещу атакуващите израелските войници! Според сбърканата логика на проф.Чомски това било "твърде героична постъпка" и "достойно поведение", а пък виновни за жертвите в случая не били терористите от "Хизбула", ами... израелските войници!!! Знаем също, че Израел предупреждаваше мирното население че предстои атака, за да вземе мерки и да се предпази, ала "Хизбула" изкарваше беззащитните хора, което явно много е харесало на американското куку Чомски.

Струва ми се, че Чомски даже е по-зле от нашия бай Вучков, в чието иначе доста мътно съзнание все пак проблясват някакви слаби искрици здрав разум; докато това същото съвсем не може да се каже за световно-известното ляво американско плямпало.

Чомски е интересен за бавно и трудно мислещите (а най-много: на съвсем немислещите!) левичари от целия свят, на които импонира, предполагам, най-вече това, че е възможно да живееш цял живот в САЩ, да се ползваш от всички облаги на американската демокрация, да получаваш баснословни заплати в разни американски университети и пр., и в същото време да въртиш най-успешен бизнес, свеждащ се до това, че във всичките си писания най-яростно плюеш и храчиш върху страната, която ти е дала целия този просперитет.

Известно е, че лявото съзнание е доста перверзно: аз лично щях да повярвам на някоя от нелепиците на Чомски само в случай, че той самия беше дръзнал да подкрепи приказките си с дела, т.е. ако беше напуснал "непоносимия кошмар на Америка" и се беше преселил да живее в Северна Корея, в Русия или в някоя друга подобна "ляво-комуноидна демокрация". На мен лично също ще ми стане много интересно ако някое крило на арабска терористична организация отвлече самолет, на който случайно се вози лудият проф. Чомски. Та питам в тази връзка: дали същият този Чомски ще приветства взривянето на самолета от терористите - или тогава, клекнал на колене, ще ги моли само него да пуснат, щото, представете си, сам имал доста големи заслуги в "свещената битка" срещу Америка, т.е. срещу собствената си страна?!

Аз лично смятам, че за да плюе така неспирно и най-интензивно страната си, именно Америка, тоя Чомски сигурно прибира доста хубави парички от тия, които най-много му се радват: антиамериканистите и диктаторите от целия свят (от типа на Чавес, Путин и други такива.). Щом е взел да се повтаря в книгите си, горкият, с това без да иска признава, че пише единствено и само заради пари...

Добави в Svejo

Изглежда, че ни трябват най-напред здрави, философски темели...

БИОГРАФИЧНА СПРАВКА: Найден Христов Шейтанов е роден през 1890 г. в Троян. Завършва гимназия в София. Следва история и философия в Лайпциг и Прага. Защитава докторат в Германия. Преподава немски език в Първа софийска мъжка гимназия. Сътрудник на сп. "Златорог", "Българска реч", "Философски преглед", "Съдба", "Философия и социология", на в. "Хемус" (Троян), "Литературен глас", "Изгрев" и др. Есеист, народопсихолог, историк, културолог, Шейтанов има самобитно мнение по много въпроси от културния ни живот. С принос в много области от самопознанието на българите, той засяга за пръв път темите за еротичното във фолклора, за значимостта на тракийското наследство, за циганското малцинство у нас.

Автор на книгите: "Цървулиада" (пиеса, 1923), "Култ на тялото" (1928), "Любов. Вселеноглед. Начало" (съавтор: Мария Шейтанова, 1931), "Любов. Вселеноглед. Човек" (съавтор: Мария Шейтанова, 1933), "Принос към говора на софийските цигани" (1933), "Балканобългарски титанизъм" (1939), "Великобългарски светоглед" [1940], "Великобългарска младеж" (съавтор: Н. Памукчиев, 1941). Умира през 1970 г. в София.

Ето нещо общодостъпно за четене от тоя български мислител:

СВЕТОВНА БЪЛГАРИЯ

Чувствува се как родолюбието напуща празната фраза на площади, вестници и навлиза в сърцата и умовете.

Добави в Svejo

"Чалгата е еманация на България"

Важно е: чета в „Банкеръ“ изказване на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“ (3 удивителни). По-долу: „Чалгата превзе политически България“. И т.н., от този десен, каквото ти душа иска – в насипно състояние.

Не познавам бюргера Клаус Рот. Инак уважавам Германия; индустрия, икономически потенциал, здравно обслужване – съвременна европейска държава. Едновременно с това, страна с традиции – Гьоте, Шилер, Бах, Бетховен, Хиндемит… – богата европейска култура. Имат си всичко хората. И много от това, което си имат, аз го харесвам. И много от нещата, които си имат, ние ги нямаме. Какво да се прави, може би с времето, ще понаваксаме…

Ние си нямаме, например, и прословутия немски „хард“-рок – него аз не възприемам. Не ми харесва. Музиката му дрънчи, като удар на подкован с налче ботуш о паважна настилка. (Има, разбира се, тук-таме и германци, които не го харесват.) Но общо взето това харесват хората. Цвилят от възторг и удовоствие. И си го слушат. Само в Германия.

Аз – освен класическа музика (в това число и изброените по-горе немски автори), освен Вагнер (имам всичките му опери на СД), освен руска (и бивша съветска) музика, освен Бийтълс (и всичко значимо след тях) – слушам и чалга. Харесвам я. Не всичко харесвам, признавам. Особено в последните години, медийното пространство бе залято с разноцветни чалга-потоци. Признавам – слушам селективно…

Момент, забравих да добавя – към горния списък от любими мои немски композитори: още – Хайдн, Моцарт… Та в онези години, когато те са творили, към всеки Знатен Двор в разпокъсана Германия е работил придворен компонист; писал е – какво? – забавна, за времето си музика… Нещо да е останало? – Селекция на времето.

Какво всъщност е чалгата? Аз лично съм затруднен да дам еднозначен отговор. Знам – „чалгия“ означава „свирня“. Надсвирване. Надгонване. Импровизация. Освобождаване.

(Вметвам, а какво означава „Jazz“?) Имат ли джаза и чалгата общи „докосвания“?

Сигурно. Междувпрочем, слушам джаз, също така – селективно.

Какво още срещаме в територията на чалгата? Безспорно, заемки от богатата фолклорна традиция.

Дебело подчертавам, да чуят всички – балканска традиция. В този исторически ветровит регион си дават среща от памтивека многолики повеи; в това число, и звуците на Ориента. Балканската музикална традиция е толкова преплетена, така пъстра и богата, че едва ли има друга такава в Европа (по света, безспорно – има: например, Централна и Югоизточна Азия.)

Как да отскубнеш и да „обезвредиш“ Ориенталската нишка от килима? Половината народни песни от Лудогорието (и разбира се, не само там) са така изтъкани! (Пример: – прословутата българска песен „Грозданка“, ами, откъдето и да я погледнеш – Ориенталска!)

Освен дамгосана като „ориенталска“, чалгата (и посестримата й поп-фолк вълна – внимание! – това са различни неща, много различни, но се развиват паралелно в една плоскост от време и е съвършенно нормално да се „чифтосват“) носи и всички негативи на агресивната сръбска свирня.

Спирам дотук със съпоставките. Разбира се има още няколко, по-малко съществени, свързани със заемките от поп-музиката, от стария шлагер, от прословутата „бивша“ масова песен (колкото и парадоксално да звучи!)

По-важното е, че всичко това се озова в един кюп, втаса и се пръкна на бял свят.
Българинът харесва тази музика. Сърбинът, македонецът, хърватинът – също. И това е нормално – балканска музика.

В тази музика аз харесвам: устрема, тръпката, живеца, понякога – дори, дивата необузданост. И когато е създадена талантливо, я слушам с удовоствие. (Извинете, та нима „Танц със саби“ от Хачатурян не е самата дива и устремена необузданост?)

Та да се върна на думите на бюргера Клаус Рот: „България е чалга“. Разбира се, и това го има в България. И слава Богу. Но Господинът – поне така разбирам – пледира, че „Чалгата е еманация на България“.

Моля!

(Автор: Юлиян Лачев)

Добави в Svejo

А пък у нас мафията си има държава: гледайте филма "Градът на греха"

Градът на греха
by vukovarac_262

Добави в Svejo

Наложително е да се противодейства с всички сили срещу създаването на псевдоромантична посткомунистическа митология за комунизма

Чета тази сутрин документите на "Мемориал" и установявам, че това е всъщност организация "Международен Мемориал", към който изобщо не пречи да се създаде и българско отделение. Разбира се, няма противоречие: Българският институт за националната памет, ако не възникне с подкрепата на държавата, ще трябва да се учреди като обществена неправителствена организация, която като цяло може да влезе в Международния Мемориал.

Това, че българската държава в лицето на сегашните управляващи се дистанцира от създаването на такъв Институт, който да изучава и съхранява фактите за злодеянията на комунистите, показва, че нашата държава не желае решително да се разграничи и да порицае, да осъди злокобното минало на нацията ни. Което пък от своя страна говори за това, че у нас съществуват сили, които си мечтаят ако не за реставрация на комунизма, то поне за скриване на истината за неговите престъпления. Явно съществуват сили, които не само си мечтаят, но дори работят целенасочено за пришиването върху образа на комунизма на ореола ако не на "най-хуманния строй", то поне този на някакъв "творчески, героично-съзидателен период на българската история" и прочие. Ето защо е наложително да се противодейства с всички сили срещу създаването на една романтична посткомунистическа митология за комунизма, която непременно ще е израз на най-груба фалшификация на историческата истина.

Дадох си труда да преведа откъс от програмния документ на Международния Мемориал, които са напълно приемливи по моя преценка и за една гражданска инициатива за създаване на Български институт за националната памет:

Целите на Международния Мемориал са:

● съдействие в построяването на развито гражданско общество и на демократична правова държава, изключващи възможността за връщане към тоталитаризма;

● участие във формирането на общественото съзнание на основата на ценностите на демокрацията и правото, в преодоляването на тоталитарните стереотипи и в утвърждаването на правата на личността в политическата практика и в обществения живот;

● участие във възстановяването на историческата истина и в увековечаването на паметтта на жертвите на политическите репресии на тоталитарните режими.

За достигането на тези цели Международният Мемориал:

● открива, обнародва и критически осмисля информацията за престъпленията и масовите нарушения на правата на човека, извършени от тоталитарните режими в миналото, които имат преки и косвени последици в настоящето;

● участва във възстановяването на историческата истина за престъпленията на тоталитарните режими против човечността, за незаконните и терористични методи на управление на държавата, изучава техните причини и следствия; съдейства за откриването на достъп до източниците на информация (архивни, библиотечни, музейни фондове и пр.);

● съдейства за пълната и публична морална и юридическа реабилитация на лицата, подложени на политически репресии, за предприемането на държавни и други мерки по възмездяването на нанесените им щети и предоставянето им на необходимите социални блага;

● съдейства за съхраняването на паметта за жертвите на тоталитаризма, за създаването на мемориални комплекси, включващи паметници на жертвите на тоталитаризма, а също на научни, информационни и просветителски центрове, на общодостъпни архиви, музеи и библиотеки;

● оказва помощ на нуждаещите се бивши репресирани и на членовете на техните семейства, осъществява юридическа защита на интересите на репресираните и на членовете на техните семейства;

● открива, обнародва и анализира информацията за нарушаването на човешките права днес; участва в разработката и реализацията на проекти и програми, насочени към създаването на твърди гаранции срещу реставрацията на тоталитаризма;

● осъществява миротворческа дейност за решаването на междуетнически и междуконфесионални конфликти;

● съдейства за построяването на открито, правово, демократично общество в тези държави, на територията на които са създадени отделения на Международния Мемориал.

Иска ми се да призова повече активни и ангажирани български граждани да подкрепят инициативата за създаването на Български институт за националната памет. Смятам, че всички организационни трудности могат да се решат щом като е налице разбирането, че сме дължни да сторим нещо, дължни сме да работим упорито за съхраняването за бъдещите поколения на цялата истина за преживяното от нацията ни през този най-мрачен период в новата българска история - периода на комунизма.

Добави в Svejo

Гражданска инициатива за създаване на "Институт за националната памет"

Изцяло подкрепям тази благородна и хуманна инициатива и в знак на това публикувам едно становище, което открих във Форума на инициативата. Съвсем скоро ще напиша свой призив, в който ще апелирам повече хора да осъзнаят потребността да се освободим най-сетне от кошмарите на комунизма: това ще стане не чрез забрава, а чрез съхраняването за бъдещите поколения на цялата истина за неговите злодеяния. А ето и текстта на г-н Ат.Чобанов:

На снимката: Доносникът на ДС с псевдоним Гоце, който се подвизава и като международен бракониер, се здрависва с министъра на образованието и кандидат за кмет Йорданка Фандъкова. Госпожата е сгънала шия в раболепническо усилие. До нея стои мирно с изпънати по шева на полата ръце и блясък в погледа председателят на Народното Събрание Цецка Цачева. Усмивката й топи шекер.

Миналата есен същата тази ръка, с която се здрависва Фандъкова натисна спусъка на пушка за 50000 лева, за да убие защитен от закона див овен-архар в Нуратинския резерват в Узбекистан. За да може Гоце да си начеше ловджийската краста, домакините мобилизираха голям ресурс. Над сто души свита и охрана придружавали държавния ни глава в резервата, твърдят очевидци на събитието.

Госпожа Фандъкова може би не знае, че това президентско удоволствие също е платено с превиване на шия. Превиват шия и кръст милиони узбекски деца, които вместо да ходят на училище, събират памук на полето от края на септември до средата на ноември. Те спят на земята в неотоплявани училищни стаи. Вода за пиене и готвене черпят от близката вада. Веднъж седмично ги пускат по къщите им да се измият.

Да сте чули нашето Гоце, европейски държавен глава да повдига темата за робския труд на децата, или за политическите затворници, противници на режима на Каримов? Нищо подобно. Официалните разговори за доставка на узбекски газ се провалиха с гръм и трясък, след като Каримов каза, че има договор с Русия и само на нея ще продава. Неофициалният трофей от гоцевия лов сигурно се кипри в някоя добре охраняване резиденция, или в мезонета, подарен от признателен оръжеен търговец.

Но не само бъдещият кмет Фандъкова гъне шия пред българския резидент на Путин. Премиерът Борисов, въпреки масивните си вратни мускули също започна да добива умения в това изкуство. Голяма радост прояви "дясното" ни правителство от факта, че една потомка на комунистически сатрап, перфектна червена номенклатура стана по случайност шеф на Юнеско. Даже прати двама зам-министри да лобират за нея в Париж.

Видяхме и как Бойко Борисов се гъне пред Путин. Вместо да каже ясно и категорично: спираме проектите, които ни обвързват икономически с Русия, той лавира, отлага и изпраща противоречиви сигнали на европейските ни партньори. В АЕЦ "Белене" да влезел частен капитал. Ама какъв? Руски ли? Ирански ли? Северно-корейски ли? Не е ли от значение това за една страна членка на НАТО, която е преживяла 45 години тоталитаризъм? Колко жертви трябваше да дадем, за да разберат някои хора, че нечии пари миришат. Миришат на смърт и терор!

И ето, стигнахме до темата за жертвите. За избитите без съд и присъда по най-садистичен начин в Белене, Ловеч и други лагери. За изчезналите безследно, за застреляните на границата. Последният застрелян немски младеж е от 1989 г, малко преди падането на Стената.

Знаем, че наследниците на партията, която организира тези убийства "поемат вината само с мезета". Вече разбрахме, че и ГЕРБ не гори от желание обществото да им вмени вината. Депутатите на ГЕРБ отказаха да подкрепят законопроекта за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ. Прочетете им мотивите. Толкова са халтави, колкото разхлабените вратни мускули на властта пред червената задунайщина. Проектът "няма финансова обосновка, което е необходимо и особено в контекста на световната икономическа криза." - твърди Комисията по правни въпроси. А знаете ли кога Освиенцим е станал музей? През 1947 г, или само две години след края на войната. По същата логика поляците би трябвало да си спестят парите за музея, за да вложат в реконструкция на сгради и пътища.

Ето как на Бойко Борисов, любител на скъпи пури и луксозни автомобили му се досвидя да почете паметта на дядо си, също жертва на комунистическите сатрапи. Съдбата на дядото беше удобен предизборен коз за внучето... и дотам. Очевидно е, че това управление няма да потърси сметка за престъпленията. Но това беше очаквано, а има и по-лошо. Хората, за които гласувахме са на път да ни предадат, като се наредят на частичните избори зад мадам Фандъкова с гъвкавата шия. И това ще бъде техният край като политици от десницата.

Нашият проблем е не какво да се прави, това го знаем, а какво да се правим? Това е въпросът на малкото останали индивиди, искащи историческа справедливост за престъпленията на комунистическия режим, преляли в престъпленията на прехода, та до ден днешен. Ако ни предадат трябва или да се откажем от борбата за справедливост, или да вървим да се удавим край Белене, или... да продължим да мрънкаме по форумите.

А защо да не запретнем ръкави и да не направим такъв Институт на паметта със свои сили, без да чакаме финансиране и институционална санкция от държавата? Така направиха бивши и съвременни руски дисиденти с Мемориал.

Една шепа хора създадоха и утвърдиха институция със световен авторитет. Случва им се да умират и от насилствена смърт като Наталия Естимирова.

Но поне го правят с непревита шия и без мрънкане.

(Автор: Атанас Чобанов, препубликувано ОТТУК.)

Добави в Svejo

Има ли цензура у нас?

Всеки ще каже: не, разбира се! И може би е прав. Но ако се позамисли малко, ще установи, че нещата не са толкова прости и еднозначни.

Аз съм писал за тия неща много пъти и сега не ми се пише повече. Разбира се, че има цензура, понеже (най-малкото) не всички мнения и оценки за нещата имат равностойно представяне по медиите; защото на някои мнения въобще не се дава гласност, а се държат под похлупак и прочие, и прочие. Ако се осмисли по-дълбоко ситуацията, ще се констатира, че е отчайваща. Нищо че сме уж европейска (но с балканска и посткомунистическа специфика) страна.

Ето един пример за това, че у нас има и цензура по политически признак. Попаднах на една виртуална книжарница; интересуваше ме кои от моите най-нови книги се предлагат. Липсва една съвсем нова моя книга, която се нарича "Страстите и бесовете български" (Кратка психологическа история на съвременна България). Защо липсва ли? Ами защото, предполагам, е твърде неудобна за определени среди книга. Неудобна е както за предишните, така и за сегашните управляващи. Даже е неудобна и за управляващите в периода 1997-2001 г. За всички е неудобна тази книга.

Ще каже човек: ами на други места нали я има тази твоя книга? Някъде я има, на други места отново я няма: в к-ци ХЕЛИКОН я има, а пък в к-ци ПИНГВИНИТЕ няма нищичко от мен, което, съгласете се, е подозрително (при положение, че в тях има книгите не само на Сульо, не само на Пульо, ами и стрина им Гюргя да беше написала книга, и нейните книги щеше да ги има, ала моите ги няма). Явно тия разпространители са обявили моите книги за прокажени или за забранени - защо ли?!

Аз смятам, че е налице дискриминация. Дискриминация на някои родове книги. Дискриминация на философските книги. На книгите, които се мъчат да предразположат читателя да мисли. На книгите, които касаят българските работи. На книгите, които имат ясна ценностна основа. На културните книги. На умните книги. На моите книги.

(Забележка: Тия последни изреченийца ги написах хем на шега, хем за да ядосам някои хора от вечната категория на завистливите доброжелатели! Впрочем, шегата настрана: написах това горното и изведнъж изтръпнах. Защото аз си пиша тия неща за книжарниците, ала кой ли ще ми разпространява новото списание, списанието ИДЕИ? Ще трябва пак да се моля на тия книжарници. Не ми се мисли за това. Важното е, че още малко време остава до появата на списанието. Веднъж да се роди, пък после ще го мисля...)

Добави в Svejo

Г-н Министър-побойникът Вежди Рашидов се загрижи за времето, когато няма да е министър

Чета на едно място откъс от стенограмата на заседание на Министерския съвет, на което министрите обсъждат сагата със закупуването на самолетите за държавни (правителствено-парламентарни и президентски) нужди. Премиерът Б.Борисов ги убеждава да купят поне единия от двата самолета, щото иначе държавата няма нищо да получи, а ще плати само неустойки в размер на незнам си колко милиона.

Разбира се, министрите до един гласуват предложението на Премиера. Веднага след гласуването думата взема министърът на културата Вежди Рашидов, известен на народа също така и като единствения човек в света, безнаказано набил (счупил носа на) полицай; знаете, за този си подвиг вместо да иде в затвора побойникът получи за награда боен пистолет от шефа на полицаите, от оня, комуто Фортуна още тогава е предвиждала да стане един ден господар на тази наша многострадална страна (пистолет за награда В.Рашидов получи от тогавашния главен секретар на МВР, сега премиер Бойко Борисов); та ето какво казва министърът-побойникът:

Ако разрешите, две думи, по-скоро заради стенограмата казвам. Миналия път си позволих да взема отношение, когато обсъждахме въпроса за самолетите. Мисля че и тогава Министерският съвет доста сериозно и обстойно умуваше какво да става с тези самолети.

Ясно е, че сме изправени пред дилемата от двете злини да изберем по-малката злина. Но едновременно имаме и реален аргумент наистина да купим единият самолет. Аз бях единият от хората, който летеше над Азорските острови. В крайна сметка, ние не возим в тези самолети само правителството или президента, ние возим едни от най-изявените интелектуалци и журналисти – 20-30 човека пътуват. Така че, мисля, че е мъдро решението единият самолет да остане.

Да, разсипия е да се вземат два самолета – ненужно е. Мисля че е правилно, защото в крайна сметка се касае за живота на хора, от които една част управляват държавата, другите – формират държавата.

Подчертал съм сюблимните места в туй кратко слово. С две думи излиза, че г-н Министър-побойникът Рашидов се е загрижил за времето, когато няма да е министър, т.е. когато отново ще му се налага да придружава на пътувания в чужбина нашите държавници, и то, разбира се, в качеството си на "вечно приближен на властта интелектуалец". Та се радва човекът, че за тогава ще има барем един по-хубав самолет, защото, цитирам:

... защото в крайна сметка се касае за живота на хора, от които една част управляват държавата, другите – формират държавата.

Негова милост е от тия, които "формират държавата", по-скоро формират не самата държава, а свитата, която вечно седи и лакомо папка на държавната трапеза, която щедро се гощава на правителствените и президентски банкети, която придружава държавните лица на техните воайяжи из пустата му чужбина в качеството си на "най-изявени интелектуалци и журналисти". Та ето тия хора заслужават по мнението на министър-побойникът един самолетец, щото... ами щото... разбира се, щото... са наши, при това са най-заслужили хора.

Добави в Svejo

Плодовете на комунизма

Добави в Svejo

Дали пък не сме прокълната страна та всичко у нас е тъкмо наопаки?!

Вчера в училището, в което работя, един ученик от 12-ти клас решил да си тръгне по-рано, т.е. не влязъл в час, а се качил на велосипеда и тръгнал нанякъде. И тъкмо излизал от двора на училището и се е ударил в минаваща по улицата кола. Толкова силно се е ударил в движещата се кола, че й е счупил стъклото. Има наранявания, дано не си е счупил нещо. Инцидентът е станал към обяд. Момчето е закарано в болница. Днес ще разберем в какво състояние е нашият ученик.

И ето във връзка с този инцидент веднага стана дума за това трябва ли да се търси отговорност от учителя, в чиито час е трябвало да бъде ученикът. Някои твърдят, че ако учителят провери присъстващите ученици и напише в дневника отсъствие на тия, които ги няма, то тогава ако с някой от отсъстващите се случи нещо подобно (инцидент и пр.), учителят е снел отговорността от себе си; но ако не е писал отсъствие на пострадалия, то тогава може да му бъде търсена отговорност защо ученикът, вместо да е в час, скита някъде, при което е пострадал. Аз лично, признавам си, не мога да разбера същината на тази мистическа зависимост, но ми я обясняват така: като пишеш отсъствие на липсващите ученици, снемаш от себе си отговорността за тях, но ако не им пишеш отсъствие тогава сякаш, подобно на божество, бдиш над това, което им се случва, и ако се случи нещо неприятно, трябва да поемеш отговорността, т.е. да бъдеш наказан и пр.

Да, обаче в живота стават всякакви неща; ето, примерно, учителят е влязъл в час, но е забравил или е пропуснал да провери присъствието на учиниците; човешко е, може да забрави - тогава какво ще го правим ако стане нещо лошо с някой ученик? По всяко време всеки ученик може да си вземе чантичката и да тръгне нанякъде; даже може по време на час да поиска разрешение да иде до тоалетна, а вместо към тоалетната да му хрумне да иде някъде; ако стане инцидент, какво правим тогава? Има свидетели, ще кажете, но защо изобщо някой друг трябва да носи отговорност за това, което става или се случва на друг?! На мен ми се струва, че трябва да приучаваме учениците от съвсем ранна възраст да поемат пълната отговорност за това, което правят. Всичко, което правят, трябва да е на техен риск и на тяхна отговорност. Така подобава да разбира нещата свободният човек. Ако почне да се размива отговорността, не ги възпитаваме правилно: много е лесно някой друг да носи отговорността за това, което ти правиш, а пък по тази логика идва и напълно безотговорното поведение, произвола, безнаказаността, анархията.

Учителят не е администратор, той не може да носи отговорност за всичко, което се случва на учениците му. Функцията на учителя е съвсем друга. И отговорностите му касаят съвсем други неща. Понеже на мнозина им се губи интимната същина на образованието, неговия смисъл, та по тази причина вменяват на учителя отговорности, които изобщо не отговарят на неговата задача. И хаосът е налице. Объркването на отговорностите, размиването на вината и прочие е пътят към появата на едно объркано и нездраво общество. Примерът с учениците, който давам, е симптоматичен, но и много такива примери могат да се намерят - стига да се огледаме около себе си. Например голям процент от съвременните българи гледат с влажно-мил поглед към спасителя си бате им Бойко, който щял най-сетне да ги оправи като никой друг. И прочие, и прочие. Но объркването на нещата все отнякъде тръгва.

Тръгва от семейството, тръгва и от училището. Примерно много родители са убедени, че за това, че техните деца не учат, са виновни техните учители, които не могли да ги "научат". Не се разбира, че този, който учи, е ученикът, т.е. той носи цялата отговорност за състоянието си - и никакви извинения и оправдания не трябва да се приемат. Като кажеш "учителите са калпави, не могат да научат сина ми", тогава на сина ти му порастват рога, пък последиците от глупостта ти, разбира се, ще ги понесеш самият ти, не някой друг. Но пак не ти идва акъла въпреки страданията: страшно нещо е ценностният вакуум, в който мнозина пребивават.

Ще дам още един драстичен пример, който за сметка на това е твърде показателен. Той е и съвсем действителен, случва се тия дни, съвсем наблизо. Интересна ми е реакцията на читателите на блога по него.

Става дума за една моя "позната", която работи като начална учителка. Току-що е назначена в едно училище, за жалост в класа й има един крайно недисциплиниран, лош ученик, от циганското малцинство, от който всички учители са вдигнали ръце - и който си прави всичко, което му скимне. Директорът предупреждава учителката още с назначаването й да внимава с тоя ученик. Оказва се, той е неконтролируем, все едно е бесен, няма страх от нищо и като капак на всичко е нагъл до немай къде. И почва да си показва рогцата от първата минута. Учителката опитва какво ли не, ефект никакъв. Ученикът беснее и разваля обстановката в класа, вреди на всички. В един момент горката учителка разбира, че е безсилна; вика родителите на тоя хулиган, те, разбира се, не идват. Ситуацията е ужасна. Горката жена плаче всеки ден.

И знаете ли как реагира директорът на цялата ситуация? Вместо да се намеси с авторитета на цялата институция и да озапти вилнеещия хулиган, той си измива ръцете и хвърля цялата вина върху учителката. И я заплашва, че ако не озапти вилнеещия хулиган, ще трябва да си подаде оставката. Жертва без да се замисли учителката, и то заради един малолетен хулиган. Не му пука, че по този начин фактически застава на страната на хулигана във войната му против учителката. При това постъпва най-гаднярски срещу нея, като я кара сама да си подаде оставката. Та като капак на всичко да не може да получава обезщетение за безработица; да иде по дяволите ако трябва, важното е директорската простотия да тържествува.

Това са абсурди, които човешкият разсъдък не може да асимилира; ето защо страната ни прилича на лудница: всичко е извратено, изопачено, нищо не е наред, всичко е тъкмо наопаки.

Ще каже някой: измисляш си. Де да беше така. Но това, което описвам, е самата истина. За жалост, е точно така. Откъде ли ще тръгне поправянето, или сме съвсем безнадеждно пропаднала в глупостите страна?! Дали пък не сме прокълната страна та всичко у нас е тъкмо наопаки? Българските абсурди сякаш нямат край...

Добави в Svejo

Моралното убийство на мръсника Грънчаров

Тази сутрин ставам и преди да тръгна на работа, по мой обичай си проверявам поне имейла, а пък ако имам време и вдъхновение, пиша и поне един текст. В имейла ме чакаше изненада: поредно писмо от спонсорката на моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, което, разбира се, касае жизнено важния за нея проблем кога и как да й върна парите, които даде за издаването на книгата. Писмото, разбира се, е пълно с оценки на моята личност, но нямам право да го публикувам, понеже не съм го писал аз.

Но тъй като все пак съм изследовател на българските нрави, Ви споменавам за случката, и публикувам моя отговор до нея. А пък тя, понеже си има блог, нищо чудно да публикува днес-утре разобличенията си спрямо моя толкова презрян злодейски манталитет.

Докато четях писмото й, почувствах силни спазми в болното си сърце, но както и да е, още дишам. Пък и да спра да дишам днес, майната му, хубавото е, че по този най-безболезнен начин ще си отиде от този свят мръсник като мен. Ето какво написах на моята морална съдница тази сутрин:

Госпожо С.,

Искам да Ви поздравя: съвсем точно сте схванали ситуацията, напълно сте права! Да, г-жо С., аз съм най-долен човек! Аз съм презрян изверг! Аз съм мошеник, аз окрадох и изядох парите Ви! Не съм, разбира се, никакъв философ! Аз съм лъжец, аз съм извратен, да, съвсем правилно сте разгадали моята личност - ако тази дума е изобщо подходяща да обозначи това, което съм аз. За сметка на това Вие сте толкова невинна жертва, попаднала в жадните ръце на изверг като мене. Вие с г-н И. наистина сте ангелчета, а аз, г-жо С., аз съм същи Сатана!

Добре е че има хора като Вас, които да са морален стожер, за да изобличават вредни и незаслужаващи да живеят хора като мен. Това, като връх на всичко, е и съвсем християнско, Вие показвате едно префинено християнско отношение към мен. Държите се съвсем достойно, изпитвайки такава нескривана погнуса към морално пропаднал човек като мен. Аз съм по-черен от Дявола, г-жо С., напълно правилно сте ме разгадали и преценили.

По тази причина няма как да се оправдавам, да се мъча да доказвам, примерно, да Ви изпратя фактурата за това колко наистина струва издаването на книгата. Точно тази моя книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА съвсем заслужено стана повод на изливането на Вашия толкова морален патос. При това е написана от един най-подъл човек като мен.

Затова аз, г-жо С., понеже съм несрещан на тази земя подлец, ще Ви изпратя съответния на участието Ви дял от тиража на книгата, а пък Вие ще можете да ми отмъстите по единствено разумния начин: като устроите аутодафе, като изгорите книгата ми! Ето това ще бъде най-справедливото възмездие за мен като нейн автор!

Искате ли да Ви изпратя, г-жо С., целия тираж, за да изгорите всички до една книги? Щото моята книга като капак на всичко е много опасна книга! Ако кажете, ще Ви ги изпратя всичките, за да ги изгорите до една; още повече те, разбира се, не са нужни на тоя народ, който има толкова достойна щерка във Ваше лице. Само кажете, и ще Ви ги пратя всички до една за да ги изгорите, и да танцувате около огъня. Е, понеже съм подлец, ще кажа и това: понеже Вие дадохте точно половината от парите за издаването на книгата, за да можете да унищожите всички книги до една, ще трябва да платите и другата половина от цената за издаването. А пък аз с тия пари ще се напия до смърт, а също ще си купя най-луксозен ковчег...

За да ми отмъстите истински, изпратете това писмо на Вашите интернетни приятели, на Балтазар Илич и прочие, за да им доставите несекваща душевна радост, за да ги накарате да Ви обичат вечно! Пратете го на всички, които са плюли и хулили мръсника Грънчаров, пратете го на всички ония, които ме мразят и по тази причина са Ви така душевно близки и мили. Дайте ме под съд, а пък най-вече наемете килър за да ме убие, за да бъде освободено човечеството от злодей като мен! От нещастник като мен, който пише лоши книги, който, понеже живее в България, няма пари да ги издаде и затова се моли като просяк към възвишени в морално отношение и достойни личности като Вас самата да го спонсорират. Който обаче лъже колко струва издаването на книгите му, и след това с Вашите спонсорски пари си купува хиляди кебапчета, за да яде и плюска, също така, предполага се, си плаща и на курви, и прочие, и прочие.

О, небеса, как още търпите тоя злодей Грънчаров, що не му пратите гръмотевица, та да освободите човечеството от тоя нещастник, дето изобщо не е нужен!!! И без който такива възвишени личности като Вашите приятели (Балтазар и цялата компания от мои врагове) най-сетне ще се почувстват щастливи и морално удовлетворени.

Това исках да Ви кажа като малък отговор на Вашето дълго и предълго писмо, изпълнено с толкова чист морален патос и с такива правдиви изобличения на пропадналостта ми. Напълно сте права за всичко. Сега вече можете да спите съвсем спокойно. Изпълнихте нравствения си дълг! Особено се радвайте на това, че с Вашето писмо ме доведохте дотам, че днес нищо чудно да получа инфаркт - и по този начин няма да Ви се налага да се охарчвате да плащате за да бъде очистен злодей като мен!

Спете спокойно и най-невинно с чистата си ангелска съвест, драга г-жо С.! Предполагам, но не съм сигурен: Бог се гордее с достойни и непримирими съдници като Вас, които смазаха такава мръсна гнида като мен!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo