Размисли около 20-годишния юбилей от създаването на СДС - строителя на съвременна България

20 години СДС: идеята, същината, истината и каузата на СДС

Възходите и паденията на СДС, героичният устрем на влюбените в свободата, които промениха България

Нравствената същност и психологията на редовия седесар

Историята на СДС – непресекваща схватка и жестока битка на кариеристите с идеалистите

(От серията за началото на прехода: Всички видеоклипове от поредицата за началото на прехода след 10 ноем. 1989 г.)

Добави в Svejo

Нова публикация - един знаменит философски текст - в блога на Свободната виртуална академия

Самотата е моята професия

М.К.Мамардашвили

- Мераб Константинович, какво означава да бъдеш национален философ?

Според мен са невъзможни национални философи. Ако осмислено и повече или па-малко точно употребяваме думите, то национален ще означава: философът – това е човек, представящ нацията, изразяващ я, любовта към нея превръщащ в някакъв специален предмет за пропаганда и защита и т.н., философ като човек може да бъде всеки, но да определяш чрез националното – това е да определяш в него не философа. Във всеки случай, ако вземем това, което реално се е случило в историята на философията, то тъкмо тези хора, които би могло да наречем национални философи – които в своето съзнание са се представяли за такива и така са се представяли за окръжаващите – съставляват, общо взето, един печален период на философията, като правило.

Такова нещо се е случило в Германия след Кант, и то е било знак за превръщането на философията в нещо нефилософско; но превръщане, не окончателно, слава Богу, понеже както и философът да скача, няма да му се удаде да стане нефилософ, ако е философ. Разбира се, ние можем да приложим понятието национал-философ по отношение на Фихте, на Хегел, е, и какво ще получим? Веднага неволно се опечалява душата наша. Да кажем, Кант, немец по произход, съвършето органично плаващ в немския език, много би се удивил и, изглежда, би се натъжил, ако биха му казали, че той е немски философ. ОЩЕ >>>>

Добави в Svejo

Народът те избра и те обича, естествен и без царствен маниер, "наш Генерал Борисов" те нарича!

В блога Ad astra per aspera! открих цялото стихотворение, посветено на Бойко Борисов, а именно: "Премиер, избран от народа" - пълната версия. Надявам се, че препечатката тук, правена със съвсем благородна цел - облагородяване и обогатяване на душевния живот на българския народ - няма да предизвика несъгласието на автора на този блог, пък и на автора на самото стихотворение, именно, знаменитата вече поетеса д-р Бакалова.

Която нищо чудно, както е тръгнало, да отнеме палмата на първенството по подлизурковска поезия, която досега гордо държи поетът Л.Левчев със своето знаменито: "Другарю Живков, никой не може да ми забрани да те обичам!"; та ето какво е написала тя за славния следовник на бай Тодар, именно, за народния генерал:

ПРЕМИЕР, ИЗБРАН ОТ НАРОДА

(Венета Бакалова)

Израснал и възпитан
в недрата на народа,
сред прелестната българска природа,
със борбен дух, във трудности изпитан!
В теб, Генерал Борисов, е вродено
чувство за справедливост, строгост.
Достоен си да бъдеш премиер!
Народът те избра и те обича,
естествен и без царствен маниер,
"наш Генерал Борисов" те нарича!
София имаше късмет,
че беше нейн грижовен кмет!
Метро, детски градини, булеварди
ти обнови и съгради,
нови прощадки детски, сгради,
във столицата ти откри!
Двайсет години нашата родина
е разграден и безстопанствен двор,
способната младеж замина за чужбина;
корупция, мафия, убийства – без надзор.
Във горните етажи на властта
проникнали са мафиоти и престъпност,
а те предопределят участта
на хората с терор и недостъпност!
Разчитаме и вярваме на тебе, Генерале,
със твоя нов и дръзновен екип
от управлението с хирургична точност
да отстраните всеки корумпиран тип.
Да се избави нашият народ
от крайна бедност, болести и глад, просия,
самоубийства - прекратен живот
и нечовешки форми на мизерия!
О, достолепни Генерале, поведи ни!
Ний вярваме във твоя свят обет!
От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни,
проправяй бъдния ни път напред,
за да застане нашата България
във Европейския съюз със чест,
да заблести като нечесна лъчезария
да я приветстват всички! Светла чест!
Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти
Генерала и България!

Добави в Svejo

Два нови коментара във видеоблога

Началото на рухването на идеологическия бастион на комунизма

Предупреждение за възможно най-лошия вариант на развитие на събитията тепърва у нас

(От серията за началото на прехода: Всички видеоклипове от поредицата за началото на прехода след 10 ноем. 1989 г.)

Добави в Svejo

Размисли, провокирани от прочитането на една интересна книга: Естеството на интуицията

Интуицията е тайнствена сила на душата, която не може да бъде обяснена, неподатлива е за обяснения; на оня, който не я намира в себе си, не й чува гласа, по никакъв начин не можеш да му обясниш що е интуиция. Но ако обяснението й е непостижимо, нищо не пречи да я разбираме, което съвсем не е малко. А да изразим разбирането си за интуицията с думи също не е леко, ала е постижимо. Ще опитаме, длъжни сме да направим максималното в тази насока.

Благодарение на интуицията се постига нещо, което е равностойно на чудо: непосредствено се узнава истината, но не иначе, а по-скоро като предчувствие, като несъзнавано съзиране на контурите й, дори като озарение. Без да мислиш, ей-така, неизвестно как, цялата ти душа чувства, че нещо е истина, предразположена е да го разбира като истина - и често, почти винаги, то наистина се оказва истина. Интуитивно ние правим огромна част от нещата, които правим. Примерно баскетболистът, хвърляйки топката към коша, нима мислите, че го прави така: умът му, подобно на компютър, мълниеносно е изчислил ъгъла, посоката, силата и прочие, дал е команда на мускулите, и те са я изпълнили, поради което топката няма как да не влезе в коша?! Ако един баскетболист се опита да вкара топката точно по този начин, т.е. умно, чрез изчисления, то това е сигурен залог, че никога няма да я вкара. Напротив, всичко става интуитивно, подобно на рефлекс, цялата енергия, физическа и психична, на този спортист се обединява в едно, концентрира се така, че в резултат той непременно постига целта си; е, понякога, пък и, защо не, винаги, роля играе и шансът, това, което наричаме късмет и пр.

А нима смятате, че шахматистът - една твърде интелектуална игра, игра за мислещи хора - умее чрез ума си, подобно на компютър, да изчислява всички бъдещи възможни ходове на противника и развитието на играта?! Това е непосилно, и ето че душата е изнамерила много по-ефективен начин: чрез интуицията, т.е. като се осланя на някакво неясно вътрешно чувство, на някакъв глас, който му говори и подсказва това или онова, той прави този и онзи ход, и в резултат шахматистът със силна интуиция просто няма как да бъде подведен; интуицията в този случай е най-сигурното, на което той може да се опре, след като умът е безсилен, а пък и неефективен.

ПРОДЪЛЖАВА >>>>>

Добави в Svejo

Заповядайте на представянето на списание ИДЕИ пред демократичната общественост в столицата на България!

На 14 декември, от 18.00 часа, в Клуба, намиращ се на адрес София, бул. Витоша 18 (входът е откъм ул. Кърниградска) ще се проведе публично представяне на новото философско списание ИДЕИ пред софийската демократична общественост - и пред всички интересуващи се. Инициатор на тази проява е Клубът за демокрация "Светослав Лучников", а организатор е г-жа В.Горчева. Заповядайте!

На представянето главният редактор на списание ИДЕИ Ангел Грънчаров ще запознае присъстващите с неговата идея и концепция, както и ще отговори на всички зададени въпроси. Желаещите ще могат и да си закупят първата книжка на списанието, излязла през ноември.

Подобни представяния ще бъдат проведени и в други големи градове, очаквайте съобщения за проявите.

Заповядайте на публичното представяне на новото списание ИДЕИ - едно най-значимо събитие в културния и духовен живот на България!

Добави в Svejo

Vip Dance Show - само за познавачи на contemporary dance, представление на Галина Борисова

Все още има какво да се направи… този път за климата...

Vip Dance Show - само за познавачи на contemporary dance... или Галина Борисова за възможностите на танца и за това дали той може да промени света... Второ представление от поредица от импровизации за глобалното затопляне, петролните войни, депресията, екологичните проекти и закона за пенсионирането.

Импровизация и танц: Галина Борисова (България).
Без подкрепата на EU.
Продължителност: 50 мин.
Вход: 10 лв.

* намалението важи за учащи, пенсионери и хора с увреждания срещу представяне на съответен документ

За информация и резервации – не по-късно от 2 часа преди началото на събитието на тел. (+ 359 2) 988 81 88, (+ 359 885) 82 85 32 – за мобилни телефони, office@redhouse-sofia.org и на www.redhouse-sofia.org. Продажба на билети се извършва всеки работен ден между 15.00 и 21.00 ч на касата. Резервациите важат до 15 минути преди началото на събитието. Центърът за култура и дебат “Червената къща“ си запазва правото да прави промени в програмата.

"Има неща, които са извън разума и съзнанието. Понякога те са по-определящи за промените на живота, хората и може би за промяната на самите нас. Иска ми се да вярвам, че едно от тези неща може да бъде и танцът. Колкото и на пръв поглед това да звучи абсурдно. Еретиците, опозиционерите, писателите, а може би и някои хореографи имат шанса да развалят установения ред според творческите си възможности. И аз най-искрено се надявам на това."

Добави в Svejo

Малко "духовна храна" за уикенда: Що е благородство и защо то няма почва у нас?

Струва ми се, че размисъл върху една такава тема - за благородството, за великодушието при човеците - съвсем не е излишен лукс, напротив, е много нужен, потребен, необходим размисъл, пък, защо не, и разговор. Понеже ако вникнем повече в онова огромно душевно и личностно превъзходство, скрито в душите на тия толкова рядко срещащи се човешки същества, които заслужават да бъдат наричани благородни, то тогава, на този фон и мащаб, още по-добре ще се открои и изпъкне душевната низост, в която пребиваваме. И с която толкова сме свикнали, че вече даже и не се впечатляваме от нея. А така, впрочем, не бива да се живее, така не подобава да живее човекът.

Ще започна в своя сякаш спонтанно, а всъщност твърде необходимо зародил се размисъл с вникване в самото понятие, в думата. Думата "благородник", както се вижда, е съставна дума, свързваща думите "благо" ("добро") и "раждане". Излиза, че етимологията й намеква ето за това: по рождение добър, благ, или човек с добра, блага душа, която има още от рождение. Дали това ни дава вярна изходна точка в разбирането, дали не грешим, ако тръгнем оттук, дали не следва иначе да се изтълкува самото понятие?

Имам едно подозрение, че сякаш се подвеждам: та нима има някой, която по рождение да е със скверна, с лоша душа? Нима изобщо е възможно още с раждането някои души да са скверни и лоши, а други по-възвишени, добри, сиреч, благородни? Та как да допуснем, че сред толкова невинните младенци, има някои със зли и лоши души, а пък други, кой знае защо, са избрани, са надарени с по-добри, по-благи души? На мен ми се струва, че това едва ли е възможно: някои тъкмо в душевно отношение да са облагодетелствани, така да се каже, а пък други да са така жестоко ощетени; щото, както и да го погледнем, душевното е водещото, по-значимото - ако го сравним с телесното, с телата, които получаваме при раждането си. (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo

Всеки, без значение какъв е, има пълното право и възможност да се възползва от свободата, наречена "блогърстване"

Иван Бедров е написал единн, според мен, странен "матрьял" в блога си, който е озаглавил така: Айде, ако е удобно, не се правете на блогъри!. Става дума за това, че според него политици като Гоце, Дмитрич, Яне и други подобни немали право да се занимават с писане на статии, пък, опази Боже, с водене на нещо като блог. Интересното е, че публиката, шлейфа от обожатели, който се влачи подир всяка що-годе известна личност у нас, гледам, е изпаднала в нещо като екстаз от тия смели и така безкомпромисни думи. Което именно и ме накара да напиша там следния коментар:

Господин Бедров, разбирам патоса, който сте вложил в този постинг, ала ме смутиха твърде много тия думи в края:

"... не ми се бъркайте в блогърската работа".

Аз това го разбирам така: че блогърската работа е нещо като занимание, за което патент има само Иван Бедров. Оттук се появи смущението ми: ами ако утре отрекат и моето, да речем, право да се занимавам с блогърстване, и то тъкмо по съвсем същата логика; понеже щом в момента се отрича правото на някаква си групичка да се занимава с "блогърската работа", нищо не пречи утре да се отрече правото и на друга групичка да прави туй нещо, а тръгне ли се по тоя път, нищо чудно да удари и мен. Днес "политиците" немали право да се занимават с блогърстване, утре некои други, в други ден, ако няма съпротива на подетата кампания, ще се изтъпанчи, примерно, некой си там Бялгазар Илич, и ще рече: "Стоп, блогърстването е само моя работа, философите да не се мешат в нея!", а пък неговото ехо, именно даскал Павел от Тутракан непременно, обезателно ке рече: "Обущарю (философе), гледай си обущата (философията)!". Тогава що ке праиме, а?

Аз съм, изглежда, прост, първичен, ограничен човек, ала разсъждавам така: блогърстването е свободна дейност, е израз на свобода. Всеки, без значение какъв е, има пълното право и възможност да се възползва от тази свобода. Отрече ли се на една група правото да се занимава с тая "дейност за избраници", които предявяват нещо като монополно право върху нея, с това вече потенциално са застрашени всички останали групи.

Така че тия горе блогъри, които аплодират и в несвяст мълвят: "Похвално, ах, Бедров, колко си прав, дай да те цуна!", нека малко да се позамислят, че и тям утре може да се случи същото; някой друг "Бедров" да стане и да изкрещи и спрямо тях: "Сакън, туй, блогърстването, не ти е работата, гледай си обущата!". Та затуй възразявам, не заради друго.

Щото, предполагам, някой утре няма да пропусне да изкрещи: "Скандал: Ангел Грънчаров защищава Гоце, Дмитрич, Яне, Иво Атанасов и прочие сволоч!". Не, съвсем не са ми мили нито Гоцето, нито Яне, особено пък Дмитрич, нито други подобни, но пък не мога да отрека, че колкото и да не ми харесват и на мен тия, те така или иначе погледнато, са също человечески същества, а пък щом като блогърстването е израз на человеческа свобода, то следователно правото на всяко человеческо същество на тая земя да блогърства не може да бъде отричано от никой.

Защото отречем ли на едно человеческо същество туй човешко право, с това вече застрашаваме същото человеческо право и на всички останали човешки същества. Тръгнем ли по тоя път, след това може да се стигне до положение всички, които искат да се занимават с блогърстване, да бъдат принудени да се редят на опашка пред Иван Бедров, за да получат лицензия да се занимават с блогърстване; тогава он на мене, разбира се, такава лицензия нема да даде. Тъй мисля аз със своя ретрограден ум; може да съм станал съвсем немодерен, може да съм изостанал, но тъй ми се чини мене. Пък и държа на нещо, което много-много не се цени по нашите предели, и то се нарича "морал".

Аз, впрочем, правя тази моя реплика по една-единствена причина. Аз от години се занимавам с безнадеждни опити да прокарам някакво що-годе по-развито демократично съзнание поне в т.н. "демократична общност", имам предвид общността на десните демократи. (За левите демократи почти съм се отчаял опитите ми да успеят, но за десните смятам, че е обезателно да станат поне малко по-демократични!) И споря непрестанно когато надуша проява на недемократичност независимо откъде се покаже тя; независимо дали нейн несъзнаващ какво прави носител и изразител е било Радан Кънев, било Иван Бедров, било Иво Беров, било кой да е друг. Немам си друга работа, та държа поне демократите у нас да станат демократични; туй, да проповядвам тая проста истина, е станало нещо като мое хоби.

Ето, сега, примерно, предупреждавам: ако се съгласим с журналиста Бедров и приемем, че с блогърстване могат да се занимават само журналисти (или филолози), а не, на първо време, политици, човек няма как да не се запита: а туй изискване касае ли другата част от политиците, за да е поне малко от малко справедливо? Отречем ли правото на Яне да пише или чете блогърски статии, длъжни сме да приложим същия аршин и към всички останали, в туй число и към, примерно, Радан Кънев, и към кой ли не още. (За Радан се сетих съвсем случайно, щото он е тъкмо от "моята партия"!) А, що ще правим тогава? Или правилото важи за едни, а за други, за "наште", хептен не важи? Как така?!

Туй исках да река. Дано съм бил ясен. Постарах се да обоснова идеята си пределно ясно. Дано някой се позамисли като прочете горните редове. И дано позамислилите се са повече от разгневените, които ще се почувстват длъжни да ме пооплюят...

Добави в Svejo

Чуйте как и какво е мислил Сергей Игнатов преди да стане министър на образованието

Виж и това: Десети ноември може да се случи и в науката

Добави в Svejo

Социалисто-комунистите, сменящи си имената, но запазващи си същността, се разпознават по това, че нямат никакви морални скрупули

На дискусия за неолиберализма в един ляв блог рекох да вметна и аз какво мисля, но станах, тъй да се рече, пишман: успях да разлая "лявомислещите кучета" така, че ме обругаха по начин, по който само те умеят. По-младите не знаят как навремето лявата напаст беше готова да разкъса жив човек, стига да дръзне да каже мнение, различно от "единствено правилното".

Ето сега такива неопитни хора имат възможността да прочетат и да усетят онази жестока неприязън, заради която навремето левите убиваха опонентите си без изобщо да се замислят; ето че, оказва се, рефлексът към убиване у тия яростни противници на инакомисилието си е съвсем жив, само дето просто няма как да извадят револверите, за да гърмят директно в черепите на "омразния враг"; сега стрелят само със зли думи.

Моя милост обаче съвсем не се смущава от тях, понеже им е свикнала и добре се забавлява когато срещне такива - все безрезултатно! - опитващи се да мислят левичари. Ето какво им подхвърлих там, за да доналея малко масълце в огъня на комунистическата неприязън към личността, та да може всички да й се насладят донасита; та там написах следните думи, наричайки лявата другарка, моя опонентка, "госпожица"; от опит знам, че такива като нея всяка друга обида ще понесат, но да ги наречеш "госпожица" е нещо, което няма ти простят никога, т.е. ще го помнят до самия гроб:

Госпожицата, която с такава неовладяна страстност тип "Клара Цедкин" се нахвърля върху моята личност, изглежда съвсем не знае, че моя милост е основоположник на съвременния български неолиберализъм - понеже, разбира се, изобщо не е чувала за - и не е чела, естествено! - излязлата още преди 10 години моя книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнството, успеха и богатството").

Но няма нищо чудно, съвременните леви са все такива: чели-недочели, учили-недоучили, непоправими, презиращи личността, покланящи се комуната, нищо че се тупкат по гърдите, че били нямали нищо общо с оная доктрина, която съсипа развитието на България за поне 100 години.

Когато обаче някой като мен ги бъзне по най-чувствителното място се гневят така, че техният гняв е най-категорично признание за правотата на опонента. И най-много съжаляват, че днес просто няма как да разстрелват хората, които не мислят като тях...

Социалисто-комунистите (сменящи си имената, но запазващи си същността) се разпознават по това, че нямат никакви морални скрупули...

Добави в Svejo

Едропанелно-епохални програми за българското образование, сътворени от бюрокрацията, се пишат с цел нищо да не се промени, а не нещо да се промени

Преди време призовах повече хора да хвърлят по някое око на новата Програма на МОМН за "кардинални и фундаментални промени" в горкото българско образование. На мен самият ми беше нужно доста време за да дойда в съзнание след като я изчетох. Тия дни се надявам да се съвзема и ще напиша своята оценка, която ще публикувам тук. Бъдете спокойни, обещавам да кажа мнението си, стига като почна да пиша да не изпадна в безсъзнание - щото наистина Програмата у мен специално буди чувства на пълно отчаяние!

Междувременно други хора, дейци и съмишленици на т.н. "ново образование", от известно време провеждат смислена дискусия по същите тия проблеми. Един от тях, г-н П.Лазаров, си е направил труда да обобщи изразените в дискусията предложения, което е изключително полезна работа. В диалог с него по тия въпроси обаче разбрах, че той има следното разбиране: да не бързаме с писането на статии по проблема, а първо да се опитаме да повлияем с нещичко на Министерството, та белким в Програмата бъдат внесени промени. Аз му възразих така:

Не съм съвсем съгласен с последното. Вижда ми се крайно неоправдан оптимизъм вярата, че може някак си да се повлияе на образователната бюрокрация, сътворила този документ, навяващ асоциации с Тезисите на Т.Живков за развитие на българското образование (говоря за език и стил, но също и за идеи). Статиите, публикувани из медиите, включително и в интернет, могат да повлияят някак на общественото мнение, а пък на тази основа би могло да се очаква някакъв граждански натиск, което е по-реалистично да повлияе някак на министерските бюрократи; а директните съвети към тях са безнадеждна работа.

Тях, бюрократите от МОМН (МОН), сътворили този епохален документ, и министърът не може да ги подбутне, та някакви съвети отвън ли ще им повлияят?! Ето защо според мен статиите трябва да предхождат, да са преди опитите директно да се повлияе със съвети на образователната бюрократична цитадела. Нарочно, неслучайно употребявам такива термини. Не че съм "анархолиберал" или нещо такова. Просто защото съм дълбоко убеден и твърдо смятам, че подобни едропанелно-епохални програми у нас се пишат с цел нищо да не се промени, а не нещо да се промени...

Единствено силен обществен (граждански) натиск може да повлияе на разгащилата се до крайна степен образователна бюрокрация, на която съвсем не й пука какъв е смисълът на образованието; нея я интересува единствено собственото й оцеляване. Ако й дадете някакви съвети как по-ефективно може да оцелява в създалата се нетърпимо-кризисна ситуация в българското образование, могат и да се вслушат в съветите ви; но ако почнете да давате смислени съвети за по-същностни промени, които да разклатят нейната власт, ще имате много здраве и от мен ако си мислите, че ще успеете нещо да прокарате.

Затуй: давайте първо да почваме със статиите. Потребно е да се пуснат тук-там смислени идеи за промяна, да се провокира към замисляне общественото мнение, да се зароди граждански натиск върху ръководството на МОМН, та поне малко от малко да има надеждица да се вслушат в предложенията ни. Аз мисля, че този е пътят.

Преди две години и малко повече избухна всеобща учителска стачка, продължила повече от месец; тази стачка, представляваща по същество силен и огромен граждански натиск, не можа да предизвика промени в системата, а породи само насмешките на бюрокрацията и министъра (помните ли подигравката за "седенката"!), та сега с причесани докладчета ли ще я уплашим? Така е, понеже българската образователна бюрокрация има усещането за всесилие; та нима имате илюзията, че можете да я уплашите с някакви си там умни и интелигентски забележчици и предложения?!

Нека бъдем реалисти: бъдещото развитие на българското образование от надделяването на едната от двете сили, борещи се налагане на своята представа, на своята визия за бъдещето. Едната сила, безкрайно по-мощна, е тази на образователната бюрокрация, имала 60 годишна абсолютна власт, която се бори за едно-единствено нещо: да не се случи никаква промяна в статуквото, която може да застраши монополното й положение. Другата сила се състои от отделни отчаяни индивиди, дейци на образованието, които виждат пагубното развитие на нещата, искат смели промени, готови са на всякакви жертви стига нещата да си отидат на точното място - ала, за жалост, са така разединени, че за момента с нищо не застрашават статуквото и системата.

Затова ако човек се опитва да обедини и насърчи силата, искаща промени, трябва да работи за консолидирането й. Ако обаче почне да дава съвети на бюрокрацията, ако почне да търси единодействие с нея, това е заявка за минаване на нейна страна, това е отказ от подкрепа на силите, искащи същностни и радикални промени в българското образование. Бюрокрацията веднага ще ви вземе под крилото си, стига да сте й полезен. Надявам се, не това е вашата цел (имам предвид дейците на "новото образование").

Битката е безжалостна. Реформаторите са твърде слаби - и затова нищо не се случва, а бюрокрацията тържествува и си позволява да се гаври над българския учител. Моята теза е, че трябва чрез медиите (интернет) да се работи за създаването на силно гражданско настроение в полза на смелите промени, което все пак има някакъв, макар и минимален шанс да повлияе на властващата бюрокрация - ако нарасне до степен да я стресне. Иначе никакви същностни промени няма да има, а мимикрията ще продължава да цъфти както е цъфтяла и досега.

Някой може ли да ми каже какво се е променило в българското образование от 20 години насам?! Имам предвид промяна в положителна насока. Аз не знам за такава промяна. Ако вие знаете, блазе ви!

Добави в Svejo

Всеки мислещ и пишещ човек е добре дошъл сред авторите на списание ИДЕИ

Днес получих имейл от Народната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий", отдел ISSN, с което ме известиха в битността ми "главен редактор", че списание ИДЕИ е получило своя международен номер за идентификация (ISSN) като периодично издание и той е 1313-9703. Списанието се издава от основания от мен Център за развитие на личността HUMANUS.

Това е добра новина. Радвам се, че нещата потръгват. Получавам и добри, дори превъзходни текстове за втората книжка на списанието, която трябва да излезе, живот и здраве да е, в края на януари 2010 година. Крайният срок за получаване на ръкописите, имащи намерението да бъдат включени във втората книжка, е до началото на Коледните празници. През коледните празници ще комплектувам книжка втора и в самото начало на 2010 година ще я пратя в печатницата, за да има време да бъде отпечатана на спокойствие. Зная добре, че този период - месец преди Нова година и месец след нея - в печатниците е стълпотворение от заявки за печат, предимно календари и други подобни, та затова предвиждам цял месец, в който да бъде отпечатан вторият брой.

Използвам случая да призова хората, които пишат, и които имат влечение към сериозните, задълбочени текстове по теми, вълнуващи всеки човек, т.е. по философски теми и проблеми да се възползват и смело да изпращат свои текстове. Имам предвид особено по-млади преподаватели по философия в университетите и гимназиите, хора с талант за писане, но с радост ще приема за отпечатване и стойностни текстове, написани от утвърдени имена в българската философия.

Все отлагам да ида до София и да поканя лично - за сътрудничество по списването и издаването на списанието - най-добрите български философи от СУ "Св.Климент Охридски", но и това ще сторя при първа възможност. Ако пък разберат от интернет за моите намерения, да заповядат, да се чувстват поканени. Както те, така и всеки друг мислещ и пишещ човек е добре дошъл в списанието, на което имам честта да съм главен редактор. Редакционният екип се попълни с още хора, а кои са те ще разберете когато излезе втора книжка.

Добави в Svejo

Ако властта не почне да реагира на заплахи за физическа разправа спрямо личности, непременно ще станем страна на пълната скръб и на тоталния произвол

Иво Инджев пише в блога си - “Иво Инджев - свършен си до един месец“! - че лице, назовало се "Елтимир", е отправило заплаха за физическа разправа с него. По този повод написах в блога му следния коментар:

С прозвището "Елтимир" се нарича (и бива наричано) лице, което иначе носи името Ангел Грънчаров, сиреч, е мой съименник; виж За Ангел Грънчаров и за… Ангел Грънчаров-Елтимир; Ангел Грънчаров-Елтимир, както сам се подписва от доста време, живее в Ботевград, а моя милост живее в Пловдив, и гарантирам, че сме две напълно различни лица.

Пиша това, но съвсем не твърдя, че някой не е използвал псевдонима "Елтимир" със злоумишлени цели, именно, за да дискредитира този човек, впрочем, бивш политически затворник, приближен до Илия Минев (той му е бил кум), бивш журналист. Зная тия неща поради съименничеството ни; много пъти са ме бъркали с него, а той самият ме е обявявал, че съм "подставено лице от ДС", което ДС била използвала, за да очерни името му, за да го дискредитира.

Истинският "Елтимир" е идеен вожд на т.н. Движение "Воини на Тангра", написал е няколко книги, чиято идейна основа е твърде различна от всичко, написано от мен. Не желая да ме бъркат с него, той, предполагам, също. Доколкото зная, с име "Ангел Грънчаров" са известни още няколко човека, единият от тях е професор по пчеларство.

Ангел Грънчаров-Елтимир твърдеше преди време, че аз съм бил писал книгите си по поръчка на ДС, само и само за да объркам привържениците му. Това знам, това казвам. До този момент не съм чул друг в интернет да се е наричал "Елтимир", което обаче не пречи някой друг да злоупотребява с псевдонима, от който се ползва моя ботевградски съименник. Но знам също така, че Ангел Грънчаров-Елтимир се подписва точно така, с пълните си име и фамилия + псевдоним, така че нищо чудно тия заплашителни писма да са написани от съвсем друг човек. Това е мое предположение (хипотеза), но нищо с положителност не твърдя.

Аз самият преди време бях заплашван с... "обезглавяване" от привърженици на Елтимир ("истински националисти"), в блога ми беше сложен линк към клип, в който руски националисти на живо обезглавяват чеченец, и любезно ми беше казано, че ако не престана да проповядвам "безродничество" (привързаност към европейските ценности), ще ме сполети същата съдба.

Тогава аз писах до ДАНС, също изпратих ай-пи-тата на тия, които ме заплашваха, резултат и от отговор от ДАНС за резултати и за предприето разследване, разбира се, нямаше. Смятам обаче, че подобни заплахи към живота не трябва да бъдат оставяни без последствие; иначе ще станем в един момент страна на пълната скръб и на тоталния произвол.

Забележка: Написах горното със съзнанието, че тази информация може да помогне на разследващите. Убеден съм, че разследване трябва да има. Не може заплахи за физическа разправа с която и да е личност да бъдат оставяни без последствие от държавните органи и власти, призвани да бдят за сигурността и спокойствието на българските граждани.

Добави в Svejo

Стиховете за Б. Борисов – вече преведени на основните европейски езици

Снимка: Венета Бакалова

Фен група на поетичните откровения на Венета Бакалова, която написа стихотворението „Премиер, избран от народа”, се появи под името „Небесна лъчезария“. Стихотворението вече е достъпно на английски, немски и френски, идеята е да бъде преведено на всички езици на ЕС.

Нов фен клуб се подвизава от днес в социалната мрежа Фейсбук. Той се е появил спотнанно, под напора на преклонението си пред лиричния талант на поетесата д-р Венета Бакалова, която издаде стихосбирка сакрална лирика, наречена „Звезда от Витлеем”. В тази група, която се е нарекла Небесна Лъчезария, се събират предложения за преводи на култовото стихотворение „Премиер избран от народа“ на всички езици на Европейския съюз. Неин създател е Атанас Чобанов, родоначалник и редактор на сайта „Рога и копита“. Стихотворението, което вчера Frognews.bg представи на читателите си, „Премиер, избран от народа” вече е преведено на трите най-големи европейски езика – английски, френски и немски:

Оригиналът:

„О, достолепни Генерале, поведи ни!
Ний вярваме във твоя свят обет!
От враговете – Де Пе Се /ДПС/ пази ни!
Проправяй бъдния ни път напред,
За да застане нашата България
Във Европейския съюз със чест,
Да заблести като небесна лъчезария
Да я приветстват всички! Светла вест!
Премъдри Господи Иисусе, благослови Ти Генерала

Английски:

Lead us on, ye stately general!
In thy holy pledge we trust!
Protect us from that bitter enemy, the MRF
(Movement for Rights and Freedoms)!
And pave the way:
So that Bulgaria may prosper
In EU’s fields of glory,
And glimmer like a radiance in Heaven,
And everyone may hail her! Great word!

Oh Lord almighty, Jesus Christ,
Give thy blessing to the General –
and to Bulgaria!

Френски:

Premier ministre élu par le peuple
Oh, digne Général, soit notre guide!
Dans ta sainte vocation nous croyons!
Sauve-nous de nos ennemis de DPS*!
Et déblaye notre chemin en avant,
Afin que notre Bulgarie se dresse
Dans l’Union Européenne avec honneur
Qu’elle brille tel un ciel clair bleu
Que tout le monde la salue! Radieuse nouvelle!
Sage, notre Dieu Jésus bénit
le Général et le Pays
———————————————
*DPS (prononcer DéPéSé est le parti ethnique turc en Bulgarie)

Немски:

Führen Sie uns, Herr General!
Auf Ihre heilige Versprechung verlassen wir uns!
Verteidigen Sie uns geg’n unsr’ren Feind, die BRF
(Bewegung für Rechte und Freiheiten),
Und ebnen Sie den Weg:
So daß Bulgarien mit Stolz
In der EU gedeihen kann!
So daß Bulgarien stark glänzen kann
Und jeder jubeln darf! Großes Wort!
Allweiser Jesu Christe, gib Deine Segen
dem General und uns’rem Statt!

Ето адреса на групата във Фейсбук. Който желае, може да се присъедини към нея или да помогне в преводите, вече се обсъжда и възможността да се номинира поетесата д-р Венета Бакалова за някоя от престижните поетични награди. „Трябва да е голяма, нещо като поетичен еквивалент на „Гонкур“, настояват феновете на „Небесна лъчезария“.

Frognews.bg

Добави в Svejo

И оди, и поеми, и песни почнаха да се пеят за народний генерал, наш бащица и спасител, за нашата пътеводна звезда към добруването!

Първо се почна с една вече знаменита песен за Него и за Неговата победа, за която моят блог пръв информира: Народът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!. Ето и самата песен, величава и трепетна като самото явление, което описва. Около тази песен възникна една така сърдечна еуфория от коментари (виж коментарите към онази моя публикация), която тогава можеше да се обясни с прекалено силното слънчево греене в изминалото паметно лято, породило слънчасване на огромни слоеве от многострадалната българска природопопулация.

Ала не било така. Ето, минаха няколко месеца и поетесите вече поеми и оди почнаха да пишат за Него, за наший непобедимий милицонерский генерал, който ниводи с твърда ръка към светлото и щастливо народно бъдаще. Ето, вижте, порадвайте се: Венета Бакалова посвети стихосбирка в знак на благодарност към ГЕРБ - Русе. Не мога, разбира се, да се сдържа и да не приведа тия паметни слова, които, несъмнено, един ден ще бъдат изписани със златни букви и най-високо във величавия и неръкотворен пантеон на нашенската родна и народна глупост:

О, достолепни Генерале, поведи ни!

Ний вярваме във твоя свят обет!

От враговете – Де Пе Се пази ни!

Проправяй бъдния ни път напред,

За да застане нашата България

Във Европейския съюз със чест,

Да заблести като небесна лъчезария

Да я приветстват всички! Светла вест!

Премъдри Господи Иисусе,

Благослови Ти Генерала и България!

Така се развълнувах от яркото поетическо внушение, от силната жизнена правда на тия така силни и справедливи думи, че сърцето ми цял ден ще се сгрява от безкрайно богатата на смисъл емоция. В тая връзки си спомних как именити и безименни поети едно време пишеха оди и канцонети и на всички диктатори и вождове на народеца ни, като се почне от съветския таваришч Георгий Михайлович Димитров, на другия съветски таваришч, възведен в сан вожд на България, именно Вълко Червенков, и се стигне до незабравимия за всяко българско сърце и така велик Тодор Живков, който, в потвърждение на една животовъзраждаща традиция, имаше честта в последните години на живота си да бъде охраняван от сегашния наш вожд, именно от народний генерал Бойко Борисов; е, он после стана генерал де, ала да не вързваме косур!

Не мога да се въздържа и да не констатирам, понеже съм крайно пропаднал и лош човек: това пък, че същият наш сегашен бащица беше пазвантин и на Негово Величество Симеон Второй, е несъмнен белег за жестоката психопатология, тресяща чак в дълбините й нашата народна и многострадующа душа. Но тя още много ще страда щом така бързо пропя песни и зе да ниже стиховце в прослава и на сегашния ни вожд, не смущавайки се от нищо, даже и от това, че сме в Европейския съюз.

Ний сега, в този исторически момент имаме великия шанс да изумим и да покажем на Европа и на целия свят, че българската глупост е непобедима, именно, че славянско-азиатския и деспотски модел на народно добруване продължава да си е най-съкровенна дълбинна представа на бългаската душа - и, оказва се, за жалост, но няма как, и на българската съдба. Явно няма да пропуснем поне тоя наш шанс...

(Забележка: На туй странно психично явление, имам предвид стихотворението, написано от русенската поетеса, ми обърна внимание фейсбук-групата Небесна лъчезария, на която най-дълбокопреклонно благодаря!)

Добави в Svejo

Пример за така очарователното философстване на младите

Виж и чуй клипчето ТУК.

(Всички лекции от видеокурса по философия, направен по моя курс лекции, който по-късно беше преработен и се превърна в книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2009 г.)

Добави в Svejo

Разклащането на устоите на Америка застрашава стабилността и свободата в целия свят

Националния характер и манталитет винаги са благодатна тема за размисъл, но аз бих искал тези изследвания да бъдат поставени на по-научна, по-емпирична основа. Доколкото това е възможно, защото хуманитарните науки, разбира се, не са точни науки. Но и не бива да редуцираме всичко до някакви клишета и общи впечатления.

Много важно съшо така би било да се направи съпоставка между националните особености на различни народи, за да се откроят разликите. Така например би било интересно българите да се сравнят с малайзииците, португалците, албанците, гърците, колумбийците, норвежците и т.н., за да се види дали и и в какво точно са различни от тях. Освен това трябва да се държи сметка, че и в рамките на самата нация има разлики. Северните германци като манталитет (между другото и като електорално поведение) са много различни от южните германци. Източните германци традиционно (не само в резултат на комунизма) са различни от западните германци. Германците по Рейн са много по-близко до французите, докато прусаците са по-близки до поляците, балтийците и дори руснаците. Има големи разлики между северните албанци (геги) и южните албанци (тоски), а също между българите от Мизия, Тракия и Македония. Нещата са доста заплетени и не могат да се изчерпят с няколко импресии и фрази.

Колкото до деморализацията, тя за съжаление е факт, и то не само в България и посткомунистическа Източна Европа. Много по-опасно е, че и американската нация постепенно се деморализира. А това не е шега, защото за света не е от особено значение, че хората в България или Молдова били деморализирани (колкото и неприятно да е това за хората в съответните страни), но разклащането на устоите на Америка застрашава стабилността и свободата в целия свят. Без да приемаме безкритично долните твърдения, трябва да признаем, че беглецът от КГБ Юри Безменов има известно право, както твърди следното:

„Само около 15 процента от времето, парите и персонала на КГБ се изразходваха за шпионажа като такъв. Останалите 85 процента се инвестираха в бавен процес на идеологическа подривна дейност и активни мероприятия на психологическа война. Това по същество означаваше да се промени възприемането на реалността от страна на всеки американец до таква степен, че независимо от изобилието от информация никой да не е в състояние да стигне смислени заключения, за да може да се защищава... ефективната програма за подривна дейност се стреми да осмее или обезцени моралните идеи, от които една нация черпи силата си.

Тя е също полезна, за да стимулира хедонизма..., да окуражава антивоенните чувства и използването на наркотици или да дава пари на продуценти в Холивуд чрез посредници при условие, че ще дават повече секс и насилие в американските филми (!!)...

Големият процес на промиване на мозъците е много бавен и разделен на четири степени. Първата е деморализацията. Необходими са 15-20 години, за да бъде деморализира една нация. Защо толкова много години? Защото това е минималният срок за обучението на поколение ученици...Процесът на деморализация в САЩ е завършен от 25 години.

Всъщност той дори е преизпълнен, защото е достигнал върхове, които дори другарят Андропов и неговите експерти не са сънували. Повечето е постигнато от самите американци в резултат на липсата на морални стандарти...

Следващата фаза е дестабилизация... необходими са само 2 до 5 години, за да се дестабилизира една нация... Повечето американски политици, медии и образователната система обучават генерация от млади хора, които си мислят, че живеят в мирно време. Грешка. Съединените щати се намират в състояние на война, тотална война срещу базисните принципи и основи на системата...

А дори да звучи смешно - инициаторът на войната е световната комунистическа система или световната комунистическа конспирация. Не ме интересува дали плаша хората, или не...

Според Безменов КГБ е помпал комунистическа идеология в три поколения американски ученици и студенти:

„Университетите и училищата са били инфилтрирани, учебните планове променени... повечето от американците, завършили в 60-те години... сега заемат позиции във правителството, администрацията, бизнеса, масмедиите, образователната система... не можем да се освободим от тях. Те са заразени... Процесът на деморализация е необратим...”

Препоръките на Безменов:

„... трябва да има голямо национално усилие хората да бъдат възпитани в духа на истински патриотизъм, това първо. А второ, трябва да им се обясни истинската опасност от социалистическата и комунистическата държава и държавата на благоденствието, на правителството на Биг Брадър...”

Автор: Анонимен

Добави в Svejo

Обединените граждани стават сила, с която ще се съобрази всяка власт

Фейсбук-групата Гласуване без граници съобщи, че българският посланик в САЩ, който президентът не пожела да освободи от поста му заради констатирани нарушения по време на изборите, сам си е подал оставката, което означава, че Гоце Първанов вече съвсем няма основания да задържа уволнението му. Групата смята, че упражненият от нея натиск е спомогнал за този резултат. В тази връзка се подхвърля и идеята за основаване на Фондация под същото име като гражданска структура, която да работи за постигането на някакви идеални цели.

Та в тази връзка моя милост написа там един коментар, който считам, че не е излишно да публикувам и тук, понеже засяга някои, по мое убеждение, твърде значими въпроси:

Поздравления и от мен за постигнатия успех!

Обединените граждани стават сила, с която ще се съобрази всяка власт. Ако не иска да се съобрази, ще бъде принудена да се съобрази. Особено пък в случаите, когато властта греши, а гражданите имат справедливи искания.

Аз по-долу подхвърлих една хипотеза относно организаторите на ПР-кампанията на посланика в САЩ. Виждам, че един човек ми опонира. Тази квалификация "комунисти" обаче не е случайна: доказано е, че само комунист се държи с вкоченени пръсти за поста, креслото и службата, и то до последно, а пък природата не познава случай доброволно, без натиск, комунист да си подал оставката. Инатът е своеобразен модус вивенди на комунистите. Независимо как се наричат, същността им е една и съща.

Не говоря празни приказки, думите ми се основават на факти. Другарката Поптодорова (Елена) беше назначена от "Царо" за посланик в САЩ и стоя на този пост дълго време. Не познавам протеже на коя от партиите в тристранната разбойническа коалиция е бил посланикът в САЩ, заемал поста след нея, на съм убеден, че едва ли е "надпартиен дипломат от кариерата". Най-апетитни постове за таварищите са тъкмо дипломатическите служби в чужбина, открай време те са мечта на комуниста, който на думи винаги се е борил срещу "капитализма", ала на дело винаги се е навирал да живее в него и да се ползва от благинките му. Този разговор за манталитета, разпространен след огромната част от нашите "дипломати" в чужбина, огромната част от които при това са били и са ченгета, съвсем не е излишен. Това обяснява и толкова често разпространеното безразличие, бездушие и пълно пренебрежение към проблемите на българските граждани, което така често те усещат на гърба си.

Иначе идеята за фондацията е добра, стига по добър български обичай да не се изроди в една структура, служеща просто и само като асансьор за амбициите на някои хора. Идеалистичестике подбуди, за жалост, сред нашата природопопулация се толкова рядък случай, че подобни съмнения са съвсем оправдани. Разбира се, трябва да се даде доверие в аванс на създателите, пък после внимателно да се следи доколко те го оправдават.

А аз лично също така не мога да си представя как подобна гражданска фондация ще се управлява демократично, ума не ми го побира това. Ако някой може да ми го обясни, ще му бъда крайно благодарен. Имам предвид реално, автентичен демократизъм, а не само на книга, формално, де юре.

Добави в Svejo

Христо Стоичков има перфектен английски, във всеки случай е доста по-богат от българския му!

Добави в Svejo

Размисли за смисъла на прехода: откъде тръгнахме и докъде стигнахме?

Размисъл за смисъла на прехода: откъде тръгнахме и докъде стигнахме?

За цената на „добруването“ на народа ни при социализмо-комунизма

Кои никога няма да прежалят социализмо-комунизма? (1)

Кои никога няма да прежалят социализмо-комунизма? (2)

(Очаквайте продължение)

Забележка: Останалите клипчета можете да чуете и видите тук: Всички видеоклипове от поредицата за началото на прехода след 10 ноем. 1989 г.

Добави в Svejo

Гледайте филма, който няма да пуснат по нито една телевизия

Тази нощ почти не спах; спал съм я има, я няма два часа. Причината? Ами щото съм непоправим идиот, понеже съм безнадеждно ненормален. Тази причина в моя случай си е априорно ясна. А поводът е следният.

Снощи към 22.30 един интернетен приятел по Скайпа ми писа следното:

Филмът "Приключено по давност". Този филм няма да го пуснат по никоя телевизия. Но пък го има в нета. Ето какво мисли един много ценен от мен блогър за филма.

Това беше. Благодарих на човека, и почнах да свалям филма. Свалете си го и вие ако искате. Дали това, което правя в момента, не е забранено, дали не е страшно нарушение на някакъв закон това, че давам линк към мястото, от което може да се свали този филм?! Дали за всичко това няма да ме вкарат в затвора? Майната им, да ме вкарват! "Който не обича риска се страхува от свободата". Думи на Симон дьо Бовоар. Свалете си го и вие, та да си правим после компания в затвора...

Трябва също да спомена, че преди около месец, месец и нещо друг един мой приятел ме срещна на главната улица в Пловдив, поговорихме си малко за това-онова, и той в един момент ми рече:

Да не забравя за нещо важно: тази събота, от 10.00 часа, в Новотел "Пловдив" ще се прожектира един много хубав филм, документален, за подпалването на Партийния дом в София през 1990 година. Направи всичко възможно за да го гледаш, щото този филм никъде другаде не можеш да го гледаш.

Аз тогава силно се заинтересувах, реших непременно да отида, ала животът постоянно ни поднася какви ли не изненади: случи се нещо, което изключи възможността да гледам тогава този филм. Ето обаче тази нощ, като по поръчка, ми се удаде тази възможност.

Свалих авторския документален филм на Малина Петрова (на снимката) и почнах да го гледам. Няма да описвам впечатлението си. Просто е излишно. След като го изгледах отидох да си легна, ала не можах да заспя. Станах, писах разни неща, пак опитах да легна и да заспя, не можах. Не знам защо, но е факт. Сигурно е защото съм ненормален и когато другите спят, аз гледам почти забранени филми и, представете си, мисля върху видяното и чутото в тях...

Ето сега е 5 часа сутринта и аз пиша тия думи, за да препоръчам филма и на други хора, които не са го гледали. Струва си. Само това ще кажа. Най-вече си струва за хора, на които не е безразлично бъдещето на България. Другите могат и да не го гледат.

Добави в Svejo