Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 25 март 2010 г.

Откритото писмо на Ахмед Доган до доскорошната си щедро платена изповедница Валерия Велева

В безпрецедентно отворено писмо, предложено на информационните агенции БТА и "Фокус" като платена публикация, председателят на Движението за права и сдвободи (ДПС) Ахмед Доган обвинява журналистката от в. "Труд" Валерия Велева, която назовава "Мадам В.", в морална нечистоплътност. Повод е вчерашна статия на Велева, озаглавена "Парите повличат Доган и ДПС". Ето пълния текст на писмото на Доган без редакторска намеса:

Браво, Мадам В!

Съзнателно не общувам с теб от последните парламентарни избори (юни 2009 г). Винаги съм знаел, че не си "моралният стожер" на обществото, за каквато се представяш.

Доколкото знам, само преди месец беше подновила офертата си да ни бъдеш таен P.R. Колегите ми бяха наясно, че и понятие си нямаш от P.R. стратегии, а с този акт искаш само респектиращо възнаграждение за "добрия тон", който ще имаш в писанията си за нас.

Знам, че не си изключение в това отношение. Но не мога да проумея, кой ти внуши, че можеш да още по темата

А само преди няколко дена, когато започна да провокираш поредната си манипулационна атака срещу ДПС, за един ден ме потърси шест пъти по телефона, и когато не ти отговорих, ми пусна sms, че "можеш да омекотиш и най-тежките удари, които получавам".

Браво, Мадам В. Много е яко, нали? В случая деликатният въпрос е: от колко места ти плащат за подобни "поръчки"? Или, може би, самосиндикално задаваш неприятната ситуация и притискаш само жертвата? Разбира се, срещу цената за "омекотяване на удара".

Не знаеш, че това е подсъдно, нали? А за морал, да не говорим...

Когато вчера прочетох сакралните ти заклинания по мой адрес, ми стана забавно, естествено, и интересно. Ако съм в подходящо разположение на духа, бих могъл да ти направя шокиращ психоаналитичен портрет само въз основа на този текст.

И той няма да има нищо общо с твоите миш-маш излияния, които са безпринципна смесица от разнородни понятия, които само внушават непоносимост, ненавист, омраза и дори агресивност.

А знаеш ли, че и това също е подсъдно. За морал - да не говорим...

В този текст цялата ти същност е концентрирана в началото на въвеждащото ти изречение: "този път няма..."

Защо, Мадам В, този път няма? Защото не ти плащаме, нали? От къде идваш и накъде си се запътила, Мадам В? Кой те е упълномощил да се правиш на морален съдник на (и в) обществото?

Един съвет. Когато бълваш подобни деструктивни внушения, го прави пред нарочно поставено за целта огледало. Така сама ще прецениш границите на моралния императив във вътрешния си свят, както и съответствието му на външните обстоятелства.

Между другото, имаш интересна история от гледна точка на категорическия императив (постъпвай с другия така, както с тебе би искала да постъпят).

Например, започваш от "политици по пантофи", минаваш пред интимното проектиране на Аз-а в кухнята и спалнята на различни величия (преобразувани в такива маркери - символи, като "гащички", "луксозни апартаменти", "милиони в зелено...", "боянски сараи...", "властта, която разпределя порциите...", "1.5 млн лв от Цанков камък..."), до превъплащаване в ролята на Касандра, която определя, кой какво трябва да прави и кога да си ходи от историята...

Всеки от собствената ти гилдия може да потвърди, че тези пуснати в обръщение семантично натоварени "символи", са върховни моменти в твоето развитие.

Нещо повече. Тези "символни ядра" се превърнаха в организиращи принципи и "скрити параметри" на измъчената ти аналитичност и на престорената ти морална позиция. И технологията на правене на собствената ти история е една и съща.

Това е методът на подмяната: подменяш предметната реалност (обективният факт) с виртуална реалност (предложения) и върху "новата" основа на предполагаемата виртуалност съграждаш или създаваш всякакъв тип "новини", които в общественото съзнание изглеждат правдоподобни, но по принцип са подвеждащи, невярни или манипулационни.

Например, ти много добре знаеш, че четирите идейни проекта (като предпроектни проучвания) нямат нищо общо с "Цанков камък".

Дори, тези предпроектни проучвания не са започнали да се реализират; те не са обективен факт. Те са направени като стратегия за развитие на една частна фирма в контекста на европейските реалности.

Но понеже усещаш, че проблемът с "Цанков камък" влиза в полезрението на обществото, като част от дневния му ред, съзнателно свързваш предпроектните проучвания за други обекти с един обективен факт - "Цанков камък".

Именно тук е подмяната, Мадам В, и върху тази виртуална реалност с внушени правдоподобни асоциации (свързването на един обект с друг, които нямат нищо общо), започваш да изграждаш политически, икономически, правни и морални тези.

Що се отнася до Хидровъзел "Цанков Камък", вярно е само едно. Много хора знаят, че бях идеолог на този проект до намирането на финансова схема за неговото стартиране. По финансинг проектът спечели първо място в ЕС по "виртуално финансиране", чрез метода да въглеродните емисии (Протокола от Киото). След това компетентните субекти бяха други.

Така е, Мадам В... Явно е, че от време на време изпитваш чувство на вина. Ти си знаеш. Но сигурно не съзнаваш, че комплексът за виновност продуцира агресивност.

Да. От гледна точка на цялостния ти статус, това е нормално. Дерзай! Знам, че имаш слабост към властимащите.

Но запомни: Накрая всеки трябва да си плати сметката.

Ще се помоля за теб. Господ да ти е на помощ!

А. Доган

(Забележка: Препубликувам това писмо като ценен документ за нравите и психологията на времето, в което живеем. Своя коментар по повод на писмото ще направя съвсем скоро. Днес, впрочем, моя милост по пощата изпрати своето Открито писмо до консултанта Ахмед Доган, философ. Явно в тия дни е дошъл върхов момент в жанра на откритите писма - щом и самият Доган прописа такива.)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

1 коментар:

RoujkaBG каза...

Да се смеем ли, да плачем ли?
Типично по български:"Обичам курвите, мразя номерата им!" :)