ПЪРВА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА ЗА СВОБОДНО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ София, 15 и 16 февр. 2014 г. (видео) • Нова книга, по която сега работя - с примерно заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА • Началото на моя курс лекции по темата „Как да стана пълноценна личност?“ • Есета по темата "Изкуството да си учител", по която възнамерявам да напиша нова книга

неделя, 20 юни 2010 г.

Психоаналитичен портрет на Георги Първанов

Него може и да не го е срам, но нас не бива да не ни е срам

Психоаналитичен профил на Г.Първанов

(Забележка: Текстът, който следва, е написан и публикуван за първи път на 20 юли 2007 година, автор Ангел Грънчаров.)



Ще подложа на психоаналитично тълкуване лицето “агент Гоце”, по “народната воля” – и по милостта на ДС! – Президент на България. Този човек все повече ще става обект на анализи, понеже в светлината на ставащото у нас в последните години особено все повече хора разбират, че стоенето му на този пост е крайно вредно за страната – и за моралното здраве на нацията. Защото са застрашени самите устои на нашата държавност…

Президентът ни е публична личност, за която имаме достатъчно много информация. Тия дни научихме нещо, което си знаехме, но не бяхме съвсем сигурни. А именно че е бил сътрудник на ДС в “прекрасните комунистически времена”. В чест на които още е готов да открива всякакви паметници из страната: той откри паметник и на Т.Живков, а сега, чувам, и на Димитров се кани да открива! Президент-доносник, а това значи аморален тип, е доста рядък феномен, с който няма как да не сащисаме света. Но Гоце така или иначе е “избраник на нацията”. И по тази причина всеки гражданин има право на позиция и преценка по това какво той е правил и прави.

Защото той е политик, който заема най-отговорен, макар и съвсем символически държавен пост. Но точно защото постът му е толкова символически трябва да сме особено чувствителни към моралната, личностната и психологическата страна. “Бащата на нацията” не може сам по себе си да олицетворява… позора на същата тази нация. Мен лично ме е срам лицето на България да се представя от бивш доносник на ДС. Давате ли си сметка какво значи това? Ето, ще ви кажа. То значи, че ние все едно сме сложили табела върху страната си, която се чете даже и от Космоса: “Това е страната, дето царува пълното безчестие!”. Защото наистина не може да има морал в страна, в която аморално ченге символизира нашата същност. Ако не ни овладее срам от този факт, то това значи, че като нация сме ампутирани от достойнство. А това е страшно…

Обаче във фактите, които знаем, трябва да се вниква най-прецизно. Не е достатъчно само да се жонглира с тях, както обикновено правят. А е нужно да се открият скритите мотиви и тайнствените вътрешни и психологическите фактори, които са решаващи за да се случи едно или друго нещо. Психоаналитичните техники ни позволяват да навлезем в по-дълбоките основания на поведението, говоренето, образа и дори излъчването на съответния политик. Обикновено хората, неизкушени в психоанализата, се задоволяват с повърхностни обяснения за особеностите на отделните политически лица. Това обикновено води до всеизвестната констатация, че тъкмо по тази причина много хора след това се чувстват подведени или направо излъгани, а разочарованието е неизбежно. И хората се отдръпват от толкова “мръсната приказка” на политиката: Гоце Първанов стана президент с гласовете на около 25% от имащите право на глас. Това пък говори за сериозна криза на нашата демокрация, на нашата политическа система, дължаща се тъкмо на морални причини. Ето защо съвсем не са безобидни нещата, за които ще стане дума по-надолу.

Същевременно режисираната и добре платена пропаганда в услуга на управляващата ни олигархия се опитва да внушава на широкия потребител всякакви клишета за “честността”, “добропорядъчността”, “чистотата” на държавния мъж Първанов, за това как той “най-искрено милее за народното благо” и т.н. Други политици в същото време са ни представяни от същата тази пропаганда като “зли гении”, които упорито само вредят на “народа” (така демонично у нас най-вече е представян Иван Костов). Ето защо запознаването на все повече хора с някои умения за психоаналитично тълкуване е доста полезно, защото човек на тази основа ще може сам и по-успешно да вниква в основанията на толкова различните изяви на политиците. Та да си изработи твърда собствена преценка. Иначе всичко за обикновения избирател се обезсмисля тотално. А пък и самите политици, като разберат, че са разглеждани “под лупа”, ще започнат да се въздържат от толкова бруталните спекулации с нашите чувства, които си позволяват в последните години особено.

Първанов от доста години се подвизава в политиката и е добре известен на хората. Този човек (независимо от всичко) е доста трагичен образ: нему се наложи за тия преломни години да изживее безкрайно много разочарования. Той, предполагам, изключително болезнено се е отказал най-напред от такива свои най-съкровени неща като младежките си комунистически убеждения – и от безразделната си любов към СССР и Русия (дали?). Той трябваше да преглътне ориентацията на страната към Запада, към ценностите на свободата и демокрацията, към пазарното (“капиталистическото”) общество, към НАТО и Европейския съюз. Той стана лидер на БСП в най-тежкото време за тази партия: когато тя за трети път доведе при Виденов (след Живков и Луканов) до пълна разруха страната ни. Първанов “сдаде властта” и, предполагам, е преживял страшен потрес от това наложено му от “улицата” предателство. Но съдбата съвсем ненадейно му се усмихна и той, без сам да се е надявал на това, стана президент на България. Това също е кардинален прелом в душевните опори на този човек. И тези неща няма как да не са се отразили на неговото психично състояние.

Първанов е спокоен, излъчва благост, миловидност, говори кротко и спокойно, гледа нежно, излъчването му е на умерен и добър човек. Наивният нашенец, неизкушен в психологията или психоанализата, възприема дотук образа на нашия герой: по-нататък не е способен да се вглъби. Но това е само повърхността. Затова за много хора “задоволителните обяснения” са от този род: “Първанов е спокоен, мил, сърдечен, добър човек…”. В същото време доста хора усещат, че всичко това е само маска, че Първанов е изключително коварен човек. И ако “добротата” му е единствено маска, то как да проникнем и да се доберем до истинската му същност като личност? Как да не позволим да ни убегне тъкмо основата на истинската първанова душевност?

Психоаналитичното тълкуване постига точно това. То отива в дълбините, в душевните бездни, като обръща особено внимание на детайлите. Друг начин да се разбере истинската същина на една личност няма.

Ето един такъв детайл, който носи огромен смисъл: усмивката на Първанов. Всички са забелязали, че когато се опита да се усмихне, това не му се удава, и лицето му почва да се гърчи в странна, болезнена, измъчена гримаса. Очите му са съвсем безизразни, а устата се мъчи да се усмихне. Усмивката на Първанов е не по-малко многозначителна от тази на Мона Лиза. Нещо прекалено болезнено има в тази “полу-усмивка” на Първанов. Ако се разгадае неговата усмивка, то това ще хвърли светлина върху страшната тайна на този човек.

Първанов често се опитва да се усмихне, но това съвсем не му се удава – как да вникнем в този феномен? Защото тук, изглежда, е възела, който ако се разплете, ще разберем най-важното за този “изтъкнат деец”.

При Първанов специално нещата не са толкова трудни за тълкуване, дори са съвсем ясни. Неговата странна усмивка издава вътрешната му трагедия на човек и историк, принуден от същите тези капризи на съдбата и историята най-кардинално да се откаже от всички свои предишни (и младежки) убеждения и ценности. Това наистина е страшна трагедия. Антинатовецът Първанов беше принуден да подпише договора за присъединяването на България към НАТО. Приятелят и ембарговият партньор на С.Хюсеин беше принуден да изпрати български войници в Ирак в помощ на коалицията против Саддам. Идейният другар на Милошевич, който му пишеше писма, израз на най-сърдечна подкрепа, доживя да види приятеля си пред трибунала в Хага. Той и на погребението му не можа да отиде, въпреки че толкова го обичаше. Някогашният националист Първанов днес е принуден да слугува на Ахмед Доган и да бъде унизяван непрекъснато от лакомията за власт на този коалиционен партньор. Някогашният “убеден републиканец” днес е пръв съюзник и приятел с бившия монарх. Той беше агент Гоце, кри години наред това, лъга и отрича, но накрая беше принуден да си признае. Това е страхотно унижение, нищо че му се налага постоянно да лъже, че се гордеел с миналото си; а ако наистина се гордее, значи хептен не е наред. Няма го СССР, а на Първанов му се налага да парафира договори за влизането на България в Европейския съюз. Забелязвате ли колко внимателно Първанов изрича думите “Европейски съюз”? Съветвам ви: вслушайте се, интересно е. Той внимателно изрича тези думи, защото го е страх да не би вместо “европейския” безсъзнателно да каже “съветския”.

Само като иде в Москва при своя събрат Путин – също шпионин, но от КГБ – нашият Първанов може свободно да излее мъката и да разкрие сърцето си. Само Путин може да разбере трагедията му. Но Путин не знае терзанията на първановата душа. На Путин не му се налага толкова да лицемери. В Русия вече няма и полудемокрацията, която имаше при Елцин. Но въпреки всичко Путин е идолът за лицето Първанов: защото Путин си позволява да прави и говори това, което наш Гоце не смее. Явно затова толкова често ходи при него. А иначе горкият Гоце постоянно е принуден да говори и прави точно обратното на това, което му се иска. Това е истинска трагедия. Нашият Първанов се чувства така, че все едно е сключил сделка с Дявола. Все едно Дяволът му е казал: “Ще ти дам всички земни благини, пари, власт, слава, но в замяна искам да се отказваш постоянно от убежденията си и да правиш обратното на това, което ти се иска!”. Как при това положение нашият любим Първанов да може да се усмихва?! Та това е пълно душевно и личностно раздвоение, това е подобно на шизофренията.

Ето защо констатирам: ако има някой у нас който да страда най-жестоко, то това е нашият Президент. Не му завиждайте, неговото е същински кошмар. Мъките му са невероятни. Затова той не може да се усмихва, затова той се усмихва така измъчено, затова усмивката му е като на… терминатор. Или поне като на… Мона Лиза (да ме прощава достойната дама!). Кога ли ще осъзнае всичко това наш Гоце, кога ли ще направи единственото, което му остава, за да се спаси: като избяга, като си даде оставката, като стане млад “персонален пенсионер”, та да има време спокойно да осмисли подлостите, които е вършил в живота си?!

Психоаналитичното тълкуване наистина може да ни каже някои истини, които иначе са трудни за установяване и признаване. Те хвърлят светлина върху онова, които иначе по никакъв начин не можем да знаем. Но именно затова благодарение на психоанализата можем да схванем най-важното за личността до нас – и за самите себе си особено. А пък за публичните личности и управниците ние в качеството си на избиратели имаме право да знаем всичко, цялата истина. Защото едва тогава ще можем да направим разумен избор.

Да, Гоце трябва да си иде, та да измием от лицето си срама! Него може да не го е срам, но нас не бива да не ни е срам. Той трябва да си иде, и то по-скоро. Ще повтарям това докато не ме чуе и последният човек. Добре знам, че за някои хора е безполезно да им се казва каквото и да било. Ето един “умник” какво пише в един интернетен форум:

“Голям праз като е бил доносник! Едва ли има некой, който да се е занимавал с научна работа по онова време (и да е бил добър) и да не е бил сътрудник на една или друга служба. Това е било условие за съществуване. Писна ми вече с тея досиета. Ще речеш, че тоз, който е сътрудничил (в повечето случаи НЕ по собствено желание) е самия Луцифер. Скоро ще почнат сигурно да плюят и бившите офицери от БНА, че са били членове на Партията. Ми ще бъдат. Такава е била реалността. Айде спрете се вече!”

Ей заради такива сме в тази мръсотия до шия. Те като блатните животни се чувстват добре само като са в смрадта. А на нас, българите, ни е нужно друго в този момент: нужно ни е пречистване. Трябва да се спасим от гнилостта на отвратителното блато, в което съществуваме от десетилетия. “Насладихме” му се даже в излишък. На нас ни е нужна чистота. Нищо друго…



Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ


ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ

ЗА КОНТАКТ

3 коментара:

Анонимен каза...

http://angeligdb.wordpress.com/2007/05/22/5-17/

Анонимен каза...

Пей, олигархио: случила си на народ!
Posted: май 15, 2007 by Ангел Грънчаров in Антикомунизъм
1

Проспиваме с невероятно тъпо упорство златни шансове да заживеем по-добре. Страната се управлява с най-нерационалната икономическа политика, която изобщо е възможна. Ако това, което става, изобщо може да се нарече политика. Най-бедни сме, ама за сметка на това сме пълни непокиси: пука ни, че растежът бил малък и че при такъв растеж ни трябват поне 40 години, за да заживеем що-годе сносно.

Станали сме нация от дремльовци, както винаги преди това сме били нация от най-малодушни страхливци. За степента на нравствено падение у нас може да се съди поне по това: „идоли на нацията“, любимци и „най-български чиляци“ са ни… Волен Сидеров (барабар с Капка и Митето) и… Бойко Борисов (титанът на мисълта и новият бащица на олигархичната ни „демокрация“). Умниците ето сега вече пък хептен не щат и да гласуват: нека червените бабички и циганите да чертаят перспективите пред отечеството ни. Имало през ден показни убийства и разстрели – голяма работа, важното е, че ядем евтини кюфтета и кебапчета, направени от смлени животински вътрешности. Имаме най-голяма корупция, за която се е загрижил комай само американският посланик, а пък народът лапа мухи, обзет от пълно безхаберие. Премиер ни е Серьожка Станишев, а никой не усеща подигравката, която си устроиха с нас като го туриха там. Гоце бил ченге, да, ама добро! Царят ни опозори – голяма работа, важното е да има повече вмирисани кюфтета! Медиите били продажни и слугински – защо пък са ни медии, като имаме хляб, чалга и зрелища?! Улиците ни били с грамадни дупки – е, какво от това де, нали ги заобикаляме, та да покажем колко големи пичове сме в карането на коли?! Усмърдели сме се от мързел, от нечистотии около себе си, вкиснали сме се от инат – но поне си имаме Азис и Ивана!!! Пей, олигархио – народът ни е народ-мечта, който ще изтърпи и още по-безобразни гаври…

А можеше да бъде иначе. Можеше да сме граждани, които не търпят, а роптаят при всяка неправда. Които строго гледат управниците си и не оставят непотърсена и една сметка. Можеше думата свобода да значи и за нас нещо. Можеше да разбираме какво е това да живееш с достойнство. Можеше да ни е срам поне малко. Можеше, много неща можеше да имаме, ама сме се разкапали от самодоволство и от простотия. Ето защо сме си заслужили и управниците, и участта, и положението, и нещастията. От ума си патим, не от друго…

А като опре ножът о кокала един ден, пак ще писнем на умряло. Ето, задава се суша. Кой знае какво ни чака като си мълчим и търпим безобразията. Да, ама засега сме „добре“. Какво друго искаме: кълчим снаги в шеметни кючеци, щракаме с пръсти и се наливаме с шльоковица! Да живей животът! Какви избори бе, стига с простотии, дай още две ракийки и салатка?! Я надуй музиката, че сърце немирно играе! Ех, живот…

K.Georgiev каза...

Сякаш точно за тази статия идва тази новина: "
Първанов награждава руски разузнавач"

Президентът Георги Първанов ще връчи в понеделник Почетния знак на държавния глава на председателя на Търговско-промишлената палата на Русия акад. Евгений Примаков.

Това съобщи президентският прессекретариат, цитиран от kafene.net

След това Първанов ще участва в представянето на книгата на Евгений Примаков "Светът без Русия?". Според съобщението Примаков ще получи наградата "Орфей" на Международната академия "Орфей" и ще изнесе лекция на тема "Русия в съвременния свят".

Политическата биография на акад. Примаков е изпълнена с високи постове в съветската държава, а през 90-те години - и в Руската федерация.

След дългогодишно членство в ръководството на КПСС и ангажименти в структурите на КГБ, през 1991 г. Примаков става ръководител на Първо главно управление на КГБ (външно разузнаване), а месец по-късно е назначен за ръководител на Централното управление на външното разузнаване на СССР.

Пет години - до януари 1996 г. - Примаков оглавява Службата за външно разузнаване на Русия. През 1996 г. става министър на външните работи и е един от авторите на завоя на Русия от линията на сближаване със Запада към линията на така наречената "многовекторност" във външната политика.

Около година и половина Примаков е премиер на Русия (1998 г.), като заема твърд антинатовски курс по отношение на събитията в бивша Югославия и по-специално Сърбия.

Близо десет години от 2001 г. насам Примаков оглавява руската търговско-промишлена палата и не за пръв път гостува в България по покана на леви и организации за приятелство с Русия.

Източник:http://news.ibox.bg/news/id_61044270

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ

Поръчай новата книга на философа Ангел Грънчаров

Описание Сума
Книгата НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! 10.00 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки
ЗАБЕЛЕЖКА: За да получите книгата по пощата просто трябва след като платите тук да изпратите на имейла (намира се в КОНТАКТИ) точния адрес, на който желаете да я получите. Книгата е в обем 264 страници и е издадена в малък, бутиков тираж. Можете при желание да я получите с автограф на автора, което я прави библиографска ценност :-) БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА!