В новата публикация на Иво Инджев Путеводната звезда на русофилите у нас – на подбив от руски „русофоб“ чета следното:“Руският милиардер Александър Лебедев (състояние от $ 2 млрд. според сп. „Форбс“) изглежда непринуден и достъпен. Идва на софийската конференция „Европа гледа на Изток“ с тесни дънки и луксозни кецове. Дори гривните на ръцете му издават нестандартен характер.
Заедно с Михаил Горбачов Лебедев издава опозиционния в. „Новая газета“, в който работеше убитата Анна Политковска. Двамата основаха руския демократичен форум „Граждански диалог“. Бивш депутат и кандидат-кмет на Москва, Лебедев е сред яростните критици на уволнения Юрий Лужков и на руските власти. Бивш полковник от КГБ, работил през 80-те г. в Лондон, сега той е собственик на Националната резервна корпорация. Дейността й се простира от банки и финанси до авиопревози, самолетно производство, строителство и хотелиерство.
Лебедев инвестира над $ 20 млн. в производство на картофи в Русия. Купи и изпадналите в лошо икономическо състояние британски вестници „Ивнинг стандарт“ и „Индипендънт“. За България казва, че няма бизнес интереси.”
Не, не ви “рекламирам” милиардера Лебедев – най-малкото миналото му на полковник от КГБ го прави неудобен “рекламен продукт” като контрапункт на Путин и компания. И все пак…Да сте чували някой български полковник от ДС да защитава подобни позиции (пък макар и да го прави лицемерно, но поне да е публично)?
Интересен въпрос, нали. И знаете ли защо? Защото аз пък чувам друго: днес България се командва задкулисно тъкмо от полковниците от ДС. Генералите, първоначалните кукловоди, вече са “на заслужен отдих”. И това е особено валидно за ситуацията с овладяването на медиите, които все повече се концентрират в ръцете на втория ешелон, на полковниците от ДС.
Най-интересното не е толкова в това, че Лебедев се подиграва на тъжната истина за днешна Русия, като я оприличава на държава от “каменния век”, колкото във факта, че той има отговор на въпроса какво трябва да се направи: да се даде свобода на медиите. Той вижда в това единствената възможност за реална борба срещу корупцията.
Понеже съм го написал сигурно стотина пъти, не мога да кажа, че се “присъединявавам” към това мнение. Мога само да ви обърна внимание върху факта, че дори и в Русия, описана от Лебедев по този подигравателен начин, това е възможно да бъде заявено на висок глас от влиятелен човек.Това пише И.Инджев в блога си. Напълно е прав. Рекох да напиша там свой коментар и го публикувам тук - в почти напразните си опити да предизвукам някога блогърско цунами по значима тема; ето какво написах там:
Наистина защо е така? Освен Лебедев Русия също така си има Ходорковски. И своя Березовски. Все противници на авторитариста Путин и поддържници на демокрацията – а ние защо нямаме поне един такъв демократичен некомунистически олигарх? У нас олигарсите дори са социалисто-комунисти – и са в ръководството на БСП: Гергов, Манджуков и кой ли не още. У нас всичко е тъкмо наопаки.
Изглежда у нас ченгесаро-кагебистката руско-българска мафия е поработила така добре, че е постигнала резултати, по-добри дори от тези, които е постигнала в Матушката! А това, че сме в ЕС пак нищо чудно да е постижение в интерес на същата тази ченгесаро-кагебистка руско-българска олигархия.
Та нали по този начин в ЕС и дори в „стана на врага“, именно НАТО, са представени и същите тези кагебисто-ченгесари?! От това по-голям успех – сполай му кажи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар