Попаднах на друг, твърде удобен при това, сайт за качване на клипчета

Добави в Svejo

Мили родни картинки

Прочетете и текста към тази илюстрация (те си вървят в комплект): Яжти, пийти и сирети! – (О-да)

Добави в Svejo

Границите на нацията не свършват на гранично-пропусквателния пункт: България е там, където има българи!

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 41-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

До членовете на Гласуване без граници

Тася Тасова

Драги сънародници, обръщението във връзка с внасянето в Народното събрание на законопроекта за изборен кодекс е отворено за подпис от всички български организации в чужбина. Ако подкрепяте изразените становища, моля, изпратете името на вашата организация на адрес bg.asso@free.fr (Френско-български форум), за да бъде включено в официалния текст на Обръщението. В отговор на ваши запитвания : към настоящия момент Избирателният кодекс все още НЕ Е ВНЕСЕН официално в Народното събрание.

_______________________________________

Уважаеми Народни представители,

Организациите на българите в чужбина приветстват внасянето в Народното събрание на обещания от правителството на ГЕРБ законопроект за изборен кодекс. Българската Конституция признава равни права на всички български граждани, където и да се намират. Легитимни са нашите очаквания изборният кодекс да даде законови гаранции за реалното осъществяване на нашето право на глас.

Пилотният проект за гласуване по Интернет на президентските избори през ноември 2011 е стъпка в тази посока. Действително, главните заинтересовани от това са именно българите, живеещи по четирите краища на планетата. Но нека бъдем категорични – пилотен проект без реално и масивно участие на българи в чужбина би бил един неуспех. По тази причина подготовката за раздаването на ПИН кодове, позволяващи идентифициране и гласуване по Интернет, следва да започне още сега и да бъде възможно през летните месеци, когато хиляди от нас се завръщат в Отечеството. В тази връзка, не можем да не изразим безпокойство от изразените намерения за фактическо ограничаване на пилотния проект само до групи от избиратели, живеещи постоянно в България.

Пилотният проект за гласуване по Интернет не отменя необходимостта от откриване на физически избирателни секции в чужбина. Само откриването на достатъчен брой секции, включитело извън градовете с дипломатически представителства, ще гарантира възможността на географски разпръснатите български общности по света да могат да упражнят своето конституционно право на вот. Това трябва да става по облекчен начин при наличието на двадесет избиратели, заявили желанието си за това. Такава беше българската демократична традиция от последните 20 години, прекъсната с изискването за сто заявления на Избори 2009.

За да се гарантира честността на вота в чужбина, законодателят трябва да насърчи участието на състезаващите се политическите партии, на представители на държавата и на гражданското общество в организирането и провеждането на изборите при стриктно регламентиране на избирателния процес. Повишаването на избирателната активност, в страната и в чужбина, е най-сигурният начин да се обезсмислят и неутрализират порочните практики на купуване на гласове, контролиран и корпоративен вот.

Предложеният законопроект изправя българите в чужбина пред едно друго, този път принципно ограничение за упражняването на равното право на глас. Законопроектът не предполага обособяването на избирателен район „Чужбина”, в който българите зад граница да могат да гласуват за кандидатски листи, включително с преференциален вот така, както това ще направят българските избиратели в страната. По сега действащия Избирателен закон, както и според преложения законопроект, гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната. Това обезмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота на избирателите в страната. В резултат, над един милион българи в чужбина все още нямат свой представител в Народното събрание. България остава единствената балканска държава без институционална връзка със своята диаспора.

Правото на равен глас предполага обособяването на избирателен район за българските граждани в чужбина. В последните месеци редица парламентарни и извънпарламентарни партии, министри, експерти и общественици изразиха своята подкрепа за това. Поради тази причина българите в чужбина настояваме за парламентарен дебат, на който политическите сили да изяснят открито своите позиции.

Границите на нацията не свършват на гранично-пропусквателния пункт. България е там, където има българи!

Еврочикаго
Френско-български форум
Асоциация „Глобална България“

Добави в Svejo

Дали политическият ни живот не се е превърнал в нещо като покъртително весело, забавно и щуро чалга-шоу?

И Комитата изглежда не е спал тази нощ като мен, понеже гледам, че към 3 часа е пуснал постинг със заглавие Плаша се, в който описва емоции, които не са чужди на много хора; ето един малък откъс, за да схванете за какво става дума:

Уж кризата свършва по Димитровден, а осигуровките скачат. Хем скачат, хем си остават старите. Кой въобще ще повярва на такава опашата лъжа. „Експертите“, които се обединяват около това мнение, може ли да си дадат оставката?

Защо в политическата класа в България няма естествен подбор? В колко Парламента подред влизат главно случайни хора?

Президент, премиер, бивш премиер, безбройни комични министри – край нямат. Един ли бе, да го опишеш...

И така нататък. Прочетете този текст ако искате. Пък и се позамислете - ако можете. Аз се позамислих и в резултат написах при Комитата ето този текст:

Всички тия пищни проявления на родната ни публичност, на родния ни народностен и обществен живот - абсурдни, парадоксални, даже немислими в безмислието си, в гротескността си - са възможни само в страни, в които огромната част от природонаселението е способна, предимно поради немислене и безчувственост, да търпи всякакви гаври и издевателства, при това без да ги осъзнава като такива. Щото ако осъзнаваше, нямаше да търпи...

Аз бих допълнил диагнозата си с още две-три причини, пораждащи подобни чудати феномени, описани от автора: безкултурието, нихилизма, аморализма на огромни маси от същото това природонаселение, лягащи в основата на една наистина твърде пищна в проявленията си чалга политическа и нравствена "култура", която в наше време сякаш достигна своя апогей!

Впрочем, аз лично не виждам никаква разлика между Азиса и народний кумир Бойко Борисов, щото това са народностни квинтесенции, произтекли от все една и съща субстанция: българската масова народна душа, която е на такова културно, нравствено и интелектуално ниво, че е склонна да боготвори и Азиса, и Бойко, и Цура, и Ружа, и Гюргя... Не зная дали изобщо имаше певачки с такива имена, но както и да е де, не са важни имената, а същината: те все са изразителки на народна чалга-душа от един и същ сорт.

А въпросът за това какво още и тепърва ни чака предпочитам да бъде оставян открит. Никой не може да каже какво иде. Примерно мен много ме затруднява да реша кой ще бъде поредния кумир на нацията след Симеон, Гоце и Бойко, сиреч, след като нинешния ни кумир Бойко загуби харизмата си, след като бъде развенчан като Гоце и Симеона - и си тръгне освиркан. Имам чувството, че нравствената деградация на природонаселението и на масовия немислещ и безчувствен човек е достигнала до такава ниска степен, че даже е невъзможно да имаме по-голямо падение. Поради което обаче възникват не шансове за възход (някои изглежда си мислят, че след като повече не може да се пада, има възможност да се оттласнем от нравственото дъно; де да беше така!), а се поражда опасността от по-дълготрайно консервиране на днешното статукво и неговите носители.

Тоест възниква опасността да станем нещо като Белорусия, Узбекистан или Таджикистан: примерно Бойко да залегне така дълбоко в народното сърце, че да не може да бъде изваден оттам, тоест да ни управлява, да речем, още 3-4 мандата (което пък ще доведе до лелеяната мечта на ченгесаро-кагебистката ни олигархия, а именно, да бъде окончателно съсипана, опошлена и ликвидирана демокрацията ни). Така че случващите неща съвсем не са безобидни, както са склонни да ги възприемат някои наблюдатели, а именно да сеят впечатлението, че политическият ни живот се бил превърнал в нещо като покъртително весело, забавно и щуро чалга-шоу.

Де да беше така: понеже всяко шоу скоро омръзва на всички, а героите му стават жалки, че даже сами себе си вече не могат да понасят; пример: Слави Трифонов. Но нашето българско политическо шоу повече ми прилича на театър на абсурда от типа на кошмарите на Бекет, а знаете, там, при Бекет, всичко е несвършващо - даже и изреченията...

Добави в Svejo

Още видеозаписи на часове и дискусии по философия, етика и психология (от 5 окт. 2010 г.)

Анализ на резултатите от упражнението върху казуса по Достоевски

Още един анализ на обсъждането на казуса по Достоевски

Дискусия по темата "Има Бог - има морал, няма Бог - няма морал..." (10 А)

Разговор по темата "Как аз разбирам философията?"

Как би следвало да се изучава философията

Обсъждането по темата "Психичната реалност"

Обсъждане по темата "Има Бог - има морал, няма Бог - няма морал..." (10 Е)

Как би следвало да се изучава философията

(Забележка: Записите на досега проведените занятия по психология, етика и философия можете да видите и чуете ето тук: Видеозаписи на занятия по психология, етика и философия. Очаквайте нови записи. Ще се радвам някой от посетителите на моя блог все пак в един момент да успее да победи пълното си безразличие към това, което става в българското училище - и да благоволи да разкаже за своето възприятие на тия часове. Което на мен лично би ми било твърде интересно. Разбира се, може да се продължи все така упорито да се мълчи, което също така показва какви сме.)

Добави в Svejo

Изстъплението на фюрерчето Сидеров в българския Парламент

Добави в Svejo

На бате Бойко му трябва спешно капацитет - така в Европа викат на мозъка

Препечатано от тук: Боя се, че Бойко остава сам

Автор: Невена Гюрова

По различни причини се позагубиха връзките между Бойко Борисов и един неформален кръг, който немалко допринесе (преди всичко интелектуално) за възхода му - наричат ги обикновено "Глобална България", но това е твърде ограничаващо, защото кръгът е (или бе) неформален. Той именно спомогна Бойко да сформира политическите си възгледи. Щото грубата истина е, че докъм 2003-2004 той нямаше такива. Изобщо.

По различни причини Бойко вече не се вслушва в Иван Кръстев, Светльо Божилов, Сашо Божков, Кристалина Георгиева, Цветелина Бориславова, Иво Прокопиев и някои други - което досега само му помагаше. Меко казано.

Защо и как е мълчаливата разлъка - има разни версии, имам и разна информация... Но че това никакво значение няма. Защото е факт и защото:

Бойко Борисов е голям природен интелект, но нешлифован. Ще го река по-просто - липсват му познания и умения.

За съотношението между двата компонента: познания и умения се придобиват - трудно и бавно, но се придобиват. Но пък липсата им или непридобиването им лъсва като въшка на чело. Голям политически интелект - или имаш, или нямаш. Сиреч - не се придобива.

Незабележимата за мнозина тиха разлъка на Бойко с интелектуалния кръг, който го зарази преди време и безнадеждно с политическия вирус, засега цвъкна само няколко въшки, бързо забърсани от Великото чело.

Проблемът обаче са гнидите - които вече са в изобилие. Сиреч въшките на чело само ша са множат, гуспужа - кво й беше толкоз лошо на Румито Желева, че я отцепиха, а сега вицепремиерът ви Цветанов ги дрънка из Авропата като сущи Натаняху. Не само и не основно с подобни изцепки към момента Бойко осра почти всичките си стратегически превъзходства.

Но той все още владее тактическата и стратегеическата инициатива, което може в определени ситуации да го изведе и на оперативен простор за стратегически действия. Но за това му трябва - да ме простят бойкофилите - и някой да мисли. А в множеството, в смисъл математическо множество "Бойко и околни" - мислещи не са наблюдавани досега.

Тия, които споделяха мислите си с него - така да го нарека - вече не го правят. Той ли ги нарита, те ли го разбраха що за стока е - грубиянски звучат двете крайни интерпретеции, истината вероятно е срединна.

В сегашната до голяма степен субективно обусловена ситуация, последнияат сериозен експертен ресурс на Бойко е кръгът около Костов. Не казвам ДСБ, защото не става дума за партията (на която аз, признавам винаги, симпатизирам). А за кръг хора, не всички ангажирани твърдо с ДСБ като партийна обвързаност, а ангажирани лично с Костов.

Знам, че за бате Бойко е унижение всеки път, като установи, че Костов е прав, хеле пък и ако политически трябва да реализира това унижение. Щото у политиката секо нещо се плаща. И за това плащане именно Той нема как да не е осведомен - да повторя, става дума за политическо плащане.

Големият проблем е, че при фактическия разпад/изчезване на мозъчния тръст зад Бойко, мозък в близките политически околности няма, освен при в Костовите - а нашия човек по суетни съображения се пудри като госпойца. Хем вдява понякога, че общо взето Костовите хора са прави; хем и в тези вдяващи моменти му е чоглаво да го приеме.

Да оставим настрана невдяваните от Него моменти и теми, че.. там върви на бало-си-мамата..., ама айде да изчакаме данните за деветмесечието.

Продължавам да смятам, че кабинетът на Бойко е най-доброто както в този момент, така и в обозримото бъдеще. Но все повече се тревожа, че смислово-динамично "най-доброто" все повече се доближава до "най-малко лошото от лошите".

Ако някой четящ тук, има пряк контакт със самия Него, моля да му съобщи, че тия, дето го будалкат, че Кристалина е зад гърба му, не са съвсем честни. Тя толко ясно вижда как се дъни стратегически - че да се заложи себе си в ключов момент за издънена кауза едва ли. Мисля аз. Може и да бъркам. Ако се анализират публичните й коментари - нещата говорят в полза на моята теза..

Anyway...

На бате Бойко му трябва спешно капацитет (така в Европа викат на мозъка).

Добави в Svejo

Проба с молба за съдействие за решаване на проблема

Obsajdane po temata "Ima Bog, ima moral..." (10E)

Плейърчето при мен не работи. А при вас как е? Моля ако някой разбира какъв е проблема, да ми каже; досега не ми се беше случвало такова нещо. Предварително благодаря!

Добави в Svejo

Колкото до списанието, мисля, че е страхотно!

Вчера в публикация под заглавие Списание ИДЕИ съществува за хората, които не са безразлични към духовното ви дадох възможност да се запознаете с писмо на един читател на ИДЕИ до редакцията му. Публикувах също и моя отговор до него. Днес този, както се оказа, съвсем млад човек ми пише следното:

Здравейте,

Благодаря за бързия отговор!

Аз съм ученик от 12 клас в ЕГ в Пловдив и съм с отявлен афинитет към философията. Дори исках да следвам философия, но в крайна сметка ме разубедиха и се пренасочих към политологията. Колкото до списанието, мисля, че е страхотно. Малко са подобните издания в България и те определено би трябвало да се развиват. Аз бих плащал по 5 лв., че дори и по повече, за да се снабдя с единственото (поне аз друго не познавам) съвременно философско списание в България.

Въпросът е, че то трябва да се популяризира, защото аз го открих съвсем случайно - видях го на рафт в книжарницата срещу Техническия университет. Познавам поне още 2-3-ма души, които с радост биха си закупили списанието, но проблемът е, че се намира трудно. Е, от друга страна, който търси, намира. :)

Поздрави: Г.Д.

На този младеж, който, вероятно без да си дава отчет, с писмото си оказва неоценима подкрепа за нас, издателите на списание ИДЕИ, отвърнах със следните думи:

Здравейте,

Много се радвам, че така мислите, че така оценявате списание ИДЕИ. Това ни говори на нас, издателите му, че донякъде сме постигнали целите си. Ще се стремим по-нататък още по-добре да се справяме със задачата си.

Искаме списанието да е интересно и полезно на все повече и то преди всичко млади хора. В първия брой ще прочетете, че ни се иска списанието все повече да става тяхно, в смисъл, че ще се радваме повече млади хора да участват в списването му като автори.

Затова Ви каня и Вие да се пробвате да пишете по философски теми, есета и пр., ако досега не сте го сторили; но ми се струва, че Вашият интерес към философията е довел до това, че най-вероятно вече сте писали подобни текстове. Бихте могли да ни изпратите нещо написано от Вас.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo

Рядко за България и особено ценно по рода си издание

Помествам по-долу ПРИЗИВ ЗА ПОМОЩ, публикуван в днешния брой БРОЙ 10 за 2010 на електронния вестник BulgariansInDetroit. Той се списва и издава от наши сънародници, живеещи и работещи в Съединените щати на Америка.

Новото българско списание за философия, психология, политика и обществени настроения ИДЕИ има нужда от финансова помощ. Списанието е рядко и особено ценно по рода си в България издание, което пропагандира духовност и провокира размисли и дебати. ИДЕИ е уникално издание и с това, че предоставя форум на читателите си, които желаят да заявят личната, както и гражданската си позиция.

Издател на ИДЕИ е известният български философ и автор на книги и публицистика Ангел Грънчаров.

Ако повече хора се ангажират с каузата за спасяване на списание ИДЕИ, шансовете то да бъде спасено нарастват пропорционално на ангажиралите се в тази кауза лица. Ето банковите сметки за списанието:

Raiffeisenbank (Bulgaria) EAD:

В долари (USD): IBAN: BG18 RZBB 9155 4158 3843 16, BIC: RZBBBGSF
В евро (EUR): IBAN: BG70 RZBB 9155 4458 3843 01, BIC: RZBBBGSF
В лева (BGL): IBAN: BG89 RZBB 9155 1058 3843 85, BIC: RZBBBGSF

Ангел Иванов Грънчаров (ANGEL IVANOV GRANCHAROV)

(Забележка: Същият апел за помощ беше изпратен и до тукашни наши медии, до блогъри, също така до обществени и политически фигури и пр. С малки, незначителни изключения почти никой от тях изобщо не реагира, а мнозинството от тях като един замълчаха (впрочем, това също е многозначителна реакция!). Неколцина при това ме наругаха. И това е. Такива реакции за мен означават, че много хора у нас явно желаят списание ИДЕИ да загине. Защо ли? Ами Елин Пелин беше писал нещо за "българския гений": сещате ли кой ще бъде той ако някога изобщо се роди? Помислете, аз няма да ви го казвам за момента. Но ето че в Америка българите са по-различни, което е много радващо.)

Добави в Svejo

Блогът HUMANUS - на 9 място по посещаемост сред всички български блогове и на 1 място сред несексуалните и неразвлекателните

Класиране по посещаемост - 6 октомври:

1. www.dockera.com: sex

2. Позитивното - храна за душата

3. Хубава жена

4. ..:: Хотспот България ::..

5. Пътуване до...

6. Интериорни решения

7. vlpreslavski

8. В кухнята на моето семейство

9. HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров

10. Храна за мой’те канибали

11. Авто новини, нови модели, статии

12. Блогът за икономика

13. Окото гледа Нета и предава тук! :)

14. ИВАН БЕДРОВ

15. The Man On The Silver Mountain

16. Како Сийке, не съм от тях!

Добави в Svejo

Как забогатя наший "най-честний народний" политик Сидеров, защитника на бедните?

Чета тази сутрин журналистически "матрьял" със заглавие Калинка от „Атака“ ще роди бебе на Волен Сидеров, в което има ето тия многозначителни (непотвърдени) твърдения:

Калинка от „Атака“ която е една от най-чаровните депутатки, предизвика допълнително пиперливи коментари и завист от страна на колежките... Последователните изяви на Калинка станаха повод една не малка част от колежките на депутатката да подхвърлят зад гърба й злобни забележки, че като „бегачка на къси разстояния“ (дете, родено от нея на 17 г., 12-годишен трудов стаж и скоростна партийна кариера) тя ще бъде добър пример за всички, които решили да дадат утробата си под наем. Появяват се дори коварни клюки, които твърдят, че Крумова щяла да роди дете на лидера си Волен Сидеров именно като „заместваща майка“. Възможно е личният пример на Калинка да даде добри резултати, казват от своя страна колегите й от „Атака“, без да отрекат новината.

Този откъс породи у мен "некои гаднярски мисли", които дръзвам да споделя с читателите на блога си. Защото, както учи съвременната психология, изразяването или "вербализацията" на досадните мисли е единствен начин за отърваването от тях. Та ето какво си помислих, ще го напиша съвсем честно:

Преди години Сидеров писа прочувствени стихчета, в които се оплакваше от сексуалния си живот, а именно че бил изтощен от самотните си нощни мастурбации и пр. Капка го била направила мъж и пр. Както и да е, това е поезия, това са съвсем лични и интимни неща, които много-много не ни засягат. Не ни засягат ли? А немците как ги засегнаха сексуалните отклонения и перверзии на фюрера им?

Та в резултат на ненормалното сексуално развитие той в днешно време има личността, с която разполага; знаете що за човек е; нервничък е; излишно се пали; непоносим грандоман е, което показва, че нещата в сексуалния му живот още не са наред; има вождистки фантазии; човек като го гледа има чувството, че властта - по-скоро близостта до нея, щото на такъв като него хептен не бива да се дава власт, щото тогава ще счупи и своята, и нашите глави - та човек има чувството, че близостта му до властта за него сякаш стана заместител на сексуалното удоволствие, и като преди време получаваше силни оргазми при крещенето на митингите или по телевизия СКАТ, сега получава такива буйни оргазми директно на парламентарната трибуна. Да му берат срама тия, дето са го пратили там, аз не съм от тях. Ама и те са, предполагам, все сексуални нещастници като него, та как да му берат срама?!

Аз преди време, когато Сидеров се беше овълчил да ни става президент (!), писах, че ръкомахането със свита в юмрук ръка на митингите е несъзнаван израз на ония срамни иначе манипулации, които човек е принуден да прави при мастурбационното задоволяване. След това забелязах, че тогавашният народен любимец все по-малко взе да маха на митингите с ръце (щото и един-два вестника публикуваха статията ми та явно е прочел какво означават тия жестикулации). Сега в Парламента се пази от подобно издаване на най-интимната си същина. Но не за това ми е думата, искам нещо друго, още по-важно да кажа.

Откак стана политик, наш Воленчо - както, надявам се, забелязвате, стига да не сте хептен заспали! - успя да осъществи няколко успешни финансови операции, благодарение на които, убеден съм, отдели доста добри суми пари за старините си. Първо, на два пъти продаде място за европейски депутат на мутрата Слави Бинев, да, оня същия, който си купи и архонтско място от старозагорския владика за скромната сума от некакви си там 300 000 евро; колко е получил Сидеров за тези две сделки аз не знам, но знам нещо друго: след сделката лакомията му за такова лесно печелене на пари се засили твърде много. И той продължи да прави пари със същия номер: на последните избори, както твърдят злите езици, продаде депутатски места на сума ти народ, в резултат на което неплатежоспособните лидери на Атака, които се въртяха около него със съкровената надежда по-скоро да станат депутати, останаха с пръст в уста; поради което, както знаем, Атака се разцепи на много парчета.

Аз дори имам пресантимана, както казват културните хора от софийския хайлайф, за да покажат, че и те поназнайват чужди езици, та аз имам пресантимана, че Сидеров сключи и печеливша сделка с нинешните ни управници, в резултат на която набързо забрави как ги е обиждал преди изборите, и вместо това стана най-верната и най-твърдата им опора; тия неща не се дължат на някакви чувства, знаем, такива верноподанически чувства могат да бъдат, в наши условия, купени само с пари, и то големи пари. И други сделки, нема как, е сключил нашия "новий Апостол на свободата", "наший новий народний Левски", изпъкващ, разбира се, със "скромността" и с "честността" си (както го величаеше стадото, вървящо след лидера на Атака, което го набута в Парламента), в резултат на което финансовото му състояние така се подобри, че това мигновено даде своето отражение на характера и на манталитета му.

Днес наш Сидеров се държи като мутра, която е направила с шмекеруване доста хубави парици, държи се като новобогаташ, което, както и да го погледнем, е твърде човешко: човекът се настрада от бедност когато беше в СДС и в други по-идеалистични партии, но сега дойде неговият звезден час - и той не пропиля шансовете си, а ги осребри в максимална степен. Осребри ги точно както осребри седенето си в политиката и основния му опонент, именно Ахмед Доган, който, разбира се, също плати хубави пари на Сидерчо, та да му налива колкото се може повече гласове на уплашени от нацизма на Атака душици. Тъй стават тия неща у Нашенско, нима не сте го разбрали още? Блазе ви!

И в резултат с особена острота възникна съдбовният въпрос: на кой "наший новий Левски" Сидеров ще остави един ден заработеното имане? Щото, знайно е, он нема наследници и деца; злата природа е отсъдила така, че от ръкоблудствие, за жалост, да не могат да се зачеват деца. И ето че, след като Капка вече е на възраст, на която е непозволително да ражда, иде ред на щастливата възможност: да роди младичката депутатка Калинка детенце на вожда Сидеров. Можем само да се удивляваме на проницателността на вожда Сидеров да включи Калинка в депутатските листи на Атака, понеже тя явно е най-подходяща за едно толкова възвишено деяние - да роди наследник на наший родной фюрер. Нещата се връзват в една картинка, нали?

Явно има много за наследяване наший "най-честний" и "народний" политик Сидеров, защитника на бедните - то бедните и "социално слабите" (а аз бих добавил, щото имам голяма уста: и най-вече умствено слабите!) у нас ги защищават преди всичко мултимилионерите от БСП, но все пак и Сидеров много милее, както виждаме, за тях! - щом толкова се е загрижил за раждането на свой генетичен наследник. За целта се наложи да се промени даже самия Закон, та да е по-удобен за фюрера. Виждаме, че понеже у нас всичко се прави все за народа, то защо тогава да не се направи всичко и за най-горещия защитник на народа, именно, Сидеров.

Е, то и Бойко е най-върл защитник на народа, дори по-голям и от самия Сидеров, но да не ги подскокоросваме да почнат да спорят и да се карат кой е по-голем защитник на народа, щото това е много, много опасно! Макар че у нас защитници на народа дал Бог, друго може и да нямаме, но защитници (на малоумния) народ имаме толкова много, че вече можеш с лопата да ги ринеш...

Добави в Svejo

Списание ИДЕИ съществува за хората, които не са безразлични към духовното

Днес в пощенската си кутия намерих писмо със следните думи:

Здравейте! Случайно открих втори брой от списание ИДЕИ и то определено ми допадна. Искам да Ви попитам, дали е възможно да поръчам първи брой, а и излезлите след втори (доколкото разбрах има още един). Освен това бих искал да се абонирам за следващите броеве на списанието Ви.

На този човек отговорих незабавно, и понеже и други хора могат да се интересуват от това как да се абонират за списанието, та затова публикувам нашата кореспонденция и тук, в блога:

Здравейте,

Благодаря Ви зи писмото и за интереса към списание ИДЕИ! Списанието съществува тъкмо за хора като Вас, които не са безразлични към духовното.

Разбира се, ще Ви изпратя брой 1 за миналата година (брой първи изобщо на списанието). През тази година излязоха два броя, съответно се водят брой 1 и 2 за тази година, а до средата на октомври ще излезе и брой 3-ти. Вие казвате, че сте намери брой 2-ри, което означава, че Ви липсват брой 1 от тази година и единствения брой, излязъл през миналата година. Надявам се, разсъждавам правилно. Ще Ви ги изпратя, само ми напишете адреса си. Също така за следващата година можете да се абонирате, ще излязат 4 книжки. Цената на досега излезлите книжки беше твърде ниска, 3 лв., но предвид опасността от финансов банкрут на издателите на списанието (това сме двама преподаватели по философия, които издаваме списанието предимно с лични средства), решихме за следващата година цената на една книжка да е 5 лв. Вие как мислите, дали пък не е прекалено висока тази цена? Понеже искаме списанието да е най-вече за млади хора, студенти и ученици, та затова Ви питам.

Пишете ми адрес, на който да Ви изпратя книжките. Пощенските разходи са за сметка на редакцията. Ще се радвам и за в бъдеще списание ИДЕИ да Ви харесва и да Ви е полезно.

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по вестникарски будки, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели.

ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на списание ИДЕИ

Още информация: Развитие на идеята за списание ИДЕИ

Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв

Абонирайте се за сп. ИДЕИ

Добави в Svejo

Списание ИДЕИ е много младо, то има има нужда от приятели - и е готово да поеме всяка приятелска подкрепяща ръка

Получих следното писмо от уважаемия г-н Майк Рам по повод на мое писмо до него за съдействие във връзка с проблемите около финансирането на списание ИДЕИ:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Начинанието Ви е похвално – в днешно време обществото ни има нужда от съществуването на подобно списание, макар и малцина да я осъзнават. За съжаление, издателската дейност както у нас, така и по света е в криза и тя вероятно ще се задълбочи.

Прочетох някои материали от излезлите досега книжки в електронен вид и ще споделя проблемите на спиание „ИДЕИ” пред хора, които биха могли да го подпомогнат, но понеже и аз се опитвам да се захвана с издателска дейност, ще споделя с Вас някои забележки и коментари, които имам към списанието и към молбата за спонсорство.

● Добре е да дадете по-конкретна информация какво точно очаквате от самия спонсор: ако са пари – колко точно и за какви разходи; възможно ли е спонсорът да участва с друга дейност – услуга, материали и пр.?

● Какво ще получи той срещу вложените средства? Добре е да се помисли за рекламна оферта, с която много по-лесно бихте могли да привличате финансиране. Тогава, разбира се, това няма да са спонсори, а рекламодатели, но според мен това не е толкова важно - важното е да се намери финансиране.

● Времето на читателя е много ценно и колкото и парадоксално да звучи, смятам, че ако се намали обема на списанието, ще привлече по-голям интерес. В момента има твърде много статии, изчитането на които би отнело твърде много от времето на читателя, което определено го плаши. Опитайте се да наблегнете на качеството за сметка на количеството.

● Знам, че сте професионален философ, а аз не съм особено компетентен в тази материя, но ми направи впечатление, че статиите са на твърде високо, академично ниво и са почти неразбираеми за обикновения човек. Може би си струва да се помисли за материали на по-прагматични и по-близки до ежедневието на българина теми, с което да привлечете по-широк кръг читатели. Това може и да изглежда профанско за Вас, но иначе рискувате списанието да се чете само от една тясна, затворена общност от професионални философи.

Това са моите коментари. Надявам се да успея да Ви помогна и списание „ИДЕИ” да продължи да се развива и да печели читатели.

Поздрави,

Майк Рам, Блогър, The Man On The Silver Mountain

А ето сега и отговора ми до Майк Рам:

Здравейте, почитаеми г-н Рам,

Много Ви благодаря за писмото и за изразената в него готовност за съдействие! Моля Ви да ме извините, че едва сега Ви отговарям на писмото, но извънредната, наистина прекалена, моя натовареност ме принуди да отлагам отговора си до този момент. Благодаря Ви също съображенията Ви относно начините, по които списание ИДЕИ би могло да търси източници за финансиране, за мен те са много полезни.

Радвам се, че и Вие също смятате, че списанието трябва да бъде близко до интересите и потребностите на всеки човек; това е част от нашата издателска концепция, която публикувахме в бр. 1 на списанието от тази година. Наистина е добре да се публикуват по-кратки и експресивни статии, понеже "тежките" академични статии биха могли да отблъснат читателя с непрофесионални потребности от философия. За мен е интересно и важно, че на Вас повечето материали са Ви се сторили сякаш са на академично ниво, поради което са трудно разбираеми. Аз пък съм се стремял в списанието да излизат по-разбираеми и непрофесионализирани по характера си материали. Това несъответствие ми показва, че има още какво да се желае в тази насока, което е и част от нашата концепция: философията и духовните неща да бъдат представяни така, че да развълнуват колкото се може по-широк кръг от читатели. Ние също смятаме, че философията трябва да бъде близка, а не чужда на човека, тоест трябва да бъде колкото се може по-популярна, а не елитарна. Разбира се, за да постигнем идеала си се иска време, важното е обаче целта да бъде ясно съзнавана.

Ще се радвам и за в бъдеще да проявявате интерес и съпричастност към съдбата на първото неелитарно списание за философия и за духовните неща, което се появи в наше време. Новата книжка на списанието ще трябва да излезе до към 20 октомври т.г., за мен ще бъде чест да Ви я изпратя в книжния й вариант, за което Ви моля да ми изпратите адрес. Списание ИДЕИ е много младо, то има има нужда от приятели - и е готово да поеме всяка приятелска подкрепяща ръка.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo

"Месомелачката" на човешки души, наричана "българско образование", се е дехуманизирала така, че вече има съвсем античовешки облик и характер

До Сергей Игнатов,

Министър на образованието, младежта и науката

Копие за сведение: ПАВЛИНКА КАЦАРОВА,

Началник на РИО-Пловдив

Уважаеми г-н Министър,

Пиша Ви, бидейки подтикнат от най-фрапантен случай на нарушаване на човешките и професионални права в структури на ръководената от Вас институция. Касае се за системния тормоз от страна на директори на училища спрямо съпругата ми Д. А. Грънчарова, учител в началния курс, завършила е също следдипломна специализация "НУП с английски език" (а сега предстои дипломирането й по магистратура "Английски език и методика"). От дипломирането й през 1992 година та досега тя е работила все на срочни трудови договори (и по заместване за няколко месеца), а е била, респективно, поне 18 пъти пращана на борсата като "безработен", сиреч, по-скоро, като излишен (човек и учител). Много пъти е била без работа повече от 12 месеца, без всякави обезщетения, което, както и да го погледне човек, не може да се оцени иначе, освен като недопустим терор над личността й.

Явно има неща в системата на назначаване на учители, които водят до крещящата й недемократичност, несъвременност, неефективност. Първо, всевластието на директорите води до самозабравяне от тяхна страна в по-голямата част от случаите, до пълен произвол при назначаването на учителите, до корупция в ужасни мащаби. Попитайте който си искате учител, който се е напатил от тази "система", т.е. който е бил безработен, или пък, като съпругата ми, е бил "системно безработен", и той ще Ви каже, че в днешно време е истинско чудо да спечелиш "конкурс" за учителско място без подкуп за директора или без връзки. Наистина, мога да потвърдя това, понеже, след като безброй много пъти съм представял лично аз документите на съпругата ми за кандидатстване съм срещал невинно-нагли погледи на директори, изразяващи следната емоция: "Ама как така "просто кандатства", чий човек е Вашата съпруга, какво носите и какво ще дадете, нима не се сещате, че току-така не стават тия неща?! Не ми се правете на наивник!".

На второ място много от назначените на "постоянно място" учители стават нещо като "тромб" в кръвоносната система на образованието - по същия начин, по който отдавна са станали също такива "тромби" огромната част от несменяемите, назначени сякаш пожизнено или до гроб директори. В Пловдив, да речем, имаме крещящи примери в това отношение, да речем, директора на СОУ "П.Хилендарски" (или директора на Математическата гимназия), които е на поста си от ерата на славния Тодор Живков - и нищо чудно да го е надминал по времетраене на пребиваването на властнически пост!

Един учител, назначен за постоянно, блокира едно учителско място - и няма никакви особени стимули за повишаване на квалификацията си. В същото време млади, способни учители, системно безработни, обикалящи от училище в училище, не само постоянно биват жестоко обиждани, но и имат нищожни шансове да се реализират по специалността си. Разбира се, потърпевшите от липсата на стимули за усъвършенстване на учителите, вегетиращи на "постоянно място", са учениците: не се чудете защо качеството на нашето образование постоянно пада. Една от причините за това е анализираният чуден феномен. Понеже месомелачката на човешки души, наричана "българско образование", във всичките си компоненти се е дехуманизирала така, че вече има съвсем античовешки облик и характер.

Може много да се пише, но не искам да бъда излишно обстоятелствен. Вече стана ясно за какво става дума. Така нещата повече не може и не бива да продължават. Жестоко е много преподаватели (и данъкоплатци) да бъдат системно обиждани, тормозени, тероризирани от самозабравили се директори на държавни училища в собствената си държава. Директори, които, при това, са нещо като мафия: познават се, звънят си по телефоните, и ако някои репресирани и тормозени от произвола им учители, както е случаят със съпругата ми, са си позволили някога лукса да реагират при несправедливост, или пък могат да бъдат защитени от някой по нравствени подбуди, такива са обречени за вечни времена да бъдат безработни. И то заради тази толкова наглата "директорска солидарност", заради инстинкта на директорите за самозащита и по възможност вечно оцеляване на директорските места.

Системата за образование и за професионална реализация на учителите е устроена така, че всичко кадърно, достойно, имащо чувство за справедливост, всичко онова, което е решено да не търпи униженията, бива оценявано като "ненужен елемент" - и бива безжалостно отхвърляно. В тази система могат да вегетират предимно нагаждачите, мълчаливите, подлизурковците, конформистите, посредствените, сиреч ония, които са далеч от съзнанието за мисия - което иначе неизбежно се свързва с тази толкова благородна професия. Представете си в резултат какво поколение възпитават тия толкова унижени и деморализирани възпитатели - сещате ли за какво по-точно става дума, а, драги ми г-н Министър?!

В периода за назначаване на учители тази година ние двамата със съпругата ми обиколихме десетки села в областта около Пловдив, подадохме документи за участие в поне 50 (!) обречени "конкурса" за учителски места - в училища било в гр. Пловдив, било в околностите му. Можете ли да познаете какъв е резултатът от тия обречени наши усилия? Ще Ви кажа: в нито едно(!) училище съпругата ми този път даже не беше поканена дори на събеседване(!), което е страшно обидно! Пък и показва, че вече директорите не се и опитват да създават поне някаква видимост за "конкурсност", да не говорим пък за демократичност или справедливост. Назначават си, предполагам, няма как да е иначе, само такива, за които или има ходатайства, или пък се дава подкуп.

Това е нетърпимо - не зная как Вие, драги ми г-н Министър, оценявате този факт, аз го оценявам така: по този начин системата в ръководеното от Вас Министерство показва, че съвсем не й е нужен специалист с две висши образования (магистратури)! В крайна сметка излиза, че системата "най-учтиво" покани съпругата ми да емигрира, т.е. да бъде прогонена от България, защото, както се оказва, от нейните способности и познания тук обществото няма нужда. Заедно с нея трябва да емигрирам и аз, който също съм учител (с най-високата по установените критерии квалификация). Ето че излиза, че нашият случай най-ясно показва какъв е механизмът за "неестествен отбор" на учителите в българското образование, при който са съвсем ненужни тъкмо ония, които са най-добрите, най-квалифицираните, сиреч, най-нужните, ако се изходи от потребностите на учениците!

Завършвам своето Открито писмо с надеждата и пожеланието най-успешно да продължите да управлявате една система на образование, която всеки ден открито, съвсем безсрамно, демонстрира своя античовешки характер. Приятно министерстване!

С уважение: Ангел Грънчаров, преподавател по философия (Ваш състудент от Санкт-Петербурския държавен университет, в който учихме в периода 1980-1985 г. и дори живяхме в едно и също общежитие - на ул. "Шевченко" - 25 на Василиевския остров.)

Добави в Svejo

Комунистическата конспиративна теория около т.н. "План Ран-Ът" за погубване на българите от... демокрацията

Добави в Svejo

Видеозапис на днешните часове по психология, етика и философия

Дискусия по темата "Има ли душа?"

Дискусия за изворите на морала - 1 част (10Д)

По казуса на Достоевски - друга дискусия

Един опит за дискусия по темата "Има Бог - има морал..."

Обсъждане по темата "Как аз разбирам философията?"

Дискусия по темата "Има Бог - има морал, няма Бог - няма морал"

Дискусия върху казуса по Достоевски - 2 част

(Забележка: Записите на досега проведените занятия по психология, етика и философия можете да видите и чуете ето тук: Видеозаписи на занятия по психология, етика и философия. Очаквайте нови записи. Ще се радвам някой от посетителите на моя блог все пак в един момент да успее да победи пълното си безразличие към това, което става в българското училище - и да благоволи да разкаже за своето възприятие на тия часове. Което на мен лично би ми било твърде интересно. Разбира се, може да се продължи все така упорито да се мълчи, което също така показва какви сме.)

Добави в Svejo

Как българите в Америка възприеха изхвърлянията на Б.Борисов пред наши емигранти в Ню Йорк

РОЗОВИ ЛИ СА ОЧИЛАТА НА БОЙКО БОРИСОВ?

(Недействителната действителност на един премиер)

Само преди седмица работният график на премиера Бойко Борисов бе ангажиран с поредната акция за спечелване на доверието на българите зад граница. В рамките на едноседмичното си работно посещение в САЩ премиерът се срещна с българската общност в Ню Йорк, а срещата бе широко отразена от медиите в България. Според медийни източници, на срещата с около 200 представители на българската емиграция, премиерът се е постарал да демонстрира начетеност по значими за българите зад граница теми като европейски футбол, преговорите между Израел и палестинската власт, както и собствената си значимост, изразяваща се с “неформалния” план на “почти всички шефове на служби в Щатите” да го “видят”. Не на последно място в дискусията, премиерът споделил и виждането си за съвременното състояние на България, определяйки страната ни като “остров на спокойствие и стабилност в политическо, финансово, етническо и религиозно отношение”.

Популистките изказвания на премиера са колкото предвидими, толкова и изненадващи. От една страна високопарните му думи в типичният за него уличен стил на изказване едва ли вече учудват някого. От друга страна обаче недоумение буди желанието на Бойко Борисов да представи страната ни в нереалистичната светлина на “остров на стабилност” точно пред онези, предпочели да избягат от нея.

Само ден след изказването на Борисов, твърденията му за етническата стабилност в страната бяха красноречиво опровергани от една интересна, но показателна за състоянието на етническите взаимоотношения в страната новина. Според заглавните страници на водещи български вестници паралелка за 1-ви клас в Пазарджик е на път да се разпадне след като родители отписаха 24 деца заради голям брой ромчета в класа. По същото време етническата търпимост на българите бе подложена на проверка и в Ямбол, където кметското решение да се събори населен с цигани панелен блок бе посрещнато с полюсни реакции. Според официални данни сблъсъците между българи и цигани не спират да се увеличават, а статистика за престъпленията на етническа основа в страната ни удобно липсва, тъй като при разследване на престъпленията полицаите нямат право да задават въпроси за етническата принадлежност на участниците в тях. Едно е сигурно – етническата толерантност в думите на премиера е рядко явление, а според наши и европейски анализатори насилието в резултат на етническата нетърпимост в България тепърва ще нараства.

Според Борисов, основен момент в разговорите му с американски представители е отпадането на визовият режим тъй като “не е правилно” българите да пътуват с визи до САЩ. Плановете на премиера обаче звучат повече от оптимистично в контекста на случилата се в момента на въпросните преговори екстрадиция на български роми от Франция. Връщането на ромите в родината им е кулминационна точка на френската нетърпимост към високата престъпност, както и трудната интеграция на българските роми. По-страшното в случая е, че това недоволство бива споделяно и от други европейски държави, които все по-често настояват за визови ограничения на България дори след влизането на страната ни в Шенген.

Още по-интересно е виждането на премиера за България като “остров на спокойствие и стабилност в политическо и финансово отношение”. В момент когато икономиката на България е обхваната от тежка криза, а жизненият стандарт на населението е най-ниският в Европа, изказването на Борисов граничи с цинизъм. Явно премиерската дефиниция на думата “спокойствие” е твърде различна от общоприетата тъй като по последни данни на Европейско социално изследване сред страните-членки на Европейския съюз българите са най-недоволни, нещастни и подозрителни към ближния си. От анализите става ясно, че доверието на българите в държавните институции е най-ниското в Европа, както и че сънародниците ни поставят своебразен рекорд по усещането си за бедност.

Според изследването, удовлетвореността от състоянието на икономиката у нас е най-ниска, а най-големият страх на българите е свързан с живота им на старини. Всъщност доживяването на старини у нас е лукс, тъй като България е страната с най-висока смъртност и най-висок отрицателен прираст в ЕС. В същото време нацията ни прогресивно застарява и в момента България е страната с най-застаряващо население в ЕС. Според доклад на ООН, всеки четвърти жител в страната ни е пенсионер, а една трета от населението у нас е съставено от хора над 60 г.

Тежкото финансова безизходица на българина е обусловена и от редица фактори, пряко свързани с ниските заплати и произлизащата от тях ниска покупателна способност. Парадокс е, че заплатите в страната ни продължават да са най-ниските в Европа, но затова пък цените на лекарствата, например, са най-високите. “Финансовата стабилност” в думите на премиера явно не важи и за пенсионерите в България, чиито пенсии са най-ниски в Европейския Съюз. В същото време пенсионната реформа у нас прави крачка назад, като повишава осигурителния стаж, премахва социалните пенсии за старост и инвалидност и на практика въвежда нови ограничения, които намаляват размера на бъдещите пенсии. Особено интересен е въпроса как се очаква сънародниците ни да увеличат трудовия си стаж с цели 3 години имайки предвид, че само за миналата година безработицата в България се е увеличила с близо 20% спрямо предходната година. Финансовото състояние на възрастните хора е толкова отчайващо, че мнозина от тях разчитат точно на парите, изпращани от емигрантите, пред които Бойко Борисов описа финансовия просперитет на страната си.

Най-силното опровержение на премиерските думи обаче дойде само ден след тях когато водеща новина в българските медии бяха сумите, които емигрантите наливат ежегодно в родината си. Според данни на “Отворено общество” изпращаните близо 1,3 милиарда годишно пари биват харчени предимно за храна, сметки, здраве и образование. Отворен остава въпроса дали ако българите бяха действително проспериращи, щяха да оцеляват благодарение на роднините си в чужбина.

Според Бойко Борисов “страната ни е добро място за инвестиции със своите стабилни политическа и финансова система и ниските си данъци.” Данните за размера на чуждите инвестиции у нас обаче показват друго. Само за първите тримесечие на тази година чуждестранните инвестиции у нас са намалели с близо 1 млрд. евро или 20 пъти спрямо първите три месеца на 2009 г. Освен общото намаляване на инвестиционните потоци по света заради глобалната финансова криза, в България съществуват и други специфични причини. Една от тях е бюджетният дефицит, който създава несигурност сред потенциалните инвеститори в страната. Въпреки предприетите промени в Закона за насърчаване на инвестициите, правителството на Борисов все още не е успяло да се пребори с корупцията и тромавата бюрокрация в България, както и с често мудната и негъвкава администрация, които също са пречка за привличане на чужди пари.

Премиерът на републиката проявява завиден оптимизъм спрямо бъдещето на емигрантите, които според него ще се впечатлят от “успехите” на неговото управление и ще се върнат в България. Някак незабелязан за него остава факта, че причините, които на първо място доведоха до емиграцията на стотици хиляди българи, все още са актуални в страната. Ако не друго, то посещението на Борисов в Ню Йорк разкри политическата неадекватност на сегашните управляващи спрямо българската действителност.

Игнорирайки трагичната икономическа, социална и обществена обстановка, в която оцелява обикновения българин, премиерът демонстрира политическа незрялост и неподплатена с реални постижения самоувереност. Докато те не бъдат заменени с далновидност и реална нагласа за решаване на проблемите, похабили вече няколко поколения, емигрантските общности ще продължават да се увеличават, а нуждата им да слушат поредните премиерски обещания – да намалява.

Анелия Петровa, Детройт, USA

Добави в Svejo

Комунизмът е най-пошъл и извратен душевен импулс на лумпените, на паразитите, на мързеливците, на лъжльовците...

В приятелския блог на Иво Инджев попаднах на страхотен текст с автор ДИМИ ГАЧЕВ, публикуван под заглавието Има ли мъдри старци в застаряващата ни република?. Струва си да се прочетат неговите искрени, идещи сякаш от сърцето думи, носещи в себе си изстраданата от толкова поколения вече истина за комунизма. Ето един откъс за да разберете за какво става дума и да отидете да пречетете цялото:

Каскетите, слезли от гората през 1944 г. с брезентовите раници на гърба, пълни с кашкавал, „пазаруван” от мандрите, които с помощта на Сталин и не без помощта на Чърчил, държаха необезпокоявани властта в страната почти петдесет години, с вродената си андрешковска хитрост, част от които успели да прехвърлят отговорността за миналото върху бившите свои другари, не само задържаха статуквото си, но и успяха да превърнат децата си, учили на Запад и добили излъсканата шлифовка на лондоски юпита, в мощни икономически субекти. Това беше възможно да стане, от една страна с предвидливо изнесените преди промените парични средства от хазната в така наречените ”задгранични дружества”, и от друга - чрез външния дълг; в голяма част присвоен, без въобще да влиза в страната.

За всичко това не малка бе помощта на яките момчета от спортните и милиционерски школи, кадри на ДС. Тяхната роля бе да поддържат страха сред хората – работа успешно вършена преди тях от „народната милиция”. За това свое призвание те бяха получили съответните куфари, като начален капитал за не винаги законенния си бизнес. Единственото поставено условие бе редовното отчитане в черните каси. Забравилите това, бързо ги отнасяха в небитието. Въпреки, че предполагаемият диригент на събитията в онези години отдавна го няма, отстранен в опит коритото на прокараната от него златна река с нейните разклонения да бъдат заличени, асистентите, останали след него, стриктно следят и не пропускат да накажат всеки един опитал да излезе извън поставената му предварително роля.

Та наистина идете да прочетете коментара на Д.Гачев, няма да съжалявате. Също са интересни и коментарите на читателите, към които ми се наложи да прибавя и свой коментар; ето го:

Първо авторът на горния текст нека приеме моя респект: аз също съм съгласен с всяка негова дума! Само честен и мислещ човек може да напише такъв впечатляващ и силен анализ.

Едно уточнение само към изказването на коментиращ по-горе: комунизмът никога не се е базирал на "вяра", било тя утопична, било някаква друга, комунизмът винаги се коренил в най-пошъл прагматичен интерес (партизаните с кашкавалени пити в раниците, излежаващи се по сенките в горите) и е произхождал от користта, ползата, облагата, стремежа към лапане и плюскане. Комунизмът като "философия" е груб и вулгарен материализъм и атеизъм (безбожничество), сиреч, не може да има никаква вяра ("вярата" в материалното не заслужава да се нарече вяра, просто щото си има по-подходяща дума за това: интерес). По тази причина цинизмът, сиреч, аморализмът, е квинтесенцията на комунистическия мироглед; спомнете си още веднъж перверзията "Вината поемаме само с мезе!", така умилително възприета от нашия нынешен государственний водач Гоце Първанов, че той от благодарност още държи изказалия горната пошлост (Филип Боков) на хубава служба в Президенството, а пък сестра му уреди чак в ЮНЕСКО.

Тъй че нищо духовно и идеалистично не може да има в комунизма, тия басни за него трябва да бъдат вече окончателно избити, изтикани от главите. Щото да допуснеш, че в комунизма може да има нещо светло, чисто, безкористно, духовно и идеалистично е все едно да приемеш, че и Сатана може да е воден от най-благородни мотиви - което, както и да го погледнем, си е умствена извратеност.

Затуй моето разбиране е, че комунизмът няма ценности в оня най-възвишен смисъл, който свързваме с тази дума, той не се опира дори на някакъв идеал, той просто е най-пошъл и извратен душевен импулс на лумпените, на паразитите, на мързеливците, на лъжльовците, на аморалните, на крадливите, на склонните към разбойничество, към "присвояване", на калпазаните, на шмекерите, които, понеже са се разкапали от мързел, от бездействие и от неудържими пориви към паразитиране, подобно на търтеите, и понеже са се усетили, че са много (долната страна в човешката природа, уви, е широко разпространена!), стигат дотам, че постигат историческо значение - и това е печалната история на световния комунизъм.

Нормалният, деен, свободен човек, човекът с обикновени, с традиционни ценности и морал, комунист просто няма как да стане; комунисти са ставали само търтеите в обществения кошер; и си представете когато търтеите вземат властта в един кошер; става това, което стана в цветущата някога България!

Веднага след 1989 г. един комунистически философ, проф. Д.Спасов, излезе с "теорията", разпространена все още в много глави, според която историческото проявление на комунизма, сиреч, неговото реално проявено лице в историята, изобщо не било съответствало на неговата същина; от това пък произлизаше, че комунизмът все още изобщо не бил идвал! (И трябвало да го чакаме отново, та тепърва да му се налалдим!) Тогава моя милост излезе с голяма статия, отпечатана в тогавашния вестник ВЕК 21, наречена "Логика и съвест при неокомунизма", в която доказах, че истината е точно противоположна на твърденията на професора марксисто-комунист: страшното лице на комунизма, проявило се в реалния исторически процес, точно съответства на неговата истинска и най-дълбока същност. Тоест комунизмът не само че е идвал, но и е вилнял най-неудържимо; и в своите изстъпления е показал истинското си лице, най-дълбоката си вътрешна същност.

Това написах тогава, а съм бил само на 30 години; впрочем, сещате ли се в резултат на моята волност какво се случи после със защитата на дисертацията ми? Не се сещате ли? Ще ви кажа: бях провален на два пъти от "научната" общност, съставена все от бодри единомишленици на проф. Добрин Спасов! (Който, впрочем, дълги години заради "теоретичните" му заслуги пред "Партията", беше награден с това да е депутат от "обновената" БКП, нарекла се БСП!) Такива ми ти работи: другарите никога никому за нищо не прощават!

Добави в Svejo

Протест “Не искаме Путинска България!”

Към Европа: "Хора, бдете - идва Путин!"

Дата и час: 07 октомври 2010 г. - 12:00 - 13:00

Място: Пред “Дом на Москва в София"

ул. “Раковска” № 92 (площад “Николай Гяуров” - между паметника на Иван Вазов и ДСК)

Създадено от: Петър Пенчев

Допълнителна информация: Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” свиква:

Възпоменание за 4 години от убийството на руската журналистка Анна Политковская

и

Протест “Не искаме Путинска България”

Забележка: Препубликувано от Фейсбук-групата: Към Европа: "Хора, бдете - идва Путин!"

Добави в Svejo

Кои са причините за целенасочената политика за унищожаване на научния потенциал на нацията?

ПРИЗИВ

До Общото събрание на Софийския университет „Св. Климент Охридски”

и

Общото събрание на Българската академия на науките

Уважаеми колеги,

Във връзка с тежкото финансово състояние и системния натиск, оказван върху двете основни научни институции в Република България, призоваваме Общите събрания на БАН и СУ „Св. Климент Охридски” спешно да проведат общо заседание за изясняване на причините за целенасочената политика за унищожаване на научния потенциал на нацията и възможните начини за прекратяване на тази политика, на което заседание да бъде поканен министър-председателят на Република България.

С уважение: доц. д-р Стефан Пенов

(член на ОС на БАН, ИИОЗ)

Добави в Svejo

Какви хора Росен Петров и Слави Трифонов никога няма да поканят в предаванията си

Някакъв майтапчия, гледам, ме е поканил във Фейсбук-група с име Телевизионно предаване "Нека говорят" на Росен Петров. Аз така разбрах, че в тая група са хора, които водещият с бръснатата глава никога няма да покани в предаването си, та по тази причина приех поканата; дано не съм се изложил нещо, ама така разбрах нещата. А когато видях, че отдолу има празно поле за съобщения - аз пък не пропускам такива полета (когато имам време за убиване де)! - написах там ето тия слова:

Разбира се, в нашите телевизии не канят неудобни хора; те, изглежда, канят гостите си по списък, спуснат "отгоре"; случаен човек там не може да попадне. Няма начин да не си помисли човек това като гледа, че всички до една медии канят все един и същи самоотвержен кръжец от медийни труженици, които си говорят все едни и същи неръбести баналности.

Ясно е, че трябва да се знае предварително какво ще каже гостът, за да не стане след това нужда водещият да дава обяснения що кани непроверени хора. Той, гостът, трябва да е "благонадежден", т.е. да е неспособен да поднесе някаква изненада, трябва да приказва обичайните изтъркани баналности, а не неща, които карат хората да се замислят.

Нашите медии, очевидно, съществуват за да обслужват затъпяването на природонаселението, а не пробуждането на мисълта му, на съдната му способност (способността за разсъждение) и на провокирането на критичните му заложби. Разбира се, най-лошото е да поканят гост, който, представете си, да се окаже мислещ човек, та после на неговия фон всички останали да изглеждат точно такива, каквито са - а именно банални досадници, дефилиращи от телевизия в телевизия, и приказващи все едни и същи угодни за властта и олигархията безобидни приказки, приспиващи електората и немислещата маса от обезверени и невярващи вече на нищо хора. Голям е рискът да поканят човек, за когото да не са сигурни дали няма да каже нещо, за което после може да протестира президентът Гоце Първанов, пръв цензор на республиката, който именно изгони Иво Инджев само заради един не кой знае какъв неудобен въпрос.

Абе в медиите ни трябва да бъдат канени само "наши хора", от тъй наречения набеден "звезден елит", в който не може да попадне кой да е, а само такива, които са удобни на съществуващата конюнктура. И които играят по свирката на кукловодите на пошлото театро, наричащо се "български обществен живот". Ето защо не може по дискусия за паметника на Червената Армия в София да поканят принципен противник на всички паметници на съветския окупатор у нас, понеже ако го поканят, на толкова мило усмихващия се Росен Петров после ще му дърпат жестоко ушенцата. А той знае как да си пази ушите, предполагам. Затуй ако едната неделя не покани Андрей Райчев, на другата непременно ще го покани; ако не покани него, ще покани жена му; ако пък Любен Дилов-син не бъде поканен, то вместо него ще бъде поканен негов "душевен двойник", примерно Кр.Каракачанов или нещо такова като него. Да не изброявам, че на всички са втръснали тия нахалници и досадници, дето биват канени и дефилират от медия в медия, от предаване в предаване; представете си Гамизов и ще стане ясно на всички за какво говоря.

Ето че у нас такова едно проста човешко право, каквото е правото на свободно слово, се оказва, че не важи за всички, а само за определен доверен кръг от послушници. И други фундаментални права у нас не са за всички, а са само за някои, само за "наште". Трябва много подлостчици да си направил, че да ти се доверят и да почнат да те канят от медия в медия; питайте Георги Лозанов колко унижения е преглътнал, та да доживее до днешната си медийна величавост.

А тия като мен, дето немат гъвкави гръбнаци, такива изобщо не ставаме за медийни герои и биваме игнорирани отвсякъде. Пък когато случайно някой неопитен журналист мен, примерно, ме е поканил в свое предаване, забелязал съм, че след това началството така му дърпа ушите, че той, горкият, повече никога даже не смее и да си помисли да ме покани. Това е положението, та значи беззъбият "опозиционер" Дилов ще лъже и маже за паметника на съветския окупатор, тъй ли?! Бравос, бравос, ашколсун и машаала! Окумуш момче, нема кво повече да говорим. С водещия Росенчо са от един дол дренки, милите, вервам, ще се разберат.

Хайде чао, че се поувлякох; но какво да прави човек, като сме лишени от право да говорим, та като ни падне сгоден случай, се залисваме и не се сещаме да спрем. То е от жажда за гласност, както беше и преди 1989 г.. Знаете ли какво, имам чувството, че в това отношение нищичко не се е променило, и по медиите дефилират хора все от оня същия нравствен тип - прав ли съм или греша?

Добави в Svejo

Отвореното писмо на майка с дете-инвалид до Ани Салич, до Премиера Бойко Борисов, до медиите, останало, разбира се, "глас в пустиня"

До г-жа Ани Салич, рекламно лице и водещ на шоуто "Великолепната шесторка"-2

с копия: до бTV, до телевизия PRO.BG, до Нова телевизия, до БНТ, до БНР, до Дарик-радио, до в-к „24 часа”, до в-к „Телеграф”, до в-к „Стандарт”, до в-к „Сега”, до в-к „Дневник”, до г-н Бойко Борисов, премиер на РБ, до г-жа Валентина Симеонова, зам.-министър на ПТСП, до г-жа Надя Шабани, председател на ДАЗД, до УНИЦЕФ

Уважаема Ани Салич,

В качеството Ви на журналист, рекламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка” към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които неизоставено дете с увреждания - много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е бивш, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка”, „Байландо”да не успят, въпреки че няма такъв шанс. Не искаме да успят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави, инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

Уважаема Ани Салич,

Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, защо България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по-лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.

Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”-2 зам.-министър Валентина Симеонова каза, че, цитирам по памет: ”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема, както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени” в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания - от семейства, които не искат да обедняват и оскотяват, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:

- основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най-бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна (а не предизборна) интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос. (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo

Музиката ще спаси света

Create a playlist at MixPod.com

Добави в Svejo

Българите в чужбина трябва да имат възможност да гласуват: подкрепи Петицията за Закона за електронното гласуване

Господа управници, искаме да ви обърнем внимание на електроното гласуване, което ще ни даде на нас, българите в чужбина, възможност да гласуваме нормално. Има милиони хора, които не са гласували от 10 години не защото не са искали, а защото не са имали възможност да го направят - по ред причини, с които вие не се съобразявате когато насрочвате избори. А това са законите и порядките в чужди държави, където пребивават български граждани. Проектозаконът за Електронно Гласуване, подготвен от проф. Михаил Константинов още през 2004 г., обхваща гласуването по Интернет и телефон. Ето и самия проектозакон:

Чл. 1. Този закон урежда електронното гласуване при произвеждане на избори и референдуми.

Чл. 2. (1) Право да гласуват електронно имат:

1. българските граждани, които са навършили 18 години към датата на изборите, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание “лишаване от свобода”;
2. гражданите на държавите членки на Европейския съюз, които по силата на закон могат да гласуват на съответния вид избор или референдум.

(2) За да могат да гласуват електронно, избирателите подават заявление и декларация по този закон.

Чл. 3. (1) Електронното гласуване е равностойно и се произвежда съвместно с гласуването с хартиени бюлетини на основата на всеобщо, свободно, равно, тайно и пряко избирателно право.

(2) За електронното гласуване са задължителни общите изисквания, които се отнасят до гласуването с хартиени бюлетини. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЙ И ПОСЕТИ МЯСТОТО, КЪДЕТО МОЖЕШ САМ ДА ПОДКРЕПИШ ТАЗИ ПЕТИЦИЯ >>>>>)

Добави в Svejo

Ето как левите мошеници се грижат за старините си

Препубликувано от: Румен Овчаров си строи сарай в Равда! Проектът струва 500 хиляди £!

Автор: umedia

Въпреки че модата държавници да си строят супер луксозни вили и къщи поражда нечувани скандали тя е заразила и екс министъра на икономиката и енергетиката от правителството на тройната коалиция Румен Овчаров. Верни сътрудници подшушнали бомбастичната новина, че един от най-скандалните министри инвестира повече от половин милион лири в луксозен комплекс за личен отдих в морското курортно селце Равда.

Мястото било избрано умишлено защото Овчаров обичал спокойствието. Сараят бил с РЗП повече от 2000 квадратни метра и отговарял на всички съвременни изисквания на луксозното строителство. Пред най-близките си от партията Овчаров споделил, че възнамерявал там да прекара старините си - необезпокояван от светският шум и суета.

По документи архитектурното бижу, което било почти пред завършек, се водило на името на фирмата на голямата дъщеря на бившият министър така, че за корупция и конфликт на интереси не можело да става и въпрос. Парите, с които се стояло, били декларирани като спестени от младата дама, която просто искала да зарадва баща си.

ИНТЕРЕСЕН КОМЕНТАР НА ЧИТАТЕЛ НА ГОРНОТО:

Просто недоумявам когато знам, че това чаровно създание е на възрастта на моя син. До този момент с две деца и работа от сутрин до вечер той не може да си помисли за един нормален апартамент. Въпреки че това, което може и знае добре, се цени на Запад и особено от Бил Гейс. Заедно повече от три десетилетия той е редом до Вени Марковски и това са поколение добре оценявано на Запад със своите познания в компютърното програмиране.

Но къде са тези деца в икономическия просперитет? Там, където сме ние, милионите „пролетарии“, подведени някога да гласуваме доверие на „столетницата“ - за да бъде ограбено тяхното бъдеще по този начин.

Винаги съм се съмнявал, не от завист и злоба, а от чисто морален аспект, че политик, който защитава една кауза за социален просперитет на България, може да бъде толкова арогантен.

Прав излиза техния кумир и признат антикапиталист Георги Димитров, когато на VІІ-я им конгрес от трибуната дава сигнал да пазят народа и държавата от зараждащата се "червена буржоазия". Днес наричана „червена олигархия“! Видяхме останалите им „съзаклятници“ в предишното им управление, гласувано именно от тези, които те наричаха „пролетарии“, какво направиха за тях.

Днес натъпканите в панелките от „социализъма“ пролетарии, наричани „гласоподаватели“, тръпнат в очакване ще имат ли у дома си топлина и светлина през зимния сезон. Въпрос, който вълнува не само нас, но и цяла Европа! (Банския зет)

ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема четете, вижте и чуйте още: Румен Овчаров си купи луксозно жилище в Австрия, съсед е на Емилия Масларова – с видео

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР, на А.Г.: Сега, драги ми сънародници, разбирате ли какво е получил Румен Овчаров в замяна на това, че развали изгоден за България газов договор с Русия и подписа неизгоден за България и изгоден за Путин газов договор? Сега схващате ли колко са щедри руснаците към ония, които обслужват интересите им в Задунайская?! Щом някакъв си Овчаров за една услуга е получил такива хубави парици, какво ли пък са получили другите родни "рубладжии" за безценните си услуги към Североизточната Империя?! Примерно Гоце Първанов какво ли е получил - най-вече за това, че е пръв защитник на путиновите геостратегически енергийни проекти у нас? Дали Симеон Дянков няма да излезе прав като каза, че Първанов е "немлад" милиардер, а пък Гоце скокна като ужилен?!

Добави в Svejo

"Гражданският проект" на Първанов цели политически труп като него да бъде натикан в Мавзолея на останките от българската чалга политика

В своя коментар под заглавие Фокусът на Първанов с червената кирка Иво Инджев между другото пише следното:

С държавни средства, под благовидни, но всъщност законспирирани партизански предлози, Първанов си плете мрежата в държавата и се готви за следващия етап от запазване на граденото толкова години влияние. И в един момент ще изскочи с червената кирка на рамо и ще закопае безмилостно онези, които си мислят, че е оставен да на „доизживяване“.

Фокусът с кирката на Първанов е далеч по-ефективен от глупавия клип на Станишев с брадвата. Станишев си отсече клона, на който седи, а Първанов се окопава за нови битки. Това е причината, поради която е главен герой в книгата ми „Президент на РъБъ“. Само че не забелязвам да има негови опоненти в политиката, които да да направят логичния прочит на ходовете му и да му се противопоставят. А това, с извинение за евентуалното им набеждаване, ги прави негови съучастници.

Не ми се иска, но се налага и аз, пък макар и с отвращение, да направя коментар на това първаново безочие, което, впрочем, изобщо не е ново: няколко месеца преди да му свърши първия мандат, сиреч, преди следващите избори за президент, Първанов на държавни разноски обиколи и овърша цялата страна, посети даже последната безименна паланка, то не бяха първи копки, то не бяха рязания на ленти и на лози, то не бяха рипания на хорца, то не бяха щипания на детски бузчици, то не бяха скромни и нежни девически усмивчици спрямо природонаселението! Ето така, с държавни средства, със средствата на самия данъкоплатец, таваришч Перванович - който, като комунист, смята не без основание, че държавата за комунистите е нещо като бащиния, от която съвсем не е срамно да се краде! - успя да си купи втория президентски мандатец и още пет годинки да клечи над главите на избирателите, та белким поне малко поумнеят

Сега обаче Перванович е още по-озабочен - пиша с руски думички, щот това е негов втори майчин език: сякаш в Сирищник едно време все на руски са говорили! - тъй като след годинка му предстои окончателното отстраняване от така апетитно миришещия държавен кокал. Та лигите на "галеното дете на Партията" явно са потекли дотам, че най-безочливо тръгна с кортежите си из страната отново да щипе детски бузчици, да се кръсти безсрамно пред камерите в селски църквици, да копае първи копки, да реже ленти, ако требе, да пооре със съветски трактор дълбока оран в некое текезесе, понеже сега е есен, да направи сичко що се сети, но само и само да оплете некоя и друга овчица в своя частен "граждански проект". С който се цели един политически труп, какъвто е Първанов, по възможност без освирквания и с хвърляние на развалени яйца, а един вид "почетно", да бъде натикан в Мавзолея, сиреч, в Гробницата на българската псевдо и чалга политика.

Разбира се, доказан лъжец и крадец като Първанов това не е новост или инцидент. За да употребя тия справедливи думи имам точни основания: мезонетчетата, в София и в Париж за синчето, аферите със саддамов петрол, пушките за по 50 000 евро едната, които никой не знае как си ги е спечели - може би, знае ли се, хероят от Сирищник играе и е спечелил в някакви лотарии, може би в казина играе и печели, естествено, играейки пак с държавни парици?! А може и таваришч Путин лично да му ги е подарил, знае ли се, за боен другар Путин е готов на сичко! Та излиза, че такъв като Първанов, естествено, няма да изпита и капчица срам или пък угризение на съвестта за туй, че с държавен бензинец разкарва кортежа си из цялата страна, заедно с цялата си свита, та да прави своя съвсем частен "граждански проект". Да оставим настрана това, че един президент, един "обединител на нацията", по Конституция няма никакво право да разединява тази нация, правейки своя лична, частна, пък макар и погребална, политическа партия. Щото, като капак на всичко, както рекох по-горе, тая партия само ще може да изнесе от политиката, с почести и топовни гърмежи, политическия труп Първанов, а пък после било да го кремира, било дори да му соуружи гробница или мавзолей.

Първанов през годините на президентстването си не допринесе с нищо позитивно за живота и управлението на нацията, а беше изцяло вреден. Вместо да обединява, той постоянно и непрекъснато, най-усърдно разединяваше нацията. Противопостави всичко, за което се сети: мразените от него до гроб сини на толкова любимите му червени (той, разбира се, си остана най-виден червенушко!). Лошите ченгета от ДС противопостави на "хубавите" и на "добрите", като, естествено, сам себе си причисли към тия последните. Направи така, че в Европейския съюз никой държавник да не ще да го покани и да общува, пък и да се снима с него, нищо че сме страна от ЕС, ала пък за сметка на това наш Гоце протри от визити кремълските прагове - и праговете на всички тирани от средноазиатските комунистически и бандитски деспотии. Никога, по нито една насъщна държавна нужда или по икономически или от друг характер важен въпрос, той не застана на правилната страна, а винаги, на 100%, както отбеляза един наблюдател (Йордан Матеев) заставаше все на ретроградната, на обречената да се провали страна; с което показа интелектуално ниво, по-ниско от това на орангутаните, които, по метода на пробата и грешката, уцелват до 50% от правилните решения.

Нищо свястно не свърши за десетте години излежаване в царските покои, като изключим това, че работеше най-всеотдайно за руските интереси, имам предвид нахалните му налитания, сякаш е пиян казак, в защита на енергийните московски стратегически интереси на бойния му другар по КГБ Путин. Да изброявам ли още вредите, които нанесе туй абсурдно политическо лице, заемало най-висшия пост в държавата, но успяло да нанесе на тая държава толкова вреди, а преди всичко и най-вече нелечими морални поражения, че тя скоро едва ли ще се съвземе и ще стъпи на нозете си!

Спирам, понеже, в края на краищата, тоя партизанско-съветски конспиратор и подмолен комуно-олигархически терорист все пак има и едно постижение, има и един успех: успя, заедно с помощта на други като него ченгета, да съсипе младата и непрокопсала българска демокрация така, че тя се изроди напълно и тотално. И ето, днес вместо демокрация имаме плутократично-ченгесарско-милиционерска и преимуществено бандитска олигархия. Това е единственото постижение на тоя изцяло вреден "държавник", който нито може да го наречеш "български", нито пък "държавник"; неговата история убедително показва и доказва защо комунистическите чутури не увират: ами не увират, щото са бетонни!

Искам в завършек да сложа и становищата на двама-трима коментатори, които пишат твърде верни думи по нравствения казус Първанов; казано е, "Глас народен, глас Божи", дано народът вече да е почнал да усеща каква змия си сложи в пазвата преди девет годинки; та ето какво казват тия народни гласове:

„Виждаме партньор в лицето на президента и всички, които работят в подкрепа на неговата гражданска инициатива, която Георги Първанов изгражда по места…“ – думи на Сергей Станишев. Няма никакви потайности и законспирирани партизански предлози – това си е ачик далавера. Нито сме в предизборна кампания, нито Първанов е в отпуска – има съзнателно нарушение на закона. (Гларус)

Сеитбата е важно агротехническо мероприятие, при което става полагане на семето в почвата при определен и специфичен за всяка култура начин, срок, дълбочина и посевна норма. Когато се използва разсад, клубени, кореноплоди и посадъчен материал за трайни насаждения се използва понятието засаждане.

Другарят Първанов като селско момче знае, че сега е точното време за есенната сеитба. Какъв железен характер, какви здрави мишци, кирката направо е почервеняла в ръцете му! Днес в Роман, а утре другаря Първанов може да бъде и при вас. Поканете го, не го жалете! За кортежа на другаря Първанов няма невъзможни дестинации. Бързата покана Ви гарантира добро място в проекта 2010-2011 политическа есен. (ДСБар)

Логично е крадливите тарикати (от червената политическа класа на олигархичното им царство в РъБъ) да не се страхуват от народа си, защото парите на народа и пушките на Българската държава са в техните ръце. Нелогично е българската нация да знае истината (за политическата циркова демокрация в България) и да си трае (като пребито от бой и унижения магаре). (Румен Великов)

Добави в Svejo