Демокрацията е вредна, не ни требе Парламент, мерси, не ви щем веке демокрацията, искаме си само Боко!

Чета тази сутрин прелюбопитна публикация със заглавие Парламентът вече е излишен в този му вид. Думите "в този му вид" в заглавието са сложени само за приличие, от куртоазия - простете за мръснишки звучащата дума! - а иначе мисълта, автентичната мисъл, която вдъхновява авторите, а най-вече толкова много "модерномислещи" българи, е че Парламентът за нас специално е напълно и изцяло излишен.

Тъй де, защо ни е някакъв си там Парламент, след като Боко може сам да решава всичко, и то най-добре?! Да помислим поне малко, да не се излагаме сега де: идеално може он да решава всичко, нали и сега пак става каквото он каже, затуй за какво, наистина, питам, ни е Парламент, за парлама ли? Знайно е, думата "парламент" иде от "парлама". Какви са тия там, моля ви се, "парламентарни процедури", чисто губене на време, разните му там говорилни, махаме ги немедлено! И излиза един закон с един-единствен член: "Сичко, що каже Боко, моменталически придобива силата на закон!". И край, отърваваме се завинаги от това проклето зло, тоя кошмар, демокрацията, дето ни го натресоха тия лоши, долни, подли и отвратителни ора, демократите! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo