14 август 2011, неделя

Непоправимите: комунистически цинизъм в Берлин

Чествания със и без политизиране

Написа: Милен Радев ©

Тези дни в Берлин преминават под знака на паметните прояви за почитане 50-тата годишнина от издигането на Берлинския зид в нощта на 12 срещу 13 август 1961 г.

При цялото многообразие на темите, формите и гледните точки, намерили място в медийните приноси, в официалните заявления, в публичните дебати и подиумни дискусии, не за пръв път ми прави впечатление нещо дълбоко сбъркано.

Общественото почитане паметта на загиналите бегълци от рая на милиционеросоциализма (© Димитър Инкьов), на дългогодишните затворници на съвестта, на мъките на разделените от Стената семейства се осъществява по един уникално асептичен, политически коректно хигиенизиран начин.

Анализът на десетилетното господство на източногерманския режим се свежда до лични човешки драми, до спомени за наистина мъчителни лични трагедии, най-често представяни обаче като „резултат на конфронтацията през Студената война“. Дори там, където вината на Източен Берлин за тежки нарушения на основни човешки права не може да бъде премълчана, се ползват атрибути като „режимът на ГДР“, „лидерите на Източен Берлин“, „нехуманния режим“ и пр. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Благотворителна и добродетелна акция:

По този начин ще направиш едно добро дело, а именно ще подкрепиш единственото списание, което работи за една наистина благородна кауза или мисия: подпомагане на духовното, ценностното, личностното и гражданското израстване и укрепване на българската младеж. На теб лично нима вече ти е съвсем безразлично бъдещето на нашата родина България?!

ИДЕИ