След ден-два трябва да изпратя в печатницата подготвената за печат нова книжка на списание ИДЕИ. Периодичността изисква новият брой на списанието да излезе през август, та със започването на активния (неотпускарски) сезон през септември да е вече налично и достъпно. Получи се чудесна книжка с интересни, хубави текстове. Ала има един проблем, който сам съвсем не мога да реша: за финансирането на списанието. Главата ми се цепи като си помисля за това. Списанието излиза вече четвърта година при невероятни трудности, без никаква подкрепа отникъде, благодарение на скромните лични средства на двама-трима човека - мои и на неколцина мои приятели.Събуждам се тази сутрин с тази коварна, направо натрапчива мисъл - какво да направя, че и този път да успея да заплатя за издаването на списанието?! - и ето, вече с нищо друго не мога да се заема, нито да чета, нито да пиша. Размишлявайки по този най-важен за мен проблем - аз съм и създател, и главен редактор, и един от най-активните автори, и оформител (предпечат), и издател, и дори... разпространител на списанието! - и избирайки между варианта да дам цялата си заплата за издаването му, лишавайки семейството си от средства за съществуване, или да отида в някоя банка да се моля за нов кредит, в отчаянието, в безсилието си в главата ми се ражда една съвсем екстравагантна идея; дали пък вече наистина не съм взел още по-сериозно да превъртам, щото и по начало си е чиста лудост да издаваш философско списание в днешно време у нас?! Та ето за какво става дума, ето каква лудешка, съвсем безумна идея се роди в главата ми преди малко. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар