Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 27 април 2013 г.

Защо човекът - всеки човек, ближният! - заслужава безусловно уважение?

Така поставен, този въпрос заслужва значително по-задълбочено вникване, но искам да маркирам нещо, та да не забравя самия проблем - и да мога да се върна към него, когато, дай Боже, ще имам по-добри условия да се изкажа както аз бих искал. Тъй че сега ще се задоволя със следното:

Уважавайки човека до себе си, ние в негово лице всъщност уважаваме Бог като създател на човека; да, Бог винаги заслужава безусловно уважение. Това на първо място.

Всеки човек в потенция е добър, най-малкото е способен на нравствен прогрес - и затова той, макар и сега да не е, да предположим, "достоен за уважение", един ден ще бъде достоен; затуй неуважението му сега ще го направи зъл, т.е. ще го отклони от нравствената му цел, от предназначението му да бъде добър. Тъй че авансовото уважение на човека винаги е за предпочитане - защото способства за разпространението на доброто по света. Затова ако не съдействаш на нравствения прогрес на света, т.е. ако не уважаваш човека до себе си - "ближния"! - то самият ти ставаш пречка за нравствения прогрес на света, сиреч, се превръщаш в слуга на злото, не на доброто.

Уважението тъкмо когато е безусловно, има нраствен смисъл, щото ако е в отплата на нещо, който другият ти е дал, т.е., примерно, от мотиви на полезност, мигновено се обезсмисля откъм нравствен смисъл и се превръща в разсъдлива сделка, нямаща нищо нревствено в себе си. Да уважаваш само оня, от който имаш полза, е нещо, което няма отношение към морала, понеже то е разсъждение, основано на интерес, на корист, на полезност; това пък означава, че възприемаш другия човек за средство за постигане на някакви, изгодни на теб самия цели, докато, съгласно уччението на Христос (и на най-великите морални философии на света, например Кантовата) към другия човек трябва да се отнасяме само и единствено като към цел сама по себе си, никога като към средство; да се отнасящ към другото човешко същество като към цел сама по себе си означава, че се отнасяш към него като същество, достойно за безусловно уважение и т.н.

Тъй че съжданието "Всеки трябва да заслужи уважението си!" е антиморално в същината си, материалистично, антидуховно, то е рудимент от комунизма-марксизма в главите, то съдейства за разпространението на злото по света - и за обезчовечаването на същия този свят.

Разбира се, още много може да се каже и напиша по заченатата тема, но като въведение това, чини ми се, е напълно достатъчно. С интерес, разбира се, ще прочета и други мисли по същия проблем, мисля, че по него си заслужава да се проведе една по-смислена дискусия, която може да съдейства за възникването на по-адекватни представи за тия безусловно важни проблеми най-вече в главите на по-младите, не осквернени от комунизъм, хора.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

2 коментара:

Анонимен каза...

АЗЪ Румен Бърцов,Ангеле несъм се появявал скоро и съм пропуснал всички "човешки събития" у нашенско най "човечно".И с теб съм пропуснал как са те "излекували" ,пак по найх нашенски типично "докторски".Пропуснал съм по "тревиални" причини,понеже "човешкото занимание" с мен тук в "дупката" дето са "най,па най,на всички светове човечни" вече бивам докарван с любов" по четири пъти на ден до припадак (падам из двора ,където ми дойде падането,без подбор на удобства).Иии,и,ако пък някой (да кажем по някакви си неразбираеми "човешки причини" викне спешната,най па най помощт,чичкото "доктор спешен" ме "лекува набързо" с ритници и "мили,най човешки (докторски,хипократово заклети думи) "ставай бе боклук,какво се излежаваш и ни разкарваш само".
Та много "човещина ми идва вече " в последни по празнични дни,та извинявам се но съм претрупан много,затуй така немърливо отсъствам напоследък.А и снимаха ме едни "роми" да мре дадът по "интернето",да представят мен боклука най проипаднал в най "човешкото и праведно место на вси светове,земни,небесни,тукашни пък и отвъдни.А,кое беше местото ли,Криводол ,де,"в дупката дето да мръ" ,нали,"25 конгрес на кпсс" ,а да 13-ти номе мнали.
А ти пак да ти реча,знам лек,с подръчни средства ,без "хапове модерновременни,най химикални" да ти излекувам "прескоците сърцебийни",ма съвсем пък найстина ти казвам.Щом на това,най безмозъчното същество,дето ми прикачено за баща му действа,въпреки ,че насила му го налагам,що пък на теб да не подейства (надявам се да не се налага и с теб да подходя като с това човеконаподобяващо същество,най упорито в безмозъчноста си,"по съвместителство,дето ми за баща и най верен поклонник на сатъна (чесно казано,самата сатъна).
А да отивам пак да припадам,че се позадържах малко,пък е и плъха чака да го нахраня,дошел ми на гости та стой до мен с питащ поглед,разочарован,дето съм го позабравил в последни "припадъчни ми дни".Ха да се "дръпнеш" по бързичко с заздравяването и да не бързаш с "машинеррийките".Айде,че съ отплеснах,пък "цък,цък" свекундиците Божий цъкат.
Румен Бърцов,така май ми беше някак именцето,май да ..!

Анонимен каза...

Учения и философии много. Кой се интересува от Христос ? Християнството не е единствената религия на тази планета. :)
Освен да се пише трябва и да се мисли :)