Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 11 август 2013 г.

Ново писмо до Комитата, целящо да го подбуди към отговор, който да разсее ширещите се подозрения че "и тия са като ония"



Тия дни разни медии, воглаве с Тошо Тошевата "Преса", пуснаха пикантни информации за това какви хубави парици били прибрали от разни западни фондове неправителствените организации, които у нас биват определяни като "водачи на протестите". Случката можеше да мине като злобно компроматче, на което не бива да се обръща кой знае какво внимание (мълчанието, знаем, е добро нещо с оглед да затихне колкото се може по-бързо негативния ефект, който се цели с акцията), но понеже тя съдържа един "несъществен" нравствен момент, а пък и понеже моя милост е нещо като маниак на тема морал и нравственост, та ми се ще да се спра още веднъж на нея. Още повече че преди около седмица по същия повод написах нещо като открито писмо на един от активните водачи на протеста, именно Константин Павлов-Комитата, който е влиятелно лице в също получилата добри пари фондация "14 януари" - заедно с Асен Генов. Мина седмица, г-н Комитата, естествено, не ми отговори на писмото, но понеже моя милост е доста подъл и нахален човек, вчера рекох директно да му напомня за писмото си в неговия блог, написвайки ето тия думи: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Bacho Кольо каза...

Грънчаров, поздравления!

Ангел Грънчаров каза...

Мерси, немаше нужда, но все пак приемам жеста ти. :-)

Интересно е, политическите ми приятели във Фейсбук мълчат като... "комунист на разпит" след като видяха тая "грозна" публикация с "толкова неприлични" намеци и подмятания... :-)