Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 30 ноември 2013 г.

Тема за дискусия: може ли една страна да е богата и напреднала, а пък гражданите ѝ да са зле в умствено, образователно и културно отношение?



Една моя реплика към един яростен критик на американците:

Ако това, което пишете, е истина:

"Америка е най-великата демокрация, но е добре известно, че средното интелектуално, образователно и културно ниво на американците е много под това дори на по-„изостаналите” европейци, вкл. българите."

то как тогава да си обясним факта, че Америка не само е най-велика демокрация, но и най-богата, напреднала и просперираща страна? Вам не е ли известно, че постиженията на една страна зависят от качеството на "човешкия матр`ьял", който именно твори всичко в нея? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

6 коментара:

Анонимен каза...

Най-умните - на опашката на Европа, а тъпите, но богати и проспериращи, пращат космически сонди на Марс. :-)

Смях голям!

Iaden Van Der Burena

Ангел Грънчаров каза...

:-) Абсолютно вярно, приятелю! Виждаш на какви умопомрачителни салтоморталета са способните така "умните" антиамериканисти! :-) Свят да ти се завие! :-)

Анонимен каза...

45 години руския крокодил е бил най-зеления крокодил на планетата... от там им идва наследството.

Iaden Van Der Burena

Анонимен каза...

А тъпите американци и нобеловите награди обират до шушка, не пуснат на нас, умните, барем една за цяр! :-)

Svetaketi Aruni

Анонимен каза...

Абе хора, какви са тези емоционални изблици, не можете ли да вникнете в казаното и какви са тези незабавни обвинения в антиамериканизъм? Вие наистина сте непоправими и колкото и да се опотвам да ви подтикна да МИСЛИТЕ, да излезете отвъд клишетата, не се полчуава. Това е недостойно за хора с философски претенции.

Няма такова нещо, нито пък някой е казал, че европейците и в частност българите са особено умни. Моля ви, светът не черно-бял, а много по-нюансиран, спрете с това опростенчество.

Никой не отрича великите постижения на американците в много области, но отговорът на въпроса дали една страна може да е богата, а гражданите й КАТО ЦЯЛО да не блестят с култура и интелект е съвсем ясен: да, и още как. Аз даже бих казал: ТЪКМО ЗАЩОТО АМЕРИКАНЦИТЕ НЕ БЛЕСТЯТ С ИНТЕЛЕКТ, ИМЕННО ЗАТОВА СА БОГАТИ – ЗАЩОТО СА МАТЕРИАЛИСТИ И ПРАГМАТИЦИ И НЕ СИ ГУБЯТ ВРЕМЕТО С ПРАЗНО ФИЛОСОФСТВАНЕ. Ако интелектът беше решаващ за богатството, навсякъде по света интелектуалците би трябвало да бъдат най-богатите хора, но това очевидно не е така, напротив. Причината не е само в непрактичността на интелектуалците, а във факта, че те имат други интереси, различни от директното материално забогатяване. Кой философ в историята е бил богат? Пример за това е и Ангел Грънчаров, който определено е по-умен от повечето, ако не всички богати българи, но едва ли е най-заможният човек в Пловдив или България и причината за това не е само в посткомунистическата система, а във факта, че той има други интереси и дори в Америка пак не би бил най-богатият.

Както подчертава Бертран Ръсел:

„В Америка парите са приетият критерий за интелект. Човек, който печели много пари, е умен, който не печели, не е. А никой не иска да го смятат за глупак… Коренът на бедите според мен е прекаленият акцент върху конкурентния успех като основен източник на щастие. Не отричам, че чувството на успех прави насладата от живота по-лесна. Да кажем художник, който е бил неизвестен през цялата си младост, вероятно би станал по-щастлив, ако талантът му бъде признат. Нито отричам, че до определена точка парите са в състояние да увеличат щастието, но отвъд тази точка мисля, че не. Това, което поддържам е, че успехът е само една от компонентите на щастието и че се купува прекалено скъпо, ако всички други компоненти се жертват, за да се добие успех.

Вярно е, че в Европа и други кръгове имат престиж. В някои страни има аристокрация, а в други на почит са интелектуалните професии.

Някой учен може или може и да не изкарва пари, но той със сигурност не е уважаван повече, ако печели, отколкото ако не печели. Никой не е изненадан да открие, че прочут генерал или адмирал е беден, дори бедността при тези обстоятелства сама по себе си е чест. Поради тези причини в Европа чисто монетарната конкуренция е ограничена до определени кръгове, и то може би не най-влиятелните и уважавани. В Америка е различно... Колкото до професорите там, те са наети слуги на бизнесмените и поради това са по-малко уважавани от колегите им в по-старите страни. Резултатът е, че в Америка ученият имитира бизнесмена и не представлява отделно съсловие като в Европа.

Още от много ранна възраст американските момчета чувстват, че единственото нещо, което има значение, е финансовият успех и не желаят да се занимават с никакво образование, лишено от парична стойност... В 18-ти век една от характеристиките на “джентълмена” е била да има вкус към литература, живопис и музика. Богатият човек днес е съвсем различен вид. Той никога не чете. Ако създава картинна галерия с идеята да увеличи славата си, той разчита на експерти да изберат картините... той е некултурен по отношение на изкуствата. Резултатът е, че не знае какво да прави със свободното си време.

Акцентът върху конкуренцията в модерния живот според мен е свързан с упадъка на цивилизационните стандарти, както трябва да се е случило в Рим в епохата след Август. Мъжете и жените сякаш са станали неспособни да се наслаждават на по-интелектуалните удоволствия.”


Ангел Грънчаров каза...

Един неумен човек с материалистически наклонности също гарантирано няма да успее, както и умният човек с нематериалистически наклонности (за втория обаче все пак е по-възможно някога да успее; зависи обаче в каква страна живее). Да се извежда американското богатство или богатството на американците от тяхната... "неумност" е доста, с извинение, тъпичко. Успелият човек, независимо от ценностите му, е доказано умен, или ако тази дума е неподходяща, то поне може да се каже, че притежава набор от личностни и душевни качества, предопределили и обусловили успеха му. Американското образование добре обслужва американската икономика, и ето, успявайки да впрегнат човешкия фактор и технологията, американците от няколко века направиха чудеса - което именно и показва, че човешкият фактор там е на потребната висота. Нашите претенции, че сме като народ много умни, ала сме същевременно бедни и нещастни, са израз на страшна национална комплексираност; тресе ни ужасен комплекс за национална малоценност, щом бягаме от отговорност за собствената си участ. Което именно и показва, че не стига че сме прости, като капак сме и прекалено малодушни, което е още по-лошо...