Иво Инджев, февруари 27, 2014 г.
Призив за становище от политическите партии
На 18 февруари 2014 г. ние от Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия изпратихме писмо до политическите партии в Република България с призив за становище относно бъдещето на паметника на съветската армия. Смятаме, че е крайно време политическите организации да заявят открито своята позиция по въпроса дали подкрепят инициативата ни за демонтиране на този проблемен паметник или напротив – искат той да продължава да се извисява в центъра на столицата ни. Ето и пълния текст на писмото.
ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ
ВЪПРОС до политическите партии в Република България
ВЪПРОС до политическите партии в Република България
Уважаеми дами и господа политици,
Членовете на Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия (ГИДПСА) се обръщаме към вас като към хората, способни да решат проблема с този монумент. Целта на нашето гражданско сдружение е демонтирането на паметника на съветската армия, намиращ се в емблематичната Княжеска градина в центъра на София и неговото преместване на друго, по-подходящо място. Основните мотиви да искаме неговото премахване от сърцето на столицата ни са следните: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
7 коментара:
Не съм партия и никой не иска моето мнение но аз ще заявя "открито своята позиция по въпроса дали подкрепям инициативата ви за демонтиране на този проблемен паметник"
Не, не я подкрепям и въобще не смятам че е проблемен, освен в обърканото съзнание на наколцина комплексари и фашизоидни реваншисти.
И казвам: "напротив – искам той да продължава да се извисява в центъра на столицата ни". И не просто искам , а ще направя всичко възможно това да се случи. Защото за мен това е "чудесен тест за нравственост и чувство за национално достойнство"
Кольо, ще ме извиняваш, но ако смяташ, че да се покланяш на паметника на окупаторите е израз на твоето чувство за национално достойнство, то съм длъжен да ти кажа, че твоето чувство е крайно извратено...
Това, прощавай, са глупости... пропаганда... не хваща, особено ако човек е мислещ... напразно се хабиш... на нас специално този "безименен" - той изобщо не е безименен, той е сталински тоз войник! - та този "безименен войник" е ликвидирал за десетилетия българската свобода и българското достойнство - и ни е донесъл на танковете си комунистическото зло, комунистическата проказа, от която ето такива като теб са така жестоко поразени, че още не можете да се очистите...
Грънчаров, що си ми изтрил втория пост? Хората няма да разберат за какъв "сталински" войник ми отговаряш./не че ти разбираш, де/
По погрешка е станало, извинявай, знаеш, че аз не трия никакви мисли, я се опитай пак да напишеш безценната си мисъл...
О.К. Знам , че не си го направил нарочно.
За разлика от Инджев, който редовно блокира неудобните форумци.
Виж, това какво прави г-н Инджев не знам. Възпитаността повелява да не се говори за трети лица в тяхното отсъствие. В случая обаче говорим за друго. Наистина, понеже през деня понякога поглеждам с малко таблетче какво става в блога, и дори понякога, заради диалогичността си, пиша с него кратки коментари, неволно съм изтрил твой коментар вместо мой: аз моите коментари, когато допусна грешка от бързане или недоглеждане, ги трия многократно, щото искам да няма грешки; така е станала тази работа. Но все пак те моля, ако искаш, напиши пак мисълта си, възстанови я, за да се получи целостта на нашия диалог. Пак ти поднасям извиненията си за случилото се!
Публикуване на коментар