Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 17 април 2014 г.

Истина ли е че бедността води до оглупяване?


Попаднах на един матр`ьял, отличаващ се с объркана и зле аргументирана теза: виж Още ли мислите, че масовото оглупяване в България е случайно?. Ето началото на този текст:

Канадски учени доказаха, че бедността води до оглупяване. Това – в богатата Канада. Без специални научни инструменти в ръка повечето от нас забелязват, как от година на година преобладаващата маса български граждани все по-трудно свързва двата края, а опростачването и оглупяването все по-нагло определят начина ни на живот, мирогледа ни.

Целта очевидно е постигната: България е най-бедната страна в ЕС и такава ще си остане, защото оглупелите от недоимък отдавна са готови да се продадат за двойка кебапчета. Но лапащите “безплатните” кюфтета ли са виновните?

И тъй нататък, по-нататък писането е един популистичен бълвоч. Но ето че въпреки всичко си заслужава да се обсъди неговата теза, което предложих във Фейсбук ето по какъв начин:

Дали е истина това, че бедността води до оглупяване? Аз лично не съм убеден, че ширещата се у нас простотия е причинена от бедността ни. Смятам, че друг един вид бедност, още по-опасна, именно тази на духа, е причина за оглупяването. Също така смятам, че сгрешената образователна система насърчава развитието на простащината и малоумието у нас.

Както и да е. Темата и проблемът си заслужават да бъдат осмисляни - и обсъждани...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: