Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 29 юли 2014 г.

Един политик би трябвало да знае кога е момента да се оттегли: този момент за Бойко Борисов дойде



Вчера си позволих къде на шега, къде на сериозно, като една сериозна все пак провокация, да изкажа следната наистина еретична мисъл: Една прекалено еретична мислъ: не е ли време и Боко, наший народний кумир, да се оттегли от политика?!. Тази сутрин попадам на текст, в който по същество се предлага същото, ето, прочетете: БОЙКО БОРИСОВ СЕ ОТТЕГЛЯ ОТ ВЛАСТТА, автор на този текст е Николай Флоров; авторът много лекичко, деликатно, щадейки самолюбието на лидера на ГЕРБ, му предлага да се оттегли и да предостави партията си на по-млади, способни и при това наистина дясно мислещи политици; сега именно бил най-сгодния момент да се оттегли почетно от властта, а не опозорен в някой по-следващ момент (ако се съблазни от властта и остане, пък се провали по всички линии). Умен човек е изглежда този Флоров, а пък факта, че статията му е пусната в сайта на Сугарев, който изведнъж се преобрази от голем критик на Борисов в негов най-горещ поддръжник, сиреч, преживя метаморфоза, обратна на Барековата, много говори, явно тази мисъл не е чужда дори и на сугаревото съзнание. Както и да е, имало значи разумни хора и у нас, което е радващо, ето ви тук някои откъси от тази хубава и умна статия:

Цялото удоволствие от играта на бридж е в анонсирането. Разиграването се оставя на слугите. Един добър политик би трябвало да знае кога е момента да се оттегли. Този момент за Бойко Борисов е сега.

Неговият триумф на «comeback kid» е пълен. Две злобни комунистически издънки, като Станишев и Манолова, се кълнеха че Бойко никога повече няма да вземе властта. Днес властта е отново пред него, а двамата злобари се мъчат с последни сили да спасяват репутацията си и още не разбират, че вече е загубена.

Бойко има няколко месеца за размисъл. Неговите натрупани от преди негативи обаче би трябвало да го накарат да мисли бързо: популизъм в тази ситуация е въздух под налягане, а голямото му его изобщо не помага. «Аз и моята партия...», или «аз ще наредя на партията...» в този век повече не върви.

Партията не е тесте карти. Нито партията е той. Това, което заслужава обаче и не може да му се отрече е, че ГЕРБ излезе здрава и читава от поредното комунистическо премеждие, членската й маса не пострада и атаките срещу нея се оказаха ялови - комунистите нито анонсираха добре, нито си разиграха картите както трябва. А за тях властта е като тесте карти.

Тук обаче трябва да кажем, че изобщо не става дума за карти, а за нещо много повече, а именно оживяването на нацията и отприщване на възможностите й за просперитет и твърд курс на запад, към Европа. Противници на този курс от 25 години са българските комунисти във всичките им разцветки. Противник - и то най-опасния, е техния покровител Русия.

Дошло е време Бойко да преодолее надутото си его и да сдаде ГЕРБ на по-млади и по-квалифицирани хора с определени десни убеждения, по възможност технократи и с повече чувство за национална принадлежност. Нерешителността, която той показа в определени моменти при предишното си управление, не се преодолява само с повече стаж във властта. А и годините го натискат, да не говорим за кръвното...

... Да повторим – Бойко направи нужното, за да излезе ГЕРБ честно от изключително трудна ситуация, но това не е достатъчно. Да го успокоим – ако му се иска славица, да го уверим, че му е гарантирана като основател на партията, далновидно предоставил открилите се пред нея възможности за широката членска маса.

Не очакваме от него да развихри шанса си за отмъщение срещу зловонната комунистическа сбирщина – в края на краищата той трябва да е разбрал, че е нормално политиците да се препикават един друг и че няма нужда да гони карез. Такова отношение е венецът на победителя и обикновено е характерно за големите личности. А ако трябва да прибавим още благинки към неговото оттегляне, да не забравяме, че така хиляди негови почитателки няма да имат причина да го намразят, ще му пишат поеми и ще му плетат топли пуловери во веки веков.

ПОСЛЕПИС: Искате ли да се обзаложим, че Б.Б. няма да послуша тия мъдри съвети да се оттегли? Аз мятам, че няма да се оттегли, а вие какво смятате? Няма да се оттегли и с това ще покаже, че не е добър политик. Ако се оттегли, ще покаже, че май е бил добър политик, тъй да се рече. Ще видим. Не вервам да се оттегли. Кой ли ти мисли у нас за доброто на страната? Нема такова нещо. Ще стои начело до пълния провал. Дотам води лакомията за власт. Дали пък той обаче няма да ни изненада? Ще видим, надали ще ни изненада...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

2 коментара:

Анонимен каза...

А дали тези които го"създадоха" ще му позволят това?
Томи Томев.

Анонимен каза...

Народът казва кога един политик да се оттегли. От появата си на избори през 2005-та Бойко е винаги пръв. Така и ще продължи.