Загуба на достойнство.Размишлението е изгубило цялото си достойнство на формата, присъщия му церемониал и тържествените жестове са станали предмет на подигравка и днес едва ли бихме изтърпели един мъдрец от стар стил. Мислим твърде бързо, мимоходом, по пътя или сред различни занимания, дори и когато мислим за най-сериозни неща. Нуждаем се от малко подготовка, дори и от малко тишина, сякаш носим в главата си една непрестанно въртяща се машина, работеща дори и при най-неблагоприятни обстоятелства.
По-рано на всеки би личало, че иска да размишлява - вероятно е било изключение! - че иска да стане по-мъдър и да се подготви за някаква мисъл. При това той приемал изражение като по време на молитва и забавял стъпките си. Дори с часове се спирал на улицата, ако му "дойдела" мисълта - на един или на два крака. Така "подобавало на делото".
Фридрих Ницше, "Веселата наука"
Източник: Фейсбук-страницата на Фридрих Ницше - Идеологът на модерния път на Човека към Бога
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар