Кой от тия портрети на Едмунд Хусерл ви се вижда най-достоен да украси корицата на новия брой на философското списание ИДЕИ?

В последните дни се скъсвам от работа по предпечатната подготовка на новия брой на списание ИДЕИ - втори за тази година, 17-ти от създаването (ако не броим трите броя на международното многоезично издание на списанието); вече шеста година излиза нашето списание. Много и то чудесни текстове ще излязат в тази книжка, но сега-засега ще запазя в тайна съдържанието на новата книжка. Нека да се пооформи и ще го публикувам непременно.

Като капак на всичко трябва да подготвя и идейния проект за новата корица, знаете, всеки път там бива отпечатван портрет на велик философ, с подбрани негови мисли (на задната обложка), а това пак е моя работа. Този път решавам на корицата да бъде сложен портрет на Едмунд Хусерл. Общо взето има няколко негови портрета, между които трябва да избера. По традиция се обръщам за помощ в избора на най-подходящия портрет към читателите на блога си - част от които са читатели (и почитатели) и на списание ИДЕИ. Ето, публикувам тук няколко портрета на Хусерл, кой от тях ви се вижда най-добър? Аз лично много се колебая и затова моля за съвет.

И така, да ви пожелая хубав ден! А аз се оттеглям да работя. Без работа, на която човек е отдаден, без солидно и любимо занимание, по което си увлечен, животът губи смисъла си. Аз си имам такова любимо занимание, покрай другите (щото имам и още: примерно преподаването на философия, философстването, писането на есета в блога ми, писането на книги по философски теми, правенето на лекционен онлайн курс по различни философски и психологически теми, списването на в-к ГРАЖДАНИНЪ, виждате, че не съм останал без занимания, нищо че вече втори месец съм... "безработен", след уволнението ми от училище като преподавател по философия с така любезния мотив... "пълна некадърност"!), та значи едно от моите любими занимания е правенето на философското списание ИДЕИ, което, без преувеличение, възприемам като свое любимо дете. Да прощава сина ми, и него го обичам, но списанието обичам не по-малко, абе аз общо взето съм "многодетен щастлив баща", тъй да се рече, сума ти челяд съм създал - ако прибавим към списанието и книгите ми. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo