"Не е достатъчно само да се знае, трябва и да се прилага; не е достатъчно само да се иска, трябва и да се действа."
Гьоте
Цитирано от Stoyan Dermendjiev
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Като всички афоризми, и този може да бъде критикуван, ако се възприема прекалено буквално и като общовалиден. Всъщност както учи още Аристотел, най-висшата форма на човешка дейност е познанието заради самото познание, без прагматична насоченост. Днес обаче всичко се измерва според неговата практическа стойност и затова чистата наука не се цени. Или както казва Оскар Уайлд: днес хората знаят цената на всичко и не знаят стойността на нищо.
Иначе в този дух бихме могли да приведем и прочутата теза на Маркс срещу Фойербах „Философите само са обяснявали света по различни начини, задачата е той да се промени», но виждаме до какво доведе опитът на марксистите, които си мислеха не само, че знаят, но и че трябва да приложат това знание и да променят света.
Публикуване на коментар