Свидетелствата за учителска клас-квалификация на "пълния некадърник" Ангел Грънчаров (по тъй любезната субективна преценка на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
11 коментара:
Е, формалната квалификация не е чак толкова решаваща. Аристотел и Платон не са имало дипломи за висше образование, а Лист и Бетховен не са завършили консерватория.
Напълно сте прав, споделям изцяло! Но трябва да признаем, че и Платон, и Аристотел, и Сократ са живели все пак в други времена, същото се отнася и за Лист и Бетховен. Понеже гледам, че сте отворен на тая тема, бих си позволил да Ви поставя един интересен въпрос: а какво би се случило с Платон, Аристотел или Сократ ако, допуснем, живеят в наше време и са имали късметя да бъдат учители по философия в едно нашенско училище? Интересно ми е да узная мнението Ви. Започнете разсъждението си, ако обичате, от неоспоримото положение, че и Платон, и Аристотел, и Сократ нямаше да могат да припарят до училището след като нямат дипломи по философия, нали така...
Продължавате нагличко да лъжете, Грънчаров, поставяйки "пълен некадърник" в кавички, все едно, че цитирате. Моля, бъдете по-честен.
Кавички се слагат, драго учило-недоучило мрънкало, не само когато се цитира, а и когато се налага да кажеш или напишеш някакъв идиотизъм, някаква тъпотия, с която не си съгласен :-) Кавички се слагат при различни случаи, а ти явно имаш доста повърхностни познания за препинателните знаци. Кой те учи по български език, че имам известни подозрения? :-)
Макар и сравнително по-рядко, и днес големи инструменталисти, които нямат завършено музикално образование, а сред оперните певци те са доста, например самият Борис Христов е правист, а Гюзелев имаше, мисля, незавършена художествена академия, Павароти нямаше музикално образование и даже се говори, че не е познавал нотите, което е учудващо, но в пеенето това може да се компенсира с музикалност – и т.н. Въобще изкуствата са нещо специфично и там формалното образование е второстепенно. В античността пък дори не се е искало формално медицинско образование, за да упражняваш лекарска професия. Всеки е можел да се обяви за лекар и да започне да приема пациенти!
Карл Попър, макар самият университетски преподавател, имаше много ниско мнение за академичните философи.
Така че в наше време прекалено много се акцентира върху разни формални критерии, затова мнозина вписват в автобиографиите си безбройни формални курсове и специализации, които са посещавали, което обаче мен никак не ме впечатлява.
Ако Сократ беше учител в съвременно училище, почти със сигурност щеше да бъде обявен за чудак, а може би и за ненормален. По-трудно ми е да съдя за Аристотел и Платон. За мен тези двама философи винаги са били някак трудно уловими като личност. Сократ някак мога да си го представя и дори се виждам как общувам с него, но Аристотел и Платон някак не ги виждам като реални хора и не мога да си представя как са преподавали. Същевременно изпитвам някакво страхопочитание към тях като към може би най-големите мислители на човечеството и не знам дали в директен контакт бих се чувствал комфортно.
Преди време имах идея на напиша художествени фиктивни диалози с големите философи, в които да им задам всички въпроси, на които нямам отговор, и Аристотел и Платон щяха да са първи в списъка. В тях освен всичко бих им обърнал внимание и върху някои техни грешки и заблуди и бих бил много любопитен какво биха ми отговорили.
Самият вие, Грънчаров, да правите забележки за препинателни знаци и (недай, боже) правопис, е отлична илюстрация на поговорката "Присмял се Хърбел на Щърбел" :D
Бог се пише винаги с голяма буква, госпожо Анастасова, и избягвайте да повтаряте любимите си поговорки че всички разбраха че пак Вие се подвизавате анонимно. Хърбел и щърбел се пишат с малки букви.
Няма такова нещо. С главна буква се пишат собствени имена, например Христос. Думата "бог" е съществително нарицателно. Пише се с малка буква. Марш обратно в отделенията, да научиш правописа! И по-бърже!
Бог се пише с малка буква в условията на комунизмо-социализъм. Нормалните хора пишат Бог с голяма буква. Първо, явно не разбирате какво е това Бог, второ, личи си, че сте доста обременена от комунизмо-социализъм-атеизъм. Вярно е, познанията Ви са на ниво отделения, интересно е, че сте се вдаскалила на това ниво. Чудно е, че не успявате да прогресирате в познанията си дори поне малко над нивото на отделенията....
Апропо, пише се "бързо", не "бърже". Селянията Ви явно е непреодолима.....
На анонимния, който отговори все пак на въпроса ми: Платон и Аристотел (бидейки също без диплома) нямаше да бъдат допуснати (като Сократ) да преподават като учители, ако живееха в наше време. А дали и тримата щяха все пак да получат дипломи? - ето и това е интересно да се запитаме. Смятам, че с големи проблеми Сократ едва-едва щеше да получи диплома за философ, на тройкаджийско ниво. С Платон щеше да се случи почти същото. Почти е сигурно, че Платон, основателят на Академията, нямаше да бъде допуснат да преподава в университет. Причината е, че умее да пише много хубаво, дори художествено, нето една катедра нямаше да рискува да допусне толкова талантливо пишещ философ в своите редици, щото то щеше да застраши статуквото на царящата в една катедра посредственост. Аристотел обаче, с големи проблеми, може би щеше да бъде допуснат да стане доцент, едва-едва защищавайки дисертация; щяха да го късат на защитата, обявявайки го за "самоук", прекалено претенциозен, за склонен да се държи аутсайдерски и пр. Говорим за университет изобщо. И тримата, и Сократ, и Аристотел, и Платон сто на сто обаче нямаше да припарят в университет ако става дума за български такъв. Даже ми се струва, че тримата нямаше да бъдат допуснати да преподават и в училище, ако все пак бяха допуснати, щяха да си имат огромни проблеми с инспекторките по философия, Сократ положително щеше да бъде уволнен като мен, но значително по-рано от мен, примерно, щеше да бъде уволнен не на моите 55 години, а, да речем, още на 30. Платон щеше да бъде обявен от инспекторките за абсолютен некадърник, а пък Аристотел - за изцяло негоден за системата. Абе в общи линии щеше да ги сполети моята съдба. Що се касае до идеята Ви да пишете диалози с участието на Сократ, Платон и Аристотел, искам да Ви кажа, че аз вече съм писал такива, трябва да се поровя в архивите си, да намеря ръкописите, писал съм тия диалози във времето преди 1989 г., Вие ми давате хубавата идея да ги намеря и да ги обнародвам тук, в блога. Спомням си, че типажите на Сократ, Платон и Аристотел ги бях претворил в образите на тогавашни марксистки философи, ала недогматици, които си имат доста главоболия с недогматиците. Чудесна идея е да се поровя и да намеря тия диалози. Ще го сторя непременно. В тях се е съхранила една атмосфера на онова време, която, убеден съм, ще е много интересна особено за по-младите, които не са живели онова гнусно и подло време.
Публикуване на коментар