Единадесетокласник, възпитаник на едно от най-елитните училища в Благоевград, остави без дъх учителката си по литература, обявявайки пред нея и целия клас, че ако Васил Левски би бил жив днес, сам щеше да се обеси, съобщава днес в. "Вяра".
Изказването на ученика Ивайло Димитров (б.а. името е умишлено променено) дошло в час по литература преди дни, когато той бил вдигнат да каже наизуст стихотворението на Христо Ботев „Обесването на Васил Левски”, научи репортер на в. „Вяра”. Учителката по литература възложила на учениците от класа да наизустят стихотворението за Апостола, тъй като само след дни предстояло да бъде отбелязана 142-годишнината от смъртта му, довериха ни още нашите източници. Ивайло знаел стихотворението, но когато бил вдигнат да бъде изпитан, той категорично отказал да го каже. На въпроса на учителката защо, младежът съвсем спокойно отговорил: „Няма да го кажа, защото ме е срам да рецитирам нещо толкова велико с оглед на факта в каква държава живеем. Ако Васил Левски беше жив днес, той сам щеше да се обеси”, троснато отговорил единадесетокласникът.
Вместо да смути учениците обаче, отговорът му ги разсмял, освен че го подкрепили в изказването му, започнали дори и гръмко да го аплодират.
Стъписаната от ужас учителка не могла да повярва на чутото. Тя се шокирала още повече, когато друг негов съученик без притеснение се провикнал „Госпожо, защо ни карате да учим такива неща? Васил Левски е голям българин, неговото дело е велико, но то е несъвместимо с живота, който живеем. Можем да рецитираме всичко за него, ако жертвата му си струваше”, допълнил той. Запознати ни разкриха още, че в този момент учителката, освен че написала двойки на двамата ученици, тя ги и помолила да напуснат часа, за да може той да бъде проведен спокойно. Временно изпълняващият длъжността шеф на Регионалния инспекторат по образованието (РИО) в Благоевград Васко Павлов коментира, че подобна реплика от ученик би могла да бъде казана поради много причини.
„Едно такова изказване може да бъде провокирано от много неща, всичко е относително. Зависи ученикът в каква семейна обстановка живее, с какви морални ценности е захранен и не на последно място – каква е средата, в която се движи. Не бих могъл да коментирам нищо повече, без да знам подробности, свързани със социалния статут на момчето”, лаконичен бе той.
Ивайло е един от отличниците в класа, той е сред децата, които почти никога не създават проблеми. „Винаги е тих и скромен, до момента не си е позволявал подобни коментари в никой час. Когато колежката ни каза за какво всъщност става въпрос, всички много се учудихме”, казаха негови преподаватели. Те обаче твърдят, че е напълно вероятно това негово изказване да е свързано със силната му чувствителност и силно развитото му чувство за справедливост.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Ето реакцията на един трезвомислещ човек, с ясна представа за унизителното положение в което сме. Браво! Това е бунт против цялата остаряла система в която живеем като се почне от образованието и се стигне до ,,опита" за реализация. Това означава, че не сме изгубили съвсем чувството си за достойнство
Но изключително НАГЛА е реакцията не само на учителката (тя се опитва да поддържа някаква дисциплина), но най вече на този ,,шеф" на РИО, който уж търси вече някакви дълбоки причини за това поведение, т.е. всичко си е наред всичко е подредено, а някакъв си ученик там нарушава реда. Ама не може така до кога ще ни внушават че сме си наред, а чесните и достойните ги изкарват ненормални?
Naiden Dimov
Публикуване на коментар