Огнян Минчев във фейсбук написа интересен коментар, по повод на който аз му зададох интересуващ ме въпрос; сега виждам, че известният и уважаван политолог ми е отворил, ето въпросния негов коментар заедно с моя въпрос, отговора на г-н Минчев и моя реплика най-накрая:
Внушителният контра-митинг в подкрепа на Груевски показва доста широка обществена подкрепа за един режим, който освен корумпиран и неефективен, е и все по-авторитарен. За съжаление, европейският тип демокрация, който бе без алтернатива в продължение на две десетилетия след 1989 г. все по-често се сблъсква с предизвикателството на авторитарния популизъм в бивша Източна Европа. Образец са режимите на Путин и Ердоган, които отвън изглеждат стабилни, целенасочени и ефективни - особено за тези групи от източноевропейските общества, които възприемат себе си категорично като губещи от прехода след 1989 г. Успехът на популистки лидери от типа на Орбан и Груевски е свидетелство за това, че тези обществени групи са готови да подкрепят подобен стил авторитарно управление и в собствените си страни. Разочарованието и гнева от резултатите на прехода, неспособността на публичните институции да функционират отвъд ролята на демократична фасада, зад която ежедневно тече олигархичен грабеж в ущърб на обществото, нарастващото - и непоносимо несправедливо обществено неравенство - това са само някои от причините, които водят нарастващ брой граждани към подкрепа на авторитарния популизъм. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Аз мисля, че ВСИЧКИ посткомунистическите страни в дълбочина са авторитарни режими, независимо от демократичната фасада, защото всичко и всички, които реално биха могли да застрашат властта на посткомунистическата олигархия, са обект на повече или по-малко твърди репресии и във всеки случай нямат никакъв шанс да променят системата. Голяма грешка е освен това да се смята, че в посткомунистическите страни може да има авторитарни лидери и диктатори в класическия смисъл на думата. В действителност тези страни се управляват именно „олигархично“, т.е. от група или групи хора и привидни автократи като Путин, Орбан, Груевски и т.н. са само инструмент в ръцете на тези кръгове, не те командват, а по-скоро те биват командвани. Само че за целите на режимите е важно тези тайни властови механизми да са добре скрити. За съжаление политолозите на Изток и Запад не правят нищо, за да разкрият истинските механизми на функциониране на посткомунистическата система, затова се стига например до абсурдни решения като санкциите срещу „обкръжението“ на Путин с идеята така да се разклатят неговите позиции. Само че това няма как да стане, защото реалната власт не е нито у Путин, нито у неговото обкръжение, също както, разбира се, не е и у Груевски или Орбан. Затова и избори не променят нищо в тези страни – понеже задкулисно управляват все едни и съши хора.
Публикуване на коментар