Не участвайте в пошли сълзливи мелодрами, не плюйте върху съкровеността и светостта на ставащото!

Днес бях поставен в ситуация да избирам между участието ми в две прояви, във всяка от които с удоволствие бих участвал: виж Заповядайте на "Конференцията за свободата" в Пловдив и също така ЕСТЕСТВЕНО УЧЕНЕ (II издание) (за второто бях специално поканен като гост). Много е неприятно, че съвпаднаха по дата тия две прояви, иначе щях да участвам и в двете. А сега ми се наложи да избера Конференцията за свободата, избрах го по една крайно несвободна причина: финансовата (тя се провежда в Пловдив, а другото събитие е в София, т.е. спестявам разходите за пътуване). За човек, който е безработен, сиреч, без никакви доходи, този фактор, за жалост, има значение. Та след около два часа трябва да тръгвам за конференцията, значи имам чисто два часа за писане.

Утре е вече 24 май, празника на просветата, духовността, културата. А аз пиша по този повод всяка сутрин по едно есе, правя го от доста време. Поредицата напредна, но ще ми се наложи да пиша и поне още около седмица след като мине 24 май. Темата за мен е вечна, никога не може да бъде изчерпена. Постоянно присъства тази тема на страниците на блога ми. По причина на това, че явно моята прокоба е да работя в тази сфера докато съм жив. А ще присъствам в нея и след това - чрез книгите си. Казвам това, за да ядосам нанимно-неанонимните завистници, които всеки ден ме съпровождат, подобно на глутница кучета, и не пропускат да ме ръфнат "дружески" при всеки удобен повод.

Ще почна тази сутрин с едно по-особено въведение в проблема. И по-провокиращо. И тъй: две многозначителни събития маркират категорично ясно и изразително пълния банкрут на образователната ни система, да, бих казал тоталния банкрут на системата ни. И те са: матурата и т.н. абитуриентски балове. Матурите се проведоха през тази седмица, а от утре (ако не и от днес още) почват въпросните балове. Ще каже някой - как така? За какъв провал говориш, та те са нещо като апотеоз на системата?! Е, всичко опира до гледната точка, от която възприемаме и съдим всяко нещо. Аз смея да твърдя, че тези две неща по най-убедителен начин илюстрират пълния банкрут на системата. Да, зная, че има хора, които в скудоумието си се умиляват като гледат на тия две прояви, да ги наречем така. Но истината, уви, е твърде горчива - и неприятна зя тях. Просто има нещо сбъркано в оптиката, от която, повтарям, гледаме на случващото се пред очите ни.

Да, не всичко, което бълва системата, не целия й продукт е брак, съгласен съм. Вероятно има много свестни младежи и девойки, убеден съм, че има такива. Аз познавам такива. Даже в някакъв смисъл всички, да допуснем, са такива. Но аз говоря за тенденцията, за водещото. Ето моето тълкуване, та да се обоснова.

По повод на матурата церберите на системата се хвалеха, че били взели драконовски мерки срещу... преписването! Ето го този пункт, който показва абсолютния банкрут на системата. Писал съм го много пъти, но пак се налага да го кажа съвсем определено: щом ученическия народ е намерил изход от абсурдната система в преписването, това именно и показва, че тя е построена на съвсем сгрешени основания. През цялото си обучение учениците са се виждали принудени да преписват - за да се спасят някак от идиотщините на зле построената система, на системата, построена на сгрешени основания. Учителките са се борили срещу тази склонност младите да преписват, но не са могли изобщо да ги опазят. Дори и след училището, в университетите, особено много се преписва. Което показва, че системата работи на празни обороти, че тя е подчинена на социалистическия принцип "Кипи безсмислен труд!". Щом системата не може да проумее нещо толкова просто, а именно, че щом огромната част от учениците спасяват душите си от нейни идиотщини чрез преписване, то значи нещо в недрата на самата система е сбъркано, то това за сетен път илюстрира, че системата трябва да си иде. Понеже е изгнила отвсякъде и трябва просто да бъде бутната. Но няма кой да стори това. Всичко живо така се е нагодило към нея, че е намерило велик комфорт. Даже учениците, жертвите на системата, ще се вдигнат на бунт ако някой посегне на "светая светих" на лудешката система: безсмислието. Никой вече не иска да се занимава с нещо смислено. Смисленото изглежда абсурдно, ненужно, изглежда "лигавщина", а идиотщините на системата се възприемат като нещо най-нормално. Изпитите, "матурите" от ерата на Рада Госпожина са били значително по-смислени от тая бутафория, която имаме днес. Щото всичко е било човечно, а не толкова грозно и противочовечно.

Ще кажа нещо крайно екстравагантно: когато моя милост преди две-три години в качеството ми на учител по философия реших да експериментирам и "дадох" пълна свобода на учениците си в моите часове (що означава това е интересно да се обясни, но повечето би следвало да разбират и без обяснения), то след известен период на двоумение и на объркване се стигна дотам, че някои ученици (предимно от средите на тия, които най-добре са се нагодили към глупостите на системата, т.н. отличници или зубърите!) вдигнаха... бунт срещу тъй нежеланата и неизгодна им свобода! Разбира се, те бяха насърчени и подстрекавани от администрацията, за да поведат тази идиотска кампания срещу нещото, което по принцип е най-желано от младите хора: свободата! Правете си сметка какво означава и какво показва всичко това. Е, някой да сте чули да е протестирал срещу идиотската система, която ги поставя в такова унизително положение, че единственият що-годе достоен изход е... преписването, сиреч, измамата, лъжата, ментето? Не, не сте чули - и няма скоро да чуете. Разбира се, ще хванат няколко нещастника, които са преписвали тъй некадърно, че са ги изловили. А други, предполага се, са преписали тъй изкусно, че нито една система - човешка или техническа - не е могла да ги излови! Тия, дето не са преписвали, са се оказали в още по-глупаво положение: загубили са си напразно интелектуалната енергия. Примерно, затруднили са се да помнят неща, които са им напълно непотребни, обременили са си съзнанието с пълни идиотщини. Аз съм срещал ученички предимно, които са развили в перфектна степен ето какво качество: да помнят наизуст, без разбиране, изцяло механично, не цели страници от учебника по физика, примерно, но и цели "литературно-критически и интерпретативни анализи" на произведения от прословутия "конспект". Ако пък може да се разбере, пак чрез измама, коя ще бъде изтеглената тема, то благодарение на интернет (както стана и тази година!) целокупният ученически народ цяла нощ ще зубри въпросната тема, и резултатите от матурата ще бъдат бляскави! Всичко у нас е все тарикатлъци и измами. Кой мислите че организира изтичането на тази тъй ценна информация? Ами министерската бюрокрация, как кой? Щото нея я е страх да не стане така, че младите хептен масово да се издънят на матурата, което означава красноречиво признание, че системата изобщо не работи! Затова МОН се тресе от един кошмар: да не се случи такъв един провал. Затуй и не обявяват какви са критериите или точките за оценяване. Първо да видят що се е получило, пък после ще нагодят така критериите, че резултатите да бъдат що-годе приемливи. Всичко в тази система е все наужким, всичко е все менте, нищо истинско няма, всичко е лъжа и измама. Това ако не е илюстрация на крах, сполай му кажете!

Хайде сега да преминем на въпросните балове. Тук май всички разбират защо системата чрез т.н. абитуриентски балове демонстрира абсурдността си. Ами защото тия балове демонстрират личностния и нравствен упадък, до който е стигнал в крайна сметка нейният продукт. 12 години тия някогашни деца са били тормозени от абсурдната, построена на неверни основи образователно-възпитателна, с извинение, система. Да, 12 години терор и тормоз, всекидневен и най-жесток! И губене на времето най-вече! Какви ли не ексцесии са се случвали, не са за описване, словото немее - и Шекспир не може да опише що са преживели тия нещастни продукти на системата. А те са още по-нещастни тъкмо защото се съзнават нещастността си. Ужасна личностна, нравствена и духовна мизерия - ето този е крайния резултат, който си личи в неприкрит вид у поведението на въпросния "краен продукт" на системата. Погледнете как ще се облекат младите за своя бал. Погледнете как ще се държат. Ще крещят като безумни "Едно, две, три... дванадесет!" и т.н., както си му е редът. Ще се напият като каруцари. Ще седят полуголи момичета на колите на мерцедесите и ще показват прелестите си. Нещо като оргия ще се получи, нали така! Празник на живота! Нема лошо, ще каже някой, толкова са се мъчили, нека сега да празнуват! Но какво именно празнуват, за това нещо питате ли се? Разбираемо е какво точно празнуват, но е необяснимо с думи. Празнуват това, че не са станали пълноценни личности. Още в първите месеци на "свободния живот" ще усетят екзистенциалния вакуум, в който ги е натикала - и който им е завещала! - абсурдната система. Напълно неспособни за пълноценния живот. Абсолютни нихилисти са повечето от завършващите. А доколкото не са, доколкото все пак са личности, то това е станало не благодарение на системата, а защото са намерили известни сили да й се противопоставят. Та да се съхранят поне малко. Но у колцина са се намерили такива сили? Броят се на пръсти тия, които са опазили човечността и личността си. Щото системата ужасно деморализира всички. Тя действа безпощадно. Тя мачка всички и никому не прощава.

Та масовият продукт на системата илюстрира нейната цялостна деградация. Ще се напият хубаво, някои ще повръщат, оргията трябва да е на висота. А в ранното утро ще идат да поднесат цветя на... паметника Альоша в Пловдив! Или да посрещнат оттам изгрева? Знае ли се? Има и други хълмове където може да се посреща изгрева. Те обикновено отиват там, на хълма, където е Альошовия памятник. И това все нещо показва. Говори за ценностите им. То туй нещо бил обичай, останал от славните времена на комунизма. Било, видите ли, традиция. Самите балове били традиция, завещана ни от обществото-мравуняк, от обществото-казарма. Явно този модел на общество още е жив, щом толкова почитат традициите му. Въпросната противочовешка и деморализираща, антиличностна образователна система бди и пази тия традиции. А уж отрекохме комунизма. Уж сме ново общество. Демократично. Либерално. Обичащо свободата. Обича свободата обществото ни, обича, ама обича... дръжки! И тъй, цяла нощ под ритъма на чалгата младите ще отпразнуват зарята на новия, на свободния си живот. Оттук-нататък Азис и прочие ще бъдат техните духовни наставници. Не учителите им, които всички млади дълбоко в душите си презират. Даже и когато реват заради раздялата си с тях, пак дълбоко в душите си ги презират. Щото днешният масов учител всъщност не е друго, а личностен, умствен, духовен кастрат. Той е чиновник, който е служил безропотно на обезличаващата система. Тя първом него е обезличила, та после той да може да сее безличностност. Да фабрикува безличия. Това е правил. Това му нарежда да прави системата и той се подчинява. Ако не се подчинява става враг.

Това, че младите плачат тия дни за учителите си е трогателно, но трябва добре да се изтълкува. Отрупват с цветя даскалиците си. И реват за тях. Какво ли значи туй нещо? Човешки сърдечни емоции, така ли? Де да беше така. Е, няма да кажа аз своето тълкуване. Нека всеки сам да помисли. И ще разбере, стига душата му да не е изкривена. И чувствителността му да не е изродена. Щото всичко зависи от този душевен потенциал, с който разполагаме. За мен това са лицемерни и фалшиви сълзи. Да, редно е да се вълнуват, нормално е, но все пак има нещо, което издава, че това са нездрави емоции. Истината е, че младите дълбоко в душата си неистово се радват, че са се отървали от училището и от учителите. И това е здравата емоция. Другото е болест. Стокхолмски синдром. Нали така се казваше? Мъчените се привързват сърдечно към мъчителите си. И плачат като се разделят. Така руските крепостни селяни са плакали за своите господари, които до вчера са проклинали - защото са ги биели с камшик право през лицето! Робите плачат за господарите си. Тоз плач за учителките при абитуриентите, тези сълзи според мен демонстрират една завършена робска психология. Истински здравата емоция е да се радват. Да ликуват. А някои - не всичките, слава Богу! - и реват. Момичетата особено. За момчетата е особено унизително да се държат като роби, привързани с мъчителите си.

В училищата тия дни се организират сърцераздирателни ритуали, когато бодрите учителки се нареждат в редичка, а пък младите минават да се прощават с тях. И там обикновено се плаче. Ще демонстрираме сърдечни чувства. Колективни, разбира се. Да, ще демонстрираме. Ще покажем колко се обичаме - въпреки всичко, което сме преживели! Лошото ще забравим, ще помним само хубавото? И кое, моля ви се, е хубавото в тия 12 години робуване? 12 години казарма. Какво, моля ви се, е хубавото на тия години? Но те реват ли реват. Публично и демонстративно. Резил. Но никой не го усеща. Така не се правят тия неща. Тия неща са лични. Човешки. И не бива да се демонстрират. То е нещо като кръстенето на Б.Борисов, който не пропуска случай да покаже колко силно обичал, видите ли, "Началнико си"! Както и да е. Мерзски и лицемерни театри у нас колкото щеш.

Нека да ме смятат за мезантроп. Аз съм работил 32 години в училище, но никога, за моя чест, не съм участвал в такива опозоряващи театри. Криел съм се от тях. Има нещо дълбоко в мен, което ме е карало да се съпротивлявам. Както и да е. Аз вече не съм учител, идилията вече нека да е пълна. Щото такива като мен пречат на демонстрацията на организираното комунално веселие, щастие и радост. И вгорчават демонстрацията на ентусиазма. "Кипи безсмислен труд", къпи също така и безсмислен ентусиазъм. Нека да кипи.

Ще завършвам, за днес толкоз. Оня ден в съда обаче аз наистина видях новото "разгромно писмо на възмутения колектив" на ПГЕЕ-Пловдив, което е било подписано от близо 200 учителки, ученици и родители даже! С него протестират, представете си, срещу решението на Окръжен съд в Пловдив, с което съдът отменя заповедта за моето уволнение от това училище и ме връща на работа. Това именно "открито писмо", което, прочее, се крие усърдно от мен, биде приложено като "писмено доказателство" и по съдебното дяло за клевета, което аз водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. А иначе е предназначено за... Върховния касационен съд! Та имах възможност за две минути да зърна тоз шедьовър на литературната школска абсурдистка класика, пред която немеят и Кафка, и Бекет, и Йонеско, и Джойс, и кой ли не още. Не мога да го възпроизведа тук, но ето, понеже писмото е открито, нека организаторите да го публикуват все пак, да го види човечеството. Защо го крият толкова? Нека да го види човечеството. Или се срамуват от нещо? :-)

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Здрави във всеки един смисъл, най-вече емоционално. Не си позволявайте да ви заразяват с нездрави театрални и показни емоции. Емоциите са нещо най-сърдечно и интимно. Сълзите - също. Не се плаче показно. За за видят всички колко си добър, мил и чувствителен. Не бива дори и да се кръстим показно. Щото който го прави с това плюе върху съкровеността и светостта на ставащото. Не бъдете фалшиви. Не допускайте да ви правят фалшиви. И да ви използват. Противопоставяйте се да участвате в пошли сълзливи мелодрами. Което става като държите на истинското, на здравото. Бъдете личности със здрав емоционален живот, което именно и поражда човечността ви. Бъдете човеци, ето това е истински важното. Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo