Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 2 август 2015 г.

Ах, тази магесница вездесъщата любов - на какви чудесии е способна!



Вчера деградирах дотам (зер един нашенец, живеещ в Австралия, читател на блога, постоянно ме ръфа, че за разлика от целия български народ само аз съм бил "музикален инвалид", щото, видите ли, не съм бил обичал чалга!), че в един момент взех да се ровя из чалга-музиката и попаднах на песента на великата Ивана Ах, тези пари!; и сложих клепчето в блога си. Даже извадих някои памятни думи от тъй прочувствената песен, изразяваща най-фини трепети на народната душа, ето примерно тия:

Човек като печели не знае колко губи... За какво са ни тези всички пари - щом приятели нямаме вече... от бедняци по-тъжно живеем?! Купуваме вярност, любови дори, а самотни през сълзи се смеем... :-)

Да, за какво са ни всички тези пари?! Аз пък вече изглежда съм голям щастливец, щото не мога да кажа "всичките тези пари": в ужасни унижения някак мина първият ми месец, в който нямам вече никакви средства за съществуване, абсолютно никакви доходи нямах през този месец юли; това беше първият месец, в който съвсем спря обезщетението ми за безработица (през миналия месец, юни, имах 300 лева доплащане от обезщетението и някак изкарах месеца). Сега се задава месец август, пак ще трябва да го изкарам без пари. След това идва септември. Никой не знае кога ще се гледа съдебното дяло във Върховния касационен съд, където директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва решението на Окръжен съд-Пловдив, което отмени нейната хем смехотворна, хем репресивна заповед за уволнението ми като преподавател по философия и гражданско образование в това училище и ме възстанови на работа. Изглежда някъде към Нова година ВКС ще се произнесе по казуса, не знам. Очертават се черни предстоящи месеци за мен, изпитание, което до този момент не ме е сполетявало: да нямам абсолютно никакви доходи, никакви средства за съществуване! Такова нещо до този момент не ме беше сполетявало, 32 години съм работил непрекъснато все като преподавател по философия - преди тази другарка, назначена за директор от ГЕРБ, да реши, че трябва да бъда на всякаква цена уволнен по причина на това, че единствен съм си позволил да не благославям мъдростта й, а, видите ли, съм си позволил да я критикувам открито. Да, в нашата свидна демократична родина оня, който си позволи да каже открито, че не приема подхода, стила на ръководство на шефа си и го оценява като погрешен, оказа се, бива незабавно уволняван - и изхвърлян на улицата, независимо от това, че в случая учреждението, в което работя, е държавно, то в никакъв случай не е бащиния на въпросната шефка, ала тя, милата, явно го възприема като своя бащиния, в която може да си прави каквото иска. Но да оставим това настрана, сега думата ми е, че за първи път в живота ми се налага да преживея такова нещо, а именно, да нямам никакви средства за съществуване - и да се опитвам някак да оцелявам по този начин. Ще се опитам да представя как се живее съвсем без пари, мисля, че е интересно това за публиката, за мен това е също интересен проблем, нуждаещ се от по-сериозно вникване.

Винаги съм се чудил как в нашите родни условия оцеляват толкова много хора без никакви доходи. Ние наистина сме страна, в която сякаш живеят все някакви факири. Примерно, в еди-кое си предприятие собственикът не бил плащал заплати от... 3, 5 или 7 месеца. Или от цяла година. Хората му работят, той не им плаща заплатите. И тия хора пак, неизвестно как, живеят, ходят на работа, хранят някак децата си, това ако не е същинска мистерия, аз друго не знам какво може да е! Слушах такива новини и се питах как е възможно да се живее така, плюех в пазвата си да не ми се случи нещо подобно, ето, сега ме сполетя такова нещо. Безработен съм не само аз, ами и съпругата ми, също учителка. Синът ми, на 26 години, също е без работа (до преди месец беше на работа, сега вече не е). Нашият случай е чист вариант, щото ако някой от нас работеше, ако някой имаше някакви мизерни доходи, пак щяхме да имаме нещичко, а сега нямаме нищо. И спестявания нямаме - ако не броим някакви малки пари "за черни дни", които съпругата ми, горката, е заделяла в предишните години. Е, от тях живяхме през този първи месец. Хляб, маргарин, зрял боб, картофи, зеле. Това са нещата, продуктите, които готвим и ядем. Аз се разхождам из града пеша, в чантата си нося бутилка вода, в горещините, които преживяваме напоследък, това е жизнено необходимо. (Умник писа, че певеце-бутилките в тези горещини били отделяли някакви отрови, от които се бил образувал... рак!) Да ви кажа, усещането, че си съвсем без пари е от една страна много потискащо, но от друга страна е някак си освобождаващо. Примерно не мислиш за това какво да си купиш, в кое заведение да седнеш; като седнеш на някоя пейка в парка, можеш чудесно да си прекараш с книга в ръка, под сянката, за какво ти е заведение, и то непременно скъпо и много престижно?! Тия неща са естествени, да пиеш чиста вода от чешмата е значително по-добре и дори по-здравословно от това да пиеш пустите му там коли, фанти, газирани води и пр. Да не ядеш месо също така, твърдят, било здравословно, ето, ние си постим този път по необходимост, като едното нищо ще укрепнем здравословно - ето ти още една голяма полза от тази мизерия! (Да не броим това, че ще свалим излишните килограми, това е бонус, който се подразбира, макар че като обича човек мекия хлебец с маслинки и си хапва по повечко пак може да си запази килограмите, ще видим, то това ще се разбере скоро!) Е, в този месец, месец и нещо успях да продам няколко книги, давах и някои платени консултации, та спечелех малко пари, не е съвсем без нищо (Леле, ако ме подгонят данъчните за тия пари?! Те са нещо като дарение, но знам ли, ако се намери съвестен възмутен гражданин, който да напише донос "там, където трябва", като едното нищо може да ми ударят някаква глоба за неплатени данъци, примерно!) Е, взел съм някакви си там 30-40 лева, голяма работа, другари, нима ощетих толкова нашата тъй просперираща под ръководството на мъдрия ни премиер държава? Недейте така де, не пишете донос срещу мен, голема работа, ощетил съм бил държавата-октопод, ами приемете, че това моето са някакви доходи, наподобяващи доходите на просяка на улицата, и от просещите на улицата ли нашата държава иска да взема данъци?!

Е, показах колко лош гражданин съм, щом шикалкавя относно тия пари, дето съм получил от хора, които са ми благодарили по този начин защото аз съм им подарил, да речем, свои авторски книги. Нищо де, но като взема десетачка или двайсетачка от някого, да ви призная, самочувствието ми мигновено се повишава! Страхотно е усещането да имаш десетачка в джоба си при положение, че преди това, да речем, 10-15 дена си се разхождал по улиците само с шепа жълти стотинки в джоба, с които да те е срам да си поръчаш и един студен сок от машината в някое заведение. Като казах "сок от машината" та се сетих: тук, в нашия квартал, имаше едно място, където се беше запазила такава машина, чашка сокче струваше само 40 стотинки, а пък билковия чай - 50 стотинки. В най-големите жеги хора като мен, от аутсайдерите на обществото, абе от отпадъчния продукт дето сме, отрепките, инак казано, се събирахме там я на сокче, а на чайче. Причината е, че има климатик! Разни пенсионери с изстрадали лица, просяци като мен с що-годе интелектуално изражение на лицето, отчаяни безработни младежи и други подобни боклуци се събирахме в туй заведение. И знаете ли какво измисли собственика за да ни разкара от там? Ами просто е, сами можете да се досетите: премахна машината с евтиния охладен сок, да, в един ден внезапно машината изчезна! Отидох там, ала гледам, заведението съвсем опустяло, машината за сок я няма, а билковият чай станал вече 70 стотинки. Специално проверих за чая, повишил го е тъй социално загрижения собственик на туй заведение, явно не става дума за случайно разтуряне на тази машина за охлаждане на сока, а а специално промислена акция по прогонването на социалните боклуци, дето бяхме намерили приют в неговото заведение. Сега заведението пустее, а пък аз вече изобщо не влизам в никакво заведение - и душата ми е съвсем свободна, като птичка! Последните окови успях да премахна, именно пристрастеността ми към 40-стотинковите охладени сокчета, край, повече към нищо нямам привързаност, към абсолютно нищо.

Трябва да измисля в близките дни да почна да отказвам и хляба - та да се вталя малко. Преди доста години заради проблемите със сърцето отказах кафето и алкохола. Не съм страдал по тия излишества, макар на млади години да се бях много пристрастил към кафето. Кафе и цигара, нали знаете, от ранна утрин до късна вечер. Бях си внушил, че без кафе и цигара... не мога да мисля, представяте ли си? Е, като отказах кафето (към алкохола никога не съм имал слабост, напротив, имам отврата от него, останала ми от детството, просто презрях злоупотребяващите с алкохол и по тази причина се отвратих и от алкохола!), та като отказах кафето, ми останаха цигарите. С тях водих най-тежка борба, нали знаете как трудно се отказват тия пущини?! Стигна се дотам лекарите да ми казват директно "Ако искаш да живееш, спри цигарите!", щото наистина бях много зле със сърцето. Пушил съм от слабоволие даже и когато съм бил в спешното отделение със сърдечна криза, голям идиот бях, но бях все още млад. И в болници като съм бил заради сърцето пак съм пушил като идиот, като същински урод. А когато станах на почтена възраст, като наближих 50-те години, тогава сериозно взех да се замислям за махането на тия пущини, цигарите! Е, няколко години водих неуспешни битки, примерно отказвах цигарите... всеки ден, то била много лесна тая работа, аз по няколко пъти на ден ги отказвах даже! Но в един момент ножът опра до кокала. И твърдо реших да откажа цигарите. Където сядах и където ставах все това говорех. Заради тия пусти цигари и с учениците, помня, правех семинари, свързани със свободната воля на човека, между другото на мен лично много ми помогнаха тия семинари. И когато един ден моят собствен син ми каза в очите, че аз може и много добре да говоря за свободната воля на човека, но явно моята собствена воля не е свободна щом продължавам да пуша, аз тогава много се засегнах от тази... истина, казах му "Искаш ли да ти докажа, че волята ми е свободна?!", той ми се изсмя гадничко в лицето, че не вярва на това и след седмица аз вече отказах цигарите! За да докажа на сина си, че имам свободна воля, че не е само на теория да зная що е свободна воля, но и мога да демонстрирам, така да се рече, че моята собствена воля е свободна, ето, аз за една седмица отказах цигарите - и вече повече от 7 години не съм запалил цигара, независимо от трудностите, изпитанията, проблемите, които ми се стовариха в последните години. Щото някои хора като им се случи сериозно изпитание първото, което правят, вероятно от отчаяние, е да идат и да си купят кутия цигари, така прави един мой най-близък приятел. Аз това нещо не го направих и, така да се рече, се гордея със себе си. Отказването от цигарите е една от най-важните победи, които съм имал в живота си. Е, отказвайки цигарите, доста надебелях, увеличих си килограмите, карането на кола също допринесе за това. Сега вече кола по понятни причини, поради безпаричие, вече не мога да карам. Ходя си пеша. Остава да откажа и яденето и ще стана съвсем положителна личност. Е, да се боря с комуноидите - това от мен не искайте да откажа, нямам сили за това. Пък и туй нещо, човешкото съвършенство, го няма на земята, тъй че не искайте от мен специално да бъда хептен съвършена, положителна личност. Ще си имам една странност: да се боря с мерзавците-комуноиди. Това си е нещо като мое хоби. Затуй от мен не искайте да прекратя битката си с уродите, които наричам комуноиди. Напълно положителна и "консенсусна" личност аз не мога да бъда. Ще си имам и някои недостатъци. Да, знам, че е глупаво да водя тази обречена битка с наглеците, с мерзавците, с мошениците, с тарикатите, с подлизурковците, с нагаждачите и пр., наричани от мен с общото наименование комуноиди. Но ще продължа да си доставям това удоволствие като се боря с тях.

Ето, тия дни съм намислил (тази сутрин очевидно няма да имам време за това) да напиша едно писмо до г-н Министъра на образованието и науката. И да му задам простичък въпрос: възможно ли е едно административно лице от най-нисък ранг, каквото е директорът на една гимназия, самоволно да отмени сума ти постановления на законни държавни органи, включително и такива на друга държава (!), само и само да си задоволи каприза, а именно, да ме уволни. Примерно директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за да си сбъдне съкровеното желание мен да ме няма в туй учебно заведение, щото аз, видите ли, си позволявах да й мътя водата в тъй добре смърдящото учрежденско блато, си позволи, примерно, да отмени всички мои права, произтичащи от това, че, примерно, съм съвсем законен преподавател по философия (тя самоволно провъзгласи, че съм бил нямам никакви качества да бъда такъв и пр.!), произтичащи от моята диплома за магистър по философия, издадена от Държавния университет в Санкт-Петербург, Русия; отмени също така моята диплома за най-висшата преподавателска квалификация, издадена от Департмента за усъвършенстване на учителите, именно за т.н. първи-клас квалификация и т.н. Та ми се ще да запитам г-н Министъра и подведомствените му министерски образователни бюрократи как те гледат на този рецидив на директорско всевластие, щото такова нещо даже и във времената на Средновековието, на славния феодализъм не го е имало. Ще попитам това, щото на основата на административния акт на въпросната самозвана "повелителка на съдбата" моя милост сега фактически е лишена от упражняването на преподавателските ми права, излиза, че въпросната администраторка успя по този начин да отмени и постановления на самата Конституция на Республика Болгария, сума ти мои права тя успя да отнеме, в резултат на което сега аз, примерно, не мога да си търся работа по специалността: всеки неин събрат-директор като види документите ми ще рече "О, този не става за тази работа, не мога да го взема, щот той нема вече преподавателски права!", пък като звънне да попита за съвет най-близката сътрудничка на репресиралата ме тъй баламски директорка, именно инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, тя, горката, е длъжна да му каже: "О, аз този Грънчаров го обявих за най-лош преподавател по философия в цялата Пловдивска област, произнесох се по този въпрос пред съда, така че, моля ви се, не го вземайте на работа изобщо, не позволявам да го вземете на работа, той е много лош човек също така, именно си позволява да критикува непогрешимата си директорка!" и пр. Виждате ли до какви идиотщини се стига когато разни разпасали се администраторки си позволят подобни несмислени, неразумни, направо казано глупави постъпки? Та за тия неща ще се наложи да питам аз г-н Министъра на образованието, която добре знае за цялата възмутителна история, но мълчи като... (да не казвам като какво!), пък и, защо не, ще ми се наложи да попитам и новата обмудсманка, другарката Маяма Нолова, нищо че още не е встъпила в длъжност, ще й задам тоз казус, белким мисли усърдно до месец октомври, когато ще встъпи в длъжност (ако изобщо встъпи де, щото тая наглост с избирането й не може да бъде преглътната току-така).

Ох, докъде стигнах пак, а, видите ли каква безпределна свобода дава... безпаричието?! Тия хора, дето си имат солидни държавни служби, на тях не ми се налага изобщо да мислят за каквото и да било, тяхна единствена грижа е как да опазят своите солидни държавни служби и как, евентуално, да порастат още повече по йерархията, та да им се увеличи заплатата - и диференцираното заплащане, евентуално. Значи те мислят само как да се подмазват по-ефективно на началството си. А такива като мен, дето са свободолюбиви, виждате, могат да си мислят за каквото си искат. И могат да правят каквото си искат, водени от съзнанието си за дълг най-вече. Такива като мен темерути не мълчат изобщо, сами забелязвате. Е, навличат си известни проблеми, разни беди, на главите им се стоварват гръмотевиците на възмущението от страна на въпросните властници-гръмовержци. Имам предвид разните там началства. На началник у Нашенско требе само да се кланяш и постоянно да мълвиш колко е велик той, да го благославяш и ако ти се удаде сгоден случай да духнеш с уста некое мъхче, което е зацапало тъй бляскавите им обувчици. Или да изтриеш с ръкава си некое петенце по обувчиците им. Това може. Друго обаче не бива. И прав не бива да стоиш пред тех. Леко наведен е най-добре. И ухилен до уши от възхита заради неземната им мъдрост.

В тази връзка ми се иска да завърша туй свое есе по подобаващия начин. Мисля, че финалът требва да е достоен. Подобно на звученето на имперски фанфари. Ето какво ми се мержелее в съзнанието, веднага ми излезе подобаващата картинка. Абе велико нещо е животът, него никакво въображение не може да го надмине!

В ПГЕЕ-Пловдив има един даскал на пенсионна възраст, които има тази странност, че има две мании, горкичкият: да се представя за това колко много е набожен, на второ място колко здравословен живот води и (те станаха три въпросните мани!) и също така да се прави на най-върл... антикомунист, представяте ли си?! С този човек в предишните години си имахме дори известна близост, тъй да се рече, щото тия теми, особено за вярата и за политиката, за мен също не са безинтересни. Както и да е, та този човек, дето се представяше за толкова набожен и антикомунистически настроен, стана така, че като дойде новата директорка, изведнъж започна да изпитва най-светли чувства на искрено преклонение към нейната неземна мъдрост. Има всекакви чудаци на тази земя, нали знаете това, да не употребявам друга, по-пищна дума. И този човек, значи, като се водеше некаква оперативка (щот въпросната администраторка почти не води съвети, защо са й на нея съвети, нужни са само оперативки, на които да се спущат задачите за изпълнение?!) сядаше на удобна позиция наблизо директорката и повтаряше в несвяст само ето това:

- Правилно, точно така! Превъзходно! Наистина си е така! Браво! Точно така! Наистина е точно така! Лелее, как добре го казахте, другарко директорке! Думи немам! Бравос! Хора, защо не ръкоплескате, нима не усещате мъдростта, дето струи в тия думи на нашата любима ръководителка?!

Нещо такова говореше постоянно този благонравен, много набожен и прочие човек, който инак много бил ненавиждал, видите ли, милиционерите, ченгетата, "мутрата", комунистите и пр. Тъй да се рече де. Изглежда той поради извънредната си набожност е видял във въпросната директорка нещо като непорочно ангелско същество, пратено от самия Бог на земята, знам ли що се върти в главата му? Може пък да я възприема за нещо като светица, не знам, това са тайни, които знае само неговата душа. Та тоя набожен и благочинен човек с цялото си сърце подпомогна репресиите и гоненията срещу мен, не знам, може в мое лице да е видял самия Сатана, не знам, но ако е било така, то това добре обяснява неговата всеотдайна позиция в подкрепа на всички до един зулуми на директорката. Той най-вероятно е бил от най-усърдно ръкопляскащите при вестта за моето обезглавяване-уволнение, сведена до знанието на сплотения колектив от директорката на другия ден след уволнението ми. Такива работи, е ето, напоследък, как става така, че като изляза на улицата, като тръгна из града, все този човек срещам, не знам защо е така, но се случва понякога да го срещна и по три пъти на ден, това вече не може да е никаква случайност. И то при положение, че той като ме види, се затичва да бяга, все едно е видял в мое лице нещо като... Юда Искариотски - или Пилат Понтийски, не знам какво точно той вижда в мое лице, и не мога да знам. Разбира се, не сме е дума да обели с мен, държи се като пълен идиот, прави се, че не ме познава, прави се на ударен и най-вече панически бяга като ме види. И за зла участ на следващата пресечка, бягайки от мен, пак налита на мен, представяте ли си?

Вчера бях в един хипермаркет за да купя бутилка олио (беше ни свършил този най-важен продукт) и хлебец. Случи се така, че щом влязох в магазина и този другар налетя право на мен, за свой ужас! Щеше да се спъне, ала търти да бяга, не знам защо бяга, може би много се страхува да не би някой да го види наблизо до мен и да докладва "там, където трябва", а пък добрата му душа не може да понесе такава изневяра. Особено предвид това, че въпросният много набожен човечец вече е в пенсионна възраст и стоенето му в училище може да бъде резултат единствено на милостта на тъй справедливата и мъдра директорка. Тя обаче си вкара автогол че пак уволни наскоро върнат от съда уволнен от нея неудобен учител, уволни го с мотив, че бил в пенсионна възраст, и по този начин си вкара превъзходен таралеж в гащите, сега трябва да отговаря пред Комисията за защита от дискриминация как е възможно едни пенсионери да благоденстват безкрайно под сянката на нейния трон, а пък други да бъдат гонени без жал, по причина на това, че не принадлежат на нейната партия, предполагам.

Та такива работи се случват в моето всекидневие напоследък. Прочее, вчера този човек като търти да бяга от мен из магазина, се запиля някъде, и как стана така аз не мога да разбера, но на опашката пред касите за малко пак да се нареди точно до мен! Уплашен страшно от тия дяволски игрички, които съдбата му устройваше, човекът си плю в пазвата и пак търти да бяга! Посмях се от сърце на страховете му, но се питам: как е възможно един човек да стигне до такова положение, ах, тази магесница вездесъщата любов, на какви чудесии е способна!

Ще трябва тия дни да си запретна ръкавите да и почвам сериозно да пиша по започнатите, ала недовършените си книги. Примерно по тази за любовта, отдавна ме сърбят пръстите да пиша по нея. Но и другата, за жизнените стратегии, много ме привлича, сами виждате, предвид безпаричието, в което изпаднах, а там съм стигнал до интересни моменти, свързани тъкмо с ваденето на пари. И с ролята на парите и пр. Тази тема също ми е интересна и близка. Ще видим с какво ще се заема скоро. А сега - хубав ден ви желая! Навън напече, в апартамента е горещо като в сауна, ще трябва да излизам и да бързам за парка, че окъснявам. Дано не засека оня другар из квартала, щот като капак на всичко ние живеем в един и същ район. А иначе се срещаме из целия град. Защо ли съдбата ни среща толкова? Явно и той се разхожда като мен, безделничи, да не са го уволнили и него? Пенсионерската работа, да знаеете, е много хубава работа! Пълен релакс! Ама кога ли ще доживея аз до нея - това вече не се знае. И дали ще доживея изобщо също не се знае. Чао и до скоро, да не мислим за най-лошото! То ще си дойде само като му дойде времето...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Дръжте ме, ще се разплача.

Анонимен каза...

Госпожо Анастасова не ви ли срам да пишете анонимно?

Анонимен каза...

Не ме е срам. Аз нямам срам от нищо. Не знам какво е срам.