Имам всичко на всичко 20-тина минутки за интернет и за писане сутрин, преди тръгване на работа - в дните, когато съм на работа (понеделник, сряда и петък); ставам по навик всяка сутрен точно в 5 часа. Ще ходя на работа само три дни понеже съм на половин щат, ще получавам и половин учителска заплата, което е равно точно на минималната работна заплата. Колкото да не умра от глад през зимата, когато ще се точат съдебните дела за отмяната на репресивната заповед за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив.
Интересно е да отбележа, че след натиск от разни партийни и високопоставени чиновнически лица от йерархията на образованието аз бях дискриминационно елиминиран от всички т.н. "конкурси" за назначение на учители по философия на овакантили се места в Пловдив, включително не ме допуснаха да участвам в "конкурс" за такъв учител в кварталното училище, което е на три минути път от дома ми - вижда се от прозореца. За сметка на това бях назначен най-накрая (понеже се явих единствен кандидат) в училище, което е на час път от Пловдив с автобус, автобуса го вземам от автогара, намираща се на другия край на Пловдив, до която пътувам пак около час. Ето как заради каприза на въпросните важни държавно-партийни лица, които ме подложиха на дискриминация и репресия, сега държавата ще ми плаща и 85% от паричните разходи за транспорт. На това му се вика "социална справедливост" по социалисто-комунистически.
Докато написах това и разгледах две-три страници и времето ми свърши. Трябва май да почна да ставам в четири часа, за да мога да свърша някоя работа все пак сутрин. Налага се да изключвам компютъра и да започна да се обличам за тръгване. Изпусна ли автобуса, закъснея ли, става лошо. Та значи желая ви хубав ден, радвайте се и вие като мен на щастието да живеете в толкова хубава и справедлива социална държава!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
5 коментара:
Грънчаров, постоянно ревеш че си едва ли не репресиран, че нямаш пари и едва свързваш двата края. А ръцете ти са обути в три броя, доста колоритни златни пръстени плюс халка, което прави четири златни пръстена! Виждат се ясно като ръкомахаш когато говориш, явно обичаш да парадираш с тях, явно си и доста суетен!
Доста свят съм обиколил и доста даскали съм виждал и разговарял, но такива злата освен мафиоти друг не съм виждал да носи. Особено за човек като теб, който претендира да учи някого на поведение или нещо си там.
Еее, появиха се и в BG отракани клоуни, не чул той, не разбрал, поканил момиче дето ги можело работите...
АIG, стягай се да посрещнеш къпитълизъмо, струва ми се че вече ще разбираш, като ти пиша колко прекрасна е Хамерика, a то е само пропаганда, а реалния живот е нещо друго...
Тоя директор беше излъскана работа, на немец ми заприлича, нали сте прусаците на Балканите...
A ти остана с пръст в устата, нормално, след среща с този величайший немски директор, ОК?...
Аз години наред като бях в BG ми писна от прусащината им и квадратното им мислене и когато 1980 открих BBC си казах - ама ето това са хора за мен, те мислят като мен...
Така е и досега и аз съм сред тях, и предстaви си, немам оплаквания !!
Което значи, че всичко спи, ОК? (т.е. e на мястото си, де да те знам разбираш ли някогашния ни жаргон, който сега не съществува сред мякащите силиконени бълхари, ОК)?...
Ей, ако някога въобще посетя тая германска страна BG ще е голяма екзотика, но ще внимавам да не говоря с местното население, ще съм хитър колонист като англичанин - че иначе тия невнятни твари и зачатъчни подчовеци ще ме утрепат, ОК?...
Ма не е това ОК, ОК?...
А. от Австралия
Златните си пръстени нося за да ядосвам идиотите :-) доставят ми удоволствие. Тези златни пръстени са наследствени и моето семейство ги има още от преди комунизъма, другарко. Интересно ми е къде е казано и доказано, че учители не могат да носят злато по ръцете си. Апропо, бях си сложил и четирите пръстена (обикновено имам само два, пръстен и халка) понеже бях решил да ида да заложа (поради безпаричие) двата пръстена. Но след като поразмишлавах, реших да се откажа от тази идея. Този ден имах предаване и затова камерата е уловила и четирите пръстена. Иначе съм само с два. Другите два не ги заложиш и не ги продадох. Понеже стоя на принципа, че човек това, което е наследил от предците си, не трябва да го пропилява; няма право да го пропилява. Други въпроси и чувства по повод на моите пръстени имате ли, скъпа другарко?
Здравей, г-н Грънчаров!
Пак прочетох есето за обясненията на подсъдимата Анастасова. Чудесно е! След окончателното приключване на съдебните баталии от това есе става отлична глава от книга!
Радвам се за теб, че си в блестяща форма! Желая ти успех в училището!
Здравей!
Благодаря ти за пожеланието! Развълнува ме, искам да ти кажа накратко за впечатленията си.
Два дни откак съм на работа в училището в град Раковски, там ме назначиха, ето, казвам това за първи път тук. Има много свестни ученици, има и доста циганета, но сред тях има всякакви, има и скромни, има и свестни.
Прекрасно чувство обаче изпитвам когато усещам как заблестяват очите на някои ученици като ме слушат; а аз имам обичай отначалото да ги омайвам с най-сладки речи; тия дни, понеже съм насъбрал много енергия (отдавна не съм преподавал, то това нещо е като крастата, докато не се начеше, не минава!) та стана така, че дори и най-големите пакостници сред учениците в един момент онемяха и ме слушаха комай с отворени уста. Нещата, които аз им казвам, те такива неща в училище не са слушали, едва ли някой друг може да им ги каже. Не се правя на важен, но това си е така, всеки човек може нещо, което другите хора точно като него съвсем не го могат. Затова сме и индивидуалности.
Та учениците ме слушаха много внимателно, казвам им някакви истини, които те до този момент гласно не са ги чували никога. На моменти някои лекичко побутваха приятелите или приятелките си с лакът. И се споглеждаха приятно изненадани. Тия неща се забелязват. Човек чувства когато се случва магията на учителстването.
Ей за това нещо съм учител, за това нещо съм готов да платя всякаква цена. И това е нещото, което ме дърпа към училището. Туй нещо е като страст, като мания, като пиянство, не знам как точно да ти го опиша. Нещо такова, предполагам, примерно чувстват добрите адвокати когато държат мъдра реч в съда, то това нещо го има в тия професии, дето имат толкова голям човешки смисъл. Предполагам и артистите чувстват такова нещо като са на сцената. То не може да се опише с думи. Велико е. Много съм ентусиазиран тия два-три дена откак ходя на училище.
А и градчето е хубаво. На няколко места забелязвам католически паметници със статуя на Дева Мария или на Христос, отдолу пише "Господи, пази нашия град!" или нещо друго. Още не съм се разхождал из градчето, но гледам от стъклата на прозореца на автобуса.
Днес примерно се качи един католически свещеник. Имаше дървена огърлица с голям дървен кръст на шията. Имам чувството, че съм някъде в Европа, в Италия, много ми харесва, чувства се друга, западна култура. Само дето местният говор тук много ме затруднява, на моменти не мога да разбирам учениците, а те вече се отпуснаха и започнаха да участват в дебати, да се изказват, абе добре върви работата ми, да не са уроки!
Е, карам ги да говорят по-бавно. Един зевзек от учениците каза: господине, тук говорим така, че за да ни разбирате май ще ви трябва преводач - казва това и се хили! Такива работи.
Ще пиша тия дни в блога по тия въпроси, няма начин да не пиша. Спирам, засега толкова, че се разприказвах. Голямо плямпало съм, знаеш това.
Хубава вечер! И на теб, и на всички читатели на блога.
Публикуване на коментар