Докъде я докарахме - котките да мислят повече от нас, хората...

Котето ни лежи в ранната утрин на един стол, поставен на терасата - и с твърде замислена се вслушва в звуците на идващия есенен ден. Хладно е, но то продължава да стои там. Не вярвам да дебне птички - другото му любимо занимание - други неща вълнуват, предполагам, малкото му сърце. Лятото си отиде, дойде дъждовната есен, иде студена зима. Скоро, по мои изчисления след месец-два котето ни ще навърши година. Най-вероятно има спомен от една зима - през февруари миналата година го намерих измръзнало и плачещо на една автобусна спирка. Нищо не мога да кажа какви мисли вълнуват малката му котешка душа - и какви чувства владеят малкото му котешко сърце.

Не зная как става така, но това коте внася невероятно умиротворение в нашия дом. Ние всички ходим по цял ден нанякъде, а то пази и се грижи за дома. Спи кажи-речи постоянно, общо взето все си лежи някъде, било свито на кълбо, било протягащо се блажено. Особени грижи котето ни няма. Освен една - да яде. Добре се храни и не позволява чинийката му да е празна. Умилква се на всеки докато не му сипе храна. Понеже е самотно - не общува с други котки - имам чувството, че е започнало да говори на нас, хората - издава доста богати на смисъл звуци. И умее много да мърка, това го умее най-добре. Щом ме види легнал идва и се разполага на гърдите ми. Отвреме-навреме го овладяват някакви бурни страсти и тогава бяга като щуроглаво - опитвайки се да се катери по стените даже. Но скоро мирясва. Котешка му работа!

А ето, сега стои в замислена сериозна поза на оня мек стол, поставен за него на терасата. Не мога да ви кажа какво мисли. Някакви смътни предчувствия сякаш вълнуват сърцето му. Като го посетих преди малко на терасата само леко измърка колкото да ме поздрави и почете - и пак съсредоточено продължи да си мисли.

Котките май взеха у нас да мислят повече от хората. Скоро толкова умислен човек не съм виждал, но ето, котето ме порази тази сутрин със замислеността си. Докъде я докарахме - котките да мислят повече от нас, хората...

След малко ставам да се приготвям за работа. Налага ми се да тръгвам много рано, до работното ми място пътувам повече от два и половина часа. Та е време да ви оставям. Само това успях да напиша тази сутрин. Все пак да има нещичко. Колкото да се знае, че всичко е наред. Вчера, в неделя, също бях на работа, понеже имах два часа със задочници. Та и вчера не можах нищичко да напиша. Както и да е. Хубав да ви е денят - и плодотворна да ви е седмицата! До скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo