Имам малко време преди тръгване на работа, да напиша все пак нещичко в своя дневник. Преди малко по повод на реплика на един "западнофоб" - пълно е напоследък с такива хора, които все мърморят, че, видите ли, Западът ни бил виновен за всичко! - ми се наложи да му напиша следния коментар, ето, слагам го и тук:
На Запад мнозинството от човеците не само че не са роби, но и презират робството; у нас е наопаки... Тази е голямата разлика между Запада и нас. На нея се дължат и огромните постижения на Запада; тази е причината и за нашата нищета, бедност и мизерия.
Да видим какво ще ми отговори - ако изобщо ми отговори де. Забелязал съм, че тия хора обикновено не мислят, те всичко си знаят и по тази причина не им се налага да мислят. И затова друго не правят освен да повтарят заучени фрази, в които са налице клишетата и догмите, на които робуват.
За работата си като учител в новото училище, в което работя (то е извън Пловдив и до него ми се налага да пътувам с часове!) дали да пиша нещо днес? Работата тече, има интересни случки и преживелици, но за тях сега няма да пиша. Учителстването в съвременните условия, в днешните училища е нещо като занимание с екстремен вид спорт (по думите на Дмитрий Биков, поет, телевизионен водещ, писател, но също така и учител именно в училище!) - и усещането за това често се появява. Толкова е тежко, че на моменти учителят, който съвестно се мъчи да си работи работата, се отчайва и му се приисква да захвърли всичко и да се откаже, такива мисли идват и на човек като мен, който е работил десетки години в училище и е видял какво ли не. В такъв един момент срещам отец Артур, монахът от католическия манастир наблизо до училището, заговаряме се, споделям му разочарованието си. А той ме поглежда и ми казва:
- Разбирам те напълно. Но помисли и за учениците, които много ще съжаляват ако си тръгнеш. Има и такива. И зя тях си струва човек да прави нужното да издържи.
Казвайки ми това този човек ми помогна и ето, в следващите дни пък нещата потръгват, даже на моменти и на учениците, и на мен ни е много приятно в часовете, работата потръгва. Много ми помага присъствието на отец Артур наоколо, както и разговорите ми с него. Той се опитва да помага с каквото може. Примерно предлага чудесни инициативи, да речем, да се образува група от ученици, които да направят театрална постановка, която след това да представим пред гражданите. Или да се създаде кръжок по вероучение. Аз лично съм съгласен да се запиша в такъв кръжок, да участвам в него, но не като водещ, а като "ученик". Приятно е да се общува с духовен човек като отец Артур. И забелязвам, че и на учениците е приятно да общуват с него. Примерно оня ден се заговорихме за нещо и той ми казва следното (стана дума за здравето, отец Артур черпеше с бонбони в учителската стая защото имал имен ден):
- Ангел, един човек ми пожела късмет, а не здраве, както обикновено се пожелава у вас. И ми обясни следното: всички, които бяха на "Титаник", нали бяха все здрави?
Смеем се на това остроумие. И се отваря философска тема, по която можем да говорим с часове. Отец Артур е философ не само по образование, но и по дух. И в тази връзка в един момент добавя:
- Между другото когато тръгнал "Титаник" на първото са плаване през океана на борда му били написали: "Даже и Бог не може да потопи този кораб!". Чувал ли си за това? Под влияние на масоните най-вероятно е било написано така. Страшно нещо е да се самозабрави човек.
Това, че водя свой дневник, в който пиша за ония неща, които са ме впечатлили и развълнували, се приема различно от хората. И от учениците също. Но има ученици, които понякога ми споделят, че били чели нещо и то им се било видяло интересно. Блогът ми участва по някакъв начин в обучението по философия и гражданско образование, което предлагам на учениците ми. Все пак живеем в модерни времена. Новостите не бива да бъдат гледани с лошо око. Напротив, трябва да се експериментира постоянно. Между другото това, което написах наскоро, именно документът, съдържащ моите предложения за незабавна промяна в образователната сфера, т.е. обръщението ми до всички учители, ученици, родители се чете от колеги в училището и вече имам някои отзиви, предстои обсъждането на предложенията на заседание на методическото обединение "Хуманитарни науки". В институциите (РИО и МОН) едва ли ще обърнат някакво внимание на тия предложения, но ето, "отдолу", има известен насърчителен отзвук. Което е наистина обнадеждаващо.
В ПГЕЕ-Пловдив не беше така. Там изцяло липсваше какъвто и да е диалог. Всяко мое предложение непогрешимото ръководство го приемаше "на нож". Нито едно мое предложение в тази посока не беше изобщо подложено на обсъждане. Хората ги беше толкова страх, че даже не смееха да дойдат в ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ. Този клуб съществуваше близо 10 години, имаше времена на разцвет, но той беше задушен след като се възцари въпросното непогрешимо ръководство. Замислям се дали да не предложа и в сегашното училище да създадем такъв дискусионен клуб - място за среща и за обмяна на идеи най-вече на самите ученици. Още от днес ще им съобщя за тази идея. Интересно ми е как тя ще бъде възприета. Навсякъде, където съм бил учител или преподавател - примерно в ПУ "П.Хилендарски" още преди 1989 г. и също така в ПГЕЕ-Пловдив (прословутия ТЕТ "Ленин") - винаги съм създавал дискусионен клуб. Ще опитам да го създам и тук.
Трябва да ставам да се приготвям за работа. Предстои ми близо два часа път с автобуси и пеша до работното ми място. Впрочем, напоследък пътувам с един колега с личния му автомобил. Това намалява времето, необходимо за пътуване. Тъй че желая ви хубав ден! Чао и до скоро!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
9 коментара:
Не съм убеден.Там 70% робуват на цар-долар,принц-евро и кралица-лира,.Тоест на собствения си егоцентризъм.
Процентите всеки ден се увеличават.
Anton Donchev
Това са марксически глупости и идиотщини. Не можете ли да си очистите съзнанието от тях? Толкова години минаха, а Вие още им робувате...
Лъжеш, Зрънчо, в нашето училище има дебати, но ние от сплотения колектив на ТЕТ ЛЕНИН просто не искахме ти да участваш в тях, щото си некадърен и не мислиш правилно. Сега си позволяваш да лъжеш. Но от пропаднал, злобен и долен некадърник като теб всичко може да се очаква. Проклет да си!
Госпожо Анастасова, не ви ли е срам поне малко????????????
В целия свят мнозинството от хората робуват на парите. Без разлика в коя държава. И винаги е било така.
Между другото има някаква тайнствена мистична връзка на парите със свободата. Така че за никакво "робуване" на парите не може да става дума. Парите, както и да погледнем на тях, дават на човека свобода. Може би това обяснява привързаността на мнозинството от хората към тях. Парите са нещо като "изкристализирала" свобода. Само подхвърлям тези неща. Като ги казвам не значи, че ги споделям или подкрепям. Отправям известни провокации към мисълта...
Учудвам се как един философ може по подобен елементарен, клиширан и направо пропаганден начин да обяснява света. Нещата не са така прости.
Първо, България също е „Запад“, макар и малко по-източен.
Второ, има, разбира се, разлика в политическата култура между старите демокрации в Западна Европа и посткокомунистическа Източна Европа, но разделението не е просто по линията „свободни хора“ – „роби“, както наивно ни убеждава Ангел Грънчаров. На Изток наистина егалитаризмът и „поданическата политическа култура“ (Антоний Гълъбов) са по-разпространени, но това е разбираемо предвид наследството на комунизма.
Трето, България е по-бедна от старите демокрации не защото българите са „роби“, а поради закъснялата модернизация на страната заради турското робство и най-вече заради наложената ОТВЪН комунистическа диктатура.
Четвърто, западната цивилизация и най-вече американската култура наистина е прекалено центрирана около икономическите ценности, които несъмнено са важни, но също така важно е да се култивират и неикономическите ценности.
Всичко това не означава, че някакви източни учения и идеологии на евразийството и т.н. са алтернатива. Това означава просто, че няма съвършени общества и че НАШЕТО западно общество не е изключение. То същи има недостатъци, което обаче не му пречи да е най-доброто в историята досега. За съжаление то бързо деградира и дните му са преброени.
Таваришч, първо следва да научите това, че такова нещо като "стандартно мислене на философ" не съществува, има най-различни философи с най-различни стилове на мислене, ценности, философии и пр. Още малко и ще почнете да пеете химни на "единствено-правилното комунистическо мислене".
Търсите оправдания и извинения, което показва, че Вашето собствено съзнание е чуждо на тайнството на свободата, от което следва, че сте обременен от твърде непълноценни представи за предмета, за който дръзвате да се изказвате. Свободните хора, хората със свободолюбиво съзнание не търсят извинения, а поемат пълната отговорност - и смело гледат истината право в очите. Шикалкавенето никому не помага.
Разбира се, увенчавате пледоарията си с догмата за неминуемата "гибел" на западната цивилизация, една комуностическо-маркс-ленинска догма, която явно още владее съзнанието Ви. Чакайте "гибелта" за "западния империализъм", те комунистите доста я чакаха, не я дочакаха, и Вие няма да я дочакате. Гладна кагебистка кокошка просо сънува... :-)
Жалко е, гусин Грънчаров, че освен политпропаганда, друго не знаете...
Публикуване на коментар