Главният принцип във възпитанието е: детето е личност

Децата са изпитът, който родителите държат пред Бог (превод на Андрей Максимов: «Дети – это экзамен, который родители сдают перед Богом»)

Андрей Максимов

Известният телевизионен водещ, писател, драматург Андрей Максимов е написал книгата „Как да не бъдем врагове на своето дете?“, а сега работи върху друга книга – „Родителите като врагове“ Той е убеден, че ако между поколенията има проблеми, вината винаги е у родителите. Поговорихме с Андрей Максимов за възпитанието на децата и съвременната образователна система.

- Андрей Маркович, вие твърдите, че съвременното училище в Русия не е училище. Защо?

Защото то не решава двете най-важни задачи – не учи децата да се учат, т.е. не възпитава у тях любов към знанията и не им помага да намерят себе си, своето призвание.

- Има ли изход? Постоянно текат реформи в училищата, а се оказва, че нещата не стават по-добри?

За да се подобри цялата училищна система, трябва да дойде такъв министър на образованието, който да се вълнува от реформата повече отколкото от собствената си кариера. А това е невъзможно. Та при всяка реформа в началото е трудно и резултатите не се появяват веднага. Но на такъв риск няма тръгне нито един министър. Разбира се, в ръководството на Министерството на образованието има много хубави хора, които се опитват да направят нещо. Дай Боже, да успеят! Но днес с образованието на децата трябва да се занимават родителите. Безсмислено е да се надяваш на училището. Днес детето ходи на училище за да общува с връстниците си. Необходимо е да се разбере, че училището днес дава много малко знания. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo