Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 27 ноември 2015 г.

Наистина, кое трябва да има приоритет - свободата или сигурността?




"Правовият ред трябва да е етично неутрален, не може да прави компромиси", казва той при Цветанка Ризова

Иван Костов поставя интересен въпрос за мислене и обсъждане: Кое трябва да има приоритет - свободата или сигурността? Темата е чудесна. Примерно за обучение на ученици, на млади хора - в часовете по гражданско образование. Аз лично смятам да я поставя на моите ученици. За да сипя масълце в дискусията може да използвам и тази дадена във въпросителна форма парафраза на известните думи: "Който е готов да пожертва свободата заради сигурността дали не рискува да загуби и двете?".

Думата "сигурност" кореспондира с другия печално известен израз: държавна сигурност (ДС). Имахме ли, прочее, сигурност в епохата на Държавна сигурност, в епохата на комунизма, когато заради илюзорната сигурност бяхме пожертвали изцяло свободата си? Не, оказа се, че никой за нищо не беше сигурен тогава, даже и диктаторът Т.Живков не беше сигурен, ето, гътнаха го руснаците когато си поискаха. Не бяхме сигурни дали ще си купим даже хляб в петък вечер, щото магазините не работеха в събота и неделя. За нищо тогава човек не беше сигурен. Излиза, че като пожертваме свободата заради сигурността неминуемо губим и двете, нали така излиза?

Тръгнем ли по пътя на жертването на свободата (независимо от удобните предлози за това), има риск да се подхлъзнем по опасна наклонена плоскост, по която няма удържане - и която до добро не води. Тъй че тезата на Костов е твърде дискусионна. Нападките му срещу "либертарианството" - също. Била се провалила "либертарианската идеология" по същия начин както се бил провалил комунизмът - откъде-накъде? Трябва много да се мисли по тия въпроси. Костов ги поставя в смислена форма, подклажда дискусията по тях. Тоя Костов - все той е виновен за всичко, ето, сега е виновен и за това да започнем да мислим и да разговаряме по тия сложни въпроси? С Б.Борисов е значително по-добре, той такива въпроси не поставя, при него няма такива трудни въпроси, он, милият, сичко си знае без да мисли изобщо...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Според мен не трябва да се разглежда сигурността или повече сигурност за сметка на по-малко свобода - това е грешка. Сигурността трябва да се разглежда като производна на свободата, защото само онези общества, които са истински свободни могат да опазят своята култура и цивилизация.

От друга страна Костов много добре изтъква прогреса, който е дал християнството за човешката цивилизация включително и на онези народи в които днес мюсюлманството е основна религия.

Основния проблем пред който западната цивилизация е изправен се нарича "мултикултурализъм" в който водещ фактор е религията. Как този проблем може да бъде решен? Къде се крие отговора на този въпрос? Съмнявам се отговора да се крие в повече сигурност за сметка на свободата иначе диктатурата (робството) е на една ръка разстояние.
За това се съгласявам с Фридрих А. Хайек:

"Най-пострадала е думата ... "свобода". Тази дума, е използвана така широко в тоталитарната държава както и навсякъде другаде. Всъщност почти при всички случаи, когато свободата е била потъпквана, това е ставало в името на някаква нова, обещана на народа свобода. Дори между нас има привърженици... които ни обещават колективна свобода. Това е толкова подвеждащо, колкото всичко друго, казано от тоталитарните политици. Колективната свобода не е свободата на членовете на едно общество, а НЕОГРАНИЧЕНА свобода на планиращия (имайте пред вид политик, партия или идеология), да прави с обществото каквото му харесва. Това е доведено до абсурд смесване между свобода и власт (сигурност)." - "Пътят на робството"

Според мен интервюто е много интересно задължително е да се гледа!

Ivo Koychev

Анонимен каза...

Костов за пореден път е прав. Анализът му на ситуацията е блестящ, тезите - издържани, а ако мнозинството хора имаха акъл, щяха досега 1000 пъти да си бият главите, че ТОЗИ човек сега можеше да е начело на държавата, а самата държава - на съвсем друго ниво, ако не бяха го заменили с оня от Испания.

Анонимен каза...

Този въпрос не може да бъде поставен така еднозначно и категорично, винаги става дума за баланс на двете и претегляне в конкретния случай. Да се откажеш от свободата в името на сигурността, не е решение, както и не е решение да имаш пълна свобода, но нулева сигурност. Лозунгите оабче, че ще продължим да живеем въпреки тероризма, сякаш нищо не е станало, са глупави и контрапропродуктивни. Това е все едно да кажеш по време на война, че въпреки обстрела и бомбардировките на твоя град няма да се откажеш от обичайния си начин на живот и даже при въздушна тревога ще си четеш книжка в парка. От друга страна не е редно и денонощно да трепериш и никога и при никакви обстоятелства да не напускаш бомбоубежището.

Трябва да приемем, че светът навлиза във фаза, в която досегашният западен начин на живот не може да бъде поддържам в пълен обем и че някакви ограничения на свободата в името на сигурността ще са необходими. Такива са въвеждани и в миналото от демокрации по време на конфликти и войни и не са се оказвали фатални за демокрацията.

Анонимен каза...

За да се разбере какво точно казва Костов трябва много внимателно да се изслуша цялото интервю, и как той обосновава тезите си стъпка по стъпка.
Г-н Анонимен, това което сте написал отговаря и на моите разсъждения по тази тема. Бихте могли да си напишете името за да зная кой мисли като мен.
Томи Томев.

Анонимен каза...

Това са два различни анонимни, но аз като вторият анонимен се присъединявам към първия, който хвали Костов. Имам само две забележки: Костов може би малко силно постави акцента върху сигурността за сметка на свободата и второ неговото решение на близкоизточните конфликти няма да проработи. Той иска да го остави най-вече в ръцете на самите мюсюлмански държави, но там разделенията са прекалено много и дълбоки – републики, монархии, светски режими, теокрации, сунити, шиити, християни, безброй етноси и т.н., което прави нещата безнадеждни. Има конфликти, които както казва Хенри Кисинджър не могат да се решат, те могат само да се ограничават, замразят и контролират донякъде. В това трябваше да се убедят и американските неоконсерватори, които имаха благородната идея да преформатират Близкия изток в посока свобода и демокрация, но с намесата си в региона при Буш младши постигнаха само хаос и насилие.

Анонимен каза...

Сигурност или свобода? Свободата е абсолютна ценност, която изразява най-дълбоката същност на човека като духовно същество. Свободата е едновременно цел и средство на най-цялостното само-осъществяване на личността в стремежа й да постигне своя Божествен първоизточник. Като абсолютна ценност и смисъл на човешкия живот свободата не е подвластна на никакви предусловия за съществуването си – социални или физически. В този смисъл човек може да бъде свободен в затвора, на бесилото (Васил Левски) или в стремежа си да надхвърли конвенционалните граници на своето физическо битие – да покори Еверест, да полети в космоса... Съвестта е единствената граница на иначе абсолютната свобода. Гражданските и политическите свободи са функционално производни на абсолютната ценност свобода, но я реализират в обществена среда на баланси и релативизъм. Твоята свобода е моя отговорност, границите на твоята свобода са начало на моята свобода, свободата на твоя юмрук свършва там, където започва моя нос. Така свободата в общество е ограничена, а в добрия случай – подлежи на самоограничение. Надарен със способността да различава добро от зло, разумният човек се самоограничава в социалното битие на своята свобода – в съвкупността на своите права, за да направи съвместното социално упражняване на правата и свободата възможно. Това самоограничение стои в основата на демократичното обществено самоуправление. То преодолява състоянието на обществото като „война на всеки срещу всеки” (Т. Хобс) и прави възможно договарянето на хората като граждани – като разумно самоограничаващи се същества. Така сигурността на общността не може да противостои на свободата и правата на гражданите. Сигурността е част от колективното и разумно самоограничение, което прави изобщо възможна общността – обществото. Ако около нас гори пожар, ние се отказваме от удоволствието да се разходим надвечер и отиваме да го гасим – защото огънят заплашва да унищожи дома ни и близките ни. Когато има заплаха от терористичен акт, разумният човек доброволно се отказва от част от своя личностен имунитет и позволява да го проверят преди да се качи на самолет или влак. Да се откажем от свободата си в полза на сигурността означава само, че някой има достатъчно възможности да ни измами, за да злоупотреби с нашия съзнателен граждански избор да се самоограничим за да подпомогнем оцеляването на общността. Т.е. – проблемът не е в несъвместимостта на сигурността със свободата. Проблемът е в злоупотребата със свободата под претекста за по-голяма сигурност. Проблемът е политически, а не ценностен.

Ognyan Minchev

Анонимен каза...

Сигурността е още по-важна.