Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 27 ноември 2015 г.

Идея и инициатива за принципно различен начин за организация на учебното време в училище



От няколко дни мисля за една нова идея, свързана с принципно нов подход при организацията на учебния процес в училищата. Свежда се до предложение за отпадане на т.н. "учебни часове", за принципно друг начин на организация на учебното време. Часовете и звънците тероризират учениците, ученето е духовна и умствена дейност, която не може да бъде провеждана под диктата на този вечен дефицит на време - и циркулирането и галопирането на децата от час в час, от предмет в предмет. Това е страшен терор върху съзнанията им и води до обезсмислянето на цялата учебна дейност. Тази е една от причините младите да са отвратени от ученето и от училището.

Има друг начин за организиране на учебното време, в него основна роля следва да играе свободния избор на ученика. когато има вътрешна потребност ще учи по този или онзи предмет, а това е индивидуално. Няма как цял един клас, цяла една група едновременно да имат такава една вътрешна потребност. Цяло чудо е ако имат. Обикновено нямат и не могат да имат. По тази причина следва да отпаднат не само учебните часове, но и учебните класове. Индивидът следва да е водещото. Та по тази принципно нова "система" на организация на живота в училище ще пиша тия дни. И ще го оформя като предложение до МОН, а най-вече до всички учители и ученици. И до родителите.

Щото все пак ние, родители, ученици, учители и граждани сме главният фактор, а не чиновниците от образователното ведомство. Ние следва да решаваме всичко. От нас следва да идват и инициативите за промяна. Стига сме спали, давайте да се размърдаме малко! Хубав ден ви желая. Сега бързам за училище, нямам време повече да пиша. Бъдете здрави!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

9 коментара:

Анонимен каза...

Точно така. Ако едно дете не изпитва вътрешна потребност да ходи на училище, да не ходи, или ако ходи, но не изпитва духовна потребност да учи буквите, да не се задължава. Даже най-добре училищата изобщо да се закрият, ако на децата не им се ходи на училище, нали така?

Анонимен каза...

Грънчаров отново показва, че е привърженик на анархията и невежеството. Правилно госпожа Анастасова го уволни защото той и такива като него са врагове на българския народ и на българското училище. Трябва да направим нужното този луд човек повече да не прекрачва прага на нито едно българско училище. Той не заслужава да е дори и метач в някое училище. Какво правят органите на МОН та го допускат да вреди на учениците от Раковски. Госпожо Киркова, госпожо Кръстанова, изгонете го и оттам!!!!!

Анонимен каза...

Давате ли на Вашите ученици домашни? Ако да, спрете, защото това е допълнително издевателство над учениците, училището е напълно достатъчно и няма нужда децата да се стресират и у дома с глупости.

Ангел Грънчаров каза...

Самостоятелното осмисляне на проблемите и четенето за самоподготовка е най-важната част, най-значимия етап от ученето. В училище всеки вече има право да каже какво е разбрал, как го е разбрал и да изслуша коментари по повод на своето изложение. И така да идентифицира (сравни) своето с чуждите разбирания. И да постигне напредък.

Анонимен каза...

Да, така че, аз всичко, което съм го научил, съм го научил чрез самоподготовка, а не от учители и преподаватели. Но не приемам да се дават на децата задължителни домашни и задачи извън училище. Който има интерес да задълбочава материала, няма нужда от принуда.

Анонимен каза...

Точно така! Долу учителите! Да одят да садят картофи, тената мама!

Ангел Грънчаров каза...

Другарю комуноид (другарко комуноидке), става дума за този, който иска учителите да одат да садят картофи - не се напъвай да се праиш на оригинален, че може да скъсаш некоя жила у мозъко си, после що ще правиш без мозък? :-) Толкоз. С прости и нагли хора като теб не си заслужава да се говори.

Анонимен каза...

Добре, другарю фашизоид.

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря, комуноидчо, само че фашизоид е твоя любим таваришч Путин, не аз...