Вчера се срещнах и разговарях продължително с отец Артур, монахът от мъжкия манастир “Св. Максимилиян Колбе”, намиращ съвсем близо до гимназията, в която работя, гимназията "Петър Парчевич". Имах свободен час и си поговорихме много добре, понеже скоро не бяхме разговаряли. Той е поляк по народност, но кой знае защо сякаш е загрижен за нашите български работи много повече от мнозинството българи, пребиваващи в пълно безразличие. Вълнуват го преди всичко чисто човешките, духовни въпроси, точно въпросите, в което обществото ни пребивава в някаква съвсем престъпна апатия. Опитва се да помага с каквото може, има различни идеи, работи всекидневно по тяхната реализация, поставя си свръхтрудни задачи, по които у нас масово нехаем, да не говорим за това колко нехае за тях образователната институция примерно.
Аз лично в живота си не съм срещал наш, български духовник, който да е толкова активен, да общува с учениците, с учителите, да се опитва да помага. Зная, примерно, че наскоро той организира за ученици екскурзия, пътуваха някъде за да опознаят отечеството. Между другото аз не съм срещал и толкова инициативен и работлив в духовното наставничество наш, български учител. Отец Артур има философско образование и с него разговорът ми винаги е много приятен и смислен. Поговорихме си по много теми, не мога тук да изреждам всички проблеми, по които обменихме мисли. Но ето нещо, което според мен е най-важно.
Аз споделих с него, че много ме вълнува, примерно, този проблем: че сред учениците се забелязва рязко разделение и дори отчужденост по етнически признак, има доста ученици-роми, но те сами общо взето странят от българите (не смея да ги нарека мнозинство, щото в някои класове циганчетата вече са мнозинство!), пък и се чувстват доста големи напрежения между тези две общности, чувства се и неприкривана враждебност. Та мен лично много ме вълнува как това напрежение може да се намали. Е, разбира се, има отделни случаи, в които някои циганчета са сякаш в по-близки отношения с българите, по-добре се разбират с тях, но общо взето, по моите наблюдения, сякаш няма приятели, които да са от двата етноса, това, че не дружат, говори именно за отчуждеността им. Отец Артур ми каза, че по неговото разбиране тази отчужденост (той призна, че това е много сериозен и опасен проблем и според него) може да се преодолее единствено на по-широка основа, примерно чисто духовна или дори човешка: ако, да речем, циганчета и българчета са възпитани в християнски дух, то те ще се възприемат като братя и сестри, етническият признак вече няма да има такова голямо разделително значение, на тази почва според него може да се получи истинско сближаване. То духовното и чисто човешкото съвпадат, в това отношение ние двамата с отец Артур нямаме никакви различия. Да, на чисто човешка, сиреч на духовна основа различията могат да отпаднат, а напреженията да се намалят и дори преодолеят, което значи да се появи усещане за близост.
Разказа ми отец Артур за някакъв ученик, с когото разговарял, този ученик го поразил с дълбочината на разбирането си - изказвал съвсем приемливи от негова гледна точка и проницателни разбирания и убеждения. За това, примерно, че другият човек, ближният, ни е брат или сестра, защото всички сме Божии деца, че е глупаво ближният да бъде мразен поради това, че е различен, че не мисли като нас и пр., сиреч, изказвал съвсем християнски разбирания. Отецът го попитал откъде знае тия неща, как ги е постигнал. Попитал го също чел ли е Библията. Младежът обаче му отвърнал, че е... мюсюлманин, че е турчин, че тия неща ги бил постигнал като общувал в семейството си, просто така бил възпитан. Ето как чисто човешкото отношение явно стои в корена, в основата на различните духовни учения, поразително е това как монах-католик и поляк като отец Артур и този ученик от 12-ти клас, мюсюлманин и турчин, имат съвсем близки разбирания, стигнали са до единодушие по най-важни чисто човешки въпроси, т.е. различната вяра явно не им пречи, напротив, сближава ги, а различията са преодолими единствено на тази основа. Аз пък, който на почвата на философията съм стигнал до същите убеждения, защото за мен европейската философия е била водещото (независимо от това, че съм повлиян също и то много силно от Христовото учение), също нямам различия по тези въпроси с тях двамата, ето как на чисто духовна основа може да се получи близост, разбиране, усещане за човешко родство, а тези неща вече правят невъзможно зараждането на конфликти или на враждебност.
И към една такава космополитна духовна общност на една по-широка основа (да кажем, към момента към нея принадлежат полският католически монах, този въпросният млад човек от турски произход, съзнаващ се като свободомислещ мюсюлманин и аз, учител по философия в същото това училище; но всеки от нас познава други хора с родствени разбирания, виждате как общността ни, като прибавим своите близки хора, почва да нараства!) могат да се приобщават още много други хора, независимо от различията им, независимо дали са българи, турци, роми (цигани) или каквито и да било други. И така да станем постепенно една сила, която да спомага за намаляване на напреженията, на враждебността, да премахва основата на евентуални бъдещи конфликти, които са много опасни, включително не само в българския, но и в европейския контекст. Това, че дори различните християнски деноминации са се общо взето капсулирали, да не говорим за другите общности, включително и национални, религиозни и пр., е една от главните причини за ширещата се отчужденост на различните човешки групировки, ако мога така да се изразя. Много е важно духовните водачи на различните групировки, общности и организации да дадат личен пример за такова едно партниране с оглед намаляване на враждебността, разбира се, никой на тази основа не може да посяга на различията, на културното, на духовното, на религиозното своеобразие; и така, дето се казва, ще можем да осъществим на дело толкова вдъхновяващия девиз на Европа "Единство в многообразието"; а в тази посока, сами забелязвате, трябва много да се работи, като работата ни ще бъде по-ефективна ако почнем да координираме усилията си, а не всеки да дърпа егоистично в неговата посока, което, знайно е, води до това, че "общата ни каруца" общо взето не помръдва от мястото си, нещо повече, продължава да затъва в калта, в тресавището, в дупките по пътя ни и пр.
Аз, понеже се занимавам с образование, в тази посока предлагам своята отколешна идея за създаване на дискусионни клубове, където да може да се разговаря по всички въпроси, по абсолютно всякакви въпроси; така именно и може да възникне една мислеща общност от хора, най-вече от млади хора, именно тия млади хора по-нататък могат да станат духовни лидери, водачи на своите общности; да не говорим, че на тази основа различните младежи, било българи, роми, турци и каквито и да било други (примерно евреи, арменци и пр.) могат да дадат вдъхновяващ пример за останалите, от друга страна може да се появи и усещане за близост, за духовно и човешко родство, за пораждане на чисто приятелски отношения и т.н., а това са все нещо като мостове, благодарение на които можем да почнем да преодоляваме отчуждеността, враждебността, ненавистта, омразата. И то на чисто човешка, сиреч, на духовна основа. И по този начин не само училището, но и църквата ще почне по-ефективно да си изпълняват мисията, която по същество е именно духовна; духовното пък е онази субстанция, ако ми позволите така да се изразя, която именно ни свързва, насърчавайки съзнанието, че сме все човеци, които е глупаво да враждуват, напротив, би следвало да се разбират, да си сътрудничат, да се уважават и да се обичат дори. И в това отношение вярата, религията, философията, даже изкуството могат много да помогнат, следва да се научим да провеждаме един пълноценен диалог между различните вярвания, култури, религии, учения, човешки общности или групировки. И така, дето се казва, да започнем по-ефективно да противодействаме на тъй опасните, гибелни дори тенденции на задълбочаваща се враждебност, отчужденост, недоверие, подозрителност, която, както виждаме, до добро не води, напротив, крайно е опасна и гибелна, на моменти избива в страшни кръвопролития дори, а ако не успеем да я спрем, може да доведе и до неудържима вече по никой начин разрушителна стихия и то дори в глобален план (войни, ексцесии, кръвопролития и пр.).
Ето по такива въпроси размишлявам в резултат на тъй импулсиралия ме вчерашен разговор с отец Артур. Между другото, вчера в процеса на разговора ни той подхвърли следната идея, свързана пак с важния проблем за възпитанието на младите, в това число и нравственото, където, знаем, работите у нас са съвсем изпуснати - и в тази посока още много трябва да се прави. Той ми предложи заедно да организираме нещо като беседа на квалифициран психолог с нашите ученици, който да им говори по една такава тема: за вредата на порнографията върху съзнанието на младите. Отец Артур ме запита дали познавам специалист-психолог, когото да поканим и той да говори пред учениците по такава тема, да води беседа с тях в различните класове; аз му обещах да помисля кого именно да поканим. Той също така ми сподели, че чисто религиозното говорене по въпросната тема се оказва неефективно предвид това, че огромната част от младите са невярващи, са нихилисти и атеисти. Затова според него е разумно да опитаме да използваме един вид научното говорене по този проблем, нищо чудно то да прояви ефективност. Но се иска добър специалист. Аз много се замислих кого по-точно да поканим. Разни имена ми се въртят в главата, имена на психолози от Пловдив и дори от София, разбира се, по-трудно е да се организира такава една среща ако лекторът, ако психологът е от София, и то при положение, че една обща негова среща с всички ученици не е, не може да е ефективна, по-добре е той да говори пред всички отделни класове. Размишлявайки по този проблем, в главата ми хрумна следното.
Темата, да речем, може да се формулира така: "За вредата на порнографията върху съзнанието на младите, на юношите". Или някак другояче, важното е да се намери сполучливо и кратко заглавие. По него може, примерно, да се подготви кратък въздействащ текст на самата беседа, имащ познавателен, информативен характер. Този текст може да се издаде в нещо като свитък, малка брошурка. И може, примерно, да се разпространи сред учениците. Да го четат, да проведат обсъждане върху него в часовете на класа. Някой ученик може да подготви изказване по темата, да се изкаже, след това да направят дискусия. Или пък да се заснеме някакво хубаво клипче с въвеждащи и въздействащи, предразполагащи към размисъл и дискусия думи по темата, което може да се пусне и да се изгледа от учениците във всички класове. Да бъде това клипче примерно 5-10 минути продължително. Може този увод да бъде направен от психолог, може също така да бъде направен от млад човек, който не е безразличен по темата - и има съответните умения да въведе в проблема по свой, оригинален начин. Когато млад човек говори по този проблем, убеден съм, изказването му може да е по-въздействащо върху съзнанията на също млади като него хора. Ефектът е по-друг - понеже има близост на съзнанията.
Но може и специалист да направи това въведение. Аз също бих се опитал да представя проблема. Даже ми хрумва да направя едно излъчване по тази тема на моето авторско предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия. Видеозаписът на това предаване вече може да бъде използван за разгарянето на дискусия в съответните класове - и училища. Разбира се, добре би било в предаването да участват и млади хора, в смисъл да се обадят по телефона, да се включат в дискусията. А някой мога да поканя и в студиото, да бъде мой събеседник. Макар че особено по такива теми младите съвсем не обичат да говорят, особено пък публично. И ще ми е трудно да открия такъв събеседник. Но ще видим, ще помисля, ще опитам нещо да направя в тази посока. Заслужава си да направим нещо по реализацията на предложението на отец Артур.
Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Ако някой иска да предложи нещо по повдигнатите в този текст въпроси, моля, да заповяда, да каже каквото има в коментарите.
ДОБАВКА: Ето някои публикации по темата за вредата от порнографията върху съзнанията на младите: Пагубното порно, пагубния секс, порнографията в истинска светлина (превод), Порнографията - грешната представа за секса, сигурно още много такива текстове могат да се намерят, но иска време, засега толкова.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар