През изминалата седмица се случиха много изключително вълнуващи събития, за които е грехота да не пиша нищичко в дневника си. Имам предвид не някакви други събития, а такива единствено от моя съвсем личен (и донякъде публичен, обществен) живот: това беше първата седмица от моето завръщане на предишното ми работно място, където бях възстановен със съдебно решение, а е знайно, че аз работя (и цял живот съм работил само това, най-вече това) като учител по философия и по гражданско образование. Та говоря за събития и преживелици в този именно план, за които нищичко не съм писал в дневника си - ще излезе, че изведнъж съм онемял! Говоря за впечатлението, което създава това необичайно мълчание, впечатление именно у редовния читател на блога ми. Не, не съм онемял, само дето бях много натоварен с какви ли не и то най-силни впечатления и... емоции, чаках нещата да улегнат малко от малко, пък и имам известни надежди за промяна, и то към добро. Нищичко не съм писал за тези мои впечатления и емоции, уверявам ви, не съм се променил, но ще внеса в отношението си някои по-различни подходи.
Единственият мой отзив около тия проблеми през седмицата бяха две публикации с обща тема, ето ги: Бил съм приличал, представяте ли си, на сър Антъни Хопкинс - по-голям комплимент в живота си не бях получавал! и също Нещо като психологически тест на тема... "Антъни Хопкинс". Резонният въпрос е: какво става, как е възможно Грънчаров да се занимава с такива, моля ви се, пълни глупости?! Оглупя ли Грънчаров бе, или пък е толкова суетен, малее, ето, видяхте ли, казвахме ли ви, че тоя човек е не какъв, за какъвто се представяше?! Та по повод на тия мои две публикацийки, свързани с моята евентуална "ужасна суетност" има доста отзиви в блога ми и във фейсбук, венецът на които е репликата на една винаги бодра другарка, която тържествуващо по този повод заключи ето, сякаш е нещо като древната жрица Пития от общогръцкото светилище Делфи:
Само плитките, комуноидни умове могат да се занимават с това на коя световна знаменитост приличат. Както и пъпчивите, празноглави пубери. Грънчаров е от първите.
Забелязвате, тази другарка си е обогатила речника, изплагиатствала е и вече без неудобство използва моята любима дума, думата "комуноид". Сама бидейки очебийна комуноидка, тази анонимна другарка, забелязвате, ме произвежда във високото звание комуноид, нарича ме "комуноиден ум". Няма как, налага се да реагирам, ето какво й написах там:
- Мила другарко, нещо сте се объркала съвсем. Нищичко не сте разбрала, тотално не сте адекватна на света и на реалностите. Ако си мислите, че Грънчаров наистина много се вълнува от въпроса на коя именно световна знаменитост прилича, това означава, че изобщо не сте в час. Грънчаров с публикациите по този въпрос си прави някакво изследване: единственото, за което си позволи да пише около темата за връщането си на работа в училището, от което преди време беше с гръм и трясък уволнен, беше тази сюблимна темичка, защо ли? Понапънете се да помислите и да се доберете до точния смисъл. Щото изобщо не сте разбрала. Нека този момент да остане загадка за вас и задача за самостоятелно осмисляне. Второ, изразът "комуноиден ум" е нелепица, комуноидът няма ум. И не може да мисли. Което Вие самата превъзходно демонстрирате. Комуноидът всичко си знае, защо му е да мисли? Комуноидът при това винаги знае "единствено правилното", ето, по тази причина нема нужда да мисли. Комуноидът съди, лепи етикети, произнася анатеми, оплюва старателно другата личност, той е зает предимно с тия неща, той нема време за мислене от тях. Като пишете за някакви несъществуващи "комуноидни умове", вие прекалено много величаете комуноидите. Тоест, себе си... ОК, когато измислите какво да ми отговорите по поставената задачка, а именно, кой ли е тайният смисъл от тия "вълнения" на Грънчаров окото толкова тъпата тема "Приличам или не приличам на... Антъни Хопкинс?", тогава ми се обадете и кажете какво измислихте. Ако успеете да измислите нещо де, само тогава ми се обадете. Бъдете здрава!
Да, защо съм писал само по тази толкова "важна" тема е загадка. Която има някакъв смисъл. Който успее да го разгадае, нека да каже. Това е наистина нещо като тест. Психологически и нравствен. Знаете, аз обичам тестовете, много си падам по тях. Обичам, пристрастен съм към изследванията на човешката душа. И по тази причина, за да добия някакви реакции, си правя съответните провокации към тия души. Да ви кажа ли какво разбрах по повод на този тест? (Аз директно нарекох втората публикация, сами виждате, "тест по... Антани Хопкинс". Дали физиономично приличам на този велик човек мен слабо ме вълнува, да не кажа изобщо не ме вълнува. За нас, философите, тия, външните неща нямат особено значение, слабо ни вълнуват. Но ако имам друга, душевна прилика с него, това е за мен важно. За мен А.Хопкинс е един изключително умен, душевно и духовно развит талантлив човек, той има страхотно излъчване, вярвам, ще се съгласите с това. Ако имам в своето поведение, говорене, излъчване и пр. нещичко, което наподобява тия неща при него, това за мен вече има значение, важно е за мен. Но това го поставям като проблем. Казах, интересуват ме реакциите на различни хора по повод на проблема, поставен във въпросния тест. Забележете: за цяла седмица подхвърлих само това, че някакъв си ученик (и след това друг) ми бил казал нещичко за предполагаемата "поразителна прилика". Помислете: нищо друго ли не ме е впечатлило, само това ли ме е впечатлило, та само за него съм писал?! Очевидно не. Аз като човек и като философ с глупости не обичам да се занимавам, а търся най-важните проблеми. И по тях мисля и пиша, опитвайки се, дето се казва, "да хвана бика за рогата". А сега за всичко друго мълча, и пиша, видите ли, само за такава една глупост: на кого приличам повече, на изтънчения духовен аристократ от Великобритания сър Антъни Хопкинс или, примерно, на френско-руския лайнар (с извинение за думата!) Жерар Депардийо, с когото също може да имам известна прилика, не мислите ли (напълнях напоследък доста и все повече, вероятно, заприличвам и на него!). Та ето го малкото казустче: защо Грънчаров се бъзика с нас като пише по тази тема, какво ли цели този хитрец?
Вероятно нещо проучвам, интересува ме нещо, добивам по този начин важна за мен информация, подхвърляйки шеговито такъв един неясен по естеството си казус, който играе ролята на нещо като лакмус. Лакмус за ставащото в душите на много хора. И той най-вече в душите на хора, които принадлежат на общността, наречена "ПГЕЕ-Пловдив", моето училище.
Всичко дотук написано тази сутрин е само въведение, пролог. Към една друга голяма тема. Много имам за писане и за казване. Много мисли терзаят душата ми. До този момент нямах време, спокойствие и настроение да пиша за тях. А това са истински важни въпроси, по които си заслужава да се мисли и пише. Уверявам ви, че в главата ми единствената мисъл, която се върти, не е това дали приличам на Антъни Хопкинс. Съвсем други мисли се въртят в главата ми. Цял рояк от мисли, коя от коя по-важни. Страхотно важни мисли терзаят напоследък душата ми. И ето, днес е събота, следва да пиша за тях. А е трудно, щото, казах, тия мисли са многобройни. И ако искам да уловя всяка от тях и да я изложа, подобно на ловец, именно като убита, върху "хартията", ще ми трябва много време. Прочее, как мислите, трябва ли да продължа своето добило толкова голяма популярност дневниче за моите преживелици в качеството ми на деец в образователната сфера? И знаете, че аз там с пределна откровеност пишех по тия най-"щекотливи" (така и не разбирам смисъла на тази дума, но тя се е забила в съзнанието от паметната ера на комунизма!) теми и проблеми. Това са вече важни и обществени, и граждански теми, имам предвид конкретната ситуация в българското образование и то на примера на едно-единствено училище. Трябва ли да зарежа тази своя изстрадана тема, по която вече и доста книги издадох, по която писах, писах, писах. Нима тази тема със завръщането ми в това училище (от което бях позорно изгонен преди 17-18 месеца) вече, така да се каже, е "изчерпана"? Едва ли. Тогава как мога да допусна да я изоставя?! Та нали сам казвах, че тази тема е нещо като "златна мина"? Как човек да изостави цяла една пълна със съкровища златна мина? Това е цяло безумие, нали така, вярвам, че ще се съгласите с мен поне по този въпрос.
Ситуацията в българското образование не е станала като с магическа пръчица бляскава с моето завръщане в това училище. Тежки проблеми си стоят и чакат своето решаване. А това решаване може да стане по един-единствен начин: с широк, много упорит и изцяло свободен демократичен дебат с участието на всички, и ученици, и учители, и родители, и администрация, т.е. образователни чиновници и властващи лица. Друг начин за решаване на подобни великолепно трудни проблеми на нашия живот, която е така неуреден, няма. Не е изобретен друг начин. Мълчанието по тях не е никакво решение. Бягството от тях няма да ни спаси. Нито пък усмивките един към друг могат с нещо да ни помогнат. Трябва да се разговаря и то всеки ден по всички стоящи и чакащи решението си тежки, а аз обичам да ги наричам горещи, даже парещи проблеми на училищния живот, на образованието, на отношението ни към младите и пр. Е, знаете, аз обичам дебатите, дискусиите, споровете. Даже успях да изпрося от РИО-Пловдив ето този документ, който именно ми дава "карт бланш" за инициативи в тази област; вижте какво пише в него:
Възниква логичния въпрос: къде и как трябва да се води този толкова потребен, даже съдбовно важен дебат? Ами трябва да се води в пределите на самото учреждение, в случая това е образователно-възпитателното и личностно развиващо учреждение, наречено "ПГЕЕ-Пловдив" (все още). Макар че е резонен и този въпрос: след като тия разговори и спорове (досега предимно едностранни, предимно водени от моя страна, другата страна до този момент предимно мълча, демонстрирайки нежелание да дебатира!), благодарение на моята активност в блога, придобиха голяма публичност, дали не следва, и то за доброто на същата тази общност дебатът да продължи включително и на такова едно гражданско, публично и прочие ниво? Защото публичността, няма какво да си кривим душата, е огромна сила. Медиите също са такава сила, която трябва да бъде използвана. Щото ситуацията в българското образование, повтарям, не е бляскава. И примерът на моето, на нашето училище може да изиграе ролята на нещо като детонатор за отприщването на тъй потребната и целебна дискусия и то на едно национално ниво. Просто се иска взаимно съгласие и това може да бъде направено. Бягството от широката публичност не е достойно поведение. И говори за не толкова лицеприятни склонности. А нали трябва да бъдем демократи, живеем в страна, която декларира, че била, видите ли, свободна и демократична? Как да е свободна и демократична една страна, в която отношенията в съставящите я конкретни общности са съвсем недемократични? Същинската борба за промяна, за демократизация на нашата изцяло порочна, т.е. недемократична, несвободна образователна система все още не е започнала; но тази борба ни зове отдавна, а ние се държим като пълни малодушници. Държим се позорно и недостойно.
А така не бива. Така самото време няма да ни позволи да се държим. Време за чакане пък няма. Времето за чакане и за търпене отдавна е минало. Ето защо, в светлината на отдавна декларираните и на централно ниво (МОН, Парламент и пр.) пориви (да използвам тази дума) за реформи и за демократизация на образователната система, борбата за промяна вече трябва да се води на широк фронт. Трябва да стане така, че "да загори и да закипи под краката ни". Имам предвид да започнем да водим най-горещи и пределно откровени и открити дебати. Аз съм за, показал съм го, и то не на думи, а на дело. Очаквам с интерес отклика на другата страна. Която, вярвам в това (ще ми се да вярвам!) не желае да се афишира като крепителка на отчайващото статукво, нали така? "Всички" искаме промени и то към добро, е, начинът тези промени да започнат да се случват е ние самите, първо, да се променим; а ние ще се променим като почнем да разговаряме, да преговаряме, да дебатираме, и то, казах, пределно честно, открито, вдъхновено, с цялата си душа и страст, на която сме способни. Мълчанието, уверявам ви, изобщо не е злато, ама изобщо! Мълчанието, ако ми позволите да цитирам моя приятел Иво Инджев (смея да го нарека така, имам прекрасни лични отношения с него, въпреки че не правя нищо та да му досаждам и да му пиша често!), по неговите знаменити думи е... злото; отбележете, мълчанието е злото, а не злато! Какво повече има да се говори по този въпрос, та той, Иво, всичко е казал и то само с една дума!
Ето, аз една седмица нищичко не писах и дадох шанс на други хора да премислят позицията си, да си изработят стратегията и пр. Готов съм да чакам още, примерно, цял месец. Но не повече. Месец даже е много. Трябва да започнем много да разговаряме. По всички проблеми. Без никакво изключение. И то с участието на най-важните хора в цялата тази работа: при демокрацията демосът са най-важните. В едно училище, където огромната част от народа са младите хора, учениците, те именно са най-важната сила на демоса, на народа. Ученическият народ е най-важната, решаващата част на демоса. Техните родители също са най-важна част. Учителите също са важна сила, съставляваща демоса, гражданите, които имат интерес от същинска промяна към добро в образователната сфера. Глупаво е да се мисли, че учителите са консервативна сила, имаща същински или същностен интерес от запазването на отчайващото статукво в българското образование. Ето една тема за дебатиране: а наистина ли е отчайващо положението в образователната сфера на България? Аз твърдя, че е отчайващо. Има много неизползвани сили и ресурси, които не са активирани, по тази причина положението хем не е бляскаво, хем не е неотчайващо. Напротив, трагично е. Ужасно тежко е това положение. Други акцентират, е било имало, видите ли, "несъмнени успехи", не трябвало да бъдем черногледи и ала-бала. Нека да сблъскаме тия две тези в широк дебат, в който всеки да може да вземе думата и, дето се казва, да си изплаче мъката. Синдикатите, апропо, е престъпление че мълчат и си кротуват, имам предвид учителските синдикати и техните ръководства. Да си спомним, че преди доста години имаше учителска стачка, най-голямата в историята на България. Най-продължителната. И тази стачка завърши най-позорно. Но аз не вярвам българският учител да е смазан тотално завинаги. Не ща да повярвам. Убеден съм, че сред българските учители има много достойни хора с манталитета на борци. А не на мухльовци. Между другото да подхвърля и това: мухльовците нямат моралното право да бъдат учители и възпитатели на младежта. Защото мухльовците могат да създават само мухльовци. България, уверявам ви, няма нужда от мухльовци и от малодушници. Щото си ги има предостатъчно.
Ето, готов съм да спомогна за организиране на първия дебат, налага се тия дни да бъде възкресен ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ в ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, предлагам темата на първия дебат в него да бъде, да речем, тази:
Реформа или революция е необходима на българското образование?
Или друга една тема:
Наистина ли е толкова отчайващо положението в образователната сфера на България - както твърдят някои "черногледци"?
Примерно казвам. Има безброй други хубави, потребни, належащи теми за дебатиране. Страшно много такива теми има. Темите могат да се променят, но едно е несъмнено: дебатът е крайно време да започне. Времето за бягане от дебати свърши. Отдавна е свършило, но сега хептен свърши. Край. Разбрахме, че без дебати работата отива на поразия. Тя отдавна е отишла е, ама ние по тъй прекрасния български обичай се правим на ударени че не забелязваме това. Както и да е. Без постоянни, всекидневни дебати по всички най-горещи проблеми няма как да има демокрация. Няма никаква демокрация ако в една общност няма непрекъснати и то съвсем откровени и свободни дебати по всички важни въпроси. Който не обича дебатите и дискусиите такъв не обича демокрацията. Показва, че демокрацията за него е нежелана. Такъв не желае и свободата. Не казвам, че е враг на демокрацията и на свободата, но има такива наклонности. Да се изразя така. Точка по този въпрос.
Живеем в ХХI век. Век на свобода и демокрация. Даже арабите се борят за свобода и демокрация и много страдат около тия свои борби. Само ний, българите (и руснаците) ли ще бъдем встрани от този всеобщ човешки копнеж към свобода и демокрация? Само ний ли ще бъдем нации, съставени предимно от... "трайчовци"?! Хей, страшно е, ще загинем ако ний, българите и руснаците, не направим нужното да извоюваме свободата и демокрацията си. Вижте братята украинци какво правят. Вижте комшиите ни, румънците. Само ний, българите, продължаваме да се излагаме - вместе с руснаците де, те още повече от нас се излагат. Тяхната работа е хептен отишла по дяволите.
Апропо, като казах за руснаците, се сетих за нашия пръв треперко на республиката ни Боко Борисов. Дето постоянно трепери от страх пред руснаците. Знаете, аз съм безпощаден към това недоразумение още от първите мигове на появата му на българската медийно-политическа сцена. Ако не знаете това, наш Боко не е никакъв политик, управник или държавни, он, милият, ни е шоумен! Он е нещо кат Слави. А нашата политика е нещо като театър или като цирк (да ме прощават тия две велики изкуства че сравних българската политика с тях!). Българската политика, по-вярно казано, е нещо като чалготека, в която на пилона се върти не некоя потна чалгаджийка, а се върти на главния пилон он, ненагледният ни герой от Банкя! И сите му ръкоплескат! В чалготеката, както се полага, сите са пияни, изпотени и смърдят. Това е положението в българската политика. В моето възприятие. Вие кажете ако не сте съгласни с мен. Аз просто казвам как аз виждам нещата.
Неслучайно пиша това. Нещата са свързани. Вижте каква чудесна реплика получих по моя публикация от вчера по адрес на поведението на главния онбашия на республиката ни (виж: Егати гьонсуратлъка, егати дебелоочието, егати аморалността, егати комунистическата свинщина!):
Грънч, не се е..вай с г-н Борисов. Който го е обидил добро не е видял. Веднъж те уволнихме заради това че си позволяваше да го плюеш, не ти е дошъл очевидно акъла и продължаваш. Така си подписваш присъдата. Не си мисли че си недосегаем. Ще патиш още много.
Отбелязвам това като показателен симптом. Между другото Иво Инджев - още един опраскан като мен, него го опраскаха преди доста време! - вече таваришчите нашенски рублофили открито го заплашват ето как, това словоизлияние го е написал урод, нарекъл се, представяте ли си, с псевдонима или кличката (казано на руски) "Човек", ето, четете:
Боклук, ти защо не си убит още? Ако бяхме нормална държава, ти отдавна щеше да вуснеш на бесилото или да бъдеш храна за прасетата в Белене. Пожелвам ти час по скоро това да ти се случи. Мръсен продажник, колко ти плащат американците за глупостите, които не спираш да ръсиш?
Усещате ли същия стил на тия, дето се грижат за опраскването на такива като мен, като И.Инджев и т.н. (то вече не останахме много тия, дето като ни опраскат, и в свидното ни отечество ще настъпи пълна комуноидна идилия!). Да, виждате, България е вече в състояние на война. Има много вътрешни врагове на България, които обслужват руския имперски интерес - за презрени рубли го правят, не за друго. Те така са научени. В тази връзка искам да завърша с нещо най-важно по моя преценка.
В тия пет дни, в които ходя отново в моето училище имам страхотни наблюдения и впечатления, засега не мога да ги описвам, щото се иска много време. Но ето най-важното сред тях. И то е: страхотни млади хора са се появили в откакто не съм учителствал в него, т.е. за тия 20-тина месеца вече. Умни, разбиращи, смели, любознателни, копнеещи за истината, правдата, доброто. Възхитен съм от "човешкия материал", както се изразява любимецът на нацията ни; той твърди, че този "матр`ьял" бил лош, аз обаче твърдя, че що се касае до тия свежи сили, дето напират от недрата на нацията ни, именно младите, "материалът" е великолепен. Това е вече поколението на свободата, което от толкова време чакаме. То вече се е родило и е пораснало. Благодарение на даденостите на съвременния свят - ах, тези "проклети американски империалисти", дето подариха на човечеството тоя толкова коварен интернет, обслужващ ефективно тъй опасната свобода! - това ново поколение е възприело убийствения за мафията ни и за комуноидността манталитет на свободния човек, на западно, на европейски мислещия човек. Тия дни само това правих: възхищавах се на младите, на техните реакции, общувайки с тях, запознавайки се с тях. Страхотни са, невероятно силно ме впечатлиха! Прекрасни са, ето тези млади хора ще спасят България. Макар още да не са минали ония 40-години на Мойсей, в които трябва да се роди и да възмъжее поколението, израсло в условия на свобода, в България има вече едно поколение, което не е като нас, което е със съвършено друг манталитет и светоусещане. И те именно ще спасят България. Ще я направят нормална и цивилизована, т.е. свободна и демократична страна. Този е моят главен извод от общуването ми с тия младежи през тази първа знаменателна седмица след завръщането ми в ПГЕЕ-Пловдив. Невероятно съм въодушевен от тия свои впечатления, сами забелязвате, че не намирам суперлативи за да си изразя емоцията! Затова и спирам дотук.
Хубав ден ви желая! Дано този текст, който съчиних току-що, да ви даде известен оптимизъм. Аз съм непоправим оптимист. Вярвам, че работите ще потръгнат. Но се иска борба. Имам надежда, че все повече хора ще се включат в тия спасителни за България борби около запазването на нейната съвременна, прозападна, европейска и демократична ориентация. Дойде времето да заслужим приемането си в клуба на благоденстващите и развити западни народи. Първата ни работа е да направим нужните промени в образователната сфера, щото да се отприщи човешкия потенциал на нацията, щото младите да могат да се развиват като пълноценни личности и добри граждани. Комунистическата олигархия и мафия у нас използва своите уродливи креатури като Б.Борисов и вся остальная... за да правят всичко, че от училищата да излиза негоден "матр`ьял", т.е. тъпи, прости, немислещи, индиферентни, пасивни, затънали в пороци безличници-безделници, тази задача социалистическата ни образователна система я изпълняваше бляскаво години наред, съвсем доскоро (разбира се, винаги е имало изключения, потвърждаващи обаче правилото: масата у нас не е в бляскаво личностно и духовно състояние!).
Но животът вече очевидно е успял да вземе реванш и надмощие над силите на миналото и на злото. Младите днес вече са други. Това е безкрайно радващо. Те ще видят сметката на въпросната олигархия и мафия, която е главна пречка за развитието на България. Тя вече е обречена. Скоро ще трябва да дойдат носачите да изнесат трупа й. Трепери, олигархио, треперете, мафиоти! Но преди това всички ние просто трябва да си изпълним задълженията като човеци, като българи, като граждани. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар