От немисленето произтичат всички пороци, на него дължим и разрухата на собствената си личност: пазете се от нея, лекувайте се срещу нея

Ще продължа разсъждението си, което представих вчера в публикацията със заглавие Да мислим за... мисленето - как ви се струва такава една странност и екстравагантност?. Темата е огромна и неизчерпаема, имам възможност да избера с какво да продължа, решавам да продължа ето как.

Безспорно е, че на нас, хората, непрекъснато ни се налага да мислим. Мислим за какво ли не - и както си искаме, казахме, имаме свобода, сами решаваме какво и как да мислим. Но човек, мислейки, търси истината - или решава проблем, опитва се да намери верния изход от някакво затруднение; мисленето не е просто някаква умствена гимнастика без цел, посока и смисъл. Не мислим заради самото мислене, а обикновено решаваме именно някакви практически задачи на живота, а по-рядко - и някакви сложни теоретични проблеми (когато имаме научна настройка). Как се мисли по научен начин е отделна тема, каква е разликата между научно и обикновено мислене - това сега също не искам да осветлявам. Но е факт, че най-често ние мислим, опитвайки се да решим някакви практически въпроси на живота, които са ни развълнували, които са предизвикали нашия интерес, които са важни, полезни или интересни за нас самите. Можем да мислим за каквото си искаме, но обикновено мислим за такива неща, които са свързани, казах, с нашия практически живот, с неговите нужди. Понеже човекът е "политическо животно" (по-коректно е терминът на Аристотел да се преведе ето как: "политическо живо същество") ние много често мислим и по въпроси, касаещи проблеми на нашия съвременен живот, проблеми, свързани с начина, по който се опитваме да регулираме и уреждаме отношенията помежду си. Това, че често, дори непрекъснато ни се налага да мислим за политика, е факт на живота, който не се нуждае от коментар.

Мислещите хора се познават по това, че обичат да мислят и по политически въпроси, които, между другото, съвсем не са прости въпроси. Напротив, доста са сложни. И по тази причина не са по силите на много хора. Затова е пълно с хора, които живеят с абсолютно неверни, погрешни, непълноценни представи за политиката. Доколко един човек е наистина мислещ, доколко са основателни претенциите му, че умее да мисли, може да се провери по това доколко неговите политически разбирания са основателно и задълбочено премислени. По-голямата част от човечеството не се справя със задачата да осмисля пълноценно политическите реалности на живота. Даже самата сфера на политиката, на политическото хората си я представят непълноценно. Мислят си обикновено, че политиката била "нещо, свързано с политиците и партиите", докато същинското понятие за политика на мнозина им убягва. А точният, верният смисъл на това понятие е: политика е онова, което е свързано с живота ни в полиса, в държавата, иначе казано - в човешката общност, политиката вещае начина, по който уреждаме отношенията си като живеем в общности. Как да не е интересен и важен този въпрос за човека след като човекът по понятие е същество, което не може иначе да живее - освен встъпвайки в разнообразни отношения с другите хора?!

Тази тема вечно ще интересува нас, човеците, няма как да престане да ни интересува. Политическите реалности на живота ни винаги ще ни интересуват. Аристотел, примерно, осмисля живота в полиса като нещо органично, на подобие на живия организъм; органите в полиса, "частите" му следва да си взаимодействат така, че жизнеността на цялото, на общността като цяло, следва да бъде запазвана; и то така, че и отделните индивиди смислено да си провеждат живота и съществуването, т.е. да са доволни. По своята същност човекът е "същество, притежаващо логоса", т.е. способността да мисли и да говори разумно, т.е. разумно да обмисля действията, поведението си. А ние постоянно мислим както когато уреждаме своя частен и индивидуален живот (в него отношенията също така не са леки или лесни, примерно, налага ни се много да мислим и дори много да страдаме, общувайки с жените!), така и своя обществен живот, живота си в рамките на общността. Затова именно и сме политически живи същества. Как тия неща, как тия човешки проблеми да не са важни или интересни? Давате ли си сметка колко безнадеждно тъп и извратен следва да е човекът, който дръзва без капка съмнение че се излага публично да заяви: "Мен политиката не ме интересува, моля ви се, не ме занимавайте с такива глупости!"? А в днешно време много хора заявяват, и то дори гордо точно тия силно компрометиращи ги думи, думи, които силно ги компрометират именно в мисловно отношение. Също така, известно е, пълно е с хора, които си позволяват да живеят с крайно объркани, непремислени, противоречиви, несвързани органично представи, т.е. с хаотични и случайни "разбирания"; такива хора просто не успяват да подредят своите разбирания в нещо по-приемливо и смислено, т.е. очевидно не се справят със задачата на мисленето. Разбира се, много ни се налага също така да мислим относно това как да уредим собствения си живот, как да постигнем успех, за да осмисли тия неща човек трябва много да е мислил какви са реалностите на живота и на света, сред които сме поставени, от които зависим по един или друг начин; ето че и тук ни се налага много да мислим. Няма да успее, няма да постигне кой знае какво човекът, който не обича да мисли, не умее да мисли, за когото мисленето е тежка тегоба или мъка. Ето че следва такива хора да направят нещо с оглед да се променят, особено ако са млади. На младини човек трябва най-усърдно да се обучава в мислене - с оглед да направи нужното за да не пропилее живота си без смисъл. А ето, стигнало се е дотам, че на мен, като преподавател по философия, често ми се налага да чувам около себе си ето тия думи, и то казани не само от ученици (за тях е простимо да не разбират, щото са в процес на учене, а учейки, човек прави много грешки!), но дори и от учители, да не говорим за това колко често такива глупави думи ми се налага да ги чувам и от разни образователни началства:

- Грънчаров, следва да знаеш, че за политика в училище не бива да се говори, забранено е със закон да се говори за политика с учениците! Моля те, не нарушавай закона, щото ще си платиш. Никакви думи за политика нямаш право да промълвяваш. Мълчи си. За да ти е мирна главата!

И с такива хора аз обичам да разговарям, с оглед да им помогна сами да разберат какво всъщност казват. Каква превъзходна глупост казват. Разбира се, не е забранено никъде да се мисли и говори за политика в училище, не може тъкмо в училище да се забранява на младите хора и дори на техните учители да мислят. А да се мисли, казахме, за политика, е неизбежно - доколкото искаме да сме човеци. Щото в някакъв смисъл всички човешки проблеми са политически. Примерно нима не е политически в крайна сметка и проблемът за свободата? Или за живота на човека? Ами ето, казахме, самият човек не е друго освен политическо живо същество; хем сме мислещо, хем сме политически същества ний, човеците, как тогава някой да може да си помисли, че било забранено да се мисли и говори за политика в училище? Смешна работа, нали? Виждате как немислещите хора постоянно се излагат - като изваждат на показ, и то без капка неудобство, непълноценността, оскъдицата, мизерията на своите тъй оскъдни "мисли". Впрочем, това, което говори немислещият човек, не са "мисли", това са неща, които той не ги е измислил (при най-леко замисляне тия догми отиват по дяволите!), тия неща, които немислещите хора си позволяват да дърдорят, са именно догми, са именно глупости, които в техните очи са нещо като "вечни истини", са нещо като "най-правилните мисли", дори са "единствено-правилните мисли". А казахме, това изобщо не са никакви мисли, щото в момента, в който човек се замисли, тия глупости, казахме, отиват по дяволите. Или отиват там, където им е мястото: на боклука.

Прочее, съзнанието на немислещия човек много прилича на боклукчийско кошче. В него са нахвърляни какви ли не умствени отпадъци, разложени, гниещи, вкиснати, прокиснали продукти, който знае откъде взели се там (обикновено се вземат от канализациите за отпадни мръсотии, за разни умствени, извинение, екскременти и нечистотии, а именно от медиите; да, медиите в днешно време са точно това!), от тия кошчета се носи ужасен, непоносим смрадлив дъх на нечистотия, на гнилост и на мъртвина; разбира се, че мислещият човек постоянно друго не прави, освен да почиства своята душа, да поставя всяко нещо на точното му място, да изхвърля оттам боклуците и нечистотиите, да мие, да чисти, да търка, да подрежда, да внася уют и пр. Както се грижим за своите домове, така следва да се грижим и за своите души, а "прахочистачката" или дори "боклукочистачката" в сферата на душата е тъкмо мисленето, което, както виждаме, има най-напред и една хигиенизираща функция.

Тъй, казах си своята любима метафора, а именно, че душата на немислещия човек прилича на боклукчийско кошче; моите ученици добре познават този израз. Често им говоря за тия пусти боклукчийски кошчета. Може би съм им омръзнал с повтарянето на този мой любим израз. Но им се налага често да го повтарям с оглед да им помогна да осъзнаят в каква ситуация се намират. Прочее, образователната ни система, след като не позволява на учениците, на младите хора да се упражняват в мислене, прави това, че също допринася техните души да са именно нещо като боклукчийски кошчета. Самата образователна система общо взето - като се замислим малко ще открием това непременно! - не прави друго освен да тика във въпросните "кошчета за умствени отпадъци" какви ли не боклуци, ненужни неща, тика там какви ли не догми, "вечни истини", "най-правилните официални мнения", всеобщо разпространени предразсъдъци, "удобни мнения" и прочие. И ги тика тия неща с такава интензивност, че в един момент младите, за да могат някак да си съхранят душата, престават да възприемат това, което системата се мъчи да тика в душите им, блокират, престават да учат, да четат, намразват училището, ученето, учителите, всичко намразват, което е тяхна най-естествена реакция за самосъхранение: все пак нали аз следва да съм този, който да решава какво ще влиза и какво няма да влиза в душата ми?! Нали става дума за моята, не за нечия друга душа? Откъде-накъде какво ще влиза в моята душа ще го решават някакви надменни министерски чиновници от образователното ведомство?!

Вие сега усещате ли какъв абсурд, каква пародия на общество сме ние, щом като всички в този момент тъй разгорещено обсъждат какво, моля ви се, следва да вложи в образователните програми министерската бюрокрация?! Едни предлагат едно, други, друго, а почти никой не се сеща да извика "Кралят, моля ви се, е гол!!!", т.е. никой не сеща да каже, че това нещо, а именно какво да влиза в главите на нашите деца, изобщо не е работа на министерската образователна бюрокрация, колкото и умна и всевластна да е тя, простичката истина гласи: каквото ще влиза в моята душа мога да решавам единствено аз самият! Защото това е именно моята душа. Нека министерските чиновници да имат добрината да се грижат само за своите души, а пък ний, като се освободим от тяхната тирания, ще се погрижим за собствените си души. Толкова е просто това, нали така? Да, ама за да се схване и признае такава една проста истина все пак се изисква известно замисляне, нали така? Освен това министерските бюрократи правят тия идиотщини не защото са толкова прости, а ги правят защото така им диктува интересът; да, техният себичен, частен, егоистичен интерес ги тласка да мислят така, щото ако започнат да мислят иначе ще си загубят своето пълновластно монополно положение. И затова, когато се намеси интересът, нещата се изкривяват, почват се съответните борби, щото отделните хора и отделните обществени групи имат различни интереси, нали така?

Това е простичка истина, която всеки мислещ човек следва добре да съзнава: ние, човеците, сме различни, имаме и различни интереси, примерно някои от нас са си наумили, че техният интерес се свежда до това да прецакват колкото се може повече останалите; е, такива хора стават образователни чиновници, стават олигарси, стават други някакви там паразити и мошеници, правят всичко, което отговаря единствено на техния себичен интерес, друго не правят освен да вредят на другите хора, да ги ограбват, да им пречат да си разгърнат талантите и прочие. Ако ние, мнозинството от гражданите у нас бяхме мислещи хора, никога нямаше да допуснем да се стигне до това положение една малка прослойка да заграби не само цялото национално богатство, не само цялата власт, но и да ограби от нашите собствени деца тяхното бъдеще, представяте ли си какво страшна аномалия сме допуснали по причина на това, че не умеем да мислим основателно и достатъчно? Ами допуснахме разни наглеци да ни се качат на главите, да се гаврят с нас, да чукат каменна сол там, да се издевателстват над нас, а пък ние, понеже не се усещаме какво става, търпим гаврите, нещо повече, понеже някои от нас са дотолкова затъпели, че даже изпитват някакво перверзно удоволствие от тези гаври - и се опитват да се намърдат при мъчителите ни, с оглед и те да посмучат съответните благинки. Сега присветна ли ви какво точно става и до какви плачевни резултати се стига когато мнозинството от нацията решително е скарана с мисленето, не ще да мисли на никоя цена, а повтаря в някакво тъпо упоение: "Най-много мразим да мислим!", така реват всички, пък се намира някакъв бабаит, който почва даже да ги фали: "Ето, понеже и вие сте прости и аз съм прост, по тази причина и така добре се разбираме!".

Да, драги дами и господа, налага ни се да започнем да се обучаваме в мислене - защото иначе не само ние самите ще отидем по дяволите, но и страната си ще закопаем. Разбира се, че без мислене доникъде не се стига, стига се само до гарантирания провал. Стигнахме дотам, време е да осъзнаем какво направихме. И, дето се казва, като осъзнаем истината, да започнем да искаме вересиите. Прецакани сме, нали така? Допуснахме да ни прецакат наглеците, с това поне съгласни ли сте? Общо взето ние сме си виновни, щото спахме или дремахме когато наглеците ни прецакваха, а ние си мислехме, че... вятър вее, а птичките чуруликат. Като заспиш, като се откажеш от мислене, като допуснеш мисълта ти да не работи, да не е вечно бодра, тогава ще имаш добрината за лукса да си платиш съответната цена. Аз ако си сложа портмонето да се влачи на тънък многометров конец зад мен (примерно, тази глупава представа в момента ми идва на акъла), сякаш съм идиот, разбира се, че някой ще се сети да откъсне конеца и да ми вземе портмонето, то ще е грях да не се възползва някой от удобния случай да обере балък и идиот като мен. Подобни глупави неща правим обаче всеки ден и не се усещаме що правим. Поради немислене не се усещаме.

Просто ни мързи да мислим, нали така? Втълпили сме си, че мисленето било тежка, досадна работа. Е, не е така. Мисленето е много приятна работа. Само че трябва да се върши тази работа по подобаващия начин. Мисленето става тежка и досадна работа когато не се прави по подходящия, по подобаващия начин. В нашите училища нещата са устроени така, че младите навеки да бъдат отвратени от мисленето - щото ги тормозят да правят нещо, което наподобява мислене, ала решително не е мислене. То е именно тъпеене: карат младите да заучават наизуст, без разбиране, уроците си от учебниците - и да ги повтарят сякаш са някакви зомбита. "Зубър" е противното изпълнително и покорно създание, което е образцов продукт на уродливата ни и противочовешка образователна система. А младите, които не щат да стават зубъри, които дръзват да се държат като бунтари, които си пазят достойнството, системата ги възприема като "лоши", обижда ги, че били "тъпи" и прочие; не, изобщо не са тъпи тия, дето не се поддават на идиотщините на системата, напротив. Както и да е. Това е тема, по която много съм писал, сега да не се отклонявам пак по нея.

Та казахме, че хем сме отвратени от мисленето, хем си въобразяваме, че то, видите ли, било досадна, мъчна и противна работа, хем, на тази основа, опитващите се по човешки начин да реагират биват обиждани, а пък мислещите хора, в тази толкова абсурдна ситуация, неминуемо почват да ни изглеждат като... ненормални, нали така става? "А пък свестните у нас смятат за луди!", това нали са думи на Ботев, неслучайно ги е писал още тогава! А ако на младите бъде показано, че да се мисли е нещо най-приятно и добро, че то е нещо съвсем човешко, че то е най-обичайно човешко занимание, което именно внася някакъв тонус в живота ни, тогава работете решително ще се променят. Малко се иска, за да се излезе от толкова коварния стереотип на немисленето, която господства у нас, и то до степен, че у нас не мислещите, а тъкмо простаците и тъпанарите задават тон в живота ни. Искам тук да дам един пример и с него ще завърша.

Аз от един месец вече пак съм на старото си учителско място, знаете, писах по тази история, бях уволнен от това учителско място под предлог, че съм бил "пълен некадърник", бил съм "изцяло негоден за системата", образователни чиновници били констатирали някаква "абсолютна липса на каквито и да било качества да е учител" у моя милост, независимо от това, че целия ми живот мина в учителстване, ето, тази година ми е вече 33-тата от началото, когато за първи път влязох в класна стая като учител (това стана в далечната 1983-та година!). Та след като му уволниха и изритаха от училището по недопустим начин, аз заведох съдебно дяло и след дълги и много интересни съдебни баталии (аз описах всички тия неща в своя блог) съдът в крайна сметка обяви уволнението ми за незаконно и ме върна на работа; да, аз се върнах на работа преди месец с решение на Върховния касационен съд! И ето, цял месец вече общувам с учениците ми. Връщането ми в това училище за мен стана един много интересен експеримент. Ще споделя нещо, което досега не съм споделял тук. Ще го кажа, независимо от това как ще прозвучи. Ще си позволя да го кажа, щото е самата истина. Аз като философ много държа на истината и не мога, както забелязвате, а си кривя душата, т.е. да изопачавам истината. Не ме много вълнува как тази истина ще я възприемат дадени хора. Че щяло да ги заболи и пр. също слабо ме вълнува. Аз правя така защото добре зная, че истината винаги е целебна и здравословна. За разлика от той омайната лъжа.

Младите хора са изключително интересни - и те са точен "барометър" за всичко, причината според мен е тази, че обществото още не е успяло да ги опорочи в съответната степен. Затова в някакъв смисъл да се работи с млади хора в училище (гимназия) за мен е още по-приятно отколкото да работя със студенти - студентите вече са прекалено опорочени от системата, сред тях невъзвратимо опорочените от системата вече са прекалено много. Докато учениците в училище, повтарям, не са така опорочени. Освен това, както казва народът, "тънката пръчка по-лесно се извива" (как точно беше въпросната поговорка че в момента не се явява в съзнанието ми?), в смисъл, че по-реалистично е при тях да могат да настъпват промени. Става дума за това, че те по-лесно се настройват, по-гъвкави са в адаптирането си към едно или друго нещо. И ето, установих, че младите в моите часове са изключително ентусиазирани от внезапно открилата им се възможност да мислят и то съвсем самостоятелно и свободно! Страхотно е това: да, чувства се, че ги обхвана невиждан ентусиазъм на духа! И те го изразяват по своя си възхитителен начин; ето примерно как:

- Господине, преди да дойдете вие имах двойки защото от нас се искаше да разказваме урока, а аз това нещо не го обичам. При вас трябва да се мисли, ето това ми харесва, изведнъж в часовете по философия почна да ми става интересно, а пък и стават чудесни дискусии! Толкова е хубаво да се мисли, да обсъждаме разни проблеми, да се мъчим да ги решаваме - както вие ни давате тази възможност. И ето, че ми потръгна, виждате, изказвам се често, вече не стоя безучастен в часа както преди.

Горе-долу такива думи ми говореше един млад човек тия дни, които се опитваше да ме увещава да му пиша по-висока оценка, именно 5-ца, въпреки че имаше цели три двойки (а при мен вече имаше две шестици!); като ми каза тия думи, аз разбрах, че ще бъде голяма несправедливост да му пиша 4-ка, е, писах му 5-ца за срока, казах му, че ми се иска да видя как ще му повлияе тази петица, дали през втория срок ще се отпусне, или пък, напротив, ще се импулсира така, че да изкара и още по-висока оценка. Той се впечатли силно от жеста, който му направих (все пак тия 3 двойки, изкарани преди часовете с мене, не мога да ги пренебрегна напълно!) и обеща, че ще бъде на още по-високо ниво през втория срок. На друг ученик, който също така имаше двойки, но който ме впечатли с това, че умее добре да обосновава твърденията си, успява в клас да развива своите мисли по впечатляващ начин, си позволих да река следното, обръщайки се към целия клас:

- Не зная дали забелязахте, но този ваш съученик умее по превъзходен начин да изразява мислите си, много добре обосновава всяко свое твърдение, личи си, че е мислещ човек! Не зная дали сте разбрали това, но ето, казвам ви го: такива хора като него са изключително ценни, те също така са и голяма рядкост, длъжни сте да го уважавате, да го питате за това или онова, щото, повтарям, такива хора като него са изключително нужни и ценни. Той просто е мислещ човек, има голям талант в тази област. И това си личи от всяка негова дума или мисъл.

Като казах тия думи - казах ги съвсем чистосърдечно! - учениците силно се впечатлиха, а пък младежът, по чийто интерес казах тия суперлативи, хем се изчерви от неочакваните думи и от неудобство, хем се усмихна на целия клас, който слушаше със затаен дъх думите ми; в един момент и другите се усмихнаха и дори изръкопляскаха! Той пък стана да се поклони, сякаш е нещо като артист на сцената, когото публиката аплодира. Стана много мило, ето, оказва се, че и у нас може мислещ човек да бъде аплодиран, за мен тази случка има знаково събитие - и, признавам си, ме окрили още повече за работа с тия толкова добри ученици. А че учениците, с които работя в това училище, са изключително добри, това е така, то се знае; впрочем, навсякъде учениците са добри, важното е обаче да им се дадат условия да се проявят като такива. Да,у навсякъде учениците, младите хора са добри, стига безчовечната система да не е още успяла да ги опорочи така, че да станат в един момент безчувствени уроди - в това число и в интелектуално отношение. По отношение на мисленето. Немислещият човек е нещо много по-страшно от умствен инвалид, той, простете, е урод. В това число и нравствен. Немислещият човек има всички предпоставки да стане звяр. А знаете, че зверовете сред човеците са най-страшните зверове. Има ли смисъл да се мисли или няма такъв смисъл? Кажете вие.

От немисленето тръгват всички пороци. Личността почва да се разлага "изотвътре", казваме "от главата" е била разваляла "рибата", нали така? Оттук, от тази най-човешка сфера, започва развалата, която след това прераства в нравствено уродство. Немислещият човек, като си създаде всички предпоставки за жизнен провал, предусещайки провала, почва успоредно на това да се озлобява все повече и повече. Немислещите, а по тази причина и затъпелите хора са злобни, не зная дали сте го забелязали, те съща така са и много завистливи. Завистливостта у нас е разпространена твърде много (наред с лошотията, с подлостите и с мерзавщината) тъкмо защото у нас немислещите хора са твърде много. "Геният на завистта" бил българският гений, по думите на Елин Пелин. Неслучайно е казано това. За наше добро е казано, стига да можем да осмислим какво точно е казано. А глупаците се озлобяват като им кажете някои истини. (У нас в днешно време е пълно с глупаци, които изобщо не се смущават да повтарят в някакво идиотско упоение, че, видите ли, никога нямало да допуснат да се разделят с тъй милата и свидната им представа за "турското робство", т.е. тия идиоти очевидно изобщо не съзнават, че да обиждаш така грозно предците си, пък и самия себе си, че са роби, че ти самият си наследник на роби, т.е. си роб, е най-малкото тъпо; най-истински е робът, който не съзнава колко е ужасно нещо робството - и такъв никога няма са си позволи да се гордее с него!)

В тази връзка е интересно да се изследва въпроса може ли умен човек - умен обаче в истинския смисъл! - да бъде зъл; щото, както знаем, има поговорка, че най-опасни са злите хора, които са умни; аз обаче съм склонен да си мисля, че ако един човек наистина е умен, той най-напред трябва да е осъзнал, че е много глупаво да си зъл; по тази причина ми си чини, че умният човек няма начин да не е и душевно добър; но темата си заслужава обсъждането. Аз лично смятам, че поради повсеместното разпространение на глупостта и на затъпяването поради немислене също така твърде много е нараснала и злобата; почнат ли хората да мислят, като естествен резултат от тия обсъждания (мислене се обучава чрез разговори, чрез обсъждане, чрез дебати!) хората ще почнат да стават все по-добри. Примерно, смея да вярвам, че дори ако с комунисти-терористи или с ислямски терористи се влезе в пълноценен дебат и диалог, да речем, чрез интернет, ама съвсем истински дебат и диалог, на тия хора може да им се повлияе да почнат да се очовечават и да намалят злобата си! Вие какво мислите по този въпрос, дали нещо човешко все пак има в тия уроди, за което можем да се "закачим", че на тази база да може да им се повлияе да почнат да стават и по-добри, т.е. да се освободят от злобата си?

Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Ще продължим по темата, живот и здраве да е само, съвсем скоро! Бъдете здрави - в това число грижете се и за умственото, душевното си здраве. От немисленето, казахме, произтичат много пороци. На него дължим и разрухата на собствената си личност. Пазете се от нея, лекувайте се срещу нея. Лекът е един: мислене.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo