Моите предложения за същностна промяна в обучението по т.н. философски предмети - в светлината на поредните недомислици на шаманите от МОН

Покрай режисираната (с оглед отклоняване на вниманието ни от истински важните проблеми) кампания около новите "реформирани" учебни програми, които бюрократите от МОН благоволиха да ни спуснат - а тази медийна шумотевица, както е обичайно, се изроди в патриотарски акции в стил "Сакън, посягат на най-свидното ни, посягат на нашето турско робство!", "Майчице, децата веке нема да учат Паисий!", "Отнемат ни Ботев, Вазов... Караджата!" и прочие нашенски идиотщини! - та значи покрай всичките тези сеирища никой, разбира се, не се сети да развълнува за това какви ли пък "епохални реформи" чиновниците от МОН предвиждат да правят в сферата на т.н. философско образование на младите, т.е. в сферата на тяхното личностно и духовно-нравствено развитие. Аз си направих труда на намеря проекта за промени в тази сфера и направо се ужасих, макар програмата засега да е направена само за 8-ми клас; но е направена така, че сякаш чиновниците, които са я правили, са си обявили конкурс за най-некадърно и несмислено направената учебна програма. Ще си кажа мнението, а наред с това ще направя и свое предложение, свой проект за учебна програма за 8-ми клас, който ще изпратя в МОН (не че разчитам някой в МОН да се вслуша в разумни предложения, но заради експеримента ще го сторя непременно!).

Да, "реформата" на умниците от МОН се свежда до това, че учениците вече няма да учат философия в 11-ти клас, а ще я учат в... 8-ми клас; близко до ума е, че нещата не са така прости както те си ги представят. Разбира се, учителите, които преподаваме философия, сме длъжни да реагираме някак спрямо това безумие. Ние реагирахме, писахме протест срещу предвиденото "сваляне" на философията от 11-ти в 8-ми клас, изпратихме протестно писмо до началствата от МОН, бившият вече министър Танев даже даде изявление, че тази лудост щяла да бъде спряна, а пък после, като излязоха учебните планове и ето сега програмите, се вижда, че нищо от обещаното не е свършено, т.е. пак са победили бюрократите от МОН, които очевидно командват и министъра. А ето сега срещу новата учебна програма за 8-ми клас никой не реагира, щото всички очевидно са заети да мислят върху тъй драгоценното ни "турско робство" и се вълнуват тъй показно само за съдбата на Паисиевата история, която, прочее, сами никога не са и чели! Ето моята позиция по проблема.

Аз по принцип не съм против това в най-малкия клас на гимназията да се учи някакъв личностно и духовно формиращ предмет - не го наричам този предмет "философия" щото да се учи самата чиста философия в 8-ми клас, казах, е пълно безумие, е чисто и просто идиотщина. Значи този личностно-формиращ предмет не може да е философия, трябва да се нарече по друг начин. Не е работа, да речем, в 8-ми клас да се "свали" някой от другите досега учените в гимназиите предмети, примерно психология, логика, етика, философия на правото. Изобщо следва да се преосмисли цялата тази концепция за учене "на части" на някакви различни философски предмети в нашите училища. Най-естествено е самата чиста философия да се учи в 11-ти и 12-ти клас, наред с т.н. предмет "гражданско образование", който там се въвежда, но за сметка на отпадането на философията, която бива механично "свалена" чак в 8-ми клас. Значи мястото на чистата философия е в 11-ти и дори в 12-ти клас, щото досега се видя, че че учебното време за изучаването й в 11-ти клас (по 1 час седмично) е крайно недостатъчно, е абсурдно малко. Ако остане по 1 час обаче и ако ученето на философия се разпростре и в 12-ти клас, тогава работите може да бъдат поставени на длъжната основа. А че трябва чиста философия да се учи само в 11-ти и 12-ти клас основанието е пределно ясно: едва тогава учениците, младите хора достигат длъжното ниво на развитие на своето самосъзнание, което е естествената предпоставка изобщо да бъдат обучавани по такъв един важен за тяхното духовно израстване предмет.

Значи това, което ще се учи в 8-ми (а също и в 9-ти и 10-ти клас) не бива да се нарича "философия", то трябва да си има свое име. Да говорим сега-засега обаче за това, което ще се учи само в 8-ми клас, предвид това, че сега се обсъжда програмата за 8-ми клас. След това, като изясним проблемите по този въпрос, на тази база вече ще можем да проясним ситуацията по отношение на обучението на учениците в 9-ти и 10-ти клас.

Те трябва да учат достъпни и необходими за тях, предвид възрастта им, предмети. И не трябва да ги учат чисто теоретично, а съвсем практически, интерактивно, с ползване на най-нови и съвременни методики. Понеже съм принципен враг на безполезното и отвратително за младите безплодно схоластично теоретизиране (до което се свежда обучението им по тия предмети според директивите на чиновническите "мъдреци" от МОН), аз лично нарекох своето учебно помагало по логика (досега изучавана в 9-ти клас) Изкуството на мисълта, а пък учебното си помагало по етика за 10-ти клас нарекох ето как Изкуството да се живее (с подзаглавие "Етика на достойнството"). Да се обучават младите по един такъв предмет, в наименованието на който има думичката "изкуство", е съвсем различна постановка на въпроса - ако го сравним с голото теоретизиране по абстрактни и изцяло безинтересни за младите хора теми (както предписват това шаманите от МОН). Това е една възможност за формулиране на самото по-подходящо наименование на учебния философски предмет за 8-ми клас.

За младите на тази възраст, с оглед да бъде подпомогнато тяхното личностно израстване, растежа на тяхното съзнание и самосъзнание особено са подходящи теми, свързани именно с растежа на тяхната личност, с формирането на техния душевен свят, на техните представи за "нещата от живота", за отношенията им с другите хора, с връстниците, с подпомагане на растежа на техните ценности. Да, трябва особено много да бъде подпомогнато избистрянето (осъзнаването) на ценностите на младите хора. Да се нарече такъв един пропедевтичен (пропедевтика - най-начално въведение в проблемите) предмет "Възпитание", примерно "Нравствено възпитание" е един вариант, аз лично смятам, че нищо не пречи този предмет да се нарече и така. Може да се нарече, примерно, и "Нравствено и естетическо възпитание", защо не, може, примерно, нравственото възпитание да се учи в една първа част, а естетическото - в една втора част, примерно, през втория срок. Или "Естетическо възпитание" да се учи в 8-ми клас, а "Нравствено възпитание" - в 9-ти клас. Така е значително по-добре, щото "Естетиката" би следвало да предхожда "Етиката". Що се касае до въпросите, свързани с психологическото израстване на младите, с тъй интензивния растеж на техните душевни и духовни сили, по този пункт може да се приеме тезата: психологията, въпросите, свързани със самопознанието на собствената личност, са "разпръснати" в тия два предмета, наречени "Нравствено възпитание" и, респективно, "Естетическо възпитание". "Естетика" не бива да се възприема непременно като "теория" или "философия" на изкуството, тя е сфера на "сетивно-възприемаемото", онова, което ни дават сетивата и чувствата, удоволствията, естетическите преживявания, които получаваме чрез сетивата. Това е изключително важна сфера, ето, оказа се, че заради тази доминация на голото теоретизиране младите у нас са станали крайно безчувствени. (Имам статия по този въпрос, нарича се "Емоционални инвалиди ли сме вече?", да, безчувственият човек е емоционален инвалид, а сгрешеното ни в корена си образование се грижи младите у нас да бъдат хем умствени, хем емоционални инвалиди!) Младите у нас не умеят да мислят истински, пак поради сгрешената парадигма на образованието ни; е, реформа означава да им дадем всички шансове да се развият в тези две важни посоки: да умеят да мислят и да умеят да оценяват (да чувстват, щото с чувството се оценяват нещата; чрез чувствата се постига жизнения смисъл на нещата!) отделните сфери на съществуващото, на реалността, на живота. Това са и двете велики душевни сили, които следва да се подпомагат, с оглед на това личността да живее пълноценно, истински, автентично.

Искам да заявя категорично, че единствено по тия т.н. "философски предмети" (или учебни предмети от т.н. "философски цикъл"), стига да се преподават правилно, адекватно, младите хора хора могат да развиват едновременно тия две свои тъй значими душевни сили, именно мисълта и чувството (мисълта, разбира се, е израз на познавателно отношение на човека към света и към самия себе си, а чувствителността е израз на едно ценностно отношение). Но има също и едно трето чисто и коренно, както ги наричам аз, отношение, и това е практическото. Този трети момент също следва да е налице в едно смислено, автентично обучение на младите. То пък формира тяхната свободна воля, способността им да вземат решения по особено заплетените и често тежки житейски или екзистенциални ситуации. Този трети момент неизбежно следва да присъства в едно адекватно обучение и образование на младите.

Излишно е да казвам колко много куца тяхното образование в това отношение - във вида, в който го имаме според догмите на досегашната изцяло сгрешена, повтарям, административно-директивна и командна образователна система. Какво пречи, да речем, ако се приеме двата предмета за 8-ми и 9-ти клас да се наричат "Естетическо възпитание" и, респективно, "Нравствено възпитание", то в 10-ти клас предметът от този род, да речем, да се нарича (като "завършващ" този цикъл) примерно "Личностно развитие"? Или "Духовно развитие"? Ако се нарече "Духовно развитие на личността" (стига това наименование да не се възприеме като прекалено дълго), в програмата по такъв един предмет, изучаван в 10-ти клас (крайният клас на средното образование според "реформата") може да се включат и теми, свързани с вярата и религията, за което отдавна много се говори, но нищо не се прави. Да, да се нарича "Духовно развитие" този предмет, изучаван в 10-ти клас, ми се вижда много подходящо наименование, разбира се, възможно е да се измисли в един момент още по-сполучливо, но засега нека да стои така.

Три са формите на духа, които следва да се подпомагат взаимно в духовното развитие на пълноценно живеещия човек (пълноценно живее човекът, който живее и подобаващ духовен живот; бездуховният човек на нашето време съвсем не е пълноценно живеещ човек!), та значи три са тия форми на духа, които трябва да присъстват в някакви пропорции в едно образование на младите, което претендира да е пълноценно, а именно това са философията, изкуството, религията. Крайно време е да се реши този въпрос с вярата и религията - да, в нашето образование тия неща, въпросите на вярата, следва да се учат, също така голямо място следва да играе и изкуството, без което образованието на младите наистина не може да е пълноценно. Изучаването на литература в гимназиите не може да прикрие този дефицит, тази оскъдица на изкуство в нашите училищни (гимназиални особено) програми и планове, още повече, че и самата литература не се изучава подобаващо, като изкуство, с литературата младите у нас в училище съвсем не общуват, те я "учат", при това съвсем теоретически и схоластично, което, простете, е изродено! И води до израждането на младите, до тяхната духовна непълноценност, до непълноценността им в духовно отношение. И в личностно отношение, щото що за личност може да бъде един изроден в духовно отношение човек?!

Аз затова предпочитам да предложа тия философски учебни предмети, които ще се изучават в трите гимназиални класа, да съдържат думата "възпитание" в наименованието си, казахме, това ще бъдат предмети, наричащи се "Естетическо възпитание", "Нравствено възпитание" и в 10-ти клас - "Духовно възпитание". До момента в нашата образователна система възпитанието беше изпъдено, щото даже и философията шаманите от МОН налагаха да се учи чисто теоретично и схоластично, т.е. изцяло непълноценно. Хора като мен, преподаватели по философия, разбира се, не сме се подчинявали на този унизителен и за самата философия подход в преподаването й. И затова досега бяхме "нарушители" и дори "престъпници" - в очите на образователните шамани-бюрократи. (Мен примерно тия последните и ме уволниха точно по тази причина от училище - щото не съм бил "типов преподавател", според тяхната тъй бедна извратена представа!)

Както и да е, разбира се, тия учебни програми по така определените учебни предмети за 8, 9 и 10 клас могат да бъдат направени адекватно само от учители като мен, които не сме се подчинявали нито на досегашната образователна парадигма, нито на бюрократичната догма за образование. Подчертавам дебело, тия програми не трябва да се правят единствено от университетски професори, а само от учители, които обаче не са преподавали по досегашните типови и догматични министерски програми, а са били новатори, били са авангардно мислещи, и са проявявали какви ли не инициативи (аз примерно написах и издадох за моя сметка авангардни учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, също така издавам две списания за личностното и духовното израстване на младите, още много други неща съм направил по демократизирането на отношенията в конкретната училищна общност, в която работя и т.н.!), и са били също така, както казахме, и "престъпници", "анархисти" и какви ли не още в очите на всевластните шамани от МОН. Много лесно е да бъдат направени хубави, приложими, практични, достъпни за младите, смислени, ефективни и пр. програми по тия три учебни предмета, аз лично съм готов да изготвя свой вариант на програма, която ще бъде списък на проблемите, които трябва да включват тия програми, но тази задача следва да бъде решена след свободен дебат в работни групи, съставени, казахме, предимно от практикуващи и то новаторски мислещи учители по философия, по изкуства, по религия и пр. И тогава ще се получи нещо наистина стойностно.

Пиша това, макар че аз лично съм привърженик на един съвършено друг подход, на една друга образователна парадигма, тази на демократичното училище. Но понеже у нас държавата не ще да отпусне монопола си, по тази причина и на това основание пиша такива предложения, с оглед усъвършенстване, пораждане на известен смисъл в рамките на токова абсурдната и ретроградна държавна система на образование. А иначе какво следва да се учи по всеки от тези личностно и духовно развиващи младите предмети трябва да го решават в един свободен дебат самите учители, учениците, техните родители. Разбира се, те ще могат да избират между различни варианти, ето, аз примерно съм готов да предложа такъв един свой вариант, в който ще бъде приложен моят оригинален подход (който отдавна си е показал предимствата). Имам вече и подготвени учебни помагала по тия предмети, с лека преработка те могат да бъдат една добра основа за подпомагане на младите хора в изучаваните, в обсъжданите от тях проблеми. Но иначе аз съм противник и на самите учебници и помагала: младите следва да имат пълната свобода откъде да четат, откъде да учат, няма никакви проблеми да четат откъдето си искат, подпомагани и напътствани от своите учители. Едва на тази основа ще се появи живот в класните стаи, ще има много дебати, младите ще се обучават ефективно, с полза за себе си и пр.

Толкова за момента. Спирам дотук. Предлагам този текст за обсъждане и в колегията, и от обществеността, именно гражданите, родителите, младите хора (чрез своята страница във Фейсбук и чрез блога ми). Много ми е интересно как ще бъдат възприети тия толкова ясни и подразбиращи се от само себе си идеи и предложения. Знам, че новото у нас особено трудно си пробива път. Но има начин това все пак някога да стане.

Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

ЗАБЕЛЕЖКА: За това какво следва да се учи в т.н. предмет "Гражданско образование", който се въвежда паралелно на философията, ще пиша отделно. Аз съм противник на това разделяне, щото нещата са дълбоко свързани, не става така както си го представят мъдреците-шамани от МОН - в гражданското образование да се разглеждат отношенията личност-общност, а пък във философското образование - отношенията на личността към самата себе си (себепознание) и отношенията й с другите, но пак като личности, не като човешка общност. Тъпо е да се разделят нещата така, те в живота, в реалността са едно цяло, те в живота са нещо неделимо, неразделимо. По тази причина този аспект, граждански формиращия, непременно трябва да присъства в обучението по тия три предмета, няма как да не присъства там този аспект. Затова нещата могат да се решат просто, двата аспекта - личностният и общностният, гражданският - се обединяват в едно, часовете по философските предмети и тия по гражданско образование също се обединяват, т.е. стават два пъти повече, а всичко се учи вече проблемно и синтетично, даже синкретично. И така трябва да бъде. Не стават нещата чрез разделяне, а стават чрез запазване (реконструиране в света на мислите!) на тяхната толкова възхитителна цялост.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo