Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 8 февруари 2016 г.

Нищо друго не е демокрацията - тя е непосредствено реализирана свобода, тя е свобода в действие!


Имам двайсетина минути само за писане тази сутрин, загубих си времето като върших друга работа. Преди да стана да почна да се приготвям за работа (имам първи час в гимназията, в която работя като учител по философия) ми се ще обаче да кажа нещо важно. Става дума за една съвсем свежа идея, която ми се яви в съзнанието вчера.

Решавам тази сутрин да обявя началото на един практически (в смисъл на не само теоретичен) проект за реална и същностна реформа в училищната общност, в която работя; проект за създаване на напълно реални, добре функциониращи демократични отношения в него. Всеки един от нашата училищна общност в най-широкия смисъл - било ученик, било учител, било родител, било просто ангажиран гражданин, който иска да помогне с каквото може, било дори образователен мениджър, да речем някой управленец от образователното ведомство, примерно от РИО-Пловдив! - би могъл да се включи в проекта, да заработи на дело по неговата реализация, полето за работа е огромно; всеки може с нещичко да допринесе. Да направи нещо в тази посока, каквото и да е то, нещо реално, нещо практично, нещо прагматично, проблеми колкото щеш, да речем, нужно е да се демократизират всички отношения, примерно отношенията учител-ученик, нужно е да се демократизира, т.е. да се осъвремени образователния или обучителния процес чрез прилагането на модерни подходи, може много да се работи по промяната на атмосферата в училищните общности, в борбата срещу авторитаризма, срещу остарелите възгледи или методики, които унижават "обектите на образователните мероприятия" и т.н.

Мегдан за промени, дето се казва, голям, неизбродим даже. Щото, излишно е да казвам, у Нашенско демокрацията е само фиктивна, мнима, неистинска, фалшива, показна, недействителна. Няма какво да крием, у нас си господстват съвсем реални недемократични, т.е. авторитарни отношения, подходи, методики и т.н. Даже дори подреждането на чиновете в красната стая издава един неподправен авторитарен тип на отношения. Е, дойде време всичко това да се променя. Няма да е лека промяната - става дума не само за промяна във външните отношения, а промяната трябва да стане най-напред в душите, това е най-трудната промяна и реформа! - но пък една такава борба е изключително благодатна и плодотворна, аз съм убеден, че много хора с ентусиазъм ще възприемат идеята и инициативата. Всеки с нещичко може а допринесе. Трябва да престанем да бъдем нация от нищо неправещи вечно недоволни мърморковци и малодушници. Време е сами да почнем да се променяме, а на тази база неминуемо ще променим и живота си. Глупаво е да чакаме някой отгоре да се загрижи за нас самите и да ни оправи - или да ни опраска (този термин сега стана особено популярен!). Сами трябва да направим истинската промяна, тя трябва да е плод на нашите собствени ръце.


Ще предложа на всеки ученик (пък и на колега) да се включи с реални действия, с постъпки на дело, в непосредственото правене на нашата училищна демокрация. Всеки сам нека да избере какво да прави, нека сам да изобрети поведението си, инициативите си; всеки сам може много неща да промени, било в своето собствено поведение, било в отношенията си към околните. Всеки от нас може да се захване непосредствено да практикува свободата, щото демокрацията е точно това: тя е сфера на действително осъществяваната от индивидите, от хората свобода. Нищо друго не е демокрацията, тя е свобода в действие!

Днес ще говоря на всички свои ученици по тези въпроси. Ще се опитам да ги предразположа за разговор по тази тема. Интересна ми е реакцията им. Всеки ученик, който се включи в инициативата, която сам се възприеме за нещо като работник или деец на истинската промяна на отношенията, може периодично да съобщава какво по-точно е направил, какво по-конкретно е променил - или се е опитал да спомогне за да се промени. Моите ученици учат философия на правото, чиста философия, а също и гражданско образование, това е предмета "Свят и личност" в 12-ти клас. Таман по моите предмети е това практическо занятие, което ще продължи не само през целия втори срок, но може би и години занапред. Само живот и здраве да е! Прочее, моята роля оттук-нататък ще е съвсем малка. На мен ми се ще да стане така, че в един момент младите изцяло да поемат в своите ръце бъдещето си. Щото от промяната в училищата, където се подготвя човешкия матр`ьял на нацията, зависи промяната и в страната ни като цяло. Няма оправия ако ние самите не заработим за истинската промяна, ако ние не я осъществим със собствените си ръце.

Времето ми за писане изтече. Спирам внезапно дотук. Всъщност успях да кажа основното. Има много конкретни инициативи в тази посока, но за тях ще пиша допълнително. Примерно за избора на нов патрон на училището. Негласно патрон на нашето училище, за срам и резил, продължава да е... Ленин (в целия град го наричат "ТЕТ-Ленин", както е било наричано в ерата на комунизмо-социализма); е, дойде този момент това да се промени. Училището трябва да си избере патрон, достоен за времето, в което живеем. Преди пет години (пет цели години минаха оттогава!) аз предложих този избор на нов патрон. Нищо не стана цели пет години. Е, сега, да се надяваме, ще стане. От нас, прочее, изцяло зависи какво ще стане. От никой друг. Хайде чао, че съвсем закъснях!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

17 коментара:

Анонимен каза...

Ти си тоталитарист и антидемократ за каква реформа и свобода говориш?!?! Нямат право такива като теб да говорят за тия неща. Нямаш нищо общо с тях!

Анонимен каза...

Какво представлява каузата за свободно развитие на образованието?

Каузата за свободно развитие на образованието в България е кауза за демократизация на страната и освобождаване на богатството и енергията на човешкия потенциал. Разнообразието от човешки таланти и достойнството на човешкия дух не могат да намерят поле за изява и развитие в командна образователна система, която е наследство от миналото. Демокрация, която не зачита принципа на родителската отговорност и свободата на самоопределението, мисълта, словото и сдружаването (съставни за избора на образование); демокрация, която се плаши от разнообразието и свободата на избора, не е реална, а само номинална. Нещо повече – без освобождаване на човешкия дух и таланти не е възможно България да придобие своя уникален облик и заеме своята достойна позиция на картата на проспериращите страни.

Анонимен каза...

Втората национална среща ще премине под мотото ПРАКТИКИ НА СВОБОДАТА И ЧОВЕЧНОСТТА. Тя предлага:

ОСНОВНА ПРОГРАМА (лекционна, английски/български):

Представяне на демократичен законодателен модел в образованието – датската образователна система – който от близо 160 години функционира на принципите на родителската отговорност и свободното развитие

Актуална информация за водещи образователни подходи от света, зачитащи свободата и човечността и предотвратяващи насилието
ПРАКТИЧЕСКИ РАБОТИЛНИЦИ, водени от основните говорители (интерактивни, на английски; местата са ограничени)

ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪЛГАРСКИ ИНИЦИАТИВИ в посока на свободното развитие на образованието; разширяване на мрежата от български агенти на свободата, разнообразието и образователната инициатива

Съвременните тенденции в развитието на образованието, които ще бъдат представени на конференцията, са насочени към по-голямо овластяване на ученика и създаване на възможности за учене чрез автентично сътрудничество. Освен това образованието излиза от изолацията зад училищните стени и започва да възстановява по различни начини връзката с общността, към която учениците принадлежат и се предполага да допринасят. Внася се ударение и върху връзката, познаването и уважението към природата и живота в нея.

Анонимен каза...

Чл. 23 на нашата Конституция гласи: “Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага.” Свободното развитие означава гаранции за това, че образованието, в качеството му на основно право, може да се упражнява и извън зоната на държавната регулация, точно както не съществува държавна регулация на развитието на изкуствата или науката. Да създава условия за свободно развитие означава именно да не пречи на това развитие, като претендира да го осъществява и управлява. Да създава образование (като основен доставчик на образователна услуга и регулатор на образованието) за държавата е толкова неестествено, колкото би било ако създаваше изкуство (ако произвеждаше картини или музика за масова употреба и създаваше правилата, по които художниците да рисуват и певците да пеят).

Анонимен каза...

Нормите действат като ограничител на нежеланото поведение, а не като катализатор на желаното развитие. Когато всичко се подчини на норми, развитието спира и се преобръща в деградация. Развитието винаги се осъществява по периферията на нормираната зона, а не в нейния център. Гаранцията за добро образование е наличието на любопитство и увереността в свободата за иновации. Корективът за качеството е наличието на връзка на образованието с реалността, а не наличието на административни норми.

Анонимен каза...

Образованието в България е задължително!

Това е популярна заблуда, основана на грешно цитиране на чл. 53 (2) от Конституцията: “(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.” Има смесване на “обучение” и “образование”. Каква е разликата? Училищното обучение е един метод за обучение, образованието е основно право. Докато можеш да задължиш някого да се обучава (да бъде обект на образователно въздействие), не можеш да насилиш никого да се образова (да бъде активен субект на образованието си). По подобен начин, ако дадем пример с друго основно право – свободата на словото – можеш насила да накараш някого да мълчи (да бъде обект на въздействието на цензура), но не можеш да го накараш насила да говори свободно (да бъде активен субект на правото си). Задължително може да е само ограничението на едно право, не упражняването му.

Анонимен каза...

За да се спазват правата на децата, държавата трябва да контролира тяхното образование!

Децата не могат да упражняват повечето си права самостоятелно, но те имат законен представител, който взима решенията относно техните права – това са техните родители или настойници. Точно както родителите взимат решение как да се лекува, да се храни и облича детето, докато то постепенно добива способност само да отговаря за тези решения. Образованието не прави изключение от това правило. Държавата има точно толкова основание да контролира образованието на децата, колкото и да контролира с какво се хранят, как са облечени или как се лекуват.

Анонимен каза...

След като държавата плаща за образованието, трябва тя да го контролира!

Държавата не плаща, а преразпределя ресурс, отнет от всички данъкоплатци, към една част от обществото. Обстоятелството, че преразпределя (понеже е задължена за това по закон), не означава, че може да определя как да се харчи преразпределеното – точно както обстоятелството, че държавата изплаща пенсии или разходи за лечение, не означава, че може да определя как пенсионерите да си харчат пенсиите или болните да се лекуват.

Анонимен каза...

Чрез безплатното задължително училищно обучение държавата гарантира правото на образование на всички!

Точно колкото държавата би гарантирала свободата на словото, ако е монополен собственик на медиите. Всъщност допреди 26 години беше точно така, но днес никой не твърди, че тогава свободата на словото е била гарантирана по този начин.

Анонимен каза...

Държавата няма монопол върху образованието, защото има частни училища!

Държавата има монопол, защото в момента всяка образователна форма е подчинена на разрешителен режим от държавата. Тя упражнява контрол както на входа на образованието (различните образователни форми – училища, детски градини), така и на изхода – сертифициращите системи (тестове, матури, свидетелства за завършена степен). Свободното развитие на образованието изисква плурализъм на входа и на изхода на образованието, като родителите, професионалната общност и университетите сами отсяват качественото от некачественото. За разлика от това в момента държавата сама оценява себе си и образователната услуга, която предлага на принудителните си „клиенти“.

Анонимен каза...

Държавата трябва да има монопол в образованието!

Монополът на държавата в образованието е незаконен и защото в Конституцията, чл. 18 (4) изрично се споменават областите, в които тя може да има монопол, а образованието не е една от тях. Освен това образованието е едно от основните човешки права (чл. 53(1)) и като такова не подлежи на регулация, точно както и останалите човешки права – свободата на словото, мисълта и убежденията например. Друго основно човешко право е свободата на сдружаването (чл.44(1)). В този смисъл когато гражданите се сдружават, за да установят организация за образованието на своите деца, те упражняват две свои основни права, които не могат да са обект на контрол от страна на държавата. Както според собствената ни Конституция (чл. 47 (1)), така и според редица международни конвенции, по които България е страна, отговорността за образованието на децата, както и за упражняването от тяхна страна на останалите основни човешки права, се носи от родителите, а не от държавата:
– Чл. 14,3 от Европейската Харта за правата на човека, според която родителите имат право да образоват децата си според своите философски, религиозни и педагогически убеждения.
– Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който гарантира, че държавата уважава правото на родителите да дават образование на децата си съгласно своите религиозни и философски възгледи.
– Чл. 26, ал.3 от Всеобщата декларация за правата на човека, според който „Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.“
– Чл.18 (4) от Международния пакт за политическите и граждански права – “Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.
Съгласно принципа за народния суверенитет, държавата не може да издава задължителни предписания за поведението на гражданите, житейския им избор и начина, по който са избрали да отглеждат, възпитават и образоват децата си, при положение, че те не са изгубили статута си на суверен вследствие на престъпно поведение.

Анонимен каза...

От нас нищо не зависи; всичко зависи от управляващите!

Реформата в образованието няма да се осъществи чрез законодателни инициативи. Тя ще се осъществи чрез лична инициатива. Всяка фундаментална законодателна инициатива в историята (отмяната на робството, гражданските права за жените и т.н.) е следствие на гражданска инициатива, а не обратното. Мнозина смятат, че „всичко зависи” от „тези горе”, защото „те ни управляват”. Ала на практика е точно обратното – ние, гражданите управляваме, ние сме суверенът, не властимащите. Ние плащаме заплати на МОН, защото сме ги наели да ни служат, а не да ни управляват. Те са хората, които трябва да търсят мнението на гражданите и срещи с тях, а не обратното. Едно статукво няма нито енергията, нито каквото и да било намерение да се обръща само против себе си. Статуквото в образователната ни система не е преживявало никакви сътресения от началото на социалистическото управление и е най-нереформираната публична сфера в България. Фундаментална промяна, каквато е необходима в образованието, е невъзможно да се осъществи „отгоре”.
„Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – Ганди
Нещо повече – ако една реформа не е инициирана „отдолу”, тя е недоносче, което няма да оцелее. Демократичните промени в началото на 90-те бяха законодателна инициатива, която след 20 годишен сблъсък с нагласите „отдолу” изгуби битката – демокрацията се изроди в старата форма на шуробаджанащина под новия параван на демократичност, вместо на вярност към партията. Съвременните протести са признак за това, че процесът започва да протича „отдолу”; ще станем истински демократична страна едва когато той успее. Дорасъл за свободата е само този, който си я вземе.

Анонимен каза...

Гледайте и клипчетата, които са ето тук:

http://conference.nmr.bg/?page_id=23

Ursus Major каза...

Грънчаров, знаете ли, вий сте абсолютен тъпунгер, две мнения няма, но се чудя, освен вас самия има ли някой друг, който да ви обръща внимание на постоянните идеи за промени в образованието у нас?

Анонимен каза...

„у Нашенско демокрацията е само фиктивна, мнима, неистинска, фалшива, показна, недействителна“ – как е възможно това 26 години след промяната, при реализирано членство в НАТО и ЕС? Нали народите въстанаха през 1989 и настъпи «краят на историята»?

Анонимен каза...

" Негласно патрон на нашето училище, за срам и резил, продължава да е... Ленин (в целия град го наричат "ТЕТ-Ленин", както е било наричано в ерата на комунизмо-социализма)" - цитат от тоталитарчика Гръняаров.

Защо така долнопробно ЛЪЖЕШ!!
Първо, в миналото всички пловдивчани винаги са го наричали ТЕТ-а, само такива като теб тоталитарчици-комунисти, които бяха разпределени от БКП като "синове на активни борци против капитализма" и ги заселиха от Долна Баня в Пловдив, употребяват името на терориста Ленин.

Второ, в момента училището се нарича: Професионална гимназия по електротехника и електроника /ПГЕЕ/ - гр.Пловдив - държавно, елитно, средно професионално учебно заведение с регионално значение за подготовката на млади хора в сферата на средното образование.
А терориста Ленин отдавна не е "патрон"/каква дума само/ на училището!!!!

Защо тоталитарчици-молоумници като тебе продължават да насаждат терминология от времето на комунизма??

Колкото до това, дали да назовете училището на името на Стив Джобс, първо трябва да се допиташ за разрешение от членовете на семейството му!!!! Вече живеем във време, когато тоталитарно нямаш право да НАЛАГАШ решенията си!

Ето и още един малоумен цитат от Грънчаров:"Всеки сам нека да избере какво да прави, нека сам да изобрети поведението си, инициативите си; всеки сам може много неща да промени, било в своето собствено поведение, било в отношенията си към околните. Всеки от нас може да се захване непосредствено да практикува свободата, щото демокрацията е точно това: тя е сфера на действително осъществяваната от индивидите, от хората свобода. Нищо друго не е демокрацията, тя е свобода в действие!"
Какво значи да "изобрети поведението си"?? Що за идиотизъм е това?? Всяко училище си има законно наложени НОРМИ НА ПОВЕДЕНИЕ, които трябва да се спазват. Така е и в обществото!

Грънчаров, демокрация е свобода на действие в рамките на закона!!! Запомни го един път и завинаги!!!


Ангел Грънчаров каза...

Другарката анонимна комуноидка живее в една друга Вселена, нямаща нищо общо с реалната! :-) Да не говорим за това как лъже. ТЕТ-Ленин се е наричало това училище преди 1989 г., и досега така се знае от всички в Пловдив, просто това наименование е заседнало в съзнанията. Другарката комунодка лъже, а и може да не е пловдивчанка, и това е възможно, щото в Пловдив всички знаят това, за което аз пиша. А иначе, другарко, нема ли наоколо Вас психиатрии? Не е зле да идете да се прокунсултирате, щото фантастичния свят, който обитавате, може да Ви отведе в една най-ужасна екзистенциална и онтологична самота :-)