ВЪЗХВАЛА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ, автор: Даниел Смилов
Този текст не настоява идиотите да бъдат наричани „умствено предизвикани“ в публичното пространство. Нито пък е призив да се обръщаме към крадците като към „хора с атрофирало чувство за чужда собственост“. Единственото, което се твърди, е, че публичният език не трябва да деградира до езика на улицата, нито да се превръща в инструмент за тормоз и унижение на индивиди или цели групи хора.
Това са очевидности, за които очите на обществото ни са широко затворени. Затова у нас политическата коректност стана обект на множество атаки, преди да е успяла изобщо да пусне някакви корени. Езикът на огромна част от медиите – а и на част от политиците – е всъщност дори по-лош от този на улицата, а функцията му е основно да обижда и тормози. Скоро ще бъдем ощастливени и с нова телевизия, която залага в програмата си на „скандалното и нетрадиционния език“. От нея сигурно ще се пръкне и политическа партия, както у нас е обичайно. (Макар че точно тази телевизия поне в началото сигурно ще обслужва вече съществуваща партия с атрофирало чувство за чужда банкова собственост и афинитет към големи порции). С две думи, дори и да не знаем какво е политическа коректност, имаме много ясни примери за обратното на нея.
За концептуално предизвиканите би било полезно да знаят, че политическата коректност представлява базовите езикови конвенции на едно общество, с които то гарантира, че ще третира всички с уважение и като равни. Че няма да използва обидни думи за хора, които имат същите права като останалите, но са по-различни било то по ръст, тегло, физически или умствен недъг, пол, раса, сексуална ориентация и т.н. Политическата коректност навлиза през 70-те години в западните общества като ефект от справянето с някои дългогодишни форми на дискриминация – сегрегацията в САЩ, например. Обръщения и категоризации с негативна конотация постепенно се заменят с неутрални и приемливи еквиваленти – като „цветнокожи“ (първоначално), „черни“, „афроамериканци“ и т.н. През 1964 г. американският Върховен съд въвежда принципа „one man, one vote” (един мъж/човек, един глас). Днес този принцип е известен като „one person, one vote”(една личност, един глас) и разликата дължим на политическата коректност.
Тези езикови операции могат да изглеждат просто форма на лицемерие, което прикрива „истинното състояние“ на нещата. Но, както обикновено, най-големите лицемери са първи критици на лицемерието по принцип. За да се убедим, нека да разгледаме някои от основните критики срещу политическата коректност (ПК): ...
... А и цялото общество страда, когато се насажда дълбок негативизъм за всеки, заел се с някаква публична задача. Това е една от причините за ниското доверие в институциите като цяло. ПК е филтър, който спестява излишни омаскаряващи публични жестикулации и който се стреми да насочи конкуренцията между възгледи в по-позитивни посоки.
Според Джоузеф Раз свободата е избор между ценни алтернативи. Когато изборът ти е сведен до избор между различни видове идиоти, собствената ти свобода изчезва, дори да си Автор. Е, свободен си да станеш Мартир или Отшелник, но това са много средновековни форми на социализация. ПК всъщност е един от инструментите на интелигентните общества да не обезсмислят всеки свой избор и да запазват свободата си. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар