Журналистът Горан Благоев е написал чудесно есе със заглавие (Велико)празнично разписание за спокойна съвест, в което представя и описва (без)духовната ситуация, владееща нашето общество. Есето му повдига доста и то твърде важни въпроси за дискутиране; под него има интересни коментари, казващи и някои неприятни за дадени хора истини. Ето само два коментара, останалите можете сами да прочете като прочетете преди това и есето на г-н Благоев, от което тук давам само малка част от въведението, а най-отдолу можете да видите и моя коментар:
Разпети петък е ден на скръбта, която разтърсва цялото ти същество
Тялото на Спасителя лежи между купища здравец и купчина банкноти...
Защо сме убедени, че както можеш да корумпираш държавници, депутати, клирици, можеш да корумпираш и Бог?!
Седем и половина сутринта. Централен столичен подлез мощно ехти от хеви-метъл и траш – воят идва от нощен клуб, който още работи. Оглушително-задименото пространство, автентично напомня за преизподнята. Млади хора с блуждаещи погледи и вълнообразни походки присядат отвън, за да изпушат по нещо на въздух. После отново се връщат. Клубът очевидно не е затварял цяла нощ. Очевидно това е обичайното му работно време. Едва ли? Петък сутринта е. Да купонясваш до зори, а после да вървиш на работа – изглежда твърде предизвикателно дори за млад организъм. Не. Това не е обичайното работно време на този клуб. Това очевидно е работният му график през празничните периоди. Петък е. Разпети петък. Нали откакто го обявиха за неработен ден, го турихме в графата „празнични дни”. (Прочети ЦЯЛОТО ЕСЕ)
Коментари:
Един каза: Горанчо, уважавам те за добрия тон, за ученолюбието ти и за добрите ти намерения. Но всичко ти е напразно, не се пали туй, що е подгизнало изначално. Ти ли не знаеш, че цезаропапизмът е основният и съществен признак на прогнилото православие? Ти ли не знаеш, че ако не са били усилията на нашите възрожденци през 1870 година, ПРАВОСЛАВИЕТО е щяло да ни погърчи и, че тезата, че ни е спасило от потурчване е само русофилски МИТ - колко манастири са имали привилегии с ферман,а? Ти ли не знаеш, че най-православната от православните - Гърция, тъне в разгул и разхищения на европейски средства?!, та ни даваш за пример Христодул? Ти ли не знаеш, че Византия е загинала заради православието, а покрй нея и всичките сателитни православни държавици в близост, включително и ние? Да, има нещо рационално в красивата Римска приказка за Христос, но то е в протестантският и вариант. С плача си за очовечаване на мухлясалото православие, ти ни вкарваш отново в серпентината на гибелта. Независимо от добрите ти намерения!
balgarin каза: Който не може и елементарна разлика да направи между сектата "православие" и християнство си е за негова сметка, още повече интелигентен журналист като г-н Благоев е употребил думата православие в статията многократно, а думата християнство я няма. Когато, г-н Благоев, от БПЦ - българската православна църква - станем БХЦ - БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНСКА ЦЪРКВА - то и тогава ще се оправят всичките проблеми. И място ще има и за младите в християнската църква щото в СЪРЦЕТО НА ИИСУС ХРИСТОС ИМА МЯСТО И ЛЮБОВ И ОБИЧ ЗА ВСИЧКИ. И най-важното: храмът в столицата, кръстен на мюсюлманина-изверг Александър Невски - смешно и тъжно и срамно! - да си върне истинското наше християнско име на светите братя КИРИЛ И МЕТОДИЙ. Пожелавам Ви успех и здраве, г-н Благоев - и дано почнете разлика да правите между ХРИСТИЯНСТВО и сектата православие, иначе сте разпространител на сектата православие и борец против християнството, служител на Антихриста.
Ангел Грънчаров каза: Есето на г-н Благоев е добра основа за дискусия, за една твърде потребна, очистителна спрямо душите ни дискусия. Много въпроси се нуждаят от обсъждане, някои от тях, и то особено важни, са повдигнати в самото есе, а други намирам в коментарите под него. Примерно този: защо църквата ни в лицето на клира и най-вече на първосвещениците си се държи така отявлено сектантски, каква е тази нескривана ненавист на нашите православни старци не само срещу друговерците, но и срещу... християните, срещу вярващите, които се определят като принадлежщи към други християнски общини (деноминации)?! Значи ли това, че православието в лицето на тия адепти на ненавистта е тръгнало не само срещу християнството и християните, но и срещу самия Христос в крайна сметка, защото именно Христос е този, който проповядва да се отнасяме към другия човек, към различния и ближния човек с любов, с разбиране, с доброта, с човеколюбие?!
Тази несъвместима с духа на християнството ненавист и злоба, излъчвана от нашите православни първосвещеници показва, че те всъщност са изразители на една друга, антихристиянска, бесовска, сатанинска позиция, една човеконенавистническа и свободоненавистническа доктрина и идеология, в която разпознаваме чертите на комунистическо-кагебисткото скудоумие, на кагебистко-ченгесаро-комунодната антидуховност (да оставим това, че същите тия православни първосвещеници без капка неудобство демонстрират най-нагло един материалистически, нихилистически и антирелигиозен манталитет, със своите скъпи-прескъпи коли, часовници, златотъкани одаяния и прочие!). Та темата е голяма. Как нашата църква ще си възвърне исконните християнски добродетели първом в лицето на своите духовни дейци и водачи, а пък после, на тази основа, да се надяваме, искрата на християнската духовност ще се запали, ще започне да блещука и в душите на изоставения на произвола народ? Въпроси колкото щеш. Потребен ни е този разговор, и то пределно честен, с пределна откровеност, не е нужно взамино да се баламосваме и лъжем.
Истината освобождава, познайте истината, защото истината ще ви направи свободни, това са думи на Христос, които са актуални сега повече от всякога, щото ние самите сме станали лъжливи повечето от когато и да било в историята. Себе си дори успяваме на излъжем и да надхитрим, ето това е върховното майсторство в лъженето, до което са се издигнали мнозина, в това число и свещеници, именуващи се православни, а, да се надяваме, и християни, което обаче е доста съмнително. Но такива нека сами да се оправят когато се изправят пред Най-справедливия Съдия, в съществуването на когото очевидно не вярват, щом тук, на земята, изобщо нямат страх от него. Нима смятат, че и с Бог могат да сключат изгодна сделка?! Нима тия нещастници си мислят, че и Бог могат да излъжат?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар